Внервно и не особено смислено изявление в пресата, озаглавено “Лоялността и колегиалността е нарушена”, застрахователната компания СИК обвини своите “конкуренти – самозванци” в “рекетьорски действия”. В съобщението основно бе визирана една от новите звезди на силовия застрахователен пазар – “Спартак”. Така по вестниците бе констатирано началото на някакъв нов етап от развитието на улицата. Официалното “обявяване” всъщност е предшествано от неколкомесечно напрежение в силовите застрахователни структури.

Съдържание :

Toggle

В началото беше ВИС. Легендата и страхът лесно се капитализираха чрез лепенки “Обектът се охранява от…”. След това дойде застраховането. Отново на изпитания принцип “страх лозе пази”. ВИС-2 направи пробива, но бързо се появи и конкуренцията – от СИК. Успехът на новите беше насърчителен за всички останали потенциални продавачи на лепенки – “Аполо и Болкан”, “Зора”, “Корона”, ДИК и т.н. За да продаваш успешно лепенки, бяха нужни две предпоставки – да всяваш страх у собствениците на автомобили и търговски обекти и да имаш национална структура, с която да възпираш останалите “страшилища”.

Малко по малко пазарът на стикери се насити. Работата на “силовите застрахователи” се състоеше предимно в поддържане на динамично равновесие: “Тая кола при вас ли е”, “Един мой човек има проблем” или подобни.

“Колегиалността” се изразяваше в сдържано поведение спрямо облепена собственост. Покрай стикерите бяха организирани няколко национални структури с универсално предназначение. Някои нарекоха това легализация.

Същинската легализация на мутрите започна с навлизането им в търговията и производството. Отново се оказа, че търговската марка СИК или ВИС работи по-добре от името и опита на някоя фирма с нищо незначещи букви в името си.

Когато възникне проблем с конкурент, данъчен или полиция, обикновено решаващият аргумент е, че “фирмата е на СИК, ВИС или “Аполо”. Задълбоченото навлизане на тези структури в истински бизнес и особено в банките неминуемо създаде конфликти на интереси. Колкото повече създателите на структурата печелеха от бизнес, толкова интересът им към хилядите редови борци и дисциплината в организацията намаляваше. Местните организации на т.нар. застрахователи всъщност постоянно са в процес на реорганизация. Хората в тях са практически едни и същи, само сменят търговската марка, под която “застраховат”. А въпросът кои букви пазят най-добре по правило се решава в София, между шефовете.

След поредица демонстративни убийства и след първоначалните ферментации на уличния застрахователен пазар и на някои други “пазари под прикритие” основните силови групировки в страната се отпуснаха в мирно съвместно съществуване. Пълна борческа идилия, разбира се, никога не е имало. Без значение за босовете обаче бяха епизодичните сблъсъци, главно в провинцията. Като нормална се смяташе глобалната и традиционна вражда между най-големите – СИК и ВИС.

До миналата седмица

За пръв път в двегодишната си история “силовата групировка” СИК официално показа признаци на слабост. В специалното си изявление ръководството на ЗПАД СИК обясни, че демонополизирането на застрахователния пазар през последните години е довело до “преразпределяне на пазарните позиции и до нелоялна конкуренция, клюки, интриги и лъжи”.

От него става ясно, че един от родоначалниците на силовото застраховане в България е истински разтревожен от появата на нови, конкурентни дружества. “Самозванецът” – продавач на лепенки, се казва “Спартак”, обвит при раждането си със слуха, че се ползва с благоразположението на МВР и с амбицията да бъде национална структура (с потенциал да привлече “кадри” на СИК).

Дискредитиращи показни акции на полицията срещу СИК съпътстваха раждането на конкурента и засилваха подозренията за планирано подготвяне на публиката за появата на нов, “по-порядъчен” продавач на стикери.

СИК започна “Спартак”-иада

В нервността си СИК отиде дотам, че определи дейността на “Спартак” като “рекетьорски действия”. Нещо нечувано за отношение на силов застраховател към друг такъв.

