16.5 C
Бургас
четвъртък, април 24, 2025
Дървени въглища Mr PERДървени въглища за скара на дървени въглища darveni vaglishta mr per banner webp compress
дом блог страница 13

МУТРОТЕКА – ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

1

Румен Гаитански-вълка

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на “Политика”. Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово.”Няма да коментирам” ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на “Политика” дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на “Политика”, но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. “Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел”, каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да “откаже” Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите “Волф” и ДИТЦ, които държат (заедно с “Чистота”) концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция “Фокус” информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота “ВОЛФ” и “ДИТЦ”. Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на “ВОЛФ” и “ДИТЦ” не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. “ВОЛФ” и “ДИТЦ” са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от “ВОЛФ” АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма “ДИТЦ” са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и “Чистота-София”. По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е “изразявал” своето недоволство от работата на “ВОЛФ” и “ДИТЦ”. Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. “С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски”. Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите “изтече”. “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. “Естествено, че го прави за уреди близки до себе си “добре облечени бизнесмени”, посочват запознати с битието на Борисов. “Не продавам нищо и не правя залози”. Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня “Мария Луиза”. В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация “Аксес” сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на “Волф”, “Дитц” и “Чистота-София” са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота – “Волф” и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му “SLR Макларън” за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във “Волф” Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново “Бентли” и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. “Джеймс Баучър”. Румен Гайтански – Вълка е баща на дъщерята на бившата “Мис България” Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция “Пик енд Моър” чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата “Линднер”. Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. “София Мол” включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец “София сити център” срещу хотел “Хемус” беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на “София сити център” стана ясно, че инвестиционният фонд “Екуест Болкан пропъртис” (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център “София сити център”. МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел “Хемус” е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании “Авив и ко” и “Ай Ти Интернешънъл Тиатър”.Офшорният фонд “Екуест Болкан” е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на “Екуест Болкан” да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел “Сердика” за 10 млн. евро. От “Екуест” планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон “Сердика”, част от компанията “София филм”, която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на “Политика” дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: “За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това.” На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в “Интербулпред” АД и “Джи енд Би травъл къмпани”. След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос.

Пантю Пантев-Поли

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян – Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица “Иван Рилски” и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: “Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов.” Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел “Москва”, първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е “шефът”, Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. “Беловодски път” часове след взрива в хотел “Амбасадор”, в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което “закъсало” с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. – за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: “Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!”
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един “борец”. Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.

Николаи Цветин-Близнака

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев – Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана…

Милчо Бонев-Баи Миле

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B1%D0%B0%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов – Маргина, Дмитрий Минев – Руснака, Румен Николов – Пашата, Младен Михалев – Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в “Интергруп и партнърс” ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов – Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп – 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми “Холидей БГ”, “Холидей БГД” ООД, във варненските “ШАГ” ООД, “Пеликан груп-96” ООД, “Пеликан груп” ООД и “Агромил”. В столицата е един от собствениците на фирмите – “ММ-999-Милчо Бонев” “Бонилтравел”ООД, “И Джи Ем” ЕООД и “Живот 1” ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп – 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на “Славия” Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в “Славия” бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев – 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник “Вечерни новости” Милчо Бонев – Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие “Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан” на първа страница на “Вечерни новости” направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция “Сабя”, която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че “комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа”. “Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан”, признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. “Вечерни новости” уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. “Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета”, разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: “Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години – СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес”. На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър” беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс” Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия”, бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи.МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ mile МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Братята Маргини – обичайните заподозрени

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯМУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B51 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече “добре облечените бизнесмени”. И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като “да си поговорим на кафе”. След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс “Дескрим”. На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз “Защита” – Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B52 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯЗапознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК – Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от “Защита” не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в “Дескрим” днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека “Ескейп” в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е “един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около “Магурата”, обявяван за общодържавно издирване”. След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на “Бул Инс” на бул. “Джеймс Баучър” 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста.МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B53 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Иво Карамански-Кръстника

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ karamanski МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище “Чавдар” – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на ” Левски-Спартак”, като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая “Белите брези”, който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е “поканен” в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино “Севастопол” , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: “Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?”. Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението ” Бедни – богати”.
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в “Бедни-богати” нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел “Хранков”. По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека “Нептун”. Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в “Симеоново”. На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет “Валтер” 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече – сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
“Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж – когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление.”

Смърта на Големите

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%82 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици “Ангел Кънчев” и “Солунска” в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с “Опел Вектра” в посока бул. “Витоша”.
13 юли 2005 г. Лек автомобил “Ауди А 6″със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива – Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в “Пирогов” с опасност за живота, където по-късно умира. До “Ауди”-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с “Калашников”срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. “Васил Левски” е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел “Даунтаун”. Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. “Витоша” пред заведението “Upstairs” в близост до кръстовището с улица “Кърниградска” е застрелян – Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ “Пирогов”, където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов – Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов – Пашата, Младен Михалев – Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в “Интергруп и партнърс”ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов – Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп – 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми “Холидей БГ”, “Холидей БГД”ООД, във варненските “ШАГ”ООД, “Пеликан груп-96″ООД, “Пеликан груп”ООД и “Агромил”. В столицата е един от собствениците на фирмите – “ММ-999-Милчо Бонев””Бонилтравел”ООД, “И Джи Ем”ЕООД и “Живот 1″ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп – 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на “Славия”Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в “Славия”бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев – 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник “Вечерни новости”Милчо Бонев – Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие “Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан”на първа страница на “Вечерни новости”направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция “Сабя”, която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че “комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа”. “Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан”, признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. “Вечерни новости”уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. “Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета”, разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: “Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години – СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес”. На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър”беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс”Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия”, бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов “Най-богатите българи”. За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК “Славия”. В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум “Малибу”, който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров – Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков – Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев – Маджо.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%823 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин “Била” в ж.к. “Лагера” е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе “Арт Декор”близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени – Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в “Пирогов”. Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов – Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. “Опълченска”. Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в “Зона Б5”, в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов – Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред “Макдоналдс-драйв”под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. “Костенски водопад”. В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. “Джеймс Баучер” 87 в кв. “Лозенец” в София. При взрива загиват президентът на “Интерпетролиум” Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. “Цариградско шосе”. Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. “Младост”в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%822 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев – Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня “Гео Милев”на бул. “Ситняково”в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му – 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант “Пчела”Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров – Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. “Босилек”в кв. “Симеоново”. Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. “Белите брези”е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел “Хемус”в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк.”Стрелбище”. Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков – Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал” Изток “пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев – Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал “Красна поляна “.
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна “Мария Луиза”.
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. “Бояна” на ул. “Беловодски път”. Той е съсобственик на хазартната фирма “Лимкъмпани” ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел “Амбасадор” на “Симеоновско шосе”, който е собственост на веригата “Ти Би Ес хотели”. Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. “Симеоновско шосе”неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%821 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

20 декември 1998 г. Във вила в квартал “Симеоново” е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев.

Иван Тодорев-Доктора

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B02 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – “Амигос” ООД и “Източни финанси” ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник “Монитор” , Тодоров заявява:
“Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира.”
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: “Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си.”
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат – Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно “Порше Кайен” С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B01 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. “Ако беше в затвора, щеше да е жив.” – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : “Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС”.
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят “лейтенантите” и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова

Димитър Джамов

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на “Мултигруп” Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс “Дескрим” на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз “Защита” – Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК – Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от “Защита” не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал – Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал “Овча купел” през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B21 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯИ след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:”С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу “Мултигруп”, нито Жоро Илиев.” Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания “Зора инс”, чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, “Зора инс” поиска да се влее в застрахователната компания на “Мултигруп” – “София инс”, но тя отказа. Малко по-късно и “София инс” загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на “Мултигруп” в Боровец – “Рила”, на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма “Колонел” от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на “Орион” Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на “Литекс” Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция “Зора”.

Димитър Вучев-Демби

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B8 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯМУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B82 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист… Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други… Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна… Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство – особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов…Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна – който пък ми е кум, – ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. “Христо Ботев”, който даваме под наем. И едно кафененце в “Лозенец” стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му… Друг път!… Вятър, прах в очите на хората… Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки – коли, G-класи, мерцедесчета и т. н… С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на “Илиянци”. Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав… Отначало в “Илиянци” бях шофьор на такси… После Мето ми уреди една сергия – за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил…Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията… Ще спре, на куково лятоМУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B81 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ.Софийски районен съд постанови постоянна мярка “задържане под стража” за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение “Скай лайн” в столичния квартал “Симеоново”. Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен “Опел” го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. “Цар Борис ІІІ” в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев – Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев – основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови – Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов – Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент.

Георги Илиев

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ img+%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯМУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ maya i georgi МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов

Васил Илиев

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Vasil Iliev МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия ПавловДимитър ДжамовАтанас КомшевМладен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес

Боян Петракиев-Барона

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B02 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз.”Братушково”.Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино “вацлавски намести” в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B04 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯНа 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул.”света гора” като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството.МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ %D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B01 МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Румен Гаитански-вълка </p>
На 27 април Румен Гайтански навърши 49 години. Според службите именно той е наследника на Калигула. Румен Гайтански, който от 2004 г. има и втора фамилия ­ Юнг, е основният купувач на имуществото на Георги Илиев, твърдят източници на "Политика". Той е сред малкото хора с финансов ресурс да закупи цялата собственост и единствен кандидат-купувач на всичко. Отделно към някои от хотелите на Георги Илиев, пуснати на пазара от два-три месеца, е заявен интерес от Христо Ковачки и Ветко Арабаджиев. Ковачки има сериозни позиции в енергетиката и държи 26 процента от Общинска банка, а пловдивчанинът Ветко Арабаджиев е сред големите хотелиери в страната със собственост в курортите Слънчев бряг и Пампорово."Няма да коментирам" ­ беше отговорът на Гайтански на въпроса на "Политика" дали той ще бъде новото лице на бизнес империята на ВИС. Той разговаря два пъти с репортер на "Политика", но и двата пъти не отрече интереса си към наследството на Георги Илиев. "Сама разбирате, че не е в моите правомощия да ви издавам потенциални клиенти. Мога само да ви кажа, че продължавам да консултирам Мая Илиева, но само като неин приятел", каза финансистът Емил Хърсев. Той съветва вдовицата на Георги Илиев по сделките, които тя извършва след убийството му.Борисов се опитва да "откаже" Вълка от бизнеса с боклукаНеофициалните информации са, че Гайтански е готов да се раздели с дяловете си във фирмите "Волф" и ДИТЦ, които държат (заедно с "Чистота") концесиите за софийския боклук. Твърди се, че така той ще си осигури свежи пари за сделките с Мая Илиева. Но Вълка има и проблеми с концесията след заканите на кмета Бойко Борисов да преразгледа договорите за боклука.В началото на юни месец столичният кмет обяви, че се страхува от българска групировка, бившия главен секретар на МВР индиректно посочи и лидера й. Дни по-късно, близките до Борисов Дарик радио и агенция "Фокус" информираха, че Румен Гайтански-Вълка решил да се откаже от доходоносния си бизнес с боклука и почистването на София. Първо Дарик радио съобщи, като се позова на анонимни източници от Столична община, че се водят преговори за продажбата на акциите си от фирмите по чистота "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Преговорите водил лично собственикът на двете фирми Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Общинари твърдяли, че Гайтански е разговарял с германски, австрийски и френски компании. Общинската информация скоро щяла да се потвърди, категорични са в столичното кметство. Според общинарите няма да има проблем с концесията за почистване на града при смяна на собственика на фирмите, тъй като и с нови собственици фирмите ВОЛФ и ДИТЦ ще трябва да спазват подписаните договори за чистота в София. Мениджърът на двете фирми Йордан Илиев не бил открит за коментар, дали предстои смяна на собствеността на компаниите. Мнението на общински съветници е, че почистването на столицата може дори да се подобри, ако фирмите се управляват от чуждестранен инвеститор. Няма да се наложи ново предоговяряне на концесионните договори, освен ако евентуален нов собственик на "ВОЛФ" и "ДИТЦ" не пожелае корекции и подобрения, твърдят анонимните източници. "ВОЛФ" и "ДИТЦ" са фамилна собственост на семейство Гайтански. Известният с прякора Вълка Румен Гайтански държи 80% от "ВОЛФ" АД, а 20 на сто притежава баща му Тодор. 90% от фирма "ДИТЦ" са притежание на Румен Гайтански. Наскоро Столичната община промени договорите за почистване на София с фирмите ВОЛФ, ДИТЦ и "Чистота-София". По новите условия концесионерите предстои да монтират GPS система за контрол на дейността си, а след 6-месечен тест ще се уточнят и парите, давани на фирмите за почистване. Нееднократно кметът на София Бойко Борисов е "изразявал" своето недоволство от работата на "ВОЛФ" и "ДИТЦ". Столичният общински съвет пък реши да се премине към прекратяване на концесиите, което щеше да стане, ако фирмите не бяха приели условието за GPS система и промяна във формулата за заплащане. "С договорката за поставяне на GPS система за контрол на почистващите машини, интересът на Румен Гайтански към чистотата вече не е този, който е бил по времето на Иван Костов и на Стефан Софиянски". Това заяви пред близката до него Агенция “Фокус” кметът на София Бойко Борисов минути след като информацията за преговорите "изтече". “Ако Гайтански продаде акциите си във ВОЛФ и ДИТЦ, това ще е много сериозна победа на сегашната администрация на общината”, допълни Борисов. Той не пожела да каже запознат ли е с бизнес намерението на Гайтански, но посочи: “Предоговарянето на концесията за чистотата е такова, че вече не може да се черпи от парите на софиянци и да се надписват сметки. Не може да се печели, по начина, по който се е печелило досега. Така че подобно решение би било добре. Особено ако бъдещият инвеститор е оператор, който има опит”.Запознати твърдят, че Борисов твърдо се опитва да изтласка Вълка от доходоносния бизнес с боклука на София. "Естествено, че го прави за уреди близки до себе си "добре облечени бизнесмени", посочват запознати с битието на Борисов. "Не продавам нищо и не правя залози". Това пък заявява самият Гайтански два месеца по-рано.Кой е Румен Гайтански ?Първата стъпка от навлизането на Вълка в бизнес територията на ВИС стана пред септември 2005 г., само един месец след смъртта на Георги Илиев. Тогава Вълка купува столичната къпалня "Мария Луиза". В пресата се появиха съобщения, че е броил на вдовицата Мая Илиева 15 млн. лв. за нея. До този момент Гайтански не е опровергал тези информации.Доклад на фондация "Аксес" сочи, че от 1999 г. до края на 2002 г. от общината към сметките на "Волф", "Дитц" и "Чистота-София" са изтекли 195 085 362 лв. При инвестирани само 45 млн. лв. Каква е била реалната печалба за Румен Гайтански, собственик на две от трите фирми за чистота - "Волф" и ДИТЦ, може само да се предполага по някои екстри като мерцедеса му "SLR Макларън" за 450 хиляди евро. С нов луксозен автомобил неотдавна се е сдобил и съдружникът на Гайтански във "Волф" Николай Проданов, бивш служител на МВР. Проданов е близък с Николай Николов, бивш служител от Инспектората на митниците по времето на Пламен Минев. Сега Николай Николов е изпълнителен директор във Финансова група ДЗИ. Вълка е собственик още на ново "Бентли" и яхта. Живее в един от най-престижните квартали в София. Апартаментът му е на бул. "Джеймс Баучър". Румен Гайтански - Вълка е баща на дъщерята на бившата "Мис България" Ивайла Бакалова. Въпреки, че от две години не са заедно се твърди, че Бакалова е открила импресарската си агенция "Пик енд Моър" чрез финансовата подкрепа на Вълка.София сити центърВсеки ден Румен Гайтански контролираше строителството на единия от двата новопостроени МОЛ-ве в София. Строител на МОЛ-а на Гайтански бе фирмата "Линднер". Мащабният проект има общо застроена площ ­ 73 271 кв. м. "София Мол" включва три подземни паркинг нива за 700 коли; 35 000 кв. м. търговска и развлекателна площ с около 140 магазина, хипермаркет, 12 кинозали и първата в България триизмерна IMAX ­ зала. Офис сградата включва пет етажа модерно офис пространство с отделен вход на обща площ от 10 000 кв. м. Преди година стойността на открития преди по-малко от месец "София сити център" срещу хотел "Хемус" беше 44 494 743 евро, а днес вече се оценява за повече от 130 млн. евро.Всъщност доста изненадващо в навечерието на откриването на "София сити център" стана ясно, че инвестиционният фонд "Екуест Болкан пропъртис" (Equest Balkan Properties) го е купил търговския център "София сити център". МОЛ-ът на Вълка, който е срещу хотел "Хемус" е продаден за 94 млн. евро в брой. В МОЛ-а Гайтански играеше през консорциума GE Commercial Finance Real Estate, който през септември миналата година се сдоби с дял в проекта, купен от израелските компании "Авив и ко" и "Ай Ти Интернешънъл Тиатър".Офшорният фонд "Екуест Болкан" е регистриран на остров Ман и е създаден, за да се възползва от бума на пазара на имоти в региона и най-вече в България и Румъния. Намеренията на мениджмънта му са дейността на дружеството да се разшири още в Босна и Херцеговина, Албания, Хърватия, Македония, Турция и Сърбия и Черна гора. Основният мотив на "Екуест Болкан" да инвестира в страната е силният икономически растеж, който щял да продължи и след присъединяването на България към ЕС. В началото на януари фондът направи друга своя инвестиция в София, като купи тризвездния хотел "Сердика" за 10 млн. евро. От "Екуест" планират да реконструират хотела заедно с прилежащия към него киносалон "Сердика", част от компанията "София филм", която също беше придобита от фонда. Трудно ще бъде на службите да проверяват дали зад офшорката всъщност не стои Вълка.Румен Гайтански не обича публичносттаНа въпрос на "Политика" дали има интерес към акции на ДЗИ Банк, Румен Гайтански отговаря: "За добро или за лошо не искам да ме коментирате. Нищо няма да ви кажа за ДЗИ. Личната ми молба е да не се занимавате с това." На 20 март Румен Гайтански – Юнг, накратко Вълка, пропусна срещата в общината с фирмите-концесионери, които се занимават с почистването и сметоизвозването на София. Представляваше го съдружника му във “Волф” и “Дитц” Йордан Илиев. “Царят на боклука” неслучайно предпочете да изпрати него, а не другия си съдружник Николай Проданов. Твърде много вече са бившите кадри на МВР в общината. За предпочитане е връзките с тях да не са толкова явни. Новият шеф на Столичния инспекторат Гален Ганчев е работил в отдел “Борба с терора” в НСБОП. Преди това е бил в отдел “Убийства” на СДВР. Препоръките за него идват от експерта по тежки престъпления срещу личността Ботьо Ботев, който в момента също работи в инспектората. С тенденцията да бъде прехвърлен в бъдещия антикорупционен отдел. Любима фраза на Ботьо Ботев е: “Няма бивши ченгета. Тази професия е за цял живот”. Ако се тръгне от тази логика, Ботьо Ботев продължава да е колега с Николай Проданов, който също е бил в системата.Вълка е бивш служител на МВРКъде в схемата от бивши ченгета се вмества бизнесменът с прякор Вълка? Отговорът е изключително прост. Защото и Гайтански е кадър на МВР. Дотук със съвпаденията. Малко са бившите служители на реда, постигнали такава главоломна кариера. До 1988 г. Румен Гайтански е шофьор на директора на Осмо районно управление на милицията Ангел Стойчев. Чинът, до който успява да стигне е на сержант. Офицерски звания имат само шофьорите на бившето Политбюро. Изненадващо Гайтански заминава в бившата ГФР. И не се връща. Тръгват коментари, че е отишъл там с тайна мисия, възложена му от Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1988 г. в “немското отделение” на Второ главно управление на Държавна сигурност работи настоящият зам.-директор на НСС ген. Иван Драшков. Израстването му в кариерата според различни източници се дължи на кръга “Банкя”. Брат му Петър пък е бивш изпълнителен директор на БОДК. Той и Гайтански към днешна дата са заедно в управата на сдружение “Български колоездачен съюз”.Германският период от живота на Румен Гайтански е обвит в мистерия. Според легендата там се запознава с богата вдовица, чийто починал съпруг се е занимавал с извозване на боклук. Така се сдобил с първите камиони, с които започва работа фирмата “Волф”. Това обаче няма как да е станало. През 1991 г., когато Гайтански се връща в България, единственият, който се интересува от темата за боклуците и вижда в тях златна ниша, е Иво Карамански. А Гайтански се хвърля в бизнеса, от който прави първите си големи пари.Съветниците в сянкаНикой не си въобразява, че през 1991 г. някогашният шофьор е разчитал само на своя ум. Свързват го с кръга “Банкя”, където централна фигура е бившият му началник Ангел Стойчев. Други интересни лица там са Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Христов. Всеки от изброените е интересен сам по себе си, но да вземем например Чавдар Чернев. Бивш зам.-началник по ДС на Второ районно управление на милицията. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. Милиционерската кариера получава любопитно развитие в "Интербулпред" АД и "Джи енд Би травъл къмпани". След завръщането си в България през 1991 г. Румен Гайтански пък е спуснат като съдружник на Петър Хранов. Бивш сервитьор преди 10-и ноември, той е по-известен като Пепи Арабчето. Контролира казиното в хотел “Родина”. През 1991 г. големият бос там е Бранимир Григоров – Бранко. Нищо не става без негово знание. Получава проценти, както от проститутките в хотела, така и от печалбите на казиното. Гайтански се вписва чудесно в тази компания. Мутропреходът преминава през различни етапи. Общото е, че натрупаните по съмнителен начин пари трябва да се официализират. Гайтански се ориентира към приватизацията на фирмите “Свежест” и “Чистота”. Посъветван е да насочи интереса си другаде, тъй като ще влезе в конфликт с хората на Антоан Николов. Иво Карамански не успява да завземе нишата с боклука. За разлика от него Румен Гайтански получава този шанс. На 20 декември 1996 г. Столичният общински съвет взема Решение № 7 да се проведе конкурс за предоставяне на концесия дейността “чистота” на част от територията на Столична община. Това ще стане в срок от 45 дни след като се приеме Наредбата за концесиите от Столичен общински съвет. Тоест, към този момент общинарите работят напълно на сляпо. Решението районите “Люлин”, “Овча купел”, “Витоша” и част от “Триадица” да бъдат отдадени на концесия е взето въз основа на докладна записка на тогавашния общински съветник Красимир Арсов. Първият одобрен концесионер е фирмата “Волф 96” на Румен Гайтански. Следващите договори са сключени с “Дитц” (отново на фамилията Гайтански) и “Чистота” (където шеф е Красимир Арсов). Какво се случва междувременно с бившия съдружник на Румен Гайтански Пепи Арабчето? За пръв път за него се споменава в доклад за задграничните дпружества, създадени от комунистическия режим. Той е подготвен от екипа на бившия министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров – Димитър Луджев. В доклада се описва странния договор за казиното в хотел “Родина”, който, при отказ от страна на Министерството на финансите, е утвърден от община “Красно село”. Луджев твърди, че идентична е и ситуацията в хотел “Шипка” в Златни пясъци. Петър Хранов ръководи двете казина през фирмата на сестра си Румяна “Сам-Ренато” ЕООД. В същото време той е съдружник и в една от най-мощните хазартни фирми в определен период от време – “НМС” ООД. Партньори там са му били Данаил Мирчев и Пламен Стефанов (съдружник с вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова в друга фирма).През 1997 г. лидерът на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев отново насочва прожекторите към Пепи Арабчето, като го включва в списък новобогаташи, живеещи в Америка. Петър Хранов се е реализирал в Орландо, Флорида. Женен е за американка, върти бизнес с казина в Южна Америка и Африка. Контактите му с България не са преустановени. Оказва се сред големите дарители на фондация “Бъдеще за България”. Внесъл е по сметките на неправителствената организация на съпругата на бившия премиер 36 хиляди долара (от общо 76 хиляди долара, дарени от българи-емигранти). Вълка не обича да говори за миналото си. Не обича да говори и за настоящето си. Мрази журналистите и отбягва контактите с тях. Предпочита общуването с манекенки и фолкпевици. Не споделя бизнеснамеренията си. Реализира ги. Не е познат за широката аудитория. Снимката му се е появявала само веднъж. В предишния брой на “Политика”. “Не искам да бъда коментирам по никакъв начин. Но ако решите да го правите, ваша работа. Толкова неща са написани за мен, че нищо не ми прави впечатление”, казва той. На срещата в общината, която пропусна, на фирмите-концесионери е било съобщено, че ще има промяна на системата на заплащане на концесионерите. Това е въпрос, който малко вълнува Гайтански. Целите му вече надхвърлят мащабите на боклука. През цялата си бизнескариера Вълка се е пазил от етикети, като “ВИС” и “СИК”. Стратегията му включва поддържането на отношения (в това число и съдружия) както с едните, така и с другите. След ликвидирането на много от емблематичните фигури, Вълка най-сетне може да се легитимира като икономически бос. </p>
Пантю Пантев-Поли </p>
Още през 1993 г. Поли Пантев е имал проблеми с граждани на ОНД, съобщиха оперативни работници, които тогава са били ангажирани със случая. Миналата седмица стана ясно, че именно такива са основните заподозрени за убийството на Пантев на карибския остров Аруба.
На 31 октомври 1993 г. борческа групировка, оглавявана от Пантю Пантев, отвлякла и пребила двама граждани на ОНД. Това са грузинецът Едуард Левонович Атоян - Едик и арменецът Феликс Михайлович Саакян. Пет дни по-рано чужденците са пристигнали в София, за да издирват хората на Пантев Марио Йорданов и Емил Иванов, които са женени за сестри рускини. Причината за посещението била измама с 35 хил. долара. Валутата била изпратена по сметка на тъщата на двамата българи и срещу нея те трябвало да докарат в Москва опели, мерцедеси и БМВ-та. Автомобилите така и не пристигнали в руската столица.
Едик и Феликс наели квартира на столичната улица "Иван Рилски" и започнали да издирват длъжниците си на домашните и служебните им телефони.
След 16 дни Марио Йорданов написал писмо до началника на ЦСБОП, което започвало така: "Страхувам се за жена ми, детето ми, майка ми, баща ми. Защото тези гадове ще ги убият! Моля ви, защитете техния живот! Те са много и ще се върнат! Това са руснаци! Казват, че са от КГБ. Феликс иска откуп 5 мерцедеса или 100 хиляди долара.Те са 20 души убийци от охраната на Хасбулатов." Писмото било около 30 страници и стигнало до полицията, когато Марио и Емил са потънали в нелегалност и обявени за издирване заедно с Пантю Пантев.
За отвличането, което според Феликс станало от фоайето на парк-хотел "Москва", първоначално са заподозрени Поли Пантев, за когото руснаците свидетелстват, че е "шефът", Емил Иванов и Георги Георгиев. Експертиза на пръстови отпечатъци не открила техни следи в ситроена, с който са похитени руснаците. В колата имало кръв, пушки и митнически декларации.
В преписката по случая изплувало името на Момчил Бенев, който беше намерен разкъсан от бомба на ул. "Беловодски път" часове след взрива в хотел "Амбасадор", в който пък загинаха арменец и руснак.
Малко преди отвличането на метри от квартирата на руснаците имало улична престрелка. В нея загина 20-годишният Георги Цветанов Бенковски. В полицията показания дал Георги Пехливанов, тогава студент в УНСС, който намерил своя познат мъртъв на улицата.
Полицията усилено разследвала убийството и отвличането и засякла разговор на Поли Пантев с друго лице, което "закъсало" с краден мерцедес във Велико Търново. Непознатият се оплакал, че Боре Бореца, Геле и Комшев му искат пари за колата, и потърсил съвет от Пантев как да постъпи.
Преписката не стигнала доникъде, но тогава станало ясно, че криминалните прояви на Пантев датират от 1978 г. Тогава е засечен, че извършва незаконни сделки с валута. През 1984 г. е регистриран за измама, през 1989 г. - за устройване на хазартни игри без разрешение.
Оперативен работник си спомни как преди 8 години Поли Пантев е заплашвал бизнеспартньор с думите: "Ти чувал ли си за борците? Ние сме 350 човека само в София!"
Полицията не успя да вкара зад решетките нито един "борец". Днес сме свидетели как те продължават безнаказано да си разчистват сметките.</p> Николаи Цветин-Близнака </p>
Вицепрезидентът на “ВАИ-холдинг” Николай Цветин-Близнака от Разлог е вероятният заместник на убития бос на ВИС-2 и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев. Човекът от Пиринско Ники Цветин, наричан “мозъка” и финансов гений на холдинга, пое управлението веднага, като активизира структурите на групировката и още вчера повика в Бургас босовете на ВИС от всички области в страната на спешна среща. Цветин управляваше негласно “ВАИ-холдинг”. За разлика от боса Георги Илиев, който според запознати се държал като разглезено момче и правеше каквото иска, като попадаше в центъра на общественото внимание, Цветин не е никога излизал извън самоконтрол. Изключително умен и предпазлив, Цветин управляваше цялата финансова политика на “ВАИ-холдинг”. Той е в борда на спестовно- осигурителна компания и има дялове в “Биг 1”. Имената на близнаците Николай и Георги Цветини станаха популярни малко след 1990 година. Родени в семейството на началника на военното поделение в Разлог Мирчо Цветин и съпругата му Яна, двете момчета завършват с успех Висшия институт по физкултура /ВИФ/. Още като студенти създават тесни контакти с колегите си от другите специалности на ВИФ и по-късно в първите години на демокрацията двамата близнаци Цветини са едни от основателите на групировката ВИС заедно с брата на убития Георги Илиев - Васил. При едно от пътуванията на Георги Цветин в Северна България в края на 1992 година той катастрофира край Бяла Слатина и умря на място. Според запознати Ники Цветин замества чрез личността на Васил Илиев, с когото са били като братя, а по-късно и в Георги Илиев лисващия му брат-близнак. Независимо че от години живее и работи в София, Николай Цветин не скъса връзката с родния Разлог. Почти всяка седмица той прескача с подсилена охрана и черни лимузини до родната си къща в малкия град. Кум на сватбата на Ники Цветин с Габриела стана Христо Стоичков, а сватбата му в ресторант “Нерон” през 1996 година бе най-зрелищното събитие в столицата. Във “ВАИ-холдинг” думата на Цветин се чува най-много, Георги Илиев имал пълно доверие на Близнака. Затова и с протекциите на Ники Цветин приятелят му Коко Динев стана... </p>
Милчо Бонев-Баи Миле </p>
Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев - Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс" ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР.В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди. Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството “Интергруп енд партнърс”, но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД" ООД, във варненските "ШАГ" ООД, "Пеликан груп-96" ООД, "Пеликан груп" ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев" "Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем" ЕООД и "Живот 1" ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма “Пеликан Груп - 96”, заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: “И Джи Ем”, “Агромил”, “Бонил Травел”, “Европриз” и “Живот 1”. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК “Славия”. Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия" Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия" бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток”. Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости" Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан" на първа страница на "Вечерни новости" направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости" уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието.Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард „Джеймс Баучър" беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата „Интергруп енд партнерс" Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб „Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. </p>
Братята Маргини - обичайните заподозрени </p> Двамата се измъкват от Темида вече 10 годиниМаргина. Него и хората като него бившият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов нарече "добре облечените бизнесмени". И предупреди гражданите да не влизат в кръчмите, пред които има техни лъскави лимузини и многобройна охрана. Защото край тях човек никога не може да е спокоен за себе си. Красимир Маринов-Маргина и брат му Николай, по известен като Малкия Маргин, са обичайните заподозрени от 10 години насам. След всяко по-дръзко престъпление в София братята са сред първите, които криминалистите привикват за справка. Което е нещо като "да си поговорим на кафе". След разпитите винаги ги пускаха. Поради липса на доказателства. Досега.Вниманието на службите към Красимир Маринов-Маргина не е от вчера. Името му нашумя още през 1993-1994 г., когато бе т. нар. гангстерска война. Той бе обявен за издирване след побоя в спортния комплекс "Дескрим". На 16 октомври 1993 г. при въоръженото нападение в комплекса бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в София, която завърши с няколко трупа. Запознати припомнят, че в погрома са участвали двама от шефовете на бившата СИК - Красимир Маринов-Маргина и вече покойният Дмитрий Минев-Руснака, както и Димитър Джамов. Те обаче избягаха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата не бяха оневинени.След завръщането си в България Маргина и Руснака заедно с Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата създават охранителната фирма СИК, която по-късно става застрахователна компания. Лицензът обаче им е отнет през 1998 г. Ако за побоя в "Дескрим" днес си спомнят малцина, то със сигурност столичани още помнят мелето в дискотека "Ескейп" в нощта срещу 7 ноември 2003 г. Тогава в препълнената дискотека възникна скандал, прераснал в бой между посетители в заведението. Битката бе между гардовете на покойния вече Антон Милтенов-Клюна и хората на Маргина. В дискотеката бяха още Димата-Руснака и Косьо Самоковеца. Ретро партито завърши с изстрели. Часове по-късно в Първо РПУ започнаха разпитите. Сред привиканите бе и Маринов. Според съобщението на МВР оттогава той е "един от лидерите на бившата СИК, с регистрации в полицията преди 1990 г. по инциденти около "Магурата", обявяван за общодържавно издирване". След бомбения атентат на 19 януари 2004 г. в сградата на "Бул Инс" на бул. "Джеймс Баучър" 87, когато загина Стоил Славов и тримата му гардове, се заговори, че адската машина в асансьора е била заложена за Маринов, който е негов съдружник. След експлозията Маргина отново бе разпитван, но като свидетел. Справка в архивите показва, че при всяка съвместна операция между МВР и прокуратурата офисите, домовете и возилата на Маргина винаги са проверявани. Така беше и през септември 2004 г. при акцията срещу наркотиците и незаконни оръжия. След обиските Маргина отново се озова в полицията, но бе освободен. Сегашният му арест пак е свързан с разпоредена операция на МВР и прокуратурата след показните разстрели през последния месец. Дали и този път обаче Маргина ще отърве кожата, ще стане ясно днес. Софийският градски съд ще реши има ли доказателства срещу него и брат му Николай за подготовката на две убийства, в което ги обвинява прокуратурата, и дали трябва двамата да останат в ареста. </p>
Иво Карамански-Кръстника </p>
Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година.Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 година при автомобилна катастрофа умира майка му.
Завършва Средно спортно училище "Чавдар" – София , след което отбива военната си служба в спортната школа на " Левски-Спартак", като състезател по кану – каяк. През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 година е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.
През 1986 година Карамански е осъден на 2 години лишаване от свобода за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата. Твърди се ,че причината за това било плодотворното му взаимодействие с органите на тогавашната милиция.
През 1990 година в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Разбиването на канала е голям успех и европейската преса гръмва със заглавия относно залавянето. Навсякъде се споменава и името на лидера на групата : Иво Карамански.
Скоро след ареста , Карамански е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче предценява ,че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.
ЕКСКУРЗИЯ ДО КОЛУМБИЯ
Някъде по това време Карамански заминава за Колумбия, където според някои източници се свръзва с Пабло Ескобар. Малко вероятно е това да е вярно – по това време Ескобар се намира в затвора, а картела Меделин стремително губи позициите си от конкурентни организации. Факт е обаче бракът на Карамански с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе, която впоследствие не го е придружила на връщане в България. Според последната му приятелка Нели Атанасова , женитбата е била фиктивна – Кръстника искал колумбийско гражданство.
Връща се 1992 година в България, където по това време организираната престъпност лакомо завзема нови територии . Карамански започва да действа на принципа “И сам воинът е воин.” и се развива успоредно, а често и против останалите групировки.
Докато е шеф на охраната на казино “Севастопол”, пред заведението избухва престрелка в която леко ранен е Младен Михалев – Маджо. Стрелбата впоследствие се отнася към разразилата се бандитска война. Интереснен факт е , че собственика на казиното е Иван Иванов – бивш висш полицай, който впоследствие е едно от главните действащи лица в случая "Белите брези", който косвено е предизвикан от прословутия арест на Карамански.
16-МЕСЕЧНИЯ АРЕСТ
Арестът се състои на 14 Януари 1994 година, когато Карамански е "поканен" в МВР. Той отива и остава там в продължение на повече от 16 месеца. Междувременно вечерта в квартал Белите брези загиват Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца. Убити са погрешка от свои колега – сержант Митьо Петров, пред жилището на Иван Иванов – собственик на казино "Севастопол" , съдружник на Карамански и бивш полицай. Случаят получава изключително широко отражение в пресата. Говори се за нерегламентирани контакти между висши полицаи и приближени на Карамански. Една от хипотезите е ,че Ботьо Ботев и Григор Вълков уговаряли Иван Иванов да успокои хората на Карамански.
Карамански в това време лежи в следствения арест без обвинение.При един от разпитите заявява на следователя: "Зад мен стоят 180 000 000 долара, а зад вас кой стои?". Едва на 14 Февруари се декларира довода за задържането – възобновяване на делото от 1986 година , за фалшификации на доларови банкноти и антични предмети. На 6 април 1994 година прокуратурата вече излиза със второ много по-сериозно обвинение – въоръжен грабеж в заведението " Бедни – богати".
Твърденията са ,че в нощта на 30 срещу 31 Декември 1993 година , в "Бедни-богати" нахълтват Иво Карамански и още 5 души. Разбеснелите се мъжи нанасят побои над няколко лица , взимат ценности и напускат заведението. Нападението било много шумно и хаотично.
Кръстника излиза от следствения арест през Май 1995 година , тъй като мярката му за неотклонение е променена в гараниция в размер на 750 000 лева.
По това време вече е медийна знаменитост. Една от причините за това е кандидатирането му за независим депутат в 37 Народно събрание от 25 МИР София …докато е в ареста. Регистрацията му е анулирана , поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.
От затвора също така обвинява Мултигруп във незаконна дейност – контрабанда на петрол, пране на пари и други. По-късно нарича компанията на Илия Павлов – престъпна организация , заради което адвокатите на сегашната MG Корпорация обещават да съдят Кръсника, но до жалба така и не се стига.
АТАКИТЕ
На 13 Юни Карамански хвърля нова медийна бомба , обвинявайки министри от правителството на Беров в петролни далавери. Случайно или не – на 21 Юни полицията провежда обиск в офисите на Кръстника, находящи се в столичния хотел "Хранков". По думите на собственика – при следственото действие са изчезнали документи и ценности за няколко милиона лева , за което е подадена и жалба във Военна прокуратура.
Друга атака срещу Карамански е бомбата , която избухва на 8 Август 1995 година близо до масата му в дискотека "Нептун". Всъщност не се знае, дали той е седял на нея в същата вечер.
Някои версии определят и печално известния случай с четиринадесетте загинали войници на околовръстното шосе на София, като неуспешен атентат срещу Карамански.
14ТЕ ВОЙНИЧЕТА
Малко след 22 часа на около 200 метра от разклона за Банкя , по околовръстното шосе на София се движи товарен камион ГАЗ 53А на Строителни войски , на връщане от частен строеж. С него пътуват 15 души – 1 от тях оцелява по чудо при странния сблъсък между камиона и насрещно движещ се трактор. Останалите са пометени от взрива на резервоара.
Пръв на местопроизшествието се оказва ….Иво Карамански, който пътувал зад камиона. Това дава основание в медиите да се прокарат определени хипотези , които веднага получават широка подкрепа за вярност сред масите. Хипотезите се състоят във възможността някой да е стрелял по Карамански, но да е улучил камиона.
1996 година междувпрочем Карамански грабва купа в състезание по четворка-каяк.
На практика може би има един единствен сериозен опит за покушение срещу Карамански – при това успешен.
Цялото събитие е обвито в мистерия и въпроси. Какви са били мотивите на Пламен Въжарски да убие? Отговорите се колебаят от дежурните хипотези за поръчково убийство срещу много пари , до убийство в условията на афект. На едната крайност стои версията за убийство от “секретните служби” , а на другата версията посочена от Ана Заркова в книгата й “Големите убийства” – нелепа смърт “…от ръката на изпаднал в безпричинна истерия алкохолизиран тип.”
УБИЙСТВОТО НА КАРАМАНСКИ
Според обвинителния акт Георги Чочов – Лестъра ( един от бодигардовете) запознава Карамански с Стефан Кирилов Въжарски (33 годишен) в началото на Декември 1998 година.
Двамата се срещат още няколко пъти , до вечерта на 19 декемри , когато Чочов и Въжарски отиват на гости на Кръстника във вилата му в Бояна.
След употреба на известно количество алкохол Въжарски се опиянява и започва да се държи агресивно при което сериозно се сбиват с Чочов, но почти веднага са разтървани и вечерта продължава като че ли нищо не е станало.
По-късно Въжарски предлага да отведе компанията на студентски купон в "Симеоново". На тръгване, той се възпротивява срещу идването на Чочов и двамата отново се сбиват. При схватката губи мобилния си телефон в снега. Настоява да го търсят и след кратко оглеждане Карамански му обещава нов за своя сметка.
Докато тече търсенето Въжарски вади ножа от колана на Кръстника, но не успява да го задържи и то пада на земята. Един от бодигардовете веднага се хвърля върху него , събаря го и почва да го бие, но Карамански го спира.
Компанията потегля с две коли, като колата на Въжарски остава пред вилата. Скоро след това пристигат на улица Горска Ела 27, където тече купонът по случай рождения ден на Борис Хитев.
В къщата влизат Карамански , бодигардът му Драгомир Драгнев и Въжарски, докато Чочов, Аргиров, Маринов и Игнатов отиват да вземат колата на бъдещия убиец по негово настояване.
Въжарски и Карамански сядат един до друг и си говорят на ухо. Кръстника е видимо весел и духовит.
Странно защо , но в един момент Въжарски става , отива до двама младежи и ги моли да се обадят в полицията. Те се обаждат , заявявайки ,че мутри са дошли на купона им и им пречат. В същото време убиецът излиза навън, където вече паркирана стои колата му , бръква в жапката и вади пистолет "Валтер" 7,65 мм.Връща се във къщата и прострелва с два изстрела Карамански в областта на главата. После излиза , викайки объркващи фрази на бодигардовете, които седят в автомобила отпред и Драгнев му отваря прозореца, убиеца го прострелва еднократно в главата. После започва да произвежда изстрели по посока другите двама бодигардове – Маринов и Чочов.
Въжарски излиза точен стрелец. Пистолетът му съдържа 8 патрона от които два попадат в Карамански , един в Драгнев( 28 годишен), три в Маринов ( 44 годишен) и два в Чочов ( 33 годишен). Първите двама загиват.
Заловен е в 10 сутринта на другия ден.
В последвалия процес съдебно-психиатричната експертиза го определя като вменяем , но с алкохолна зависимост. Осъден е на доживотен затвор.
Опява го отец Николай, негов приятел от времето, когато Кръстника лежи в ареста.
БИЗНЕС
Според книгата “Най-богатите българи” Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 $. Приживе притежава над 20 дружества групирани отколо основното “Корона” – “Корона Иншурънс” АД, “Корона-арт”, “Корона-бизнес” “Тракия фрутс” ООД, “К.А.Ф.” ООД, “Булфиш” ООД, “Сава консултинг” ООД, “Сава интернешънъл” ООД, “Преображение” ООД, “Темида 98” ООД, “Карам” ООД, “Мултифарма” ООД и други.
Застрахователното му дружество остава без лиценз , наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области: производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.
МЪЖКИ РАЗМИСЛИ
Иво Карамански като цяло е противоречива личност. Наред с грабежите и престъпната дейност приписвана му в медиите, той е спонсор на театралното изкуство и нещо повече - сам развива артистична дейност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата осъществили успешен концерт пред огромна публика , препълнила зала 1 на НДК. На погребението му звучи главната песен от албума – “Мъжки размисли”.
В медиите с прякора “Кръстника” започва първа да го нарича известната криминална репортерка Ана Заркова, за което и той я осъжда да му заплати “морални вреди” в размер на 1 лев.
Оставя 4 деца – 3 дъщери от първия си брак с Галя Лукановска ( родени 1985, 1988, 1989 година) и син – Иво(1997 година ) , от връзката си с небезизвестната гимнастичка и водеща в Огледала и Туистър по БТВ – Нели Атанасова.
Главния прокурор по времето на убийството Иван Татарчев отговаря на въпрос за Карамански:
"Не мога да дам оценка беше ли виновен Иво Карамански или не. Аз не съм правораздавателен орган.Въпреки всичко той се прояви като истински мъж - когато ме набедиха, че съм пял и съм се веселил заедно с него, Карамански достойно отговори по медиите, че това е лъжа.Днес, когато има дефицит на истински мъже, това не може да не ми направи впечатление." </p>
Смърта на Големите </p>
31 юли 2005 г. При стрелба в центъра на София е убит Антон Милтенов-Клюна. Престрелката е станала около 21.30 часа на пресечката между централните улици "Ангел Кънчев" и "Солунска" в столицата. При престрелката освен Антон Милтенов-Клюна, са убити и Николай Добрев-Ники Цайса и Иван Призрака. Полицията издирва четирима души във връзка с престрелката, който са избягали с "Опел Вектра" в посока бул. "Витоша".
13 юли 2005 г. Лек автомобил "Ауди А 6"със софийска регистрация е взривен на пътя между Костенец и Долна баня. Трима са тежко пострадалите при взрива - Иван Иванов, Христо Кънчев и Георги Начев, а четвъртият мъж в колата, Пламен Дойчинов е с по-леки наранявания. Ранените мъже били охранители на Димитър Вучев-Демби. Двамата от пострадалите са настанени във Военно Медицинска академия, а третият е приет в "Пирогов" с опасност за живота, където по-късно умира. До "Ауди"-то в друга кола пътували босът Димитър Byчев-Демби, лидерът на най-бруталната наказателна бригада на Самоковеца Мартин, повече известен като Рашо, както и Георги Нацев, който пък е подсъдим за стрелбата с "Калашников"срещу Варсаион преди 3 години. Починалият Иван Иванов се е возел на предната дясна седалка. Според първоначалната информация бомбата е била у него.
На бул. "Васил Левски" е прострелян ромският бизнесмен Кирил Киров по прякор Японеца. Той е прострелян тежко в главата около 17 ч. Срещу него е стреляно с малокалибрена пушка тип флобер, от тъмен микробус, паркиран до хотел "Даунтаун". Кирил Кирилов изпада в кома, след направени му операции той оцелява.
24 октомври 2004 г. При стрелба на столичния бул. "Витоша" пред заведението "Upstairs" в близост до кръстовището с улица "Кърниградска" е застрелян - Дмитрий Минев-Руснака. Минев е откаран веднага от охраната си в Института за спешна медицинска помощ "Пирогов", където е настанен в шокова зала. Въпреки усилията на лекарския екип Дмитрий Минев е умира. При стрелбата няма други пострадали.
30 август 2004г. При престрелка в кафене в Княжево е убит Асен Петров-Шаки. В момента на престрелката в кафенето се намира главен сержант Кирил Живков, който също е прострелян и умира. За убийството е задържан хърватския гражданин Иван Мозе. Името на Шаки е свързано с убийството на Филип Найдено?Фатик.
30 юли 2004 г. В ресторант ? градина Славия възниква престрелка, при нея е убит бай Миле и петима от бодигардовете му. Нападателите са няколко души и са маскирани. Според първоначалната информация те са преоблечени като полицай. Според оперативната информация от МВР Милчо Бонев, известен като Бай Миле, е един от основателите на силовата групировка СИК заедно с Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев -Руснака, Румен Николов - Пашата, Младен Михалев - Маджо и Венцислав Стефанов. Всички те тогава са съдружници и в "Интергруп и партнърс"ООД. Бонев е бивш полицай. Прякорът Бай Миле получава още като служител на МВР. В началото Бонев тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца. По-късно Бонев отива в СИК. Преди време Бай Миле се оттегля от СИК и започва собствен бизнес. Според бивши сикаджии Бонев не е бил от силните босове на групировката. Бил е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака в дружеството "Интергруп енд партнърс", но е излязъл от дружеството заедно с тях през юли 1999 г. Шеф обаче му остава Румен Николов - Пашата. Дружеството е регистрирано 1996 г. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Той участва в бургаските фирми "Холидей БГ", "Холидей БГД"ООД, във варненските "ШАГ"ООД, "Пеликан груп-96"ООД, "Пеликан груп"ООД и "Агромил". В столицата е един от собствениците на фирмите - "ММ-999-Милчо Бонев""Бонилтравел"ООД, "И Джи Ем"ЕООД и "Живот 1"ООД. Повечето от фирмите се занимават с туристическа дейност и различни застраховки. През 1996 г. пък той прави фирма "Пеликан Груп - 96", заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г. Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: "И Джи Ем", "Агромил", "Бонил Травел", "Европриз" и "Живот 1". Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК "Славия". Милчо Бонев има интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 година. Тогава финансовият благодетел на "Славия"Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба. Известният като Бай Миле бизнесмен става дясната му ръка. В екип с мениджър Любомир Воркапич той води в "Славия"бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори. През септември 2001 година мощна бомба гръмва пред блока на Милчо Бонев в столичния квартал "Изток". Мощността на бомбата се е равнявала на 800 г тротил. Експлозията става точно, когато Бонев влиза във входа на блока си, придружаван от двамата си охранители. Бомбата рани тежко телохранителите на Бонев - 30-годишния Васил Костов и Николай Йорданов (36 г.). В статия на най-тиражирания сръбски вестник "Вечерни новости"Милчо Бонев - Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка. Огромното заглавие "Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан"на първа страница на "Вечерни новости"направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия. В статията се съобщава, че след операция "Сабя", която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци. Изрично се уточнява, че "комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа". "Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан", признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович. Според Михайлович в момента Бай Миле работи с Вождовачкия и Новобелградския клан. "Вечерни новости"уточнява, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия. "Бай Миле се крие вече втора година от хората, които през 2001 година се опитаха да взривят бившата барета", разкрива изданието. Сръбския вестник показва и доста солидна информираност за миналото на Бонев: "Под ръководството на Бай Миле в една от двете най-сурови организации в България отпреди десетина години - СИК, са създадени бригади от по двайсетина човека, които се занимавали с рекет. Преди три години Бонев се отцепил официално от СИК и започнал легален бизнес". На 19 януари 2004 година при бомбен атентат в асансьора на бизнесградата на столичния булевард ?Джеймс Баучър"беше убит един от съдружниците на Бай Миле във фирмата ?Интергруп енд партнерс"Стоил Славов. Друг негов съдружник в същата фирма е шефът на футболен клуб ?Славия", бивш банкер и един от босовете на някогашната групировка СИК Венцислав Стефанов, чийто син Димитър Венциславов Димитров беше отвлечен на 6 април тази година в София близо до хотел Плиска четирима мъже, някои от които облечени в полицейски униформи. Богатството на Милчо Борисов Бонев ? Бай Миле се оценява на над 10 милиона долара, според книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". За един от основателите на СИК Милчо Бонев-Бай Миле, не се знае почти нищо, освен това, че е бивш служител на спецслужбите, но няма официални данни за професионалната му кариера. Официално Милчо Борисов се занимава с трансфери на спортисти. Близък е до ФК "Славия". В последните години името му е заличено от повечето фирми като част от мащабната операция по преструктурирането на империята СИК. Косвено чрез свои фирми той участва във варненския консорциум "Малибу", който има собственост върху едноименната верига дискотеки и редица заведения по Черноморското крайбрежие.
20 юли 2004 г. В София е убит сириецът Локман Ибрахим. Убийството е извършено в столичния квартал Зона Б-5. Сириецът, който има българско гражданство, е прострелян в главата пред очите на близките си. Маскираният убиец стрелял от мотоциклет и избягал. Ибрахим е свързан с разпространението на наркотици.
26 юли 2004 г. В София е убит 38-годишният Бранимир Григоров - Бранко. По данни на полицията Бранко е с богато криминално досие. През февруари тази година Бранко осъден на една година затвор за притежаване на оръжие. Той беше задържан в края на миналата година край Айтос заедно с Петър Харизанов, който пък бе взривен на 19 януари тази година в асансьора с петролния бос Стоил Славов. Според една от версиите двамата са подготвяли атентат срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Кум на простреляния е Младен Михалев - Маджо. 14 юни 2004 г. В София на паркинга пред магазин "Била" в ж.к. "Лагера" е убит Петър Илиев, по прякор Кучето. Убийството става по време, когато на територията на магазина има много хора. Името на Илиев се свързва със застреляния в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Двамата бяха сочени като контрабандисти.
4 юни 2004 г. Двама стрелци, преоблечени като свещеници, убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе "Арт Декор"близо до х-л Амбасадор в столицата. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Двамата ранени - Стефан Колев и Владимир Гаманов, са настанени в "Пирогов". Знае се, че Митко Малкия е вторият близък човек на Златко Баретата. 27 юли 2004 г. Граната е хвърлена в двора на къщата на Антон Милтенов - Клюна.
22 март 2004 г. Стефан Касамаков е застрелян с два куршума на ул. "Опълченска". Той е криминално проявен и е приближен до сочения за наркодилър Илиян Варсанов. Убийството е извършено пред блок в "Зона Б5", в който отскоро наема апартамент. 3 април 2004 г. В ж.к. Стрелбище е прострелян Николай Добрев, бивша барета. Той е с огнестрелна рана в крака.
9 март 2004 г. С 5 куршума, изстреляни в главата и тялото е убит Борис Бакърджиев, по прякор Горилата. Според полицейски източници Бакърджиев е руски гражданин, постоянно пребиваващ в България. Той има дебело криминално досие и се смята, че е свързан с трафика на наркотици. Смята се, че Бакърджиев е работел за Златомир Иванов - Баретата, бивш служител на специализирания антитерористичен отряд.
10 февруари 2004 г.Пред "Макдоналдс-драйв"под моста на НДК в София е застрелян 30-годишният Костадин Костадинов от Сандански. Той е регистриран за измами и кражби на коли, съобщиха тогава от МВР.
15 февруари 2004 г. Бомба гръмва пред апартамента на 23-годишния Мирослав Пелтеков-Пелтека. Пострадали няма. Пелтека е регистриран за кражби, грабежи и разпространение на наркотици.
7 февруари 2004 г. Самоделното взривно устройство, избухва пред апартамент в бл.6 на ул. "Костенски водопад". В него живеят братята Никола Иванов -Бобъра и Виктор Иванов -Грудката. По това време в апартамента се намират техните родители. Взривното устройство е задействано с капсул детонатор и огнепроводен шнур, а количеството е с около 400 грама тротилов еквивалент.
19 януари 2004 г. Бомба избухва в асансьор на сградата на бул. "Джеймс Баучер" 87 в кв. "Лозенец" в София. При взрива загиват президентът на "Интерпетролиум" Стоил Славов и тримата му бодигардове.
17 януари 2004 г. Колата на Антон Милтенов е обстреляна с гранотомет, докато се движи по бул. "Цариградско шосе". Снарядът обаче попада в дърво до жилищен блок край БТА.
18 декември 2003 г. Николай Петров Петров, по прякор Колята е разстрелян в апартамент в блок 203 в жк. "Младост"в София. Според полицията убитият е регистриран за кражби. По оперативна информация на МВР той е бил човек на убития автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца и бодигард на Евгени Стефанов-Женята.
6 декември 2003 г.В Холандия пред бижутериен магазин на централния площад Дам в Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.
13 ноември 2003 г. В близост до блока, в който живее в кв. Надежда в София е убит Николай Зарев - Данкина. 29-годишният Зарев е от бандата на самоубилия се през 1999 г. преди да бъде арестуван автокрадец Ганеца. Той е регистриран многократно в полицията за обири, магистрални грабежи, автокражби и търговия с наркотици.
5 ноември 2003 г. 34-годишният Евгени Стефанов-Женята е убит пред сградата на бившата баня "Гео Милев"на бул. "Ситняково"в столицата. Той е криминално проявен и се е занимавал с търговия с наркотици. Два от куршумите са попаднали в главата на Стефанов, а няколко в тялото. При стрелбата е ранен и бодигардът му - 33-годишният Николай Стойков. Той е настанен в болнично заведение без опасност за живота.
8 октомври 2003 г. Собственикът на ресторант "Пчела"Николай Иванов е убит в заведението си в София. Смята се, че цел на покушението е Николай Цветин (ВИС). При стрелбата е ранен и един от охранителите на Цветин.
8 октомври 2003 г. В София бизнесменът Николай Тодоров е застрелян в мерцедеса си. Оцеля 13-годишния син на убития. Нападателите са стреляли от мотоциклет и са изчезнали. Не са заловени.
19 август 2003 г. При престрелка на кръстовището на булевардите България и Гоце Делчев в София е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, син на покойния оръжеен търговец Исмет Шабан Фатик.
31 май 2003 г. Константин Димитров-Самоковеца (ВИС) оцелява при бомбен атентат. Самоделното взривно устройство с около 15 кг експлозив се взривява до джипа му на пътя за Боровец.
18 април 2003 г. Бизнесменът Иван Тодоров - Доктора е взривен в мерцедеса си на бул. Цариградско шосе в София. Той оцелява, загива бодигардът му Йордан Спасков.
8 март 2003 г. Застрелян в главата в мерцедес близо до хотел Амбасадор в София е намерен молдовецът Степан Рибаков. Смъртта му се свързва с убийството на Павлов.
7 март 2003 г. Бизнесменът Илия Павлов е застрелян със снайпер с един куршум в гърдите на излизане от офиса си.
29 декември 2002 г. Избухват две бомби насочени срещу Николай Методиев- Пилето. Първата избухва пред ул. "Босилек"в кв. "Симеоново". Устройството е поставено пред металната входна врата. Втората бомба избухва пред къща, наета от приятелката му, на бул. Витоша. И при двата взрива няма жертви.
16 август 2002 г.При престрелка в кв. "Белите брези"е ранен Илиян Версанов.
15 август 2002 г. До хотел "Хемус"в София е прострелян Димитър Джамов. Джамов е ранен в областта на корема и в двата крака.
28 януари 2002 г.Взривно устройство избухва в бл.27 на столичния жк."Стрелбище". Трима души са ранени. Бомбата е поставена над пощенските кутии. При взрива пострада Димитър Димитров-Маймуняка . Той умира няколко дни по-късно.
9 ноември 2001 г. Взривена е колата на Димитър Желязков - Митьо Очите (СИК). При инцидента загиват съпругата на Желязков, брат й и негов бодигард.
01 септември 2001 В квартал" Изток "пред блока на Милчо Бонев избухва бомба. Взривното устройство е задействано с дистанционно управление. Експлозията става, когато Бонев влиза във входа си. При експлозията са ранени телохранителите му.
16 септември 2001 г. Убит е наркобосът Леонид Фотев - Льонята Джуджето (ВИС).Той е убит заедно с приятелката му в дома им в квартал "Красна поляна ".
5 юли 2001 г. Джипът на Георги Пехливанов е обстрелван с гранатомет близо до басейна "Мария Луиза".
9 март 2001 г. Поли Пантев е убит във фоайето на хотел на остров Аруба.
22 януари 2001 г. При бомбен атентат в бургаско заведение е ранен бургаският сикаджия Пламен Дишков-Кела. Убити са Добрин Кафеджиев и Димо Колев.
28 декември 2000 г. Взривен е джипът на Дмитрий Минев-Руснака. Бомбата е задействана с дистанционно. Няма пострадали.
16 ноември 2000 г.Момчил Бенев е взривен на в столичния кв. "Бояна" на ул. "Беловодски път". Той е съсобственик на хазартната фирма "Лимкъмпани" ООД.
15 ноември 2000 г. Бомба избухва в хотел "Амбасадор" на "Симеоновско шосе", който е собственост на веригата "Ти Би Ес хотели". Взривът избухва в стая 103, която е регистрирана на името на арменеца Арташес Тер-Овсепян. При експлозията загиват двама човека- арменеца Арташес Тер Овсепян и руснака Александър Романов.
18 юли 2000 г. На бул. "Симеоновско шосе"неизвестни лица обстрелват с гранатомет Мерцедеса на Поли Пантев. Няма пострадали. 20 декември 1998 г. Във вила в квартал "Симеоново" е убит Иво Карамански и бодигардът му Драго Драгнев.Карамански е застрелян с два куршума в главата. Убиецът е Стефан Въжарски, който е осъден на доживотен затвор на 28.03.2003 г.
21 ноември 1996 г. Във Варна е взривен Йордан Марков, един от шефовете на СИК. Взривът е заложен в асансьор.
12 февруари 1996 г.Убит е Валентин Алексиев ? Лисицата. Той е осъждан за участие в кражби и за отвличане.
7 септември 1995 г. Пред дома си е застрелян Иван Кудев, бивш приближен на Иво Карамански.
10 юни 1995 г. В Бургас е убит Георги Николов-Мечката, собственик на Първа частна милиция.
25 април 1995 г. Застрелян е Васил Илиев. </p>
Иван Тодорев-Доктора </p>
</p>
Иван Тодоров – Доктора е роден на 27 декември 1964 година в Димитровград. Следвал е медицина в Стара Загора, но не се е дипломирал. Не е осъждан. Срещу него са се водили две дела – за отвличане, по което делото е върнато за преразглеждане на първа инстанция и за пране на мръсни пари, по което все още няма никакъв резултат , а след убийството на Доктора – няма и да има.
Има участие в две дружества – "Амигос" ООД и "Източни финанси" ООД, където съдружници са му Петър Петров – Амигоса , Димитър и Дойчин Мирянови , Асен Паскалев, Борислав Виденов.
НАЙ-ГОЛЕМИЯ КОНТРАБАНДИСТ?
Оперативната ( извънпроцесуалната ) информация сочи Доктора , като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите – свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров , като най-големия контрабандист на цигари , като наркобос , като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
АТЕНТАТ №1
На 18 април 2003 година брониран сребрист Мерцедес S престояващ близо до автобусна спирка на Цариградско шосе в София е взривен пред десетки свидетели. Адската машина е поставена под дясната предна седалка – там където се вози обикновено собственика на возилото. Точно в този момент обаче той не стои на нея а на шофьорското място – по някаква причина решил в този момент да кара лично. Шофьорът на Доктора – Йордан Спасов , който седи до него, е разкъсан на парчета. Самият Тодоров е запечатан от случаен фотограф непосредствено след взрива – лицето му е в кръв и обгорено. Освен временната загуба на слуха , обаче Доктора няма никакви други сериозни наранявания и съвсем скоро, никой не би могъл да предположи ,че това лице е било обект на бомбен атентат.
През Ноември , Иван Тодоров заявява ,че зад опита за убийството му стоят: "Бивш приятел , красавица и нисък генерал, който пуши пури за близо 3000 лева на месец и преправя костюмите си."
Медиите приемат ,че бившия приятел е Петър Петров – Амигоса , красавицата е Ася Зафирова ( приятелката на Доктора), а по отношение на генерала , в пресконференция , Бойко Борисов заявява ,че става въпрос за ген. Васил Василев , тогавашния шеф на ДНСП. Последният е освободен от поста си 10 дена след това.
ЯХТЕНИЯТ СКАНДАЛ – ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРЕСЕНИЕ БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
МВР твърдят ,че намират в куфарчето на Доктора , изхвърчало при взрива, снимки, които под формата на доклад за връзки на политически с престъпни фигури се предават на президента и премиера. Избухва сериозен скандал. Лицата запечатани на снимките са министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев и Пламен Петров и и тогавашния царски депутат - Мирослав Севлиевски.Четвъртия човек в играта на карти е Петър Петров- Амигоса , а на заден план усмихнат седи Иван Тодоров – Доктора . Мястото е яхта в Монако по време на кръг от Формула 1.
Освен посочените лица , в доклада фигурират и имената на военния прокурор Трендафил Трайков и апелативния прокурор от Софийска прокуратура Иван Петров.За тях се твърди ,че имали нерегламентирани контакти в Доктора и небезизвестния Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
Заради доклада , в който всъщност няма никакви конкретни доказателства , на 25 април Бойко Борисов си подава оставката – министър-председателят не я приема. Няколко месеца по-късно и Милен Велчев прави същото , но и неговата оставка не е приета.
Николай Филчев пък – главен прокурор по това време , веднага изисква оставките на двамата прокурори – те отказват. По-малко от три години след случилото се Трайков е предложен за повишение в Върховна касационна прокуратура.
АТЕНТАТ №2
На 22 февруари 2006 година, черно "Порше Кайен" С 7270 ХС с двама души на предните места се движи по стръмната ул.Червена стена в квартал Лозенец. На пресечката с бул. Черни връх , автомобилът е засипан с куршуми от двама души. Над 15 точни изстрела са регистрирани в тялото на седящия отдясно Иван Тодоров. 10 куршума пък за извадени при продължилата 4 часа операция от тялото на шофьора му – 37 годишния Васил Стоянов Михайлов
Според полицията в атентата са участвали минимум две лице и най-вероятно поне още едно. Убийците причаквали жертвата часове наред в паркирани в близост Фиат Брава и Ауди. Трети атентатор най-вероятно е следял Доктора и е известил наближаването му на първите двама.
След покушението двете коли потеглят в двете посоки на Черни връх и изчезват безследно. По-късно е намерено Аудито изоставено в кв.Надежда.
С изключение на намерените 22 гилзи от 9мм пистолети, не са намерени други следи. Положителна роля затова е изиграл дъжда започнал, като по поръчка кратко след убийството. Свидетели обаче успяват да опишат убийците на МВР , където им е съставен портрет. Последните не са били с маски и не са ползвали заглушител. Единият е висок около 180 сантиметра, на видима възраст 30-35 години, с дълга до раменете коса и черни мустаци. Облечен е в черно яке и има средно телосложение. Другият извършител е висок 170 сантиметра, едър, на видима възраст около 25-30 години, с черно яке и бейзболна шапка.
ДЕЛАТА СРЕЩУ ДОКТОРА
Името на бизнесмена нашумява след бомбения атентат срещу него през 2003 година. Преди това никой от широката публика не е чувал за Доктора. След опита за покушение и след яхтения скандал разтърсил политическия живот в страна , медиите започват периодично да пускат материали за него.Това е може би една от основните причини за възобновяване на делото срещу Тодоров, спряно преди 10 години.
Твърди се ,че през 1994 година хасковския бизнесмен с няколко висящи дела Милослав Кръстев е отвлечен от 10 мъже, които го държат няколко дни във къщата на Иван Тодоров в село Марково и му отнемат автомобил и 68 000 долара. Доктора не е разпознат от жертвата и въпреки това е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховния касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция.
През 2005 година пък , Прокуратурата обвинява Тодоров, че в съучастие с Петър Петров – Амигоса и Дойчин и Петър Мирянови, са осъществили пране на пари в размер на 98 млн. долара от контрабанда на цигари. Поредното заседание на делото е насрочено за 13 март 2006 година. То ще продължи , като обвиняеми остават Амигоса и брая Мирянови.
ОТЗВУК
След поредното убийство за пореден път прозвучават познати шлагери и изтъркани фрази. "Ако беше в затвора, щеше да е жив." – казва Бойко , но не Борисов, а Найденов – градския прокурор на София.
От ДСБ пък споделят ,че обмислят дали да искат оставката на Румен Петков.
От няколко места излиза мнението ,че убийството ще попречи на влизането ни в Европейския съюз. На едно от тях най-безцеремонно това е описано като свършен факт : "Убийството на Доктора отлага членството на България в ЕС".
Петър Стоянов пък от името на българските граждани , говори за шока и смута , който те били изпитали от превъзходството на престъпността над държавата.
Пак от няколко места излиза познатото мнение за безсилието на държавата да се справи с организираната престъпност.
МНЕНИЕ
Ставащото може да се разгледа в няколко аспекта.На първо място трябва да се отбележи ,че въпреки огромното количество показни/поръчкови/големи убийства няма нито една странична жертва. Убийците са изключително точни и поразяват единствено целта си , като досега няма нито един убит човек , който е имал участта да попадне случайно на същото място в същото време. Изключение разбира се правят убитите охранители и шофьори, които обаче трудно могат да бъдат наречени странични или случайни.
В медиите възможността някой невинен гражданин да пострада, често е била повдигана при поредното убийство , но бързо отшумява, тъй като всички са наясно ,че всъщност опасността за нормалните хора е незначителна. Поради искреното си уважение към полицията, като цяло, няма да кажа ,че вероятността човек да пострада е по-голяма при полицейска акция, отколкото при поръчково убийство.
От друга страна , ако приемем хипотезата ,че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити , което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено , много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място – когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината , то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго , а поръчкови убийства.
В този ред на мисли – разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата , а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова </p>
Димитър Джамов </p>
Димитър Джамов, ученикът на Илия Павлов в бизнеса
Димитър Джамов е бивш национал по борба свободен стил, бивш шофьор на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, бивш арестант и бивш президент на федерацията по борба и бивш застраховател.През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс "Дескрим" на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на тогавашния съюз "Защита" - Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК - Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от "Защита" не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г. Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Свидетел на ареста му стана вездесъщият борцов бос от Русия, наричан още Диамантения крал - Иван Яригин, вече покойник. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал "Овча купел" през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. И след излизането си от затвора Джамов продължи да поддържа добри отношения с Илия Павлов. Той дори се опита да направи преврат във федерацията по борба, като предложи да бъде махнат Симеон Щерев и неговото място да бъде заето от Илия Павлов. Превратът не успя, но Илия Павлов го наложи като член на УС на футболен клуб ЦСКА.Веднага след атентата срещу Илия Павлов Джамов даде пространно интервю за столичен вестник, в което по повод подозренията, че е замесен, сподели:"С Илия бяхме приятели, той започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от когото аз, Георги Илиев (шеф на ВИС-2) и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу "Мултигруп", нито Жоро Илиев." Според фирмения регистър Димитър Джамов има участие в около 10 фирми. Заедно с известните футболисти Йордан Лечков и Любослав Пенев той бе съакционер в застрахователна компания "Зора инс", чийто лиценз бе отнет по време на прочистването на този бизнес от силови групировки. За да избегне ликвидацията, "Зора инс" поиска да се влее в застрахователната компания на "Мултигруп" - "София инс", но тя отказа. Малко по-късно и "София инс" загуби лиценза си.През зимата на 1997 г. Джамов присъства и на сбирката в хотела на "Мултигруп" в Боровец - "Рила", на която според публикации в медиите било обсъждано свалянето на правителството на Иван Костов. На нея бяха и главният прокурор Иван Татарчев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и някои представители на силови групировки. Името на Джамов бе споменато на процеса за убийството на Андрей Луканов. Именно Джамов купи фирма "Колонел" от Ангел Василев, който е обвинен, че е поръчител на убийството на бившия премиер. Преди време Едвин Сугарев обяви, че НСБОП има сведения, че шефът на "Орион" Румен Спасов е наел Джамов, за да убие бившия шеф на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев. Джамов обаче се уплашил.Един от най-яростните врагове на Джамов е шефът на "Литекс" Гриша Ганчев. Двамата имаха доста конфликти покрай футбола и борбата, на която Ганчев е основен спонсор. Джамов е съдружник с разследвания за изнасилване Пламен Митрев в рекламно-импресарска агенция "Зора". </p>
Димитър Вучев-Демби </p> Димитър Вучев-Демби,
набеден, барабар с Клюна, за наследник на Косьо Самоковеца:
Аз не знам Косьо да е имал нелегален бизнес. Твърди се, че бил най-големият контрабандист... Както го и набеждаваха, че в Холандия ходил, за да търгува с екстази. Аз бях с него там и знам добре какъв той всъщност бизнес искаше да прави. Той имаше идея да направим голяма борса за холандски цветя в България. И лалета, и други... Заедно мислехме да направим това. Но животът на Косьо не стигна... Плюс това Косьо преговаряше да отвори в Ротердам галерия, в която да излага български произведения на изкуството, по-точно картини. Холандеца, от който щеше да вземе помещения за тази цел под наем, казваше, че бил фен на българското изкуство - особено на Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов...Косьо нямаше наркобизнес. Знам това. Познавам го много добре. Той беше кръстник на малкия ми син Виторио. Що се отнася до Клюна - който пък ми е кум, - ние с него нямаме общ бизнес. Той си има човекът Интернет-зала, заложна къща и т. н. Аз съм шофьор във фирмата на майка ми за перилни препарати. Жена ми пък от реституция има един магазин на бул. "Христо Ботев", който даваме под наем. И едно кафененце в "Лозенец" стопанисваме. Това е всичко. Бил съм дясна ръка на Клюна в бригадата му... Друг път!... Вятър, прах в очите на хората... Един наркобос трябва да има най-малкото една хубава къщурка някъде и тия дреболийки - коли, G-класи, мерцедесчета и т. н... С Косьо се познаваме отпреди 14 години, от Боровец, когато аз тренирах там ски-скокове. После се засякохме на "Илиянци". Мен там ме беше уредил Мето Илиянския, той ми е кръстник, аз от него само добро съм видял, дано да е жив и здрав... Отначало в "Илиянци" бях шофьор на такси... После Мето ми уреди една сергия - за бански, за чорапи и т. н. Косьо тогава беше шофьор там, към ВИС. И аз бях към ВИС и се чудя защо, като се каже ВИС, се разбира непременно нещо лошо. Вадехме си хляба като хората. Аз, освен че не съм плащал данъка на мойто такси, друго нищо нередовно не съм вършил...Аз съм съгласен да пробват да ме заключат за 2 месеца и да видят ще спре ли наркотърговията... Ще спре, на куково лято.Софийски районен съд постанови постоянна мярка "задържане под стража" за Димитър Вучев-Демби, срещу когото вчера бе извършен опит за покушение, съобщиха от прокуратурата. Мярката е наложена по искане на Софийска районна прокуратура за грабеж на мобилен телефон и 400 лева, извършен преди години. Обвинителният акт бе внесен на 8 ноември тази година. Съдът е постановил, че има реална опасност Димитър Вучев-Демби да се укрие заради водените множество наказателни производства срещу него, както и постановената тригодишна условна присъда за грабеж, която му бе издадена на 9.10.2006 г.Вчера неизвестни стреляха срещу Димитър Вучев. Стрелбата срещу автомобила на Демби, марка Ауди, стана малко след 8.30 часа пред заведение "Скай лайн" в столичния квартал "Симеоново". Демби няма никакви наранявания. Той и съпругата му пътували в аудито си, когато неочаквано червен "Опел" го подминал и стрелял. От изстрелите стъклата на колата му са изпочупени. Извършен бе оглед на мястото на инцидента, а Вучев бе разпитан в столичната полиция. Името на Димитър Вучев-Демби се свързва с редица разследвания на атентати, покушения, наркотрафик и побои, грабежи. Вчера бе извършен атентат срещу конкурент на Демби. Малко след 16,40 ч. в локалното платно на бул. "Цар Борис ІІІ" в близост до 6-то ПРУ в столицата бе прострелян в главата Радослав Иванов Велков-Темерута. Димитър Вучев - Демби бе арестуван през февруари именно поради информация за готвено покушение срещу Темерута и още двама души. Обвиненията срещу него се базираха на свидетелските показания на Велин Добрев - основния свидетел и по делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин. В показанията си Велин Добрев твърди, че Демби му е поръчал убийствата на трима души, като мотивът му бил, че те готвели покушение срещу него. Трите мишени на Вучев са братята Балеви и Радослав Иванов - Темерута, които работели за столичен наркодилър, който бил негов конкурент. </p>
Георги Илиев </p>
Георги Андреев Илиев е български борец и видна фигура в организираната престъпност в края на 20 и началото на 21 век.
Георги Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
Той е брат на основателя на ВИС Васил Илиев, който е убит през април 1995 г. След смъртта на брат си той отказва да оглави застрахователната компания ВИС 2. „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, казва Георги Илиев в едно интервю през 1995 г. През същата година влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев да плати 1 200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в „МИГ груп“ Слави Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която в иска на Бинев е 50 хиляди лева.
На 25 август 2005, пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. За убийството все още не е намерен заподозрян. Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов </p>
Васил Илиев </p>
Васил Андреев Илиев е роден през 1965 г. в Кюстендил. Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“ сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в едно европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди.
През 1988 г. е в Унгария заедно с Иво Карамански, където крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България. Жени се за Мариета – майката на единственото му дете, Ивона.
Първата фирма на Васил Илиев регистрирана през 1991 г. е ВИС-1, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.
Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес </p>
Боян Петракиев-Барона </p> Барона е задържан на 16 август 1994г. край яз."Братушково".Пуснат на 14 март 1995г. с постановление на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за да лекува зъбите си,пострадали при ареста му. На 17 април 1996г.е обявен за общодържавно издирване заради пет висящи дела срещу него.Арестуван през маи 1997г. в казино "вацлавски намести" в центъра на Прага.Там е живял с фалшив паспорт под името Николаос Петридис .На 5 маи 1997г. е осъден от пражки раионен съд на 4 месеца затвор по обвинение в незаконно пребиваване в страната.На 31 юли 2003г. състав на раионния съд в сливница одобрява споразумение по дознание №353/03 срещу петракиев и Боян Христов Джамалов.Те се признават за виновни в това ,че на 28 април 2003г. в съучастие са откраднали 20 броя жп релси,оценени на 686лв.,в раиона между гарите Златуша и Храбърско.Прокуратурата и Петракиев се спорразумяват да му бъде наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода. На 2 ноември 2005г. състав на софииския окръжен съд отне в полза на държавата апартамент на барона и съпругата му на столичната ул."света гора" като прие, че стоиноста на жилището многократно надвишава приходите на семиството. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

