Нарколабораторията в софийското с. Опицвет бе разбита от НСБОП на 18 декември 1997 година. По време на операцията антимафиотите залавят 330 кг готов амфетамин-база (в бидони) и 666 кг бензилметилкетон (БМК) – прекурсор за производството на синтетична дрога. Освен това в таен погреб са открити още 10 тона прекурсори, няколко машини за пакетиране и хладилни инсталации, плюс реактор за синтез на дрога. Капацитетът на лабораторията е 50 литра течна субстанция на денонощие, а общата стойност на намерената дрога е над 30 млн. деноминирани лева. На 7 февруари 2000 г. Софийският окръжен съд призна собственика на лабораторията Кристиян Младенов и химика Валери Величков за виновни по всички повдигнати обвинения. Младенов бе осъден на седем години затвор и глоба от 5000 лв., а химикът Величков получи премия от шест години зад решетките и глоба от 2000 лева. На 23 юли 2001 г. Софийският апелативен съд потвърди първоинстанционните присъди на двамата, но четири месеца по-късно – на 18 декември 2001 г., Трето наказателно отделение на ВКС с председател Маргарита Тихчева обяви Кристиян Младенов и Валери Величков за невинни, защото двамата не били произвеждали синтетична дрога, а бъркали експериментални смески по холандска поръчка. На 12 януари 2002 г. в. БАНКЕРЪ пръв разкри подробностите около уникалното решение. Публикацията, озаглавена Наркобароните от Опицвет били само експериментиращи химици, предизвика страхотен скандал, туширан четири месеца по-късно лично от председателя на ВКС Иван Григоров. В средата на април 2002 г. по негово предложение Висшият съдебен съвет (ВСС) пенсионира председателя на състава Маргарита Тихчева и наказа дисциплинарно другите двама съдии, като ги остави няколко месеца без повишение на заплатите. Нещо повече, делото Опицвет бе върнато на Софийския апелативен съд за гледане от друг състав и на 3 май 2005 г. правдата най-сетне възтържествува: Кристиян Младенов бе осъден на четири години затвор, а Валери Величков получи три години условно. Както се казва, малко, но от сърце.
Главният прокурор Иван Татарчев сложи точка на коледното примирие с вътрешния министър Богомил Бонев и възобнови бойните действия на конфликта магистрати – МВР. Обвинител номер едно за втори път жегна младия о.з. генерал по едно от най-чувствителните места – наскоро преименуваната Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), известна доскоро като ЦСБОП.
Скандалът се заплете около акцията на антимафиотите срещу фабрика за опиати в софийското село Опицвет. Главният прокурор обвини оперативните работници, че са действали неграмотно от юридическа гледна точка и дори непрофесионално. Според Татарчев служителите на НСБОП са избрали най-неудачния момент да атакуват – когато собственикът на наркотичната рафинерия се намира зад граница. Според Татарчев в цеховете за дрога е имало само суровини, които могат да се определят като силно упойващи вещества. Нерегламентираното им производство и продажба се смята за престъпление, но наказанието е до две години затвор и 6000 лева глоба. Органите на МВР са пропуснали да съберат и материали със специални разузнавателни средства, твърдят източници от Съдебната палата. Така следователите се оказали, според Татарчев, с вързани ръце, резултатът от акцията бил плачевен, а следствието – пред спиране. Шефът на НСБОП полк. Кирил Радев не остана длъжен на Татарчев. Той обвини главния прокурор, че се опитва да прикрие голямо международно престъпление, което ще ни злепостави пред света. Според него в лабораториите на спецслужбата има над 300 кила амфетамин, конфискувани от наркотичната манифактура в Опицвет. От МВР опровергаха и тиражирания слух, че заради операцията в селото с опиумно име е ликвидиран важен информатор на антимафията.
Спецполицаите обаче опровергаха с факти обвиненията на Татарчев.
Акцията в Опицвет
Спецченгета, подсилени с “барети”, атакуваха лабораторията за дрога край село Опицвет сутринта на 19 декември миналата година. Според НСБОП (тогава все още ЦСБОП) фабриката е специализирана в производството на амфетамини. Стоката трябвало да се пласира предимно на германския пазар. Тогава МВР се похвали, че заловеният течен разтвор от наркотика е 300 кг. Само килограм от синтетичния опиат струва 20 000 германски марки, уточниха от вътрешното ведомство. При обиска бяха заловени огромно количества от съставките, необходими за производството на дрога. Десет тона бензол бяха намерени в подземни цистерни. В друг склад бяха открити мравчена киселина и амоняк за другата съставка на наркотиците – формамид. По време на акция беше заловен и химикът от Софийския университет Валери Тодоров, който правел наркотиците.
Тогава ЦСБОП призна, че наблюдава завода още от месец март 1996 г. Мястото, на което е била построена фабриката, е собственост на Българска кинематография. То обаче било взето под наем от Софийския университет. Прикритието било, че се строи химическа лаборатория за научни цели. Предполага се, че тази “легенда” е била измислена от химика. Малко преди готовите амфетамини да бъдат изнесени, спецченгетата атакуваха халетата край Опицвет и разкриха фабриката. Намерените промишлени количества химически вещества са за производството на амфетамини, категорични са от МВР. Според изчисленията на експерти само инсталацията за производство струва над 540 милиона лева, а стойността на една от складираните суровини е 53 милиона лева и т.н.
Първоначалната информация на спецченгетата била, че във фабриката ще се прави хероин. След дълги наблюдения обаче било установено, че става въпрос за производство на амфетамини. Във фабриката били правени няколко опита да се направят наркотиците, докато се нагласят инсталациите. Едва в началото на декември химикът успял да улучи точната формула за производство. Дори пробна серия от амфитамините в малки количества май е била пласирана на запад.
Урок по химия
Заловената течна субстанция е амфетамин база с чистота 75%, категорична е експертизата на 300-та литра, заловени във фабриката. Проби са били взети от четири намерени туби.
Главният прокурор пък твърди, че намереното количество е прекурсор, т.е. съставка на амфетамина. “Татарчев да се върне в час по химия!”, препоръчаха спецченгета. Според полицаи заловените количества категорично твърдят, че става въпрос за амфетамини. Те са поставени на първо място в списък №2 на Конвенцията за психотропни вещества от 1991 г.
Фармацевти сочат като голям успех на Валери Тодоров факта, че той е успял да синтезира бензинметилкетона. Тази суровина подлежи на контрол по силата на Виенската конвенция от 15 юли 1992 г., подписана и от нашата страна. Синтезът е направен от откритите бензол и монохлоретан. Така наркопроизводителите са избегнали възможността да бъде проследено откъде идва бензинметилкетонът. Сред намерените вещества е имало и количества мравчена киселина и амоняк, от който се прави формамидът, също необходим за производството на амфетамини. По всичко личи, че се е готвело промишлено производство. След всички тези процеси, които са се правели в същата фабрика, Валери Тодоров е правел амфетамина, който полицаите заловиха.
Според шефа на НСБОП полк. Кирил Радев: “По силата на нашето и чуждото законодателство амфетаминът представлява наркотик и трябва да бъде съден по чл. 354а.”
Футбол, наркотици и магистрати?
Тази странна смес се забърка, след като аферата придоби развитие.
Вътрешното ведомство светкавично опроверга Татарчев, че главният организатор на канала е зад граница. Още на следващия ден Богомил Бонев заяви в Кърджали, че босовете на наркофабриката са у нас, а в аферата е замесен и шеф на футболен отбор от А група, но не назова име. По същия повод вестник “Нощен труд” на следващия ден сложи въпросителна след името на шефа на “Локомотив” – София, Николай Гигов. “24 часа” също цитира анонимни източници, според които той е финансирал наркофабриката в Опицвет. Според вестника това било известно още през септември месец. Гигов се закани да съди “клеветниците”. Името на Николай Гигов и фирмата му “Делта – Г” бяха споменавани от полицейски източници във връзка с югоембаргото и сделки с БДЖ по времето на правителството на Беров. Иначе Гигов се смята за близък с други двама бивши премиери Димитър Попов и Жан Виденов, както и до идеите на фракционната фондация в БСП “Европейски социални ценности”.
Името на футболния бос излезе на преден план заради Кристиян Борисов Младенов – член на управителния съвет на “Локомотив”- София. Точно него Татарчев има предвид, когато говори, че НСБОП е изпуснала големия бос. Кристиян Младенов обаче по силата на участието си в Управителния съвет на столичните железничари вероятно се познава отлично и с двама от близките съратници на Татарчев – шефът на отдел “Следствен” в Главна прокуратура Ангел Ганев и прокурорът Михаил Дойчев също са членове на УС.
