06. ноември 2004 – 01:00
Последното (засега) доказателство на древноримското правило, че няма лоши закони, а има закони, които не се прилагат, долетя откъм Свиленград. Във вторник (2 октомври) тамошният районен съд оправда 30-годишния кюрд Махмуд Йозджан по обвинение за трафик на 33 кила хероин. Другият подсъдим по делото – българинът Румен Гълъбов, бе осъден на 15 години лишаване от свобода. След скандалното заседание председателят на петчленния съдебен състав Росен Русев заяви, че той и колегите му са били единодушни както за оправдаването на Махмуд Йозджан, така и за 15-годишната присъда на Румен Гълъбов. Той обеща да напише мотивите за сензационното си решение в най-скоро време, но Парагаф 22 научи, че прокурорът по делото Маргарит Камбуров, както и колегите му от Свиленградската районна прокуратура изобщо не са съгласни с оправдаването на кюрда. Само няколко минути след като научи за решението на Свиленградския районен съд, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов свика спешно заседание в кабинета си, което завърши по изумителен начин. Решихме да задържим Махмуд Йозджан за едно денонощие, както ни позволява законът, след което да го екстрадираме от България, заяви за Параграф 22 ген. Борисов във вторник, едва сдържайки се да не употреби по-силни думи. Причината е, че открай време делото срещу Махмуд Йозджан се смята за първия по-сериозен пробив в бетонната йерархия на международната наркомафия, който бе на път да приключи като по учебник: заловена дрога, успешна полицейска разработка, качествено следствено дело и перфектен обвинителен акт.Доколкото Параграф 22 успя да научи в четвъртък (4 ноември), Върховната касационна прокуратура също не смята да се предава без бой и вече е планирана среща между главния прокурор Никола Филчев и главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Хубаво би било, ако на нея присъстват още двама души, имащи нещо общо с правораздавателните парадокси в България – министърът на правосъдието Антон Станков и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров. Началото на поредната разправия между МВР и съда се губи в далечната (вече) 2001 г., когато на 27 август през нощта на ГКПП-Капитан Андреево е отклонен за щателна митническа проверка камион Фиат Ивеко с бургаска регистрация, пристигащ от Турция. Дежурните митничари се усъмнили, че около камиона има нещо нередно, защото в каросерията имало само детско легло, детско бюро и гардеробче, а шофьорът – бургазлията Митко Кадийски, бил пребледнял и ръцете му треперели като на болен от паркинсон. Около 2 часа митничарите откриват под седалките в шофьорската кабина специално пригоден тайник с 66 пакета, облепени с тиксо. На наркополевия тест прахообразното вещество реагира на хероин, а стрелката на кантара заковава на 32.3 килограма. По тогавшния ценоразпис на съдебната система дрогата е оценена на около 2 млн. лв., но по тротоарни цени на дребно тя струва поне два пъти повече. Силно притеснен, шофьорът Митко Кадийски категорично отрича да знае какво прави дрогата в кабината, но много скоро кълбото започва да се разплита. В хода на разследването е установено, че камионът е купен от автоборсата в столичния кв. Горубляне през април 2001 г. от Румен Гълъбов от Костинброд. Именно той е замесил в аферата и бургазлията Митко Кадийски, с когото се познавали от много години. Зарибяването станало на 20 август 2001 г., като уговорката била да отидат до Истанбул и да докарат евтини мебели за продажба в България. На 24 август вечерта те влезли в Турция през ГКПП-Капитан Андреево по много особен начин: Кадийски бил зад волана на камиона, а Гълъбов пресякъл границата пеша. На 25 август, около 6.30 ч. сутринта, малко преди Истанбул, Гълъбов наредил на Кадийски да отбие и да спре. След това двамата легнали и спали, докато не били събудени от млад мъж. След кратък разговор с Гълъбов въпросният мъж се качил в кабината и им показал къде в Истанбул да закарат и оставят камиона. После българите били откарани с луксозна лимузина в луксозен хотел, но отказали да спят там, защото им било скъпо. Според свидетелските показания на Митко Кадийски, двамата се настанили в по-евтин хотел, известен на Гълъбов от предишни пътувания, чийто персонал владеел руски език. През цялото време докато били в Истанбул, Румен Гълъбов разговарял непрекъснато по мобилния си телефон с някого в България, но Кадийски така и не разбрал с кого. На 26 август, след дежурната обиколка на легендарната истанбулска атракция Капалъ чарши, двамата били откарани с лека кола до паркинг, където бил оставен камионът им. Пред следствието Кадийски уточнява, че въпросният паркинг не бил мястото, където оставихме камиона на идване. Около един часа след полунощ на 27 август граничната сценка се повторила: Румен Гълъбов влязъл в България като куфарен търговец, т. е. пеша, а Кадийски прекарал камиона през митницата и паднал в капана.