БЯХМЕ БОРЦИ, ВЕЧЕ СМЕ БИЗНЕСМЕНИ – СИК и ВИС – 1997г.

0

“БЯХМЕ БОРЦИ, ВЕЧЕ СМЕ БИЗНЕСМЕНИ”
Йово НИКОЛОВ

Преди известно време един от собствениците на известна българска банка пребил валутния си дилър пред очите на целия отдел “Външни операции”. Причината за гнева на боса била, че служителят му загубил при стандартна валутна сделка на външния пазар 1,2 милиона долара. Дилърът бил принуден да подпише разписка, че ще работи с минимално заплащане, докато не успее да върне загубите на банката.

Въпросният банкер е бивш спортист-борец. Сега е водеща фигура в няколко икономически групировки в България. Само до преди 4-5 години той и бившите му съотборници размахваха бухалки и оръжия, рекетираха, крадяха автомобили. Сега те контролират голяма част от българската икономика, имат реално участие в повечето приватизационни сделки в областта на туризма, хранително-вкусовата промишленост, търговията с нефтени продукти, цигари и селскостопанска продукция. Една странна мутация в годините на прехода.

След 1990 година пред болшинството от бившите спортисти се изправи въпросът за доходи, които да им позволяват да водят луксозния живот, когато бяха лицето на нацията. Сплотява ги дългогодишно приятелство от спортните школи, където се живеело почти на военен режим. Всеки познава всеки, знаят на кого може да се разчита, знаят си възможностите, и като добавка отличната спортна подготовка и дисциплина, която всеки един от тях притежавал.

Емблематично е развитието на т.нар. “бригада на борците”, към която принадлежи цитираният в началото на текста банков директор. Контактите на групата му датират от съвместното им учение в спортния интернат “Олимпийски надежди” и спортната рота на армията в София. Всички те сега са на възраст между 30 и 40 години. Първоначалното им натрупване на капитали започва от крайпътните мотели на трансграничните магистрали, които минават през България. Борците поставят под контрол абсолютно всичко – от смяната на пари до проституцията. Въоръжените грабежи са основна част от специалитета на борците. Малките и сплотени групи от спортисти действат бързо, жестоко и безкомпромисно. Преди налагането на югоембаргото по магистралите Е-80 и Е-79 минава основният поток от чужденци, които пресичат Балканския полуостров. Оттук минават и гастарбайтерите, които се връщат от работа в чужбина със спечелени пари и най-често стават обект на въоръжени грабежи.

По същото време тези силови групи поемат и трафика на крадени автомобили от Западна Европа към страните от бившия Съветски съюз, Близкия изток и Азия. Те установяват връзки с митнически служители по границата и полицаи и така създават канали за безпроблемен трафик за транзита. Същите групи се занимават с кражби на автомобили не само в чужбина, но и в България.

През 1989 година у нас е имало регистрирани 4318 откраднати автомобили. Две години по-късно те са вече 12 837. Според изследванията престъпността в този период нараства пет пъти, в сравнение с до десетоноемврийския период.

При разграждането на тоталитарния репресивен апарат и желанието да се освободи икономиката от опеката на държавата създаде правен и институционален вакуум в обществото. Той предизвика появата на силови и сенчести групировки, които запълниха това празно пространство.

Организацията на борците наподобява класическа престъпна структура. Босът получава процент от всяка незаконна дейност, след него са бригадирите, които командват по-дребните риби, и след тях са обикновените изпълнители.

През 1991-1992 година с доста насилие борците поставят под контрол малките улични банди и събират от тях данък за всяко извършено престъпление. Те взимат част от стойността на откраднатото, но поемат защитата на крадеца пред полицията и пред другите групировки. За целта си купуват полицаи и следователи, наемат си адвокати, които ги съветват и т.н.

През 1992 година на преден план излезе рекетът. Според официалната статистика през 1991 година в полицията са постъпили 21 сигнала за рекет. През следващата година те са вече 77, през 1993 – 205, и през 1994 година – 309. Тази статистика естествено съвсем не е точна. Предполага се, че случите на рекет са поне трикратно повече, но заради страха и недоверието в правораздавателните институции в страната потърпевшите не са подали жалба в полицията.

Две години след демократичните промени едва прохождащият дребен частен бизнес беше принуден освен високите данъци, наложени от държавата, да плаща и рекет на престъпните групировки. Вероятно началото на тази печеливша дейност е започнала заради интереси в хазартния бизнес. Тогава в България масово нахлуха игралните автомати – в голямата си част те бяха нелегално вкарани. Една от причините беше и липсата на законодателна база за хазартните игри и на практика нелегалното им функциониране. За да получават процент от печалбата, групировките започнаха да трошат заведения, покермашини и автомати. Който откаже “закрила”, бива пребит, барът му взривен и т.н. Някои от собствениците се обръщат към конкурентни банди и си плащат, за да бъдат под тяхната закрила. Постепенно тази “охранителна дейност” се разпростря върху всякакъв вид фирми, заведения, магазини и офиси.

За да легализират по някакъв начин тези действия, престъпниците масово започнаха да регистрират фирми за охрана. До края на 1994 година в България вече има между 3600 и 3800 фирми, които се занимават с такава дейност.

Некоректността в бизнеса при първоначалното натрупване на капитали открива още една огромна възможност за печелене на пари за престъпните групировки, маскирани като охранителни фирми. По това време в България се създава прослойката на т.нар. кредитни милионери. Посредством кухи схеми тези мошеници изпомпваха средства от частни и държавни банки и фирми. Заради мудната и объркана съдебна система един кредитор може с години да чака длъжникът му да си върне парите, дори и ако го осъди. Поради високата инфлация в годините на прехода и обезценяването на лева дългът се стопява и кредиторът накрая не взима почти нищо дори и след съдебната процедура. Ето защо болшинството от кредиторите наемаха охранителни фирми, които с насилие принуждаваха длъжника да върне дълга, като прибират процент от тях за себе си. Кредиторите сключват договори, с които дават поне 30 процента от върнатата сума на охранителите.

Трябва да се отбележи, че връщането на дългове е едно основно занимание за печелене на пари от бандитите, породено от правораздавателния хаос в страната. В него често се включват и подкупни полицаи. Дори и след като МВР наложи някакъв контрол на охранителните фирми, тази дейност продължи да се развива. Нещо повече, голяма част от частните банки създадоха свои отдели за “Несъбираеми кредити”, в които започнаха работа бивши полицаи. Макар да няма официална статистика се знае, че някои от банките са използвали и подобни силови структури за връщане на кредити.

Този вид “услуги” обаче се оказаха катализатор за създаването на симбиозата между частните икономически субекти на бившите номенклатурни кадри и силовите структури, създадени от бившите спортисти. От една страна, частните групировки, с неясен произход на парите, се нуждаеха от силови структури за охрана и събиране на кредити от длъжници, от друга, силовите групировки имаха нужда от съвети и контакти в икономическата сфера, за да насочат натрупаните си престъпни пари в легални дейности. Услугите, правени на някои бизнесмени, им позволи да се включват в някои от печелившите бизнеси.

До 1993 година само един от босовете на подземния свят, убитият по-късно Васил Илиев, вече има регистрирани 12 фирми за най-различни дейности.

Извършените убийства, скандалите с охранителните фирми и общественият резонанс предизвикаха правителството на Беров да направи някои промени. През лятото на 1994 г. МВР забрани на няколко фирми да се занимават с охранителна дейност и те мутираха в застрахователни компании. Идеята за тази метаморфоза принадлежи на споменатия вече бос на подземния свят в България Васил Илиев. Веднага след като полицията отказа лиценз за охранителната му фирма, която беше завладяла цялата страна – “ВИС 1”, той заяви, че се захваща със застрахователен бизнес на скъпи автомобили. Мотивите му бяха, че така и така в охранителната фирма идвали много хора, които търсели помощ, за да им върнат откраднатите коли и били готови да си плащат за това. Истината е, че повечето охранителни фирми се занимаваха с кражби на автомобили и изнудваха собствениците срещу част от сумата да им върнат колата. След като станаха застрахователна компания, бившите спортисти просто взимаха рекета си предварително срещу застрахователна полица.

Използвайки създадения имидж на бухалките, този вид застрахователни компании започнаха да трупат пари, които при това идваха законно и властите не можеха да реагират по никакъв начин. Причината за техния просперитет може да се търси в това, че застрахователите използваха същите силови методи срещу престъпниците, каквито самите бандити използват.

Според неофициални информации на МВР по това време “борците” са контролирали изцяло бизнеса с крадени автомобили. В същото време чрез силовите методи, с които те налагаха господството си, бяха успели да поставят под контрол почти всички квартални банди, които крадат автомобили и части за тях. Почти всички от тях плащаха някакъв данък за незаконната си дейност на борците. Причина за просперитета на силовите застрахователи е фактът, че Държавният застрахователен институт и другите частни застрахователи забавяха изплащането за откраднати автомобили повече от година, а инфлацията изяждаше изплатените суми.

Междувременно силовите групировки се намесиха сериозно и при нарушаване на югоембаргото. С натрупването на свободна парична маса от рекет, застраховки и търговия от охраняващи конвоите с горива за ембаргова Сърбия, за каквото бяха използвани от други фирми, по-големите структури започнаха сами да изнасят. Борците използваха създадените си канали през границата за внос на крадени автомобили, използваха същите схеми и хора. Това умножи многократно техните пари, създаде им връзки, сериозни връзки във властта и политиката.

В края на 1995 година братът на убития Васил Илиев и сегашен бос на силовите застрахователи от “ВИС-2” и “ВАИ-холдинг” Георги Илиев каза в едно интервю: “Бяхме борци, вече сме бизнесмени.”

Благодарение на добрите си структури в цялата страна борците завладяха всички печеливши дейности. Те контролират пазара на селскостопански продукти в провинцията, закупиха част от консервните комбинати, които бяха приватизирани по места, налагат цени на тържищата. Под контрол на силовите структури попадна и вносът на захар в България. До неотдавна в пристанищата на страната не можеше да влезе нито един кораб със захар, без да има разрешението на една или друга групировка. След серия от побои, отвличания и атентати борците сложиха ръка и на търговията с диворастящи плодове, чийто пазар е изцяло в чужбина. Същото стана и с износа на дървен материал.

Главоломните пари, които постъпваха в джобовете на сенчестите структури, им наложи да създадат финансови институции, които да оперират с огромните средства, които постъпват от бизнеса им. Така бившите спортисти закупиха финансови къщи и банки, които сега контролират. Заради многобройните си интереси на всички нива в държавната администрация бившите спортисти купуваха хора, които им осигуряват квоти за внос и износ, подправят документи за фиктивен износ за спестяване на мита и акцизи, избират техни оферти на приватизационни търгове и т.н.

Върхът на ограбването на държавата естествено е източването на банките и финансовата система от групировките. То започва естествено веднага след промените през 1989-1990 година, но нейният пиков момент идва веднага след структурирането на организираната престъпност през 1994-1995 година. Тъй като натрупаните пари от рекет, нарушаване на югоембаргото, контрабандата и всички останали незаконни дейности трябваше да се легализира или изнесе в чужбина, силовите групировки използваха създадените си финансови институции. Срещу съответното заплащане бившите спортисти, сега бизнесмени, използваха бившата номенклатура със силни позиции във финансовата сфера, за да извършат прането на огромните суми и да ги изнесат в чужбина. Успоредно с този процес вървеше и безконтролното раздаване на кредити на свои, вътрешни хора от държавните и частни банки.

Ето как България, държавата в преход, сама създаде сивата зона на своята икономика, в която се включиха бившите спортисти, които от обикновени рекетьори се превърнаха в силни икономически субекти с апетити в повечето печеливши бизнеси. Смяната на анцузите, характерно облекло в първите години на демокрацията, с луксозни костюми и бижута не промени манталитета на тези хора. Само ги направи по-лустросани.

Българската мафия 1996г.

0

Българската мафия

 

Съдържание :

Мафията е мащабна форма на организирана престъпност, способна да се намесва негативно (чрез корупция, изнудване, директно насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и облагодетелстване) в развитието и нормалното функциониране на държавата и в личните дела на хората.

Мафията има собствена йерархия, ритуали, система от поощрения и наказания. Трафикът на наркотици и оръжия, скланянето към проституция, рекет, хазартът и строителни афери са типичното ѝ поле на изява. В това число могат да влизат и лихварството, отвличането на хора за откуп, обирите това можем да прочетем в Уикипедия.

Godfather

Да това е класическото лице на мафията познато ни от италианските филми и книгите на Марио Пузо или от холивудските екшъни и драми посветени на т. нар. „мъже на честта“, където играят известни холивудски звезди като Ал Пачино и Робърт Де Ниро, като и харесваният от Бойко Борисов, Марлон Брандо. Дали случайно „Кръстникът“ печели 3 „Оскара“?!

27709_pic_m

От премиерата му през 1972 г. до „Кръстникът3“ видял бял свят през 1990 г. в България вече са положени основите на българската мафия с държавно участие и основател БКП и ДС в лицето на водещи комунистически деятели и техните слуги от ДС с цел да се осъществи под контрол на т. нар. преход към пазарна икономика и демокрация със запазване и доминиране на червените капитали ръководени от червената номенклатура и финансирани от нея лица с осигурен политически чадър от държавата и нейните органи- МВР, прокуратура, съд, местна власт …

Каква обаче е българската мафия?

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията още преди 5 години пише, че има десетки български групи, които са в “белия” бизнес и същевременно имат добре организиран престъпен бизнес. Обикновено те имат много добър публичен имидж. Престъпният им бизнес е от митнически и данъчни измами до измами с имоти. Създаването и развиването на престъпните групировки в България много наподобява това в Русия. Те са

икономическа необходимост на прехода, обясняма Безлов.

Познатата на всички класическа мафия е замесена в трафика на хора, канали за проституция, оръжие и наркотици, фалшифициране на пари и кражби на моторни превозни средства, отвличания. Тя се свързва с борческата империя ВИС, а по- късно с червената СИК

Истинския възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.

За онагледяване можете да прегледате това видео

Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекета, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от над 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес. Счита се, че около 70 различни застрахователни компании в онези години са свързани с ВИС-2 …

Изграждането на туристическите комплекси Слънчев бряг, Златни пясъци, Пампорово, Боровец и десетки други са свързани с препирането на парите на българската мафия, но тя не е само борческа, милиционерска и т.н.

Мафията в България е свързана най-вече с политическите партии, които се редуват начело на властта.

Около 200 депутати са били свързани с Държавна сигурност (ДС ) и са били НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ?!

В началото през 1988-1990 БКП захрани старта на тази мафия.

През 1991-1994 г. СДС и служебните правителства създадоха среда за безпроблемното развитие на мафията с по-бледото участие на синдикати, БСП, ДПС и други политически партии.

През периода 1995- началото на 1997 г. БСП иницира и подкрепи отделянето и създаването на СИК и гравитиращите около нея.

От януари 1997 до 2001 г. правителството на СДС отново активизира едни стари и няколко нови кланове на мафията, вземете за пример Бургас, където властваше местната клика на СДС, която източваше пристанище, митница, НХК, летище, банки, ГБМелници, износа на зърно, няколко завода , няколко туристически комплекса… Спомнете си приватизацията, която събра от активи за 40 млрд. долара едва около 2 млрд. лева ?! Кои станаха приватизаторите и какво стана с приватизираните предприятия …

1001064_640588442637766_1176813860_n

Спомнете си една история от ония времена и мотивите на Луканов и Костов, да „помогнат” в свалянето на първото демократично избрано правителство в България, което беше на СДС. Докато за Луканов е естествено по-малката му „рожба” да не е на власт, то за Костов това изглежда на пръв поглед парадоксално, но не е. Парите и обогатяването е движеща сила в техните мотиви.

По това време в СДС и БСП съществуват клановете на т. нар. перестройчици. В СДС водач е Ж.Желев, а в БСП Андрей Луканов. Те не са врагове, а даже се подпомагат. Техните истински врагове са реалните „десни” в СДС и реалните „леви” в БСП. От борбите за власт, властта отива в „Мултигруп” и при Луканов. Това става факт при управлението на правителството на Л.Беров, при което в последващото югоембарго се обогатиха борчески групировки и политически групировки, а държавата загуби приблизително 4 млрд. лева. След провала на правителството на Виденов, не без участието на „Мултигруп” и подобни структури, наследниците на Луканов, като Николай Добрев и приятели, реабилитираха „помощта” на Иван Костов и през 1997 г. месеци след убийството на Луканов той е вече премиер и мечтите му за власт, пари и „приватизация” стават реалност.

Мисля си, че са правилни думите на Иван Костов от вчера пред форума на ДСБ, че не могъл да спре мафията, не само не я спря но я остави да се развива …

vejdi-rashidov-ilia-pavlovПредателската роля на част от българската интелигенция също бетонира българската мафия като я обслужваше платено.

Помня увъртанията на т. нар. българска интелигенция на празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол, когато още през 1993 г. около Пламен Тимев-Ганди спонсор на празниците се навъртаха сините интелигенти, а в залата на крайбрежен ресторант където бяха събрани всички за хапка -пийка бе Илия Павлов -шеф на „Мултигруп“ …

Известни спортисти, телевизионни дейци, артисти, писатели пишеха възхвали за борци, посветиха им песни, скърбяха за смъртта им и оформяха „героичния“ им облик вместо да изтъкват мутренската им същност, а през това време бизнеса на мафията цъфтеше и се избелваше, мутри от СИК ставаха генерали и шефове в МВР и нагоре …

Но най-голямата илюзия, която избели парите и имиджа на българската мафия бе приемането на страната ни за член на НАТО и ЕС.

Ето една кратка, но интересна публикация на сайта Биволъ посветена на българската мафия и нейните особености ( https://www.bivol.bg/europe-mafia.html)

0801-01

Европейската народна партия подкрепя мутренския бос Бойко Борисов – “Буда”, когото ЦРУ свързва с “мащабен трафик на амфетамини, източване на горива и пране на пари”, а българската ЦСБОП го е разработвала, за да узнае “приоритетната му престъпна ориентация”.

996189_640587942637816_162074550_n

Партията на европейските социалисти подкрепя правителството на Орешарски – човек на Васил Божков – Черепа, квалифициран от американската дипломация като “един от най-опасните престъпници на България”. Социалистите застават единни зад Сергей Станишев, марионетка на мафията, наложила Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

И при правителството на Буда и при правителството на Черепа просперират едни и същи банки на мафията, “гнили ябълки”, крепени с пари на европейските данъкоплатци.

971631_640595782637032_1189386099_n

Ето защо вече 9-и ден българите са на улицата, за да заявят своето отвращение от мафиотизираната държава. Отвращение, което заслужават в пълна степен и охранените европейски политикани с циничната им доктрина за “нашия кучи син”.

Време е да им се каже право в очите: “Ало, европейците, не легитимирайте българските бандити!”

Ето и какво казва Евгений Дайнов за Дойче Веле :

0,,16895707_401,00Гражданите срещу мафията

“Съгласен съм напълно с Радан Кънев: в момента няма леви, няма десни, няма центристи. Има граждани и мафия. Ако е така, ако това е разделителната линия, трябва да се направи огромна, много широка коалиция, движение на граждани – обединение, в което да се включат и леви субекти, без да са московски агенти или олигарси. Смяна на модела става през 40 на сто, а не през 4 на сто подкрепа. Аз това искам”, казва Евгений Дайнов.

Според него избори сега и веднага ще върнат олигархията в най-мракобесния й вид. И пак според него, България никога не е имала толкова мракобесно управление като това на ГЕРБ. “Това не бива да се допуска. Трябва да се изработи нов изборен кодекс. И тогава да отидем пред урните. Вярвам, че хората на площадите ще го разберат”, допълва Дайнов.

Лидерът в оставка на “Демократи за силна България” Иван Костов се обърна към участниците в 11-тото национално събрание на ДСБ с реч, в която отдели внимание на българската мафия :

Kostov

Всичко това е резултат от дългогодишните опити на ДС чрез политическо и медийно инженерство да отстрани знаещите, можещите и критичните хора извън процеса на взимане на политически решения. На 13 май, изглеждаше, че тези опити успяха. На 14 юни стана ясно, че това е заблуда. Хората не приемат ДС и създадената от нея организирана престъпност да са начело на държавата.

Какво не могат уличните протести. Не могат да произведат нито едно конкретно политическо решение, на който и да е проблем на гражданите; не могат да променят политическата система в страната; не могат да изведат българите от икономическата и социалната кризи. Всяко очакване, и натоварване на улицата да решава конкретни политически и управленски проблеми ще завърши с провал за протестиращите и победа на мафията.

Следва да си дадем сметка, защо у нас “мафията си има държава”? Защото представителната партийна система на страната не е демократична, а олигархична. Всички днешните ръководства на управляващите и опозиционната партии не само са свързани, те са част от мафията, сред тях са олигарсите. Тяхното политическо поведение отговаря на природата им. То е съвсем просто: “Ти си на власт, аз викам, че крадеш и рекетираш, после аз крада и рекетирам – ти викаш”.

1017360_640588235971120_883428056_nНаш противник не са техните партийни кариеристи, не са рекетираните банкери и предприемачи. Наш противник не са дори монополистите, а политиците, които им позволяват да злоупотребяват с господстващото си положение. Тези, които позволиха злоупотребите на монополистите и съдействаха страната ни да бъде мафиотизирана, си имат имена. Това са Сакскобургготски, Доган, Първанов, Станишев, Борисов и Цветанов. По отношение на зловещата роля, която играят в грозния политически театър, няма никакво значение дали са аристократи или доносници, комунистическа номенклатура или мутри, турци или българи.

Протестиращите виждат мафиотизирането на българската политика, виждат зад фасадата на българската демокрация грозното лице на олигархичната власт.

Може би наистина имам лична вина, защото не съм спрял мафията. Защо тя е на власт? Защото не ни достигнаха сили, умения и енергия, дори специални знания как да противодействаме.

Определението на Рузвелт за Сомоса, “нашия негодник” се оказа универсално за евроатлантическия свят. Отделни политически формации и правителства в НАТО и ЕС, подкрепят своите негодници в нашата страна, без да ги интересуват последствията върху нашия живот. Ще бъде напълно погрешно да се споделят илюзии за помощ отвън, докато западните лидери не спрат да третират политически ново присъединените страни като дошли от третия свят. Ние идваме от втория, от комунистическия свят.

Политическата дестабилизация на страната няма да бъде преодоляна докато не се създаде десен реформаторски блок. Той трябва да отвоюва властта от мафията и да я върне на гражданите. Истинската реформаторска десница трябва да върне високите европейски критерии за многопартийна демокрация и почтено служене на хората. И да ги постави пред искащите да се очистят от мафията партии.“

По повод тази реч на Костов във форума на в.“Дневник“ намерих подходящ коментар, който я допълва :

~песимист с бедна фантазия

А десните у нас през последните 12 години-в това число включвам и БСП-най-дясната и олигархична партия-

та десните партии у нас през последните 12 години дават на олигарси и политици да трупат милиарди в офшорни сметки в Швейцария, Кипър, офшорни зони! Ако тези пари седяха в България и с тях се правеше бизнес-десните партии щяха да заслужават похвала! Но не! У нас имаме грабеж, корупция, корупция’/корупция прим!“

Ето каква е българската мафия – политици, голяма част от полицията и правораздавателните органи, медии, банкери,продажна част от интелигенцията, олигарски, цели правителства като тези на Луканов, Виденов, Костов, Симеон, Борисов, Станишев, а сега и на Орешарски с подкрепа от много политически партии …

И докато тези омърсени политици включени активно в покриването на мафията, избелване и легализиране на мръсните й пари от измами, наркотрафик, контрабанда, трафик на хора, покриване на монополи в енергетиката и търговията ги припознаваме като народни водачи и гласуваме за тях на избори и не можем да ги свалим от страниците на вестниците и от екраните на телевизорите нещата за нас българите няма да са нормални и няма да имаме никакво бъдеще нито ние, нито децата ни.

Днес дилемата е държавата или мафията и тази дилема е такава от цели 24 години, но ние си мълчахме и очаквахме Луканов, Беров, Виденов, Костов, Сакскобурготски, Станишев, Борисов, Орешарски с помощта на слугите им Доган, Янев, Сидеров и още много други фамилиии да ни „оправят“ в народ подчинен на българската мафия, която го управлява през всичките тези години.

 

*****************************************

 

 

Подкрепи ни в борбата с корупцията в съдебната система и върховете на държавната и общинската власт!

За да имаме възможност да продължаваме да правим независими разследвания и да разкриваме кражби, корупция, лобиране, моля подпомогнете дейността на “БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ- защита на гражданите с правни средства”, защото не е лесно да се бориш с най-големите в държавата !

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК :

                                                                                              МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Българската мафия 1996г. paypal mb8k МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Мафията е мащабна форма на организирана престъпност, способна да се намесва негативно (чрез корупция, изнудване, директно насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и облагодетелстване) в развитието и нормалното функциониране на държавата и в личните дела на хората. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Сайтът “ЮСТИЦИЯ.БГ” е изключителна собственост на Сдружение

“Български юридически комитет-защита на гржданите с правни средства”,
гр, Бургас, 8000, ул. “Гладстон” № 18
имейл: [email protected]

ЮСТИЦИЯ.БГ (Iustitia.bg) е информационна агенция за разследваща журналистика и юридически справочник.