Кристиян Младенов е човекът, който един път вече е правил опит да произвежда нелегално амфетамини. Младенов беше заловен през 1993 г. с малка лаборатория за амфетамини на ул. “Железен мост” №28 в жк “Надежда” в столицата. Тогава у него бяха открити 6 килограма от забраненото лекарство каптагон. Както се оказа по-късно, заведеното следствено дело срещу него странно защо е било спряно. В момента Кристиян Борисов Младенов е собственик на три фирми. Първата е ЕТ “Крис Мит – Кристиян Младенов” и е регистрирана още през 1993 г. за търговия на дребно с разнообразни стоки. Другите две са записани в регистрите едновременно – “Лъки къмпани” ООД и “Крис мит” ЕООД под последователни номера през 1996 г., а дейността им е еднаква. Разликата е, че “Лъки къмпани” има записано и чуждестранно участие, без да се посочват имена. Регистрацията и на трите фирми е на ул. “Железни мост” №28.
Кристиян Младенов е човекът, който е доставил голяма част от суровините и оборудването на фабриката за опиати. Младенов е напуснал България на 16 декември с още един човек, също член на УС на “Локо” – София. Автомобилът на брат му обаче е бил открит във фабриката. Следи от присъствието на Младенов са били документирани и в самата фабрика. Според отлично информирани източници обаче 31-годишният мъж няма необходимите финансови ресурси да плати огромните първоначални инвестиции. Той или ги е взел назаем, или някой зад гърба му го финансира, което било по-вероятното.
Дойчев пита в следствието за аферата
Отлично осведомени източници от Съдебната палата твърдят, че прокуратурата е приела акцията на НСБОП като удар срещу прокуратурата, защото ключови личности от обвинението като шефа на следствения надзор Ангел Ганев, началника на Софийска окръжна военна прокуратура полк. Кирил Гогев и прокурора от Главна прокуратура Михаил Дойчев са известни с пристрастията си към този футболен клуб.
“Участието ми в управителния съвет на “Локо” – София, е обществен ангажимент. Считам, че в ръководството на клуба сме доста длъжностни лица, които просто обичаме футбола. Не мисля, че това е атака срещу мене и прокуратурата”, коментира за “Капитал” Ангел Ганев. “Нямам никаква информация по случая. Научих за обвиненията от вестника”, твърди Георги Божов, вицепрезидент във фирмата на Гигов “Делта – Г”.
Явно третият от магистратите – фенове на “Локо”, София Михаил Дойчев обаче не мисли като колегите си и свикал среща между следствието, МВР и прокуратурата по наркоаферата “Опицвет”. Тя се състояла на 30 декември 1997 г. в сградата на националното следствие. Там Дойчев е искал информация докъде е стигнало разследването и други подробности по акцията на НСБОП. Съвсем неясен е обаче интересът на магистрат от Главна прокуратура, след като делото се наблюдава от Окръжна.
От друга страна, МВР, преди да бъде нападнато, не беше отворило и дума, че в аферата са замесени хора от футболен клуб “Локомотив” – София, или магистрати.
Татарчев за втори път атакува Бонев по фланга НСБОП
Главният прокурор не за първи път използва МВР-службата за борба с организираната престъпност като коз срещу Бонев. В края на октомври м.г. той атакува шефа на ЦСБОП полк. Кирил Радев, че прикрива свои служители от Дупница, които се занимават системно с престъпна дейност. Към т.нар. дупнишка банда бяха причислени оперативните работници от ЦСБОП Пламен Галев и Ангел Христов, както и бившите полицаи Владимир Ангелов и Васил Василев. Антимафиот номер едно обаче автоматично застана в защита на своите подчинени и обвини главния прокурор, че разконспирира негови служители под прикритие. Впоследствие обаче се оказа, че двамата дупнишки служители от ЦСБОП действително са се занимавали с кражби, изнудвания и рекет. Лично вътрешният министър Бонев подписа заповедите им за уволнение, а хората, заблудили Бонев, бяха понижени в длъжност.
Цикличната атака на Татарчев точно срещу НСБОП надали е случайна. Антимафиотската служба е фаворитът на Бонев. През последните няколко месеца спецченгетата правят все по-сериозни удари. Последният беше в началото на януари, когато в София бяха заловени 30 кг хероин. Премиерът Иван Костов лично дойде на празненството на службата при нейното превръщане от централна в национална и държа слово колко важна е тя за правителството.
Вероятно в подадената информация от негови подчинени главният прокурор е видял шанс да удари Бонев и пак е извадил томахавката. Този спектакъл вече сме го виждали в сериала “Роко”. Смъртоносната смес “футбол, наркотици и магистрати” обаче е далеч по-обещаваща.
През декември 2001 г. по делото Опицвет Върховният касационен съд реши, че 660 кг амфетамин могат да са наркотични вещества за лична употреба, защо през ноември 2003 г. прокуратурата да не повтори същия номер?
НАРКОБАРОНИТЕ ОТ ОПИЦВЕТ БИЛИ САМО ЕКСПЕРИМЕНТИРАЩИ ХИМИЦИ
Кристиян Младенов и Валери Величков, известни като наркобароните от софийското село Опицвет, няма да лежат в затвора, научи БАНКЕРЪ онзи ден. Решението е взето от Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд още на 18 декември 2001 г., макар че официалният документ носи дата 7 януари 2002 година. То е окончателно и не подлежи на обжалване.С това решение върховните съдии отмениха присъдите на двамата, наложени им от Софийския окръжен съд на 7 февруари 2000 г. и потвърдени от Софийския апелативен съд през юли 2001 година. Първоначално мозъкът и фактическият собственик на нарколабораторията Кристиян Младенов получи седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв., а химикът Валери Величков – шест години затвор и 2000 лв. глоба. Те трябваше да лежат по обвинения в производство на наркотични вещества – амфетамин-база, в особено големи количества. Нарколабораторията в Опицвет беше разбита след разработка на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) на 18 декември 1998 година. При операцията антимафиотите са заловили около 330 кг готов амфетамин-база (в бидони) и 666 кг бензилметилкетон (БМК) – вещество, което в Закона за контрол на наркотичните вещества е дефинирано като прекурсор, тоест суровина за производство на психотропни вещества. Общата стойност на намерената дрога е над 30 млн. г. марки. В таен погреб са открити около 10 тона бензол, необходим за синтез на фенилацетон, различни химикали, машини за пакетиране, хладилни инсталации и производствен реактор. Капацитетът на лабораторията е бил 50 литра течна субстанция на денонощие. Експерти изчисляват, че средната цена на блистер каптагон (20 хапчета), който се произвежда на базата на амфетамина, е 10 долара. В началото на март 1999 г. антимафиотите разбиват втора подобна лаборатория, този път в гр. Банкя. В нея освен готова дрога е открита и чисто нова машина за таблетиране на стойност 285 000 долара. Според тогавашната информация от НСБОП и следствието, между Опицвет и Банкя има пряка връзка, доказана и с документи. Първоначално разследването бе възложено на Националната следствена служба, но около година по-късно то бе иззето и пратено в Софийското окръжно следствие.При внимателен прочит на доказателствения материал по делото – пишат в решението си върховните съдии – настоящата инстанция стига до извода, че не са налице доказателства, сочещи сигурно и недвусмислено, че произведеното наркотично вещество е било предназначено за продажба или друго отчуждаване… …По отношение на подследствения Кристиян Младенов – данните по делото категорично сочат, че след като е поръчал и финансирал дейността по изготвяне на промишлената технология за производството на БМК (бензилметилкетон – бел. ред.), по-късно е поръчал експерименти за технология на синтез на вещество по формула, дадена му от поръчителите на технологията, след първия опит, който е излязъл негоден (подследственият Величков го нарича получена чернилка), той изрично е наредил на Величков да преустанови експериментите…. Според върховните магистрати Кристиян Младенов е съвършено невинен, докато прегрешенията на химика Валери Величков са оценени на една година лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок. Какво да допълним още? Само две неща. Първо – Кристиян Младенов вече е осъждан веднъж за производство на амфетамин – през 1995 г., присъдата му е влязла в сила на 9 октомври същата година, но той така и не влизал никога в затвора, за да си я излежи. И второ – България явно е единствената страна, в която производството на наркотици трябва да бъде доказвано единствено с предварително сключени договори за неговата продажба.