Докато шофьорът Кадийски чистосърдечно разказвал на митничарите и полицаите патилата си, Румен Гълъбъв спокойно седял в едно кафе и чакал кога камионът ще излезе от митницата. Според обвинителния акт по делото, около 4.30 ч. на 27 август той се обадил на Йозджан, съобщил му, че камиона още го няма и получил указания да седи на ГКПП-Капитан Андреево и да чака. Час и половина по-късно обаче куражът на Гълъбов се изчерпал и той хванал първия автобус от Свиленград за София. Около 10 ч. той пристигнал в столицата, отново се свързал с Йозджан и около 12 ч. двамата се срещнали в ресторант Кошарите. От нервния разговор с кюрда Гълъбов научил, че в камиона бил открит наркотик и затова не трябвало да се прибира вкъщи. Другото, което той трябвало да стори, било да забрави завинаги името и физиономията на Махмуд Йозджан. Изпълнявайки препоръката на кюрда, Румен Гълъбов веднага заминал за Монтана, където останал в продължение на две седмици. След това отишъл на гости на сестра си и зет си в гр. Банкя и там останал до… 23 октомври 2001 г., когато отново се видял в София с Йозджан. Съветът, който получил, направо го зашеметил: да си затваря устата, защото ще си има големи неприятности. След едномесечен размисъл и консултации с адвокати, на 19 ноември 2001 г., Румен Гълъбов се явил в свиленградското следствие, където бил задържан за 72 часа с прокурорско постановление. На 23 ноември той е привлечен като обвиняем по делото за 33-те килограма хероин и… направил пълни самопризнания както пред следователя, така и пред съдия. В материалите по делото най-подробно е описано как Румен Гълъбов е попаднал в престъпната схема на Йозджан, кой и при какви обстоятелства ги е запознал през март 2001 г. в столичния бар Апогей на ул. Позитано № 20, където е и централата на БСП. По неоспорим начин, според обвинителния акт, е доказано, че камионът, с който е прекаран хероинът, е купен от Йозджан, но е регистриран на името на Гълъбов, идентифициран е и майсторът на тайника в шофьорската кабина.Един от големите козове на обвинението е самопризнанието на Гълъбов, че през май 2001 г. той и Йозджан направили генерална репетиция на хероиновата операция – по същата схема и със същите турски партньори на кюрда. Единствената разлика била, че вместо Митко Кадийски зад волана на камиона седял друг човек. Пак според показанията на Гълъбов, за да контролира операцията непрекъснато, Махмуд Йозджан му дал мобилен телефон и карта, в която бил записан само един телефонен номер – на кюрда. Махмуд Йозджан бил арестуван на 14 февруари 2002 г. в столичното заведение Мадрид, където празнувал Денят на влюбените (Свети Валентин), заедно с гаджето си – фолкпевицата Лияна, брат си Абдуллах (с прякор Апо) и приятеля си Стефан Борисов. Седмица по-късно, докато го водели на разпит, конвоиращите видели Йозджан да изхвърля в кошче за боклук скъсано листче, на което има нещо написано, ведно с карта от GSM-апарат. По неизвестни засега обстоятелства конвоиращите полицаи уведомили началника на РПУ-Свиленград за находката едва на 25 февруари. Два дни по-късно полицейският шеф препратил информацията до директора на РДВР-Хасково, който веднага оценил стойността на находката и още на 27 февруари възложил на специалистите си да възстановят накъсаната хартийка и да извършат почеркова експертиза. На 12 март спецовете приключили работата си, а резултатите били повече от смайващи. Въпросното листче се оказало онова веществено доказателство, което във всяка една нормална демокрация би пратило Йозджан в затвора заедно с всичките му ортаци: Апо, ако Стефан е навън, спешно да намери адвоката на Румен. Румен е дал показания срещу мен. Да ги промени или да каже, че не ме познава. Иначе ще стане много лошо. Ако е необходимо, дайте пари, за да изкарате Румен. Иво, намери адвоката, неговият телефон е 088707496, нека помогне. Казал е, че не съм го търсил, защо е излъгал? Грижи се за Лили, парите да стоят при нея. Ако е необходимо, взимай. Тук е много лошо, в една стая сме шест човека. Има хора, които от една година чакат делото си. Условията са много лоши, направете всичко необходимо, за да ме изкарате оттук.