Първото предупреждение към учредителите на компанията на името на римския роб датира от 5 ноември тази година, твърдят запознати. Тогава неизвестни въоръжени лица стрелят по бившата барета и шеф на охранителна фирма “Сигма” Георги Благов пред дома му в кв.”Надежда”. Първоначалната версия е сплашване, защото било стреляно в краката на Благов. Полицейски източници обаче твърдят, че е стреляно и в областта на сърцето, и само случайността спасява Благов. “Сигма” е охранителна фирма, смятана за близка до Първа източна международна банка, която известно време застрахова за СИК на територията на София. След това участието на шефа й Георги Благов в учредяването на “Спартак” очевидно е възприето като предателство.

Разработването на националната структура на “Спартак” продължава. Започва и преливане на кадри. Недоволни от позициите си в СИК “застрахователи” се преориентират и търсят своето място в новата компания.

Тя обаче все още е недостатъчно стабилна финансово, въпреки че лепенките със силуета на легендарния тракийски гладиатор по коли и витрини в София се увеличават значително. Неутрални засега застрахователи отбелязват, че по някаква “случайност” напоследък започват да изчезват автомобили, застраховани в “Спартак,” като не изключват намеса на структури на СИК.

Кой е “Спартак”

Основни учредители на компанията са Съюзът на бившите барети и спортен клуб “Левски”. Романтичното и почтеното от образа на бившите барети изчезна завинаги след създаването на “Аполо и Болкан” и многобройните му деривати.

Сред акционерите на “Спартак” е фирма “Ин-80-ООД”, в която участва Румен Николов – Пашата, една от легендите на СИК и Интергруп. Така първоначално е лансирана версията, че “Спартак” всъщност е “новото лице на СИК”, чрез което компанията тръгва да търси място на пазара. Тезата обаче умира в момента на появяването си именно поради прекалената нервност, която новата компания предизвиква сред шефовете на СИК. Присъствието на Пашата във фирмата се възприема повече като подкрепа за бивши колеги, тъй като самият той е бил барета.

Втората ключова фигура, която се спряга около “Спартак”, е Димитър Иванов. След като напусна вицепрезидентското място в Мултигруп, бившият шеф на шести отдел в шесто управление на държавна сигурност известно време беше близък на охранителна фирма “Сигма” и на Георги Благов, смятан за един от идейните бащи на “Спартак”.

Формална връзка обаче не може да бъде установена.

Според един от шефовете на “Спартак”, Николай Въжаров (бивш изпълнителен директор на “Аполо и Болкан”), “Димитър Иванов е добронамерен към нас човек. Смятаме, че може да бъде наш акционер, но той няма нищо общо със създаването и финансирането на компанията”.

Самият Димитър Иванов счита, че тезата за това, че “Спартак” е негова компания, е разпространявана от хора на СИК, “тъй като “Спартак” е създадена от хора, работили в СИК, и създаването й може да се разгледа като фракционна дейност”.

Всъщност Димитър Иванов не отрича слабостта си към “Спартак”: “Не съм акционер, не съм член на ръководните органи, не съм им помагал финансово. Помагал съм, като съм им говорил какво да правят. Предупредил съм ги и да бъдат внимателни със средствата за масова информация. Помагал им съм, защото считам, че имат място на застрахователния пазар като контратеза на така наречените силови застрахователи.”

За неформален лидер на “Спартак” се смята Алексей Илиев Петров (бивша барета). Той е с най-голямо акционерно участие, въпреки че от компанията твърдят, че е прехвърлил акциите си на фирми, близки до Съюза на бившите барети. Другият “силен” човек е Георги Благов. Официалните и публични лица на “Спартак” са Адриан Чаворски (изпълнителен директор) и Николай Въжаров (председател на съвета на директорите).

Още при създаването името на “Спартак” беше свързано със структури на МВР. Очакваше се в компанията да се включи Асоциацията за полицейски спорт. До момента обаче такова участие не е регистрирано, според шефовете на “Спартак”, поради бюрократични причини. Странични наблюдатели обаче смятат, че раздухването на връзка с МВР е било “просто добър имиджов ход”.

