ПУБЛИКУВАМЕ РЕШЕНИЕТО на Конституционния съд, с което е отказано искане за обявяване на протиовоконстиционността на ДПС. В състав : Асен Манов – председател, Младен Данаилов, Цанко Хаджистойчев, Нено Неновски, Николай Павлов, Иван Първанов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев – докладчик.
Г-н Президент, Радев, ако искате да докажете малко реални действия, а не само на ниво речи и декларации в медиите, че сте родолюбец.
Използвайте конституционното си право да инициирате производство за обяваяване на етническата партия ДПС а противоконституционна пред Конституционния съд, където 1/3 от съдиите са избрани от Вас лично по време на Вашия мандат.
Знаете че съгласно Конституцията на Република България :
Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
…
Решение № 4 от 21 април 1992 г. по к.д. № 1/91 г. по искане за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи и за установяване на неизбираемост на народните представители от 36-ото Народно събрание, избрани с листата на Движението за права и свободи в изборите на 13 октомври 1991 г. (Обн., ДВ, бр. 35 от 28 април 1992 г.)
С ъ с т а в: Асен Манов – председател, Младен Данаилов, Цанко Хаджистойчев, Нено Неновски, Николай Павлов, Иван Първанов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев – докладчик
Производството по делото е образувано въз основа на искане, направено от група народни представители от състава на Седмото велико народно събрание. Искането, подписано от 93 народни представители, е заведено в Конституционния съд на 8 октомври 1991 г., т.е. непосредствено след конституирането на Конституционния съд. Списъкът на народните представители, които са го направили, е приложен към искането. Искането съдържа две части:
а) Конституционният съд да даде задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 4, 5, 11, ал. 4 и чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България;
б) Конституционният съд да се произнесе по конституционността на Движението за права и свободи (ДПС).
На 4 ноември 1991 г. по делото е постъпило ново искане, направено от 53-ма народни представители от състава на 36-о Народно събрание. Обозначено като “Допълнителна молба”, то включва заявление на подписалите го, че се присъединяват към първоначалното искане, както и две нови искания:
а) Конституционният съд да обяви за противоконституционна разпоредбата на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии (ЗПП);
б) Конституционният съд да се произнесе по статута на депутатите, избрани с листата на ДПС.
В изпълнение на указания, дадени от Конституционния съд с определение от 12 ноември 1991 г., исканията са формулирани така:
а) да се установи и обяви противоконституционността на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на ЗПП;
б) да се установи и обяви противоконституционността на ДПС;
в) да се обяви за незаконен изборът на народните представители, избрани с листата на ДПС.
Отбелязано е също, че не е необходимо даването на отделно задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 4, 5, 11, ал. 4 и чл. 44, ал.2 от Конституцията, поради което с определение от 29 декември 1991 г. е прието, че това искане е оттеглено.
Посочените три искания са разгледани във фазата по допустимостта съгласно чл. 19, ал. 1 ЗКС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС). В тази фаза са постановени две определения: от 29 декември 1991 г. и от 4 февруари 1992 г.
Според първото от тях и двете молби са подадени при спазване на изискването на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, така че всяка от тях води до възникването на конституционноправно процесуално отношение. Предвид на това и на обстоятелството, че втората молба обхваща в предметното си съдържание първата, те са приети за едновременно (общо) разглеждане. Със същото определение е прието за допустимо искането за установяване противоконституционността на ДПС и е отклонено искането за установяване противоконституционността на § 6 ЗПП. С второто определение (от 4 февруари 1992 г.) е допуснато за разглеждане и искането (на 53-ма народни представители от 36- от о Народно събрание) за установяване на неизбираемост на народните представители от същото Народно събрание, избрани с листата на ДПС.
По този начин предметът на делото обхваща два въпроса:
а) спор за конституционността на ДПС – правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 5 от Конституцията, респ. чл. 12, т. 5 ЗКС;
б) за установяване неизбираемост на народните представители, избрани в 36- от о Народно събрание с листата на ДПС – правомощие на Конституционния съд съгласно чл. 72, ал. 2 от Конституцията и чл. 12, т. 9 ЗКС.