След две-три седмици се навършват точно пет години, откакто МВР, следствието, прокуратурата и съда подхванаха трагикомедията Опицвет. Ако действието се развиваше в някой по-земен и не толкова деликатен сегмент (примерно производство на електротелфери, праз лук или обувки) – главните действащи лица (от всички страни на подсъдимата скамейка едновременно) отдавна щяха да бъдат уволнени. Било поради явна некадърност, или още по-явен саботаж. В системата на правоохранителните и правораздавателните органи обаче нищо подобно не се е случвало, няма и да се случи. По една много проста причина: и в МВР, и в съдебната система продължава да се действа по отколе познатия и ефикасен принцип – няма иднидидуална безотговорност, има колективна вина. В понеделник (25 ноември) в зала 2 на Софийския апелативен съд (САС) се разигра поредният фарс от легендарното дело Опицвет. Ход на делото не беше даден, тъй като адвокатите на подсъдимите Кристиян Младенов и Валери Величков направиха опит да депозират две експертни становища и да призоват още трима свидетели. След близо час препирни в съдебната зала и още час, по време на който магистратите заседаваха насаме със себе си, съдът постанови… Всъщност, за да стане ясно какво точно постанови съдът в понеделник, е необходима кратка ретроспекция на случая Опицвет от края на миналата година до наши дни. На 18 декември 2001 г. Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд в състав: Маргарита Тихчева – председател, и Огнян Ризов и Христо Странджански – членове, решава, че произведените в химическата лаборатория 666 кг психотропна субстанция (амфетамин-база) не са предназначени за търговия, тъй като по време на обиска и следствието не са открити доказателства (предварително сключени договори) за това. Освен това движещият мотив на Кристиян Младенов и Валери Величков не бил стремежът към незаконно облагодетелстване, а чисто… спортната злоба: виждайки, че от опитите му не излиза нищо, Валери Величков (химик по образование) се заинатил и си обещал, че няма да излезе от лабораторията, докато не получи мечтаната субстанция. Ето защо, постановяват върховните съдии, Кристиян Младенов е невинен, а Валери Величков получава една година затвор условно. Решението на върховните съдии било окончателно и не подлежало на обжалване. Мотивите, с които върховните магистрати направиха опит да сложат последната точка на четиригодишната амфетаминова сага, се появиха на бял свят чак на 7 януари 2002 година. Четири дни по-късно обаче, когато БАНКЕРЪ пръв публикува част от тях (бр. 2 от 12 януари 2002 г.), въпросните мотиви все още ги нямаше на бял свят. Скандалът, избухнал след публикацията на БАНКЕРЪ, беше толкова страховит, че по-голяма част от висшите магистрати (включително и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров) направо се… объркаха. Председателка на съдебния състав Маргарита Тихчева бе пенсионирана по нейно желание, а другите двама магистрати си отнесоха по едно наказание. Софийската окръжна прокуратура светкавично поръча чисто нова химическа експертиза на амфетамин-базата, намерена в лабораторията, чиято цел бе да въоръжи държавното обвинение с нови доказателства. В средата на април високоотговорната задача бе изпълнена и на 30 април 2002-а Върховният касационен съд отмени влязлата в сила оправдателна присъда на Кристиян Младенов и условното наказание на химика Валери Величков, възобнови делото Опицвет и го прати за разглеждане в Софийския апелативен съд. За да стане още по-ясно за какво иде реч, трябва да бъде припомнено и още нещо. Фундаменталното ново доказателство в спасителната експертиза гласи, че е напълно възможно синтезирането и производството на 666-те кг амфетамин-база (открити при акцията на НСБОП в Опицвет през декември 1997 г.) да стане в лабораторните условия, създадени от Кристиян Младенов и компания. Именно тази експертиза стана причина новият процес да не започне. Според апелативните съдии, въпросната експертиза е направена по друго дело (т.е. – по старото дело Опицвет, приключило безславно във ВКС), докато при тях случаят фигурирал под нов номер (N69/2002 г.). Колкото и невероятно да звучи, апелативните съдии са прави от гледна точна на закона. От чисто човешка гледна точка обаче нещата стоят малко по-различно. Особено ако някой се осмели да отговори на въпроса: Какво точно са правили цели пет години органите на МВР, следствието и прокуратурата, за да не докажат (или отхвърлят) очевидното – че колосалното количество синтетична дрога (амфетамин-база) е синтезирано и произведено именно в лабораторията на Кристиян Младенов в с. Опицвет?Според съдиите, новата експертиза също е длъжна да отговори на три въпроса:- възможно ли е амфетаминът-база да се синтезира в лабораторни условия?- тъждествени ли са понятията химичен синтез и химическа технология?- може ли наличната апаратура в Опицвет да осигури химическата технология за производство на амфетамин-база?Съдът насрочи следващото заседание за 22 януари 2003 г. и едва тогава, в зависимост от заключението на експертите, ще се реши дали да бъде даден ход на новото дело Опицвет. Минути след края на сбирката едно от вещите лица (чието име ще спестим засега) съобщи на наобиколилите го журналисти, че няма да бъде направено нищо по-различно от онова, което вече е свършено по време на следствието. Според него, резултатите също няма да са кой знае колко различни, защото мощностите в лабораторията на Кристиян Младенов позволяват не само безпрепятствения синтез на дрогата, но и нейното производство за търговски цели.
19 Ноември 2002г.
ГЪРМЯТ ЛИВАНЕЦА САРКИС ЗАРАДИ СЕДЕМЦИФРЕН ДЪЛГ В ЗЕЛЕНО?
На два пъти през тази година ливанецът Адел Абдо Саркис се разминава със смъртта. В понеделник (4 ноември) неизвестни килъри откриха срещу него стрелба с автомат и го раниха в рамото. Тежко ранен е личният телохранител на Саркис – криминално проявен нашенец. Екшънът се разигра в столичния квартал Гоце Делчев и в него пострадаха още двама души – възрастен мъж и дете.Първото покушение срещу ливанеца се разигра на 19 март около три и половина сутринта. Убийците са причакали кервана на 44-годишния Адел Абдо Саркис край разклона на Околовръстното шосе за Драгалевци и за отрицателно време са направили мерцедеса му и джипа на охраната на решето. При огледа след стрелбата полицаите са преброили 25 дупки от куршуми по двете коли и са събрали от мястото на засадата 35 гилзи от автомат Калашников.Името на Саркис нашумя около аферата Опицвет през 1996 година. Според информирани, той е финансирал част от операцията и е бил съдружник в пазарджишката финансова къща Юнона монета, през която са били изпирани парите от продажбата на амфетамина. По време на следствието обаче цялата пазарджишка връзка е изхвърлена от делото и по нея никой не е работил изобщо.Източници от вътрешното министерство твърдят, че Адел Саркис от доста години е вътре с двата крака в наркотрафика, приписват му се и няколко тежки криминални престъпления, извършени в различни краища на страната. Според информационните масиви на МВР, той вече е бил зад решетките за малко (на 10 октомври 2001 г.) – при акция на НСБОП за недопускане и пресичане на тежки престъпления и евентуални терористични действия. Тогава антимафиотите откриват в дома му, охраняван от седем въоръжени мъже, четири пушки Браунинг с оптичен мерник, Спас 15, Браунинг и Маверик, карабина SRL (също с оптика), пистолет Зиг Зауер и револвер Смит енд Уетсън. Иззето е и голямо количество боеприпаси. По време на обиска са намерени още над килограм бижута с неизяснен произход и огромна сума долари. При разпитите ливанецът не е могъл да даде смислен отговор на въпроса за какво са му всички тези оръжия, откъде има толкова пари и чии са бижутата. Саркис е задържан и срещу него е образувано следствено дело. Според съобщение на пресцентъра на МВР, разпространено на 11 октомври 2001 г., работата по разкриване на престъпната му дейност (на Саркис – бел. ред.) продължава, но няколко дни по-късно той е пуснат на свобода срещу парична гаранция. Оказало се, че всичките пушкала били напълно законни и той си имал тапия за всяко едно от тях. След понеделнишката стрелба обаче пресцентърът на СДВР официално съобщи, че всички ченгета, узаконили оръжията на Саркис, са уволнени и срещу тях текат най-различни проверки. Ливанецът живее у нас от десет години и през 1994 г. получава българско гражданство. Според осведомени, атентатите срещу Саркис са заради дълг (в размер на седемцифрена сума в зелено) към бивша силова структура, държаща контролния пакет от наркобизнеса у нас.
