Случаят „Опицвет“ – „правосъдие“, зависимо от дрога

Разбитият склад за синтетични наркотици (амфетамини) в софийското село Опицвет.
Снимка: Пресфото-БТА, Светлана Бахчеванова.

На 18 декември 1997 г. служители от Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), подкрепени от барети от Специализирания отряд за борба с тероризма, атакуват нелегална химическа лаборатория, изградена край софийското село Опицвет, община Костинброд. В нея са открити и иззети 330 кг висококачествен амфетамин[1] и 666 кг бензил-метил-кетон[2]. С тази акция е разбита най-голямата незаконна лаборатория за производство на синтетични наркотици в България, както и в Европа. Последвалите я разследване и съдебен процес, изпълнени с неочаквани обрати, ще покажат обаче как отделни звена от съдебната система лесно могат да бъдат поставени в зависимост от милиони, придобити от дрога. В историята на корупцията в България случаят „Опицвет“ остава като един от най-емблематичните примери, отнасящи се до третата власт.

Незаконното производството на синтетични психотропни вещества в България започва още по време на тоталитарния комунистически режим. Процесът е контролиран от Държавна сигурност, като печалбата постъпва по извънбюджетна сметка (черна каса) в Министерството на финансите, откъдето различни суми се разпределят за изплащането на безотчетни средства на т.нар. правоимащи от комунистическата върхушка, както и за различни нужди на тайните служби.[3] В началото на 80-те години на ХХ век в НРБ започва производството на забранения лекарствен продукт от групата на амфетамините – каптагон[4], въпреки обвиненията срещу управлението на БКП, отправени по това време от два органа на ООН – Комисията на ИКОСОС по наркотичните вещества и от Международния съвет за контрол върху упойващите средства. Незаконното производство на наркотичното вещество става в поделения на ДСО „Фармахим“, а износът за страни от Близкия изток и предимно за Ирак се осъществява основно от Трета секция „Скрит транзит“ на държавното предприятие „Кинтекс“, под контрола на Второ главно управление на ДС[5].

След краха на тоталитарната комунистическа система, навлизането на синтетичните наркотици на българския пазар става през втората половина на 90-те години на ХХ век. Търсенето на собствена технологична база е продиктувано от високата цена на синтетичната дрога, която в първите години на прехода се внася нелегално от чужбина. Първоначалната организация на производството е проста – един-двама химици с технологичен опит в синтеза, един-двама търговци, осигуряващи оборудването, прекурсорите и необходимите химически субпродукти, двама-трима куриери, пренасящи готовата продукция.[6]

Нелегалната лаборатория в Опицвет става известна след като НСБОП почти година и половина наблюдава и събира информация за изграждането ѝ. Първоначално антимафиотите смятат, че там ще се организира производство на друг вид наркотик, а не на синтетична дрога. Лабораторията е изградена на територията на помещения, които са собственост на държавно предприятие „Българска фотография“, което ги отдава под наем на Химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  Химическият факултет от своя страна ги предоставя на законната си лаборатория за чисти реактиви. В нея на щат работи инженер-химикът Валери Тодоров[7], който е задържан намясто по време на акцията.

В деня след операцията на НСБОП министърът на вътрешните работи Богомил Бонев награждава директора ѝ Кирил Радев, а няколко дни по-късно определя удара на службата като „постижение на годината“. „Изкушавам се да определя като такъв последния случай с разбиването на нарколабораторията“[8], заявява Бонев. Пресцентърът на МВР посочва, че по данни на експерти разкритото и заловено количество амфетамин е на стойност около 6 милиона германски марки.