Очертаният с искането предмет на спора относно конституционността на ДПС се определя от следните твърдения, които се съдържат в подадените от народните представители молби:
1. Според първоначалната молба ДПС е регистрирано при условията на § 3 (сега § 6) ЗПП и поради това, както и по силата на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНПОСК) не е било допустимо участието му в изборите на 13 октомври 1991 г., тъй като юридически то съставлява сдружение с нестопанска цел, а не политическа партия. Изтъкната е и въведената от Конституцията забрана за съществуване на партии и организации, сформирани на верска и етническа основа.
2. В допълнителната молба се отбелязва съществуването на доказателства, от които може да се заключи, че ДПС независимо от това дали е политическа партия или сдружение с нестопанска цел, е изградено на етническа и верска основа, извършва дейността си на турски език, провежда политика на етническа асимилация на българомохамеданското население на религиозна основа, както и дейност, насочена към етническо и религиозно противопоставяне на населението.
3. Твърдението, че ДПС е създадено на верска и етническа основа се поддържа и при окончателното формулиране на основанията на разглежданото искане. Още веднъж се отбелязва, че макар и да не е политическа партия в юридически смисъл, а такава по своята социална (фактическа) природа, образуването (функционирането, респ. съществуването) на ДПС на етническа и верска основа се свързва със състава на членската му маса (която включва изключително – 99 на сто, лица с турско етническо самосъзнание или принадлежи към ислямското вероизповедание), с териториалното разположение на поделенията му (в районите, в които преобладава турскоезичното и мюсюлманското население), с неговата дейност. Твърди се, че дейността му е насочена към обособяване на съответното население в затворена, отделена от българската нация общност, че се развиват и насърчават отделни видове автономии, които в крайна сметка водят до административна (и политическа) автономия.
От друга страна, искането, което има за предмет статута на народните представители от 36- от о Народно събрание, избрани с листата на ДПС, се основава на твърдението, че ДПС е организация, която е: а) незаконно регистрирана за участие в изборите, проведени на 13 октомври 1991 г., и б) противоконституционна.
В отговор на твърденията и доводите, на които исканията се основават, от страна на ДПС се поддържа, че организацията поначало съставлява политическа партия и че като такава е регистрирана още с влязлото в сила решение от 26 април 1990 г. по ф.д. № 2574/90 на Софийския градски съд, без преди това да е съществувала като юридическо лице с нестопанска цел и независимо от наименованието й “движение”. Като се изтъква наличието на влезли в сила съдебни решения – и относно регистрацията на ДПС, и относно участието му в изборите, проведени на 13 октомври 1991 г., се оспорва компетентността на Конституционния съд да преразглежда тези въпроси. На тази плоскост в становището на ДПС се дава и тълкуването на забраната по чл. 11, ал. 4 от Конституцията за образуване на политически партии на етническа, расова или верска основа, като се излага разбирането, че тази забрана поначало засяга момента на образуването на дадена политическа партия, който момент се явява меродавен (и преценен при регистрацията), а не членската маса, присъединила се към политическата партия впоследствие. В допълнение на този довод се възразява срещу употребеното в чл. 11, ал. 4 от Конституцията понятие “основа”, като се изтъква, че от конституционната разпоредба не е ясно коя е основата на една политическа партия – съставът на учредителите й или присъединилата се впоследствие членска маса. В тази връзка се посочва, че разбирана и прилагана буквално, забраната би обхванала и българската “народност”, а що се отнася до “верската основа” – че при наличието на такава забрана не биха могли да съществуват христяндемократически или христян-социални партии, в основата на които се включват християнските добродетели. Предвид на тези съображения се поддържа, че спор за конституционността на дадена партия може да се развие само с оглед на забраната по чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Хипотезите, предвидени в тази разпоредба, обаче изискват, за да бъдат признати за установени, установяване и на действия на отделни физически лица, чрез които се изразява и обективира волеизявлението на съответната организация или на нейни органи и които са определени като престъпления от Наказателния кодекс, така че за доказването им е необходимо наличието на влезли в сила присъди.
По отношение на искането, свързано с избора на народните представители, в становището на ДПС от 27 януари 1992 г. наред с довода, отричащ компетентност на Конституционния съд да пререшава въпроси, разрешени с влезли в сила административни актове (на ЦИК) и съдебни решения, се обръща внимание и върху липсата (в съответното искане) на твърдения за нарушения на изборния процес, допуснати при избора на всеки един от 24 народни представители.