И за да стане ясно наказателното безумие, разиграно в Свиленград, е необходимо да бъдат обяснени имената на героите от бележката. По онова време те не са тайна за антимафиотите от НСБОП, но на тяхната информация никой не обръща никакво внимание. Апо е прякорът на Абдуллах Йозджан – брат на Махмуд, който в средата на март 2001 г. е изгонен от България за търговия с наркотици. Румен Гълъбов е съучастникът на Йозджан, който е контролирал доставката на 33-те кила хероин от Истанбул и който изпява кюрда пред следствието. Стефан Борисов е бивш полицай, роден в софийското с. Безден. От същото село е и известният столичен бандит Йосиф Йосифов-Йоско, дясна ръка на разстреляния на 30 август 2004 г. Асен Петров-Шаки. Освен че е приятел с Борисов, Йоско е подсъдим за отвличането на шефа на Руен Стефко Колев (през есента на 2001 г.) и е заподозрян за убийството на Фатик на 19 август 2003 година. Между другото, съпругата на Стефан Борисов е от амфетаминовото с. Опицвет и по време на хероиновата случка е собственик на действаща газостанция и на новострояща се бензиностанция. И накрая, за да затворим кръга, на 9 септември 2004 г. Стефан Борисов и трима сирийски граждани бяха арестувани при специализирана операция на НСБОП с 220 килограма амфетамин. На 21 септември Борисов бе пуснат на свобода от Софийския апелативен съд срещу изумителната мярка за неотклонение подписка. Споменатият в бележката Иво е известният столичен адвокат Иво Найденов, защитаващ Йозджан по свиленградското дело, който в началото на 2004 г. стана адвокат и на друг турски гражданин – Фарук Йозмен. На 11 януари, при специализирана операция на НСБОП край Вакарел, бе спипана четиричленна престъпна група с 15 килограма хероин. След ожесточена престрелка двама от бандитите успяха да избягат, а Йозмен и партньорката му Румяна Донева бяха арестувани. Освен това Йозмен Фарук е братовчед на Махмуд Йозджан и племенник на братя Саид. През 1998 г. те са изгонени от България за трафик на хероин от Турция към Западна Европа, като по данни на МВР са работили в продължение на няколко години със сикаджията Поли Пантев, разстрелян на 9 март 2001 г. на о. Аруба. Процесът срещу Махмуд Йозджан започна на 28 октомври 2002 г., но по време на т. нар. съдебно следствие срещу Йозджан и Гълъбов не е свършено нищо полезно за българското правосъдие и интересите на държавата. Времето минава в разточителни и безпредметни дела за промяна на мярката за неотклонение на кюрда, поне половината от съдебните заседания са отложени заради неявяването на адвокати или свидетели, а през съдебната зала се извървяват общо… петима прокурори. Колкото и да е неприятно на някои високопоставени слуги на Темида, крайно време е те да се примирят с мисълта, че българският данъкоплатец има право и трябва да коментира решенията на съда. Поводът за тази претенция е съвсем конкретен. По данни на МВР на три от ключовите заседания по делото срещу Йозджан в съдебната зала присъства лице, което е познато не само в Турция и България, ами и из цяла Западна Европа. Става дума за Ердан Чечен – член на фамилията Йозджан, който е проводен в България от по-големия брат на Махмуд – Максун, за да се убеди с очите си, че нещата се движат в правилната посока. Първата визита на Чечен в Свиленград е на 16 януари 2004 г., когато по време на заседанието Махмуд Йозджан за първи път проговаря пред съда и обяснява, че процесът срещу него е скалъпен. За втори път Чечен се появява в залата на 27 февруари 2004 г., когато съдебният състав променя мярката за неотклонение на Йозджан от задържане под стража в домашен арест. А третото делово посещение на Чечен в Свиленград е регистрирано във вторник (2 ноември), когато председателят на съдебния състав Росен Русев обявява на висок глас, че Махмуд Йозджан е невинен.