Започва разследване по случая, но операцията на НСБОП не среща положителна оценка от страна на Главния прокурор по това време Иван Татарчев, който е в открита война с Министъра на вътрешните работи Богомил Бонев, а оттам и конфликтът им се пренася до голяма степен и между двете институции, които оглавяват – Прокуратурата и МВР. „Акцията е непрофесионално изпълнена и резултатът ще бъде плачевен“[9], коментира пред медиите 20 дни след операцията главният прокурор Иван Татарчев, като твърди, че „някои хора само мислят да се самоизтъкват за случилото се“, добавяйки:

Всичко е провалено благодарение на непрофесионализма на тези, които са изпълнили акцията. Най-вероятно това дело ще бъде спряно, защото другите участници не са заловени.[10]

По информация на МВР човекът, който стои зад нелегалната фабрика, по време на полицейската акция се намира в Германия, но Прокуратурата твърди, че операцията е проведена два дни, след като той е заминал за чужбина. Става въпрос за бизнесмена Кристиян Младенов. Той е собственик на фирмата „Крис мит“, занимаваща се с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти, производство и др. Тя е регистрирана в жк „Надежда“, в столицата, а на адреса се намира къща, дарена на Младенов от майка му. Той е познат на антимафиотите, защото именно там през 1993 г. е заловен да организира малка лаборатория за амфетамин. Тогава в гаража му са открити и 6 кг амфетамин. По този случай през септември 1995 г. той е осъден от Софийския районен съд за производство на силнодействащо вещество на 1 година условно, с тригодишен изпитателен срок. Четири години по-късно, когато е установено, че той е поръчал на химика Валери Тодоров нелегалната лабораторията край Опицвет, бизнесменът вече има друго интересно присъствие, а именно – член е на Управителния съвет на футболен клуб „Локомотив София“, чийто собственик е оръжейният търговец Николай Гигов.[11] „Те го уведомиха [Кристиян Младенов] да не се връща, след като оповестиха акцията.  Ако е луд – да се върне“[12], налива масло в огъня Татарчев. Той посочва, че първоначалната експертизата на иззетото при акцията вещество „засега не сочи то да е наркотик“. Главният прокурор твърди, че амфетаминът е силноупойващо вещество, а за производството на такива вещества не се носи наказателна отговорност. „Това е пропуск в законодателството ни“, заключава той. До края на мандата си като главен прокурор, до февруари 1999 г., Татарчев продължава да застъпва тази теза.

Богомил Бонев не остава длъжен на главния прокурор и хвърля бомбата с изявление, което подсказва, че нагоре по веригата има и фигура, стояща много по-високо от Кристиян Младенов. Бонев заявява пред журналисти:

Има доказателства за участие на президент на футболен клуб от „А“ група в наркоаферата в Опицвет и за опитите му да прикрие станалото.[13]

Министърът на вътрешните работи не разкрива името на президента, но това е достатъчно за медиите. Още на следващия ден в-к „Нощен труд“ слага въпросителна след името на собственика на „Локомотив София“ Николай Гигов. Вестник „24 часа“ също цитира анонимни източници, според които Гигов е финансирал наркофабриката в Опицвет.[14] Оръжейният бос се заканва да съди медиите, които са го „наклеветили”, но това не става. Освен линията Гигов – Младенов, във футболен клуб „Локомотив София“ вниманието на медиите е привлечено и от друга връзка: в Управителния съвет на клуба, чийто член е бизнесменът Кристиян Младенов, замесен пряко в нарколабораторията в Опицвет, са и двама от влиятелните прокурори в Главна прокуратурата по това време – Ангел Ганев, началник на отдел „Следствен“, през когото минават всички случаи, които се разследват в Главна прокуратура или стигат до нея, и Михаил Дойчев, формален ръководител на прокурорска група, разследваща най-известните през този период следствени дела.

Соченият като официален организатор на лабораторията в Опицвет Кристиян Младенов, а официално – за поставено лице на стояща по-високо фигура, финансирала производството на дрога, е заловен бързо зад граница. След като е обявен за общонационално издирване, той е арестуван на унгарско-австрийската граница на 4 февруари 1998 г. На 30 март 1998 г. е екстрадиран в България и задържан в ареста. Арестуван е и софийският фармацевт Максим Лудвиг Шлезингер, за когото разследването установява, че се е занимавал с доставката на общо химическо оборудване, монтирано при увеличаването на капацитета на производство на чисти реактиви в лабораторията в Опицвет. Впоследствие той е привлечен като свидетел по делото.

