Обн. ДВ. бр.25 от 27 Март 1992г., доп. ДВ. бр.62 от 31 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.59 от 9 Юли 1993г., изм. ДВ. бр.109 от 28 Декември 1993г., изм. ДВ. бр.63 от 5 Август 1994г., изм. ДВ. бр.63 от 14 Юли 1995г., изм. ДВ. бр.12 от 9 Февруари 1996г., изм. ДВ. бр.42 от 15 Май 1996г., изм. ДВ. бр.90 от 24 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.100 от 22 Ноември 1996г., отм. ДВ. бр.52 от 1 Юли 1997г.

Отменен с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за банките – ДВ, бр. 52 от 1997 г., в сила от 01.07.1997 г.

Съгласно § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за банките издадените от Българската народна банка нормативни актове по прилагането на отменения Закон за банките и кредитното дело запазват действието си, доколкото не противоречат на Закон за банките.

Чл. 1. (1) Банката е юридическо лице, учредено като акционерно дружество или кооперация, което е получило разрешение при условията и по реда на този закон да извършва по занятие влогови, кредитни и други банкови сделки.

(2) Банкови сделки са:

1. приемането на пари от други лица на влог (договор за банков влог);

2. предоставянето на парични заеми и на акцептни кредити (договор за банков кредит);

3. покупката на менителници и записи на заповеди (сконтови сделки);

4. сделките с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;

5. приемането на влог за управление на ценности на други лица (депозитни сделки);

6. покупката и продажбата на ценни книжа (сделки с ценни книжа);

7. поемането на поръчителство, гаранции и други обезпечения (гаранционни сделки);

8. извършването на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица (сделки по чекови сметки);

9. комисионните и посредническите сделки по управлението на фондове за инвестиране на капитал и подпомагане придобиването на дялове от вътрешни и международни инвестиционни фондове;

10. придобиването на права по вземания за доставка на стоки или извършване на услуги и поемането на риска от евентуалното им неплащане;

11. други подобни дейности, определени от Българската народна банка, наричана по-нататък “централна банка”.

(3) Банките не могат да извършват други търговски сделки извън посочените в ал. 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване на банковите сделки или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити.

(4) С разрешение на централната банка банкови сделки по занятие по ал. 2, точки 3, 4, 6, 7 и 10 могат да извършват и други лица. По отношение на тях се прилагат само разпоредбите на глави първа, трета, девета, десета, единадесета, шестнадесета и седемнадесета, а за лицата, извършващи сделки по ал. 2, т. 4 – и чл. 25. Условията за издаване на разрешения се определят с наредба на централната банка.

Чл. 2. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:

1. централната банка, чиято дейност се урежда с отделен закон;

2. застрахователните институции – относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон;

3. пощенската система – относно паричните операции, характерни за нейната дейност;

4. институциите по социалното и здравното осигуряване;

5. сдруженията за жилищностроителни спестявания и заеми, чиято дейност се урежда с отделен закон;

6. лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи).

Чл. 3. Разпоредбите на този закон се прилагат и за банки, създадени с отделен закон, доколкото в него не е предвидено друго.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) (1) Банките се учредяват, управляват, преобразуват и ликвидират по установения за съответната правна форма ред в действащото законодателство, доколкото с този закон не е предвидено друго.

(2) Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително по седалището си.

Чл. 5. Издадените от банката акции, които дават право на глас на техния притежател, са поименни и се регистрират в книгата на акционерите.

Чл. 6. Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони, и данни за банковите сделки, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката.

Чл. 7. Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.

Чл. 8. (1) Лицата по предходния член трябва да:

1. имат постоянно местоживеене в страната;

2. имат висше образование;

3. притежават необходимия професионален опит в банковото дело;

4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

5. не са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;

6. не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;

7. не са съпрузи или роднини до втора степен включително по права или съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.

(2) Лицата, които не отговарят на посочените в ал. 1 изисквания, се отстраняват от длъжност с решение на централната банка, ако компетентният орган не ги освободи в 2-месечен срок от писменото предупреждение на централната банка.

Чл. 9. (1) За извършване на банкови сделки по чл. 1, ал. 2 се изисква писмено разрешение (лицензия) на централната банка. То може да бъде издадено за всички или за част от банковите сделки, посочени в чл. 1, ал. 2.

(2) Към заявлението за издаване на банково разрешение се прилагат:

1. уставът и другите учредителни актове;

2. данни за внесения (преведения) капитал;

3. план за деловата дейност на банката;

4. имената и адресите на лицата, които ще управляват и представляват банката, и сведения за тяхната квалификация и професионален опит в банковото дело;

5. (изм. – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) данни за лицата, записали над 1 на сто от капитала, удостоверяващи произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции. Физическите лица и представителите на юридическите лица декларират, че средствата не са заемни;

6. други сведения, определени от централната банка.

Чл. 10. За получаване на разрешение за откриване на клонове в страната на чуждестранни банки освен документите по чл. 9, ал. 2 се представят:

1. финансовите годишни отчети на чуждестранната банка за три последователни години;

2. писмено съгласие за откриване на клон от органа за банков надзор в страната, където е седалището на чуждестранната банка, когато това се изисква от законодателството на тази страна.

Чл. 11. Търговското представителство на чуждестранна банка в страната е длъжно да представи в централната банка препис от акта за регистрация в 14-дневен срок от издаването му. То не може да извършва банкови сделки.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 1995 г.) (1) Преди да се произнесе по заявлението за издаване на разрешение, централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи, финансовото състояние на заявителя, професионалната квалификация и опита на лицата, оправомощени да управляват и представляват банката, и нуждата от дейността, която банката възнамерява да извършва.

