МУТРОТЕКА – ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ
Румен Гаитански-вълка

Пантю Пантев-Поли

На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян – Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица “Иван Рилски” и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: “Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов.” Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел “Москва”, първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е “шефът”, Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. “Беловодски път” часове след взрива в хотел “Амбасадор”, в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което “закъсало” с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. – за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: “Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!”
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един “борец”. Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.
Николаи Цветин-Близнака

Милчо Бонев-Баи Миле

Братята Маргини – обичайните заподозрени




Иво Карамански-Кръстника
Завършва Средно спортно училище “Чавдар” – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на ” Левски-Спартак”, като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая “Белите брези”, който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е “поканен” в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино “Севастопол” , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: “Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?”. Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението ” Бедни – богати”.
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в “Бедни-богати” нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел “Хранков”. По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека “Нептун”. Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в “Симеоново”. На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет “Валтер” 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече – сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
“Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж – когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление.”
Смърта на Големите


Иван Тодорев-Доктора


Има участие в две дружества – “Амигос” ООД и “Източни финанси” ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник “Монитор” , Тодоров заявява:
“Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира.”
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: “Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си.”
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат – Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно “Порше Кайен” С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.

ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. “Ако беше в затвора, щеше да е жив.” – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : “Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС”.
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят “лейтенантите” и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова
Димитър Джамов

Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на “Мултигруп” Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс “Дескрим” на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз “Защита” – Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК – Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от “Защита” не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал – Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал “Овча купел” през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията.

Димитър Вучев-Демби


набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист… Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други… Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна… Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство – особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов…Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна – който пък ми е кум, – ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. “Христо Ботев”, който даваме под наем. И едно кафененце в “Лозенец” стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му… Друг път!… Вятър, прах в очите на хората… Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки – коли, G-класи, мерцедесчета и т. н… С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на “Илиянци”. Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав… Отначало в “Илиянци” бях шофьор на такси… После Мето ми уреди една сергия – за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил…Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията… Ще спре, на куково лято

Георги Илиев


Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.

Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов
Васил Илиев

През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес
Боян Петракиев-Барона



1 коментар