За издирване е обявен и братът на Кристиян Младенов – Руслан Младенов, който тогава се укрива и срещу когото в началната фаза на разследването по делото „Опицвет“ има предявено обвинение. Това е съобщено официално от НСБОП, като от службата уточняват, че Руслан Младенов е криминално проявен – срещу него е образувано дело за притежаване на наркотици през 1995 г. в Първо РПУ.[15] Неговото име изплува, след като на 6 март 1998 г. НСБОП разбива втора лаборатория за амфетамин, но в Банкя. Паралелно антимафиотите извършват акция с арести, претърсвания и изземвания в Пазарджик, свързани с финансово-брокерска къща „Юнона монета“[16]. Директорът на НСБОП Кирил Радев огласява, че се работи по оперативна хипотеза за връзка между нарколабораториите в Опицвет и Банкя и пазарджишката финансово-брокерска къща „Юнона монета“.[17] Според публикации в пресата, тя е финансирала производството на амфетамин в Опицвет и Банкя. От НСБОП предполагат, че машините за синтеза на амфетамина са внесени легално. Те са универсални и с тях може да се произвежда широка гама химически вещества. НСБОП има основания да смята, че финансирането на изграждането на лабораторията (инсталацията и таблетиращите машини) край Опицвет е осъществено през пазарджишката „Юнона монета“ със средства от арабска държава, която не е назована. Въпреки че тези първоначални оперативни данни не влизат по-късно в съдебното дело като доказателства, те заслужават внимание, защото разкриват важни косвени връзки с други лица.

До 26 януари 1998 г., дни преди да бъде арестуван в Унгария, акции във финансово-брокерската къща „Юнона монета“ има самият Кристиян Младенов. Той ги прехвърля на жена на име Юлия Киселова, която по-късно ги прехвърля на брата на Кристиян Младенов – Руслан Младенов. Другият арестуван при акцията срещу финансово-брокерската къща в Пазарджик е Николай Велков[18], съдружник в нея. Той притежава дял във фармацевтичната фирма „Амон Ра“, която е собственик на верига от аптеки със същото име. НСБОП установява, че чрез тази фирма е закупена машина за таблетиране на амфетамин, открита в нарколабораторията в Банкя през март 1998 г.

До януари 1998 г. в „Юнона монета” съдружник с Кристиян Младенов е ливанецът Адел Абдо Саракис една от сериозните фигури, които по данни на МВР се занимава с трафик на наркотици.[19] Той работи в охраната на Амин Джемайел, президент на Ливан през 80-те години на ХХ век. През 1988 г. пристига в България, където се жени и придобива българско гражданство.[20] След разкриването на нелегалната нарколаборатория край Опицвет е обявен за издирване. Българското правосъдие обаче не стига до него, като през следващите години се измъква невредим от няколко покушения и един арест. Някои публикации в пресата го свързват с т.нар. Братя Галеви – Пламен Галев и Ангел Христов[21], като твърденията са, че в един период през 90-те години на ХХ век ливанецът е пазен от тях. Макар и да не е доказано официално, някои  полицейски източници смятат, че Саркис е имал допирни точки по линия на амфитамините с Филип Найденов – Фатик, застрелян през 2003 г. на бул. „България“, а соченият за наследник на част от престъпния бизнес на Фатик” черногорец Будимир Куйович използва именно старите канали на Саркис.[22]