За да се произнесе по направените искания, Конституционният съд взе предвид следното:
Раздел I
Относно спора за конституционността на ДПС
1. ДПС е създадено на Учредителна национална конференция, проведена в София на 26 и 27 март 1990 г., на която са приети устав и програма на движението и са избрани ръководни органи. По молба на Централното оперативно бюро на движението (в смисъл ДПС) то е вписано в отделния регистър за политическите партии в Софийския градски съд съгласно решение от 26 април 1990 г. по ф.д. № 2574/90. Решението на Софийския градски съд, с което вписването е постановено, е обнародвано в “Държавен вестник” (бр. 35 от 2 май 1990 г.). В текста на обявлението е отбелязано, че вписването е на основание чл. 9 във връзка с § 3 (сега § 6) от преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии. Това отбелязване се оспорва от страна на ДПС в становище, изразено по делото. Оспорването е в съответствие с поддържането по принцип, че посоченото вписване е първоначално и единствено, както и че по силата на това вписване движението е придобило качеството и на юридическо лице въобще, и на политическа партия, без да е било регистрирано преди това и да е съществувало като сдружение с нестопанска цел, което при условията на § 3 (сега § 6) ЗПП се е регистрирало като политическа партия, за да участва в определени избори.
Възражението е основателно.
ДПС действително не притежава друга регистрация, предшестваща тази по ф.д. № 2574/90, и поради това не е съществувало като сдружение с нестопанска цел, което се е регистрирало за участие в определени избори според изискванията на посочената преходна разпоредба на Закона за политическите партии. Отбелязване в този смисъл липса и в регистъра, в който вписването е извършено, така че споменаването на въпросната разпоредба (§ 3, съответно § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии) в обявлението в “Държавен вестник” като основание за вписването не съответства на проведеното регистрационно производство и на постановеното в това производство съдебно решение. Ето защо не е основателно позоваването на това обявление и на посоченото в него основание за вписването, за да се обоснове доводът за незаконност на регистрацията на ДПС за участие в изборите за народни представители, общински съветници и кметове, проведени на 13 октомври 1991 г. Твърденията в тази насока поначало не подлежат на обсъждане, тъй като не се обхващат от спора за конституционността на ДПС освен на плоскостта на забраната по чл. 12, ал. 2 от Конституцията. Същественото в тази връзка е, и само в този смисъл Конституционния съд обсъжда въпроса за регистрацията на ДПС, че вписването е станало с решение на Софийския градски съд, че е извършено в отделен регистър, предназначен за политическите партии, и че е обнародвано в “Държавен вестник” (с отбелязаното несъответствие), последица от което по силата на чл. 11 ЗПП е придобиването от ДПС на правен статут на политическа партия. Именно това е приела Централната избирателна комисия, която с решение № 41 от 11 септември 1991 г. е регистрирала ДПС за участие в изборите за народни представители на 13 октомври 1991 г. (С решение № 636 от 20 септември 1991 г. по адм. дело № 911/91 на ВС е оставена без уважение жалба срещу решението на ЦИК за регистрация на ДПС за участие в изборите).
Поради това, че според регистрацията си ДПС е политическа партия и участието му в изборите за Велико народно събрание и в изборите на 13 октомври 1991 г. не е последица от регистрация при условията на § 6 ЗПП, не се налага да се даде инцидентно отговор на въпроса дали тази разпоредба не противоречи на Конституцията и дали не се оказва отменена по силата на непосредственото й действие, предвидено в чл. 5, ал. 2 и § 3, ал. 2 от преходните и заключителните й разпоредби.
2. Вън от въпроса за статута на ДПС като един или друг вид сдружение, на който се дава посоченият вече отговор, установено е и е явно, че след учредяването си ДПС е извършвало политическа дейност, присъща само на политическите партии. Тази дейност чл. 11, ал. 3 от Конституцията определя като съдействие “… за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите”, а чл. 1, ал. 1 ЗПП допълва дефиницията с израза “… чрез избори или по друг демократичен начин”. Същественото за този вид политическа дейност е непосредственото участие в процеса на образуване на органите, чрез които според Конституцията народът осъществява държавната власт (чл. 1, ал. 2 от Конституцията).
ДПС е участвало в изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. и в него са избрани 16 народни представители, чиито кандидатури са издигнати от движението.
В резултат на участието си в изборите за Народно събрание, проведени на 13 октомври 1991 г., в които ДПС се е регистрирало в 26 избирателни района от общо 31, движението е получило 24 мандата в 12 избирателни района.