04. юни 2005 –
Дори и в тъжното българско правораздаване има светли мигове. На 27 май (петък) по обед три съдийки от Хасковския окръжен съд – Анна Петкова, Милена Петева и Маргарита Делчева, се осмелиха да погледнат истината в очите и да приложат разпоредбата на чл.242, ал. 4 от Наказателния кодекс в пълния й блясък: след тричасово съдебно заседание те признаха небезизвестния турски наркотрафикант от кюрдски произход Махмуд Йозджан за виновен по всички обвинения и го осъдиха на 15 години затвор и глоба от 200 000 лева. Освен това те отмениха паричната гаранция на Йозджан, наложиха му постоянна мярка за неотклонение задържане под стража и разпоредиха незабавното й изпълнение. Делото срещу Махмуд Йозджан открай време се смята за първия по-сериозен пробив в бетонираната йерархия на международната наркомафия. За разлика от други случаи тук полицията и следствието наистина си свършиха работата като по учебник и предоставиха на прокуратурата неоспорими доказателства за престъпната дейност на кюрда. За най-голяма и много неприятна изненада обаче на 2 октомври 2004 г. Росен Русев от Свиленградския районен съд реши, че Йозджан е… съвършено невинен. За да смекчи народния гняв, съдия Русев осъди съучастника на Йозджан – Румен Гълъбов, на 15 години лишаване от свобода. Този ход донякъде се оказа печеливш, но само донякъде. Защото главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов реагира изненадващо. Докато Махмуд Йозджан пътуваше от Свиленград към жилището си в столичния кв. Красно село (на 2 октомври 2004 г.), Бойко Борисов заяви пред Параграф 22 следното: Решихме да задържим кюрда за едно денонощие, както ни позволява законът, след което да го екстрадираме от България. Няколко дни по-късно обаче (след тематична среща на главния секретар на МВР с главния прокурор Никола Филчев) стана известно, че Йозджан не може да бъде изгонен от България, без делото срещу него да завърши с влязла в сила присъда. На 27 май 2005 г. подсъдимият Йозджан пропусна възможността да участва в уникалното заседание на хасковския окръжен съд, защото за пореден път депозира болничен лист, че страда от астма. Неговият съпроцесник Румен Гълъбов бе радостен да научи, че трите окръжни съдийки оценяват престъплението му – транспортиране на наркотик през държавната граница – само на 10 години затвор. А уникалността на делото Йозджан се дължи на факта, че за първи път в най-новата история на България два съдебни състава вземат напълно противоположни решения по един и същи обвинителен акт, подкрепен с едни и същи доказателства. Съдебната сага започва на 27 август 2001 г., когато на ГКПП Капитан Андреево са заловени 33 кг хероин в микробус Фиат Ивеко, идващ от Турция. Разследването установява, че возилото е купено от автоборсата в столичния кв. Горубляне през април 2001 г. от Румен Гълъбов от Костинброд. На 24 август той и бургазлията Митко Кадийски заминават за Истанбул уж да докарат евтини мебели за продажба в България, но влизат в Турция (през ГКПП-Капитан Андреево) по много особен начин: Кадийски е зад волана на камиона, а Гълъбов пресича границата пеша. Три дни по-късно – на 27 август през нощта, картинката се повтаря, но с една много съществена разлика: дрогата в микробуса. Според обвинителния акт по делото, около 4.30 ч. на 27 август, докато чака Кадийски да мине през митницата, Румен Гълъбов се обажда на Йозджан и му съобщава, че бусът още го няма. Кюрдът нарежда на мулето да седи на ГКПП-Капитан Андреево и да чака, но след час и половина куражът на Гълъбов се изчерпва и той хваща първия автобус от Свиленград за София. Около 10 ч. пристига в столицата, отново се свързва с Йозджан и около 12 ч. двамата се срещат в ресторант Кошарите. От нервния разговор с кюрда Гълъбов научава, че в камиона е открит наркотик и затова не трябва да се прибира вкъщи. Другото, което той трябва да стори, е да забрави завинаги името и физиономията на Махмуд Йозджан. Гълъбов обаче проговаря и Йозджан е арестуван на 14 февруари 2002 г. в столичното заведение Мадрид, където празнува Деня на влюбените с приятелката си Лия, с брат си Абдуллах Йозджан и със Стефан Борисов.Няколко месеца по-късно, на път за поредния разпит, полицаи виждат Йозджан да изхвърля в кошче за боклук скъсано листче, на което има нещо написано, ведно с карта от GSM-апарат. Тази хартийка се оказва едно от най-силните доказателства за вината на кюрда, защото на нея е записано следното: Апо, ако Стефан е навън, спешно да намери адвоката на Румен. Румен е дал показания срещу мен. Да ги промени или да каже, че не ме познава. Иначе ще стане много лошо. Ако е необходимо, дайте пари, за да изкарате Румен. Иво, намери адвоката, неговият телефон е 088707496, нека помогне. Казал е, че не съм го търсил, защо е излъгал? Грижи се за Лили, парите да стоят при нея. Ако е необходимо, взимай… . Апо е прякорът на Абдуллах Йозджан – брат на Махмуд, който в средата на март 2001 г. е изгонен от България за търговия с наркотици. Стефан (Борисов) е бивш полицай, който на 9 септември 2004 г. при спецакция на НСБОП е арестуван заедно с трима сирийци и… 220 килограма амфетамин. А споменатият в бележката Иво е столичният адвокат Иво Найденов, който пое защитата на Йозджан в началото на свиленградското дело. През зимата на 2004 г. Найденов обгрижи още един турски гражданин – Фарук Йозмен, задържан на 11 януари същата година край Вакарел с 15 килограма хероин. Фарук е братовчед на Махмуд Йозджан и е племенник на братя Саид, които през 1998 г. бяха изгонени от България за трафик на хероин от Турция към Западна Европа.