(2) Когато заявителят е поискал разрешение за извършването на сделки по чл. 1, ал. 1, точки 6 и 9, към заявлението за издаване на разрешение се прилагат съответно и документите и сведенията по чл. 47, ал. 2, точки 3, 4 и 6 от Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.

(3) Преди да се произнесе по искането, централната банка взема писменото становище на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Комисията представя становището си на централната банка не по-късно от два месеца от писменото искане.

(4) В срок до 6 месеца от получаването на заявлението с приложенията към него, а ако са били поискани допълнителни сведения – от получаването им, централната банка издава разрешението или уведомява заявителя за своя отказ.

(5) Разрешението за банкова дейност може да изключи извършването на сделки или дейности, за които централната банка е преценила, че заявителят не е квалифициран.

(6) Издадените разрешения се вписват в специален регистър в централната банка.

Чл. 13. (1) Банка, получила разрешение по реда на този закон, може да започне да извършва банкови операции само ако разполага с подходящи за дейността й помещения и съответно техническо оборудване.

(2) Помещенията по предходната алинея трябва да отговарят на определени от министъра на вътрешните работи и централната банка правила за тяхната сигурност и защита.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 1995 г., бр. 42 от 1996 г.) (1) Централната банка може да откаже да издаде разрешение, когато:

1. уставът и другите учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове;

2. дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не отговаря на местните нужди или на интересите на българската икономика;

3. капиталът на банката и внесената част от него не отговарят на изискванията на чл. 21;

4. уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на внесените активи;

5. някои от лицата, оправомощени да управляват и представляват банката, не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 1;

6. някои от акционерите, контролиращи повече от 10 на сто от гласовете, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции;

7. установи, че лица, записали над 1 на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства.

(2) В случаите на ал. 1, точки 1, 3, 4 и 5 централната банка може да откаже да издаде разрешение само ако заявителят не е отстранил несъответствията в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

(3) Централната банка отказва издаването на разрешение за извършването на сделки по чл. 1, ал. 2, точки 6 и 9, когато не са спазени изискванията на Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и на нормативните актове по прилагането му и ако заявителят не е отстранил несъответствията в посочения му срок, който не може да бъде по-малък от един месец.

Чл. 15. В случаите на отказ по предходния член заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение за извършване на банкова дейност не по-рано от 6 месеца от влизане на решението за отказ в сила или от изтичането на срока по чл. 12, ал. 2 – при мълчалив отказ.

Чл. 16. (1) Лице, което не притежава разрешение за извършване на банкови сделки по чл. 1, ал. 2, точки 1, 2, 5 и 8, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думата “банка” или някои от производните й на чужд език, или друга дума, означаваща извършване на банкова дейност.

(2) Забраната по предходната алинея не се прилага за институция, чието име е установено или признато със закон или международно споразумение, по което Р.Б е страна, както и когато от контекста, в който е употребена думата “банка”, е ясно, че институцията няма за предмет на дейност извършването на банкови сделки.

(3) Разрешение за извършване на банкова дейност с наименование, което наподобява наименованието на съществуваща банка в страната или в чужбина, не се издава.

Чл. 17. (1) Местно или чуждестранно лице, както и икономически свързани лица, съпрузи или роднини по права или съребрена линия до трета степен включително не могат без разрешение на централната банка да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите.

(2) Банката без разрешение на централната банка не може:

1. да придобива в нефинансово предприятие акции, дялове или друго участие, чиято стойност надвишава 10 на сто от капитала на предприятието;

2. да открива клонове в чужбина;

3. да изменя наименованието си, обозначено в разрешението;

4. да се преобразува чрез вливане, сливане или разделяне или чрез превръщане в друг вид дружество;

5. да извършва банкови сделки извън обхвата на издаденото разрешение.

(3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага, когато акциите и дяловете са придобити за погасяване на предоставени кредити. В този случай банката трябва да прехвърли придобитите акции и дялове над 10 на сто от капитала на предприятието в 3-годишен срок.

(4) Централната банка разглежда искането за издаване на разрешение по ал. 1 и 2 в 3-месечен срок от получаването му.

(5) Сделките или действията по ал. 1 и 2, извършени без разрешение, се обявяват за нищожни, съответно се отменят, от съда по искане на прокурора, на централната банка или на други заинтересувани лица.

Чл. 18. Окръжният съд регистрира банка и вписва промените по чл. 17, ал. 2, след като му бъдат представени съответните разрешения, издадени от централната банка.

Чл. 19. (1) Централната банка може да отнеме издаденото разрешение, ако притежателят му:

1. не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от издаването на разрешението;

2. не съобрази дейността си с условията, поставени при издаването на разрешението, или с мерките, изисквани от централната банка в съответствие с чл. 56;

3. е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

4. извършва банкова дейност в нарушение на този закон или на други нормативни актове;

5. е чуждестранна банка, на която е отнето правото да извършва банкова дейност в страната, където е нейното седалище.

(2) Отнемането на разрешението се извършва с решение на централната банка. В случаите на ал. 1, т. 2-5 с решението се назначава квестор с правомощия по чл. 58, ал. 1 до назначаването на ликвидатор

Чл. 20. След влизане в сила на решението за отнемане на разрешението централната банка незабавно изпраща копие от него на съответния съд за образуване на производство за ликвидация на банката, обнародва решението в “Държавен вестник” и предприема други необходими мерки, за да уведоми обществеността за отнемането на разрешението.

Чл. 21. (1) Всяка банка или банкова група, за да гарантира поверените от кредиторите й парични средства и други ценности, трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чиито минимални размери, структура и съотношения с балансовите й активи и пасиви се определят от централната банка съобразно кръга на извършваните банкови сделки и се обнародват в “Държавен вестник”.

(2) Размерът на собствения капитал не може да бъде по-малък от 8 на сто от рисковите активи на банката.

