Възходът на Митьо Очите част 6

В НЯКОЛКО ЧАСТИ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ЗА ВЪЗХОДЪТ НА МИТЬО ОЧИТЕ И СЪЗДАВАНЕТО НА МОНОПОЛ ОТ НЕСЕБЪРСКО-АХЕЛОЙСКАТА БРИГАДА В СЛЪЧЕВ БРЯГ И ОТ ПОМОРИЙСКОТО КРИЛО В БУРГАС ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА ВЕЧЕ 2000-2001 г.
ЧАСТ 6 : ЗАГУБА НА ПЪРВООСНОВАТЕЛИТЕ ЙОРДАН ДРОСЕВ ЧЕРНИЯ И КОРОНЯСВАНЕТО НА ЗАМЕСТНИКА – ЯНКО ГЮРОВ

Двама убити при атентат срещу боса на СИК в Бургас

Нарковойна е основната версия за кървавата касапница, търсят връзка с бомбата в софийския „Амбасадор“
Божидар Божков Снимки: Светослав Стойнов, тв „Паралакс“
Двама СИК-аджии загинаха на място вчера при поредния атентат срещу бургаския бос на бившата силова групировка Пламен Дишков-Кела, недалеч от центъра на морския град. Кървавият атентат бе извършен малко след полунощ пред „Фенеси Латино бар“ на бул. „Стефан Стамболов“ 43.

Възходът на Митьо Очите част 1 Обстановката

Загиналите са Добрин Кафеджиев-Кафето и Димо Колев-Чирпана. Те издъхнали в болницата. Каефджиев бил без документи в себе си, казаха от полицията. Кела се е отървал само с натрошена подбедрица и временно оглушаване. Опериран е и няма опасност за живота му.

В журналите на „Спешна помощ“ е записано, че смъртта на двамата загинали е настъпила от получени множество травми – цялостно нараняване на органите и тялото и загуба на кръв.

Пламен Кела е претърпял същата нощ сложна операция на крака, съобщи шефът на реанимация д-р Матев. Състоянието му не е сериозно, той е контактен и е разпитан от полицията. Осколките от взрива са разкъсали артерия в тялото на Чирпана и той е издъхнал от загуба на кръв. Кафеджиев е можел да бъде спасен, но съратниците му не са успели да овладеят кръвоизлива, докато са го карали към болницата.

Около час след взрива в реанимация нахлу голяма група приятели на Кела, които влязоха в пререкание с охраняващите полицаи.

Възходът на Митьо Очите част 2 Убийството на Венелин Москов

„Как не знаете кой го е направил. Много добре знаете“, викаха СИК-аджиите. Те се усмириха едва, когато в болницата се появи началникът на Второ РПУ Георги Желев – единственият полицейски шеф забелязан тази нощ.

Гърмът пред латиноклуба, собственост на Румен Караджов, шеф на фирма „Милениум“, бе толкова силен, че се чу в целия град. Пострадали са почти всички автомобили на паркинга пред бара, натрошени са стъклата на блоковете наоколо.

„Събудих се от шума, помислих че „Нефтохим“ е гръмнал, обясняваше жена, която дошла от близкия блок, за да види какво става. Когато дойдох чух някои да вика – има трупове, после се появиха едри момчета и започнаха да влачат две тела по асфалта. Оплискаха всичко в кръв.“ Почти веднага полиция е отцепила целия район.

Възходът на Митьо Очите част 3 УБИЙСТВОТО НА ГЕОРГИ СИВКОВ 29.10.2000г.

„Фенеси Латино бар“ се намира на 2-ия етаж в постройката, служила някога и за халета на завода за моливи „Хемус“. Над него е бар „Плейбой“. В зданието офиси имат застрахователна компания „Юпитер“, охранителна фирма „3S“, както и „Първа частна милиция“. Нейният шеф Георги Николов-Мечката бе убит през 1995 г. и сега тя се оглавява от Найден Милков, общински съветник и местен лидер на Б.З.Н.С. на Яне Янев. От няколко дни Милков е в Пампорово. „Нямам нищо общо с дискотеката. Моят мерцедес е на паркинга и също е пострадал“, обясни Милков пред в.“Сега“.

Буквално минути след взрива пред заведението е настанала суматоха, разказаха очевидци. Гърли от еротичния бар наскачали с писъци и побягнали в различни посоки, за да се спасяват.