Името на Адел Саркис се свърза и с убийството на ливанеца Фейсал Закка и сириеца Матар ал Рулех в столичния квартал „Лозенец“ през ноември 2002 г. В сводката на МВР по случая се посочва, че двамата не са криминално проявени, имат бизнес внос и търговия на запалки и от години са с българско гражданство. След двойното убийство, на преден план излиза версията, че те са имали взаимоотношения със Саркис, който преди покушението им напуска България. Срещу Саркис същата година са извършени два неуспешни опита за убийство. На 19 март 2002 г. през нощта на Околовръстното шосе за Драгалевци, където живее, мерцедесът на Адел Саркис и охраняващият го джип са подложени на масиран обстрел от засада, без ливанецът да пострада. На 4 ноември 2002 г. в столичния комплекс „Гоце Делчев“ той отново става мишена. След стрелба от автоматично оръжие, Саркис е ранен в рамото пред луксозното кафене „Калипсо“. При стрелбата са ранени един от телоохранителите му, както и намиращите се в близост 4-годишно дете и 28-годишен мъж. След ноемврийското покушение и кратък престой в „Пирогов“, Саркис напуска безпрепятствено България и заминава за Париж. Твърди се, че там разполага с имоти. Всичко това се случва, след като година по-рано, през октомври 2001 г., спецслужители от направление „Терор“ на НСБОП атакуват вилата, в която ливанецът живее в Драгалевски, и откриват пари с неустановен произход, бижута, множество оръжия, едно от които е незаконно.[23] Саркис е арестуван. Тогава НСБОП подозира, че ливанецът отчита печалби от нелегален внос на цигари в терористични организации извън България. „Акцията срещу Адел цели да бъдат предотвратени евентуални терористични актове в страната“, е посочено в съобщението на МВР за ареста на чужденеца. Срещу ливанеца не последва никаква санкция, което възмущава назначения няколко месеца по-рано за главен секретар на МВР Бойко Борисов, който заявява:

Този случай показва за пореден път колко трудно е да накараме прокуратурата, следствието и съдът да работят заедно.[24]

През май 1998 г. обвиненията срещу Максим Шлезингер и Руслан Младенов са свалени, а химикът Валери Тодоров е освободен срещу парична гаранция от 2 милиона лв. (неденоминирани). Още в тази начална фаза на разследването е направен опит за осигуряване на по-леко наказание на двамата обвиняеми Кристиян Младенов и Валери Тодоров. Наблюдаващият делото прокурор Стамен Петков прекратява обвинението по чл. 354а от НК за производство на наркотици, предвиждащ затвор от 2 до 10 години затвор и глоба от 1 до 20 милиона лв. Той дава указания на Националната следствена служба (НСлС) да продължи разследването срещу двамата по предвиждащия по-леки наказания текст на чл. 354 от НК – за производството на упойващи вещества, предвиждащ до 2 години затвор или глоба до 6000 лв. Следователите смятат, че става дума за производство на наркотик, а не на силноупойващо или отровно вещество, което не е наркотик, и внасят протест срещу постановлението на наблюдаващия прокурор.

То е отменено от тогавашния окръжен прокурор на София Маргарита Попова. Тя заявява:

Постановлението на прокурора Петков е незаконосъобразно и необосновано и аз съм развила мотивите си в отменителния акт. Постановление за прекратяване на наказателното производство, преди да е приключило разследването, и същевременно връщането на делото за доразследване и включването в „обвинението“ на ново престъпление е юридически абсурд, то е незаконосъобразно в процедурен план[25].

Тя подчертава, че „всичко в случая опира до човешка и професионална съвест и винаги съм се смущавала, когато констатирам дефицит от нея“, като не пропуска да отбележи:

Що се отнася до юридическата обосновка и правилността на акта ми, с който уважих възражението на следствието, не знам дали ще се намери прокурор в Главна прокуратура, който да го отмени[26].

По този начин тя открито влиза в конфликт с главния прокурор Иван Татарчев, който продължава да твърди, че амфетаминът е силноупойващо вещество, но не и наркотик.

В средата на юни 1998 г., след 5 месеца в ареста, Кристиян Младенов е освободен срещу парична гаранция от 5 милиона лв. (неденоминирани). През юли 1998 г. главният прокурор Иван Татарчев нарежда да се извърши повторна експертиза на заловеното при акцията на НСБОП вещество, която да установи дали то е наркотик или е силнодействащо вещество. През септември НСлС приключва разследването и предава делото на Софийската окръжна прокуратура с мнение за съд на Кристиян Младенов и Валери Тодоров за производство и притежание на наркотик (чл. 354а от НК), за което се предвижда от 1 до 10 години затвор и глоба.