НИЕ СМЕ ПИСАЛИ ОЩЕ ПО ТЕМАТА :
Тази година пак се прояви, искайки да провокира момче в Бургас като му чупи колата с метална тръба на оживен паркинг на Мусю Бриколаж. Полицията палк не взе отношение !
Ivan Hristov Ivanov
Днес 04.04.2020 около 14:15
Както си стоях във джипа ми нисан терано на паркинга на магазин Mr. Bricolage в Бургас и говорих по телефона с мой приятел.
Дойде непознат за мен човек (видимо неадекватен) на прозореца и започна да крещи “Излизай да се бием ве ще ти е*а майката ” при което аз му казах че нямам намерение да се занимавам със жалбари и ми е писнало от хора които са големи на думи и после ме съдят и не ми се занимава с глупости камо ли със човек със който нямам взимане даване и никога съм нямал дори
(Той през цялото време си държеше ръката в “паласката” (чантичката) и предположих че държи нож или пистолет)
И докато ми обясняваше как трябвало да се бием и разни наредби по мой адрес и не само за да ме провокира
Дойде един случайно минаващ човек и каза “момчета не се занимавайте със глупости ще си имате проблеми излишно няма смисъл”
И аз тръгнах да заминавам със джипа ми за да не се разправям със въпросния видимо неадекватен господин и най вероятно въоръжен
И той счупи прозореца на джипа ми със ръка
Аз спрях и извиках 112 за да опишат щетата и да се оправят със случая защото аз не смятам да бия някой който просто му е кефнало да си прави проблеми на публично място пред камери и после да му плащам аз.
След което докато дойдат полицаите той продължаваше да ме подканва да се бием аз му казах че НИТО удрям стари хора нито удрям първи на публично място защото съм си патил вече от такива
След което когато дойдоха полицаите той през цялото време питаше “тоя да не е колега” и това ме осъмни
След което в районното когато ми дадоха предупреждение да не се саморазправям с него и т.н видях че имената са му Петко Лисичков което ми се стори познато.
И го написах във Гугъл и видях че това е същия полицай който уби голямата РИЖА при същата ситуация.
И ми стана ясно че всичко това е постановка за да ме застреля или осъди като лице на системата “самозащитило се”
До кога този и подобните му ще продължават да съществуват ?
СПОДЕЛЯЙТЕ да се види че този явно продължава да взима пари за да набутва хората и се пазете да не ви провокира някъде по пътя защото е НАРОЧНО.
И системата го пази!
ТЕМИДА ОТНОВО ПОЛЕГНА НА ЮГОЗАПАДНАТА МАФИЯ – 03 Март 2007г.
Ако вътрешният министър Румен Петков наистина е решил да сменя шефа на антимафиотите Ваньо Танов, най-добре е да не слуша никой около себе си, а да му намери заместник, но чрез конкурс. Тоест – да пусне обява в два-три от любимите си всекидневници и поне така да направи публично достояние критериите, на които трябва да отговаря директорът на Главна дирекция Борба с организираната престъпност. И още, ако е възможно: най-важното условие за допускане до участие в този конкурс да бъде следното: кандидатът да не е заемал отговорен пост в РДВР-Благоевград, РДВР-Кюстендил и РДВР-Перник.
Причината, поради която бъдещият антимафиот №1 не трябва да е работил в тези три областни града (независимо от това дали Ваньо Танов ще опразни кабинета си през март, както говорят злите езици, или пък ще се пенсионира, когато наистина му дойде времето) е, че през последните седем-осем години в т. нар. златен триъгълник няма нито един осъден за мафиотска дейност. А разбиването на организираните престъпни групи, с което МВР периодично ощастливява българската общественост, става по толкова нелеп начин, че на моменти мирише по-скоро на… умишлени провали.
Поредното доказателство, че държавата – в лицето на полицията, следствието и прокуратурата, не дават и косъм да падне от главата на мафията в Югозападна България, ако самата мафия не реши да се подстриже сама, разбира се, стана обществено достояние в края на мината седмица (петък, 23 февруари). В интерес на истината, събитието се разигра два дни по-рано, но по ред причини никой от участниците в него нямаше полза от излишно раздухване на нещата.