Във фаталната нощ Кела, Кафеджиев и Чирпана вероятно са били следени от атентатора и негови агенти. Официалното полицейско съобщение гласи, че тримата са се натъкнали на дистанционно задействана самоделна бомба, поставена на стълбищната площадка пред бара. Чирпана, който е съученик на Кела, държеше доскоро ресторант „Бургаски вечери“, недалеч от стадион „Черноморец“, а сега стопанисва ресторант „Фрегата“. За Кафеджиев в подземния свят се говори, че е бил дясна ръка на местния бос Венцислав Чамурджиев, но за това няма официално потвърждение.

Възходът на Митьо Очите част 4 ИЗНАСИЛВАНИЯ НА ШАНАДЖИИТЕ

„През Бургас минава пътя на наркотика и това е причина за можество престъпления“, коментира миналата седмица на пресконференция шефът на РДВР Георги Пенев. Той е от няколко дни в болницата с остро възпаление на сливиците. Излязъл е от там вчера сутринта след взрива, съобщиха от РДВР-Бургас.

По случая е образувано дело срещу неизвестен извършител, каза окръжният прокурор на Бургас Емил Христов.

В реанимацията на болницата Кела бе под двойна охрана от полицаи и десетина доверени негови хора. Вчера сутринта той е бил изведен тайно от болницата и скрит. Операцията била проведена с участието на полицаи и е за да се гарантира, че ще остане жив. Полицаите вчера започнаха издирване на черна хонда. Според предварителна информация с нея са били атентаторите, които са задействали бомбата.

Възходът на Митьо Очите част 5 БОМБАТА В НЕСЕБЪР

каре 1

Два пъти се опитват да убият Кела

Два пъти врагове на Пламен Дишков-Кела се опитват да му „светят маслото“. Основната версия за покушенията в Бургас срещу 24-годишния мъж е свързана с преразпределение на наркопазара.

Предишният атентат срещу Кела бе извършен от хора на варненския бос Митьо Очите. Те нахлуха в 3,40 ч. на 26 декември 2000 г. в бар „Жега“ и без обяснение се нахвърлиха на СИК-аджиите, които пируваха там. Кела бе ранен на две места в корема.

Още двама наркопласьори намериха смъртта си край Бургас.

През октомври пред същото заведение бе разстрелян местният наркопласьор Георги Сивков. На 15 юни, недалеч от Поморие, бе убит мафиотския бос Венцислав Москов, на 26 г., известен и като автокрадец. Обвиненият за убийството му Румен Димитров-Психото, 27 г., пък бе пуснат миналия четвъртък на свобода от бургаския окръжен съд.

Хора на Кела участваха и в неуспешния атентат срещу бившия административен директор на „Нефтохим“ Енчо Стоев, но според всички източници този случай е свързан с търговията с петролни продукти. Мутри от контингента на СИК участваха и в престрелка в дискотека „Космополитен“ в началото на миналата година. Нейният арендатор Артур Овсепян пък бе взривен в столичния хотел „Амбасадор“.

Мнозина свързват Кела и с взрива в „Амбасадор“. Дишков се бе регистрирал в хотела вечерта преди взрива, а сметката му била платена от взривения Артур Овсепян.

Един от съдружниците на Овсепян във фирма Вега-тур“- Иван Лапчев, е много близък с Дишков-Кела.

Тримата въртели петролен бизнес заедно с арменеца Маис Ахаян.

Пеевските медии: Убитата не била журналист. А те журналисти ли са?

Статистика

Според МВР през 2000 г. всеки трети ден в страната е имало по една експлозия, 11 са убитите при атентати.

Шестима са простреляни, 23 са взривените автомобили, 20 са покушенията и атентатите в домовете, на бомбен терор са били подложени 8 магистрати.

• 24.01.2001г.
  Полицията в Бургас освободи петима, шестимата от задържаните души вчера – 23 януари по подозрение за съучастие в бомбения атентат. При атентата загинаха двама души, а един беше ранен.

В бургаският затвор остава Йордан Дросев. Полицейската проверка е установила, че той не трябва да бъде на свобода, тъй като има неизлежана докрай присъда от четири месеца за укриване на открадната кола. От шестимата полицията е взела натривки от ръцете, които ще бъдат изследвани дали съдържат частици от експлозив.