Крупен трафикант на дрога и оръжие и монополист в бизнеса със синтетични наркотици са две от най-популярните определения, с които бивши и сегашни ченгета продължават да описват действията на покойния Фатик. В интерес на истината до момента откъм вътрешното ведомство не е изтекло нито едно конкретно доказателство, че те са верни. Очаквайки да се случи чудо (тоест – МВР да залови истинските убийци на Фатик), човек се сеща за няколко други екшъна. Те също се разиграха в столицата, но се връзват с убийството на Фатик по друга линия: според бивши и действащи МВР-служители, през 1997 г. той влиза в бизнеса със синтетична дрога (амфетамин и каптагон) и за отрицателно време се превръща в монополист на пазара. От другата страна на барикадата е ливанецът Адел Абдо Саркис, който преди десет месеца напусна България уж за малко, но… всъщност завинаги.Докато главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов обясняваше в Брюксел на 26 ноември 2002 г. как за година-две ще вкара България в правия европейски път (ако му бъде гласувано подходящото доверие), коварна ръка му подля вода: към 23 ч. в баровския столичен квартал Лозенец бяха застреляни от упор 54-годишният ливанец Фейсал Закка и 48-годишният сириец Матар ал Рулех. Според съобщението, разпространено от пресцентъра на МВР, двамата не са криминално проявени, занимавали се с внос и търговия на запалки и от години са имали българско гражданство. Връзката на Фейсал и Матар с ливанеца Адел Абдо Саркис излезе наяве няколко часа след инцидента, въпреки категоричното нежелание на МВР да коментира каквото и да било по случая. Според изтеклата информация, тримата са били партньори по времето на аферата Опицвет (през 1997-1998 г.) и дори са финансирали лабораторните занимания на Кристиян Младенов през пазарджишката си фирма Фининвест (в нея пълномощник на Кристиян е брат му Рослав Младенов, а една от жертвите фигурира под името Матар Фарай Алдулеа).Кой знае защо обаче, някак съвсем между другото, още на 27 ноември бе лансирана и версията, по която МВР смята да разнищва двойното убийство: преди известно време (информираните източници не уточняват кога точно) в отношенията между Фейсал и Матар (от една страна) и Адел Саркис настъпва разрив и те стават смъртни врагове. Толкова смъртни, че срещу Саркис са извършени два неуспешни атентата (през март и ноември 2002 г.), при които той оцелява по чудо. В отговор, заминавайки за Париж уж по неотложни бизнес дела, Саркис всъщност разчистил сметките с враговете си… докрай.На 27 ноември м.г. още със стъпването си на българска земя ген. Бойко Борисов произнесе пред журналистите дежурната си реплика: Версията за двойното убийство е само една и вие много добре знаете каква е! Информацията, която има за тези хора, е достатъчна. Надяваме се до няколко дни да имаме резултат по този случай. Главсекът на МВР обаче отказа да сподели с медиите каквото и да било повече по темата. За първи път органите на МВР се запознават официално с Адел Саркис в края на 2001 г., въпреки че спецслужбите от години знаят, че той се занимава с наркотрафик и го подозират за организирането на няколко тежки криминални престъпления (включително и убийство). При операция на НСБОП, проведена на 10 октомври м.г., антимафиотите откриват в дома на Саркис (охраняван от седем въоръжени до зъби пазачи) четири пушки, два пищова и голямо количество боеприпаси за тях, над килограм златни бижута и неколкостотин хиляди долара. При разпитите ливанецът не е могъл да даде смислен отговор на три въпроса: за какво са му оръжията, откъде има толкова пари и чии са бижутата. По случая е образувано следствено дело, но няколко дни по-късно Саркис е пуснат на свобода, а делото е пратено в архивите. Причината е, че ливанецът притежава всичките си пушкала законно.На 19 март 2002 г. през нощта тежко въоръжени бандити причакват автомобилния керван на Адел Абдо Саркис на разклона на Околовръстното шосе за Драгалевци. След близо петминутна канонада мерцедесът на Саркис и джипът на охраната му са направени на решето. При огледа полицаите са преброили 25 дупки от куршуми по двете возила и са събрали от мястото на засадата 35 гилзи от автомат Калашников. Образувано е дело срещу неизвестен извършител, Саркис е разпитан като свидетел и е пуснат да си ходи.На 4 ноември 2002 г. ливанецът пак е взет на мушка. В столичния квартал Гоце Делчев неизвестни стрелят срещу него с автомат и успяват да го улучат в рамото. По време на пукотевицата тежко е ранен личният му телохранител (криминално проявен нашенец), пострадали са още случаен възрастен минувач и едно дете. Отново е образувано дело срещу неизвестен извършител, а Саркис пак е само… обикновен свидетел.Има обаче две неща. Едното е реакцията на ген. Бойко Борисов, когато журналисти питат за последния атентат срещу ливанеца. Че той не е ли в затвора? – възкликва генералът, но се усеща навреме и трайно закопчава устата си. Само няколко часа бяха достатъчни, за да стане ясна причината за генералската изненада: доста преди неговото изявление всичките хора от служба КОС на МВР, които са узаконили пушките и пищовите на Саркис (иззети при операцията на НСБОП в дома му през октомври 2001 г.) са били уволнени и дадени на Военна прокуратура. Нищо логично няма обаче в последващите действия на т.нар. компетентни органи (също в системата на МВР). Само една седмица след неуспешния атентат срещу Саркис в кв. Гоце Делчев ливанецът получава разрешение да напусне България заради… неотложни бизнесдела в Париж.В официалните регистри пише, че Адел Саркис живее у нас от десет години и през 1994 г. е получил българско гражданство. Според осведомени източници от МВР, атентатите срещу него са заради дълг (в размер на седемцифрена сума в зелено) към бивша силова структура, държаща контролния пакет от наркобизнеса у нас.Едва ли е необходимо надълго и нашироко да бъде обрисувана вероятната връзка между всичко описано дотук и най-прясното (засега) столично убийство. И, макар в криминалната аритметика две и две невинаги да прави четири, в тази посока сметките могат и да излязат. Стига, разбира се, някой да се осмели и да хване сметалото. Тогава може да се окаже, че Фейсал Закка и Матар ал Рулех не само не са се карали със Саркис, ами през последните пет-шест години са били партньори в наркобизнеса. И в крайна сметка те са опрали пешкира, защото Адел Саркис си е взел шапката и си е заминал.Според просветени МВР-служители, Адел Саркис се е познавал достатъчно дълго и достатъчно добре както с бащата Исмет Тюркмен, така и с наследника му. Както вече стана дума в началото, през 1997 г. Фатик се отдава почти изцяло на бизнеса със синтетична дрога и в края на следващата година вече е почти пълен монополист на нашия пазар. По странно стечение на обстоятелствата, утвърждаването му на каптагоновия връх съвпада с една от най-успешните операции на НСБОП – разгрома на нарколабораторията Опицвет. Тя е проведена на 18 декември 1998 година. Като при обиска антимафиотите изземат 330 кг готов амфетамин-база (в бидони) и 666 кг бензилметилкетон (суровина за производство на психотропни вещества), около 10 тона бензол, необходим за синтез на фенилацетон, различни химикали, машини за пакетиране, хладилни инсталации и производствен реактор. Изчислено е, че общата стойност само на намерената дрога е над 30 млн. г. марки. Далеч сме от мисълта, че Фатик е разчистил пътя пред себе си като е обадил конкуренцията на НСБОП. Като нищо обаче той може да е финансирал изграждането на нарколабораторията в Опицвет и в един момент да си е поискал обратно инвестицията (при това на няколко пъти), с която е подпомогнал мозъка на аферата – ливанецът Адел Саркис…
ДЕЛОТО СРЕЩУ НАРКОБАРОНИТЕ ОТ ОПИЦВЕТ ТРЪГНА ОТНОВО