На 21 февруари Благоевградският окръжен съд оправда шофьора Петко Лисичков, изправен на подсъдимата скамейка за престъпление по чл.354 а, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) – превозване на 24 бидона с 5344 литра хлорацетон (прекурсор за производството на синтетичен наркотик), чиято стойност по цени, пресметнати от съдебната система, е 3 млн. щ. долара. За подобно престъпление законът предвижда наказание: лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години и глоба от 50 000 до 150 000 лева.
Лисичков е арестуван на 8 август 2003 г. при специализирана полицейска операция край ГКПП-Кулата. На 28 септември 2005 г. първоинстанционният процес срещу него в Благоевградския окръжен съд започна, за да завърши година и половина по-късно по най-безславния начин.
Според позабравените вече
хвалби на МВР
хронологията на успешната операция изглежда горе долу така.
На 9 юли 2003 г., около 7.30 ч., трийсетина спецченгета от НСБОП (днес ГДБОП), подкрепени от 75 местни и кюстендилски полицаи, атакуват няколко обекта в Дупница. За няколко часа в ареста попадат обявеният за собственик на нарколабораторията – Николай (Коко) Клисарски, двамата му доверени помощници – Веселин Василев и Димитър Йоцов, плюс още трима техни съучастници – Георги Георгиев-Жъчката, Йордан Симеонов и Веселин Пейчев.
По данни на МВР при обиска в жилището на Коко Клисарски са намерени само 0.26 кг амфетамин – количество, крайно недостатъчно за атака, в която участват над 100 ченгета. Зад кучешката колибка в дома на Веселин Василев е открит найлонов плик с 1.85 кг амфетамин, а във вилата му в с. Овчарци – 140 кг амфетамин и една таблетираща машина. В къщата на нарочения за главен наркохимик Димитър Йоцов са открити други 39.054 кг екстази и чисто нова таблетираща машина. Открити са още няколко незаконни пистолета и пушки, един автомат и… една армейска огнепръскачка.
Едно денонощие по-късно Георги Георгиев (Жъчката), Йордан Симеонов и Веселин Пейчев са освободени от Дупнишкия районен съд срещу парични гаранции. Срещу тях са образувани три самостоятелни следствени дела по чл.339 от Наказателния кодекс – за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие.
Срещу останалите големи химици – Коко Клисарски, Веселин Василев и Димитър Йоцов, са образувани други три дела, този път за производство на синтетична дрога. Седмица след акцията Василев и Йоцов са освободени от Кюстендилския окръжен съд (по закон делата за дрога са подсъдни на окръжен съд) срещу парични гаранции, а към края на месеца от ареста излиза и Коко Клисарски.
Само месец след дупнишкия екшън
– на 8 август 2003 г., обединен отряд на столични антимафиоти и благоевградски ченгета ударят по сигнал складовата база на фирма Житан ООД на ГКПП-Кулата. Това дружество е регистрирано от Благоевградския окръжен съд през есента на 1997 г., а съдружници в него първоначално са Живко Димитров Литов, Атанаска Методиева Кадинова и Стоян Иванов Танков. Година и половина-две по-късно Стоян Танков се отцепва и започва самостоятелна дейност. За целта наема няколко помещения в складовата база на бившия си съдружник Живко Литов, която той върти с помощта на брат си – Здравко, а като цяло – тримата са част от петричкия престъпен клан, известен като
Житанците
Негов лидер е Росен Едипов, а основните дейности на тази престъпна група са две: трафик на проститутки и на разни други неща към Гърция през ГКПП-Кулата.
Та, на 8 август 2003 г., в склад на Стоян Танков, са открити 24-те бидона с 5344 литра хлорацетон. По време на полицейската разработка е установено, че шофьорът Петко Лисичков е вдигнал бидоните от склад в столичния кв. Хладилника, собственост на небезизвестния немски алхимик – Максим Шлезингер, който през 1997-1998 г. е основен доставчик на машини и прекурсори за нарколабораторията на Кристиян Младенов, базирана в софийското село Опицвет. Освен бидоните в склада са открити и куп машинарии, предназначени за изграждането на лаборатория за производство на синтетичен наркотик.
Още на 9 август срещу шофьора Петко Лисичков, Стоян Танков и братята Литови е образувано следствено дело, което внезапно и неочаквано… започва да се разпада – образно казано, на съставните си части.
Най-напред се оказва, че полицейската акция е ръководена от заместник-началника на РПУ-Петрич Георги Динев, който е братовчед на Стоян Танков.
Докараният от столицата Шлезингер категорично отрича тези бидони да са неговите и под клетва заявява, че е натоварил камиона на Лисичков с алуминиев хидрид, необходим за производството на алуминиева дограма.