Самоделна бомба избухна в бургаската корабна агенция „Христранс“ в 4,55 ч, близо до интерхотел „България“, вчера, съобщи РДВР. Бомбата е разрушила цялата фасадна част на кооперацията. Разрушен е и магазинът за хранителни стоки на първия етаж, унищожени са и ценните стъклописи на църквата „Св. Богородица“. Пазачът от съседния паркинг припаднал от преживения шок.

Агенцията е собственост на бившия служител на държавната „Инфлот“ Николай Христов. Според конкурентите той е непочтен и крайно нелоялен. През 1995 г. срещу него беше прекратено следствие за контрабанден внос на цигари и алкохол. Основната версия за атентата е отмъщение.

Първият по-сериозен сблъсък между хората на Женята и печалноизвестния несебърец Димитър Желязков (Митьо Очите) се разиграл през май 2001 година. Тогава Очите и най-верните му ортаци от несебърско-поморийската групировка – Йордан Дросев (Черния) и Стоян Пенев (Гипса), отвлекли 23-годишния Даниел Митинов и 21-годишния Петър Мандров от Созопол. Двамата са сред хората на Евгени Стефанов и пласирали дрогата му в района на родния си град. В един момент обаче те прекрачили границата и „зарибили“ няколко от бургаските тротоарни наркопласьори на Митьо Очите. Ответният удар направо втрещява – „нахалниците“ са пребити и изнасилени, а Петър е принуден да „подари“ колата си („Фолксваген“ със софийска регистрация) на Митьо Очите.

По случая е образувано следствено дело, по което са задържани Черния и Гипса, а несебърският бос е обявен за общодържавно издирване. То продължи два-три месеца и накрая заприлича на вица: той се криел, ама никой не го е търсил.

В края на лятото Митьо Очите се предаде сам, но преседя в кауша само два-три дни – докато Бургаският окръжен съд измисли мотив, за да го пусне срещу парична гаранция (в размер на 2000 лв. между другото).

Както си му е редът, Митьо Очите веднага даде няколко изявления пред медиите, в които описа, че през цялото време на „издирването“ той е бил в старопланинската си вила. Но не защото го издирвали за отвличането на Даниел Митинов и Петър Мандров и за гаврата с тях, а защото го било страх за живота му. Другата любопитна подробност е, че от делото срещу Очите, Гипса и Черния също нищо не излезе. И то поради „старата болка“ на МВР – потърпевшите се отказаха от показанията си.

През септември 2001 г. в Бургас е пребит и изнасилен друг пласьор на Женята – 22-годишният Койчо К. Гаврата с него е заснета най-надлежно, а снимките от „акта“ са открити (в началото на април 2002 г.) в колата на бургазлията Лъчезар Димитров (човек от обкръжението на Митьо Очите). От 22-а фотоса станало ясно, че в „садо“-наказанията най-активните полови атлети са били най-верните хора на Митьо Очите – Новак Купенов, Тончо Тончев, Радослав Янчев (Рачо), Стоян Пенев (Гипса) и Йордан Дросев (Черния). Полицаите от РДВР-Бургас установили още, че снимките са правени на две места в Бургас: в стара къща в кв. „Горно Езерово“ (наета от Новак Купенов) и в апартамент в жк „Меден рудник“.

В същата „панелка“ на 29 октомври 2001 г. е „обработен“ още един бургаски наркопласьор, минал в лагера на Женята: Галин Пехливанов (Алчния). Сякаш, за да има с какво да разнообразяват скучните зимни дни по Черноморието, „скотоложката дружинка“ този път запечатала сексуалните си подвизи с… видеокамера. При обиска на свърталището полицаите открили няколко касети, на които са записани почти всички еротични „санкции“ на предателите. А общото времетраене на възбуждащите записи е около девет часа.

След серията от садистично-сексуални „наказания“, налагани от хората на Очите, в подземните среди се заговори, че Женята може да забавя, но не прощава гаврата с него и с хората му. Споед ченгета, които доста дълго са „бройкали“ Женята заради дрогата, той бил достатъчно коварен, много жесток и обичал… фойерверките.

Кога и на кого е показвал приживе „зъбите“ си Евгени Стефанов, „меверейците“ не пожелаха да уточнят. За сметка на това обаче „архивите са живи“ и достатъчно „разговорливи“.