Думите отлитат, написаното остава
Verba Volant, Scripta manent.

 

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
[paypal_donation_button]

______

Помощ за страницата и дейността:

PayPal: [email protected] от ТУК

Юстиция.БГ Разследваща журналистика

 

UNICREDIT BULBANK AD
7 Sveta Nedelya Sq.
1000 Sofia
Bulgaria
Fax. +3592/988 4636
SWIFT (BIC): UNCRBGSF
IBAN: BG96UNCR70001521460705
бенефициент : NIZAMOV
___

#ИстинатаБезСтрах

Можете да направите ДАРЕНИЕ като натиснете ТУК !

 

Благодарение на Вас истината няма да остане скрита и никой няма да избяга от нея!

КОЙТО ЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА ПОДПОМОГНЕ “Български Юридически комитет” в Патреон!
До сега сме ВЪРНАЛИ ДЕЦАТА НА МНОГО БЕДНИ , НО ГОДНИ МАЙКИ И БАЩИ СЛЕД КАТО СЪМ ИМ БИЛИ ОТНЕТИ НЕОСНОВАТЕЛНО.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Българската мафия 1996г. 74627044 2522298671388403 7178304199015268352 o МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Мафията е мащабна форма на организирана престъпност, способна да се намесва негативно (чрез корупция, изнудване, директно насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и облагодетелстване) в развитието и нормалното функциониране на държавата и в личните дела на хората. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА “Закрила на детето” е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск.
Избягват една опасност като излагат децата на сто други.
Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори.
Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление.
Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици.
Тук и на PetarNizamov.com
можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅
✅✅Против “Джендър” образованието в училищата .
✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅
✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители.
✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата.
✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите.
✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции.
✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – “РОДИНА” срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели.
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха.
✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции.
✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия.
✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др.
✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа.
Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците !
Петър Низамов
Председател на “Български юридически комитет”
Председател на “Свободна Европа”
Председател на “Evropský štít – Česká republika”
С подкрепата на Патреон

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

С подкрепата на Патреон: https://www.patreon.com/PetarNizamov

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

 

ВОЙНАТА НА МУТРИТЕ – ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ – СИК НАПАДА “СПАРТАК” 1996г.

0

СИК атакува “Спартак”

Започва преразпределение на пазара на лепенките

Внервно и не особено смислено изявление в пресата, озаглавено “Лоялността и колегиалността е нарушена”, застрахователната компания СИК обвини своите “конкуренти – самозванци” в “рекетьорски действия”. В съобщението основно бе визирана една от новите звезди на силовия застрахователен пазар – “Спартак”. Така по вестниците бе констатирано началото на някакъв нов етап от развитието на улицата. Официалното “обявяване” всъщност е предшествано от неколкомесечно напрежение в силовите застрахователни структури.

Съдържание :

В началото беше ВИС. Легендата и страхът лесно се капитализираха чрез лепенки “Обектът се охранява от…”. След това дойде застраховането. Отново на изпитания принцип “страх лозе пази”. ВИС-2 направи пробива, но бързо се появи и конкуренцията – от СИК. Успехът на новите беше насърчителен за всички останали потенциални продавачи на лепенки – “Аполо и Болкан”, “Зора”, “Корона”, ДИК и т.н. За да продаваш успешно лепенки, бяха нужни две предпоставки – да всяваш страх у собствениците на автомобили и търговски обекти и да имаш национална структура, с която да възпираш останалите “страшилища”.

Малко по малко пазарът на стикери се насити. Работата на “силовите застрахователи” се състоеше предимно в поддържане на динамично равновесие: “Тая кола при вас ли е”, “Един мой човек има проблем” или подобни.

“Колегиалността” се изразяваше в сдържано поведение спрямо облепена собственост. Покрай стикерите бяха организирани няколко национални структури с универсално предназначение. Някои нарекоха това легализация.

Същинската легализация на мутрите започна с навлизането им в търговията и производството. Отново се оказа, че търговската марка СИК или ВИС работи по-добре от името и опита на някоя фирма с нищо незначещи букви в името си.

Когато възникне проблем с конкурент, данъчен или полиция, обикновено решаващият аргумент е, че “фирмата е на СИК, ВИС или “Аполо”. Задълбоченото навлизане на тези структури в истински бизнес и особено в банките неминуемо създаде конфликти на интереси. Колкото повече създателите на структурата печелеха от бизнес, толкова интересът им към хилядите редови борци и дисциплината в организацията намаляваше. Местните организации на т.нар. застрахователи всъщност постоянно са в процес на реорганизация. Хората в тях са практически едни и същи, само сменят търговската марка, под която “застраховат”. А въпросът кои букви пазят най-добре по правило се решава в София, между шефовете.

След поредица демонстративни убийства и след първоначалните ферментации на уличния застрахователен пазар и на някои други “пазари под прикритие” основните силови групировки в страната се отпуснаха в мирно съвместно съществуване. Пълна борческа идилия, разбира се, никога не е имало. Без значение за босовете обаче бяха епизодичните сблъсъци, главно в провинцията. Като нормална се смяташе глобалната и традиционна вражда между най-големите – СИК и ВИС.

До миналата седмица

За пръв път в двегодишната си история “силовата групировка” СИК официално показа признаци на слабост. В специалното си изявление ръководството на ЗПАД СИК обясни, че демонополизирането на застрахователния пазар през последните години е довело до “преразпределяне на пазарните позиции и до нелоялна конкуренция, клюки, интриги и лъжи”.

От него става ясно, че един от родоначалниците на силовото застраховане в България е истински разтревожен от появата на нови, конкурентни дружества. “Самозванецът” – продавач на лепенки, се казва “Спартак”, обвит при раждането си със слуха, че се ползва с благоразположението на МВР и с амбицията да бъде национална структура (с потенциал да привлече “кадри” на СИК).

Дискредитиращи показни акции на полицията срещу СИК съпътстваха раждането на конкурента и засилваха подозренията за планирано подготвяне на публиката за появата на нов, “по-порядъчен” продавач на стикери.

СИК започна “Спартак”-иада

В нервността си СИК отиде дотам, че определи дейността на “Спартак” като “рекетьорски действия”. Нещо нечувано за отношение на силов застраховател към друг такъв.

Първото предупреждение към учредителите на компанията на името на римския роб датира от 5 ноември тази година, твърдят запознати. Тогава неизвестни въоръжени лица стрелят по бившата барета и шеф на охранителна фирма “Сигма” Георги Благов пред дома му в кв.”Надежда”. Първоначалната версия е сплашване, защото било стреляно в краката на Благов. Полицейски източници обаче твърдят, че е стреляно и в областта на сърцето, и само случайността спасява Благов. “Сигма” е охранителна фирма, смятана за близка до Първа източна международна банка, която известно време застрахова за СИК на територията на София. След това участието на шефа й Георги Благов в учредяването на “Спартак” очевидно е възприето като предателство.

Разработването на националната структура на “Спартак” продължава. Започва и преливане на кадри. Недоволни от позициите си в СИК “застрахователи” се преориентират и търсят своето място в новата компания.

Тя обаче все още е недостатъчно стабилна финансово, въпреки че лепенките със силуета на легендарния тракийски гладиатор по коли и витрини в София се увеличават значително. Неутрални засега застрахователи отбелязват, че по някаква “случайност” напоследък започват да изчезват автомобили, застраховани в “Спартак,” като не изключват намеса на структури на СИК.

Кой е “Спартак”

Основни учредители на компанията са Съюзът на бившите барети и спортен клуб “Левски”. Романтичното и почтеното от образа на бившите барети изчезна завинаги след създаването на “Аполо и Болкан” и многобройните му деривати.

Сред акционерите на “Спартак” е фирма “Ин-80-ООД”, в която участва Румен Николов – Пашата, една от легендите на СИК и Интергруп. Така първоначално е лансирана версията, че “Спартак” всъщност е “новото лице на СИК”, чрез което компанията тръгва да търси място на пазара. Тезата обаче умира в момента на появяването си именно поради прекалената нервност, която новата компания предизвиква сред шефовете на СИК. Присъствието на Пашата във фирмата се възприема повече като подкрепа за бивши колеги, тъй като самият той е бил барета.

Втората ключова фигура, която се спряга около “Спартак”, е Димитър Иванов. След като напусна вицепрезидентското място в Мултигруп, бившият шеф на шести отдел в шесто управление на държавна сигурност известно време беше близък на охранителна фирма “Сигма” и на Георги Благов, смятан за един от идейните бащи на “Спартак”.

Формална връзка обаче не може да бъде установена.

Според един от шефовете на “Спартак”, Николай Въжаров (бивш изпълнителен директор на “Аполо и Болкан”), “Димитър Иванов е добронамерен към нас човек. Смятаме, че може да бъде наш акционер, но той няма нищо общо със създаването и финансирането на компанията”.

Самият Димитър Иванов счита, че тезата за това, че “Спартак” е негова компания, е разпространявана от хора на СИК, “тъй като “Спартак” е създадена от хора, работили в СИК, и създаването й може да се разгледа като фракционна дейност”.

Всъщност Димитър Иванов не отрича слабостта си към “Спартак”: “Не съм акционер, не съм член на ръководните органи, не съм им помагал финансово. Помагал съм, като съм им говорил какво да правят. Предупредил съм ги и да бъдат внимателни със средствата за масова информация. Помагал им съм, защото считам, че имат място на застрахователния пазар като контратеза на така наречените силови застрахователи.”

За неформален лидер на “Спартак” се смята Алексей Илиев Петров (бивша барета). Той е с най-голямо акционерно участие, въпреки че от компанията твърдят, че е прехвърлил акциите си на фирми, близки до Съюза на бившите барети. Другият “силен” човек е Георги Благов. Официалните и публични лица на “Спартак” са Адриан Чаворски (изпълнителен директор) и Николай Въжаров (председател на съвета на директорите).

Още при създаването името на “Спартак” беше свързано със структури на МВР. Очакваше се в компанията да се включи Асоциацията за полицейски спорт. До момента обаче такова участие не е регистрирано, според шефовете на “Спартак”, поради бюрократични причини. Странични наблюдатели обаче смятат, че раздухването на връзка с МВР е било “просто добър имиджов ход”.

Коментирайки отношението си към ЗК “Спартак” АД, Димитър Иванов казва, че изпитва “естествена симпатия и желание за колегиална помощ, тъй като учредителите са бивши барети и служители на МВР”.

Бивши барети и полицаи обаче има не само там. След чистката в службите, деполитизирането през 1989 г., а и поради някои междуличностни конфликти, много от служителите в МВР и близките й структури останаха на улицата. В хаоса тогава се омесиха бивши спортисти, барети, полицаи и “криминално проявен контингент”.

Сега времето пак е несигурно, но по друг начин, и очевидно някои служители в “застрахователни” структури са решили, че е по-изгоден имиджът на бивш полицай или барета, отколкото връзката със СИК и ВИС.

Различният “Спартак”

“Абсурдно е да се мисли, че може компания, занимаваща се с “улични” застраховки, да няма връзки в престъпния свят. Просто защото за да можеш да намериш кола, която е застрахована при теб и е открадната, трябва да имаш поглед върху криминалните групи и каналите за износ на крадени коли. Иначе изпадаш в безумната ситуация да изплащаш застраховка за всяка открадната кола, което те обрича на финансов крах”, заяви обигран застраховател. Подобни твърдения правят идеята за “чистия” уличен застраховател почти абсурдна.

Неслучайно за една от най-ключовите фигури сред “силовите застрахователи” в момента се смята Румен Николов – Пашата, едновременно акционер в Интергруп (смятан за собственик на СИК) и бивша барета, участващ в “Спартак”. Една от единствените теми, по които повечето силови структури, застрахователни и охранителни фирми са единодушни, е буферното положение, което Пашата заема сред мутрите и бившите ченгета. “Ако не беше Пашата, крехкото равновесие досега нямаше да го има. На него и сега се крепят доста съюзи и примирия”, довери ключов застрахователен консултант.

В началото се очакваше “Спартак” да има дори и вестник – като подпомогне финансово “Антени”. Там обаче също се появили “процедурни пречки”. В момента парите на “Спартак” се държат в две банки – Пощенска и Първа инвестиционна, въпреки че според някои източници на компанията е предлагано да използва като обслужваща банка БТИБ смятана за собственост на Васил Божков – Черепа.

Диалектика на легализацията

Рязката медийна реакция на СИК явно е проява на нервността и на вътрешната нестабилност на групировката. А според други участници в застрахователния пазар “в СИК вече е останала само върхушката, която все по-трудно овладява долните етажи”. Така че малко вероятно е между СИК и “Спартак” да се развихри истинска война просто защото и двете структури в момента са по-скоро слаби, отколкото готови за сблъсък. Същевременно ВИС си трае и предпочита да не се включва, поне засега, в “застрахователни битки”. Лъвът е подвил опашка или защото преживява тежка криза, или се готви за прегрупиране на силите, може би дори за подмяна на имиджа в крак с времето. В интерес на истината, откакто се сближи с другия лъв – Мултигруп, ВИС има по-малко публични проблеми. “Илия винаги ще остане един от нас”, заяви един от старите в бранша за шефа на “Мулти” Илия Павлов.

Нормално е по-старите борчески структури да се легализират с времето и да пренасочат интереса си от улицата към политиците и коктейлите. Нормално е обаче към поопразнените от тях територии по утъпкания път да тръгват нови и нови силови формирования.

Някъде трябва да има точка на насищане, защото всеки от силовите играчи скъсва с миналото си само доколкото може да се оправя и без него. Някъде трябва да се намеси и МВР.

Ако СИК се разпадне, ще рухне и една от най-силните борчески илюзии – колективната легализация. “Застрахователната” фирма да се легализира като цяло. Структурите по места и момчетата в тях да направят нещо като холдинг, нещо като групировка. Всеки да започне някакъв бизнес, но пак под шапката на големия СИК. Очевидно обаче улицата и лесните пари, които се правят там, си имат други правила. И поне докато държавата е слаба, на тепиха винаги ще има състезатели, които тръгват отначало с анцузи и ланци.

В нервно и не особено смислено изявление в пресата, озаглавено “Лоялността и колегиалността е нарушена”, застрахователната компания СИК обвини своите “конкуренти – самозванци” в “рекетьорски действия”. В съобщението основно бе визирана една от новите звезди на силовия застрахователен пазар – “Спартак”. Така по вестниците бе констатирано началото на някакъв нов етап от развитието на улицата. Официалното “обявяване” всъщност е предшествано от неколкомесечно напрежение в силовите застрахователни структури.

В началото беше ВИС. Легендата и страхът лесно се капитализираха чрез лепенки “Обектът се охранява от…”. След това дойде застраховането. Отново на изпитания принцип “страх лозе пази”. ВИС-2 направи пробива, но бързо се появи и конкуренцията – от СИК. Успехът на новите беше насърчителен за всички останали потенциални продавачи на лепенки – “Аполо и Болкан”, “Зора”, “Корона”, ДИК и т.н. За да продаваш успешно лепенки, бяха нужни две предпоставки – да всяваш страх у собствениците на автомобили и търговски обекти и да имаш национална структура, с която да възпираш останалите “страшилища”.

Малко по малко пазарът на стикери се насити. Работата на “силовите застрахователи” се състоеше предимно в поддържане на динамично равновесие: “Тая кола при вас ли е”, “Един мой човек има проблем” или подобни.

“Колегиалността” се изразяваше в сдържано поведение спрямо облепена собственост. Покрай стикерите бяха организирани няколко национални структури с универсално предназначение. Някои нарекоха това легализация.

Същинската легализация на мутрите започна с навлизането им в търговията и производството. Отново се оказа, че търговската марка СИК или ВИС работи по-добре от името и опита на някоя фирма с нищо незначещи букви в името си.

Когато възникне проблем с конкурент, данъчен или полиция, обикновено решаващият аргумент е, че “фирмата е на СИК, ВИС или “Аполо”. Задълбоченото навлизане на тези структури в истински бизнес и особено в банките неминуемо създаде конфликти на интереси. Колкото повече създателите на структурата печелеха от бизнес, толкова интересът им към хилядите редови борци и дисциплината в организацията намаляваше. Местните организации на т.нар. застрахователи всъщност постоянно са в процес на реорганизация. Хората в тях са практически едни и същи, само сменят търговската марка, под която “застраховат”. А въпросът кои букви пазят най-добре по правило се решава в София, между шефовете.

След поредица демонстративни убийства и след първоначалните ферментации на уличния застрахователен пазар и на някои други “пазари под прикритие” основните силови групировки в страната се отпуснаха в мирно съвместно съществуване. Пълна борческа идилия, разбира се, никога не е имало. Без значение за босовете обаче бяха епизодичните сблъсъци, главно в провинцията. Като нормална се смяташе глобалната и традиционна вражда между най-големите – СИК и ВИС.

До миналата седмица

За пръв път в двегодишната си история “силовата групировка” СИК официално показа признаци на слабост. В специалното си изявление ръководството на ЗПАД СИК обясни, че демонополизирането на застрахователния пазар през последните години е довело до “преразпределяне на пазарните позиции и до нелоялна конкуренция, клюки, интриги и лъжи”.

От него става ясно, че един от родоначалниците на силовото застраховане в България е истински разтревожен от появата на нови, конкурентни дружества. “Самозванецът” – продавач на лепенки, се казва “Спартак”, обвит при раждането си със слуха, че се ползва с благоразположението на МВР и с амбицията да бъде национална структура (с потенциал да привлече “кадри” на СИК).

Дискредитиращи показни акции на полицията срещу СИК съпътстваха раждането на конкурента и засилваха подозренията за планирано подготвяне на публиката за появата на нов, “по-порядъчен” продавач на стикери.

СИК започна “Спартак”-иада

В нервността си СИК отиде дотам, че определи дейността на “Спартак” като “рекетьорски действия”. Нещо нечувано за отношение на силов застраховател към друг такъв.

Първото предупреждение към учредителите на компанията на името на римския роб датира от 5 ноември тази година, твърдят запознати. Тогава неизвестни въоръжени лица стрелят по бившата барета и шеф на охранителна фирма “Сигма” Георги Благов пред дома му в кв.”Надежда”. Първоначалната версия е сплашване, защото било стреляно в краката на Благов. Полицейски източници обаче твърдят, че е стреляно и в областта на сърцето, и само случайността спасява Благов. “Сигма” е охранителна фирма, смятана за близка до Първа източна международна банка, която известно време застрахова за СИК на територията на София. След това участието на шефа й Георги Благов в учредяването на “Спартак” очевидно е възприето като предателство.

Разработването на националната структура на “Спартак” продължава. Започва и преливане на кадри. Недоволни от позициите си в СИК “застрахователи” се преориентират и търсят своето място в новата компания.

Тя обаче все още е недостатъчно стабилна финансово, въпреки че лепенките със силуета на легендарния тракийски гладиатор по коли и витрини в София се увеличават значително. Неутрални засега застрахователи отбелязват, че по някаква “случайност” напоследък започват да изчезват автомобили, застраховани в “Спартак,” като не изключват намеса на структури на СИК.

Кой е “Спартак”

Основни учредители на компанията са Съюзът на бившите барети и спортен клуб “Левски”. Романтичното и почтеното от образа на бившите барети изчезна завинаги след създаването на “Аполо и Болкан” и многобройните му деривати.

Сред акционерите на “Спартак” е фирма “Ин-80-ООД”, в която участва Румен Николов – Пашата, една от легендите на СИК и Интергруп. Така първоначално е лансирана версията, че “Спартак” всъщност е “новото лице на СИК”, чрез което компанията тръгва да търси място на пазара. Тезата обаче умира в момента на появяването си именно поради прекалената нервност, която новата компания предизвиква сред шефовете на СИК. Присъствието на Пашата във фирмата се възприема повече като подкрепа за бивши колеги, тъй като самият той е бил барета.

Втората ключова фигура, която се спряга около “Спартак”, е Димитър Иванов. След като напусна вицепрезидентското място в Мултигруп, бившият шеф на шести отдел в шесто управление на държавна сигурност известно време беше близък на охранителна фирма “Сигма” и на Георги Благов, смятан за един от идейните бащи на “Спартак”.

Формална връзка обаче не може да бъде установена.

Според един от шефовете на “Спартак”, Николай Въжаров (бивш изпълнителен директор на “Аполо и Болкан”), “Димитър Иванов е добронамерен към нас човек. Смятаме, че може да бъде наш акционер, но той няма нищо общо със създаването и финансирането на компанията”.

Самият Димитър Иванов счита, че тезата за това, че “Спартак” е негова компания, е разпространявана от хора на СИК, “тъй като “Спартак” е създадена от хора, работили в СИК, и създаването й може да се разгледа като фракционна дейност”.

Всъщност Димитър Иванов не отрича слабостта си към “Спартак”: “Не съм акционер, не съм член на ръководните органи, не съм им помагал финансово. Помагал съм, като съм им говорил какво да правят. Предупредил съм ги и да бъдат внимателни със средствата за масова информация. Помагал им съм, защото считам, че имат място на застрахователния пазар като контратеза на така наречените силови застрахователи.”

За неформален лидер на “Спартак” се смята Алексей Илиев Петров (бивша барета). Той е с най-голямо акционерно участие, въпреки че от компанията твърдят, че е прехвърлил акциите си на фирми, близки до Съюза на бившите барети. Другият “силен” човек е Георги Благов. Официалните и публични лица на “Спартак” са Адриан Чаворски (изпълнителен директор) и Николай Въжаров (председател на съвета на директорите).

Още при създаването името на “Спартак” беше свързано със структури на МВР. Очакваше се в компанията да се включи Асоциацията за полицейски спорт. До момента обаче такова участие не е регистрирано, според шефовете на “Спартак”, поради бюрократични причини. Странични наблюдатели обаче смятат, че раздухването на връзка с МВР е било “просто добър имиджов ход”.

Коментирайки отношението си към ЗК “Спартак” АД, Димитър Иванов казва, че изпитва “естествена симпатия и желание за колегиална помощ, тъй като учредителите са бивши барети и служители на МВР”.

Бивши барети и полицаи обаче има не само там. След чистката в службите, деполитизирането през 1989 г., а и поради някои междуличностни конфликти, много от служителите в МВР и близките й структури останаха на улицата. В хаоса тогава се омесиха бивши спортисти, барети, полицаи и “криминално проявен контингент”.

Сега времето пак е несигурно, но по друг начин, и очевидно някои служители в “застрахователни” структури са решили, че е по-изгоден имиджът на бивш полицай или барета, отколкото връзката със СИК и ВИС.

Различният “Спартак”

“Абсурдно е да се мисли, че може компания, занимаваща се с “улични” застраховки, да няма връзки в престъпния свят. Просто защото за да можеш да намериш кола, която е застрахована при теб и е открадната, трябва да имаш поглед върху криминалните групи и каналите за износ на крадени коли. Иначе изпадаш в безумната ситуация да изплащаш застраховка за всяка открадната кола, което те обрича на финансов крах”, заяви обигран застраховател. Подобни твърдения правят идеята за “чистия” уличен застраховател почти абсурдна.

Неслучайно за една от най-ключовите фигури сред “силовите застрахователи” в момента се смята Румен Николов – Пашата, едновременно акционер в Интергруп (смятан за собственик на СИК) и бивша барета, участващ в “Спартак”. Една от единствените теми, по които повечето силови структури, застрахователни и охранителни фирми са единодушни, е буферното положение, което Пашата заема сред мутрите и бившите ченгета. “Ако не беше Пашата, крехкото равновесие досега нямаше да го има. На него и сега се крепят доста съюзи и примирия”, довери ключов застрахователен консултант.

В началото се очакваше “Спартак” да има дори и вестник – като подпомогне финансово “Антени”. Там обаче също се появили “процедурни пречки”. В момента парите на “Спартак” се държат в две банки – Пощенска и Първа инвестиционна, въпреки че според някои източници на компанията е предлагано да използва като обслужваща банка БТИБ смятана за собственост на Васил Божков – Черепа.

Диалектика на легализацията

Рязката медийна реакция на СИК явно е проява на нервността и на вътрешната нестабилност на групировката. А според други участници в застрахователния пазар “в СИК вече е останала само върхушката, която все по-трудно овладява долните етажи”. Така че малко вероятно е между СИК и “Спартак” да се развихри истинска война просто защото и двете структури в момента са по-скоро слаби, отколкото готови за сблъсък. Същевременно ВИС си трае и предпочита да не се включва, поне засега, в “застрахователни битки”. Лъвът е подвил опашка или защото преживява тежка криза, или се готви за прегрупиране на силите, може би дори за подмяна на имиджа в крак с времето. В интерес на истината, откакто се сближи с другия лъв – Мултигруп, ВИС има по-малко публични проблеми. “Илия винаги ще остане един от нас”, заяви един от старите в бранша за шефа на “Мулти” Илия Павлов.

Нормално е по-старите борчески структури да се легализират с времето и да пренасочат интереса си от улицата към политиците и коктейлите. Нормално е обаче към поопразнените от тях територии по утъпкания път да тръгват нови и нови силови формирования.

Някъде трябва да има точка на насищане, защото всеки от силовите играчи скъсва с миналото си само доколкото може да се оправя и без него. Някъде трябва да се намеси и МВР.

Ако СИК се разпадне, ще рухне и една от най-силните борчески илюзии – колективната легализация. “Застрахователната” фирма да се легализира като цяло. Структурите по места и момчетата в тях да направят нещо като холдинг, нещо като групировка. Всеки да започне някакъв бизнес, но пак под шапката на големия СИК. Очевидно обаче улицата и лесните пари, които се правят там, си имат други правила. И поне докато държавата е слаба, на тепиха винаги ще има състезатели, които тръгват отначало с анцузи и ланци.

 

*****************************************

 

 

Подкрепи ни в борбата с корупцията в съдебната система и върховете на държавната и общинската власт!

За да имаме възможност да продължаваме да правим независими разследвания и да разкриваме кражби, корупция, лобиране, моля подпомогнете дейността на “БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ- защита на гражданите с правни средства”, защото не е лесно да се бориш с най-големите в държавата !

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК :

                                                                                              МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ ВОЙНАТА НА МУТРИТЕ - ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ - СИК НАПАДА "СПАРТАК" 1996г. paypal mb8k МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Внервно и не особено смислено изявление в пресата, озаглавено "Лоялността и колегиалността е нарушена", застрахователната компания СИК обвини своите "конкуренти - самозванци" в "рекетьорски действия". В съобщението основно бе визирана една от новите звезди на силовия застрахователен пазар - "Спартак". Така по вестниците бе констатирано началото на някакъв нов етап от развитието на улицата. Официалното "обявяване" всъщност е предшествано от неколкомесечно напрежение в силовите застрахователни структури. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Сайтът “ЮСТИЦИЯ.БГ” е изключителна собственост на Сдружение

“Български юридически комитет-защита на гржданите с правни средства”,
гр, Бургас, 8000, ул. “Гладстон” № 18
имейл: [email protected]

ЮСТИЦИЯ.БГ (Iustitia.bg) е информационна агенция за разследваща журналистика и юридически справочник.

Думите отлитат, написаното остава
Verba Volant, Scripta manent.

 

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
[paypal_donation_button]

______

Помощ за страницата и дейността:

PayPal: [email protected] от ТУК

Юстиция.БГ Разследваща журналистика

 

UNICREDIT BULBANK AD
7 Sveta Nedelya Sq.
1000 Sofia
Bulgaria
Fax. +3592/988 4636
SWIFT (BIC): UNCRBGSF
IBAN: BG96UNCR70001521460705
бенефициент : NIZAMOV
___

#ИстинатаБезСтрах

Можете да направите ДАРЕНИЕ като натиснете ТУК !

 

Благодарение на Вас истината няма да остане скрита и никой няма да избяга от нея!

КОЙТО ЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА ПОДПОМОГНЕ “Български Юридически комитет” в Патреон!
До сега сме ВЪРНАЛИ ДЕЦАТА НА МНОГО БЕДНИ , НО ГОДНИ МАЙКИ И БАЩИ СЛЕД КАТО СЪМ ИМ БИЛИ ОТНЕТИ НЕОСНОВАТЕЛНО.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ ВОЙНАТА НА МУТРИТЕ - ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ - СИК НАПАДА "СПАРТАК" 1996г. 74627044 2522298671388403 7178304199015268352 o МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Внервно и не особено смислено изявление в пресата, озаглавено "Лоялността и колегиалността е нарушена", застрахователната компания СИК обвини своите "конкуренти - самозванци" в "рекетьорски действия". В съобщението основно бе визирана една от новите звезди на силовия застрахователен пазар - "Спартак". Така по вестниците бе констатирано началото на някакъв нов етап от развитието на улицата. Официалното "обявяване" всъщност е предшествано от неколкомесечно напрежение в силовите застрахователни структури. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА “Закрила на детето” е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск.
Избягват една опасност като излагат децата на сто други.
Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори.
Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление.
Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици.
Тук и на PetarNizamov.com
можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅
✅✅Против “Джендър” образованието в училищата .
✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅
✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители.
✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата.
✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите.
✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции.
✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – “РОДИНА” срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели.
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха.
✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции.
✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия.
✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др.
✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа.
Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците !
Петър Низамов
Председател на “Български юридически комитет”
Председател на “Свободна Европа”
Председател на “Evropský štít – Česká republika”
С подкрепата на Патреон

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

С подкрепата на Патреон: https://www.patreon.com/PetarNizamov

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

 

От охранители към застрахователи и обратно – борците през 1995г.

0

Охранители или застрахователи, борците са си същите

Вначалото бе стихийното действие на улицата. След това стана ясно, че е много по-добре да се направи опит това да бъде организирано в легална форма. Дойде времето на охранителните фирми. Те бяха два вида – регионални и централни, групирани в няколко йерархични структури. Низовите звена отчисляват към централните процент от приходите, срещу което получават политическа, правна и полицейска протекция.

Когато даването на лицензи за охранителна дейност се затегна, съвсем разумно охранителите се насочиха към паравана на една напълно нерегламентирана дейност у нас, каквато е застраховането. Върховете на структурите станаха застрахователни компании, а низовите звена – застрахователни агенти. Почти нищо не се промени. Нито хората, нито характерът на извършваната “дейност”. Охраняваните вече станаха застраховани. Само полицаите си намериха формално основание да не следят пряко дейността на групировките. Поради възможността да се обхване огромен брой “клиенти” ставките спаднаха, но пък оборотът нарасна. Предлаганите “застрахователни” продукти вече са толкова разнообразни и странни, че не е ясен друг начин освен силовия, с който може да се предотврати настъпването на “застрахователното събитие”. Един от охранително-застрахователните колоси например предложил на известна фондация да я застрахова срещу негативни публикации в печата?! И това ако не е иновация! Правилото винаги е, че предпочитаните застраховки са срещу събития, които се извършват от хора. Както е известно, природата все още не може да бъде изнудвана.

Под формата на застраховане се впримчват цели браншове. Застраховат се всички таксиметрови шофьори в даден туристически комплекс, всички продавачи на сладолед, всички дистрибутори на аудиокасети и дискове и т.н. В бранша се създават твърди и стабилни правила. Знае се на кого се плаща, кой определя цените и как се делят територии. Това е реализация на борческата представа за пазарна икономика.

Въпреки разнообразните правни форми, личният авторитет си остава от първостепенно значение и поради това

Убийството на лидер разчиства територии

Премахването на определен лидер почти сигурно означава западане на неговата организация. И тъй като успехът е лесно осъществим, а парите в брой си струват, за да бъде премахнат някой, след убийството на Крушата неговата ловешка бригада се разпадна. След убийството на Васил Илиев легендарната ВИС започна да губи територии. Според източници, близки до борците, някои от бригадите даже преминавали да работят към СИК. Последната определено има по-амбициозни планове за бърза легализация и мащабно навлизане в реалната икономика.

Обратно, освобождаването на Карамански отново раздвижи подземния свят след появата на нов участник. По-интересното, което беше подсказано при многобройните му публични изяви, бе близостта му с определени бивши и настоящи полицаи. Това се твърдеше и за Васил Илиев, докато беше жив, а в по-голяма или по-малка степен е валидно и за всички останали. Очевидно служители в държавната полиция се чувстват доста комфортно и добре финансово, закриляйки определена борческа група, докато тя си върши мръсната работа на улицата. Както и при митничарите, има неяснота кой има по-голям интерес престъпникът да бъде на свобода – самият той или полицаите, които получават пари от него.

“Концентрацията на пари и мощ обаче води след себе си вътрешни проблеми и нужда от ново пускане на кръв в прекия и преносен смисъл”, коментира близък до развитието на борците източник. Според него в СИК вече имало непреодолими вътрешни дрязги за пари и лидерство. Това заплашвало с нови улични престрелки. Засега спорещите в СИК се задоволявали само да ходят с многобройна въоръжена охрана.

От улицата към офисите

Много от лицата, ръководители на отделните групи, са отдавна познати като участници в престрелки, грабежи, разследвани са за други престъпления. Това не им попречи обаче след период на потъване през 1994 г. сега отново да се появят в новото си амплоа на едри бизнесмени и да дадат заявка за нещо по-сериозно при участието си в икономическата игра и предстоящите процеси на приватизация. Анцузите са заменени с костюми, прякорите – с фамилни имена, а кварталните кафенета – с луксозни офиси. Всичко това става изведнъж, без никакви проблеми и пречки от страна на официалната власт. Количествата банкноти трябва да се влагат в добри приватизационни и печеливши търговски сделки. Гръбнакът на структурите по места е създаден и издържан чрез охрана и застраховане. Веднъж създадени обаче, те могат да се използват и за друго. Бавно, но устойчиво предметът на дейност се разширява с търговия и финанси, туризъм и ресторантьорство, хазарт и реклама. Най-лошото за един застраховател е застрахованият да се смути толкова, че да затвори бизнеса си. Тогава представител на местната бригада поема сергията или кафето.

Големият сблъсък предстои

Въпреки че формално става въпрос за операции, извършвани от името на фирми, от тях почти няма следа, докато са в сферата на кешовия оборот. Проблемите ще започнат, когато някой пожелае да купи обект от Агенцията за приватизация или да работи във финансовия сектор – там където все пак има някаква държавна регулация.

Изискването за доказан произход на парите у нас е лесно за заобикаляне, но все пак, ако става дума за големи сделки, общественото мнение няма да остане пасивно, колкото и манипулирано да е досега.