През есента на 2003 г., сякаш по даден знак,
в подземния свят на Югозападна България
изведнъж настъпва невиждано дотогава разместване на пластовете и освобождаване на пазарни ниши.
На 25 септември 2003 г. от Благоевград изчезва местното подземно величие Росен Бойчев-Бандита, който според МВР е завеждал трафика на проститутки и дрога от столицата до ГКПП-Златарево и ГКПП-Кулата. По оперативна информация в деня, когато е изчезнал, Бандита е минал през Дупница, където се е срещнал с Пламен Мавров-Гипса и с Ангел Стефанов-Гяволето.
Няколко дни по-късно столични катаджии откриват по случайност чисто новия джип БМВ на Бандита. По принцип возилото е обявено за национално издирване, но е засечено да се движи в София из ж. к. Овча купел, теглено на буксир от Фолксваген Пасат. Униформените моментално проследили тандема, но хората във фолксвагена засекли опашката, зарязали джипа и изчезнали безследно. При огледа на беемвето полицаите установили, че цялата задна седалка на джипа е оплискана с кръвта на Бандита, но с това случаят просто приключил.
Пак в средата на септември 2003 г. вдън земя потъва и друга емблематична фигура в трафика на жени и дрога – петричанинът Стефан Назъров-Брежанеца. Горе-долу по същото време го отнася и тарторът на клана на Житанците – Росен Едипов, чийто автомобил е взривен с толкова мощна бомба, че оттогава той е по-нисък от тревата и по-тих от водата.
На 2 срещу 3 октомври 2003 г. в Дупница е разстрелян с девет куршума (три в главата и шест в тялото) Пламен Мавров-Гипса.
На 12 срещу 13 ноември 2003 г., при специализирана операция с участието на антимафиоти от НСБОП и ченгета от три РДВР-та – тези в Благоевград, Кюстендил и Перник, край Разлог е разбит нелегален цех за производство на амфетамин. По време на акцията са арестувани девет души – Иван Иванов-Ваньовия, Благой Мирчев, Пирин Хаджиев, Васил Горчев-Кьоравия, Ангел Димитров-Чората, Силви Петров, Цанко Цанков, Пламен Илиев-Джудиста и контраразузнавачът Петър Миленов-Пухкавия.
А на 12 януари 2004-а Ангел Стефанов-Гяволето е направен на решето в чисто новия си джип Фолксваген Туарег, като от трупа му са извадени девет куршума, но край джипа са намерени около трийсет гилзи от картечен пистолет.
Дали между всички тези събития и 24-те бидона с 5344 литра хлорацетон има връзка (както се говори на уше из Благоевградския регион) въобще не става ясно, защото
никой не е водил разследване
в тази посока. Нещо повече – нито едно от образуваните досъдебни производства, с изключение на нарколабораторията в Разлог, до момента не е приключило дори с условна осъдителна присъда, камо ли с ефективни решетки.
Ето защо, когато на 28 септември 2005 г. в Благоевградския окръжен съд започва процесът за петте тона прекурсори, заловени на 8 август 2003 г., се оказва, че дори няма изненадани за това, че на подсъдимата скамейка е изправен единствено шофьорът Петко Лисичков. Никой не се изненадва и от още едно странно съвпадение: дни преди началото на процеса заместник-началникът на РПУ-Петрич Георги Динев, ръководил операцията през август 2003 г., е уволнен от системата на МВР, след като преди това е изкарал година и половина като… районен инспектор в РПУ-Сандански.
Всъщност Петко Лисичков е толкова професионален водач на тежкотоварно МПС, колкото е… образно казано, и професионална нестинарка. По принцип той е родом от Дупница, а в частност, според осведомени, е бивше спецченге (или барета), който си вади хляба с високорискови поръчки. Ето защо не е чудно, че още от самото начало негови адвокати са именно Виктор Михайлов – бивш министър на вътрешните работи (1993-1994 г.), и бившият благоевградски следовател Стоян Стоянов.
А случката се случва още по време на първото заседание (28 септември 2003 г.), когато подсъдимият Петко Лисичков внезапно обявява, че е докарал 24-те бидона с хлорацетон по поръчка на петричкия бизнесмен Тодор Захариев, известен с екзотичния си прякор Бурсука и… много удобно разстрелян на 4 август 2003 г. пред кметството на Петричката община.
Година и половина по-късно и след десетина съдебни заседания, които приличат по-скоро на подигравка със закона, на 21 февруари окръжните магистрати в Благоевград произнасят тежката си дума: Петко Лисичков е невинен по обвинението, повдигнато срещу него. И как няма да е невинен, след като насреща му има толкова много VIP-трупове, а зад гърба му е цял бивш вътрешен министър?
