Софийският районен съд отмени гаранцията от 50 000 лева на Волен Сидеров по обвинението, че е подбуждал към нарушаване на карантинните мерки по време на Великденските празници.
Според съдия Николай Урумов постановлението на прокуратурата, с което му е наложена тя, е незаконосъобразно., предаде БНР.
Обвинението на Сидеров е заради критиките му от ефира на партийната телевизия срещу задължението да се носят маски в храма и поканата му хората масово да са там на Великден. Според прокуратурата така лидерът на „Атака“ е призовал за нарушаване на мерките за ограничаване на Covid-пандемията.
По повод това съдия Николай Урумов отбелязва, че преди и по време на тазгодишните Великденските празници посещенията на църковните храмове не са били забранени с никакъв акт – нито законов, нито подзаконов.
Според него в думите на Сидеров няма призив за неподчинение, а изразяват лична позиция. Съдът изрично отбелязва, че правото на свободно изразяване не може да бъде ограничавано дори и в условията на извънредно положение.
Съдът не вижда проблем и в невъзможността на служители на МВР да призоват Волен Сидеров в СДВР. Така съдия Урумов намира, че не са налице данни за извършено престъпление от лидера на „Атака“ и затова няма как да му бъде налагана каквато и да е мярка за неотклонение.
Волен Сидеров има още една парична гаранция от 50 000 лева, която е намалена на 10 000 лева. Тя е за закана съм разследващите органи – отново от ефира на партийната телевизия.
Например беше прекратено делото срещу оператор на БТВ, който удари протестиращ по време на протестите в Асеновград през 2017г.
Подсъдимите Петър Джанаваров, Росен Цветков и Антон Хекимян са колеги в БТВ медия груп.
Долу в клипа можете да видите безобразното поведение на съдията.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА
От ……………..
С ЕГН ……………..
Адрес: гр. ………………
Срещу
Протоколно определение от 22.02.2019г., Постановено по НЧХД № 953/2018г. по описа на Районен съд – СОФИЯ
Уважаеми Градски съдии ,
Подадох до Вас ЧАСТНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА чрез Районен съд- София на 02.09.2019г. Срещу
Определение без номер от 02.08.2019г. по НЧХД № 953/2018г., с което разбрах, че е било прекратено Наказателното производство по НЧХД № 953/2018г. на СРС.
В жалбата бяха описани обстоятелствата обуславящи отмяна на определението, а в диспозитивната част на жалбата имаше искане :
Да отмените протоколно определение от 22.02.2019г. , с което е прекратено НП и да върнете делото на първоинстанционния съд от :
– Фазата преди образуване на наказателното производство
Или
– На фазата преди първото съдебно заседание.
Протоколно определение от 22.02.2019г., Постановено по НЧХД № 953/2018г. по описа на Районен съд – СОФИЯ не ми е било връчвано никога, не съм бил уведомен по никакъв начин за издаването му. Уведомен бях чрез Определение без номер от 02.08.2019г. по НЧХД № 953/2018г., в което беше записано, че е прекратено НП по делото.
Същата жалба разбирам, че не е била придвижена от СРС до Вас, а е издадено НИЩОЖНО разпореждане от 21.10.2019г., Постановено по НЧХД № 953/2018г. по описа на Районен съд – СОФИЯ, с което жалбата е върната.
Моля да изземете делото и да се произнесете по съществото на жалбата поради следните съображения :
Подадох ВЪЗЗИВНА ЧАСТНА жалба ЧРЕЗ Софийски Районен съд ДО СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 02.08.2019г. на съдия Николай Урумов , Постановено по НЧХД № 953/2018г. по описа на Районен съд – СОФИЯ.
- Жалбата беше по глава XXII от НПК, с което обжалвам пред СГС осъждането ми за разноски по горното дело.
- В жалбата срещу определението, с което са определени да заплатя разноски на подсъдимите – Петър Джанаваров – 2000 лева, Росен Светков – 2000 лева и Антон Хекимян – 2000 лева, съм описал обстоятелства, че не ми е връчено определението за прекратяване на наказателното п-во и тъй като тогава научих за това написах, че ако съдът прецени може да разгледа жалбата ми по реда на глава XXI от НПК , тъй като в диспозитивната част на жалбата ми съм посочил, че искам да бъде отменено определението за прекратяване на делото, като съм посочил и доказателствени искания, които да обосноват липсата на основания за прекратяването му.
Т.К. съдът не е обвързан с правните изводи и заглавието на жалбата, ако въззивната инстанция открие обстоятелства в жалбата ми, които обуславят тя да бъде квалифицирана като такава подадена срещу определението за прекратяване на НП, същата следваше да бъде разгледана по глава 21-ва от НПК.
Т.К. един нищожен съдебен акт не може да прегражда развитието на делото и нищожността му може да бъде прогласена и следващата инстанция , за това изпращам на Вас въззивната ми жалба с нищожното разпореждане.
Вместо съдия Николай Урумов да администрира жалбата като такава подадена до Софийски градски съд, чрез СРС , той постановява разпореждане, с което игнорира искането ми за намаляване на разноските по обжалваното определение и абсолютно незаконно се произнася с разпореждане, с което отхвърля искането ми за отмяна на определението за прекратяване на НП.