Делото обаче е върнато за доразследване от окръжния прокурор на София Маргарита Попова през октомври 1998 г. с указания за отстраняване на съществени процесуални пропуски. Отстранена е и следователката Снежана Миланова заради нейната колеблива и противоречива позиция по текста от НК, по който Младенов и Тодоров трябва да бъдат обвинени. От своя страна НСлС възразява пред Главна прокуратура срещу решението на Попова делото да се доразследва, в резултат на което делото от 16 тома е изискано от Татарчев. Така или иначе материалите са внесени в съда в края на декември 1998 г. Окръжният прокурор Маргарита Попова заявява, че следственото дело е образувано по полицейска докладна, в която са посочени повече от 15 участници в производството на наркотични вещества.  Всички те, с изключение на двамата обвиняеми, са свидетели по делото. Не е имало достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу тях.[27]

През март 1999 г. Софийският окръжен съд връща делото за доразследване. Неговото разглеждане в съдебна зала започва през ноември 1999 г. Интересът към случая е огромен не само от страна на медиите, но и на западни посолства. В съдебната зала дори идва лично третият секретар на посолството на САЩ Рой Уитакър.

„Това следствено дело година и половина беше обект на саботаж от страна на негодници от бившата Главна прокуратура“, заявява прокурор Маргарита Попова пред Софийския окръжен съд в деня на откриване на процеса. По този начин тя открито посочва истинските причини за размотаването на случая в досъдебна фаза и опитите делото да бъде смачкано. Тя прави това, след като през февруари 1999 г. е изтекъл 7-годишният мандат на назначения по времето на управлението на СДС Главен прокурор Иван Татарчев. На негово място, избран от Висшия съдебен съвет, отново по време на управлението на СДС, е следващият главен прокурор в лицето на съдията от Върховния съд Никола Филчев. В Главна прокуратура са изолирани някои прокурори, приближени на Татарчев, които очевидно прокурорът Попова визира със своето изявление.

По време на съдебния процес свидетелят Иван Цветков, ръководител на групата, извършила проверката в Опицвет през 1997 г., заявява, че познава подсъдимия Младенов от 1993 г., когато в столичния жк „Надежда“, където Младенов живее, служители на НСБОП откриват лаборатория за производство на амфетамин.  „Лабораторията беше по-малка от откритата в софийското село Опицвет, но добре оборудвана“[28], уточнява пред съда Цветков. Свидетелят потвърждава как в лабораторията в Опицвет са открили големи количества бензол, мравчена киселина, натриев хлорид и други химикали. Цветков, който е магистър-фармацевт, обяснява, че сами по себе си тези вещества не са забранени от закона, но създадената от тях субстанция бензил-метил-кетон е под международен контрол. По време на проверката на НСБОП химикът Тодоров признава, че по поръчка на Кристиян Младенов произвежда амфетамин-база срещу 1000 долара на производствен цикъл. „Самият Младенов е реализирал готовата субстанция“, се твърди в обвинителния акт. По време на процеса се разбира и за опити да се унищожат веществените доказателства по делото, преди то да влезе в съда. След започването на следствените действия е поставена охрана пред склада в Опицвет.  Свидетелят Цветков заявява още, че в НСБОП е получена информация от командира на поделението в Сливница, че лице от същия град му е предложило да подменят две от тубите с амфетамин-база. На 26 октомври 1999 г., броени дни преди началото на съдебния процес, в Софийска окръжна прокуратура постъпва пък сигнал от НСБОП, че се готви нападение над склад на Главно управление „Митници“, в който се съхраняват веществени доказателства по делото „Опицвет“.  „Целта на нападението е унищожаването на тези веществени доказателства“[29], коментира пред съда Окръжният прокурор на София Маргарита Попова.