Само десет дни след гаврата с Галин Пехливанов (Алчния) – на 9 ноември 2001 г., на ул. „Отец Паисий“ в Несебър избухва мощен взрив. На място умират съпругата на Митьо Очите Таня, брат й Славчо Дерелиев и охранителят Николай Бъчваров (Бъчвата). Бомбата, заложена във вехта жигулка, е била предназначена за боса на несебърско-поморийската мафия, но той по чудо се размина със смъртта.

Четири дни по-късно (на 13 ноември) бяха задържани Стоян Димитров (Толупа), Петко Петров и Кероп Погосян (и тримата от Бургас), Николай Ганев от Ямбол и Иван Рибов от Поморие. Толупа бе обвинен за поръчителството, а останалите – в организирането на атентата срещу Очите. За полицията случаят беше разрешен, а Митьо Очите официално слезе от сцената. „Бизнесът“ обаче нито умря, нито бе поет от конкуренцията. Защото мястото на Очите (според ченгета, пожелали да останат анонимни и на работа) вече е заето от новия бос на несебърско-поморийската мафия – Я. Г.

За размяната на местата „Параграф 22“ писа още преди една година и какво от това? Данните, че РДВР-Бургас има някакво намерение да разчисти Южното Черноморие, стават все по-оскъдни и по-оскъдни. За разлика от броя на труповете, които продължават да падат заради почти неограничените „бизнес“ възможности в региона.
27.07.2002г.
Несебърският районен съд постанови постоянна мярка „задържане под стража“ на сочения за наркобос Димитър Желязков-Очите. Мотивът бе, че Желязков може да извърши ново престъпление.

Районната прокуратура поиска постоянния арест заради възобновено следствено дело по случай от май м. г. Тогава Даниел Мартинов, на 23 г., от Созопол подаде в полицията жалба срещу Желязков. В нея твърдеше, че Очите и двама от доверениците му – Стоян Пенев-Гипса и Йордан Дросев-Черния, са го отвлекли от центъра на Варна заедно с приятеля му Петър Мъндров, на 21 г. Откарали ги край Слънчев бряг, където ги изтезавали. Мартинов бил прострелян със стоп-патрон.

Тогава Желязков бе обявен за национално издирване, яви се в полицията с адвоката си Благой Потеров и часове по-късно бе освободен. Малко след това Даниел Мартинов оттегли жалбата си. Прокуратурата сега обяви, че разполага с нови доказателства срещу Очите. Вероятно ще бъде обвинен и за незаконно оръжие.

Според адвокат Потеров следствието по случая било веднъж прекратено, а клиентът му – оневинен. Той предположи, че Мартинов и Мъндров са били затворени в тайник на НСБОП, където били обработвани да напишат под диктовката на полицията жалба срещу Очите.

На двамата не е оказвано никакво въздействие от наша страна, каза пред „Сега“ ген.-майор Красимир Петров, шеф на РДВР-Бургас. Полицията охранява свидетелите, защото те се боят от нови изтезания и дори за живота си. Момчетата сами избират къде да отседнат, полицаите само ги пазят.

Проверка на в. „Сега“ установи, че Мартинов и Мъндров от десетина дни не са се прибирали в домовете си в Созопол. Близките им твърдят, че не знаят къде са двете момчета. Според осведомени те много се боели от Очите и приближените му, защото при отвличането били не просто бити, а подложени на неистови гаври.

Сходен случай

През март т. г. полицията в Бургас арестува 28-годишния Новак Купенов. Той бе разпознат на снимки, открити в колата на друг близък на Очите. В част от позите ясно се виждаше как Купенов лично изнасилва момчета на възраст между 18 и 22 години, регистрирани в РДВР като дребни пласьори на дрога. Две от жертвите назоваха имената и на останалите си мъчители. Сред тях бяха Гипса и Черния, които са замесени и в настоящия случай.

Полицията имаше достатъчно данни, че наказателният отряд на Купенов работи в тясна връзка с Очите. Но тогава главните свидетели не бяха охранявани. В началото на май по дома на единия бе хвърлена бомба. Той не пострада и полицията го отведе на тайно място. Но другият свидетел оттегли показанията си.