Делото за нарколабораторията в софийското с. Опицвет отново тръгна в Софийския апелативен съд и отново накриво. В сряда (28 януари) участниците в процеса направиха опит да се запознаят в съдебната зала, но той се оказа несполучлив: адвокатката на химика Валери Величков се оказа болна. Освен това стана ясно, че Министерството на правосъдието не е изпълнило съдебната поръчка за разпит на холандския гражданин Шаак Спейер, който трябва да свидетелства по делото. Именно той е човекът, поръчал на Кристиян Младенов синтеза на веществото БМК (бензилметилкетон), което е основна суровина за производството на амфетамин. Според защитата не бил изследван напълно фактът, че Кристиян Младенов е имал сключен договор с холандска фирма, представлявана от Шаак Спейер, и съществувала опасност обективната истина да остане неизяснена.Нарколабораторията в Опицвет бе разбита след разработка на НСБОП на 18 декември 1997 година. По време на обиска в лабораторията са открити около 330 кг готов амфетамин-база и 666 кг бензилметилкетон (БМК) на обща стойност 30 млн. г. марки, около 10 тона бензол (необходим за синтез на фенилацетон), различни химикали, машини за пакетиране, хладилни инсталации и производствен реактор. Според експертизите по делото, капацитетът на лабораторията е бил 50 литра течна субстанция на денонощие. В началото на март 1999 г. антимафиотите разбиват втора подобна лаборатория, този път в гр. Банкя. В нея освен готова дрога е открита и чисто нова машина за таблетиране на стойност 285 000 долара. Според тогавашната информация от НСБОП и следствието, между Опицвет и Банкя има пряка връзка, доказана и с документи, но тези материали мистериозно не попадат в делото срещу Младенов и Величков. На 7 февруари 2000 г. състав на Софийския окръжен съд призна за виновни двамата подсъдими по процеса – Валери Величков (като извършител) и Кристиян Младенов (като подбудител и помагач) в производството и държането на наркотичното вещество амфетамин-база в особено големи количества. Младенов бе осъден на седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв., а Величков – на шест години затвор и 2000 лв. глоба. Процесът в Софийския окръжен съд бе следен най-детайлно от третия секретар на посолството на САЩ в България по онова време Рой Уитакър. Той е бил поканен от председателя на Софийската окръжна прокуратура Маргарита Попова и според информационната служба на посолството – щом Рой Уитакър е приел тази покана, очевидно и посолството (тоест – US-посланикът) е проявило интерес към това дело.През юли 2001 г. Софийският апелативен съд потвърди решението на градските магистрати, но защитата на двамата обжалва присъдите пред Върховния касационен съд (ВКС). Точно две години без един месец след старта на съдебната епопея (на 18 декември 2001 г.) тричленен състав на ВКС отсече, че Кристиян Младенов е невинен, а Величков е произвел дрогата от любов към професията, т. е. да докаже на себе си, че е добър химик, а не за да печели от дрога. В крайна сметка магистратите оправдаха Кристиян Младенов напълно, а любознателният химик Валери Величков бе осъден условно на една година затвор с тригодишен изпитателен срок.По неизвестни досега причини решението на тричленката в състав – Маргарита Тихчева, съдия-докладчик по делото, и членове Огнян Ризов и Христо Странджански, стана факт за служебно ползване едва на 7 януари 2002 година. Пръв за случая писа в. БАНКЕРЪ (бр. 2 от 12 януари 2002 г.):При внимателен прочит на доказателствения материал по делото – пишат в решението си върховните съдии – настоящата инстанция стига до извода, че не са налице доказателства, сочещи сигурно и недвусмислено, че произведеното наркотично вещество е било предназначено за продажба или друго отчуждаване… …По отношение на подследствения Кристиян Младенов – данните по делото категорично сочат, че след като е поръчал и финансирал дейността по изготвяне на промишлената технология за производството на БМК (бензилметилкетон – бел. ред.), по-късно е поръчал експерименти за технология на синтез на вещество по формула, дадена му от поръчителите на технологията. След първия опит, който е излязъл негоден (подследственият Величков го нарича получена чернилка), Младенов изрично е наредил на Величков да преустанови експериментите…. През февруари 2002 г., софийският окръжен прокурор Маргарита Попова поиска отмяна на присъдата и възобновяване на делото срещу Кристиян Младенов и Валери Величков. А окръжната съдийка Ружена Керанова, която осъди двамата на първа инстанция, заплаши, че ще подаде оставка. На 30 април Върховният касационен съд (ВКС) ревизира решението на тричленния състав и върна делото Опицвет в Софийския апелативен съд. Мотивът, с който върховната инстанция сътвори този прецедент, гласи, че съществуват новооткрити доказателства, които биха могли да са относими към доказаността на извършеното престъпление, правната му квалификация, степента на вината и отговорността на извършителите. През май 2003 г., по предложение на председателя на ВКС Иван Григоров, предишният Висш съдебен съвет с невиждано единодушие пенсионира съдия-докладчика по делото Маргарита Тихчева поради навършени години. Освен това шефът на ВКС информира членовете Висшия съдебен съвет, че е наказал останалите двама магистрати, участвали в скандалното оневиняване на Младенов и Величков – Огнян Ризов и Христо Странджански, с 10-процентно намаление на заплатите за шест месеца.Следващото заседание по делото Опицвет е насрочено за 10 март 2004 година. На него се очаква защитата на подсъдимите да поиска отвод на един от експертите по делото, тъй като е давал мнение за експертизата си, преди да бъде разпитан от съда.
ТРИ ГОДИНИ СЛЕД ПУБЛИКАЦИЯТА, С КОЯТО БАНКЕРЪ ПРЕДОТВРАТИ ОНЕВИНЯВАНЕТО НА НАРКОБАРОНИТЕ ОТ ОПИЦВЕТ, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ОТНОВО ПОБУТНА КРИСТИЯН МЛАДЕНОВ И ВАЛЕРИ ВЕЛИЧКОВ КЪМ СВОБОДАТАСлед вътрешна драма, продължила точно три години, на 3 май (вторник) откъм Софийския апелативен съд най-сетне излетя дългоочакваното решение по печалноизвестното наркодело Опицвет. Съобщението, с което радостната новина обиколи земното кълбо, е фундаментално по своя характер и затова си заслужава да бъде цитирано едно към едно. Не за друго, а като доказателство, че когато няма накъде да мърдат, българските слуги на Темида са способни да изсмучат от пръстите си… каквото трябва:Състав на Софийския апелативен съд е изменил присъдата на първата инстанция, като частично е оправдал Кристиян Младенов и Валери Величков да са извършили инкриминираното им престъпление за периода лятото на 1997 г. до края на месец ноември 1997 г., като първият да е действал като подбудител и помагач, а вторият като извършител, с оглед изготвянето на 333 кг амфетамин-база и опит за изготвяне на още 333 кг от същото вещество. Намалена е и стойността на предмета на престъплението, като двамата са оправдани за сумата над 9.994 млн. лева.Всичко това, наред с продължителността на наказателното производство – повече от 7 години, както и правилната преценка на съотношението на смекчаващите и отекчаващите обстоятелства, сред които количеството, видът и формата на намерения краен продукт, който е бил негоден за таблетиране, е обосновало смекчаването на отговорността им по чл. 55, ал. 1, т.1 от Наказателния кодекс. Съдът изменя наказанието на Кристиян Младенов от 7 години лишаване от свобода на 4 години и намалява глобата от 5000 лв. на 4000 лева. На Валери Величков наказанието е намалено от 6 години лишаване от свобода на 3 години, а глобата от 2000 лв. на 1500 лв.., като е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 5 години. В останалата част присъдата е потвърдена….Две към триНарколабораторията в софийското с. Опицвет е разбита от НСБОП на 18 декември 1997 година. По време на операцията антимафиотите залавят 330 кг готов амфетамин-база (в бидони) и 666 кг бензилметилкетон (БМК) – вещество, което е включено в Закона за контрол на наркотичните вещества като суровина за производство на психотропни вещества. Освен това в таен погреб са открити още 10 т прекурсори, няколко машини за пакетиране и хладилни инсталации, плюс реактор за синтез на дрога. Капацитетът на лабораторията е 50 литра течна субстанция на денонощие, а общата стойност на намерената дрога е над 30 млн. деноминирани лева. В началото на март 1998 г. антимафиотите разбиват втора лаборатория, този път в гр. Банкя, в която освен готова дрога е открита и чисто нова машина за таблетиране на стойност 285 000 долара. Връзката между двата обекта е доказана, но със случая Банкя така и никой не се занимава. По същия случаен начин от делото Опицвет изпада и т. нар. пазарджишка връзка. Става дума за финансовата къща Юнона монета на известния ливанец Адел Абдо Саркис, който е разследван от НСБОП за наркотрафик и срещу когото бяха организирани два неуспешни атентата.На 7 февруари 2000 г. Софийският окръжен съд призна Кристиян Младенов и Валери Величков за виновни по всички повдигнати обвинения. Идеологът на нарколабораторията Кристиян Младенов бе осъден на 7 години лишаване от свобода и глоба от 5000 лв., а химикът Валери Величков получи 6 години затвор и глоба от 2000 лева. На 23 юли 2001 г. Софийският апелативен съд потвърди първоинстанционните присъди на двамата, но след обжалване от страна на защитата делото хлътна във Върховния касационен съд и за едната бройка да си остане там завинаги.Пет за четириАко не беше публикацията на БАНКЕРЪ (бр. 2 от 12 януари 2002 г.), озаглавена Наркобароните от Опицвет били само експериментиращи химици, Кристиян Младенов и Валери Величков отдавна щяха да са хванали не българската гора, а… плажовете на някой карибски остров. По една случайност няколко часа преди отпечатването на броя редакцията се сдоби със скандалното решение на Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд с председател Маргарита Тихчева. То е взето на 18 декември 2001 г., разпространено е в силно ограничен тираж на 7 януари 2002 г. и в него се казва, че Върховният касационен съд отменя присъдите на Кристиян Младенов и Валери Величков, наложени им от Софийския окръжен съд и потвърдени от Софийския апелативен съд.