Коментирайки отношението си към ЗК “Спартак” АД, Димитър Иванов казва, че изпитва “естествена симпатия и желание за колегиална помощ, тъй като учредителите са бивши барети и служители на МВР”.

Бивши барети и полицаи обаче има не само там. След чистката в службите, деполитизирането през 1989 г., а и поради някои междуличностни конфликти, много от служителите в МВР и близките й структури останаха на улицата. В хаоса тогава се омесиха бивши спортисти, барети, полицаи и “криминално проявен контингент”.

Сега времето пак е несигурно, но по друг начин, и очевидно някои служители в “застрахователни” структури са решили, че е по-изгоден имиджът на бивш полицай или барета, отколкото връзката със СИК и ВИС.

Различният “Спартак”

“Абсурдно е да се мисли, че може компания, занимаваща се с “улични” застраховки, да няма връзки в престъпния свят. Просто защото за да можеш да намериш кола, която е застрахована при теб и е открадната, трябва да имаш поглед върху криминалните групи и каналите за износ на крадени коли. Иначе изпадаш в безумната ситуация да изплащаш застраховка за всяка открадната кола, което те обрича на финансов крах”, заяви обигран застраховател. Подобни твърдения правят идеята за “чистия” уличен застраховател почти абсурдна.

Неслучайно за една от най-ключовите фигури сред “силовите застрахователи” в момента се смята Румен Николов – Пашата, едновременно акционер в Интергруп (смятан за собственик на СИК) и бивша барета, участващ в “Спартак”. Една от единствените теми, по които повечето силови структури, застрахователни и охранителни фирми са единодушни, е буферното положение, което Пашата заема сред мутрите и бившите ченгета. “Ако не беше Пашата, крехкото равновесие досега нямаше да го има. На него и сега се крепят доста съюзи и примирия”, довери ключов застрахователен консултант.

В началото се очакваше “Спартак” да има дори и вестник – като подпомогне финансово “Антени”. Там обаче също се появили “процедурни пречки”. В момента парите на “Спартак” се държат в две банки – Пощенска и Първа инвестиционна, въпреки че според някои източници на компанията е предлагано да използва като обслужваща банка БТИБ смятана за собственост на Васил Божков – Черепа.

Диалектика на легализацията

Рязката медийна реакция на СИК явно е проява на нервността и на вътрешната нестабилност на групировката. А според други участници в застрахователния пазар “в СИК вече е останала само върхушката, която все по-трудно овладява долните етажи”. Така че малко вероятно е между СИК и “Спартак” да се развихри истинска война просто защото и двете структури в момента са по-скоро слаби, отколкото готови за сблъсък. Същевременно ВИС си трае и предпочита да не се включва, поне засега, в “застрахователни битки”. Лъвът е подвил опашка или защото преживява тежка криза, или се готви за прегрупиране на силите, може би дори за подмяна на имиджа в крак с времето. В интерес на истината, откакто се сближи с другия лъв – Мултигруп, ВИС има по-малко публични проблеми. “Илия винаги ще остане един от нас”, заяви един от старите в бранша за шефа на “Мулти” Илия Павлов.

Нормално е по-старите борчески структури да се легализират с времето и да пренасочат интереса си от улицата към политиците и коктейлите. Нормално е обаче към поопразнените от тях територии по утъпкания път да тръгват нови и нови силови формирования.

Някъде трябва да има точка на насищане, защото всеки от силовите играчи скъсва с миналото си само доколкото може да се оправя и без него. Някъде трябва да се намеси и МВР.

Ако СИК се разпадне, ще рухне и една от най-силните борчески илюзии – колективната легализация. “Застрахователната” фирма да се легализира като цяло. Структурите по места и момчетата в тях да направят нещо като холдинг, нещо като групировка. Всеки да започне някакъв бизнес, но пак под шапката на големия СИК. Очевидно обаче улицата и лесните пари, които се правят там, си имат други правила. И поне докато държавата е слаба, на тепиха винаги ще има състезатели, които тръгват отначало с анцузи и ланци.