Адвокат на Купенов бе Благой Потеров.
06.09.2002г.
Бургаската полиция е арестувала в сряда 20-годишният Стоян Пенев по прякор Гипса, съобщи РДВР. Той е бил спипан в кв. Меден Рудник, където от близо година и половина се укрива. Гипса е от наказателния отряд на несебърския наркобос Димитър Желязков-Очите. Той бе обявен за национално издирване м.г., а на 22 юли бе обявен повторно. Заподозрян е в участието в гаври с нередовни наркопласьори от Южното Черноморие. Заедно с още трима бабаити от свитата на Очите Тончо Тончев, Радслав Янков-Рачо и Йордан Дросев-Черния са изнасилили групово наркопласьорите К.К. на 23 г. и Г.П. от Бургас. Това е станало в къща в кв. Горно Езерово. Полицията разкри случая, след като се натъкна на снимки и видеокасети, на които гаврите са били запечатани. От наказателния отряд все още на свобода е Дросев, който също е обявен за национално издирване.
24.09.2002г.
Обявеният за общодържавно издирване наркодилър Йордан Дросев – Черния, е бил задържан от полицаите в 2 ч след полунощ вчера, съобщиха от РДВР – Бургас. Той бе последният от бандата на известния наркобос Димитър Желязков – Очите, който остана на свобода след масовите арести преди месец. Дросев е бил арестуван от засада пред дома му в бургаския квартал „Горно Езерово“. В момента той е приведен в затвора в Бургас. Според полицаите издирваният наркодилър е бил с неузнаваема длъжност и труден за разпознаване. Дросев бил много отслабнал, с дълга брада и коса до раменете. Твърде вероятно е престъпникът да е променил умишлено вида си с цел да избегне ареста, смятат криминалисти. РДВР – Бургас, обяви Йордан Дросев за общодържавно издирване в края на юли т. г., след като арестува Димитър Желязков – Очите, и сподвижниците му Стоян Пенев – Гипса, и Новак Купенов. Срещу Черния са заведени общо 4 следствени дела. Две от тях са за отвличане, побой и изнасилване на двама конкурентни наркодилъри. Третото е за грабеж. Четвъртото е за прегазен пешеходец на централна бургаска улица.
30.09.2002г.
Бургаският окръжен съд осъди Йордан Дросев – Черния на една година и шест месеца лишаване от свобода. Черният беше обвиняем по дело за катастрофа, при която загина 90-годишен бургазлия. Смята се, че Дросев е един от приближените на криминалния бос Димитър Желязков -Очите. Срещу Черния са повдигнати обвинения за отвличане на провинили се наркопласьори и за въоръжен грабеж. Окръжното следствие е разследвало Черния и за изнасилване.
Преди да излезе от затвора Йордан Дросев заболя от БЪРЗОТЕЧНА левкемия , уж поради прием на препарата „Преднизолон Ф“ и почина отслабнал до 60 кг от 110 кг преди това. Казват , че Митьо Очите плакал като дете на погребението му.
Не по-малко интересен е и другия процес за убийството на Венелин Москов , който заподозрени са Янко Гюров Поморийския и Румен Психото. С течение на обстоятелствата той се превръща в съдбоносен и за двамата.
05.10.2002г.
НАРКОБОСЪТ С ШАПКА НЕВИДИМКА Най-после почти цялата група на бившия наркобос на Южното Черноморие Димитър Желязков (Очите) бе тикната зад решетките. Във вторник стана ясно, че е арестуван и последният липсващ – Йордан Дросев (Черния). И той, като колегите си, не беше задържан заради всичко онова, което е свършил през последните година-две, а за стари прегрешения (което също никак не е лошо между другото). Срещу Черния доста отдавна висят две следствени дела за отвличания и грабежи. Откакто кормилото на гемията попадна в здравите ръце на ген. Красимир Петров, РДВР-Бургас засия като най-бляскавата перла в короната на вътрешното министерство. Нещо повече – в града даже започнаха да стават чудеса. След като в ареста бяха прибрани обявеният за наркобос N1 Димитър Желязков (Митьо Очите) и неговите бандюги, трафикът на наркотици през и за България (според МВР) секна. На всичко отгоре ген. Петров наскоро се похвали, че не само държи под око (и изкъсо) наследника на Митьо Очите, ами дори му знае и името – Янко Гюров (за когото Параграф 22 пише непрекъснато от седем-осем месеца насам). Името на новоизлюпения мафиотски бос, който бил сложил ръка на наркопазара по Южното Черноморие, изплува още преди година по време на съдебния процес срещу Румен Димитров (Психото), обвинен в убийството на Венелин Москов (Венци). Москов беше разстрелян със седем куршума малко след полунощ на 15 юни 2000 г. край бургаския квартал Сарафово. Според