Кой е Петко Лисичков? Бивш полицай, ексчлен на Чуждестранния легион, охранител на братя Галеви. Личността на килъра на Големия Риж се оказа една от най-обсъжданите в Бургас в последните месеци на миналата година.
Интересен и несподелен с широката общественост момент от живота на бившата барета се оказа службата му от 1995-а до 1999-а г. в Чуждестранния легион и участието на Лисичков в различни мисии по целия свят. За тези смутни години се промъкна информацията, че подразделението, в което е служил, се е сражавало на територията на бивша Югославия срещу паравоенните формирования Тигрите на Аркан. Публична тайна се оказа участието на Лисичков в мисии из различни размирни места – от Африка до Азия. През 1999 г. той напуска легиона. Година по-късно вече е засечен в обкръжението на небезизвестните дупнишки братя Пламен Галев и Ангел Христов. Според запознати Лисичков карал лично черният джип на Пламен Галев и пазел децата му, докато те са в час в ОУ Евлоги Георгиев в Дупница.
Връзката на бившата барета с братята Галеви
не е странна и нелогична – Лисичков напуснал спецотряда през 1993 г., почти по едно и също време с Пламен Галев и Ангел Христов. После дирите му се губят и едва през 2003 г. името му нашумя скандално в Петрич, когато той бе заловен с вещество за производство на амфетамини. Лисичков шофира камион, с който прекарвал 24 бидона хлорацетон. Течността е открита до бившата Вътрешна митница в Петрич на 8 август 2003 година. Акцията се ръководи от тогавашния заместник-началник на РПУ – Петрич Георги Динев. Стойността на 24-те бидона с 5344 л хлорацетон (основна суровина за производството на синтетична дрога) тогава се изчислява на 3 млн. щ. долара по цени на съдебната система. Следствието по-късно установи, че Лисичков е получил бидоните от склад в квартал Хладилника в София, собственост на едно от главните действащи лица в аферата Опицвет – Максим Шлезингер. Пред съда по този случай застана единствено Петко Лисичков. Престъплението, за което бе обвинение, се наказва с лишаване от свобода от три до 15 години и с глоба от 50 000 до 150 000 лева. Впоследствие Лисичков бе оправдан от Благоевградския окръжен съд, а ръководителят на полицейската акция срещу него Георги Динев бе уволнен от МВР.
След приключването на работата си при Пламен Галев, Лисичков се завръща в Бургас, където работи за различни охранителни фирми, до деня на фаталния сблъсък с Големия Риж и аверите му.
Бившият полицай е бил екскомандос в Чуждестранния легион и охранител на прословутите дупнишки братя Пламен Галев и Ангел Христов. Лисичков служи в елитното френско подразделение от 1995-а до 1999-а и изпълнява различни мисии по целия свят. Говори се, че се е сражавал на територията на бивша Югославия срещу паравоенните формирования Тигрите на Аркан, бил се е в Африка и Азия. През 1999 г. той напуска легиона и година по-късно е засечен в обкръжението на фамозните братя Галеви. Според запознати Лисичков карал лично черния джип на Пламен Галев и пазел децата му, докато те са в клас в училище Евлоги Георгиев в Дупница.
Лисичков и Галеви се познават от СОБТ, който напускат по едно и също време – през 1993 година. После дирите на Лисичков се губят и едва през 2003 г. името му нашумя скандално в Петрич, когато беше заловен с вещество за производство на амфетамини – Лисичков шофира камион, с който прекарвал 24 бидона хлорацетон. Течността е открита до бившата Вътрешна митница в Петрич на 8 август 2003 година. Акцията ръководи тогавашният заместник-началник на РПУ в Петрич Георги Динев. Стойността на 24-те бидона, съдържащи 5344 л хлорацетон (основна суровина за производството на синтетична дрога), тогава се изчислява на 3 млн. щ. долара по цени на съдебната система. Следствието по-късно установи, че Лисичков е получил бидоните от склад в квартал Хладилника в София, собственост на едно от главните действащи лица в аферата Опицвет – Максим Шлезингер. Пред съда по този случай застана единствено Петко Лисичков. Престъплението, за което бе обвинен, се наказва с лишаване от свобода от три до 15 години и с глоба от 50 000 до 150 000 лева. Впоследствие Благоевградският окръжен съд оправда Лисичков, а ръководителят на полицейската акция срещу него Георги Динев бе уволнен от МВР.
След приключването на работата си при Пламен Галев Лисичков се завръща в Бургас, където работи за различни охранителни фирми – до деня на фаталния сблъсък с Големия Риж и аверите му, сред които челно място заема неговият брат Симеон – Малкия Риж.
