“Лукойл” ще съди Иван Костов и неговата лаборатория за изследване на риска. Причина за това е техният доклад, че за последните години компанията е нанесла щети за над милиард лева на държавния бюджет.

Твърде интересни метаморфози взе да придобива публичното поведение на Командира в наши дни. Вчера уж десният икономист се обяви против плоския данък. Не знам дали съществува по-ясен белег за дясна мярка в теорията и практиката на икономическите учения от 10-процентния общ налог за всички.

Днес от позицията си на виден ментор и общественик, Костов е “целият в бяло”, разчитайки на услужливо късата народна памет. Все едно не помним кой хариза бургаската рафинерия на Москва. На каква цена и кога? Отговор: за жълти стотинки, в неговия мандат.

Лицемерието на експремиера е аналогично с отношениет на ДСБ и неговите преторианци към Корпоративна търговска банка (КТБ). Искаха да вадят държавните пари от нея, впоследствие се оказа, че техните партийни кинти стоят там. Плямпаха за срастване на политика, олигарси и медии, после стана ясно, че дъщерите на гуруто от Драгалевци лапали от тлъсти договори с фирмите-бушони на Цветан Василев.

Не знам дали лабораторията на Костов ще пише доклади за “Лукойл”, но ще е чудесно студентите по психология да изучават като задължителна дисциплина в първи курс специалността “Костова хамелеонщина”. Сигурен съм, че водещият курса може да спечели Нобелова награда или който е там най-лъскавия приз за научни достижения в глобален мащаб.

Убеден съм, че има широко поле за изява в тази посока. Като хванеш Костов и свършиш с министър Москов – за които Борисов беше пожарникар, мачкал ушите на Тодор Живков, недемократичният кандидат, който не може да е избор на демократичните софиянци.

Кунева пък наричаха червена кукувица, а сега плеснаха с ръце и се прегърнаха. Снахата на Политбюро и рупорът на “Работническо дело” са днешният еталон за разум и красота (нали техните гласоподаватели бяха умни и красиви). Политически цинизъм, граничещ с порно – явно невидимо за обществото, останало без очи като Самуиловите войни.

Това използва и Костов в поредния си политически лупинг. Прави мили очи на властта, просейки нейните облаги, изгубени във времето. Но не е луд този, който яде зелника, а онзи, който му го дава.

Докато има агнета, ще има и касапи.