хора, запознати с периодичните трусове в подземния свят на Бургас и окръга, Янко Гюров е от групата на Димитър Желязков (Митьо Очите) и е бил приятел както с убития Венелин Москов (къщата на Москови и родният дом на Янко Гюров са на една и съща улица в Поморие), така и с Румен Димитров. По време на процеса срещу Психото в съдебната зала няколко пъти бе споменато името на Янко Гюров. Ако някой се беше позамислил малко върху фактите и връзката им със споменатия герой и беше заповядал допълнително разследване на доказателствата, като нищо процесът можеше да свърши и по друг начин. Това обаче не се случи и Румен Димитров (Психото) бе осъден за убийството на Венелин Москов. Колкото до Янко Гюров – той влезе в съдебната зала като обикновен свидетел, а излезе като новия наркобос на Южното Черноморие. Решаващи доказателства за вината на Психото се оказаха разпечатка от Мобилтел за 8-секунден разговор от мобилния телефон на Венци с телефона на Румен Психото, бяла фланелка със следи от барут и капчици кръв (открита в багажника на алфа ромеото на Психото). И още – проваленото алиби на Румен Димитров (за нощта на 15 юни) от свидетеля Диньо Динев. Кои са фактите, останали незабелязани по време на разследването и съдебния процес? – Димитрина Москова, снаха на Венци, свидетелства под клетва, че в нощта на разстрела Венци й съобщил за предстоящата си среща с Янко Гюров в Сарафово; – обвиняемият Румен Димитров споменава, че на 14 юни вечерта се е видял с Георги Сивков и му дал своя мобилен телефонен апарат; – Маргарита, майката на Сивков, заяви в съдебната зала, че по време на убийството на Венци Москов синът й и групата на Митьо Очите са били в добри отношения. След влязлата в сила присъда на Психото изглежда безсмислено да ровим вече страниците на делото. Пренареждането на споменатите вече факти обаче води до една шокираща версия: Психото не е извършвал никакво убийство. Каква е реалността? До 15 юни Венелин Москов се утвърждава като самостоятелен играч на наркопазара, разбутвайки установеното двувластие на Георги Сивков и Митьо Очите и придърпвайки части от дистрибуторските им мрежи. В същото време не е тайна, че Психото също си има проблеми с Венци и между двамата съществува напрежение (в тефтерчето на Венци, намерено от брат му Георги Москов след екзекуцията, Психото фигурира като длъжник). Според слухове, минаващи като вятър през бургаския подземен свят, с изчистването на проблемите се е нагърбило лице, което едновременно е приятел на Венци Москов и на Психото, от една страна, а от друга – може да намери общ език с Георги Сивков. Логично е на срещата да не присъства Психото, защото на нея ще става дума за преразпределянето на бизнеса между босовете.Из подземието на Бургас се говори, че с организирането на срещата на високо равнище (между Венелин Москов и Георги Сивков) се нагърбва Янко Гюров. По негови указания на 14 юни вечерта Психото дава мобилния си телефон на Сивков, за да може Венци да звънне и да доуточнят мястото на срещата. Психото изпълнява указанията, без да подозира какво му се готви. В 0.25 ч. на 15 юни Венци набира номера на Психото, провежда светкавичния 8-секунден разговор и заминава към мястото на срещата край с. Сарафово. От експертизата на тази разпечатка става ясно, че по време на разговора събеседникът на Венелин Москов е бил в Сарафово и е очаквал жертвата си. Тук се появява един тънък момент, споменат мимоходом на делото: преди да звънне, Венци на два пъти е бил търсен на мобилния си телефон от улични автомати. Предположи се, че това са били обаждания на Румен Димитров, който до последно уточнявал срещата. Но нали Венци е имал неговия GSM-номер и ако е искал да се чува с Психото, е щял да се обади на мобилния телефон? Още повече че Венци би се усъмнил, ако Румен го търси от уличен автомат. Или пък наистина Психото е дал мобилния си телефон на Сивков?