Чл. 22. (1) За образуването на фонд “Резервен” банката отделя най-малко 1/5 от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на балансовата сума на активите и поетите гаранции и други обезпечения.

(2) Когато средствата на фонд “Резервен” спаднат под минималния размер, установен в ал. 1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на минималното равнище в срок от 3 години.

(3) Средствата на фонд “Резервен” могат да се използват за покриване на загуби от дейността на банката само след изчерпването на специалните резерви по чл. 26.

Чл. 23. Банката е длъжна да поддържа минимални ликвидни средства в съотношение и при условия, периодично определяни от централната банка.

Чл. 24. Когато ликвидните средства на банката спаднат под определените по реда на чл. 23, тя заплаща за предоставените й от централната банка кредити до размера на недостига за времето на неговото покриване лихва до 18 пункта над лихвения процент на централната банка по ломбардните кредити.

Чл. 25. Банката поддържа разлика между активите и пасивите в чуждестранна валута в размер не по-голям от определения от централната банка като процент от собствения капитал на съответната банка.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) (1) За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания банките формират специални резерви (провизии).

(2) (В сила от 1 януари 1997 г. – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Резервите (провизиите) са елемент на счетоводните разходи.

(3) Централната банка определя критериите за класифициране на вземанията като безнадеждни и съмнителни, както и съотношението на специалните резерви към общината сума на тези вземания.

Чл. 27. Банките не могат да изплащат дивиденти, преди да са заделени необходимите средства за фонд “Резервен” и за специалните резерви по чл. 26.

Чл. 28. (1) Предоставянето, пряко или косвено, на кредит, кредитно улеснение или гаранция, чийто размер надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката, на едно лице или на икономически свързани лица (голям кредит) се извършва с решение на лицата, които управляват и представляват банката.

(2) Големият кредит, отпускан от банка или банкова група, не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката.

(3) Общият размер на предоставените големи кредити не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал на банката.

(4) Ограниченията по ал. 2 и 3 не се прилагат в следните случаи:

1. когато сделките са обезпечени със залог или ипотека, имащи установима пазарна цена, изцяло са покрити със застраховка и стойността на обезпечението е най-малко 25 на сто по-висока от размера на обезпеченото задължение;

2. по кредити, отпуснати на държавата или гарантирани от нея;

3. в други случаи, определени от централната банка.

Чл. 29. (1) Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти, оборудване, акции и дялове в нефинансови предприятия не може да надвишава собствения й капитал, отразен в счетоводните документи.

(2) Разпоредбата на преходната алинея не се отнася за недвижими имоти, оборудване, акции и дялове, които банката е придобила от реализация на ипотеки, залози и други обезпечения с цел предпазване от загуби в банковата дейност, при условие че те бъдат прехвърлени в срок до 3 години от придобиването им.

Чл. 30. (1) Банките могат взаимно да се кредитират чрез предоставяне на парични депозити, покупка на ценни книжа или по друг начин, определен от централната банка.

(2) Банките при запазване на банковата тайна обменят помежду си необходимата информация във връзка с банковото обслужване на своите клиенти.

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Централната банка съдейства за създаването на система за информация за кредитоспособността на обслужваните от банките лица, която банките могат да ползват при условията на чл. 30, ал. 2. Условията и редът за създаване и функциониране на системата се определят с наредба на централната банка.

Чл. 32. (1) Лихвените проценти по кредитите и паричните депозити се договарят между кредитополучателите, съответно вложителите, и банките въз основа на определяния от централната банка основен лихвен процент и в зависимост от търсенето и предлагането на кредити, платежоспособността на кредитополучателя, срока на кредита или депозита и други обстоятелства.

(2) Лихвените проценти по валутните кредити и депозити се договарят в съответствие с условията на международните кредитни пазари и в зависимост от търсенето и предлагането на кредити в страната.

Чл. 33. (1) Банка може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители.

(2) Условията задължително трябва да съдържат:

1. лихвените проценти и метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент;

2. периодите на лихвените плащания и данни, дали лихвеният процент е променлив или не;

3. минималната сума, приемана на влог;

4. минималния срок, в течение на който влогът не може да бъде изтеглен или може да бъде изтеглен, но с последица загуба на цялата или на част от лихвата;

5. удръжките от дължимата лихва;

6. размера, до който влоговете са застраховани или гарантирани от съществуващата система за тази цел.

Чл. 34. (1) При отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които съдържат:

1. данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и др.) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;

2. метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент;

3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията;

4. размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от централната банка.

(2) В случаите на потребителски заем банката е длъжна при неговото сключване да изпрати на заемателя в писмена форма сведения относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, размера на дължимата от заемателя сума, критериите за определяне на плаващ лихвен процент, ако такъв е прилаган, както и за другите разходи.

(3) Ако заемателят е ползвал кредит над отпуснатия при предварителна договореност с банката (овърдрафт), тя трябва да го уведоми писмено за прилагания лихвен процент за съответния период, както и за другите разходи, свързани с кредита.

(4) Разходите по кредита се определят с договора за заем, включително и за случаите на предсрочно изплащане на главницата.

Чл. 35. Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите имат достъп.

Чл. 36. (1) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) При предоставяне на кредити банката приема предвидените от закона обезпечения. Като обезпечение не могат да бъдат приемани акции, издадени от нея или от икономически свързани с нея лица.

(2) отм. – ДВ, бр. 100 от 1996 г.)

(3) отм. – ДВ, бр. 100 от 1996 г.)

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1996 г.) Когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка.

Чл. 38. Върху сградите, придобити чрез ползване на банков кредит, банката има право на законна ипотека.

Чл. 39. Банките могат да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с тяхната дейност, както и да извършват проверки за целевото използване на предоставените кредити и за условията на съхраняване и качеството на стоките, за които са ползвани кредити.

