Г-н Президент на Републиката, От 5 дни земята ми в Армения плаче за смъртта си

От 5 дни земята ми в Армения плаче за смъртта си.

През последните 5 дни страната ми живее под стоманена буря, за да утоли жаждата за турско и азерски експанзия, готова за всичко.

Аз съм дете на Френската република. Горд съм, че съм французин. Обичам Франция Но и аз съм част от тази арменска диаспора, която Франция приветства след геноцида от 1915 г извършен от турците срещу моята общност.

Г-н Президент на Републиката, арменците имат нужда от вас. Вие сте единственият, който може да се намеси в Европейския съд по правата на човека, така че военните атаки срещу цивилните и арменските агломерации да престанат незабавно.

Г-н президент, арменците не обичат да влизат във война, арменците са миролюбиви хора, обичат да работят, обичат да дават, обичат да споделят, обичат да купонясват. Живеят на парче земя, без богатство, но вярата им е достатъчна. Понеже арменците са дом, те са готови за крайната саможертва да останат по земите си.

Познавате г-н. Президент, винаги можете да разчитате на арменците. Арменците никога не предават родината си. За разлика от противниковия ранг, който мачете спящ мъж или не се колебае да депортира жени, деца и възрастни хора в пустинята, за да могат да ги изтребят, без те да могат да се защитят.

Да водиш война означава да дадеш правото на смъртта на някого.

Воденето на война може да бъде политическа необходимост или законна защита за защита на нашите общества и нашите граници. Но когато не е необходимо, нито е законно, тогава, даването на смърт става военно престъпление.

Ако нашето човечество не е в състояние да прекрати тези неморални престъпления, тогава войната ще сложи край на нашето човечество.

Г-н Президент на Републиката, чуйте задушните ни писъци, помогнете ни.

Арменците се нуждаят от теб.

Благодаря ви, благодаря ви.

Елиз Богхосян