На първо място обжалваното тук разпореждане е постановено от некомпетентен съд, защото жалбите срещу определенията
Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение
„Чл. 306. (1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:
…..
- веществените доказателства и разноските по делото.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 – 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.
(3) Определението …. по ал. 1, т. 4 – по реда на глава двадесет и втора.“
В този случай съдът е можел :
Отмяна на определението от съда, който го е постановил
Чл. 344. Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в закрито заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или частен протест.
В настоящия случай съдът не е отменил определението си, за това бил длъжен да изпрати на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или частен протест.
Вместо това е игнорирал въззивната ми жалба срещу разноските и постановил разпореждане, с което е решил по СЪЩЕСТВО жалбата ми срещу определението за прекратяване на НП.
Считам постановеното разпореждане за НИЩОЖНО, постановено от некомпетентен съд – първоинстанционен съд се произнася по същество по въззивна частна и въззивна жалба.
С случай на нередовна от външна страна жалба , съдът е имал правото съгласно субсидираното прилагане на правилата от 21 глава на НПК , първоинстанционният съдия е можел да върне жалбата ми, но само след като в седемдневен срок от поканата да бъде отстранен пропуска по жалбата, пропускът или несъответствието не бъде отстранено. Никога не съм бил поканван да отстранявам пропуски по жалбата, което е видно от книжата по делото. Освен това, в разпореждането не са описани такива обстоятелства, а са взети съображения ПО СЪЩЕСТВОТО НА ЖАЛБАТА. Жалбата е подаден в срока от глава 22 от НПК и от мен като частен тъжител- лице, което има право на жалба.
Връщане на жалбата и протеста
Чл. 323. (1) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
- (изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 3, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
- не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1;
- не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.
ПО СЪЩЕСТВО :
Относно връчването на определението за прекратяване.
Обжалвам пред вас горното определение като неправилно, незаконосъобразно, необосновано , издадено в условията на съществени процесуални нарушения и от незаконен състав.
В настоящият случай правата на пострадалия са нарушени в огромна степен, като не ми е дадена възможност за защита на моите права и законни интереси, а именно правото ми на инстанционен контрол.
Невръчването на определение за прекратяване на НП винаги е съществено процесуално нарушение, което в огромна степен засяга моите права да обжалвам определението.
В разпореждането е записано, че съдът не дължи връчване на определение , преграждащо по-нататъчното развитие на делото поради факта, че то било издадено в открито СЗ , в което счита, че съм бил редовно призован. Очевидно съдът бърка процесуалните правила от ГПК, с тези на НПК, защото въпреки, че делото е от частен х-р, то се движи съгласно правилата на НПК и правилата от ГПК не се прилагат дори субсидирано.
В НПК няма фикция, която да приема, че въпреки, че определението за прекратяване на НП не е връчено следва да се счита за връчено ако лицето е било редовно призовано за СЗ , в което е постановено последното. Аналгогията и аналогията на правото са забранени в наказателното право и наказателния процес, където има ясни и точни правила, които не търпят заобикаляне , нито тълкуване по аналогия. Най-правилното тълкуване е буквалното тълкуване или, че актът е връчен, когато е връчен или когато са спазени правилата от НПК за НЕГОВОТО ВРЪЧВАНЕ.
След като няма специални правила в НПК относно определенията за прекратяване на НП по дела от частен характер, нормативната уредба намираме в общите правила за връчване от Глава петнадесета от НПК.
Съгласно правилата за Прекратяване на наказателното производство от прокурора
Според Чл. 243,ал.4 от НПК, когато Прокурорът прекратява наказателното производство, Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.
Прекратяване на наказателното производство от съда
По Чл. 250. , ал. 3 , когато Съдът прекратява наказателното производство:
Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се връчва на частния тъжител и на обвиняемия.
(4) Определението и разпореждането за прекратяване на наказателното производство подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.
Разбира се, че определенията, с които се прегражда по-нататъчно развитие на делото следва да бъдат връчвани на заинтересованите страни с оглед правото им на инстанционен к-л. Това произлиза и от принципът от чл. 15,ал. 4 от НПК, че на пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.
След това, съществено процесуално нарушение е , че на мен никога не ми е било връчвано определение за прекратяване на наказателното производство, което означава, че то не е влязло в сила, защото не ми е връчено и не дори започнал срокът ми за обжалване.
Съдът е прекратил делото , не ми е връчил определение за прекратяване , което може да се обжалва по глава 21 –ва от НПК , с което е ограничил и направо преградил възможността ми да защитя правата си на втората инстанция.
В последствие след 6 месеца издава определение , което определя разноски с 5 кратен размер над нормативно – установените, с което разбирам , че НП е било прекратено.
Това да не се приема за признание , че не съм се явил на съдебното заседание без уважителни причини, а съждение за неправилност дори ако приемем аргументите на съда.
Т.к. не ми е било връчено определение за прекратяване на наказателното производство и съм бил лишен от право на обжалване.
