ДА ПАЗИМ ЕЗИКА ЧИСТ ОТ ВРЕДНИ ДУМИ
Отговора на предизвикателството коя е заемката и коя чуждицата от “презерватив” и “кондом” :
Лексикалните заемки са думи, заети от чужд език, които са навлезли в българския език, но те нямат еквивалентни по значение думи в родния език. Чуждиците са думи, които също са заети от чужд език, но си имат равностойни по значение думи в родния език. Т.е. щом няма дума от родния език, всички са заемки. Чуждите думи в даден език са думите, заети от чужди езици. Българският език, подобно на много други езици, заема чужди думи. Колкото повече време се употребява една чужда дума, толкова повече тя се възприема КАТО родна. НО това не я прави родна дума. “Презерватив” не е родна дума, а е заемка и тя, за това и “кондом” е заемка. За двете важи правилото “те нямат еквивалентни по значение думи в родния език”. Няма значение коя първа е въприета в езика ни, щом и двете не са част от “родния език”. В гугъл излиза “капут” само в улични жаргони, а в тълковния речник въобще я няма. Би трябвало да са заемки и двете в такъв случей.
ДА ПАЗИМ ЕЗИКА ЧИСТ !!!
Според езиковеда Любомир Андрейчин… Което е изложено по-долу, но аз ще добавя, че в последнбото десетилетие освен русизми и турцизми като вредни думи най-вече от германските езици (английски, немски, холандски и т.н.) като “респект” , “ОК” и др., преобладаващи в миналото главно в уличния жаргон, днес присъстват в съдебни актове и официални , даже нормативни документи, извън терминологията.
Вирусът имал и полезно действие: “София Прайд” се отменя заради Covid-19
„ … можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат заемки, а вторият – чуждици. Така например думи от чужд произход, като физика, философия, математика, граматика, материализъм, социализъм, комунизъм, конституция, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, мода и мн. др., са напълно установени културни заемки в нашия език, срещу които би било безсмислено и неоправдано да се води борба. Като пример за непотребни чуждици може да се посочат думи като ниво или уровен (равнище), стриктно (точно), реставрирам (възстановявам), констатирам (установявам), осторожен (предпазлив), немедлено (незабавно), обязателство (задължение), успеваемост (успех в училище), начиная (започвайки, като се започне) и мн. др. като повечето изброени са русизми. Разбира се, точно разграничение между заемки и чуждици в много случаи е трудно да се направи. Борбата за чистотата на националния език е борба срещу употребата и проникването на непотребни елементи от чуждоезичен произход. Когато тази борба има характер на организирано движение, тя се нарича пуризъм.“
ПЕТЪР НИЗАМОВ