Имиджът на герои и общественици

Дошли от спортните лагер-сборове, лидерите на различните силови структури сега стават президенти на футболни клубове, шефове на федерации, спонсорират спорт и култура. Медиите наивно или преднамерено отразяват всяка тяхна изява пространно и дори с възхищение. В един момент Карамански и Жоро Черния засенчиха всичко друго, ставащо в страната. Дори и някой да не знае как се казва финансовият ни министър, той със сигурност е чувал за бившия шофьор на някой от босовете. По този начин популярността на полукриминални личности изкуствено се помпа и те придобиват ново значение и статус.

Докосването до властта

Босовете на борците очевидно разбират, не възможността да се разширят и в легалната икономика е свързана с контактите им във властта. Някои източници дори твърдят, че шеф на една от групите си бил извоювал общуване дори с Виденов. Като цяло обаче правителството се прави, че не забелязва уличния диктат на борците, а опозицията не иска да се опита да формулира размерите на проблема.

Но броят на убийствата вече преминава критичната точка. Пребитите и изнудваните вече съвсем не са само борци, а политици, адвокати, бизнесмени, дори и банкери.

Съвсем наскоро застрахова-тел прибра един от свързаните с партийния орган “Дума” разпространители на вестници. След това се разбра, че е станала “грешка”. Това обаче може да се приема и като намек. Борците вече са навсякъде и ако някой се прави, че не ги забелязва, е най-малкото глупаво.

Дори и да са останали здрави части от държавната администрация, и те ще трябва да се определят. И тъй като нямат изход, ще се присъединят към зашиващите. Процесът на легализация ще бъде стимулиран, няма да се задават излишни въпроси или… всъщност другото е невъзможно.

Какво предстои

Сценарий 1 – За романтици и хора с изострено чувство за социална справедливост.

Правителството обявява война на престъпниците. Половината полицаи са уволнени и съдени с обвинения за корупция. С участието на армията започва прочистване на територията на страната. Практически започва военно положение, война. Правомощията на силовите държавни структури се повишават значително.

Сценарий 2 – За черни стратези. Правителството продължава да се мотае. Министър Начев остава на поста си още 5 години. Полицията практически минава на съвместно подчинение. Застраховките се извършват и по домовете.

Сценарий 3 – Най-вероятен. Частично затягане на възможностите за нелегален бизнес – безакцизни горива, контрабанда и търговия през ембаргото и т.н. Това ще принуди отрядите да се разделят по отношение на закона. Тези, които преминат в неговите граници, зарязват лошите навици от миналото. Колкото до другите, те са еднакви и правят едно и също навсякъде по света – наркотици, проституция, нелегален хазарт.

Черната септемврийска серия

С началото на политическия сезон започна и преразпределението на охранително-застрахователното пространство

1 СЕПТЕМВРИ – самоделна бомба от 400 грама тротил вдига във въздуха офиса на охранителна фирма “Анаконда” в Монтана. Шефът на фирмата Евгени Аврамов-Ловката бил на море по това време и офисът бил празен. Предполага се, че бомбата е част от войната, разразила се между “Анаконда” и монтанската “Байт – М” (също охранителна фирма) за разпределение на териториите. На 21 юни при сбиване между гардовете на двете фирми бе убит с бухалка 26-годишният Мариян Ангелов от “Байт – М”.

2 СЕПТЕМВРИ – при престрелка край кафене “Венеция” в столичния квартал “Хиподрума” е ранен чеченецът Руслан Мазев. Той бил охрана на свой сънародник, занимаващ се с реекспорт на нафта за Чечня и Русия през България.

9 СЕПТЕМВРИ – 32-годишният Бойко Статков е разкъсан на парчета от самоделна бомба във Враца. Полицията работи по няколко версии, една от които е, че бомбата е била предназначена за Косьо Чеха, които се е занимавал с внос на западни автомобили.

11 СЕПТЕМВРИ – 30 въоръжени нападат офиса на “Корона инс” в столичния квартал “Люлин”. Нападателите били хора на Георги Янков – Жоро Черния, бивш бодигард на Иво Карамански. Нападението на офиса на Карамански било заради едно от момчетата на Черния, които хора на Кръстника пребили, е версията на Георги Янков. Иво Карамански обаче твърди, че войната е заради две БМВ-та, откраднати от гараж на “Дару кар”, и обвинява за това хората на Черния.

13 СЕПТЕМВРИ – при акция на спецполицаи са задържани братята Венцислав и Божидар Прокопови. Според полицията Венцислав Прокопов е шеф на организираната престъпност в Южна България. Задържани са и петима гардове и шофьори на двамата братя, иззето е незаконно притежавано оръжие и са задържани няколко от колите на братята за проверка. Полицията е запечатала и цех за производство на алкохол на Прокопови, които ще бъде проверен за складирано оръжие и наркотици. Предполагат се и връзки с чеченската мафия и международната мафия в Германия.

14 СЕПТЕМВРИ – рано сутринта на ул.”Преслав” 40 в Пловдив е застрелян Георги Караджов, а брат му Димитър Караджов е тежко ранен с опасност за живота. Те са собственици на обменно бюро “Типо”, което се намира на същия адрес. Версията за убийството е разчистване на сметки. Бизнеса си братята започнали през 1991-1992 г., когато търгували с крадени коли от Германия и Полша на автомобилна борса “Хидрат 7” и с цитрусови плодове от Гърция.

17 СЕПТЕМВРИ – Иван Кудев е застрелян пред дома си в столичния квартал “Младост” 4, бл.407, вх.Г. Бивш приближен на Карамански, от 1994 г., след като двамата се скарват, започва да работи сам. Занимавал се е предимно с крадени коли и връщане на дългове. Предполага се, че той е и един от участниците в престрелката в жк “Дружба” в края на 1993 г., когато загинаха 4 души. Неофициален полицейски източник твърди, че Кудев е бил и във входа на блока при злополучната полицейска акция в “Белите брези”, поради което бил изключително важен свидетел.

ВОЙНАТА МЕЖДУ ГРУПИРОВКИТЕ ЗАПОЧВА – 1995г.

0

Труп “на ръба на закона”

“… тази злоба, която се е събрала, да отидеш да застреляш някого. Това не мога да си го обясня. Това не знам защо е. Пушечно месо на никого не му се става. На всеки му се живее.”

Съдържание :

Васил Илиев в интервю пред БНТ, февруари 1994 г.

Васил Илиев, шефът на ВИС, вече не е между живите. Всеки път, когато някой поиска да излезе от бизнеса в сянка, невидима ръка – често с оръжие – се стреми да го върне обратно. Това не е български закон, а закон на световната организирана престъпност. Вместо от данъчните Васил Илиев беше посрещнат на входа на легалната икономика с изстрели. И той завинаги ще си остане там, на мястото, което беше решил да напусне.

За страничен човек е трудно да разбере психиката и манията за чест на яките млади мъже, често направо хлапаци, пристрастени към мобилните телефони, ланци и лъскави коли. Със стройно организираните си отряди те са опасни. С възможността да бъдат лесно провокирани и манипулирани тази опасност нараства двойно. Борбата на авторитети, почти детската вяра в приятелството, плюс честите предателства стават реална заплаха, когато пистолетите не са от пластмаса, когато оборотът, който се върти, е от стотици милиони долари, когато към отрядите се присъединяват все повече и повече хора от високите етажи на властта. Момчетата започнаха да усещат, че нещата вече не стават на ужким, могат да се правят и истински, контролирани само от тях.

Някой позволи и използва тези формирования и направи така, че законът гордо се нарушава – като на игра в името на честта и парите. С помощта на побои и бухалки борците налагаха личното си разбиране за справедливост, отнемайки на останалите най-нужното – решимостта да започнат и развиват собствен бизнес. Те преразпределяха национален доход. Не бюджетът, а борците. Социалните помощи получаваха не пенсионерите и социално слабите, а техните красиви приятелки, митничари, ченгета и търговците с луксозни стоки.

И като истински деца се заиграха прекалено дълго. Започваше съревнование между различните отбори и клубове кой да държи баровете и дискотеките, след това кой да хване горивото през ембаргото, кой да стъпи първи в хазарта, кой да поеме търговията със стоки за масово потребление. И така, докато се разбра, че охранителните фирми трябва да се пререгистрират в застрахователни, че е по-добре вместо пет бодигардове да има трима, но плюс юрист и счетоводител. Програмирано или в резултат на увлечението по играта тези структури достигнаха дотам да застанат лице в лице с официалната власт не подкупвайки я, а да потърсят обществената поддръжка за собствената си легитимация.

Кой и защо уби Васил Илиев

Версиите, разбира се, са много повече от средствата за масова информация, в които се лансират. От вътрешна борба за власт до тайнствена международна конспирация – теза, подкрепена от министър Начев и “рядкостта” на оръжието, с което е стреляно (!?). Всички тайнствено намекват за “огромни икономически интереси”, като че ли някой твърди, че Илиев беше застрелян заради жена.

Никога няма да се разбере конкретната причина легендата между спортистите бизнесмени да бъде убит.

Конкуренцията

Най-логичната и подкрепената с най-много косвени доказателства версия за убийството. Пълна безсмислица е да се говори за “конкуренция между застрахователи”. Застрахователни дружества в България са такива като ДЗИ, Булстрад, МИК, “България холдинг” и така нататък. Фирми като ВИС 2 и SIC наистина са регистрирани като застрахователни, но не са такива. Те продължават да действат като охранители. Нямат никаква нужда от презастраховане, но го правят за престиж. Не изплащат застраховки, а “ловят” крадци и предлагат компенсации в натура (“влез и си вземи касетофона”) на пострадалия собственик. Подобен сервиз обикновено предлага полицията, но у нас го правят крадците на коли. Лепенката на стъклото символизира платената такса на едната група за неприкосновеност и нищо повече. Фактът, че от тази схема има сравнително малко случайни отклонения от “гастролиращи” крадци, говори за висока степен на организираност. Това позволява вече да се работи “легално”, с по-ниска такса, за оборот, стъпвайки на старата слава, примерно на митичната марка ВИС.

Както става ясно, при този своеобразен бизнес авторитетът и името решават всичко. Когато искаш да разбиеш “конкурента” си, започваш да организираш кражби на застраховани от него коли. И удряш точно в основата, на която се крепи така нареченото автомобилно застраховане – илюзията за неприкосновеност и покровителство. Нарушителите се наказват строго. Подобен случай е в основата на тройното убийство при Бяла Слатина, когато бяха застреляни трима от хората на SIC. Според осведомени това е изострило докрай отношенията с конкурентната ВИС 2. Макар и логични, подобни твърдения, докато не бъдат официално потвърдени, не могат да се разглеждат извън общата мълва, която по талант и фантазия е достойна за сравнение с народния фолклор.

Прегрупиранията и “предателствата” между различните отряди на борците са често срещани. След елиминирането на Карамански обаче като че ли най-силните крила се оформиха около ВИС 1 и сателитните й охранителни фирми и фирмите, групирани в хотел “Аякс”. Противопоставянето е на няколко нива: охранители – ВИС 1 срещу “Клуб 777”, инвестиционни холдинги – “В.А.И. инвест” срещу Интергруп, “застрахователи” – ВИС 2 срещу SIC.

ВИС се смята за фирма със значително по-силна и многочислена структура, докато SIC е с по-добри позиции във финансовия сектор (“Клуб 777” контролира Кристалбанк, а Интергруп – Първа източна международна) и при т.нар. едри бизнесмени в лицето на Валентин Моллов и Илия Павлов.

Както се вижда и от графиката, принципите, на които са изградени двете структури, са коренно различни. ВИС е под едноличния контрол на Васил Илиев, докато в основното дружество на групата от “Аякс”, Интергруп, има паритет. Според близки до фирмите източници конфликти за разпределяне на хотелите в Слънчев бряг и хазарта в Боровец са били последните между конкретните поводи за засилване на нетърпимостта. Основните интереси обаче се пресичали в търговията с горива. Не толкова през ембаргото, а главно на вътрешния пазар. Това е бързооборотен и високодоходен бизнес, ако “се изперат” акцизът и ДДС. На среща преди около десетина дни е станало ясно, че споразумение за разпределяне на бизнеса не е възможно. След това според полицейски източник на сепаративно събиране в грандхотел “Варна” е взето решението за премахването на Васил Илиев. Пловдивски вестник лансира като повод за убийството желанието на Васил Илиев да купи дела (около 32%) на Васил Божков в най-голямата хазартна фирма Ай Джи Ем. Шефът на Интергруп Младен Михалев е изпълнителен директор на хазартното дружество и се смята, че е третият основен акционер в Ай Джи Ем (освен Мултигруп и СЛВ на Божков) – ПМС ООД е негова фирма (той има 50%). Последното дружество е съвместно с Петър Загорски, също с 50%. Пряко участие на Васил Илиев няма. Той обаче е имал силни интереси в хазарта, което вероятно е дало основание на пловдивския “Марица” да твърди, че Илиев ще опита да вземе властта на акционерното събрание на Ай Джи Ем, насрочено за 29 май. Няма информация дали Илиев и Загорски имат връзка.

Един от съдружниците в Интергруп – Дмитрий Минев (Димата Руснака), категорично отрече пред в. “Стандарт” твърдения в печата, като каза, че от скарването на SIC и ВИС 2 интерес имали само Мултигруп и “Нове холдинг” (на Васил Божков), които имали участие в хазарта и туризма. След тяхното взаимно унищожаване се разчиствало пространство за групировките като Мултигруп.

Стари срещу млади

Илия Павлов и Васил Божков, които Руснака обвинява пряко, са типични представители на предишната вълна легализирали бизнеса си спортисти. Те биха имали сериозно основание да бранят икономическото си пространство и контактите си във властта от настъпващите нови поколения. Илия Павлов се смяташе за безспорен авторитет между по-младите и неопитни в истинския бизнес борци, но подобно изявление подсказва, че с натрупването на пари и мощ сърдитите млади структури вероятно са престанали да робуват на имена. Особено ако са се докоснали до механизмите, с които тези имена поддържат и развиват фирмите си. Първите големи приватизационни сделки в туризма сочат, че това вече е факт.

Официалните власти

Като цяло те бяха в най-жалко и унизително положение. Уличните патрули не смееха да спират коли на борци в нощта на убийството на Илиев, защото били много сърдити. Пак затова никой не посмя да се намеси, когато яки момчета дърпаха апаратите от ръцете на фоторепортерите. На КПП-тата пак борци бяха иззели функциите на държавните служители. Оръжието на убиеца пък беше намерено от шестокласници. Странно е това сътрудничество между служителите с различни униформи.

Александър Маринов, смятан за един от сериозните вътрешнопартийни опозиционери на Виденов, напълно логично попита защо полицаите, които са се появили на определени места след убийството, не са били там преди него. (Трима полицаи пазеха хотел “Аякс” на сутринта след смъртта на Илиев.) В тази връзка е доста странно защо считаният за бос на най-силното крило борци Васил Илиев е бил без наблюдение. Защо човек с такава репутация и бизнес пътува сам и без бронирана кола. Последното всъщност е проблем на Илиев.

Премиерът Виденов отхвърли намеците за интерес на правителството от самоизтребването на престъпниците, казвайки, че войните между групировките са безсмислени и трябва да се предотвратяват.

Най-унизително за властите беше всяко изявление, при което те говореха за престъпници, мафия, нарушаване на ембаргото, без нито един от тях да нарече пряко Васил Илиев престъпник и без да определи поне част от бизнеса му като незаконен. И този вътрешен министър не посмя да изрече на глас простичката дума престъпник с конкретен адрес, но с охота разказваше пред журналистите всички Небивалици, които е чул през деня.

Преди 100-те си дни правителството като че ли попадна в безизходна и губеща политическа ситуация. Както може да се предположи, властта не беше подготвена за последиците от подобно убийство. А обществеността настръхна, стъпвайки на заостреното от изборите чувство за социална справедливост. Десетки милиони долари стоят “на трупчета” и чакат започващия процес на приватизация. Стотици държавни служители не биха пропуснали шанса си да бъдат на точното място, когато трябва да се удовлетвори подобно желание. “Защо точно те?” Този въпрос вълнува огромната част от населението, включително и избирателите на БСП, партията, която спечели изборите, експлоатирайки точно чувството за социална справедливост. От друга страна, екипът приватизатори на партията обяви, че всички пари са добре дошли. В последното има сериозна икономическа логика. И тя е да се стимулира легализацията на паралелните структури. Да се вярва обаче в пълната и абсолютна легализация, е наивно. В българския вариант на легализация става дума по-скоро за желание за открито партниране с властите, отколкото за спазване на правилата. Досега Васил Илиев не беше мафиотски бос, а по-скоро капитан на единия отбор на борците в българската икономика. Той можеше да стане бос, ако беше допуснат официално до легалния бизнес, запазвайки старите си навици и контакти. Сега това вече не е възможно. Не е ясно и дали е реалистична тезата, че легализацията на тези структури ще бъде само от полза на икономиката, без да помогне на бившите спортисти да трансформират структурите си в класическа мафия. С подземни и надземни бизнеси. За това са нужни умели икономически лостове и мерки, съчетани с действията на силовия апарат. С две думи, трудна задача. С неясно условие. Правителството не тръгва срещу престъпността и срещу нелегалните източници на доходи, а поставя бариера пред легализирането на незаконните пари. Не самото правителство, а министърът на правосъдието Червеняков. Приватизаторите от екипа на Гечев със сигурност мислят по друг начин, а шефът на МВР Начев продължава да твърди, че с готовност ще приеме съдействието на “доброволни агенти от престъпните групировки”.

Вкарването на натрупаните пари в икономиката е изцяло политически проблем, каквито и цели да преследват загатнатите мерки за затегнат контрол върху произхода на капитала при приватизация и лицензирането на специализирани институции. При наличието на държавна администрация, която позволява натрупването на мръсни пари, е направо глупаво да се мисли, че същата тази администрация ще постави бариери пред влизането им в икономиката.

След предишните улични престрелки и лекото полицейско затягане “охранителите” станаха “застрахователи”, без да престават да изнудват. Ако се следва тази логика, след следващото затягане ВИС 3 сигурно щеше да привлича “доброволни” депозити от населението с лиценз за универсална търговска банка, без да променя характера на дейността си. Може и това да се случи, засега поне вероятно фирмата ще се казва по друг начин, освен ако не е в памет на Васил Илиев.

(Капитал)

КОЙ КОЙ Е

ВАСИЛ ИЛИЕВ

96% от ВИС 1 ООД, ВИС 2 АД, “В.А.И. инвест холдинг” АД, 90% ФБК “Империал”, “Ви Кей Джи груп” АД, 70% от БИГ-1 ООД, 10% от “Ла страда” ООД (в съдружие с Пламен Тимев – Ганди)

ГЕОРГИ ИЛИЕВ

“Ви Кей Джи груп” АД, 25% от “Бяла вода” ООД, 10% от “Ла страда” ООД

НИКОЛАЙ ЦВЕТИН (Коко)

10% от ФБК “Империал”, ЕТ “Арбалет”, “Нител” ЕООД, 10% от БИГ 1 ООД

АНТОН БОЯНОВ

2% от ВИС 1, 10% от БИГ 1, ЕТ “Майк-вон-ов”

ПЕНЧО МЛАДЕНОВ

2% от ВИС 1 (управител на фирмата), ЕТ “Пенчо Младенов”

ЧАВДАР ПИСАРСКИ

зам.-шеф на ВИС 2, 10% от БИГ 1, 60% от “Си енд Ви” ООД

***

МЛАДЕН МИХАЛЕВ (Маджо)

изп. директор на “Ай Джи Ем” АД,

17.64% от Интергруп, 50% от ПМС ООД, “Семимпекс” ООД

РУМЕН НИКОЛОВ (Пашата)

“Омега-93”, 17.64% от Интергруп

КРАСИМИР МАРИНОВ (Големия Маргин)

15.68% от Интергруп, 50% от Фортуна-Р (в съдружие с Иво Карамански), шеф на SIC.

ДМИТРИЙ МИНЕВ (Димата Руснака)

15.68% от Интергруп

МИЛЧО БОНЕВ

15.68% от Интергруп, “Холидей БГ” ООД

ВЕНЦЕСЛАВ СТЕФАНОВ

“Ем Еф Ай петролиум” (в съдружие с Валентин Моллов), член на УС на ПИМБ, 17.64% от Интергруп

Заб.: Застрахователното дружество SIC е собственост на Интергруп

 

*****************************************

 

 

Подкрепи ни в борбата с корупцията в съдебната система и върховете на държавната и общинската власт!

За да имаме възможност да продължаваме да правим независими разследвания и да разкриваме кражби, корупция, лобиране, моля подпомогнете дейността на “БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ- защита на гражданите с правни средства”, защото не е лесно да се бориш с най-големите в държавата !

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК :

                                                                                              МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ ВОЙНАТА МЕЖДУ ГРУПИРОВКИТЕ ЗАПОЧВА - 1995г. paypal mb8k МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ "... тази злоба, която се е събрала, да отидеш да застреляш някого. Това не мога да си го обясня. Това не знам защо е. Пушечно месо на никого не му се става. На всеки му се живее." iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Сайтът “ЮСТИЦИЯ.БГ” е изключителна собственост на Сдружение

“Български юридически комитет-защита на гржданите с правни средства”,
гр, Бургас, 8000, ул. “Гладстон” № 18
имейл: [email protected]

ЮСТИЦИЯ.БГ (Iustitia.bg) е информационна агенция за разследваща журналистика и юридически справочник.

Думите отлитат, написаното остава
Verba Volant, Scripta manent.

 

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
[paypal_donation_button]

______

Помощ за страницата и дейността:

PayPal: [email protected] от ТУК

Юстиция.БГ Разследваща журналистика

 

UNICREDIT BULBANK AD
7 Sveta Nedelya Sq.
1000 Sofia
Bulgaria
Fax. +3592/988 4636
SWIFT (BIC): UNCRBGSF
IBAN: BG96UNCR70001521460705
бенефициент : NIZAMOV
___

#ИстинатаБезСтрах

Можете да направите ДАРЕНИЕ като натиснете ТУК !

 

Благодарение на Вас истината няма да остане скрита и никой няма да избяга от нея!

КОЙТО ЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА ПОДПОМОГНЕ “Български Юридически комитет” в Патреон!
До сега сме ВЪРНАЛИ ДЕЦАТА НА МНОГО БЕДНИ , НО ГОДНИ МАЙКИ И БАЩИ СЛЕД КАТО СЪМ ИМ БИЛИ ОТНЕТИ НЕОСНОВАТЕЛНО.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ ВОЙНАТА МЕЖДУ ГРУПИРОВКИТЕ ЗАПОЧВА - 1995г. 74627044 2522298671388403 7178304199015268352 o МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ "... тази злоба, която се е събрала, да отидеш да застреляш някого. Това не мога да си го обясня. Това не знам защо е. Пушечно месо на никого не му се става. На всеки му се живее." iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА “Закрила на детето” е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск.
Избягват една опасност като излагат децата на сто други.
Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори.
Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление.
Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици.
Тук и на PetarNizamov.com
можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅
✅✅Против “Джендър” образованието в училищата .
✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅
✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители.
✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата.
✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите.
✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции.
✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – “РОДИНА” срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели.
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха.
✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции.
✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия.
✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др.
✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа.
Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците !
Петър Низамов
Председател на “Български юридически комитет”
Председател на “Свободна Европа”
Председател на “Evropský štít – Česká republika”
С подкрепата на Патреон

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

С подкрепата на Патреон: https://www.patreon.com/PetarNizamov

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

 

Юри Галев откри сезона с изстрели 1995г.

0

Сърдит борец откри сезона с изстрели

о

Миналата седмица стъпка по стъпка беше наредена мозайката на инцидента в бар “Рила” в Боровец. Специалният интерес към схватката, част от вече класическите за туристическия сезон физически препирни между “застрахователи”, беше продиктуван от изнесената официално в сряда информация, че в бара се е намирал и главният прокурор Иван Татарчев.

Съдържание :

Случката

На 2 декември около полунощ пред вратата на бар “Рила” в Боровец нахълталият 32-годишният Юри Галев от с.Бели Искър, община Самоков се спречква с охраната на заведението, която не му позволява да влезе. (Преди това Галев е опитал, но не е успял да се справи с охраната на хотел “Самоков”). Преодолял охраната, въоръженият Галев влиза в бара и заплашва Георги Илиев, че ще го убие или поне така твърдят свидетели на страшната сцена. (Според следствените данни Галев само е влязъл, огледал се и излязъл.) Вътре в бара в съседни сепарета, събрани по повод откриването на скисезона, се веселят главният прокурор Иван Татарчев, босът на “ВАИ холдинг” Георги Илиев, шефът на столичните социалисти Александър Маринов и председателят на Комитета по туризъм Валентин Велинов. Според очевидци премиерата на тазгодишния зимен туристически сезон са уважили е почерпка в “Рила” и група депутати. Александър Маринов обаче отрече да е забелязал народни представители тъдява. Ръководителят на ГС на БСП не можа да даде подробности за случката в бара, защото по времето, когато Галев се е изявявал , г-н Маринов вече си бил легнал. В средата на седмицата на свой ред и Иван Татарчев публично увери, че не е чул и видял какво става в нощното заведение. Малко след инцидента Георги Илиев в компанията на съпругата си и дебеловратата си свита се упътва към хотел “Ястребец”, който е избрал за нощувка. Полицията вече е алармирана за случилото се и голям брой полицаи пристигат пред хотела, за да охраняват цяла нощ крепкия сън на Георги Илиев. Униформените момчета се нареждат пред бариерата на 500 м от хотела, а гардовете на Илиев бдят непосредствено пред хотелския вход и вътре във фоайето. Свидетели са шокирани от контраста във въоръжението на служителите на полицията и служителите на ВИС-2 – първите са с пистолети, а вторите с “помпи”. И рамо до рамо бранят сигурността на брата на Васил Илиев. По-късно районът около Самоков е блокиран от полицейски постове и ленти с шипове на пътя.

Междувременно Юри Галев, освирепял, слиза в Самоков и върлува в местната дискотека “Джемини”. Управителят на дискотеката, намираща се на горния етаж на кино “Рила”, Краси си спомня, че около 2.15 ч след полунощ в заведението са нахълтали хора на Галев, които ударили по главата брат му – съсобственик на единствената дискотека в града, после се нахвърлили и върху самия Краси, който в момента е със счупен нос. Последвали необясними изстрели по тавана и стените на заведението, които уплашили до смърт намиращия се зад бара персонал. След като изпотрошили бутилките, момчетата се оттеглили доволни. Управителят на “Джемини” не помни Юри Галев да е бил там. Същата компания е ощастливила с присъствието си и бар “Никол” в известния с картофите си град. Сигурно е обаче, че самият Юри Галев същата нощ е стрелял в центъра на Самоков по бронирания мерцедес (СИ 67) на Георги Илиев. Любознателни самоковци твърдят, че пораженията на возилото на Илиев (което според самия Илиев се е намирало в града, защото шофьорът му е “бил по гаджета”, докато шефът му си е почивал в “Ястребец”) са драскотини по предната дясна врата и стъкло. Епилог на случката е откосът на Юри Галев по лада “Нива”, която е станала мишена заради лепенките, подсказващи, че колата е застрахована във ВИС-2.

Кой е Юри Галев

Юри Светославов Галев е роден на 3.06.1963 г. в Самоков. Неговите родители и брат му Сашо живеят в с.Бели Искър, където е отраснал Галев. Завършил е средно училище “Олимпийски надежди”, профил “Борба”, след което е приет във ВИФ, но по неизвестни причини не е завършил института. Трудовият му стаж се изчерпва с портиерската длъжност в нощен бар “Рила” в Боровец. Отговорни служители с пагони твърдят, че в периода 1994-1995 г. “след установяването на контакти с различни престъпни групировки (ВИС-2 и “Корона инс”) Юри Галев става сътрудник на “Ексим дис”, която охранява баровете “Рила” и “Самоков”. След като лицензът на фирмата е отказан, Юри Галев се оказва безработен и абонат на “Криминална хроника”. До момента той не е осъждан и срещу него няма заведени дела, осведомиха запознати полицейски служители.

Ангажирани във ВИС отричат Галев въобще да им е бил колега по времето на Васил Илиев. Склонността на Галев да прекалява с наркотиците също била част от “визитната му картичка”. Характерни за личността му определения се оказаха “луд”, “неуравновесен” и “невъздържан”.

Версиите

Някои полицаи отчетоха сходство между конфликта в бар “Рила” и майските подвизи на хора на Иво Карамански, които отбелязаха първото публично излизане на шефа си от затвора с подобаваща стрелба в същото заведение, при която бяха ранени двама от клиентите. Не са малко тези, които свързват криминалния изблик на Юри Галев със съвсем прясното освобождаване на шефа на “Корона инс”. Като изхождат от официалните изявления на Карамански, че няма апетит към туристическите обекти в Боровец, висши служители на МВР си обясняват случилото се миналата седмица с желанието на Юри Галев да развива собствен бизнес. “Напоследък Галев е изолиран. Той иска да развива самостоятелен бизнес и като местен жител не може да понесе това, че подялбата на туристическите обекти в Боровец се извършва между външни хора”, обясни висшестоящ служител на вътрешното министерство, пожелал анонимност. (На 19 април т.г. Комитетът по туризъм сключи сделка с “Алми турс” ООД (фирма близка до Младен Михалев – Маджо, т.е. SIC) за продажба на 80% от акциите на дружество “Мура – Боровец” на стойност 250 млн. лв. В това дружество влизат хотелите “Мура”, “Ела” и “Бреза”, които се намират в Боровец. От договорената с Комитета по туризъм цена 50% са платени в облигации по ЗУНК, 40% с Брейди-облигации и 10% в кеш. Хотел “Рила” е наполовина собственост на “Климати” ЕООД. Говори се и за задочно участие на Мултигруп в хотелиерския бизнес в Боровец. Фирма “Бороспорт” с директор Божидар Янраков, експлоатира кабинковия лифт и съоръженията по пистите “Маркуджик” – 1, 2 и 3. От този сезон за охраната на нощен бар “Рила” се грижи ВИС-2, а като отговорник на фирмата за курорта е задържаният преди за изнудване, понастоящем арендатор на ресторант “Ястребец” Ангел Тончев. Обектите по пистите били раздадени от “Бороспорт” без търг и конкурс на борчески фирми.)

Мнението на окръжния прокурор на община Самоков г-н Скелин е, че скандалът в “Рила” не е свързан с борбата за надмощие на групировки в доходоносния курорт. “Поне засега не разполагаме с достатъчно доказателства около този и предишните случаи, които да водят до подобен извод”, каза за “Капитал прес” г-н Скелин.

Според ръководителя на Регионалната следствена служба, който е натоварен и със случая “Галев” – Емил Трендафилов, инцидентът се дължи на междуличностен конфликт и е неправилно да се слага под общ знаменател с тупурдиите на “застрахователите” в курорта. “Инцидентът няма нищо общо с Карамански, а е свързан само с личната вражда между Галев и Георги Илиев, която за нас е все още необяснима”, заяви г-н Трендафилов.

Срещу обявения за национално издирване Юри Галев има образувано предварително следствие по два Текста от НК: за едро хулиганство и незаконно притежаване на оръжие. Взета е мярка за неотклонение задържане под стража.

Макар и без сериозни последици, случката в началото на зимния сезон дава достатъчно поводи за размисъл на Комитета по туризъм за това какви хора се разпореждат е големите зимни курорти. Ако се продължи по схемата първо да се стреля после да се пита, от традиционните чужди туристи в Боровец няма да останат много. Англичаните просто няма какво толкова да му мислят.

 

*****************************************

 

 

Подкрепи ни в борбата с корупцията в съдебната система и върховете на държавната и общинската власт!

За да имаме възможност да продължаваме да правим независими разследвания и да разкриваме кражби, корупция, лобиране, моля подпомогнете дейността на “БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ- защита на гражданите с правни средства”, защото не е лесно да се бориш с най-големите в държавата !

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК :

                                                                                              МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Юри Галев откри сезона с изстрели 1995г. paypal mb8k МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Миналата седмица стъпка по стъпка беше наредена мозайката на инцидента в бар "Рила" в Боровец. Специалният интерес към схватката, част от вече класическите за туристическия сезон физически препирни между "застрахователи", беше продиктуван от изнесената официално в сряда информация, че в бара се е намирал и главният прокурор Иван Татарчев. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Сайтът “ЮСТИЦИЯ.БГ” е изключителна собственост на Сдружение

“Български юридически комитет-защита на гржданите с правни средства”,
гр, Бургас, 8000, ул. “Гладстон” № 18
имейл: [email protected]

ЮСТИЦИЯ.БГ (Iustitia.bg) е информационна агенция за разследваща журналистика и юридически справочник.

Думите отлитат, написаното остава
Verba Volant, Scripta manent.

 

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
[paypal_donation_button]

______

Помощ за страницата и дейността:

PayPal: [email protected] от ТУК

Юстиция.БГ Разследваща журналистика

 

UNICREDIT BULBANK AD
7 Sveta Nedelya Sq.
1000 Sofia
Bulgaria
Fax. +3592/988 4636
SWIFT (BIC): UNCRBGSF
IBAN: BG96UNCR70001521460705
бенефициент : NIZAMOV
___

#ИстинатаБезСтрах

Можете да направите ДАРЕНИЕ като натиснете ТУК !

 

Благодарение на Вас истината няма да остане скрита и никой няма да избяга от нея!

КОЙТО ЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА ПОДПОМОГНЕ “Български Юридически комитет” в Патреон!
До сега сме ВЪРНАЛИ ДЕЦАТА НА МНОГО БЕДНИ , НО ГОДНИ МАЙКИ И БАЩИ СЛЕД КАТО СЪМ ИМ БИЛИ ОТНЕТИ НЕОСНОВАТЕЛНО.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Юри Галев откри сезона с изстрели 1995г. 74627044 2522298671388403 7178304199015268352 o МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Миналата седмица стъпка по стъпка беше наредена мозайката на инцидента в бар "Рила" в Боровец. Специалният интерес към схватката, част от вече класическите за туристическия сезон физически препирни между "застрахователи", беше продиктуван от изнесената официално в сряда информация, че в бара се е намирал и главният прокурор Иван Татарчев. iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА “Закрила на детето” е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск.
Избягват една опасност като излагат децата на сто други.
Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори.
Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление.
Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици.
Тук и на PetarNizamov.com
можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅
✅✅Против “Джендър” образованието в училищата .
✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅
✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители.
✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата.
✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите.
✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции.
✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – “РОДИНА” срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели.
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха.
✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции.
✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия.
✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др.
✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа.
Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците !
Петър Низамов
Председател на “Български юридически комитет”
Председател на “Свободна Европа”
Председател на “Evropský štít – Česká republika”
С подкрепата на Патреон

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

С подкрепата на Патреон: https://www.patreon.com/PetarNizamov

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

 

Жоро Илиев направи суплес на Карамански в ръкопашен бой 1997г.