Дейността на ДПС във връзка с изборите през юни 1990 г. и октомври 1991 г. естествено включва и провеждането на митинги, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа на движението и на издигнатите от него кандидати, което е дейност по “формиране” на политическата воля на гражданите. Освен в изборите за Народно събрание ДПС е издигнало кандидатури и за общински съветници и кметове.
3. Първото от основанията, на които се оспорва конституционността на ДПС като политическа партия, има източник в твърдението, че движението е създадено на етническа и верска основа. В тази му част искането се позовава на забраната по чл. 11, ал. 4 от Конституцията.
Редакцията на този конституционен текст, без да съдържа експлицитно това понятие “забрана”, е формулирана по начин, от който може да се заключи, че се касае именно за забрана, чието действие е недвусмислено. За да се разкрие действителното съдържание на разпоредбата, е необходимо да се анализират елементите, които я съставят, в контекста на систематичното й място в Конституцията, както и от гледище на съпоставката й с други конституционни норми.
Разпоредбата на ал. 4 от чл. 11 се намират в глава първа на Конституцията, озаглавена “Основни начала”. Самото им наименование говори за характера на включените в тази глава конституционни норми. Принципното им значение се определя от предназначението им да очертаят фундаменталните ценности, върху които се изграждат отношенията в сферите на държавното устройство и на гражданското общество, и да подчертаят върховенството на правата на личността. Тези норми определят формата на държавно управление, източника на държавната власт и пределите, в които тя се осъществява, ценността на човешката личност и нейните права и свободи.
Въпреки че разглежданата ал. 4 съставлява част от текст (чл. 11), в който са установени основни принципи на политическия живот в страната, доминирани от принципа на политическия плурализъм (механизъм, за чието функциониране са политическите партии), тази разпоредба има и свое особено съдържание. То се разкрива от пълния й текст, в който “забраната” за образуване на политически партии на етническа, расова или верска основа е поставена на един хоризонтален ред със “забраната” за образуване на политически партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Що се отнася до втората “забрана”, фактическият й състав противоречи на Конституцията, т.е. хипотезата на тази забрана визира нарушение на основни принципи на конституционната държава и цели да охрани съществуващия конституционен строй. Логиката на тази част от текста се диктува и от това, че се намира в една посттоталитарна Конституция, приета в процеса на създаване на ново политическо устройство. Началото на този процес съвпада с края на един тоталитарен модел на обществото, създаден и наложен от политическа сила, признаваща насилственото завземане на държавната власт като политическо средство.
Поставянето на двете “забрани” на една плоскост в рамките на общия текст на чл. 11, ал. 4 дава основание да се приеме, че първата по ред също има охранителна функция и цели да защити държавата и държавната власт от екстремните последици, които могат да произтекат от развитието на процеса на етническо, расово и/или верско противопоставяне. Нейна цел, разбира се, е и реалното осъществяване на принципа на политическия плурализъм.
От друга страна, съдържанието на “забраната” и нейната насоченост, за да бъдат изяснени в същинския им обем, изискват дефиниране на понятията, чрез които е установена. Използваните в текста понятия ограничават съдържателната й страна и ефекта на нейното действие в рамки, които трябва да бъдат определени недвусмислено. Разширяването на тези рамки може да доведе до противоречие с други конституционни положения, до ограничаване на основни права на личността, предвидени също в Конституцията, и в крайна сметка до изопачаване смисъла на разпоредбата.
Като е изградена върху идеята за единството на българската нация (срв. абз. 4 от преамбюла, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 44, ал.2), Конституцията на Република България същевременно признава съществуването на религиозни, езикови и етнически различия, респ. на носители на такива различия. Указания в тази насока съставляват редица конституционни текстове (вж. чл. 37, ал. 1, в който се говори за “търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания”; чл. 36, ал. 2, в който се споменава за “гражданите, за които българският език не е майчин”; чл. 29, ал. 1, който защитава срещу “насилствена асимилация”; чл. 44, ал. 2, който забранява организации, чиято дейност е насочена “към разпалване на национална, етническа или религиозна вражда”; чл. 54, ал. 1, който установява правото на личността” да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност”). Така се обясняват определенията към понятието “основа” и се разкрива един от елементите на това понятие. Той е преди всичко на личностна плоскост и се състои в носителите на един или повече от посочените белези.