В нервно и не особено смислено изявление в пресата, озаглавено “Лоялността и колегиалността е нарушена”, застрахователната компания СИК обвини своите “конкуренти – самозванци” в “рекетьорски действия”. В съобщението основно бе визирана една от новите звезди на силовия застрахователен пазар – “Спартак”. Така по вестниците бе констатирано началото на някакъв нов етап от развитието на улицата. Официалното “обявяване” всъщност е предшествано от неколкомесечно напрежение в силовите застрахователни структури.

В началото беше ВИС. Легендата и страхът лесно се капитализираха чрез лепенки “Обектът се охранява от…”. След това дойде застраховането. Отново на изпитания принцип “страх лозе пази”. ВИС-2 направи пробива, но бързо се появи и конкуренцията – от СИК. Успехът на новите беше насърчителен за всички останали потенциални продавачи на лепенки – “Аполо и Болкан”, “Зора”, “Корона”, ДИК и т.н. За да продаваш успешно лепенки, бяха нужни две предпоставки – да всяваш страх у собствениците на автомобили и търговски обекти и да имаш национална структура, с която да възпираш останалите “страшилища”.

Малко по малко пазарът на стикери се насити. Работата на “силовите застрахователи” се състоеше предимно в поддържане на динамично равновесие: “Тая кола при вас ли е”, “Един мой човек има проблем” или подобни.

“Колегиалността” се изразяваше в сдържано поведение спрямо облепена собственост. Покрай стикерите бяха организирани няколко национални структури с универсално предназначение. Някои нарекоха това легализация.

Същинската легализация на мутрите започна с навлизането им в търговията и производството. Отново се оказа, че търговската марка СИК или ВИС работи по-добре от името и опита на някоя фирма с нищо незначещи букви в името си.

Когато възникне проблем с конкурент, данъчен или полиция, обикновено решаващият аргумент е, че “фирмата е на СИК, ВИС или “Аполо”. Задълбоченото навлизане на тези структури в истински бизнес и особено в банките неминуемо създаде конфликти на интереси. Колкото повече създателите на структурата печелеха от бизнес, толкова интересът им към хилядите редови борци и дисциплината в организацията намаляваше. Местните организации на т.нар. застрахователи всъщност постоянно са в процес на реорганизация. Хората в тях са практически едни и същи, само сменят търговската марка, под която “застраховат”. А въпросът кои букви пазят най-добре по правило се решава в София, между шефовете.

След поредица демонстративни убийства и след първоначалните ферментации на уличния застрахователен пазар и на някои други “пазари под прикритие” основните силови групировки в страната се отпуснаха в мирно съвместно съществуване. Пълна борческа идилия, разбира се, никога не е имало. Без значение за босовете обаче бяха епизодичните сблъсъци, главно в провинцията. Като нормална се смяташе глобалната и традиционна вражда между най-големите – СИК и ВИС.

До миналата седмица

За пръв път в двегодишната си история “силовата групировка” СИК официално показа признаци на слабост. В специалното си изявление ръководството на ЗПАД СИК обясни, че демонополизирането на застрахователния пазар през последните години е довело до “преразпределяне на пазарните позиции и до нелоялна конкуренция, клюки, интриги и лъжи”.

От него става ясно, че един от родоначалниците на силовото застраховане в България е истински разтревожен от появата на нови, конкурентни дружества. “Самозванецът” – продавач на лепенки, се казва “Спартак”, обвит при раждането си със слуха, че се ползва с благоразположението на МВР и с амбицията да бъде национална структура (с потенциал да привлече “кадри” на СИК).

Дискредитиращи показни акции на полицията срещу СИК съпътстваха раждането на конкурента и засилваха подозренията за планирано подготвяне на публиката за появата на нов, “по-порядъчен” продавач на стикери.

СИК започна “Спартак”-иада

В нервността си СИК отиде дотам, че определи дейността на “Спартак” като “рекетьорски действия”. Нещо нечувано за отношение на силов застраховател към друг такъв.