Мотивите за това фундаментално решение са, че Кристиян Младенов и Валери Величков не са произвеждали синтетична дрога, а са бъркали експериментални смески по поръчка на холандски бизнесмен. На всичко отгоре, след като първите няколко опита излезли неуспешни и Кристиян Младенов се отказал от начинанието, химикът Величков решил да докаже себе си и произвел още… половин тон субстанция, която също не харесал, защото била мътнокафява на цвят…. Седем осмиЗа най-голяма изненада на всички тримесечният скандал, разгорял се след публикацията на БАНКЕРЪ, завърши по неочакван начин. В средата на април 2002 г. председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров влезе в историята като първия шеф на върховно съдилище в Европа, репресирал свои подчинени. И то не за друго, а заради решението им, с което те оневиниха (за щастие неуспешно) наркобароните от Опицвет. Казано в прав текст – по предложение на Иван Григоров Висшия съдебен съвет (ВСС) пенсионира председателя на фаталната тричленка на ВКС Маргарита Тихчева и наказа дисциплинарно двамата й колеги, като ги остави няколко месеца без 10-процентно индексиране на заплатите. Смятайки, че си е измил по този начин ръцете, няколко дни преди пенсионирането на Тихчева, председателят на ВКС Иван Григоров върна делото на Софийския апелативен съд (САС) за гледане от друг състав, който наистина си свърши работата като… Пилат Понтийски. Едва ли е работа на Параграф 22 да анализира решението на САС, с което Кристиян Младенов и Валери Величков бяха изкарани по-чисти и от момина сълза. Едно-две изречения от въпросното решение обаче няма как да бъдат подминати: Наред с продължителността на наказателното производство – повече от 7 години, както и правилната преценка на съотношението на смекчаващите и отекчаващите обстоятелства, сред които количеството, видът и формата на намерения краен продукт, който е бил негоден за таблетиране, е обосновало смекчаването на отговорността им по чл. 55, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс.Съгласно разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс, по време на второинстанционното дело прокуратурата има право да събира и представя пред съда нови доказателства, а съдът може да назначава нови експертизи и да разпорежда извършването на допълнители процесуално-следствени действия. По всичко личи обаче, че в продължение на две години по делото Опицвет нищо подобно не се е случило, защото извън полезрението на магистратите са останали няколко прелюбопитни факта. Първо, че малко след разбиването на нарколабораторията (през декември 1997 г.) Кристиян Младенов изчезва от България и прави несполучлив опит да изтегли от две австрийски банки 2 млн. долара в брой, преведени му от ливанския наркотрафикант Адел Абдо Саркис. Другата любопитка, минала покрай сърцата и умовете на апелативните съдии, е фактът, че в началото на 1998 г. Кристиян Младенов бе обявен за международно издирване чрез Интерпол и бе върнат в България – около година по-късно – от Будапеща. Третото обстоятелство, което по никакъв начин не би трябвало да се таксува като смекчаващо, е таблетиращата машина, открита през март 1998 г. в Банкя. По време на втората част от операцията на НСБОП са открити документи, които по категоричен начин доказват, че тази таблетираща машина е собственост на Кристиян Младенов, но явно за апелативните съдии това никак не е съществено.И още нещо странно се забелязва във всеобщите усилия аферата Опицвет да приключи по най-безболезнения начин за наркобароните. Според версията на Кристиян Младенов, той и химикът Величков изобщо не са предполагали каква точно смес бъркат в лабораторията, защото били получили формулата и суровините от холандския бизнесмен Хикс. Кой знае защо обаче, нито в периода 1999-2003 г., нито по-късно прокуратурата изобщо не си направи труда да попита компетентните власти в Холандия кой точно е въпросният бизнесмен Хикс. Ако това се беше случило, холандската полиция със сигурност щеше да установи, че такъв господин не съществува, а всички твърдения на Младенов, че той и химикът изобщо не са знаели какво произвеждат, са чиста измислица. Но онова, което трябваше да се случи по време на делото Опицвет в Софийския апелативен съд, бе разнищването на слуха, че за оневиняването на наркобароните са инвестирани 300 000 лв., разпределени… между когото трябва. Колкото и невероятно да звучи, това би могло да стане по най-елементарния начин: чрез данъчни проверки и отваряне на личните сметки на всички длъжностни лица, имали нещо общо с делото – полицаи, следователи, прокурори, съдии и вещи лица. За най-голямо съжаление обаче българската съдебна система със сочни клюки не се занимава. Дори в случаи като Опицвет, когато законът нашепва, че 666-те кила на Кристиян Младенов и Валери Величков са синтетична дрога, а дълбокото вътрешно убеждение на слугите на Темида крещи, че това било пудра захар.
В понеделник (19 ноември). Всички електронни и вестникарски редакции получиха писмо от електронната поща. Литературното творение започва така: Във вторник (20 ноември) Софийският апелативен съд ще гледа за пореден път наркодело №42/06 по случая Опицвет. Заседанието на II-ри съдебен състав е в 3-та зала от 9.00 часа. Магистрат е заявил, че то със сигурност ще се гледа при отворени врати поради данни, че има опити за подкупване на съдии с шестцифрена сума. На самото дело се очаква да бъдат представени сведения, събрани със специални разузнавателни средства за това кой точно и по какъв начин се е опитал да даде солидния подкуп. Истинската сензация във вторник обаче се очаква от страна на един от подсъдимите – химикът Валери Тодоров Величков. Спроред адвокат, пожелал анонимност, Величков е решил да прехвърли изцяло вината по случая на партньора си Кристиян Младенов. Причина за това е фактът, че за разлика от предишни съдебни състави по делото сегашният се е оказал неподкупен и за първи път се очакват изключително сурови присъди.
Под писмото стои името на някой си Иван Николов, който се представя за член на сдружение Не на дрогата.
На следващия ден (вторник, 20 ноември) в Софийския апелативен съд (САС) се изсипаха представители на почти всички софийски медии. Те нахълтаха в съдебната зала по делото Опицвет, седнаха на пейките и зачакаха топновините.
Малко след тях в съда пристигнаха двамата подсъдими – Валери Величков и Кристиян Младенов, и започнаха дружески да си говорят. След тях влезе и съдебният състав с председател Антоанета Данова и членове Лада Паунова и Камен Иванов.
Предварителните нагласи за интригуваща завръзка на процеса обаче се разбиха на пух и прах още в първите пет минути на заседанието. Разбра се, че делото няма да тръгне, защото тежък грип е тръшнал адвоката на Валери Величков и той е в петдневен болничен. Заради това процесът бе отложен за 14 декември. Така журналистите не успяха да чуят обещаните разкрития.
Но по природа упорити, те все пак нападнаха с всякакви въпроси химика Валери Величков. Но той с изненадан вид определи като пълна глупост писмото от сдружение Не на дрогата.
Параграф 22 научи още, че нито по делото, нито в прокуратурата, нито в съда има някакви данни, събрани чрез бръмбари, за предлаган подкуп на тричленния състав, който заседава по процеса Опицвет. Последваща наша проверка показа още, че в Сдружение Не на дрогата наистина има лице с името Иван Николов, но според негови колеги, той бил голям шегобиец. Много често погаждал номера с подобен характер на колеги, познати и журналисти.
Но най-тъжното в цялата история е фактът, че журналистите все пак се вързаха на писмото. А на тях трябва да им е ясно, че за да има човек достъп до данни, събрани чрез срс-та, трябва да има специално разрешение, издадено от прокурора (ако материалите вече са предадени на съдебната власт) или от МВР (ако всичко е все още в процес на събиране на информация). При последния вариант е просто изключено прост репортер да получи достъп. А що се отнася до съдебната практика, то тя е ясна – до момента не е известно нито едно дело, по което да са използвани бръмбари и журналистите да са чули резултатите от тях. Така че, както вече казахме, някой изигра цялата гилдия, я тя пък се върза.
Съдебната сага около разбитата от НСБОП на 18 декември 1997 г. нарколаборатория в софийското с. Опицвет е повече от интересна. При акцията на полицията бяха открити около 330 кг готов амфетамин-база и 666 кг бензилметилкетон (БМК) на обща стойност 30 млн. стари лева. Освен това са намерени около 10 тона бензол (необходим за синтез на фенилацетон), различни химикали, машини за пакетиране и производствен реактор. Тогава бяха арестувани химикът Валери Величков, който от субстанциите произвеждал амфетамин, и поръчителят Кристиян Младенов.