В своите показания пред съда подсъдимият Кристиян Младенов заявява, че е имал поръчка от холандска фирма, без да посочи коя, да разработи технология за производство на бензил-метил-кетон (БМК).  Той преписал от учебник рецептата за производство на субстанцията и възложил на химика Тодоров да я произведе, като му е доставил необходимите суровини.  Химикът сам е осигурил апаратурата за провеждането на опитите.  Първият от тях се е оказал неуспешен.  Това ядосало Младенов. Химикът се амбицирал, а от литературни източници прочел, че трябва да промени температурата на химичната реакция.  Втората се оказала успешна. От показанията на химика Тодоров става ясно, че вечерта преди акция на НСБОП той е заредил реакторите, за да произведе голямо количество от БМК.  По думите му, на 18 декември 1997 г.  рано сутринта той е събуден в базата Опицвет от полицаи.  Те били 20-30 въоръжени и маскирани, пет-шест цивилни и вещото лице Дафинка Димова, която казала: „Оттук виждам, че това е амфетамин-база“.  В защитната си теза химикът Тодоров обяснява пред съда, че е бил накаран да пусне заредените реактори и три дни е държан в Опицвет, докато не бъде произведена субстанцията БМК, за която после е обвинен, че е произвел наркотик. Той не се е усъмнил, че прави нещо нередно, защото всеки ден работел с такива вещества, които били безобидни.

Според петорната комплексна експертиза, представена пред съда, амфетаминът е психотропно вещество от групата на психостимулантите и съгласно ратифицираната от България Конвенция за психотропни вещества е под контрол. В нелегалната лаборатория са открити и задържани 114 килограма и 220 литра амфетамин-база.

В началото на февруари 2000 г. делото е подновено и Окръжният прокурор Маргарита Попова пледира за осъдителни присъди за двамата подсъдими. Тя припомня големия чуждестранен интерес към случая, включително и от Съвета за контрол на наркотиците към ООН. Още през февруари 1998 г. той е изпратил до Главна прокуратура писмо-запитване с информация за това какви количества вещества под контрол и амфетамин са произведени в Опицвет, какво е българското законодателство в областта на наркотиците и какво наказание са получили виновните. „Писмото на Съвета за контрол на наркотиците към ООН бе открито през пролетта 1999 г., след разтурването на дело за корупция в бившата Главна прокуратура“[30], посочва Софийският окръжен прокурор Попова.

На 7 февруари 2000 г. съдебният състав на Софийския окръжен съд по делото „Опицвет“, с председател Ружа Керанова, признава за виновни Валери Тодоров като извършител и Кристиян Младенов като подбудител и помагач в производството и държането на наркотичното вещество амфетамин-база в големи размери край софийското село Опицвет. Кристииян Младенов е осъден на 7 години затвор и 5000 лева глоба, както и да изтърпи присъдата си от 1995 г.  от една година затвор на Софийския районен съд.  Химикът Валери Тодоров е осъден на 6 години затвор и 2000 лева глоба.

Софийският окръжен съд признава Кристиян Младенов за виновен за това, че от лятото на 1997 г.  до средата на декември същата година умишлено е подбудил и подпомогнал Валери Тодоров да произведе около 666 кг амфетамин-база на стойност над 30 милиона лв., предназначена за продажба. Валери Тодоров е признат за виновен, че от 10 до 12 декември 1997 г.  е изготвил и държал без разрешение 114 кг амфетамин-база, предназначена за продажба, а от 16 до 18 декември 1997 г. се е опитал да произведе 335 кг от веществото на стойност над 15милиона лв. Адвокатите на подсъдимите обжалват присъдата пред Софийския апелативен съд, който няколко месеца по-късно потвърждава присъдите, произнесени от първата съдебна инстанция. Защитата на Младенов и Тодоров отново обжалва, този път пред последната възможна инстанция – Върховния касационен съд (ВКС).

И точно когато се очаква ВКС да сложи точка на съдебния процес, потвърждавайки осъдителните присъди по делото „Опицвет“, избухва един от най-големите скандали в правосъдието – най-висшият наказателен съд в България излиза с напълно противоположно на предходните две съдебни инстанции решение, като оправдава подсъдимите Кристиян Младенов и Валери Тодоров.