Лица, за които се отнасят някои от тези признаци, очевидно съставляват основата на едно сдружение, каквото е и дадена политическа партия. Към персоналния субстрат на партията обаче принадлежат и членската й маса, и симпатизантите (привържениците) й, и електоралната й база. Последните два елемента не се включват пряко в организационния строеж на партията, не са организационно свързани с нея, но определят цялостно параметрите й като явление не само на правото, а и на политическия живот предвид на функциите, които партиите изпълняват – да формират и изразяват политическа воля. Именно защото е и такова явление (а това произтича от определението, дадено от Конституцията) в характеристиката на една политическа партия не може да не се включат и симпатизантите, и електоратът й, така че в този смисъл те също принадлежат към нейната “основа”. Още повече това е така от гледище на адресата на идеите и целите на партията. Ако тя апелира към ограничени кръгове от населението, включващи граждани, които са носители на разглежданите признаци, и това определя “основата” й като етническа или верска. Ако действа единствено в интерес на граждани, принадлежащи към тези категории, и цели да упражнява държавната власт или да влияе върху държавната власт, за да удовлетворява само тези интереси, “основата” й също може да бъде квалифицирана по този начин. Ако е затворена за хора, ценности и идеи във въпросните рамки, съответната политическа партия се явява изградена върху основа, която Конституцията не допуска.
Това разбиране за действителния смисъл на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Конституцията в разглежданата й част показва, че независимо от употребения в нея израз – “не могат…”, целта й не е да установи една забрана, насочена срещу определена категория или категории лица, отличаващи се по етнически, расов или верски признак. Целта е да не се допусне създаването и функционирането на политически партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски признак поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на “своя” кръг от членове, привърженици и избиратели, изразяващи политическата воля само на този кръг и действащи във и върху структурите на държавната власт единствено съобразно тази воля.
Това съдържание на конституционната норма се покрива с охранителната й функция, отбелязана по-горе, а именно на тази функция Конституцията придава значението на основно начало. Схващането, което я определя като забранителна норма, не съответства на значението, което й е придадено и я поставя в противоречие с други разпоредби от Конституцията, които също са от порядъка на основните начала (чл. 11, ал. 1 и чл. 6, ал. 2) или регламентират основни права и свободи на гражданите (чл. 44, ал. 1). Такова схващане води до подценяване и стесняване смисъла на разпоредбата и има за последица свеждане на ефекта на действието й до ограничаване (забрана), насочена срещу известна категория лица на правото им свободно да се сдружават в политически партии. Такова действие дефинитивно не е в състояние да оправдае съществуването й, а с оглед на характера му – и систематичното й място в Конституцията.
4. В светлината на възприетото тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Конституцията разрешението на спора за конституционността на ДПС е в зависимост от установеното по редица фактически положения относно образуването и функционирането на движението – относно учредителите, членската маса, условията за членуване, обхвата и насочеността на целите, задачите и политическата дейност.
Самото възникване на ДПС като политическа формация въобще и като политическа партия в правен смисъл става в конкретен исторически момент, когато в страната се създават условия за преминаване от тоталитарен режим към демократично управление в условията на политически плурализъм, в навечерието на първите свободни избори за Велико народно събрание, приело Конституцията на Република България. Създаването на ДПС е непосредствена последица от действията на тоталитарния режим спрямо част от българските граждани, изразяващи се в грубо посегателство върху свободата и основните човешки права (вж. оценката на тези действия, дадена в Декларация на Народното събрание от 15 януари 1990 г. – ДВ, бр. 6 от 19 януари 1990 г., която отразява преобладаващото в момента на приемането й обществено мнение по тези въпроси). Явявайки се естествена реакция срещу накърняването на основни човешки права и пренебрегването на значими духовни и материални интереси, ДПС възниква в средите на засегнатите от посочените действия на тоталитарния режим. Това предопределя състава на учредителите му. То слага отпечатък и върху програмата на движението, приета от Учредителната национална конференция. В нея “специфичната етническа и религиозна основа, на която е изградено движението”, е заявена открито. Декларирайки етнически и религиозен характер на основата, върху която е изградено движението, неговите учредители същевременно държат сметка за законодателните условия, в които го създават, и изразяват волята си да се съобразят със забраната на чл. 53, ал. 4 от тогава действалата Конституция за образуване на политически