0

Жоро Илиев направи суплес на Карамански в ръкопашен бой

от

Старите врагове Георги Илиев и Иво Карамански се сбили насред ресторант “Тримата мускетари”. Босовете на ВИС-2 и “Корона инс” дали воля на омразата си чрез ръкопашен бой в столичното заведение миналата седмица. Двамата силови застрахователи се засекли в заведението и си разменили остри реплики. Размяната на юмруци със сигурност предотвратила стрелбата, защото охраната на двамата моментално наизвадила оръжие. Бодигардовете обаче застанали чинно отстрани в кръг и наблюдавали как се развива боксовият мач между костюмираните застрахователи.
Първоначално гребецът имал превес. Карамански успял да вкара няколко бързи боксови удара на Илиев, разказват очевидци на мелето. Докато Кръстника си свалял сакото обаче, босът на “ВАИ холдинг” го докопал, направил му суплес и го проснал на земята. В крайна сметка Карамански бил по-пострадалият и още лекувал раните си. Шефът на “Корона инс” и бездруго нямал шанс, защото бил дошъл с по-малко охрана, коментираха зрители на зрелището.
Това е вторият случай, когато Карамански влиза в персонален двубой с бившите си съратници от бригадата на борците. Малко след като излезе от затвора през 1995 г. той попадна в същата ситуация при среща със сегашните акционери в СИК Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака в заведение на бул. “Патриарх Евтимий” в столицата.
“Тримата мускетари” минава за кръчма, в която се събират хората на СИК. Преди няколко месеца в него беше убит италиански мафиот, издирван от Интерпол, който развивал тъмен бизнес у нас. По-късно се разбра, че италианецът е член на мощна фамилия, която търгува с контрабандно оръжие от Албания, а негови роднини имали сериозни позиции в съседна Югославия.

Съдържание :

 

 

*****************************************

 

 

Подкрепи ни в борбата с корупцията в съдебната система и върховете на държавната и общинската власт!

За да имаме възможност да продължаваме да правим независими разследвания и да разкриваме кражби, корупция, лобиране, моля подпомогнете дейността на “БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ- защита на гражданите с правни средства”, защото не е лесно да се бориш с най-големите в държавата !

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК :

                                                                                              МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Жоро Илиев направи суплес на Карамански в ръкопашен бой 1997г. paypal mb8k МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК : iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Сайтът “ЮСТИЦИЯ.БГ” е изключителна собственост на Сдружение

“Български юридически комитет-защита на гржданите с правни средства”,
гр, Бургас, 8000, ул. “Гладстон” № 18
имейл: [email protected]

ЮСТИЦИЯ.БГ (Iustitia.bg) е информационна агенция за разследваща журналистика и юридически справочник.

Думите отлитат, написаното остава
Verba Volant, Scripta manent.

 

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
[paypal_donation_button]

______

Помощ за страницата и дейността:

PayPal: [email protected] от ТУК

Юстиция.БГ Разследваща журналистика

 

UNICREDIT BULBANK AD
7 Sveta Nedelya Sq.
1000 Sofia
Bulgaria
Fax. +3592/988 4636
SWIFT (BIC): UNCRBGSF
IBAN: BG96UNCR70001521460705
бенефициент : NIZAMOV
___

#ИстинатаБезСтрах

Можете да направите ДАРЕНИЕ като натиснете ТУК !

 

Благодарение на Вас истината няма да остане скрита и никой няма да избяга от нея!

КОЙТО ЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА ПОДПОМОГНЕ “Български Юридически комитет” в Патреон!
До сега сме ВЪРНАЛИ ДЕЦАТА НА МНОГО БЕДНИ , НО ГОДНИ МАЙКИ И БАЩИ СЛЕД КАТО СЪМ ИМ БИЛИ ОТНЕТИ НЕОСНОВАТЕЛНО.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Жоро Илиев направи суплес на Карамански в ръкопашен бой 1997г. 74627044 2522298671388403 7178304199015268352 o МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК : iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА “Закрила на детето” е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск.
Избягват една опасност като излагат децата на сто други.
Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори.
Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление.
Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици.
Тук и на PetarNizamov.com
можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅
✅✅Против “Джендър” образованието в училищата .
✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅
✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители.
✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата.
✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите.
✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции.
✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – “РОДИНА” срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели.
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха.
✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции.
✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия.
✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др.
✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа.
Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците !
Петър Низамов
Председател на “Български юридически комитет”
Председател на “Свободна Европа”
Председател на “Evropský štít – Česká republika”
С подкрепата на Патреон

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

С подкрепата на Патреон: https://www.patreon.com/PetarNizamov

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

 

Нова смяна превзема престъпния свят 2003г.

0

Нова смяна превзема престъпния свят

С убийството на Фатик си отиде поредният бос от зората на прехода

Какво е общото между бившия президент на „Мултигруп“ Илия Павлов и почти легендарния представител на софийския ъндърграунд Филип Найденов-Фатик, който беше разстрелян във вторник по обед? Със сигурност това, което свързва двамата покойни предприемачи със съмнителна репутация, не са аналогичните бащини и фамилни имена, които носят (Павлов Найденов). Не става дума и за крепката дружба, която приживе ги е свързвала още от детинство. Това, което в най-голяма степен ги обединява, е генезисът на техния мащабен бизнес, родил се тихомълком от пепелищата на разпадащия се бивш социалистически блок. И Павлов, и Фатик дължат своя летящ старт в дебрите на зараждащата се пазарна икономика на добрите контакти в бившия партиен елит – било то техни, било то на техни родители и роднини. Между двамата има и още една характерна обща черта – бяха застигнати от насилствена смърт приблизително по едно и също време. Всичко изглежда така сякаш една страница от първоначалното натрупване на капитал, свързана с дейността на бившите тайни служби, е на път да бъде затворена…

Съдържание :

Баща и син – митове и легенди

Филип Найденов-Фатик не е просто поредният гангстер, застигнат от куршумите на своите конкуренти. През последните години около неговата личност са витаели предимно митове и легенди. За разлика от представителите на така наречените групировки Фатик винаги е седял в сянка и някак си е успявал да се запази настрана от прекомерния медиен интерес, който би могъл да съсипе сенчестия му бизнес. Всъщност Фатик минава за нас­ледник на огромна транснационална мрежа за търговия с оръжие и контрабанда, която свързва Европа с Близкия изток. На практика той дължи своите силни позиции в подземните среди изключително на своя баща Исмет Рашид Тюркмен Шабан, по-известен с прозвището си Стария Шабан.

Митологията около личността на Фатик се свързва и с приятелството му с повечето от босовете на „бригадите на борците“ в зората на демокрацията и с основния им бизнес през онези години – търговията с крадени автомобили. Малкия Фатик е с изключително буен, невъздържан нрав, действа импулсивно и мисли постфактум. Въпреки това той се държал коректно с повечето от групировките и не е влизал в конфликти, а точно обратното – разрешавал е сблъсъци. За стабилните позиции на Бабата, както още е известен в тези среди, стоят именно контактите на Стария Шабан и свързаните с него покровители от времето на Държавна сигурност, заели ключови места в управлението на страната след промените през 1989 г. Самият Филип Найденов-Фатик също сътрудничи на различните служби и дори през 1996 г. е размахвал карта на сътрудник на НСС. Подобен похват се използва за покровителство пред органите на МВР срещу известни информационни услуги.

Първият милион

И ако Фатик по-скоро прилича на герой от роман на Христо Калчев, то баща му наподобява класически персонаж на Богомил Райнов от епохата на студената война. Исмет Рашид Тюркмен Шабан е роден на 1 април 1941 г. в сирийския град Хомс. По религиозна принадлежност е християнин. Заселва се в България през 60-те години на миналия век, след като получава задочна смъртна присъда в Турция, издадена за провеждане на прокомунистическа дейност. Всъщност Шабан работи в тясно сътрудничество с българската Държавна сигурност и е изтеглен у нас, за да не бъде заловен от турското контраразузнаване. Твърди се, че неговият брат е бил неговата топла връзка към терористичната организация „Сивите вълци“. Дълги години през Шабан минават голяма част от контактите на разузнаването ни в Близкия изток. Благодарение на него под шапката на специалните служби процъфтяват и най-сериозните канали за износ на оръжие към арабските държави и синтетичен наркотик с марка „Каптагон“. От услугите на Шабан са се ползвали практически всички управления на ДС, твърдят източници, близки до специалните служби. Той се е водил агент от стратегическа важност и затова е получил политическо убежище у нас и се е ползвал със 100-процентова закрила от страна на българската държава, въпреки че е бил издирван от органите на Интерпол.

След падането на комунистическия режим бащата на Фатик практически успява да „приватизира“ старите си контакти. В зората на демокрацията той успява да създаде легален камуфлаж за своите бизнес начинания, изграждайки фабриката „Сунимекс“ за производство на гъши пастети. Тя получава астрономическия за времето си заем от 480 млн. лв. (около 50 млн. долара) с най-високи протекции. Заемът е отпуснат с нарочно постановление на Министерския съвет, парафирано от тогавашния премиер Димитър Попов. Бащата на Фатик така и не връща парите, което докарва до фалит кредитиралата го Ямболска търговска банка и Бобовдолска банка. През 1994 г. „Сунимекс“ е обявена в несъстоятелност. Дълговете на фирмата са изкупени от скандалния бизнесмен Майкъл Чорни. По време на турския период на Исмет Шабан се ражда и малкият Фатик – най-известното от неговите деца. Годината е 1963 г., мястото – Истанбул… След бягството в България Исмет Шабан се ползва с изключително силно влияние сред българския държавен и партиен елит. Твърди се, че е бил приближен до семейството на Тодор Живков. През 1988 г. Исмет Шабан дори получава орден „Кирил и Методий“ – първа степен, след като дарява старинни реликви на стойност над 200 000 долара за нуждите на фондация „Людмила Живкова“. Бащата на Фатик поддържа близки отношения и с видни български интелектуалци. Вероятно затова на погребението му през 1998 г. присъст­ват и личности като Светлин Русев, Силвия Кацарова и Петър Дертлиев. Както изглежда, българската култура и изкуство са слабост на цялото семейство на Шабан. Може би това е накарало един друг лауреат на висш държавен орден – известния колекционер на картини и бивш борец Боян Радев, да сподели топлите си чувства към Фатик няколко години по-късно пред „Стандарт“: „Фатик ми подари мерцедес за рождения ми ден. Много ме зарадва, голям жест. Но не става въпрос за колата, а за нещо съвсем човешко – отношението към моята личност“, казва Боян Радев… Децата на Шабан, включително и Фатик, също тънат в охолство и водят изключително луксозен за времето си начин на живот. Това им създава усещането за ненаказуемост и недосегаемост. Безоблачното битие на младия Фатик обаче приключва през 1978 г., когато при автомобилна катастрофа в столицата убива младо момиче. Дори контактите на Стария Шабан не успяват да потулят нещата напълно. Вероятната причина е, че бащата на момичето се оказва офицер от ДС. Така Фатик попада в затвора за срок от 4 години. Твърди се, че зад решетките е бил вербуван от спецслужбите.
Всъщност рожденото име на Филип Найденов-Фатик е Фатик Тюркмен Шабан. През 1982 г., при излизането си от затвора, той го сменя на Филип Павлов Найденов. Причината – близката дружба с бъдещия президент на „Мултигруп“ Илия Павлов Найденов. Дори бащата на Илия Павлов не отрича, че двамата са тренирали заедно борба и са били почти неразделни в ранна детска възраст. С годините тези приятелски отношения постепенно преминават в делови. Източници от спецслужбите твърдят, че и двамата са стартирали търговската си дейност с трафик на крадени коли.

Трафикът като бизнес

Познавачите на този бизнес твърдят, че Фатик наистина е бил лидер в доставките на много скъпи поръчкови лимузини, крадени на Запад. Той ги регистрирал без никакви проблеми в България и въпреки голямата конкуренция успял да задържи позициите си до последно. Твърди се, че той е покровителствал известна с луксозните си коли автокъща в Борисовата градина в столицата. И все пак Филип Найденов до 35-годишна възраст стои в сянката на баща си. На практика най-мащабните бизнес начинания на клана Фатик се конт­ролират от Стария Шабан чак до 1998 г., когато той умира от панкреатит след две неуспешни операции в чужбина. Вероятно затова и до момента Филип Найденов все още бива наричан Малкия Фатик, въпреки че наследява мрежата и контактите на своя баща преди повече пет години. Въпреки това много хора от спецслужбите подлагат на съмнение способността му да се възползва ефективно от мащабния международен бизнес на своя баща и да се издигне над нивото на рутинните криминални начинания, характерни за закононарушителите от „национален“ мащаб. До смъртта на Стария Шабан дейността на Фатик продължавала да е фокусирана върху трафика на крадени коли за близкоизточния пазар и търговията с пиратски дискове, която го свързва с покойния шеф на „Унисон рекърдс“ Емил Димитров-Макарона. За евентуална „дискова“ връзка в убийството на Фатик намекна и главният секретар на МВР Бойко Борисов, който подхвърли в сряда, че атентатът напомня повече ликвидирането на Макарона, отколкото на Илия Павлов. Връзката на Фатик с Макарона също минава през скъпите автомобили, които бяха слабост и на пиратския звукозаписен бос. Близки на Макарона разказват следния сюжет, разиграл се в офиса на Емил Димитров през 1995 – една от силните години на Макарона. Фатик нахлул с няколко души и дружелюбно подхвърлил на Макарона ключовете на поръчков мерцедес. „Макарон, купил съм ти страхотна кола, до утре трябва да ми платиш 100 хиляди долара“, казал той. „Ама Фатик, нали миналия месец ми продаде нов мерцедес, този не ми трябва“, отвърнал Макарона. „Трябва ти, трябва ти, утре ще дойда за парите“, отсякъл Фатик и напуснал офиса на „Унисон“. Този период е най-силният от бизнеса на Емил Димитров и вероятно тогава Фатик да е започнал да го „покровителства“ срещу известен процент от печалбата.

Година по-късно спецслужбите наблюдават засилени контакти между Фатик и убития на остров Аруба Поли Пантев. На онзи етап става въпрос отново за трафик на крадени автомобили. Самият Пантев вече е започнал овладяването на наркопазара в София. През 1998 г. службите вече имат информация, че Фатик се е включил в нарко­трафика през България. Не е известно обаче Бабата да е имал собствена структура за разпространение. По-скоро е осигурявал транзита от Турция през България, както и обратния трафик на синтетична дрога, като е използвал бащините си контакти. Ако обаче Фатик е бил замесен в трафика с дрога, той е бил самостоятелен играч – достатъчно самоуверен и имащ себе си за недосегаем.

Кланът

За не чак толкова стабилните позиции на клана на Фатик говори и експулсирането от България на грузинеца Дениз Тюркмен, който е зет на Стария Шабан. Той бе изгонен от Национална служба „Сигурност“ (НСС) през 2001 г. по обвинение, че представлява заплаха за националната сигурност. Дениз Тюркмен е шеф на застрахователна компания ДИК („Дениз иншурънс къмпани“), която оперира в района на Хасково и Свиленград. За нея контраразузнаването предполага, че е прикритие за операциите на грузинския подземен свят в балканския регион. Смята се, че след изгонването му от България Тюркмен е преместил почти цялата си дейност на територията на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. В момента живее в Турция. Освен грузинско гражданство Тюркмен има паспорти от Словения и Сиера Леоне. Интересно е, че в съдебната регистрация на ДИК все още фигурира и самият Исмет Рашид Тюркмен Шабан. Истинското име на Дениз Тюркмен всъщност е Димитрий Юриевич Цхондия. След сватбата си с дъщерята на Стария Шабан обаче той приема неговата официална фамилия, за да засвидетелства лоялност към клана. Твърди се, че в последно време зетят искал да поеме целия бизнес на фамилията и е влязъл в остър конфликт с Фатик. Той обаче до последно се е чувствал недосегаем. Десетина дни преди да бъде разстрелян, дори споделил, че не се страхува от никой и дори не носел вече пистолет. „Кой ще ми посегне на мене“, казал Бабата на приятеля си. През застрахователна компания ДИК минава и връзката между бизнеса на фамилията Фатик и придобилия особена популярност напоследък Иван Тодоров-Доктора. Пресечната точка е лицето Милослав Кръстев, който е управител на ДИК. За него се твърди, че управлява финансите на Фатик и че също е син на Стария Шабан, но от друга майка. Милослав Кръстев е и човекът, заради когото срещу Доктора се води дело за въоръжен грабеж в Хасковския окръжен съд. От МВР твърдят, че Иван Тодоров е започнал бизнеса си благодарение на фамилията Фатик, но в момента са конкуренти за контрабандните канали през ГКПП Капитан Андреево и Ново село.

Възможните поръчители

Няколко са възможните посоки, в които трябва да се търси поръчителят на убийството на Фатик. Едната е наркотрафикът и гангстерската война за надмощие. Като самостоятелен играч той заема сериозно място в транзита на дрога, който е по-доходен от наркоразпространението в страната. Неговото отстраняване създава възможности за по-агресивните нови играчи, които търсят територии. Втората посока е евентуалната подкрепа на Фатик за някоя от враждуващите групировки и превантивното му отстраняване. Други вероятности са провалена сделка, вътрешнокланови разпри, длъжници на пари, отстраняване на информиран свидетел…

Всъщност всички лансирани версии за смъртта на Филип Найденов са малко или много спекулативни. Атентатът срещу него подозрително съвпадна с достатъчно много драматични събития в българския подземен свят – скандалите около личността на Иван Тодоров-Доктора, внезапното „откритие“, че двамата с Фатик е трябвало да делят една бизнес територия, атентата срещу Косьо Самоковеца, арестуването на контрабандиста Ники Пилето, международната операция „Лунна светлина“, предотвратила трафика на пет тона картофено пюре с кокаин от Боливия, в която името на България също заемаше достойно място. В така създалата се ситуация вероятно ще е твърде трудно да се разбере точно от коя посока са долетели куршумите за Фатик. В случая обаче не това е основният въпрос. По-важният момент е, че в случая става дума за знакова фигура от българския подземен свят, чийто бизнес стартира в зората на демокрацията благодарение на засилката, която получават от своите покровители. По-същественият въпрос е изтекло ли е времето на хората от поколението на Фатик и способни ли са те да задържат позициите, които имаха през последните години. Хора като Маджо, Маргина, Жоро Илиев, Димитър Джамов, Алексей Петров и другите техни „братя по оръжие“, изплували от калта на посттоталитарното блато.

 

„Това убийство, от една страна, е лошо, но, от друга, е необратим процес.“ Може би случайно главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов анализира точно случващото се през последните седмици в българския подземен свят. Както изглежда, очевидци сме на един своеобразен 10 ноември за организираната престъпност у нас. Казано с други думи, мафиотската дейност е на път да премине от централизирано планово стопанство към действаща пазарна икономика. В подобни условия старите гангстери, завоювали своите позиции и контакти на базата на връзки от комунистическо време, които вече почиват по-скоро на стари лаври, биват заменяни от нови, по-гъвкави и динамично мислещи техни конкуренти. Ъндърграунд юпита, така да се каже. Образно казано, ставаме свидетели на един процес на европеизация и в средите на организираната престъпност. Съдейки от изказването на Бойко Борисов обаче, остава впечатлението, че и правоохранителните органи по-скоро се намират в ролята на наблюдатели и анализатори на въпросните явления и процеси. Нещо, което определено не може да зарадва българския данъкоплатец, но за сметка на това, изглежда, много добре се удава на експертите по национална сигурност у нас. Очевидно еволюционните процеси, които се наблюдават в организираната престъпност, сериозно изпреварват развитието на службите, които трябва да се борят с нея. Нещо повече – съдейки по изказванията на бивши и настоящи служители на МВР и ДС покрай убийството на Фатик, през последните години границата между престъпници и полицаи често се е размивала:
– Контрабандата през страната ни, наричана евфемистично скрит транзит, продължава да се толерира от достатъчно много хора в специалните служби и да се ползва с протекциите им (о.з. полк. Цвятко Цветков, бивш шеф на Шесто управление на ДС и секретар на МВР по времето на Жан Виденов). Липсвала само дисциплината, която е била характерна за периода преди 10 ноември, а парите не отиват в държавния бюджет, а в частни джобове. „Разликата между преди и сега е, че тогава не се нарушаваха българските закони с такава дейност, тя се извършваше по неписаните правила на тази дейност в света от всички служби и организации и приходите отиваха в държавата“, казва Цвятко Цветков в прис­тъп на откровение.
– Има тенденция за физическото ликвидиране на хората, свързани с генезиса на контрабандните канали, и на тези, които са получавали пари от комунистическата държава за това (Атанас Атанасов, бивш директор на НСС).
– Очевидно не е прекратена практиката лидери на престъпни организации проформа да бъдат вербувани като нещатни сътрудници и уж да стават информатори, благодарение на което оперативните разработки срещу тях така и никога не се реализират (Наско Рафаилов, председател на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност). На полицейски жаргон въпросната операция се нарича брониране. В случая с Фатик това вероятно е офицер от МВР, достигнал в момента ранга зам.-шеф на полицейска служба (Атанас Атанасов).
– Срещу Фатик е имало поне една оперативна разработка под кодовото наименование „Очиларка“ (Цвятко Цветков). През 2001 г. материалите, събрани от Национална служба „Сигурност“, са били изпратени на „една полицейска служба“, за да бъдат събрани доказателства, годни за съд (Божидар Попов, бивш главен секретар на МВР). И до момента реализация на въпросната разработка липсва.
– В архива на МВР няма нито една разработка срещу Фатик или баща му Шабан, твърди главният секретар на МВР Бойко Борисов. Папката с материали в НСС се е въргаляла 5-6 години, а нещата винаги са завършвали с констатацията, „няма данни за извършване на престъпление“.

 


1 коментар

 

*****************************************

 

 

Подкрепи ни в борбата с корупцията в съдебната система и върховете на държавната и общинската власт!

За да имаме възможност да продължаваме да правим независими разследвания и да разкриваме кражби, корупция, лобиране, моля подпомогнете дейността на “БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ- защита на гражданите с правни средства”, защото не е лесно да се бориш с най-големите в държавата !

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК :

                                                                                              МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Нова смяна превзема престъпния свят 2003г. paypal mb8k МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Какво е общото между бившия президент на „Мултигруп“ Илия Павлов и почти легендарния представител на софийския ъндърграунд Филип Найденов-Фатик, който беше разстрелян във вторник по обед? Със сигурност това, което свързва двамата покойни предприемачи със съмнителна репутация, не са аналогичните бащини и фамилни имена, които носят (Павлов Найденов). Не става дума и за крепката дружба, която приживе ги е свързвала още от детинство. Това, което в най-голяма степен ги обединява, е генезисът на техния мащабен бизнес, родил се тихомълком от пепелищата на разпадащия се бивш социалистически блок. И Павлов, и Фатик дължат своя летящ старт в дебрите на зараждащата се пазарна икономика на добрите контакти в бившия партиен елит - било то техни, било то на техни родители и роднини. Между двамата има и още една характерна обща черта - бяха застигнати от насилствена смърт приблизително по едно и също време. Всичко изглежда така сякаш една страница от първоначалното натрупване на капитал, свързана с дейността на бившите тайни служби, е на път да бъде затворена... iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Сайтът “ЮСТИЦИЯ.БГ” е изключителна собственост на Сдружение

“Български юридически комитет-защита на гржданите с правни средства”,
гр, Бургас, 8000, ул. “Гладстон” № 18
имейл: [email protected]

ЮСТИЦИЯ.БГ (Iustitia.bg) е информационна агенция за разследваща журналистика и юридически справочник.

Думите отлитат, написаното остава
Verba Volant, Scripta manent.

 

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
[paypal_donation_button]

______

Помощ за страницата и дейността:

PayPal: [email protected] от ТУК

Юстиция.БГ Разследваща журналистика

 

UNICREDIT BULBANK AD
7 Sveta Nedelya Sq.
1000 Sofia
Bulgaria
Fax. +3592/988 4636
SWIFT (BIC): UNCRBGSF
IBAN: BG96UNCR70001521460705
бенефициент : NIZAMOV
___

#ИстинатаБезСтрах

Можете да направите ДАРЕНИЕ като натиснете ТУК !

 

Благодарение на Вас истината няма да остане скрита и никой няма да избяга от нея!

КОЙТО ЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА ПОДПОМОГНЕ “Български Юридически комитет” в Патреон!
До сега сме ВЪРНАЛИ ДЕЦАТА НА МНОГО БЕДНИ , НО ГОДНИ МАЙКИ И БАЩИ СЛЕД КАТО СЪМ ИМ БИЛИ ОТНЕТИ НЕОСНОВАТЕЛНО.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Нова смяна превзема престъпния свят 2003г. 74627044 2522298671388403 7178304199015268352 o МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Какво е общото между бившия президент на „Мултигруп“ Илия Павлов и почти легендарния представител на софийския ъндърграунд Филип Найденов-Фатик, който беше разстрелян във вторник по обед? Със сигурност това, което свързва двамата покойни предприемачи със съмнителна репутация, не са аналогичните бащини и фамилни имена, които носят (Павлов Найденов). Не става дума и за крепката дружба, която приживе ги е свързвала още от детинство. Това, което в най-голяма степен ги обединява, е генезисът на техния мащабен бизнес, родил се тихомълком от пепелищата на разпадащия се бивш социалистически блок. И Павлов, и Фатик дължат своя летящ старт в дебрите на зараждащата се пазарна икономика на добрите контакти в бившия партиен елит - било то техни, било то на техни родители и роднини. Между двамата има и още една характерна обща черта - бяха застигнати от насилствена смърт приблизително по едно и също време. Всичко изглежда така сякаш една страница от първоначалното натрупване на капитал, свързана с дейността на бившите тайни служби, е на път да бъде затворена... iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА “Закрила на детето” е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск.
Избягват една опасност като излагат децата на сто други.
Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори.
Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление.
Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици.
Тук и на PetarNizamov.com
можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅
✅✅Против “Джендър” образованието в училищата .
✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅
✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители.
✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата.
✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите.
✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции.
✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – “РОДИНА” срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели.
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха.
✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции.
✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия.
✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др.
✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа.
Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците !
Петър Низамов
Председател на “Български юридически комитет”
Председател на “Свободна Европа”
Председател на “Evropský štít – Česká republika”
С подкрепата на Патреон

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

С подкрепата на Патреон: https://www.patreon.com/PetarNizamov

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

 

Кой кой е в клуба на българските Морски магнати 2004г.

0

07.09.2004

Съдържание :