На 18 декември 2001 г., точно три години след разбиването на най-голямата нарколаборатория за амфетамин в Европа край Опицвет, съдебният състав на ВКС, с председател и докладчик Маргарита Тихчева и членове Огнян Ризов и Христо Странджански, отменя осъдителната присъда, произнесена от Софийския окръжен съд, както и решението на Софийския апелативен съд, с което тя е потвърдена. Получилият първоначално 7 години затвор Кристиян Младенов е напълно оправдан, а 6-годишната присъда на химика Валери Тодоров е заменена с една година условна. Тримата съдии приемат, че произведеното над половин тон наркотично вещество не е предназначено за търговски цели. Те приемат, че от материалите по съдебното делото не може да се стигне до извода, че „са налице доказателства, сочещи сигурно и недвусмислено, че произведеното наркотично вещество е било предназначено за продажба или друго отчуждаване“. Съдебният състав приема за истина показанията на Кристиян Младенов, че „той е възложил на Тодоров и е финансирал експериментаторска дейност, целяща изготвянето на технология за производство на БМК, а по-късно по представена му формула – вещество с аминогрупа в страничната верига, по поръчка на холандска фирма“, въпреки че по делото подсъдимият не само не назовава името на фирмата, но и не представя никакви доказателства, подкрепящи това твърдение. Върховните съдии са приели категорично и тезата на химика Валери Тодоров, че „към момента на намесата на органите на МВР не е знаел, че полученото вещество е с търговското наименование „амфетамин база“. Те пренебрегват факта, че той получава сериозно финансово възнаграждение в долари, което не е логично, ако възложителят му няма намерение да продава придобития в индустриално количество наркотик. Интересното в случая е, че ВКС, отменяйки осъдителните присъди, не връща делото за разглеждане от предходните съдебни инстанции, каквато практика има, а върховните съдии от този съдебен състав решават делото, произнасяйки се с окончателен съдебен акт.

Оправдателното съдебно решение става публично известно в средата на януари 2002 г. и предизвиква вълна от недоволство както от страна на представители на МВР, така и от страна на магистрати, работили по него, а и на медиите. В тях се появява информация за раздадени 6-цифрени подкупи, макар и тя да остава недоказана. Общественото мнение също приема отрицателно обратния завой, който последната съдебна инстанция взима по този съдебен казус, превръщайки го във фарс.

На фона на разразилия се скандал, Висшият съдебен състав (ВСС) бързо взима отношение. По предложение на тогавашния председател на ВКС Иван Григоров, ВСС с единодушно решение пенсионира, поради навършване на възраст, председателя на съдебния състав и докладчик по делото Маргарита Тихчева.[31] Отделно със заповед на Иван Григоров е наложено наказание – орязване на заплатите с 10% на съдиите Огнян Ризов и Христо Странджански, членове на съдебния състав по дело „Опицвет“.

На 14 февруари 2002 г. става ясно, че Софийският окръжен прокурор Маргарита Попова, която определя случая „Опицвет“ като „делото на моя живот“, е поискала от ВКС да бъде отменена оправдателната присъда и делото да бъде възобновено.

Пет са основанията за възобновяване на дело в такива казуси, според НПК.  Наказателно дело се възобновява, когато някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, се окажат неистински. Втората възможност е съдия, прокурор или следовател да е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателно производство. Третата възможност е, ако чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, и имат съществено значение за делото. Другите две възможности не се отнасят за конкретния случай. По искането на прокурор Попова ВКС образува дело с председател Бойка Попова, което е разгледано през март 2002 г. Месец по-късно този съдебен състав на ВКС се произнася по казуса, като отменя оправдателните присъди по делото „Опицвет“ и го връща за ново разглеждане на Софийския апелативен съд. ВКС приема, че са налице новооткрити доказателства, които биха могли да са относими към доказаността на извършеното престъпление, правната му квалификация, степента на вината и отговорността на извършителите.  Следва ново разглеждане на делото в Софийския апелативен съд (САС), но поради различни причини то е отлагано многократно и на случая не е даден ход през следващите две години. Едва през май 2004 г. състав на САС се произнася, като с ново решение намалява наказанието на Кристиян Младенов от 7 години лишаване от свобода на 4 години и намалява глобата от 5000 лв. на 4000 лв. На Валери Тодоров наказанието е намалено от 6 години на 3 години и глобата също е променена от 2000 лв. на 1500 лв., като съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 5 години. Намалена е и стойността на предмета на престъплението, като двамата са оправдани за сумата над 9 993 900 лв. Прието е, че видът и формата на намерения краен продукт, който е бил негоден за таблетиране, са обосновали смекчаването на отговорността на подсъдимите.

