Вначалото бе стихийното действие на улицата. След това стана ясно, че е много по-добре да се направи опит това да бъде организирано в легална форма. Дойде времето на охранителните фирми. Те бяха два вида – регионални и централни, групирани в няколко йерархични структури. Низовите звена отчисляват към централните процент от приходите, срещу което получават политическа, правна и полицейска протекция.
Когато даването на лицензи за охранителна дейност се затегна, съвсем разумно охранителите се насочиха към паравана на една напълно нерегламентирана дейност у нас, каквато е застраховането. Върховете на структурите станаха застрахователни компании, а низовите звена – застрахователни агенти. Почти нищо не се промени. Нито хората, нито характерът на извършваната “дейност”. Охраняваните вече станаха застраховани. Само полицаите си намериха формално основание да не следят пряко дейността на групировките. Поради възможността да се обхване огромен брой “клиенти” ставките спаднаха, но пък оборотът нарасна. Предлаганите “застрахователни” продукти вече са толкова разнообразни и странни, че не е ясен друг начин освен силовия, с който може да се предотврати настъпването на “застрахователното събитие”. Един от охранително-застрахователните колоси например предложил на известна фондация да я застрахова срещу негативни публикации в печата?! И това ако не е иновация! Правилото винаги е, че предпочитаните застраховки са срещу събития, които се извършват от хора. Както е известно, природата все още не може да бъде изнудвана.
Под формата на застраховане се впримчват цели браншове. Застраховат се всички таксиметрови шофьори в даден туристически комплекс, всички продавачи на сладолед, всички дистрибутори на аудиокасети и дискове и т.н. В бранша се създават твърди и стабилни правила. Знае се на кого се плаща, кой определя цените и как се делят територии. Това е реализация на борческата представа за пазарна икономика.
Въпреки разнообразните правни форми, личният авторитет си остава от първостепенно значение и поради това
Убийството на лидер разчиства територии
Премахването на определен лидер почти сигурно означава западане на неговата организация. И тъй като успехът е лесно осъществим, а парите в брой си струват, за да бъде премахнат някой, след убийството на Крушата неговата ловешка бригада се разпадна. След убийството на Васил Илиев легендарната ВИС започна да губи територии. Според източници, близки до борците, някои от бригадите даже преминавали да работят към СИК. Последната определено има по-амбициозни планове за бърза легализация и мащабно навлизане в реалната икономика.
Обратно, освобождаването на Карамански отново раздвижи подземния свят след появата на нов участник. По-интересното, което беше подсказано при многобройните му публични изяви, бе близостта му с определени бивши и настоящи полицаи. Това се твърдеше и за Васил Илиев, докато беше жив, а в по-голяма или по-малка степен е валидно и за всички останали. Очевидно служители в държавната полиция се чувстват доста комфортно и добре финансово, закриляйки определена борческа група, докато тя си върши мръсната работа на улицата. Както и при митничарите, има неяснота кой има по-голям интерес престъпникът да бъде на свобода – самият той или полицаите, които получават пари от него.
“Концентрацията на пари и мощ обаче води след себе си вътрешни проблеми и нужда от ново пускане на кръв в прекия и преносен смисъл”, коментира близък до развитието на борците източник. Според него в СИК вече имало непреодолими вътрешни дрязги за пари и лидерство. Това заплашвало с нови улични престрелки. Засега спорещите в СИК се задоволявали само да ходят с многобройна въоръжена охрана.
От улицата към офисите
Много от лицата, ръководители на отделните групи, са отдавна познати като участници в престрелки, грабежи, разследвани са за други престъпления. Това не им попречи обаче след период на потъване през 1994 г. сега отново да се появят в новото си амплоа на едри бизнесмени и да дадат заявка за нещо по-сериозно при участието си в икономическата игра и предстоящите процеси на приватизация. Анцузите са заменени с костюми, прякорите – с фамилни имена, а кварталните кафенета – с луксозни офиси. Всичко това става изведнъж, без никакви проблеми и пречки от страна на официалната власт. Количествата банкноти трябва да се влагат в добри приватизационни и печеливши търговски сделки. Гръбнакът на структурите по места е създаден и издържан чрез охрана и застраховане. Веднъж създадени обаче, те могат да се използват и за друго. Бавно, но устойчиво предметът на дейност се разширява с търговия и финанси, туризъм и ресторантьорство, хазарт и реклама. Най-лошото за един застраховател е застрахованият да се смути толкова, че да затвори бизнеса си. Тогава представител на местната бригада поема сергията или кафето.
Големият сблъсък предстои
Въпреки че формално става въпрос за операции, извършвани от името на фирми, от тях почти няма следа, докато са в сферата на кешовия оборот. Проблемите ще започнат, когато някой пожелае да купи обект от Агенцията за приватизация или да работи във финансовия сектор – там където все пак има някаква държавна регулация.
Изискването за доказан произход на парите у нас е лесно за заобикаляне, но все пак, ако става дума за големи сделки, общественото мнение няма да остане пасивно, колкото и манипулирано да е досега.
Имиджът на герои и общественици
Дошли от спортните лагер-сборове, лидерите на различните силови структури сега стават президенти на футболни клубове, шефове на федерации, спонсорират спорт и култура. Медиите наивно или преднамерено отразяват всяка тяхна изява пространно и дори с възхищение. В един момент Карамански и Жоро Черния засенчиха всичко друго, ставащо в страната. Дори и някой да не знае как се казва финансовият ни министър, той със сигурност е чувал за бившия шофьор на някой от босовете. По този начин популярността на полукриминални личности изкуствено се помпа и те придобиват ново значение и статус.