Πpoфecиoнaлиcтът Kpacимиp Cтaнeв Haй-гoлeмият coбcтвeниĸ пo Чepнoмopиeтo e „Aлбeнa” AД c 18 823 лeглa. Toвa e пoчти тpи пъти пoвeчe, oтĸoлĸoтo пpитeжaвa втopият в ĸлacaциятa. Aĸo дpyгитe гoвopят зa тpи xoтeлa, в „Aлбeнa” мoгaт дa ce пoxвaлят c тpи ĸypopтa – caмaтa Aлбeнa, Meждyнapoдния млaдeжĸи цeнтъp „Πpимopcĸo” и „Бялaтa лaгyнa”. Зaд ycпexa нa дpyжecтвoтo cтoят пoнe двe нeщa – мeниджъpcĸият eĸип, oглaвявaн oт дългoгoдишния диpeĸтop Cтaнeв, и фaĸтът, чe Aлбeнa e eдинcтвeният oт тpитe гoлeми мopcĸи ĸypopтa, пpивaтизиpaн ĸaтo цялo. „Aлбeнa” бeшe paздъpжaвeнa нa двa eтaпa. Πъpвo cпeциaлнo cъздaдeният пpивaтизaциoнeн фoнд „Aлбeнa инвecт” пpидoби 21% чpeз мacoвa пpивaтизaция. Meceци пo-ĸъcнo дpyги 33% oт ĸypopтa бяxa ĸyпeни oт ĸoнcopциyм мeждy лoндoнcĸия ĸлoн нa „Бaнĸ нacиoнaл дьo Πapи”, дpyжecтвo, coбcтвeнocт нa мeниджъpcĸия eĸип нa ĸypopтa – „Aлбeнa 2000″, и пpивaтизaциoнния фoнд. Πo пocлeдни дaнни двaтa ocнoвни aĸциoнepa ca бившият пpивaтизaциoнeн фoнд „Aлбeнa инвecт xoлдинг” c 20% и „Aлбeнa 2000″ c 33%. Ceгa в ĸypopтa Aлбeнa имa 1078 лeглa в ĸaтeгopия чeтиpи звeзди, 10 227 в ĸaтeгopия тpи и 4660 в ĸaтeгopия двe, нитo eднo в ĸaтeгopия пeт звeзди. B ĸpaя нa 2001 г. „Aлбeнa” cтъпи и нa Южнoтo Чepнoмopиe, ĸaтo пpивaтизиpa MMЦ „Πpимopcĸo” cpeщy 9.24 млн. лв. Ceгa тaм имa 480 лeглa чeтиpи звeзди, 105 – тpи, и цeли 2123 в ĸaтeгopия двe звeзди. „Aлбeнa” ĸyпи cъщo и бaзaтa нa Cъюзa нa бългapcĸитe aвтoмoбилиcти пoд Kaвapнa, ĸъдeтo изгpaди ĸoмплeĸc „Бялaтa лaгyнa” cъc 150 лeглa ĸaтeгopия тpи звeзди. Paвнocмeтĸaтa e, чe „Aлбeнa” имa нaй-мнoгo лeглa нa мopeтo, нo гoлямa чacт oт тяx вce oщe ca ниcĸoĸaтeгopийни. Зaxapният тъpгoвeц Beтĸo Apaбaджиeв Hoвитe игpaчи в мopcĸия бизнec ĸaтo пpaвилo ce цeлят в ĸaтeгopиятa чeтиpи и пeт звeзди. Ocвeн тoвa ce oпитвaт дa нaвaĸcaт диcтaнциятa дo лидepитe c дocтa eдpи ĸpaчĸи. Πeт­звeздният xoтeл „Bиĸтopия пaлac” в Cлънчeв бpяг нa плoвдивcĸия бизнecмeн Beтĸo (Bълчo) Apaбaджиeв нaпpимep paзпoлaгa c 1100 ocнoвни лeглa (1500 c дoпълнитeлнитe пo инфopмaция oт peцeпция). Toй бeшe пocтpoeн нa мяcтoтo нa бившия xoтeл „Гpaмaдa”, ĸoйтo дpyжecтвo нa Apaбaджиeв пpивaтизиpa пpeз 2002 г. зa 3 млн. лeвa. Ceгa Apaбaджиeв, пo нeгoвa инфopмaция, пpитeжaвa нaд 6000 xoтeлcĸи лeглa пo Южнoтo Чepнoмopиe. Toвa пpaви нeгoвaтa „Bиĸтopия инвecтмънтc” втopия нaй-гoлям coбcтвeниĸ в мopcĸия тypизъм. Apaбaджиeв зaпoчвa ĸaтo cъдpyжниĸ c МG в „Зaxapeн ĸoмбинaт – Kpиcтaл” – Πлoвдив. B бизнeca e пoзнaт ĸaтo тъpгoвeц нa xpaнитeлни cтoĸи и зaxap. Coбcтвeниĸ e нa xoтeл „Mapицa” в Πлoвдив и пocтpoи пъpвия пeтзвeздeн плaнинcĸи xoтeл в Бългapия – „Πaмпopoвo”. Πpeз 1998 г. нaпpaви нeycпeшeн oпит дa пpивaтизиpa „Eлeнитe” чpeз PMД „Eлeнитe тypc”. Cпeчeли oбaчe дpyгo PMД – „Eлeнитe инвecт”. Apaбaджиeв дългo oбжaлвa в cъдa. Tpи гoдини пo-ĸъcнo – пpeз 2002 г., тoй вce пaĸ ce cпopaзyмя cъc cпeчeлилoтo PMД и влeзe в ĸypopтa. Meждyвpeмeннo чpeз „Bиĸтopия инвecтмънтc” Apaбaджиeв пpивaтизиpa пpeз 1999 г. xoтeл „Чaйĸa” в Cлънчeв бpяг зa 750 xил. дoлapa и гo нaпpaви xoтeл чeтиpи звeзди. B мoмeнтa Beтĸo Apaбaджиeв имa и внyшитeлнa бaзa в ĸaтeгopиятa чeтиpи звeзди в xoтeлитe „Poял пapĸ”, „Poял бeй”, „Πepлa” в Eлeнитe. Зa 2005 г. тoй плaниpa дa пocтpoи нoв xoтeл чeтиpи звeзди „Poял Mapинa” cъc 700 лeглa близo дo Eлeнитe. B aĸтивитe нa гpyпaтa ca и бyнгaлaтa във вaĸaнциoннoтo ceлищe, ĸaĸтo и xoтeл „Eмoнa” (100 лeглa) – вcичĸи тe в ĸaтeгopия тpи звeзди. Импepиятa „Myлтигpyп” Kopпopaциятa „Myлтигpyп” oщe oт cpeдaтa нa 90-тe гoдини цeлeнacoчeнo нaвлeзe в тypизмa. Цялocтнaтa ĸoнцeпция нa Илия Πaвлoв бeшe дa възпpoизвeдe фopмyлaтa нa няĸoгaшния дъpжaвeн мoнoпoлиcт „Бaлĸaнтypиcт”. A дeĸлapиpaният пpиopитeт в пpивaтизaциятa бяxa виcoĸoĸaтeгopийнитe xoтeли. MG ĸyпи тypoпepaтopcĸa фиpмa, нacлeдилa мapĸaтa „Бaлĸaнтypиcт”, oпитa дa oтĸpиe пpeдcтaвитeлcтвa в чyжбинa, дa нaпpaви coбcтвeнa aвиoĸoмпaния, инвecтиpa в двa xoтeлa нa aдpиaтичecĸoтo ĸpaйбpeжиe и дopи ce oпитa дa ĸyпи cpъбcĸия aнaлoг нa „Бaлĸaнтypиcт”. „Myлтигpyп” cĸлючи eднa oт пъpвитe пpивaтизaциoнни cдeлĸи в тypиcтичecĸия ceĸтop. Πpeз 1995 г. xoлдингът нa Илия Πaвлoв зaeднo c „Бaлĸaнбaнĸ” ĸyпиxa 49% oт ĸaпитaлa нa „Гpaндxoтeл Bapнa” cpeщy 510 млн. нeдeнoминиpaни лeвa. Oĸoлo eдинcтвeния мнoгoзвeздeн xoтeл пo Чepнoмopиeтo изpacнa и ceгaшният ĸypopт „Ceйнт Eлиac”. B нeгo ocвeн „Гpaндxoтeл Bapнa”, пeт звeзди, влизaт и пeтзвeздният xoтeл „Дoлфин Mapинa”, ĸaĸтo и чeтиpизвeзднитe „Дoлфин”, „Лeбeд” и „Pyбин”. Bтopaтa мopcĸa пpидoбивĸa пo линия нa пpивaтизaциятa e пpeз янyapи 2002 г. Toгaвa „Бaлĸaнтypиcт” ĸyпи cлeд тъpг „Интepтpaвълcъpвиз” cpeщy 14.6 млн. лв. C тoвa пpидoби бившaтa пpaвитeлcтвeнa peзидeнция „Πepлa” (ceгa „Πepлa pизopт”) в Πpимopcĸo. Πpeз 2001 г. и xoтeл „Интepнaциoнaл” в Злaтни пяcъци минa пoд ĸoнтpoлa нa „Myлтигpyп”. Meждyвpeмeннo ĸopпopaциятa ĸyпи няĸoлĸo виcoĸoĸaтeгopийни гpaдcĸи xoтeлa в Coфия, в cтpaнaтa и в Бopoвeц. Ha тepeн oт зaвoд, coбcтвeнocт нa MG, бeшe изгpaдeнo нa зeлeнo и вaĸaнциoннoтo ceлищe „Πapaдaйз бийч” мeждy Cвeти Bлac и Eлeнитe. Cлeд cмъpттa нa Илия Πaвлoв импepиятa зaпoчнa дa ce тoпи зapaди дългoвe. Bъпpeĸи тoвa и в мoмeнтa тя e тpeтият пo гoлeминa coбcтвeниĸ нa мopeтo c 3703 лeглa. MG е лидep пo бpoй лeглa в ĸaтeгopиятa пeт звeзди пo мopeтo c 1582 лeглa. Ocтaнaлaтa й мopcĸa бaзa e чeтиpизвeзднa. Людмил Cтoйĸoв – oт пepнишĸия cтoмaнeн бизнec Πpивaтизaциoннaтa cдeлĸa зa „Дюни” зaвъpши пpeз 1999 г. ,ĸaтo „Джoвaндa интepнeшънъл”, пpeдcтaвлявaнa oт Людмил Cтoйĸoв, ĸyпи 51% oт aĸциитe нa ĸypopтa зa 2.7 млн. дoлapa. Kъм мoмeнтa дpyгият гoлям aĸциoнep в ĸypopтнoтo ceлищe e „Лaдимeĸc” (cъщo oт гpyпaтa фиpми нa Cтoйĸoв) c 41%. Cлeд тoвa нa тepитopиятa нa вaĸaнциoннoтo ceлищe бяxa пocтpoeни двa пeтзвeздни xoтeлa c oбщo oĸoлo 900-1000 лeглa. „Бeл вю” бeшe oтĸpит пpeз 2003 г., a „Mapинa poял пaлac” пpeз тoзи ceзoн. Зaeднo c нacлeдeнитe лeглa в чeтиpизвeзднитe xoтeли „Πeлиĸaн” и „Mapинa” във вилнoтo ceлищe „Xoлидeй вилидж”, ĸoитo ca oĸoлo 2200-2300, ceгa в „Дюни” имa oĸoлo 3300 лeглa. Tвъpди ce, чe инвecтициoннитe нaмepeния нa coбcтвeницитe зa дoгoдинa ca cвъpзaни cъc cмeceнoтo им дpyжecтвo c oбщинa Coзoпoл, в ĸoeтo oбщинaтa e aпopтиpaлa чacт oт зeмитe нa ĸъмпинг „Kaвaцитe”. Coбcтвeнocттa въpxy тeзи тepeни oбaчe ce ocпopвa oт „Pycaлĸa xoлидeйз”. Cтoйĸoв e минopитapeн coбcтвeниĸ нa „Cтoмaнa индъcтpи” в Πepниĸ. Heceбъpcĸият apeндaтop Димитъp Янĸoв – c 2548 xoтeлcĸи лeглa нa мopeтo. Oт тяx 1406 ca в ĸaтeгopия чeтиpи звeзди – в xoтeлитe „Xpизaнтeмa”, „Бypгac бийч”, „Tpaĸия плaзa”, a ocтaнaлитe ca тpизвeздни – в „Heceбъp бийч” и „Tpaĸия”. Янĸoв e нaй-ycпeлият oт пpocлoйĸaтa apeндaтopи нa зaвeдeния и xoтeли пo мopeтo, чиитo звeздни вpeмeнa зa нaтpyпвaнe нa ĸaпитaл бяxa в нaвeчepиeтo нa paздъpжaвявaнeтo. Mитьo Янĸoв, ĸaĸтo бeшe нapичaн тoгaвa, oбaчe ycпя дa cтaнe eдъp peaлeн coбcтвeниĸ в Cлънчeв бpяг чpeз шecт пpивaтизaциoнни cдeлĸи. Ceгa тoй e Димитъp Янĸoв – yвaжaвaн пpeдceдaтeл нa oбщинcĸия cъвeт в Heceбъp. Πъpвaтa мy пpивaтизaциoннa cдeлĸa e зa xoтeл „Xpизaнтeмa”. B дaлeчнaтa 1996 г. фиpмaтa мy „Xepмec гpyп” ĸyпyвa xoтeлa зa 101 млн. нeдeнoминиpaни лв. Двe гoдини пo-ĸъcнo cлeдвa пoĸyпĸa нa xoтeлитe „Tpaĸия” и „Kopaл” cъoтвeтнo cpeщy 915 xил. дoлapa и 171 xил. дoлapa. Cдeлĸитe cтaвaт тoзи път чpeз дpyгa фиpмa нa Янĸoв – „Чepнo мope xoтeлc мeниджмънт гpyп”. (B мoмeнтa „Kopaл” e coбcтвeнocт нa дpyг). Πpeз 1999 г. Янĸoв пpидoбивa xoтeлcĸитe ĸoмплeĸcи „Heceбъp” и „Coзoпoл” cpeщy 1.55 млн. дoлapa, тoзи път чpeз дpyгa cвoя фиpмa – „Kлимaти xoлидeй”. Ceгa тaм e xoтeл „Heceбъp бийч”. Πpeз cъщaтa гoдинa чpeз „Pюгeн” пpивaтизиpa xoтeл „Бypгac” cpeщy 1.9 млн. дoлapa. Бизнec пapтньop нa Янĸoв в пoвeчeтo фиpми e Йopдaн Йopдaнoв. A гpъбнaĸът нa фиpмeнитe мy yчacтия e дpyжecтвoтo „Cлънчeв бpяг xoтeл xoлдингc”. Cиният любимeц Cлaвчo Xpиcтoв Фaвopитът нa ĸaбинeтa „Kocтoв” Cлaвчo Xpиcтoв нeизмeннo ce cвъpзвa cъc cдeлĸaтa зa пpивaтизaция нa инфpacтpyĸтypнoтo дpyжecтвo в Злaтни пяcъци. PMД „Злaтни” ycпя дa cтaнe coбcтвeниĸ нa 76% oт „Злaтни пяcъци” AД в ĸoнcopциyм c фиpмитe „Aгpимa” и „Koндop и Heĸepмaн тypиcтиĸ”. Цeнaтa нa cдeлĸaтa бeшe 96 млн. дoлapa, нo ocнoвнaтa чacт oт нeя бe плaтeнa c нeпapични плaтeжни инcтpyмeнти. Πo тoвa вpeмe aĸтивитe нa „Злaтни пяcъци” вĸлючвaxa и шecт xoтeлa. Ceгa PMД-тo пpитeжaвa 63% oт aĸциитe нa ĸypopтa, a „Aгpимa” имa пoд 4%. B мoмeнтa дpyжecтвoтo paзпoлaгa oбщo c 2373 xoтeлcĸи лeглa. Taзи гoдинa бeшe oтĸpит пъpвият мy пeтзвeздeн xoтeл – „Aдмиpaл” c 618 лeглa. B ĸaтeгopиятa чeтиpи звeзди e xoтeл „Mopcĸo oĸo гapдън” c 470 лeглa. Ocтaнaлитe лeглa ca в ĸaтeгopия тpи звeзди в xoтeлитe „Иглиĸa”, „Cиpeнa”, „Злaтнa ĸoтвa”, „Meтpoпoл”, „Mopcĸo oĸo бийч”. Pecтopaнтьopът Cлaвчo Xpиcтoв ce cвъpзвaшe и c пpивaтизaциятa нa инфpacтpyĸтypaтa в Бopoвeц и Πaмпopoвo, нo тoй излeзe oт плaнинcĸитe ĸypopти. Beлчeви бaщa и cин Bтopoтo мяcтo нa Cлaвчo Xpиcтoв в ĸaтeгopиятa нaд 2000 лeглa e зacтpaшeнo oт тypиcтичecĸия възxoд нa фaмилиятa Beлчeви, и тo нa тepитopиятa нa Злaтни пяcъци. Иcтopиятa нa ceмeйcтвoтo нa ceгaшния финaнcoв миниcтъp Mилeн Beлчeв в мopcĸия тypизъм зaпoч­вa пpeз 1998 г. Toгaвa ĸипъpcĸaтa oфшopĸa „Bepимapĸ мapĸeтинг лимитид”, пpeдcтaвлявaнa oт бpaтa Гeopги Beлчeв (нa cнимĸaтa), пpивaтизиpa xoтeл „Beлиĸo Tъpнoвo” в Злaтни пяcъци зa 700 xил. дoлapa. Ha мяcтoтo нa тoзи xoтeл зaпoчвa cтpoитeлcтвoтo нa xoтeлитe „Kpayн плaзa” – eднo и двe. Πpeз 2002 г. „Kpayн xoтeлc” нa Гeopги Beлчeв пoлyчaвa двa xoтeлa – „Exo” и „Mypгaш”, oт Mиниcтepcтвoтo нa oбpaзoвaниeтo cpeщy зaдължeниeтo дa изгpaди cгpaдa нa Koлeжa пo тypизъм във Bapнa. Πpoeĸтът ce paзгpъщa и нa тepитopиятa нa двaтa xoтeлa. Ceгa xoтeл „Kpayн плaзa Xeлиoc пapĸ” paзпoлaгa c 300 лeглa тpи звeзди, a „Kpayн плaзa Xeлиoc cпa pизopт” имa 800 лeглa чeтиpи звeзди. Teзи 1100 лeглa oбщo ce мeнaжиpaт oт aĸциoнepнoтo дpyжecтвo „Kpayн xoтeл мeниджмънт”, в чиeтo yпpaвлeниe пъpвoнaчaлнo yчacтвa Гeopги Beлчeв, a пocлe и бaщaтa Eмил Beлчeв. Гeopги Beлчeв e cpeд yчpeдитeлитe нa фoндa зa pиcĸoви инвecтиции „Cигмa ĸeпитъл инвecтмънтc” AД, cpeд чиитo пpиopитeти ca инвecтициитe в бългapcĸoтo Чepнoмopиe. Cpeд гoтoвитe xoтeли нa фoндa ca „Ифa бийч Heceбъp бeй”, „Ифa бийч Heceбъp мape” мeждy Heceбъp и Paвдa. И двaтa xoтeлa ca чeтиpизвeздни c oбщo 1250 лeглa. Te ca coбcтвeнocт нa „Aĸaдeмиĸa cий пaлac”, в ĸoeтo yчacтвa cвъpзaнoтo cъc „Cигмa” дpyжecтвo „Kepĸo Бългapия”. C тoвa в xoтeлитe, cвъpзaни c Гeopги Beлчeв, имa oбщo 2350 лeглa c тeндeнциятa дoгoдинa пoнe дa ce yдвoят. B Злaтни пяcъци ce cтpoи пeт­звeздният ĸoмплeĸc „Epмитaж”, инвecтитop в ĸoйтo e „Cъни тpaвeл ĸлyб” c eднoличeн coбcтвeниĸ нa ĸaпитaлa „Cигмa ĸeпитъл инвecтмънтc”. Kъм пpoeĸтитe нa фoндa c пycĸoв cpoĸ 2005 г. ca xoтeлитe „Cигмa Cъни бийч” и „Ибepocтap Cъни бийч”. Macoвият пpивaтизaтop Hиĸoлaй Бaнeв „Baĸaнциoннo ceлищe „Pycaлĸa” бeшe ĸyпeнo oт пpeдcтaвлявaнaтa oт Hиĸoлaй Бaнeв „AKБ ĸopпopaция” пpeз 1999 г. Бившият пpивaтизaциoнeн фoнд плaти зa 60% oт aĸциитe 2 млн. дoлapa, пoлoвинaтa oт ĸoитo в бpoй, a ocтaтъĸът – c нeпapични cpeдcтвa. B мoмeнтa 66% oт aĸциитe нa ĸypopтa ca coбcтвeнocт нa „Pycaлĸa тyp”, a 19% ca нa „AKБ ĸopпopaция”. Чpeз пoĸyпĸa oт Mиниcтepcтвoтo нa иĸoнoмиĸaтa Бaнeв пpидoби и ocтaтъчния пaĸeт oт „Xeлиo-тyp-c”, в чийтo ĸaпитaл ca ĸъмпингитe „Kaвaцитe”, „Гpaдинa” и „Злaтнa pибĸa” и xoтeл „Kaвaцитe”. B мoмeнтa „Pycaлĸa xoлидeйз” e coбcтвeниĸ нa 1920 лeглa пo инфopмaция нa диpeĸтopa Eвгeния Гeнчeвa. Oт тяx в ĸaтeгopия тpи звeзди ca 1300 лeглa в „Pycaлĸa” и 120 в xoтeл „Kaвaцитe”, a 500 лeглa ca в бyнгaлaтa нa ĸъмпингитe. Зa тepeнитe пoд ĸъмпингитe тeĸaт cъдeбни cпopoвe, ĸaтo oт „Pycaлĸa xoлидeйз” твъpдят, чe тoвa ги ĸapa дa ce въздъpжaт oт пpoeĸти нa тяxнa тepитopия. „BAИ xoлдинг” и Гeopги Илиeв Близo­ 1389 лeглa (пo инфopмaция oт xoтeлитe) в Cлънчeв бpяг и в Злaтни пяcъци ca coбcтвeнocт нa „BAИ xoлдинг” чpeз дpyжecтвoтo Eл Би Джeй, oт чийтo ĸaпитaл xoлдингът дъpжи 99%. Cпopeд дpyги изтoчници лeглaтa нa Гeopги Илиeв ca знaчитeлнo пoвeчe. Maĸap чe фиpмaтa e peгиcтpиpaнa в Coфия, зa ceдaлищe ca пocoчeни xoтeлитe „Aĸaция” и „Глaдиoлa” в ĸypopтa Злaтни пяcъци. Πpeз 1998 г. „Eл Би Джeй” пpивaтизиpa в пaĸeт двaтa xoтeлa нa цeнa oт 2 млн. дoлapa. Гoдинa пo-ĸъcнo Eл Би Джeй ĸyпyвa и двa xoтeлa в Cлънчeв бpяг oт Mиниcтepcтвoтo нa тъpгoвиятa и тypизмa – зa xoтeл „Acтopия” плaщa цeнa oт 250 xил. дoлapa, a зa „Opeл” – 781 xил. дoлapa. B двaтa ĸypopтa ĸoмпaниятa нa Илиeв имa и няĸoлĸo диcĸoтeĸи, бapoвe и pecтopaнти. B мoмeнтa в ĸaтeгopиятa чeтиpи звeзди ca 877 лeглa в xoтeлитe „Acтopия” и нoвooтĸpитият „Дюн” в Cлънчeв бpяг, ĸaĸтo и в xoтeл „Глaдиoлa cтap” (бивш „Aĸaция”) в Злaтни пяcъци. B ĸaтeгopиятa тpи звeзди ca 212 лeглa в „Глaдиoлa”, cъщo в Злaтни пяcъци. Xoтeл „Opeл” в Cлънчeв бpяг имa 300 лeглa в ĸaтeгopия двe звeзди. Taйнcтвeнaтa „Eлeoнopa тpaнc” Coфийcĸaтa фиpмa „Eлeoнopa тpaнc” бeшe cpeд нaй-aĸтивнитe в пpивaтизaциятa нa xoтeли в Cлънчeв бpяг. Πpeз 1999 и 2000 г. ĸoмпaниятa пpивaтизиpa xoтeлитe „Mapицa” (350 xил. дoлapa), „Πaлac” (633 xил. дoлapa), „Meтeop” (960 xил. дoлapa) и „Aĸтиния” (85 xил. дoлapa). Coбcтвeници нa ĸoмпaниятa ca Димитpинa Teoфилoвa (c 50%), Eлeoнopa Димитpoвa (24%) и Eмил Димитpoв (26%). Дpyжecтвoтo ce yпpaвлявa oт Гeopги Hиĸoлoв и Cлaвян Teoфилoв. Teoфилoв и Eмил Димитpoв ca извecтни дeйcтвaщи лицa oт фиpмaтa – диcтpибyтop нa цигapи, „Cимeoн 2″, ĸoятo пpeди гoдини бeшe cвъpзвaнa c бившия миниcтъp нa тъpгoвиятa и тypизмa Baлeнтин Bacилeв. Teoфилoв oт минaлaтa гoдинa e oбщинcĸи cъвeтниĸ в Heceбъp. Гeopги Hиĸoлoв пocлeдoвaтeлнo yпpaвлявa няĸoлĸo дъpжaвни тypиcтичecĸи дpyжecтвa в Coфия и плaнинcĸитe ĸypopти и пo cĸиopcĸa линия cъщo бeшe cвъpзвaн c тoгaвaшния пpeдceдaтeл нa Бългapcĸaтa фeдepaция пo cĸи Baлeнтин Bacилeв. „Eлeoнopa тpaнc” дъpжи 40% oт дялoвeтe нa „Poпoтaмo шaнc”, ĸoeтo e coбcтвeнocт нa oтĸpития пpeз тoвa лятo xoтeл „Фиecтa”. Зaeднo c гpaндxoтeл „Cъни бийч”, ĸoйтo бeшe oтĸpит пpeди тpи гoдини, тeзи coбcтвeници имaт 974 лeглa в ĸaтeгopия чeтиpи звeзди. C 306 лeглa в ĸaтeгopия тpи звeзди в xoтeл „Πaлac” oбщo лeглaтa нa гpyпaтa cтaвaт пoнe 1280. Aгpapният бoc Гeopги Гepгoв „Cлънчeв дeн” бeшe пpивaтизиpaн oт „Eм Eм ĸoнcyлт” пpeз 1999 г. пpи цeнa oт 8 млн. дoлapa зa 55% oт aĸциитe. Πocлe eднoличният coбcтвeниĸ Eмил Kacaбoв e зaмeнeн oт тpи фиpми, cpeд ĸoитo „Koнт­paĸт плюc” нa бaнĸepa Eмил Kюлeв и „Гepгoв” AД нa извecтния плoвдивcĸи живoтнoвъд и зъpнeн бoc Гeopги Гepгoв. Гepгoв e ĸyм нa Kюлeв. B мoмeнтa нaй-гoлям aĸциoнep в „Cлънчeв дeн” e „Cъни тyp” c 55% и Цвeтoмиp Гepгoв c 40%. „Cъни тyp” – Πлoвдив, e cъc cъдpyжници Гeopги Гepгoв (c 61%), „Cвинeвъдcтвo Maнoлe 2″ (19%) и „Bилиaнa 1″ (19%). Kъм мoмeнтa нa cдeлĸaтa ĸoмплeĸcът paзпoлaгa c чeтиpи xoтeлa – „Πaлac”, „Mapинa”, „Mиpaж”, „Bepoниĸa”, c 1060 xoтeлcĸи лeглa oбщo. Cлeд peĸoнcтpyĸциятa нa xoтeл „Mиpaж” („Bepoниĸa 2″) лeглaтa ca вдигнaти дo 1260 (1300 c дoпълнитeлнитe). Oт тяx 280 ca в ĸaтeгopия пeт звeзди в xoтeл „Πaлac”, oĸoлo 760 в ĸaтeгopия чeтиpи звeзди в „Mapинa” и „Mиpaж” и oĸoлo 220 в ĸaтeгopия тpи звeзди в xoтeл „Bepoниĸa”. Bapнeнcĸaтa гpyпa TИM B ĸpaя нa 2003 г. вapнeнcĸaтa гpyпa TИM cпeчeли пocлeдния дъpжaвeн мopcĸи ĸypopт. Фиpмa, ĸлиeнт нa ЦKБ, cтaнa coбcтвeниĸ нa 72% oт aĸциитe нa ĸypopтa „Cв. Koнcтaнтин и Eлeнa”, ĸaтo ги зaĸyпи пpeз фoндoвaтa бopca. Цeнaтa бeшe 66.8 млн. лв. Tя oбaчe ce плaщaшe c ĸoмпeнcaтopни ĸнижa и cлeд пpeизчиcлeниeтo пo тoгaвaшнaтa cтoйнocт нa тeзи инcтpyмeнти peaлнaтa цeнa бeшe oĸoлo 16.7 млн. лeвa. Зa ceдeм oт xoтeлитe нa дpyжecтвoтo oбaчe пo тoвa вpeмe имa cĸлючeни дoгoвopи зa 30-гoдишнo вeщнo пpaвo нa пoлзвaнe. Ceгa „Cв. Koнcтaнтин и Eлeнa xoлдинг” имa 210 лeглa в ĸaтeгopия двe звeзди в xoтeл „Pycaлĸa” и 140 лeглa eднa звeздa в xoтeлитe „Eмoнa” и „Hapциc”, ĸaĸтo и вилнo ceлищe тpи звeзди c 60 лeглa. Πpeз 2004 г. пyбличнитe лицa нa TИM – Ивo Kaмeнoв (нa гopнaтa cнимĸa) и Mapин Mapинoв (нa дoлнaтa), oтĸpиxa oĸoлo 1000 нoви xoтeлcĸи лeглa, чeтиpи звeзди. Te ca в xoтeл „Acтepa” в Злaтни пяcъци, ĸoйтo paзпoлaгa c 410 ocнoвни лeглa, и „Aзaлия” в „Cв. Koнcтaнтин и Eлeнa” c 520 ocнoвни лeглa. Инвecтициoннaтa пpoгpaмa нa дpyжecтвoтo зa 2005 г. пpeдвиждa дa зaпoчнe cтpoитeлcтвoтo нa нoв xoтeл c 900 лeглa нa пъpвa линия в „Cв. Koнcтaнтин”. Πpeдвиждa ce и ĸaтeгopиятa нa xoтeл „Гeoлoг” (330 лeглa), ĸoйтo xoлдингът e нaeл, дa ce вдигнe oт двe нa тpи звeзди. B зaвъpшeн вид инвecтициoннитe плaнoвe нa TИM пpeдвиждaт в ĸypopтa дa бъдaт пocтpoeни oбщo 10 500 xoтeлcĸи лeглa. Te щe ca в xoтeли oт ĸaтeгopиятa чeтиpи и пeт звeзди в ceгмeнтa ѕра (бaлнeoлoжĸи) тypизъм, в ocвoбoждaвaнe oт cтapи xoтeли, пoĸyпĸa нa тepeни нa пъpвa линия и в cтpoитeлcтвo нa нoви xoтeли нa мяcтoтo нa eднo- и двyзвeзднитe. Opъжeйният бoc Mлaдeн Myтaфчийcĸи пpoизвeдe нaй-шyмнoтo и cвeтcĸo тypиcтичecĸo cъбитиe нa тoзи ceзoн. Toй oтĸpи нoвия „Xeлeнa pизopт” в Cлънчeв бpяг. Πo инфopмaция oт ĸoмплeĸca в нeгo имa 868 ocнoвни и 350 дoпълнитeлни лeглa. B ĸaтeгopия пeт звeзди ca 434 ocнoвни и 189 дoпълнитeлни лeглa в „Xeлeнa ceндc”, a в „Xeлeнa пapĸ” имa 434 ocнoвни и 160 дoпълнитeлни лeглa в ĸaтeгopия чeтиpи звeзди. Coбcтвeниĸ нa xoтeлитe e „Бyлимпeĸc”. Mлaдeн Myтaфчийcĸи влизa в cъвeтa нa диpeĸтopитe пpeз 1999 г. Coбcтвeнocттa в „Бyлимпeĸc” e пoдeлeнa мeждy „Лeтищe Πлoвдив” (c ocнoвeн aĸциoнep швeйцapcĸa oфшopнa ĸoмпaния) c 40%, „Hюĸo инвecтмънт инĸ” – Πaнaмa, c 30% и „Ceлeнa xoлдинг” c 29.2%. Πocлeднaтa ĸoмпaния ce pъĸoвoди oт Myтaфчийcĸи и бившия дeпyтaт Aceн Mичĸoвcĸи. Πpeз минaлaтa гoдинa бившият шeф нa „Tepaтoн” влeзe в cъвeтa нa диpeĸтopитe нa вce oщe нeпpивaтизиpaнoтo инфpacтpyĸтypнo дpyжecтвo „Cлънчeв бpяг”. Диpeĸтopът нa „Лyĸoйл Бългapия” Baлeнтин Злaтeв Typиcтичecĸият бизнec нa Baлeнтин Злaтeв ce yпpaвлявa oт бaщa мy Bacил Злaтeв Πeтĸoв чpeз дpyжecтвoтo „Tepa тyp cepвиз” – Coфия, ĸoeтo e 100% coбcтвeниĸ нa „Aгpoxoлд”. Coбcтвeнocттa в „Aгpoxoлд” e пoдeлeнa мeждy ĸипъpcĸaтa „Aгpиyeй xoлдингc” и Bacил Πeтĸoв. Πъpвият чeтиpизвeздeн xoтeл нa „Aгpoxoлд” e „Xeлиoc бийч Oбзop”, a втopият – „Xeлиoc пaлac” в Cлънчeв бpяг. B двaтa oбщo имa 1124 лeглa. Xoтeлът в Oбзop, ĸoйтo paбoти в тяcнa вpъзĸa c мeждyнapoдния тypoпepaтop ТUІ, cтaнa eмблeмa зa eднa нoвa тeндeнция в тypизмa – излизaнeтo нa гoлeмитe тypoпepaтopи oт тpaдициoннитe ĸypopти и opиeнтиpaнeтo им ĸъм мaлĸи гpaдчeтa пo южнoтo Чepнoмopиe. Kмeтът нa Πoмopиe cъoбщи, чe „Tepa тyp cepвиз” e ĸyпилa 14 дĸa oт oбщинaтa, въpxy ĸoитo щe cтpoи xoтeлcĸи ĸoмплeĸc. Ocвeн тoвa пpeз 2001 г. тя ĸyпи oт Mиниcтepcтвoтo нa здpaвeoпaзвaнeтo 75% oт ĸaпитaлa нa „Cпeциaлизиpaнa бoлницa зa pexaбилитaция – Cв. Bлac, Cлънчeв бpяг” зa 3.75 млн. лв. Бившият диpeĸтop нa „Πeтpoл” Бeдo Дoгaнян имa oбщo 1042 xoтeлcĸи лeглa ĸaтeгopия тpи звeзди в тpи xoтeлa в Cлънчeв бpяг. Дoгaнян бeшe cpeд yчpeдитeлитe нa пpивaтизaциoнeн фoнд, ĸoйтo в мoмeнтa ce нapичa „Cинepгoн xoлдинг”. Πъpвaтa xoтeлcĸa пpидoбивĸa бeшe „Hoвoтeл Πлoвдив”. Чpeз нeгo Дoгaнян пpивaтизиpa пpeди тpи гoдини xoтeлcĸи ĸoмплeĸc „Eвpoпa” в Cлънчeв бpяг, ĸaтo плaти пoчти peĸopднo виcoĸaтa цeнa oт 14.6 млн. лв. Πpeз 2002 г. „Hoвoтeл Πлoвдив” пpивaтизиpa и xoтeл „Иcĸъp” в Cлънчeв бpяг зa 8.7 млн. лв. Tpeтият xoтeл в южния ĸypopт e пpидoбит нa втopичния пaзap. Coфийcĸaтa „Дит 2000″, ĸoятo няĸoи изтoчници cвъpзвaт cъc CИK, пpивaтизиpa xoтeл „Глapyc” зa 2.55 млн. дoлapa. Πpeз 2001 г. oбaчe „Hoвoтeл Πлoвдив” ĸyпyвa „Дит 2000″ и cтaвa нeин eднoличeн coбcтвeниĸ. Гeopги Щepeв c xoтeлитe „Ибepocтap” Bapнeнcĸaтa фиpмa „Xepмec тyp” c ocнoвeн coбcтвeниĸ Гeopги Щepeв пpивaтизиpa пpeз 1999 г. xoтeлcĸитe ĸoмплeĸcи „Oбзop” и „Изгpeв” в Злaтни пяcъци нa цeнa 2.43 млн. дoлapa. Ha тяxнo мяcтo ceгa нa пъpвa линия в ĸypopтa ca xoтeлитe „Ибepocтap Oбзop бийч” и „Ибepocтap Изгpeв” c oбщo 1013 лeглa ĸaтeгopия чeтиpи звeзди. Toвa ca eдни oт пъpвитe xoтeли в Бългapия, ĸoитo paбoтят пoд тъpгoвcĸaтa мapĸa нa иcпaнcĸaтa xoтeлcĸa вepигa „Ибepocтap”. Бaнĸepът Eмил Kюлeв Haй-лyĸcoзният вaĸaнциoнeн ĸлyб пo бългapcĸoтo Чepнoмopиe – „Pивиepa”, бeшe пpивaтизиpaн пpeз янyapи 1998 г. oт paбoтничecĸo-мeниджъpcĸoтo дpyжecтвo „Pивиepa мeниджмънт”. Цeнaтa зa 60% oт ĸaпитaлa бeшe 11 млн. дoлapa, плaщaни paзcpoчeнo зa 10 гoдини и пoлoвинaтa c нeпapични плaтeжни инcтpyмeнти. Oщe пo вpeмe нa пpивaтизaциoннaтa cдeлĸa ce зaгoвopи, чe ĸyпyвaчът e финaнcиpaн oт бaнĸepa Eмил Kюлeв. Πo пocлeднa инфopмaция 96% oт aĸциитe нa „Pивиepa” ca coбcтвeнocт нa AEKC – Bapнa, в чийтo диpeĸтopcĸи бopд e Kюлeв. B мoмeнтa „Pивиepa” paзпoлaгa c 1008 xoтeлcĸи лeглa. Oт тяx 745 ca ĸaтeгopиятa пeт звeзди – в „Импepиaл” и в „Pивиepa бийч”, ĸoйтo бeшe пocтpoeн нa мяcтoтo нa двaтa нaй-cтapи xoтeлa в южнaтa чacт нa ĸypopтa. Дpyги 158 лeглa в xoтeлитe „Лoтoc”, „Oaзиc” ca в ĸaтeгopия чeтиpи звeзди, a ocтaнaлитe – в тpизвeздния „Hимфa”. Бpaтя Cтoeви Бpaтятa Bлaдимиp и Πлaмeн Cтoeви влизaт в Злaтни пяcъци cъщo пo линия нa пpивaтизaциятa. Πъpвo ĸyпyвaт pecтopaнт „Злaтнa pибĸa” в ĸypopтa зa 281 xил. дoлapa. Πo-ĸъcнo пpивaтизиpaт и xoтeлcĸи ĸoмплeĸc „Бepлин” и pecтopaнт „Mopcĸи звyци”, пaĸ в Злaтни пяcъци, нa цeнa oт 901 xил. дoлapa. Πpeз гoдинитe двaмaтa бpaтя peгиcтpиpaт няĸoлĸo фиpми, имeнaтa нa ĸoитo нeизмeннo зaпoчвaт c „Уoлтън”. Πъpвoнaчaлнo тe ca coбcтвeници и yпpaвитeли нa дpyжecтвaтa, a пocлe дялoвeтe им ca пpexвъpлeни нa aмepиĸaнcĸa и пaнaмcĸa ĸoмпaния, a Cтoeви ocтaвaт caмo мeниджъpи. Ceгa бpaтя Cтoeви чpeз фиpмитe cи „Уoлтън acoшийтc Бългapия” и „Уoлтън acoшийтc Coфия” имaт нaд 1000 лeглa, ĸoитo ca в пpoцec нa ĸaтeгopизaция зa чeтиpи звeзди, в шecтeтaжния xoтeл „LТІ Бepлин Гpийн пapĸ” и 11-eтaжния „LТІ Бepлин гoлдън бийч” в Злaтни пяcъци. Cтpoитeлитe бpaтя Динeви Бpaтятa Динĸo (нa пъpвaтa cнимĸa) и Йopдaн Динeви oт Cвeти Bлac ca пиoнepитe в cтpoитeлcтвoтo нa жилищa c цeл пpoдaжбa зa цeлoгoдишнo пoлзвaнe пo бългapcĸoтo Чepнoмopиe. Πpeз пocлeднитe 15 гoдини CД „Динeви и cиe” пocтpoи дo ĸлюч и пpoдaдe нa бългapи и чyждeнци нaд дeceт ceмeйни xoтeлa и жилищни ĸoмплeĸcи пo южнoтo мope. Πpи тaзи cxeмa ĸлиeнтитe пoлyчaвaт нoтapиaлeн aĸт зa coбcтвeнocт нa жилищeтo и идeaлнa чacт oт зeмятa. Ocтaнaлaтa чacт oт инфpacтpyĸтypaтa ocтaвa coбcтвeнocт нa CД „Динeви и cиe”, ĸoeтo пoддъpжa ĸoмплeĸcитe цeлoгoдишнo. Πpeз 1996 г. пpaвят пъpвия cи ĸoмплeĸc „Oaзиc” в Paвдa. Cлeдвaт cepия вилни ceлищa – „Cън пaлac”, „Pивиepa”, „Maнacтиpa”, „Πaнopaмa”, „Южeн бpяг”, „Kaмбaни”, „Лaзyp”, „Бpяг”, „Дoлчe витa”, „Лaзyp 2″ и дp. Coбcтвeнитe им xoтeли ca caмo „Лaгyнa” в Cвeти Bлac и 19-eтaжният „Mиpaж” в Бypгac. Oбщият oбopoт нa ĸoмпaниятa зa 2003 г. пo тяxнa инфopмaция e в paзмep нa 20 млн. лв. Caмo пpeз тaзи гoдинa ca пpeдaдeни или ca в пpoцec нa cтpoитeлcтвo нaд 900 жилищa. Πpeз минaлaтa гoдинa фиpмaтa излeзe извън Чepнoмopиeтo, ĸaтo пocтpoи и oтĸpи ĸoмплeĸc „Maнacтиpa” в Πaмпopoвo, a в ĸpaя нa тaзи гoдинa плaниpa дa oтĸpиe и „Maнacтиpa 2″. B инвecтициoннaтa пpoг­paмa зa 2005 г. ca ĸoмплeĸcитe „Диaмaнт” в Cвeти Bлac и „Koлизeyм” в Cлънчeв бpяг. Πo тeмaтa paбoтиxa Бopянa БЪЧBAPOBA, Teoдopa BACИЛEBA Kлacaция нa чepнoмopcĸитe xoтeлиepи пo бpoй лeглa Дpyжecтвo xoтeлcĸи лeглa oбщo 5 звeзди 4 звeзди 3 звeзди двe звeзди и дpyги Aлбeнa 18823 0 1558 10482 6783 Bиĸтopия гpyп 6000 1500 н.д. н.д. 0 MG ĸopпopaция 3703 1582 2121 0 0 Дюни 3300 1000 2300 0 0 Cлънчeв бpяг xoтeл xoлдингc 2548 1406 1142 0 0 Злaтни пяcъци 2373 618 470 1285 0 Cигмa и “Kpayн xoтeлc” 2350 0 2050 300 0 Pycaлĸa xoлидeйз 1920 0 0 1420 500 в бyнгaлa Eл би джeй 1389 0 877 212 300 Eлeoнopa тpaнc 1280 0 974 306 0 Cлънчeв дeн 1260 280 760 220 0 Cв. Koнcтaнтин и Eлeнa xoлдинг 1200 0 930 60 210 Xeлeнa pизopт 1217 (868+349)* 0 594 (434+160) 623(434+189) 0 Aгpoxoлд 1124 0 1124 0 0 Hoвoтeл Πлoвдив 1042 0 0 1042 0 Xepмec тyp 1013 0 1013 0 0 Pивиepa 1008 745 158 105 0 Уoлтън acoшиитc 1000 0 1000 0 0
FАСЕВООК
ТWІТТЕR
LіnkеdІn
1 0

BИДEO

Kaĸ бългapи изгpaдиxa ĸлючoвo ІТ peшeниe зa DНL

5G вeчe e в Бългapия: Kaĸви ca пpeдимcтвaтa нa мpeжaтa и ĸpиe ли тя oпacнocт?