организации на верска основа, както и намеренията си в политическата област – да издигат свои кандидати за народни представители и народни съветници и да подкрепят партии и съюзи, чиито платформи защитават целите и интересите на движението. Сред формулираните в програмата принципи, цели и задачи основно място е отделено на такива с правозащитен характер: по отношение на определени категории лица и с оглед на отстояването и зачитането на основни човешки права и свободи (право на свободен избор на име, право на изучаване и ползване на майчиния език, право да развиват своя култура в съответствие с етническата си принадлежност и др.). Определени текстове от програмата недвусмислено показват сред кои части от българското население се заражда и формира ДПС и за движение за права и свободи на кои граждани става дума чрез използването на два отличителни белега – език (турски) и религия (мюсюлманска), като се борави и с понятието “етнически общности”. Независимо че в програмата са залегнали положения, които са недопустими от гледище и на действалата при приемането й Конституция, и на сегашната Конституция (напр. т. 1.2: “Постигане на национална консолидация на основата на признаване на разнородния религиозен и етнически състав на българската нация”), преобладаващият правозащитен характер на целите и задачите дава основания да се приеме, че и тяхната ограниченост, и ограничеността на групите български граждани (определени по споменатите признаци), чиито права и свободи целят да защитават основателите на движението, се обуславят от момента, в който движението се учредява, от контекста на времето на учредяване. Това предопределя и изразения в програмата стремеж да се защити етническата, религиозната, езиковата и културната идентичност на съответните части от населението, включително и чрез защита на общностите като такива (доколкото разглежданите признаци съставляват общностнообразуващи фактори). Във връзка с последното и с оглед на неговата оценка трябва още веднъж да се отбележат споменатите вече конституционни разпоредби, които гарантират упражняването на правото на собствен културен живот, свободата на избор на вероизповедание, правото да се изучава и ползва своя език от лицата, за които българският език не е майчин. В това отношение Конституцията на Република България не се отклонява от общопризнатите принципи и норми на международното право, създадени да запазят и защитят етническата, религиозната, езиковата или културната идентичност на лицата, които по свой свободен избор желаят да съхранят такава идентичност. Конституцията е в съответствие и с международните договори, по които Република България е страна или е изразила воля да се присъедини (съотв. чл. 27 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи).
Тези положения се отбелязват, за да се подчертае, че поставяйки си цели и задачи в разглежданата област и извършвайки дейност за тяхното осъществяване, включително и политическа, ДПС не представлява противоконституционна политическа партия и в акта на неговото учредяване, и в програмните му документи и устава, и при функционирането му. Доколкото се заражда в определени среди и си поставя за цел да брани определени интереси чрез политически средства, присъщи на политическите партии, от това не произтича противоречие с чл. 11, ал. 4 от Конституцията, защото се касае за защита на накърнени по определен начин интереси. Именно в това се състои консолидиращият фактор, довел до създаването на движението, в това е неговият генезис. В този смисъл не може да се приеме, че ДПС е образувано и функционира в ограничените рамки на съответна група, образувана на етнически и/или верски принцип, съществува само заради тази група и изгражда политическата си платформа върху ценности и идеи, които принадлежат само на известна затворена общност.
Такъв извод следва и от устава на ДПС, въз основа на който е извършена регистрацията му. От съдържанието на чл. 4 от устава, който урежда условията за членуване и правата и задълженията на членовете, е видно, че член на ДПС може да бъде всеки български гражданин (т. 1), че определени права, произтичащи от членството, не са свързани с принадлежността “към дадена етническа и религиозна общност” (т. 2), че изгубването на българско гражданство води до прекратяване на членството (т. 6) и че поначало членството е доброволно и се предпоставя от отрицателното условие, според което са недопустими прояви на национален шовинизъм, реваншизъм, ислямски фундаментализъм и религиозен фанатизъм. Подобни прояви и цели са обявени за недопустими и в програмата на ДПС, в която освен това то се обявява против идеята за автономия.
От друга страна, характерът на ДПС като отворена организация личи и от състава на неговия колективен ръководен орган – Централен съвет, в който членуват и лица, които категорично не се идентифицират като принадлежащи към определена етническа или верска общност. Следователно не може да се счита, че членската маса на ДПС се състои изключително от лица, принадлежащи само към една група, сформирана на етническа или верска основа. Това се потвърждава и от състава на парламентарната група на ДПС в 36- от о Народно събрание.