Това означава, че дори и Румен да е звънял два пъти от автомат, той не е бил на самото място в Сарафово и Венци Москов е знаел това. Което значи, че той е мислел, че отива да се види с други хора, не и с Психото. С други думи – на срещата в Сарафово някой друг е дръпнал седем пъти спусъка на пистолета. С хипотезата дали това не е сторил някой от другите двама посветени в конспирацията – Янко Гюров или Георги Сивков, никой не се е занимавал. Въпреки че Сивков няма алиби за фаталната нощ. Родната му майка казва пред съда, че той е бил болен и прекарал на легло три дни. Тя обаче не могла да го навести, защото живеела далеч от дома на сина си. На следващия ден след убийството (16 юни) Румен Димитров е задържан в Стара Загора (името му е сред длъжниците на разстреляния Венци Москов). Скоро обаче е освободен поради липса на доказателства. Още повече че има и алиби – в нощта на убийството Психото е бил в старозагорското с. Богомилово. По-късно свидетелят Диньо Динев (при когото Психото е бил на гости) не издържа на разпитите и се отказва от първоначалните си показания. Алибито на Румен Димитров рухва, а бъдещето му съвсем се стъжнява, когато при обиск в колата му Алфа ромео е открита бяла фланелка със следи от барут. Тук има още един тънък момент, който бе подчертан и от адвокатите на Психото – багажникът на автомобила е отворен в отсъствието на поемните лица. Те дошли по-късно, колкото да видят какво има вътре и да се подпишат под протокола за оглед. Според Психото фланелката не е негова. Ами… ако тази тениска е била подхвърлена? Не от полицията, а от някой, който е познавал колата на Психото и е имал интерес той да опере пешкира за убийството?Точката на разследването е сложена от експертизата на разпечатката от разговорите, водени от мобилния телефон на Венци Москов в нощта на убийството. От нея е видно, че жертвата се е свързал с GSM-а на Психото и е провел 8-секунден разговор. Дали обаче апаратът е била в ръката Димитров, или в нечия друга ръка – така и никой не си прави труда да изясни. Психото е задържан повторно и съдбата му е решена. И още един прелюбопитен факт прави впечатление. Докато върви процесът срещу Психото, в редакцията на местен вестник се получава анонимно писмо, в което авторът описва подробно какво е станало в мерцедеса на Венци в нощта на разстрела му. Обвинението и съдът едновременно подминават събитието и въпроса откъде анонимникът разполага с такава информация. Психото е осъден и пъхнат зад решетките – за цели 20 години. Пет месеца по-късно – на 29 ноември 2000 г., е разстрелян и конкурентът Георги Сивков (насред Бургас с автомат). На местопрестъплението пред бар Жега полицаите намират 15 гилзи. На 9 ноември 2001 г. Митьо Очите се разминава на косъм със смъртта след неуспешен атентат срещу него. На място загиват съпругата му Тянка, брат й и бодигардът на Очите. След по-малко от четири месеца атентаторите са разкрити и прибрани на топло. За Кероп Погосян, Петко Петков, Николай Ганев и Стоян Димитров се знае, че са от най-близките сподвижници на разстреляния Георги Сивков.Преди три-четири месеца зад решетките се озова (най-изненадващо за мнозина) самият Димитър Желязков (Очите) и някои от по-първите му авери. Все заради стари прегрешения. Във вторник (24 септември) стана ясно, че и последният останал на свобода от групата на Очите – Йордан Дросев (Черния), също е закопчан. Той има две висящи дела за отвличания и грабеж. И като теглим чертата накрая – какво се получава? Единственият, който в момента наистина е останал сам на бургаския бандитски връх, е… Янко Гюров. Зорко наблюдаван лично от шефа на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров. Но, като изключим това генералско изявление, дейността на Янков е обгърната от непроницаема тишина. Която е добре дошла както за него самия, така и за някои други хора. Според информация от подземния свят, на новия наркобос Янко Гюров му е позволено да върши почти всичко, неразрешено от закона (но в рамките на благоприличието). Срещу скромното задължение да помага с каквото може (най-вече с информация от първа и втора ръка) за разкриването на тежки криминални престъпления, извършени в региона и страната. От страна на едни топкриминалисти. Които в знак на благодарност ще правят така, че имиджът на РДВР-Бургас вечно да лъщи. Засега Янко Гюров изпълнява ангажиментите си и по нищо не личи, че Той е Босът. Сякаш наистина си е нахлупил шапка невидимка. Интересно обаче е друго – след като ген. Петров откри топлата вода и публично назова името му, дали ще продължи по-нататък и ще бръкне в легенчето на закрилниците Гюрови, вкарвайки го на топло, защото има достатъчно данни и основания. Съдейки по развитието на нещата, това ще бъде изключително трудно – невидимият Гюров доказа, че е овладял отлично тънкостите на оперативната игра…