Чл. 40. Банките извършват безкасови плащания по ред, установен с наредба на централната банка.

Чл. 41. (1) Банката може да предоставя само с решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на вътрешния й контролен орган кредити на:

1. членове на управителни и контролни органи на банката;

2. прокуристи, търговски пълномощници и представители на банката;

3. съпрузи и роднини по права линия до трета степен включително на лица по точки 1 и 2;

4. акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите;

5. акционер, чийто представител е член на управителен или контролен орган на банката;

6. юридически лица, в управлението на които участват лица по точки 1 и 2;

7. търговски дружества, в които банката притежава повече от 10 на сто от акциите и дяловете;

8. лица, упражняващи надзор върху банковата дейност;

9. членове на Управителния съвет на централната банка.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато:

1. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, точки 1, 2, 3, 8 и 9 не надхвърля годишното им възнаграждение;

2. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, точки 4, 5, 6 и 7 е по-малък от 1 на сто от внесения капитал на банката.

(3) Банките не могат да предоставят облагодетелстващи условия по кредитите на лицата по ал. 1, изразяващи се в:

1. сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск не би могла да бъде сключена от банката с клиенти извън лицата по ал. 1;

2. събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти.

(4) Размерът на кредита, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата.

(5) Общият размер на предоставените кредити спрямо внесения капитал на банката не може да надхвърля 20 на сто за лицата по ал. 1 и 5 на сто за служителите на банката.

Чл. 42. (1) По спестовни влогове се приемат парични суми, предназначени за натрупване. Не се смятат за спестовни влогове паричните суми, които са предназначени за разплащане или които се внасят, при условие че ще бъдат изтеглени след предварително определен срок.

(2) При откриване на спестовни влогове банките издават спестовни книжки.

(3) Разпореждания със спестовен влог може да се извършват само след представяне на спестовна книжка. При изплащане на цялата сума по влога спестовната книжка се задържа от издателя й.

Чл. 43. (1) При загубване, унищожаване или открадване на спестовна книжка влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката.

(2) Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението по ал. 1 добросъвестно е платила сума на лице, овластено да получи плащането.

(3) При различия между данните по влоговата сметка и спестовната книжка за верни се смятат данните по спестовната книжка, ако от последното олихвяване не са изтекли повече от 3 години. В противен случай за верни се приемат данните по влоговата сметка.

Чл. 44. Създаването на спестовни каси в рамките на едно предприятие за приемане на парични влогове от работниците и служителите на отговорност на предприятието е забранено. Работодателите могат да приемат пари на влог от своите работници и служители само ако тези пари бъдат незабавно депозирани в банка на името и за сметка на отделните работници или служители.

Чл. 45. (1) Банките са длъжни да участват в разработена от централната банка система за гарантиране на влоговете до определен размер, като създават съответна институция и отделят средства за фондове.

(2) Банка, която не осигури защита на влоговете до определен размер съгласно предходната алинея, не може да извършва банкови сделки по чл. 1, ал. 2, т. 1.

Чл. 46. Спестовните влогове на граждани, които не са търговци, заедно с лихвите по тях в размер до 10 минимални работни заплати не подлежат на запор, освен ако е установено с влязло в сила решение на съда, че са придобити чрез престъпление, както и по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и по финансови начети.

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 1993 г. и бр. 12 от 1996 г.) (1) Служителите на банката, членовете на управителните и контролните органи на банката, длъжностните лица в централната банка, ликвидаторите, както и всички други лица, работещи за банката, не могат да разгласяват, освен ако са оправомощени за това, и да ползват за лично или за членовете на семейството им облагодетелстване факти и обстоятелства, засягащи авоарите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката, които те са узнали при изпълнението на служебните и професионалните си задължения.

(2) Всички служители на банката при встъпване в длъжност подписват декларация за спазване на банковата тайна.

(3) Разпоредбата на ал. 1 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена.

(4) Освен на централната банка и за целите и при условията на чл. 30, ал. 2 и чл. 31 банките могат да дават сведения за операциите и наличностите по сметките на отделни клиенти само с тяхно съгласие или по решение на съда.

(5) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 4 и по искане на:

1. прокурора – при наличие на данни за извършено престъпление;

2. ръководителя на териториалното данъчно управление, когато:

а) с акт на данъчен орган е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на данъчна проверка или не води необходимата отчетност, както и ако в нея има съществени непълноти;

б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице.

3. (нова – ДВ, бр. 12 от 1996 г.) по искане на ръководителите на Главното управление “Държавен финансов контрол” и на териториалните управления “Държавен финансов контрол”, когато с акт на орган на държавния финансов контрол е установено, че:

а) ръководството на ревизирания обект осуетява извършването на финансовата ревизия или проверка;

б) в ревизирания обект не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;

в) има данни за липси или престъпления;

г) необходимо е налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от ревизията вземания;

д) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на ревизирания обект.

(6) В случаите на ал. 5 районният съдия се произнася по искането в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му.

Чл. 48. (1) След изтичането на всеки месец банките следва да представят месечните си отчети на централната банка.

(2) Банките изготвят 6-месечни доклади във форма, определена от централната банка, които дават достатъчно информация за техните операции, ликвидност, платежоспособност и цялостното им финансово състояние.

(3) Отчетите и докладите се представят в централната банка в определен от нея срок.

Чл. 49. Банките в 15-дневен срок уведомяват писмено централната банка за:

1. персоналните промени в управителните органи;

2. намаляването или увеличаването на капитала;

3. откриването и закриването на клонове в страната и временното спиране на извършването на банкови операции от тях;

4. преустановяване извършването на определен вид банкови сделки;

5. предоставените големи кредити по чл. 28;

6. неочаквано възникнала свръхзадлъжнялост или неплатежоспособност;

7. внесените изменения в учредителните актове на банката;

8. предоставените кредити по чл. 41.