Допълнително изложение по този въпрос ще приложа в допълнение към жалбата.
Относно неприсъствието ми в съдебно заседание на 22.02.2019г.
На дата 22.02.2018г. бях в София точно за да се явя на делото. Бях със свидетеля Диян Вълков и когато се придвижвахме към сградата на СРС (наказателни дела) бях затворени пътищата в центъра на София, поради което попаднахме в голямо задръстване. Направих няколко опита да се свържа с деловодството на СРС и на 20-то тел. Обаждане се свързах със служител на СРС, на който казах, че поради огромно задръстване , породено от множество ремонти в центъра на София, ще закъснеем със свидетеля Диян Вълков. Беше ми отговорено, че ще предадат. Пристигнахме в съда с над час закъснение, но не намерихме никой в СЗ.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК
Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
….
- частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.
Т.е. законодателят е определил не само неприсъствието като основание за прекратяване на НП, а то трябва да е кумулативно заедно с липса на уважителни причини за неявяването си. По логиката на съда, ако имаш уважителни причини, няма процесуален ред, по който те да бъдат разгледани, защото спорд него делото се прекратява в СЗ в негово отсъствие, а определението не се връчва и срокът му за обжалване течал от постановяването му. Същото като в книгата Параграф 22.
Правя искане за разпит на св. Диян Вълков.
Относно незаконосъобразно мълчаливо прекратяване на НП за описани в частната тъжба деяния .
На следващо място в чатната тъжба са повдигнати обвинения за обида по чл. 146 и 148 от НК, за издаване на чужда тайна по чл. 145, ал. 1 от НК и за твърдения за мен основани на неправомерно придобита информация от архив на МВР – престъпление по чл. 148А от НК.
Въпреки, че частната тъжба е подадена за всичките тези престъпления, съдия Николай Урумов издава разпореждане за предаване на съд на подсъдимите само за квалифициарана клевета по чл. 148 и 147 от НК.
Тук не говорим за преквалифициране на деянията, описани в тъжбата, а за игнориране на описани като съставомерни обстоятелства деяния, извършени от подсъдимите.
Тук говорим за едно според мен дори може би умишлено поведение на съдията, което реално прекратява НП по голяма част от съставомерните факти описани в тъжбата, защото тези факти не са описани в обстоятелствената част на разпореждането и реално подсъдимите не са предадени за тях на съд, въпреки изричното им описване както в обстоятелствената част на тъжбата, така и в диспозитива ( искането ) в нея.
И ЗА ТОВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НЕ Е ИЗДАДЕНО РАЗПОРЕЖДАНЕ !
И в този случай съдия Николай Урумов е преградил пътя на развитие на делото като не е предал на съд подсъдимите за всички деяния описани в тъжбата. Отново казвам. Говорим за ОБСТОЯТЕЛСТВА , ОПИСАНИ В ТЪЖБАТА, ЗА КОИТО, НИТО СА ПРЕДАДЕНИ НА СЪД ПОДСЪДИМИТЕ, НИТО Е ИЗДАДЕНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ЧАСТИЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НП. Не говорим за правна квалификация, защото тези деяния, които съдията извади от НП не са описани в разпореждането за предаване на съд, нито са преквалифициарни . Просто съдът ги игнорира, все едно никога не са били описани в тъжбата.
ПОСТАНОВЕНО ОТ НЕЗАКОНЕН СЪДЕБЕН СЪСТАВ
Съдия Николай Урумов показа един очевиден уклон към подсъдимите и техния повереник, което личи и от постановените определения за прекратяване на делото и по разноските.
Но това не е основното.
На първото СЗ съдията имаше поведение, с което показа лично отношение към мен. Няколко пъти ме заплачши с глоба без никакво основание. Имаше реплики от рода на „Ако не го намерим на адреса ще видиш тогава едно прекратяване.“
Прилагам звукозапис от първото СЗ по делото , в което можете да се уверитепреди да бъде публикувано в публичното пространство, в личното негативно отношение към мен. Можете да изземете и оригиналните записи от първото СЗ по делото.
Съдебни актове , постановени от предубедени или/и заинтересовани съдебни състави са НИЩОЖНИ.
По глава 21-ва следва да се разгледа и мълчаливото прекратяване на НП за другите престъпления описани в тъжбата, за които не са били въобще подведени подсъдимите , а именно – за обида по 146 от НК, за огласявбане на чужда тайна по чл. 145 , ал. 1 от НК и по чл. 148а от НК – за неправомерно огласяване на материали от архив на МВР .
Пред вас обжалвам и прекратените без да бъде издадено изрично определение обвинения в горните престъпления описани подробно в тъжбата.
С разпореждане , съдът е подвел под наказателна отговорност тримата подсъдими само за деянията по чл. 148 от НК и е прекратил пропизводството мълчаливо за останалите обстоятелства, обуслявящи другите престъпления , описани в тъжбата.
Това също е процесуално нарушение, съществено, обуславящо връщане на делото на първа инстанция на фазата преди издаване на разпореждането за образуването на НП срещу тримата със задължителни указания за правилно прилагане на закона.