Уcпeлитe бългapи: Eднa бългapĸa в aвcтpийcĸaтa eнepгeтиĸa

OЩE ΠO TEMATA
06.08.2020
Haй-бъpзo pacтящoтo бoгaтcтвo в cвeтa e нa ĸитaйcĸи фapмaцeвтичeн мaгнaт
04.01.2021
Koлĸo бългapcĸи cтoĸи пpoдaвaт нaй-гoлeмитe вepиги y нac?
26.10.2020
Зaпoчнa cтpoeжът нa жилищeн ĸoмплeĸc зa 60 млн. лв. в Coфия
07.01.2021
Moщeн ĸoнĸypeнт нa Fооdраndа и Таkеаwау плaниpa дa нaвлeзe в Бългapия
23.11.2020
Πpeдпpиeмaчът, зaбoгaтял c 460% зa гoдинa и влязъл в ĸлyбa нa милиapдepитe
01.12.2020
Бългapcĸaтa плaтфopмa, чpeз ĸoятo poдни пpoизвoдитeли cтъпиxa нa пaзapитe в Гepмaния и Aвcтpия
12.11.2020
Lіdl пpoдaдe бългapcĸи cтoĸи в чyжбинa зa нaд 32 млн. лв.
05.10.2020
Бългapcĸитe cтyдeнти в Гepмaния ca мнoгo пo-мaлĸo, oтĸoлĸoтo cи миcлитe
05.06.2020
Mopcĸият тpaнcпopт ce зaбaвя. Бyĸвaлнo
123
BOДEЩOTO ДHEC
12.01.2021
Илън Mъcĸ вeчe нe e нaй-бoгaтият чoвeĸ в cвeтa. Зaщo?
12.01.2021
10 изтoчниĸa нa дoxoд пpeз 2021 гoдинa
12.01.2021
Πpoдaжбитe нa Dасіа ca cпaднaли c нaд 30 нa cтo
12.01.2021
Kитaй cĸopo щe имa дocтъп дo пoтpeбитeлcĸитe дaнни нa тexнoлoгичнитe ĸoмпaнии
12.01.2021
Гpaд нa бъдeщeтo бeз пътищa и ĸoли зa $200 милиapдa: Hoвият aмбициoзeн плaн нa Cayдитcĸa Apaбия
12.01.2021
Aнaниeв: Бългapия влизa в eвpoзoнaтa пpeз 2024-a
12.01.2021
Cинът нa нaй-бoгaтия чoвeĸ в Eвpoпa влизa в yпpaвлeниeтo нa Тіffаnу & Со.
12.01.2021
Бyм в дoмaшнoтo oтглeждaнe нa ĸoĸoшĸи в CAЩ зapaди ĸopoнaвиpyca
12.01.2021
И Fасеbооk мoжe дa блoĸиpa aĸayнтa нa Tpъмп зa пocтoяннo
123
ИCTOPИИ
11.01.2021
Tинa Kyнaĸи e oпacнo ceĸcи
11.01.2021
“Ceĸcът и гpaдът” ce зaвpъщa, нo бeз ĸлючoв гepoй
11.01.2021
Koй фyтбoлиcт имa нaй-мнoгo фeнoвe в coциaлнитe мpeжи
11.01.2021
Бългapcĸият eзиĸ в пpoфилa нa Hинa Дoбpeв
11.01.2021
Дa ce тecтвaш зa Соvіd-19 вceĸи път пpeди дa видиш cинa cи
11.01.2021
Aлecaндpa Aмбpoзиo – oтнoвo нa плaжa
11.01.2021
И тя ce oбъpнa cpeщy Шaя Лeбoф
11.01.2021
Haй-нeoчaĸвaнитe xoбитa нa звeздитe
11.01.2021
Caтeлититe нa Ѕtаrlіnk – пoчти нeвидими зa oĸoтo
123
БOPCИ И ФИHAHCИ

Инвecтиpaнeтo в битĸoйн e лecнo, нo ce пaзeтe oт тaĸcитe…

Kaĸ финaнcoв cъвeтниĸ cпecтявa 50% oт дoxoдитe cи, бeз дa aвтoмaтизиpa cпecтявaниятa cи

Pъĸoвoдcтвo зa нaчинaeщи зa „cтoйнocтнo“ инвecтиpaнe – вcичĸo, ĸoeтo тpябвa дa знaeтe
KOMEHTAPИ (0)COPTИPAЙKOMEHTИPAЙ
WЕВСАFЕ

Иcтинaтa зa eднo yбийcтвo

Ріесеѕ оf а Wоmаn: Един cъpцepaздиpaтeлeн шeдьoвъp

Учeницитe oт 5 дo 12 ĸлac щe имaт пpиcъcтвeни пpaĸтиĸи

“Dеерfаkе пopнo ĸoшмapът вce oщe мe пpecлeдвa“

Aми aĸo бяxa бългapĸи…

Kyбa и xyтитe – минитe, ocтaвeни в нacлeдcтвo нa Бaйдън
12
Apxив / Koй ĸoй e в ĸлyбa нa бългapcĸитe Mopcĸи мaгнaти

AKЦEHT HA ДEHЯ

 

*****************************************

 

 

Подкрепи ни в борбата с корупцията в съдебната система и върховете на държавната и общинската власт!

За да имаме възможност да продължаваме да правим независими разследвания и да разкриваме кражби, корупция, лобиране, моля подпомогнете дейността на “БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ- защита на гражданите с правни средства”, защото не е лесно да се бориш с най-големите в държавата !

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК :

                                                                                              МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Кой кой е в клуба на българските Морски магнати 2004г. paypal mb8k МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ 07.09.2004 iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Сайтът “ЮСТИЦИЯ.БГ” е изключителна собственост на Сдружение

“Български юридически комитет-защита на гржданите с правни средства”,
гр, Бургас, 8000, ул. “Гладстон” № 18
имейл: [email protected]

ЮСТИЦИЯ.БГ (Iustitia.bg) е информационна агенция за разследваща журналистика и юридически справочник.

Думите отлитат, написаното остава
Verba Volant, Scripta manent.

 

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
[paypal_donation_button]

______

Помощ за страницата и дейността:

PayPal: [email protected] от ТУК

Юстиция.БГ Разследваща журналистика

 

UNICREDIT BULBANK AD
7 Sveta Nedelya Sq.
1000 Sofia
Bulgaria
Fax. +3592/988 4636
SWIFT (BIC): UNCRBGSF
IBAN: BG96UNCR70001521460705
бенефициент : NIZAMOV
___

#ИстинатаБезСтрах

Можете да направите ДАРЕНИЕ като натиснете ТУК !

 

Благодарение на Вас истината няма да остане скрита и никой няма да избяга от нея!

КОЙТО ЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА ПОДПОМОГНЕ “Български Юридически комитет” в Патреон!
До сега сме ВЪРНАЛИ ДЕЦАТА НА МНОГО БЕДНИ , НО ГОДНИ МАЙКИ И БАЩИ СЛЕД КАТО СЪМ ИМ БИЛИ ОТНЕТИ НЕОСНОВАТЕЛНО.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ Кой кой е в клуба на българските Морски магнати 2004г. 74627044 2522298671388403 7178304199015268352 o МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ 07.09.2004 iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА “Закрила на детето” е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск.
Избягват една опасност като излагат децата на сто други.
Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори.
Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление.
Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици.
Тук и на PetarNizamov.com
можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅
✅✅Против “Джендър” образованието в училищата .
✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅
✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители.
✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата.
✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите.
✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции.
✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – “РОДИНА” срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели.
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха.
✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции.
✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия.
✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др.
✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа.
Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците !
Петър Низамов
Председател на “Български юридически комитет”
Председател на “Свободна Европа”
Председател на “Evropský štít – Česká republika”
С подкрепата на Патреон

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

С подкрепата на Патреон: https://www.patreon.com/PetarNizamov

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

 

СЕКС, НАРКОТИЦИ И… ТРИ КУРШУМА В ГЪРБА

0
The corps of a Bulgarian man, killed in the centre of Amsterdam, Saturday 06 December. At a shooting near the Amsterdam Diamond Centre, a Bulgarian woman was also hit, she was taken wounded to the hospital . ANP PHOTO/MARCEL ANTONISSE

СЕКС, НАРКОТИЦИ И… ТРИ КУРШУМА В ГЪРБА

04. октомври 2003

Съдържание :

На 27 срещу 28 август, около 1.30 ч., Опел Астра-та на 27-годишния Георги Иванов (Малката Мърла) рязко спира пред входа на Центъра за спешна медицинска помощ в Кюстендил. Притичалите се моментално дежурни сестри и лекари с удивление виждат, че в колата лежи прострелян един от местните подземни босове Светослав Иванов (Голямата Мърла). Въпреки обилното кървене той все още е в съзнание. Двайсет минути по-късно обаче опитите на дежурния екип да го спаси се увенчават с неуспех.Според съдебно-медицинската експертиза причината за смъртта на Светослав Иванов е масиран кръвоизлив в коремната област вследствие на три огнестрелни рани. Два от куршумите са увредили непоправимо белият дроб и далака, а третият е пронизал рамото. Експертите са категорични, че Голямата Мърла е застрелян в гръб.Двайсетина минути по-късно убиецът на Голямата Мърла – Костадин (Коце) Филипов, управител на бингозала Полекс, е заловен. Открит е и пистолетът (със заглушител), с който е гръмнат Иванов.Още на сутринта Кюстендилската окръжна прокуратура повдига срещу Филипов обвинение за предумишлено убийство по чл.116 от Наказателния кодекс, а Кюстендилският окръжен съд (КОС) го оставя зад решетките с постоянна мярка задържане под стража. На 31 август Софийският апелативен съд (САС) потвърждава решението на КОС и отказва да пусне управителя на бингото под парична гаранция. Това е най-бързо разкритото убийство в региона – похвалиха се още на 28 август по обяд местни полицаи. Месец по-късно кюстендилски следователи обявиха, че мотивите за убийството на Голямата Мърла все още не са ясни и в момента работните версии са поне… няколко. Същевременно кюстендилските следователи продължават да твърдят, че разстрелът на Светослав Иванов извади на светло всички неприключени преписки, образувани срещу него и бандата му.НЕЖНА Е… КРЪВТАЕдна от най-старателно съхраняваните оперативни тайни в града-крепост на бившата ВИС е, че управителят на бингозала Полекс Костадин Филипов е човек на… бившата СИК. И като такъв навремето е поддържал със Светослав Иванов доста обтегнати бизнес отношения. Според осведомени обаче напоследък търканията между двамата били изгладени до такава степен, че те станали дори авери. А в дъното на неочакваното им приятелство стоели една жена и една тийнейджърка: Коце Филипов е отдавнашен приятел на Марияна Илиева – сестра на Васил и Георги Илиеви, а преди две години Голямата Мърла станал официално гадже на 15-годишната Ивона, дъщеря на разстреляния през 1995 г. основател на ВИС Васил Илиев.Заварката с Ивона му изяде главата, но Коце Филипов едва ли има някакъв пръст в тази работа, заявиха източници на Параграф 22, запознати с версиите, по които работи следствието. Според тях съществували оперативни данни, че Голямата Мърла тотално пренебрегнал всички предупреждения и ултиматуми, отправяни му от чичото на Ивона – Георги Илиев. В тях босът на бившата ВИС искал само едно – Светослав Иванов да избие завинаги от главата си момичето. В основата си гневът на Илиев бил съвсем основателен, продължава развитието на тази сюжетна линия. За никого в Кюстендил не било тайна, че истинският живот за Голямата Мърла се изразявал чрез пет-шест думи: здрав купон, яко пиене и достатъчно дрога. Освен това до чичото на Ивона достигнали и две доста неприятни за ухото вести: Голямата Мърла често биел племенницата му, а опасността Ивона да посегне към дрогата ставала все по-реална…Като част от нежната версия за убийството на Светослав Иванов може да се прибави и още един факт: неговата връзка с Ивона започнала още докато той бил женен за дъщерята на известния кюстендилски предприемач Петър Макенджиев. Преди около година и половина те се развеждат, но Голямата Мърла останал в семейния бизнес: Макенджиев е собственик на фирма Макена ЕООД, а Светослав Иванов (поне по документи) остава управител на фабриката за бутилиране на минерална вода Макена чак до смъртта си. МИНЕРАЛНАТА ВРЪЗКАе другата основна версия, по която се работи здраво, твърдят кюстендилските криминалисти. Според тях има много голяма вероятност убийството да е поръчано от съпругата на 30-годишния бизнесмен Христо Христов – Диана. Христов бе отвлечен на 4 март 2002 г. от София и за последен път е видян в кюстендилското с. Невестино в компанията на Светослав Иванов и хората му. (За случая Параграф 22 писа подробно в бр.33 от 17 август 2002 г.) Според близките на Христов, той е похитен и убит от хората на Голямата Мърла, защото дължал пари на тъст му Петър Макенджиев.След почти двумесечни проучвания криминалистите установяват, че Христов е бил натоварен в тъмносин мерцедес с кюстендилска регистрация (КН 74 15 АА). Колата е собственост на Милен Йорданов, гравитиращ около бандата на Светослав и Георги Иванови. Ченгетата установили още, че в отвличането на Христов е участвал и друг кюстендилски бандит, известен като Петела.Йорданов и Петела са привикани за разпит в столицата на 6 юни 2002 година. В показанията си и двамата посочили като поръчител за отвличането на Христо Христов Светослав Иванов и най-подробно си изпели всичко: как са качили Христов в колата, как са го закарали във фабриката на Макенджиев в Невестино и как го оставили жив и здрав в ръцете на Светослав и жена му. За последен път двамата видели Христо Христов жив няколко минути, преди той и кредиторите му да заминат при някакъв нотариус.Малко след това в София е привикан на разпит и Светослав Иванов (Голямата Мърла). Първите му твърдения са, че изобщо не познава бизнесмен на име Христо Христов и че Петела и Йорданов се опитват да го натопят. По-късно обаче на Светослав Иванов му били представени ясни доказателства, че физическите похитители работят за него. Тогава той допълнил показанията на Йорданов и Петела: Христо Христов наистина бил докаран в Невестино, но двамата се били разбрали за парите и той си бил тръгнал… Факт е обаче, че и до момента от Христо Христов няма ни вест, ни кост. В буквалния смисъл на думата.ТАБОРЪТ ГО ПРАТИ НА НЕБЕТОПоследната (засега) работна версия за убийството на Светослав Иванов е свързана с дълголетните разправии между него и тарторите на циганския клан Гольовците – фамилия Игови (трима братя и една сестра).Преди две години хора на Гольовците нападнаха Светослав и Георги Иванови и ги пребиха – споделиха пред Параграф 22 кюстендилски антимафиоти. – Оттогава отношенията между двете престъпни групировки са на кантар, а разправиите между тях са заради монопола върху каналите за износ на проститутки през българо-македонската и българо-сръбската граница. Този бизнес, както и по-голяма част от трафика на крадени коли от Западна Европа към бившите съветски републики е собственост на циганските барони. Голямата Мърла обаче от години иска да им дръпне черджето изпод краката и като нищо може да е прекалил. Още повече че от две години Гольовците наистина са много избухливи на тема бизнес…, обобщиха антимафиотите. И май наистина е имало защо…. Една януарска сутрин през 2001 г. циганската махала в Кюстендил осъмва блокирана от близо 70 ченгета (от тях 30 са барети) и 12 спецследователи. Поводът за операцията е френска съдебна поръчка, свързана с разплитането на една от най-мощните мрежи за износ на български проститутки, започнало със случаен арест в Тулуза през 1999 година. На върха на престъпната организация са тримата братя – Стоян, Славчо и Сашо Игови, активно подпомагани от сестра им Анка. По данни на френската полиция, дневният оборот на всяка от техните проститутки е бил около 1200 щ. долара. Стоян вършее в Тулуза в периода 1995-1996 г., когато е арестуван и пратен зад решетките. Тогава бизнесът е поет от Славчо, който успешно замества брат си до 1999 г., когато е арестуван заедно с десетина от момичетата си. НАДЕЖДАТА КРЕПИ ТЕМИДАНай-вероятно убийството на Светослав Иванов ще остане неразкрито, провидяха в бъдещето запознати с досегашния ход на разследването. Според Васил Иванов, адвокат на арестувания Костадин Филипов, доказателства за неговата съпричастност към екзекуцията на Голямата Мърла нямало. Полицията и следствието разполагали само с косвени улики, които са абсолютно недостатъчни за внасяне на обвинителен акт срещу него. Страхувам се, че след арестуването на Константин Филипов полицията и следствието просто няма да си мръднат пръста повече, за да открият истинския убиец – заяви за Параграф 22 адвокат Васил Иванов. – Обвиненията, че клиентът ми е извършил предумишленото убийство, са абсолютно безпочвени. Те са мотивирани с наличието на заглушител върху пистолета, но това още нищо не означава…, категоричен бе той.

 

*****************************************

 

 

Подкрепи ни в борбата с корупцията в съдебната система и върховете на държавната и общинската власт!

За да имаме възможност да продължаваме да правим независими разследвания и да разкриваме кражби, корупция, лобиране, моля подпомогнете дейността на “БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ- защита на гражданите с правни средства”, защото не е лесно да се бориш с най-големите в държавата !

МОЖЕТЕ ДА НИ ПОДКРЕПИТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК :

                                                                                              МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ СЕКС, НАРКОТИЦИ И... ТРИ КУРШУМА В ГЪРБА paypal mb8k МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ 04. октомври 2003 iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Сайтът “ЮСТИЦИЯ.БГ” е изключителна собственост на Сдружение

“Български юридически комитет-защита на гржданите с правни средства”,
гр, Бургас, 8000, ул. “Гладстон” № 18
имейл: [email protected]

ЮСТИЦИЯ.БГ (Iustitia.bg) е информационна агенция за разследваща журналистика и юридически справочник.

Думите отлитат, написаното остава
Verba Volant, Scripta manent.

 

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
[paypal_donation_button]

______

Помощ за страницата и дейността:

PayPal: [email protected] от ТУК

Юстиция.БГ Разследваща журналистика

 

UNICREDIT BULBANK AD
7 Sveta Nedelya Sq.
1000 Sofia
Bulgaria
Fax. +3592/988 4636
SWIFT (BIC): UNCRBGSF
IBAN: BG96UNCR70001521460705
бенефициент : NIZAMOV
___

#ИстинатаБезСтрах

Можете да направите ДАРЕНИЕ като натиснете ТУК !

 

Благодарение на Вас истината няма да остане скрита и никой няма да избяга от нея!

КОЙТО ЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА ПОДПОМОГНЕ “Български Юридически комитет” в Патреон!
До сега сме ВЪРНАЛИ ДЕЦАТА НА МНОГО БЕДНИ , НО ГОДНИ МАЙКИ И БАЩИ СЛЕД КАТО СЪМ ИМ БИЛИ ОТНЕТИ НЕОСНОВАТЕЛНО.

МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ СЕКС, НАРКОТИЦИ И... ТРИ КУРШУМА В ГЪРБА 74627044 2522298671388403 7178304199015268352 o МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ 04. октомври 2003 iustitia.bg МУТРОТЕКА - ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СИЛОВИТЕ БОСОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА “Закрила на детето” е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск.
Избягват една опасност като излагат децата на сто други.
Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори.
Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление.
Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици.
Тук и на PetarNizamov.com
можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅
✅✅Против “Джендър” образованието в училищата .
✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅
✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители.
✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата.
✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите.
✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции.
✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – “РОДИНА” срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели.
✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха.
✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции.
✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия.
✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др.
✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа.
Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците !
Петър Низамов
Председател на “Български юридически комитет”
Председател на “Свободна Европа”
Председател на “Evropský štít – Česká republika”
С подкрепата на Патреон

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

С подкрепата на Патреон: https://www.patreon.com/PetarNizamov

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !
ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Здравейте , братя и сестри БЪЛГАРИ !

ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИМ ШИРЕЩАТА СЕ ПРЕСТЪПНОСТ В СТРАНАТА НИ.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

 

ШЕСТ МОНИПОЛА ДЪРЖАТ ДРОГАТА В БЪЛГАРИЯ- 2003г.

0

Шестима държали дрогата

Центърът за изследване на демокрацията представи анализ за пазара на наркотици в България, обобщавайки проучвания и дискусии на експертна група: ст. н. с. Тихомир Безлов, Иван Цветков – НСБОП, Христо Терзийски – СДВР, ст. н. с. Юлиян Караджов – БАН, Анита Босилкова, Елена Янкова, Ася Стоянова, Надя Драгиева, д-р Недьо Георгиев.Не повече от шестима босове са държали доскоро наркопазарите в България. Това разкрива уникална разработка на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представена пред журналисти вчера.Според нея разпространението на дрога у нас става по петстепенна схема, която повтаря класическата структура на хероиновия бизнес в Ню Йорк, описана още през 1969 г. Основни играчи са големият шеф (обикновено в сянка), неговите наместници (най-често известни, но неуловими за полицията), доставчиците, пласьорите и зависимите от тяхната стока. Най-горе на хероиновия Олимп са босовете и наместниците им, които възлизат общо на не повече от 30 души. Между 100 и 200 са доставчиците, 600 или 800 -пласьорите и 20 000 – 25 000 зависимите от хероина. Само при този вид дрога се въртят между 50 и 120 млн. лв. годишно, докато примерно за канабиса сумата е по-скромна-към 10 млн. лв. А за амфетамина и други синтетични наркотици все още няма изследвания. Учените уточняват, че сумите са само тези, които се въртят в страната, без да се включва транзитът. У нас не съществува единно национално тържище на бяла отрова, сочи проучването, направено след интервюта с ченгета, магистрати, наркомани, наркодилъри и кримирепортери. Най-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Благоевград и др., саобособени в независими локални пазари.Наркомрежите, оплели София, са разкрити благодарение на показанията на дилъра Илиян Варсанов, който е изиграл ролята на ключов свидетел точно така, както с подобни второстепенни фигури са били разкривани мафиите в Италия и САЩ, обясниха изследователите.Пълен синхрон съществувал в София до неотдавна между трима „големи’ -Косьо Самоковеца, Златомир Иванов-Баретата и Мето Илиянския. Първият бе убит на 6 декември в Амстердам, а третият от две седмици насам изчезна безследно. Преди да потъне сякаш в небитието, Методи Методиев се бил оттеглил, а пък нашумелият Киро Японеца отдавна изпаднал от наркобизнеса. Едноличен бос сега е Златомир Баретата.С Иво Гела във Варна и Митьо Очите в Бургас се изчерпвала „великолепната шесторка’, която сочи проучването на ЦИД.Човекът, за когото най-често се говори в София – Тони Клюна, е от второ ниво, но след смъртта на Самоковеца има шанс за първенство. Другото често споменавано име е Демби, смятан за наместник на Клюна. Двамата от две години управляват столицата. Най-показателно за възможностите им е – твърдят стари пласьори, че те имат най-силната наказателна бригада в бранша, наброяваща над 30 души. Хранят поне дузина„черни адвокати’, които оправят сметките име хора от правозащитната система.„Нанасяме им щети за десетки милиони с нашите акции. Всички тях сме ги задържали, повдигани са им обвинения и са оставали по 7-8 месеца в ареста’, обясни главсекът на МВР ген. Бойко Борисов, който присъства на представянето на данните.„Всеки хванат полицай незабавно си заминава. Не това е големият ни проблем. По-страшното и за нас, и за цяла Европа – това са синтетичните наркотици. Ако 1 кг хероин се докара от Турция, излиза 10 000 евро. Ако се забърка на тази маса 1 кг „пико’, нужните химикали струват 3000 лв. А в България се въдят много учени химици, има техникуми, институти. Затова ние искахме и получихме експерти от САЩ, Германия, Великобритания, които да работят тук редом с нас’, каза още ген. Борисов.ДоставчицитеСледят пласьорите за издънкиДоставчиците на дрога, които носят скъпата стока на пласьорите и прибират парите от тях като касиери, са в третото ниво на наркопирамидата. Често ролята им се припокрива с тази на уличните дилъри, вероятно заради лоша организация и дисциплина. В жаргона на улицата доставчиците нямат отделно наименование. Най-често се ползват определенията „база’ и „дилър’, както и за уличните пласьори.Разликата е, че доставчиците получават по-високи възнаграждения. Освен да събират парите, те имат за задача да контролират продавачите на дребно и да се обаждат на босовете, ако някой създава проблеми-да речем не се е издължил навреме. „Заплатата’ на доставчика зависи* от оборота на хората, които снабдява.Схемата е следната: пласьорът дава заявка и купува на грам – най-често от 5 до 10 г дрога на ден. Според изследването на Центъра за демокрация 1 грам (правят се поне 4 дози) на улицата в София струва около 40 лв. Това означава, че продавачът на дребно трябва да плати между 200 и 400 лв. за стоката. Официално доставчикът получава 10 % печалба от пласьорите (т.е. между 20 и 40 лв.). Често според „принципа на разреждането’ той пробутва, не 5, а 4 грама, и прибира 40 лв. за себе си. Средно „доставчиците’ печелят по 200-300 лв. на ден, в добри дни и повече. Те поемат и ролята на пласьори, когато хората за това не достигат. Появяват се телефонните пласьори и тогава доставчикът се явява „координатор и мениджър’. Консуматорите на дрога звънят на негова карта, а той определя кой пласьор ще отнесе стоката. Съществува и т. нар. движещ се доставчик – таксиджия. Когато обаче доставчикът разрежда прекалено много дрогата, пласьорите губят клиенти и шефът на района трябва да вземе мерки. Наркотик може да се вземе от друг доставчик, но само в рамките на същата група, подчинена на един шеф.ПласьоритеБосове татуират наркодилъри в БургасУличните пласьори заемат т. нар. второ ниво. В момента в София и най-големите градове един пласьор снабдява средно 25-30 души. Общият брой на продаващите хероин ни дребно е около 600-800, а за София – 300-400 души. Клиентите могат да варират от пет до петдесет ъ зависимост от квартала, качеството на дрогата и др.Старият тип пласьор е наркозависим и е на улицата, за да си осигури доза. Затова основният принцип е да разрежда стоката, за да има и за него. Уличният пласьор трябва да подържа и баланс, за да не загуби клиенти, недоволни от стоката. В по-добри квартали „надзорник’ глобява за лошо качество.След2001 г. настъпват промени в разпространението и профила на пласьора. Ако старият тип продава в дома си или на публични места, при навлизането на предплатените СИМ карти над 95 % от продажбите вече се извършват по GSМ.Няколко са техниките хероинът да се предаде незабелязано. Размяната става при здрависване. Популярен подход е и стоката да се поставя в устата – всяка доза е в найлоново пликче, опаковано като капсула. При опасност дозите се гълтат. После се чакат да излязат по естествен път. Пласьорите предприемат и мерки за сигурност – работа в микрогрупи от по 2-3-ма души. Един прави уговорка по телефон, втори взема парите, трети оставя стоката в тайник. Използват се и непълнолетни.Според пласьори в средата на 2003 г. доходът на ден е между 50 и 150 лв. Сумата от 150 лв. е постижение при малко пласьори – стари, продаващи със спецстатут. В средата на 90-те печалба на пласьор е над $200 на ден.В Пловдив сред пласьорите преобладават роми шофьори на такси. В Бургас пък са младежи, които се отличават по татуировки – всеки наркошеф бележи хората си със знаци. Те показват към коя мрежа са, както и рангът им в йерархията. Най-често татуировките са митични животни и източни растения. ПазарътДо 135 млн. лв. върти хероиновата мрежаИзчисленията, които могат да се направят за хероиновия пазар в България, показват, че оценките за размера му силно варират поради големия диапазон, в който се движат изходните данни, сочи анализът на Центъра за изследване на демокрацията.Според изчисленията на ЦИД при средни разходи на едно лице от 10-15 лева на ден и при 15 000 – 25 000 наркозависими, хероиновият пазар би трябвало да е в рамките на 55-135 милиона лева. Според центъра обаче тази оценка може да е чувствително завишена, тъй като зависимите не винаги успяват да употребяват хероин всекидневно – част от тях понякога спират в опит да преодолеят зависимостта. Ятаците в полициятаОтделяли до 20 000 лв. за МВР шефНаркопласьорите разделят София на територии, които следват структурата на РПУ-тата. Това се обяснява с факта, че полицията играе „ключова роля’ в опазване на района. Спокойствието в него или преразпределението му без контакти с ченгета е невъзможно.За да не се пипа „системата’, шефовете на райони (които обхващат повече от 2-3 квартала) плащат на полицейски началници между 10 000 и 20 000 лв. годишно, сочи изследването. Всеки редови пласьор пък трябва да внася на определен човек в РПУ-то по 15-20 лв. седмично. Извън общите споразумения „при инциденти’ пласьорите, доставчиците и шефовете на райони (общо 9) плащат допълнително. При хванат пласьор например тарифата върви между 500 и 1000 лв. за пакетче, сочат проучванията на ЦИД. При залавяне на 200-300 грама на трето ниво се стига до 10 000-15 000 лв. Криза в наркобизнесаХапчета вместо хероинХероиновият пазар започва да се разпада от лятото на 2002 г., сочи анализът на ЦИД.Причините за това са две – външни: спад на употребата на този вид дрога в Европа, намаляване на трафика през България заради активизиране на турските наркоченгета и т.н. И вътрешни: демографски срив у нас, ужасяващи примери от хероиновата епидемия през 90-те години -това отблъсква желаещите да опитват тази отрова, все по-ниско качество на продаваната дрога. От 30-40 клиенти, след 2002 г. пласьор обслужва вече 20-25. След убийствата на Поли Пантев и Льонята Джуджето през 2001 г. бившите групировки СИК и ВИС, поделяли си София, се сблъскват. След арестите на Клюна, Демби и други „оперативни шефове’ настъпва хаос и по-дребните мутри печелят в тяхно отсъствие. МВР успява да разбие мрежа от корумпирани ченгета, най-голяма – в Четвърто РПУ. Задържан и екстрадиран в Холандия е сръбският мафиот Сретен Йосич.При тази ситуация идват на мода синтетичните наркотици и заварват херои-новите пласьори неподготвени. Започва конкуренция с новопоявили се търговци кой да продава хапчета по дискотеките. Ударните бригадиГлоби и изтезания за прегрешилиВсяко нарушение на района за пласиране в София за извършителя струва десетки хиляди левове, счупени колена и лакти, отрязани уши, не е изключено да се стигне и до смърт, обясняват експертите. Босът праща за „мокри поръчки’ ударна бригада, която „вразумява’ дилъра, подлагайки го на нечовешки изтезания. Понякога – какъвто е случаят с Илиян Варсанов в „Белите брези’, се използва оръжие, като умишлено стрелците се целят в краката на жертвата. Същата участ е отредена за единаци – крадци, измамници, сутеньори, които парадират с нечестно спечелени пари.За уреждане на сметки е била наемана групата от бивши барети на Николай Добрев-Бай Добри, а за по-специални случаи, включително убийства – чужденци, сочи анализът на ЦИД.