Чл. 50. (1) Банките представят в централната банка копия от своите устави, правилници, инструкции и други актове, съдържащи разпоредби относно обхвата и реда за извършване на операциите, капитала и вътрешната организация на банката, в 7-дневен срок от приемането им, съответно от внасянето на изменения и допълнения в тях.

(2) Банките поддържат в централната банка заверен и осъвременяван списък на служителите на банката, включително на клоновете и представителствата й, които са оправомощени да я управляват и представляват, придружен с описание на техните правомощия и с образци от подписите им.

Чл. 51. Участието в управителен или контролен орган на банка се прекратява, ако лицето:

1. бъде осъдено на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

2. е било член на изпълнителен или контролен орган в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудоволетворени кредитори;

3. е съпруг или роднина до втора степен включително по права или съребрена линия на друг член на управителния или контролния орган на банката.

Чл. 52. (1) Управителният съвет (съветът на директорите) на всяка банка осигурява годишно приключване.

(2) Годишният счетоводен отчет на всяка банка се проверява от най-малко двама проверители – дипломирани експерт-счетоводители, назначени от Общото събрание; подборът се извършва между дипломирани експерт-счетоводители с опит в банковото дело, включени в списъка, утвърден от Управителния съвет на централната банка.

(3) Експерт-счетоводители, които имат материални интереси в някоя банка, различни от тези на вложител, или са служители или представители на банката, не могат да бъдат назначавани за нейни проверители.

(4) Проверителите са длъжни след извършване на необходимите проверки да дадат заключение, дали счетоводният баланс и сметката за печалбите и загубите са надлежно съставени и дали те дават вярна и точна представа за дейността на банката.

(5) Когато в процеса на проверката се установят нарушения на този закон от съществено значение за по-нататъшното нормално функциониране на банката, проверителите незабавно уведомяват за това централната банка.

(6) Резултатите от окончателната проверка на годишните отчети се отразяват в отделен доклад. Той се предава на управителните органи и на вътрешния контролен орган на банката, избрани съгласно устава, както и на централната банка и на министъра на финансите.

НАДЗОР ВЪРХУ БАНКОВАТА ДЕЙНОСТ

Чл. 53. (1) Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Тя може да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва периодични ревизии и целеви проверки.

(2) Централната банка в съответствие с разпоредбите на този закон предприема необходимите действия за отстраняване на нарушенията в банковата дейност, които застрашават сигурността на поверените на банките парични средства и други ценности, затрудняват правилното осъществяване на банковите сделки или могат да причинят съществени вреди на националната икономика.

(3) Предприятията, за които според обстоятелствата може да се приеме, че осъществяват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на централната банка при поискване необходимата й информация и документи. За целта централната банка може да извършва проверки на място.

Чл. 54. Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции.

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 1995 г.) При осъществяване на ревизиите и проверките органите на банковия надзор имат право:

1. на свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкови сделки по чл. 1, ал. 2;

2. да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;

3. да назначават експерти;

4. да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с ревизията или проверката;

5. да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети;

6. да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на лицата, извършващи банкови сделки.

Чл. 56. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 1993 г. и бр. 42 от 1996 г.) (1) Когато се установи, че банката осъществява своята дейност в нарушение на този закон и на актовете по прилагането му или че е допуснала други нарушения относно изискванията за ликвидност и стабилност на банковите операции, централната банка може:

1. да задължи банката да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията;

2. да изпрати свои представители на заседанията на управителните органи на банката за обсъждане на мерки за отстраняване на нарушенията;

3. да свика общо събрание и да насрочи заседание на управителните и контролните органи на банката по определени от нея въпроси;

4. да назначи лице с подходяща квалификация и опит, което да дава съвети на банката относно мерките за излизане от затрудненото положение, и да определи неговото възнаграждение, което се плаща от банката;

5. да ограничи дейността й;

6. да отстрани от длъжност лица, оправомощени да управляват и представляват банката;

7. да отстрани от длъжност всички членове на съвета на директорите, съответно всички членове на управителния и надзорния съвет;

8. да отнеме издаденото разрешение.

(2) В случаите на ал. 1, т. 6 централната банка определя срок, в който компетентният орган следва да овласти други лица. Ако в определения срок това не бъде извършено и броят на останалите овластени лица е по-малък от минимално изисквания съгласно закона и устава, както и когато за попълването на състава е необходимо решение на общото събрание на акционерите, централната банка отстранява и останалите оправомощени лица и назначава за срок не по-дълъг от 6 месеца двама или повече квестори с правомощията на управляващи и представляващи банката до избирането от компетентния орган на други лица, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1. Тази разпоредба се прилага и в случаите на чл. 8, ал. 2 и чл. 51.

(3) В случаите на ал. 1, т. 7 централната банка назначава двама или повече квестори с правомощия за цялостно управление и представителство на банката до формирането на нови органи, но за срок не по-дълъг от 6 месеца.

(4) В неотложни случаи при налагането на мерки по ал. 1, т. 5, 6, 7 и 8 разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица от Закон за административното производство не се прилагат.

(5) Съдът по искане на централната банка вписва в търговския регистър и обнародва в “Държавен вестник” новите обстоятелства в случаите на ал. 1, т. 5, 6 и 7 и ал. 2 и 3.

(6) В случаите по ал. 1, точка 5 централната банка може да отнеме разрешението за извършване на сделки по чл. 1, ал. 2, точки 6 и 9, когато се установи, че банката е нарушила Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и нормативните актове по прилагането му. Преди да отнеме разрешението, централната банка взема писменото становище на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, което се представя не по-късно от 30 дни от поискването му.