Първото предупреждение към учредителите на компанията на името на римския роб датира от 5 ноември тази година, твърдят запознати. Тогава неизвестни въоръжени лица стрелят по бившата барета и шеф на охранителна фирма “Сигма” Георги Благов пред дома му в кв.”Надежда”. Първоначалната версия е сплашване, защото било стреляно в краката на Благов. Полицейски източници обаче твърдят, че е стреляно и в областта на сърцето, и само случайността спасява Благов. “Сигма” е охранителна фирма, смятана за близка до Първа източна международна банка, която известно време застрахова за СИК на територията на София. След това участието на шефа й Георги Благов в учредяването на “Спартак” очевидно е възприето като предателство.

Разработването на националната структура на “Спартак” продължава. Започва и преливане на кадри. Недоволни от позициите си в СИК “застрахователи” се преориентират и търсят своето място в новата компания.

Тя обаче все още е недостатъчно стабилна финансово, въпреки че лепенките със силуета на легендарния тракийски гладиатор по коли и витрини в София се увеличават значително. Неутрални засега застрахователи отбелязват, че по някаква “случайност” напоследък започват да изчезват автомобили, застраховани в “Спартак,” като не изключват намеса на структури на СИК.

Кой е “Спартак”

Основни учредители на компанията са Съюзът на бившите барети и спортен клуб “Левски”. Романтичното и почтеното от образа на бившите барети изчезна завинаги след създаването на “Аполо и Болкан” и многобройните му деривати.

Сред акционерите на “Спартак” е фирма “Ин-80-ООД”, в която участва Румен Николов – Пашата, една от легендите на СИК и Интергруп. Така първоначално е лансирана версията, че “Спартак” всъщност е “новото лице на СИК”, чрез което компанията тръгва да търси място на пазара. Тезата обаче умира в момента на появяването си именно поради прекалената нервност, която новата компания предизвиква сред шефовете на СИК. Присъствието на Пашата във фирмата се възприема повече като подкрепа за бивши колеги, тъй като самият той е бил барета.

Втората ключова фигура, която се спряга около “Спартак”, е Димитър Иванов. След като напусна вицепрезидентското място в Мултигруп, бившият шеф на шести отдел в шесто управление на държавна сигурност известно време беше близък на охранителна фирма “Сигма” и на Георги Благов, смятан за един от идейните бащи на “Спартак”.

Формална връзка обаче не може да бъде установена.

Според един от шефовете на “Спартак”, Николай Въжаров (бивш изпълнителен директор на “Аполо и Болкан”), “Димитър Иванов е добронамерен към нас човек. Смятаме, че може да бъде наш акционер, но той няма нищо общо със създаването и финансирането на компанията”.

Самият Димитър Иванов счита, че тезата за това, че “Спартак” е негова компания, е разпространявана от хора на СИК, “тъй като “Спартак” е създадена от хора, работили в СИК, и създаването й може да се разгледа като фракционна дейност”.

Всъщност Димитър Иванов не отрича слабостта си към “Спартак”: “Не съм акционер, не съм член на ръководните органи, не съм им помагал финансово. Помагал съм, като съм им говорил какво да правят. Предупредил съм ги и да бъдат внимателни със средствата за масова информация. Помагал им съм, защото считам, че имат място на застрахователния пазар като контратеза на така наречените силови застрахователи.”

За неформален лидер на “Спартак” се смята Алексей Илиев Петров (бивша барета). Той е с най-голямо акционерно участие, въпреки че от компанията твърдят, че е прехвърлил акциите си на фирми, близки до Съюза на бившите барети. Другият “силен” човек е Георги Благов. Официалните и публични лица на “Спартак” са Адриан Чаворски (изпълнителен директор) и Николай Въжаров (председател на съвета на директорите).

Още при създаването името на “Спартак” беше свързано със структури на МВР. Очакваше се в компанията да се включи Асоциацията за полицейски спорт. До момента обаче такова участие не е регистрирано, според шефовете на “Спартак”, поради бюрократични причини. Странични наблюдатели обаче смятат, че раздухването на връзка с МВР е било “просто добър имиджов ход”.