Докосването до властта
Босовете на борците очевидно разбират, не възможността да се разширят и в легалната икономика е свързана с контактите им във властта. Някои източници дори твърдят, че шеф на една от групите си бил извоювал общуване дори с Виденов. Като цяло обаче правителството се прави, че не забелязва уличния диктат на борците, а опозицията не иска да се опита да формулира размерите на проблема.
Но броят на убийствата вече преминава критичната точка. Пребитите и изнудваните вече съвсем не са само борци, а политици, адвокати, бизнесмени, дори и банкери.
Съвсем наскоро застрахова-тел прибра един от свързаните с партийния орган “Дума” разпространители на вестници. След това се разбра, че е станала “грешка”. Това обаче може да се приема и като намек. Борците вече са навсякъде и ако някой се прави, че не ги забелязва, е най-малкото глупаво.
Дори и да са останали здрави части от държавната администрация, и те ще трябва да се определят. И тъй като нямат изход, ще се присъединят към зашиващите. Процесът на легализация ще бъде стимулиран, няма да се задават излишни въпроси или… всъщност другото е невъзможно.
Какво предстои
Сценарий 1 – За романтици и хора с изострено чувство за социална справедливост.
Правителството обявява война на престъпниците. Половината полицаи са уволнени и съдени с обвинения за корупция. С участието на армията започва прочистване на територията на страната. Практически започва военно положение, война. Правомощията на силовите държавни структури се повишават значително.
Сценарий 2 – За черни стратези. Правителството продължава да се мотае. Министър Начев остава на поста си още 5 години. Полицията практически минава на съвместно подчинение. Застраховките се извършват и по домовете.
Сценарий 3 – Най-вероятен. Частично затягане на възможностите за нелегален бизнес – безакцизни горива, контрабанда и търговия през ембаргото и т.н. Това ще принуди отрядите да се разделят по отношение на закона. Тези, които преминат в неговите граници, зарязват лошите навици от миналото. Колкото до другите, те са еднакви и правят едно и също навсякъде по света – наркотици, проституция, нелегален хазарт.
С началото на политическия сезон започна и преразпределението на охранително-застрахователното пространство
1 СЕПТЕМВРИ – самоделна бомба от 400 грама тротил вдига във въздуха офиса на охранителна фирма “Анаконда” в Монтана. Шефът на фирмата Евгени Аврамов-Ловката бил на море по това време и офисът бил празен. Предполага се, че бомбата е част от войната, разразила се между “Анаконда” и монтанската “Байт – М” (също охранителна фирма) за разпределение на териториите. На 21 юни при сбиване между гардовете на двете фирми бе убит с бухалка 26-годишният Мариян Ангелов от “Байт – М”.
2 СЕПТЕМВРИ – при престрелка край кафене “Венеция” в столичния квартал “Хиподрума” е ранен чеченецът Руслан Мазев. Той бил охрана на свой сънародник, занимаващ се с реекспорт на нафта за Чечня и Русия през България.
9 СЕПТЕМВРИ – 32-годишният Бойко Статков е разкъсан на парчета от самоделна бомба във Враца. Полицията работи по няколко версии, една от които е, че бомбата е била предназначена за Косьо Чеха, които се е занимавал с внос на западни автомобили.
11 СЕПТЕМВРИ – 30 въоръжени нападат офиса на “Корона инс” в столичния квартал “Люлин”. Нападателите били хора на Георги Янков – Жоро Черния, бивш бодигард на Иво Карамански. Нападението на офиса на Карамански било заради едно от момчетата на Черния, които хора на Кръстника пребили, е версията на Георги Янков. Иво Карамански обаче твърди, че войната е заради две БМВ-та, откраднати от гараж на “Дару кар”, и обвинява за това хората на Черния.
13 СЕПТЕМВРИ – при акция на спецполицаи са задържани братята Венцислав и Божидар Прокопови. Според полицията Венцислав Прокопов е шеф на организираната престъпност в Южна България. Задържани са и петима гардове и шофьори на двамата братя, иззето е незаконно притежавано оръжие и са задържани няколко от колите на братята за проверка. Полицията е запечатала и цех за производство на алкохол на Прокопови, които ще бъде проверен за складирано оръжие и наркотици. Предполагат се и връзки с чеченската мафия и международната мафия в Германия.
14 СЕПТЕМВРИ – рано сутринта на ул.”Преслав” 40 в Пловдив е застрелян Георги Караджов, а брат му Димитър Караджов е тежко ранен с опасност за живота. Те са собственици на обменно бюро “Типо”, което се намира на същия адрес. Версията за убийството е разчистване на сметки. Бизнеса си братята започнали през 1991-1992 г., когато търгували с крадени коли от Германия и Полша на автомобилна борса “Хидрат 7” и с цитрусови плодове от Гърция.
17 СЕПТЕМВРИ – Иван Кудев е застрелян пред дома си в столичния квартал “Младост” 4, бл.407, вх.Г. Бивш приближен на Карамански, от 1994 г., след като двамата се скарват, започва да работи сам. Занимавал се е предимно с крадени коли и връщане на дългове. Предполага се, че той е и един от участниците в престрелката в жк “Дружба” в края на 1993 г., когато загинаха 4 души. Неофициален полицейски източник твърди, че Кудев е бил и във входа на блока при злополучната полицейска акция в “Белите брези”, поради което бил изключително важен свидетел.