(7) След влизането в сила на решението за отнемане на разрешението по ал. 3 централната банка незабавно изпраща копие от него на съда за заличаване на съответната част от предмета на дейност на засегнатата банка и предприема необходимите мерки за уведомяване на обществеността.

(НОВА – ДВ, БР. 42 ОТ 1996 Г.)

Чл. 57. (Нов – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) (1) Квесторът е физическо лице.

(2) Квесторът трябва да отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1-6, както и:

1. да не е едноличен търговец или член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество или кооперация, ако е открито производство по несъстоятелност или ако производството по несъстоятелност е прекратено и са останали неудовлетворени кредитори;

2. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;

3. да не е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до шеста степен или по сватовство до трета степен на член на управителен или контролен орган на банката;

4. да не се намира с банката или с неин длъжник в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.

(3) Когато са назначени две или повече лица за квестори, те вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако централната банка реши друго.

(4) Квесторът декларира писмено пред централната банка обстоятелствата по ал. 2. Той е длъжен да уведоми незабавно централната банка за промените в тези обстоятелства.

Чл. 58. (1) Назначеният по реда на чл. 19, ал. 2 квестор има следните правомощия:

1. на свободен достъп до всички помещения на банката;

2. да проверява и проучва всички операции на банката;

3. да изисква всички или определени от него сделки да се сключват след негово предварително писмено разрешение. Извършените без негово разрешение сделки са нищожни;

4. да взема други необходими мерки за запазване имуществата на банката, включително да спира изпълнението на решения на управителните органи на банката;

5. да събира необходимите данни и документи за обхванатите от системата за гарантиране на влоговете лица и ги представя в установените срокове на органа, на който е възложено нейното управление.

(2) Назначеният по реда на чл. 56, ал. 1, т. 5 квестор упражнява контрол върху дейността на банката за спазването на наложените й ограничения. При осъществяването на контрола той има и правомощията по ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Назначените по реда на чл. 56, ал. 1, т. 6 квестори упражняват съвместно правомощията на отстранените лица по управлението и представителството на банката.

(4) Назначените квестори по реда на чл. 56, ал. 1, т. 7 и чл. 65, ал. 2 упражняват съвместно правомощията на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, включително правомощията по управление и представителство на банката. Ако банката е акционерно дружество с двустепенна система на управление, разпоредбите на Търговския закон относно правомощията на надзорния съвет не се прилагат.

Чл. 59. В 2-дневен срок след назначаването си квесторът изпраща до всеки клон на банката препис от решението на централната банка и може да уведоми банките кореспонденти, ако това е необходимо, за спазване на наложените ограничения и за изпълнение на неговите функции.

Чл. 60. (1) Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени умишлено или с груба небрежност.

(2) Всички длъжностни лица от банката са длъжни да съдействат на квестора при осъществяване на неговите правомощия.

(3) С разрешение на централната банка квесторът може да прехвърля отделни свои правомощия на други лица.

Чл. 61. Квесторът получава за своята работа възнаграждение за сметка на банката, определено от централната банка.

Чл. 62. Квесторът представя на централната банка ежемесечно, а при поискване – незабавно отчет за дейността си.

Чл. 63. (1) Правомощията на квестора се прекратяват:

1. при смърт или поставяне под запрещение;

2. с изтичане на срока за назначението му.

(2) Централната банка може по всяко време да прекрати правомощията на квестора, ако той не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 2 или не изпълнява добросъвестно задълженията си.

(НОВА – ДВ, БР. 42 ОТ 1996 Г.)

Чл. 64. Опасност от неплатежоспособност на банката е налице, когато:

1. отношението й на обща капиталова адекватност е под определеното минимално равнище или

2. има опасност поради състоянието на активите на банката тя да не може да изпълни задълженията си в деня на тяхната изискуемост.

Чл. 65. (1) Когато установи опасност от неплатежоспособност на банка, централната банка я поставя под особен надзор.

(2) В случаите на ал. 1 централната банка отстранява от длъжност лицата, които управляват и представляват банката, назначава квестори с правомощията по чл. 58, ал. 3 и може да:

1. намали лихвите по задълженията на банката до средния им пазарен размер;

2. спре изпълнението на всички или на някои от задълженията й;

3. ограничи дейността й;

4. забрани изплащането на дивиденти;

5. забрани на банката да се разпорежда с имуществото си или да определи имущество, с което банката може да се разпорежда;

6. увеличи принудително размера на капитала;

7. отстрани от длъжност членовете на съвета на директорите, съответно на управителния и на надзорния съвет. В този случай назначените квестори имат правомощията по чл. 58, ал. 4;

8. лиши временно от право на глас акционери, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас, ако с дейността или с влиянието си в управлението на банката са навредили на нейната надеждност или сигурност;

9. отнеме временно правомощията на общото събрание на акционерите и да решава въпросите от неговата компетентност.

(3) В случаите по ал. 2, т. 8 размерът на притежаваните акции от лишения от право на глас акционер не се вземат предвид при изчисляване на необходимия кворум за провеждане на общото събрание на акционерите и за вземане на решения от това събрание.

(4) Особеният надзор не може да се прилага за срок, по-дълъг от една година, а мярката по ал. 2, т. 2 – повече от 30 дни.

(5) Съдът по искане на централната банка вписва в търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства по ал. 1 и 2. В този случай разпоредбата на чл. 231 от Търговския закон не се прилага.

(6) Решенията на централната банка по ал. 1 и 2 се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 66. (1) Действията и сделките, извършени от банката в нарушение на чл. 65, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5 след обнародване на решението на централната банка са недействителни.

(2) В случаите по чл. 65, ал. 2, т. 2 изпълнителните производства срещу имуществото на банката се спират.