Коментирайки отношението си към ЗК “Спартак” АД, Димитър Иванов казва, че изпитва “естествена симпатия и желание за колегиална помощ, тъй като учредителите са бивши барети и служители на МВР”.

Бивши барети и полицаи обаче има не само там. След чистката в службите, деполитизирането през 1989 г., а и поради някои междуличностни конфликти, много от служителите в МВР и близките й структури останаха на улицата. В хаоса тогава се омесиха бивши спортисти, барети, полицаи и “криминално проявен контингент”.

Сега времето пак е несигурно, но по друг начин, и очевидно някои служители в “застрахователни” структури са решили, че е по-изгоден имиджът на бивш полицай или барета, отколкото връзката със СИК и ВИС.

Различният “Спартак”

“Абсурдно е да се мисли, че може компания, занимаваща се с “улични” застраховки, да няма връзки в престъпния свят. Просто защото за да можеш да намериш кола, която е застрахована при теб и е открадната, трябва да имаш поглед върху криминалните групи и каналите за износ на крадени коли. Иначе изпадаш в безумната ситуация да изплащаш застраховка за всяка открадната кола, което те обрича на финансов крах”, заяви обигран застраховател. Подобни твърдения правят идеята за “чистия” уличен застраховател почти абсурдна.

Неслучайно за една от най-ключовите фигури сред “силовите застрахователи” в момента се смята Румен Николов – Пашата, едновременно акционер в Интергруп (смятан за собственик на СИК) и бивша барета, участващ в “Спартак”. Една от единствените теми, по които повечето силови структури, застрахователни и охранителни фирми са единодушни, е буферното положение, което Пашата заема сред мутрите и бившите ченгета. “Ако не беше Пашата, крехкото равновесие досега нямаше да го има. На него и сега се крепят доста съюзи и примирия”, довери ключов застрахователен консултант.

В началото се очакваше “Спартак” да има дори и вестник – като подпомогне финансово “Антени”. Там обаче също се появили “процедурни пречки”. В момента парите на “Спартак” се държат в две банки – Пощенска и Първа инвестиционна, въпреки че според някои източници на компанията е предлагано да използва като обслужваща банка БТИБ смятана за собственост на Васил Божков – Черепа.

Диалектика на легализацията

Рязката медийна реакция на СИК явно е проява на нервността и на вътрешната нестабилност на групировката. А според други участници в застрахователния пазар “в СИК вече е останала само върхушката, която все по-трудно овладява долните етажи”. Така че малко вероятно е между СИК и “Спартак” да се развихри истинска война просто защото и двете структури в момента са по-скоро слаби, отколкото готови за сблъсък. Същевременно ВИС си трае и предпочита да не се включва, поне засега, в “застрахователни битки”. Лъвът е подвил опашка или защото преживява тежка криза, или се готви за прегрупиране на силите, може би дори за подмяна на имиджа в крак с времето. В интерес на истината, откакто се сближи с другия лъв – Мултигруп, ВИС има по-малко публични проблеми. “Илия винаги ще остане един от нас”, заяви един от старите в бранша за шефа на “Мулти” Илия Павлов.

Нормално е по-старите борчески структури да се легализират с времето и да пренасочат интереса си от улицата към политиците и коктейлите. Нормално е обаче към поопразнените от тях територии по утъпкания път да тръгват нови и нови силови формирования.

Някъде трябва да има точка на насищане, защото всеки от силовите играчи скъсва с миналото си само доколкото може да се оправя и без него. Някъде трябва да се намеси и МВР.

Ако СИК се разпадне, ще рухне и една от най-силните борчески илюзии – колективната легализация. “Застрахователната” фирма да се легализира като цяло. Структурите по места и момчетата в тях да направят нещо като холдинг, нещо като групировка. Всеки да започне някакъв бизнес, но пак под шапката на големия СИК. Очевидно обаче улицата и лесните пари, които се правят там, си имат други правила. И поне докато държавата е слаба, на тепиха винаги ще има състезатели, които тръгват отначало с анцузи и ланци.