Делото срещу тях се влачи вече от десет години по различни съдебни инстанции. На 7 февруари 2000 г. състав на Софийския окръжен съд призна за виновни Величков и Младенов и осъди първия на шест години затвор, а втория – на седем години.
През юли 2001 г. Софийският апелативен съд потвърди решението на окръжните магистрати, но защитата на двамата обжалва присъдите пред Върховния касационен съд (ВКС). Точно четири години след акцията на антимафиотите (на 18 декември 2001 г.) тричленен състав на ВКС със съдия-докладчик Маргарита Тихчева направи невъзможното възможно.
ВКС изцяло оневини Младенов с мотива, че не са налице доказателства, сочещи сигурно и недвусмислено, че произведеното наркотично вещество е било предназначено за продажба или друго отчуждаване…. Съдебният състав стига по-далеч, като прави извода, че произведените прекурсори не са били предназначени за търговия, а за научна цел.
Най-нелогични бяха мотивите на ВКС, с които наложи една година условно на Валери Величков. Според върховните магистрати той е произвел дрогата просто за да се докаже като добър химик, а не да печели от нея.
През февруари 2002 г. тогавашният софийски окръжен прокурор Маргарита Попова поиска отмяна на присъдата и възобновяване на делото срещу Кристиян Младенов и Валери Величков.
На 30 април същата година ВКС преразгледа решението на колегите си и върна делото Опицвет в Софийския апелативен съд. Мотивът на върховната инстанция гласи, че са намерени нови доказателства, които могат да се приобщят към тезата на държавното обвинение за извършеното престъпление.
През 2005 г. САС осъжда на четири години лишаване от свобода Кристиян Младенов и на три години зад решетките Валери Величков. Делото отново се озовава във ВКС, който отново връща делото на САС заради процесуални нарушения. През 2006 г. съставът на Антоанета Данова го пое, но все още не го е приключил.
Докато Опицвет обикаля етажите на Съдебната палата, през май 2003 г., по предложение на тогавашния председател на ВКС Иван Григоров, Висшият съдебен съвет с рядко срещано единодушие пенсионира съдия-докладчика по делото Маргарита Тихчева поради навършени 65 години.
Освен това останалите двама магистрати от ВКС, участвали в скандалното оневиняване на Младенов – Огнян Ризов и Христо Странджански, бяха наказани с 10-процентно намаление на заплатите за шест месеца.
Борислав Радославов
Осъден за амфетамини по „Опицвет”, вместо в затвора, се пече на плажа
Кристиян Младенов, който бе един от главните обвиняеми по аферата „Опицвет” и бе осъден след проточила се безкрайно съдебна сага на пет години затвор през 2008 година, вместо в затвора, е бил засечен на плажа на Слънчев бряг.
Младенов се е любувал на жаркото слънце пред хотел „Дюн” в комплекса. Докато всички медии услужливо, поръчково са насочени да следят всяка стъпка на „дежурното плашило” Митю Очите, фигурата на свързания с амфетамините Кристиян Младенов, остава далеч от медийните погледи.
След проточила се протяжно години наред съдебна сага, Кристиян Младенов бе осъден на пет години затвор заедно с Валери Величков – Химика – на три години, заради производството на 313 кг. готов амфетамин – база и 666 кг бензилметилкетон.
Вместо в килията обаче Кристиян Младенов се пече на плажа в Слънчев бряг.
По делото „Опицвет” прокурор бе сегашната министърка на правосъдието Маргарита Попова, която дори бе подложена на своеобразен терор и натиск, като бяха потрошени стъклата и вратата на дома и. Днес тя отговаря за изпълняването на присъдите по затворите.
В Слънчев бряг Кристиян Младенов има и казино, което тези дни пък бе щурмувано от бопаджии, които при акция откриват 3000 нередовни жетона.
Според специзточници наafera.bgоще през 2001 година, във времето, когато гласят Иван Драшков за шеф на НСС, Драшков е бил засечен неведнъж да се среща с Кристиян Младенов.
Понастоящем пък Драшков е съсед с Кристиян Младенов в Бояна, където Младенов живее в бившата къща на Поли Пантев.
Сэщата година, когато Драшков и Кристиян Младенов се срещат, на 18 декември 2001 г. тричленен състав на ВКС оправдава изцяло Младенов. Магистратите се мотивират, че няма сигурни и недвусмислени доказателства, че произведеното наркотично вещество е било предназначено за търговия. Това поражда обаче скандал и прокуратурата иска възобновяване на процеса. Така друг състав на ВКС върна делото на Апелативния и на финала все пак Кристиян Младенов бе осъден на пет години затвор.
Както преди време, пътят на амфетамините е тясно свързан с определени фигури от висшия ешелон на ДАНС, като връзката минава през Сирия.
Прелюбопитен е и контакта на Кристиян Младенов с шефа на Корпоративна банка Цветан Василев. Източниците ни припомнят, че в генезиса на финансовите им отношения и банковата конскрукция стоят 2, 6 милиона евро.
Осъден за “Опицвет” издъхна на плажа
Кристиян Младенов може да е починал от диабетичен шок
След излизането си от затвора купи “Кремиковци”
Скандален бизнесмен почина мистериозно около 10 часа в Слънчев бряг на брега на морето. Кристиян Младенов, осъден за наркоаферата “Опицвет”, тръгнал да влиза във водата, когато изведнъж се строполил на пясъка. Според запознати вероятно му е прилошало. Все още не е ясна причината за смъртта му. Една от версиите е, че става въпрос за диабетичен шок. От полицията не потвърдиха, нито пък отрекоха дали става въпрос за столичния бизнесмен.
Кристиян Младенов нашумя като основно действащо лице в една от най-скандалните наркоафери у нас. Той бе осъден за разбитата фабрика за амфетамин край село Опицвет. През декември 1997 г. антимафиоти атакуват химична лаборатория и откриват готови 313 кг амфетамин база и два работещи реактора, заредени със суровини. Арестуван е инженер-химикът Валери Величков. След това Националната следствена служба стига до извода, че главен организатор на лабораторията е Кристиян Младенов, който обаче два дни преди акцията
е напуснал страната за сватбено пътешествие
Той е обявен за общодържавно издирване и даден на Интерпол. На 4 февруари 1998 г. Младенов е задържан на унгарско-австрийската граница. На 30 март 1998 г. е докаран в наш арест. Оказва се, че е имал условна присъда пак за амфетамини три години по-рано.
В хода на делото магистратите установиха, че лабораторията в Опицвет е собственост на държавното предприятие “Българска фотография”.
То отдава под наем помещенията на Химическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, който пък ги предоставя на напълно законната си лаборатория за чисти реактиви. В нея работи на щат Величков, който се води в отпуск към момента на задържането. По делото е установено, че за да бъде увеличен капацитетът на производство на чисти реактиви, в базата е монтирано общо химическо оборудване. С тази доставка се занимава познатият на Величков Максим Шлезингер. В началото и той бе арестуван, но после остана само свидетел.
Според обвинението в началото на 1997 г.
поръчките към лабораторията намаляват
и именно тогава се появява Кристиян Младенов. Той предлага оферта за синтезирането на прекурсора бензил-метил-кетон (БМК). Веществото е посочено като 1-фенил-2 пропанон в списък 1 на приложението към Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества.
Преди години Младенов беше в Управителния съвет на футболния клуб “Локомотив” (Сф) и много близък със собственика Николай Гигов. След аферата “Опицвет” обаче Младенов беше освободен от ръководството на столичните “железничари”.
След като излезе от затвора, той внезапно се захвана с металургичен бизнес и дори купи фалиралия гигант “Кремиковци”. Сделката стана миналата година. Фирмата, през която Младенов придоби дяловете на “Кремиковци”, е “Крис Мит”.
47-годишният бизнесмен се нанесе и в просторен палат в “Бояна”, който преди беше собственост на наркобоса Поли Пантев.
КТБ източена и от Кристиян Младенов и брат му 25.08.2014
Излежалият смешна присъда по наркоаферата “Опицвет” Кристиян Младенов неслучайно е почивал точно в курорта Слънчев бряг.
Там е един от основните бизнеси
на брат му Рослан, който е с 5
години по-малък. Рослан
Младенов е управител и
съсобственик на софийската
фирма “Асрар казино”. През 2008
г. тя открила казиното “Краун” на
Слънчев бряг. Тогава брат му
Кристиян все още е в затвора
заради синтетичната дрога от
лабораторията в с. Опицвет.
Рослан Младенов държи
половината от акциите в казиното.