Съдебната сага продължава след последвал прокурорски протест и жалби на адвокатите срещу това решение. То е предмет на касационна проверка пред ВКС, който с решение от 13 януари 2005 г. отменя постановеното от апелативните съдии решение единствено в частта му за намалените наказания на подсъдимите. През юни 2005 г. Софийският апелативен съд осъжда на 5 години затвор при първоначален „общ“ режим и глоба от 10 000 лв. Кристиян Младенов, а другият подсъдим Валери Тодоров е осъден на 3 години лишаване от свобода и глоба от 10 000 лева. Тази присъда е окончателно потвърдена през декември 2008 г. от състав на ВКС с председател Саша Раданова и членове  Вероника Имова и Борислав Ангелов. Съдът разглежда единствено наложените наказания на подсъдимите. Той приема съображенията, ръководили и въззивния [апелативния] съд, който е поставил акцент „върху генералната превенция и взети предвид: предметът на престъплението като количество и стойност, високият процент на активно действащия компонент, завишената степен на обществена опасност на тази престъпна дейност, нейното разпространение в страната и свързаност с разрушаване на здравето и промяна на наличността“[32]. Съдът заключава, че „по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанията на двамата жалбоподатели способстват за постигане целите на наказанието“. Върховните съдии заключават, че решението по това дело на САС следва да остане „като правилно и законосъобразно“[33].

Така на единадесетата година след разбиването на най-голямата лаборатория за амфетамин в България и в Европа, след куп обрати българското правосъдие излиза с осъдителни присъди по заплетения съдебен казус, оставил дълбоко усещане в обществото за корупцията, прояла съдебната система. Инженер-химикът Валери Тодоров Величков лежи в затвора до март 2010 г. и е освободен предсрочно. Още докато трае съдебната сага, неговата съпруга Асенка Величкова започва мащабен строеж в кв. „Бояна“, на ул. „Беловодски път“, прочула се със т.нар. сараи, в които живее лидерът на ДПС Ахмед Доган до 2013 г., а след това почетен председател на партията. Става въпрос за имот от над 1600 кв. м, купен пред юни 2002 г. (след оправдателната присъда на Тодоров от ВКС), за сума от 28 000 лв., при данъчна оценка от 38 147 лв., или 17 лв. на квадратен метър.[34] На пазара на имоти в този район не може да се намери такъв изгоден парцел на толкова занижена цена. През 2004 г. Величкова сключва договор с фирма от Перник за построяване на сграда в имота, като проектната цена на договора е 2 милиона лв., а по-късно там е вдигната 4-етажна жилищна сграда.[35]

Кристиян Младенов също влиза в затвора, за да излежи 5-годишната си присъда.  Докато излежава присъдата, в медиите се появя информация, че бизнесът му през това време се движи от неговия брат Руслан Младенов.[36] Кристиян Младенов също излиза предсрочно от затвора през 2012 г. Още на следващата година неговото име се появява покрай поредната смяна на собственика на неработещия от години металургичен комбинат „Кремиковци”. През април 2013 г.  Комисията за защита на конкуренцията оповестява, че фирмата „Крис мит“, в която Кристиян Младенов държи 76% от акциите,  е направила постъпки за придобиване на 100% от капитала на тогавашните собственици на активите „Елтрейд къмпани“, „Надин металс трейд“ и „Валпет консулт“, които взимат „Кремиковци“ през 2011 г., като тогава сделката е изцяло финансирана от Първа инвестиционна банка. В решението на Комисията за защита на конкуренцията от 2013 г. е записано, че фирмата купувач „Крис мит“ има намерение да възстанови част от мощностите на комбината. До сделка така и не се стига. На 24 август 2014 г. на плажа на Курортен комплекс „Слънчев бряг“, точно срещу хотела „Дюн“ на бившия бос на ВИС-2 Георги Илиев, докато се къпе в плитчините Кристиян Младенов, припада в резултат на получен диабетичен шок. Изваден е от водата от спасители и е качен в линейка, но по пътя за болницата състоянието му се влошава и той почива.