Чл. 67. Ако общото събрание на акционерите, съответно централната банка в случаите на чл. 65, ал. 2, т. 9, вземе решение за преобразуване, разпоредбата на чл. 264, изречение първо от Търговския закон не се прилага.

Чл. 68. В 2-месечен срок от назначаването им квесторите представят от централната банка счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката. Те могат да предлагат и вземането на мерки по чл. 65, ал. 2.

Чл. 69. Квесторите могат да договарят с кредиторите на банката намаляване, разсрочване и новиране на вземанията им, както и да предприемат други действия и мерки, насочени към оздравяване на банката.

(НОВА – ДВ, БР. 42 ОТ 1996 Г.)

Чл. 70. (1) Производство по несъстоятелност за банка се открива, когато тя е неплатежоспособна.

(2) Банката е неплатежоспособна, когато активите й не са достатъчни да покрият нейните задължения или тя не е в състояние да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение.

(3) Неплатежоспособността се предполага, когато банката е спряла плащанията. Прилагането на мерки по чл. 65, ал. 2, т. 2 не означава, че банката е неплатежоспособна.

(4) Когато установи неплатежоспособност, централната банка е длъжна да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.

(5) Обстоятелствата по ал. 2 се установяват от централната банка въз основа на действащите нормативни актове и счетоводни стандарти.

Чл. 71. (1) Молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност на банка може да се подава само от централната банка.

(2) Централната банка е длъжна да поиска откриване на производство по несъстоятелност и когато неплатежоспособността е настъпила по време на прилагане на мерките по чл. 65, както и в случаите по чл. 85, ал. 4.

(3) Искането на централната банка за откриване на производство по несъстоятелност трябва да бъде мотивирано.

(4) Към молбата за откриване на производство по несъстоятелност централната банка прилага:

1. препис от последния заверен от експерт-счетоводители годишен счетоводен отчет към датата на подаване на молбата;

2. други писмени доказателства;

3. препис от молбата и доказателствата към нея за банката.

Чл. 72. Съдът разглежда молбата в заседание при закрити врата с призоваване на централната банка и банката.

Чл. 73. (1) Съдът образува делото в деня на получаването на молбата.

(2) Съдът насрочва заседанието не по-късно от 14 дни след получаването на молбата.

Чл. 74. (1) Когато констатира неплатежоспособност на банка, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;

2. открива производство по несъстоятелност;

3. обявява банката в несъстоятелност;

4. прекратява правомощията на органите на банката;

5. постановява обща възбрана и запор;

6. лишава банката от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;

7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество;

8. назначава синдик.

(2) С влизане в сила на решението по ал. 1 всички отпуснати от банката кредити без обезпечение или в нарушение на този закон стават изискуеми.

Чл. 75. (1) Съдът назначава синдик от списъка на синдиците при централната банка.

(2) Синдикът има правомощията по чл. 658, ал. 1, т. 1-9 и 12-14 от Търговския закон.

(3) Синдикът представя на съда и на централната банка ежемесечно, а при поискване – незабавно отчет за своята дейност.

Чл. 76. (1) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на масата на несъстоятелността следните извършени от банката действия и сделки:

1. безвъзмездна сделка, извършена в 2-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, съответно преди датата на решението по чл. 65, ал. 1;

2. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността;

3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността в полза на необезпечено дотогава вземане към банката;

4. сделка, която е извършена в едногодишен срок преди датата на неплатежоспособността и уврежда кредиторите, по която страна е акционер, притежаващ повече от 5 на сто от капитала на банката, член на управителен орган или друго лице, което контролира банката или нейната дейност.

(2) В случай, че са наложени мерки по чл. 65, сроковете по ал. 1 започват да текат от датата на решението за налагането им.

(3) Искът по ал. 1 може да се предяви и от централната банка.

Чл. 77. В производството по несъстоятелност събрание на кредиторите не се провежда.

Чл. 78. (1) Определението на съда по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон подлежи на обжалване пред Върховния съд по реда за обжалване на решенията. В този случай разпоредбата на чл. 694 от Търговския закон не се прилага.

(2) Право на обжалване има лицето, подало възражение по чл. 692, ал. 3 от Търговския закон, както и лицата по чл. 692, ал. 2 от Търговския закон.

(3) Срокът за обжалване е 7-дневен и тече от момента на получаването на уведомлението по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон.

(4) Ако жалбата бъде отхвърлена, разноските по делото са за сметка на жалбоподателя, а ако жалбоподател е банката, разноските са за сметка на масата по несъстоятелността.

(5) Определението на съда по чл. 692, ал. 5 от Търговския закон не подлежи на обжалване.

(6) Влязлото в сила определение на съда по чл. 692, ал. 4 и 5 от Търговския закон има установително действие за длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.

(7) За прието се счита вземане, включено с одобрения с влязло в сила определение на съда списък на приетите от синдика вземания.

Чл. 79. В производството по несъстоятелност на банка план за оздравяване не може да се предлага.

Чл. 80. Осребряването на имуществото се извършва от синдик.

Чл. 81. (1) По искане на синдика или на централната банка съдът може да разреши продажбата на банката като предприятие изцяло или на части да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, без да се спазва изискването на чл. 718, ал. 1 от Търговския закон.

(2) За да продаде банката като предприятие, изцяло или на части, синдикът може да намали размера на нейните задължения, ако от това кредиторите й не се поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределението на осребреното имущество по реда на закона.

(3) Съдът одобрява сделката след получаване на писмено становище от централната банка. То трябва да бъде дадено най-късно 7 дни след поискването му.

(4) Съдът проверява дали сделката не противоречи на закона и дали съобразно ал. 2 не уврежда интересите на кредиторите на банката.