Софийската фирма на Рослан
Младенов, която държи казиното в
Слънчев бряг, е регистрирана на
един адрес с дружеството “Крис
мит”, собственост на брат му
Кристиян. Чрез него осъденият на
5 г. затвор бизнесмен се опита да
придобие металургичния комбинат “Кремиковци” миналата година, но до сделка така и не се
стигна.
Друга любопитна подробност е, че “Арсар казино груп” е една от фирмите в кредитния
портфейл на Корпоративна търговска банка, чийто мажоритарен собственик Цветан Василев се
разследва за източването . Прокуратурата проверява и кредитите, които е отпускала банката.
Един от тях е предоставен точно на казиното. Сумата е 5,1 млн. лв. Въпреки огромната сума
дружеството на Рослан Младенов не е заложено като обезпечение по кредита, каквато е
процедурата при отпускането на такива суми.
Самият Кристиян Младенов няма работещ бизнес към този момент. Фирмата “Крис мит” е
създадена през март 2013 г., месец преди да внесе документи в КЗК с предложение да купи
“Кремиковци”. Тя не развива дейност.
Има запор от банка за дълг от 58 хил. лв.
Другите му 2 фирми са в ликвидация. За разлика от него брат му Рослан развива мащабна
дейност. Освен че държи казиното в Слънчев бряг, той е в борда на директорите на
приватизираното от офшорка през 2002 г. държавно предприятие “Агрокомплект”. То изгражда
язовири, системи за напояване и има обекти в Сирия и Ливан. “Агрокомплект” също е сред
длъжниците на КТБ. Дружеството ползва кредит за 6,25 млн. лв.
До 1998 г. Рослан Младенов е бил съдружник с ливанеца Адел Саркис, спряган за наркотрафикант
през 90-те. Година по-рано е разкрит наркоцехът в софийското село Опицвет, но Рослан Младенов
няма връзка с делото. Разследващите обаче стигат до брат му Кристиян, който има условна
присъда за трафик на синтетична дрога. След акцията на полицията той напуска страната и е
обявен за издирване. Арестуван е на австро-унгарската граница и е върнат в България. Делото
срещу Кристиян Младенов и химика Валери Величков приключва с присъди през 2008 г. след
серия от скандали в съдебната власт и наказания за магистрати.
Кристиян Младенов излиза от затворническото общежитие през юни 2012 г. по предложение на
началника на затвора в София.
Освободен е предсрочно за добро поведение. Тогава му остават още година и 10 месеца от
присъдата.
След излизането си от затвора Кристиян Младенов не се е появявал публично. През 2007 г., преди
да влезе в затвора, Корпоративна търговска банка му отпуска кредит от 400 хил. евро за покупката
на парцел. Имотът е на ул. “Беловодски път” в кв. “Бояна”.
Съпругата на Кристиян Младенов Толина не развива частен бизнес.
Наркобаронът Кристиян Младенов се е удавил според аутопсията
47-годишният бизнесмен Кристиян Младенов се е удавил на плиткото на плажа в Слънчев бряг.
Според аутопсията това е непосредствената причина за смъртта на мъжа, лежал в затвора за
наркоаферата “Опицвет”.
Младенов е бил докаран в патоанатомията следобед на 24 август. Инцидентът с него е станал на
доста оживения плаж пред култовия хотел “Дюн” в морския ни курорт. Красивият имот е построен
на мястото на стария ресторант “Дюни”, след като той беше приватизиран като обособена част от
курортното АД. Купи го една от фирмите на покойния вече бос на ВИС-2 Георги Илиев.
Хотел “Дюн” е разположен на един от трите плажа в Слънчев бряг – северния, който се
концесионира от “Сънинвест” – фирма с участието на няколко хотелиери.
От управата на плажа обясниха, че спасителите веднага са забелязали бедстващ човек и са го
изкарали на брега.
Оказали са му първа помощ и дишането е било възстановено. В линейката обаче Младенов се е
влошил и е издъхнал, преди да стигне до болницата.
Възможно е да е показвал някакви признаци на живот, но ако мозъкът е
останал по-дълго време без кислород, състоянието му е било необратимо, обясниха лекари.
Ще бъде назначена и съдебномедицинска експертиза, която трябва да установи в по-голяма
конкретика причините за смъртта и общото му здравословно състояние. Тя е част от образуваното
вече досъдебно производство, което е задължително при такива инциденти, уточниха от
полицията.
Разследването включва и разпити на свидетели, макар че липсвали данни за умишлено
причиняване на смърт.
Според запознати Младенов е влязъл във водата след обилна закуска. Няма
информация дали е употребил алкохол.
Той е бил с наднормено тегло и вътрешните му органи не са били в добро състояние.
Тялото на бизнесмена е било прибрано веднага след аутопсията. Наета е погребална агенция от
столицата, която да организира траурния ритуал.
Съпругата и децата на химика в Опицвет движат бизнес за милиони
Само двама отговарят пред закона за рекордната за времето си произведена синтетична дрога.
Въпреки съмненията за други бизнесмени, замесени в аферата “Опицвет”, те не се доказват.
Химикът Валери Величков е вторият осъден за разкритата лаборатория за амфетамини в с.
Опицвет през 1997 г. Той е задържан от антимафиотите на място. През декември 2008 г. влиза в
затвора с присъда от 6 г. Лежи в затворническото общежитие “Казичене” и докато е на
топло, работи, за да намали престоя си там.
През 2010 г. е освободен предсрочно, както се случва и с другия осъден за дрогата Кристиян
Младенов. Величков е предложен за предсрочно освобождаване от началника на затвора и съдът
разрешава. Така Валери Величков си спестява още 8 месеца и 18 дни зад решетките. След 2
години излиза и Младенов.
Валери Величков е признат за виновен, че през декември 1997-а е произвел веднъж 114 кг, а дни
след това и 333 кг амфетамин на обща стойност 24,5 млн. лв. Въпреки жалбата му, че процесът е
продължил 11 години, той е болен и през това време е работил, за да издържа семейството си,
присъдата е факт през 2008 г.
Химикът Валери Величков не развива мащабна дейност след излизането от затвора, но съпругата
му Асенка и синът му са собственици на фирми с обороти и капитали за милиони.
Името на Валери Величков нашумя през май 2012 г., когато криминалисти
арестуваха албанеца Битики Хаки и съобщиха, че са предотвратили поръчково убийство.
Преди това ливанецът Мустафа Исмаил дава показания в полицията, че Битики го е наел да убие
бизнесмена Божин Божинов срещу 20 хил. лв. След ареста на Битики у него е открита снимката на
мишената. Божин Божинов е съдружник със съпругата на химика Валери Величков. Той също дава
показания в полицията и разказва за неуредени отношения в бизнеса с Величков. Доказателства
за това не са открити.
Дълг към КТБ вади на търг казино в Слънчев бряг за 1,86 млн. лв. на осъдния за “Опицвет”
15 април 2016 г.
Казино „Кристъл Краун“ в Слънчев бряг е обявено за публична продан от частния съдебен изпълнител Ивелина Божилова, показа проверка на Topnovini.bg. Началната цена на търга е 1 860 720 млн. лв.
Причината за проданта е дълг на собственика на имота – софийската фирма „Асрар казино груп“, към обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка. Срокът на продажбата е от 18 април до същата дата на месец май. Кандидатите за купувачи могат да подават оферти в канцеларията на съдебно-изпълнителната служба към Районен съд-Несебър.
Дружеството длъжник е представлявано от Рослан Младенов. Той е брат на известния бизнесмен Кристиян Младенов, който се удави в морето в Слънчев бряг през август 2014 г.
Казиното „Кристъл Краун“ отвори врати в курортния комплекс през 2008 г. По това време Кристиян Младенов е в затвора. Той беше осъден по-рано същата година на 5 години лишаване от свобода за откритата през 1997 г. нарколаборатория в неговата фабрика в софийското село Опицвет. Бизнесменът излиза на свобода предсрочно през 2012 г. за добро поведение. Две години по-късно той обаче се удавя в района на северния плаж в Слънчев бряг.
Фирмата „Асрар казино груп“, управлявана от Рослан Младенов, е теглила кредит от 5,1 млн. лв. от КТБ. По информация на в. „24 часа“, въпреки огромната сума дружеството на по-малкия брат не е заложено като обезпечение по кредита, каквато е процедурата при отпускането на такива суми.
Освен че държи казиното в Слънчев бряг, Рослан Младенов е в борда на директорите на приватизираното от офшорка през 2002 г. държавно предприятие „Агрокомплект“. То изгражда язовири, системи за напояване и има обекти в Сирия и Ливан. „Агрокомплект“ също е сред длъжниците на КТБ. Дружеството ползва кредит за 6,25 млн. лв.
