„Физически съм преуморена, защото предпазните мерки са несигурни, Защитното облекло те кара да се потиш непрекъснато. След като го облечеш, не можеш да отидеш до банята и дори да пиеш вода по шест часа. Умората е и психологическа, както при мен, така и при всички мои колеги, които от седмици са в същото състояние. Но това няма да ни попречи да вършим работата си, както винаги. Ще продължа да се грижа за пациентите си, Защото съм горда и влюбена в работата си!
КОВИД19: ЗАЩО В ПОРУТУГАЛИЯ ИМА МНОГО ПО-МАЛКО ЖЕРТВИ ОТ ИСПАНИЯ
Това, което призовавам всеки, който чете този пост, е да не осуетяваме усилията, които полагаме в момента. Нека бъдем безкористни, да останем вкъщи и по този начин да защитим по-крехките. Ние, младите, не сме имунизирани срещу коронавируса, ние също можем да се разболеем, или по- лошо. Но аз не мога да си позволя лукса да се върна под карантина. Трябва да отида на работа и да изпълня своята част. А ти трябва да свършиш твоята. Моля те“. Алесия Бонари, италианска медицинска сестра – герой. Актуално и за нас, в момента