Чл. 82. Синдикът пристъпва към осребряване имуществото на банката по реда на чл. 717 от Търговския закон, когато не успее да продаде банката като предприятие изцяло или на части или ако прецени, че така интересите на кредиторите са защитени в по-голяма степен.

Чл. 83. При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:

1. вземания, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложената или ипотекираната вещ;

2. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот;

3. разноските по несъстоятелността;

4. вземания, възникнали след датата на решението за прилагане на мерките по чл. 65 и неплатени на падежа;

5. вземания, за които фондът за гарантиране на влоговете се е суброгирал;

6. вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете;

7. вземания на банки;

8. текущи вноски, дължими към Държавното обществено осигуряване и възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

9. текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други, и тези, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

10. всички останали.

Чл. 84. Доколкото в тази глава няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на част четвърта от Търговския закон.

Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 1994 г. и бр. 42 от 1996 г.) (1) Доброволна ликвидация на банка се извършва с решение на органа, който я е образувал, след предварително разрешение на централната банка. Такова разрешение се дава само ако централната банка установи, че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни средства, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите и останалите кредитори.

(2) отм. – ДВ, бр. 63 от 1994 г.)

(3) Ликвидаторът предприема действия по осребряване имуществото на банката, ако в срок не по-дълъг от шест месеца не бъде сключена сделка за продажба на предприятието на друга банка.

(4) Когато ликвидаторът установи в процеса на ликвидацията, че банката е неплатежоспособна, той предлага на централната банка да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката.

(5) Разпоредбите на ал. 3 и 4 се прилагат и в случаите на чл. 20.

(6) За неуредените в този член случаи се прилагат разпоредбите на глава седемнадесета от Търговския закон.

Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба от една до шест месечни брутни заплати, ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Който извърши банкови сделки по занятие, без за това да е получил разрешение от централната банка или в нарушение на условията, при които е дадено разрешението, се наказва с глоба до 100 хил. лв., ако това не съставлява престъпление. Доходите, придобити от неправомерно извършваната банкова дейност, се отнемат в полза на държавата.

(3) При установени нарушения по ал. 1 и 2 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 000 до 2 000 000 лв.

Чл. 87. (1) Актовете за констатираните нарушения по предходния член се съставят от органите за банков надзор, а наказателните постановления се издават от управителя на централната банка или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.

Чл. 88. (1) Индивидуалните административни актове по чл. 1, ал. 4 се издават съвместно от управителя или упълномощен от него подуправител и друг член на Управителния съвет на централната банка, а в останалите случаи – от Управителния съвет на централната банка.

(2) Административните актове по предходната алинея могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Закон за административното производство.

(3) Решенията по глави тринадесета могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обнародването им в “Държавен вестник”. Съдът разглежда жалбата в 14-дневен срок в заседание при закрити врата с призоваване на централната банка и банката. Той не може да спре изпълнението на решението до произнасянето по жалбата.

§ 1. “Банкова група” или “икономически свързани лица” по смисъла на този закон са онези банки, съответно лица, една или едно от които, пряко или непряко, притежава повече от 50 на сто от капитала на други банки, съответно лица, или има такова участие, което осигурява мнозинство при вземане на решения или възпрепятства вземането на решения.

§ 2. “Нефинансово предприятие” по смисъла на този закон е лице, което не е банка, инвестиционен фонд, застрахователно или лизингово дружество, или лице по чл. 1, ал. 4.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) (1) В срок до 6 месеца от влизане в сила на този закон банките са длъжни да приведат уставите и дейността си в съответствие с неговите разпоредби, а с разпоредбите по чл. 28, ал. 2 и 3 – в срок до една година.

(2) Размерът на собствения капитал по чл. 21, ал. 2 трябва да се достигне в срок до 3 години от влизането на закона в сила.

(3) При неизпълнение на изискванията на ал. 1 и 2 централната банка прилага мерките, посочени в чл. 56.

§ 4. (1) Разпоредбите на чл. 339, буква “б” и “в” от ГПК за непродаваемите недвижими имущества не се прилагат по отношение на вземанията на банките, когато длъжникът умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност.

(2) Разпоредбите на чл. 402 от ГПК не се прилагат по отношение на вземания на банки, когато длъжникът умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност или когато върху вещите на длъжника е учредена ипотека или залог в полза на банката.

§ 5. Вземанията на банките, възникнали във връзка с просрочието или с предсрочната изискуемост на кредити, предоставени на юридически лица до влизането в сила на този закон, се събират от средствата по техните или на техните гаранти сметки при спазване на установената поредност, без да е необходимо банката да се снабдява с изпълнителен лист.

§ 6. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 1993 г.) До 31.ХII.1994 г. банките, в които има държавно участие, могат да променят размера на основния си капитал само с разрешение на централната банка след преоценка на активите си.

§ 7. В чл. 161 от Търговския закон алинея 3 се изменя така:

“(3) Минималният размер на капитала, необходим за извършване на банкова или застрахователна дейност, се определя с отделен закон.”

§ 8. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 1996 г.) За прилагането на глава първа, трета, четвърта, пета, шеста, седма, девета, единадесета и дванадесета Управителният съвет на Българската народна банка издава наредби.

§ 9. (Обявен за противоконституционен с РКС 8/92 – ДВ, бр. 62 от 1992 г.) Не могат да бъдат избирани в ръководните органи на банките и не могат да бъдат назначавани по чл. 7 лиица, които през последните 15 години са били избрани в централните, областни, окръжни, градски и общински ръководни органи на БКП, ДКМС, ОФ, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и БЗНС или са били назначени на ръководна щатна длъжност в ЦК на БКП, както и служители, платени и неплатени сътрудници на Дъжавна сигурност. Това ограничение се прилага за срок от 5 години.