Придобило статут на политическа партия и осъществяващо дейност, присъща само на политическите партии, ДПС е еволюирало значително от състоянието, в което се е намирало в периода на неговото образуване, и като обхват на целите, задачите и идеите с програмен характер, и като насоченост на политическата му платформа към определена част от избирателното тяло. Това се потвърждава от предизборната платформа на движението, изготвена през септември 1991 г. с оглед на изборите, насрочени за 13 октомври с.г. Вярно е, че и в нея значително място е отделено на защитата на правата и свободите, на която е придадено значението на задължителна предпоставка на демокрацията. Като субекти на правата и свободите са посочени “всички български граждани, в т.ч. малцинствата и културно-религиозните общности”. Като се отбележи, че платформата неколкократно си служи с понятието “малцинство”, което в Конституцията не се съдържа, без от това да може да се прави извод за противоконституционност на разглежданата плоскост, трябва да се подчертае становището на ДПС, също изразено в платформата, че според движението действащата Конституция “не гарантира правата на лицата, принадлежащи към етническите, религиозните и културните общности”. Заявена е също така като политическа цел на движението чрез дейността му в Народното събрание да се допълнят и изменят конституционните текстове, които не са в съгласие с международните договорености, третиращи правата на общностите в Европа. Да се формулира като цел изменението и допълнението на Конституцията не е в противоречие с Конституцията. Друг е въпросът, че това може да стане само по предвидения в нея ред, за да се осигури стабилност на свободния демократичен строй (респ. функциониране на демократичните процедури). Спазването на този ред се предвижда в платформата. Изразените в нея виждания на ДПС относно малцинствата и техните права като средство, за чието реализиране е предложен пътят на конституционните поправки, макар и в различие с действащата Конституция, не разкриват противоконституционност на организацията, която ги предлага. Както вече се отбеляза, редица разпоредби на Конституцията са призвани да гарантират именно права и свободи, за чието осъществяване ДПС е създадено, и като такова, със статут на политическа партия, си поставя цели и извършва политическа дейност. Същественото е, че претендираното разширяване на някои права или предоставянето на права, които Конституцията не предвижда, се разглежда в рамките на самата Конституция, а не с оглед на средства, които са противоконституционни, или чрез дейност срещу създадения в страната конституционен строй, съществена основа на който са суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност. Може да се постави под съмнение разбирането на ДПС, според което суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност се гарантират главно чрез гарантиране на правата и свободите на човека и малцинствата (без с това да се подценява ценността на конституционно установените права и свободи), но не може да не се вземе предвид, че движението не пренебрегва основни начала на Конституцията, каквито са суверенитетът, неприкосновенността на териториалната цялост и националната сигурност. Средство за тяхното гарантиране е и защитната функция на чл. 11, ал. 4, както и други разпоредби на Конституцията и законите, целящи да предотвратят действия, насочени срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията (елементи на външната сигурност), към разпалване на национална, етническа или религиозна вражда (елементи на вътрешната сигурност). Въпрос и на спазване на Конституцията от страна на съответните държавни органи е да пресичат такива действия. Конституционно задължение за всички политически партии е да се придържат в своята дейност към тези основни начала, защото нарушаването им е основание за тяхното прекратяване. Показателно е обаче, че чрез предизборната си платформа ДПС се е отдалечило от облика, който документите, приети при неговото образуване, му придават. Докато върху тези документи са дали отражение обстоятелствата на възникване на организацията и особения – предвид на тези обстоятелства – неин обхват, участието в политическата дейност не се свързва само с този подход. ДПС не се легитимира пред българската общественост като политическа партия, която търси членове и поддръжници в тесните рамки на общности, склонни да се самоизолират по силата на някакво етническо или верско отличие. Самата партия не ограничава своите цели, задачи, политическа платформа и идеи за упражняване на държавната власт до изразяване на политическата воля на подобни общности. Програмата й е с широк обхват, подобен с този на останалите партии, като включва проблематиката на демократизацията в страната, прехода към пазарна икономика, социалните гаранции за населението, духовната сфера. Не изразява интересите на етнически или верски общности като такива (освен на плоскостта на правата им). Не е адресирана само към подобни общности. Доколкото въпросите относно правата на третираните общности са в известна степен акцент в политическата платформа, те не я изчерпват.
В края на този анализ може да се заключи, че в демократично устроеното общество съществуват средства и за осигуряване на политическия плурализъм, и за защита на демократичния строй. Върховенството на принципа на политическия плурализъм изисква свеждането до разумния минимум на възможностите за неговото ограничаване. Конституцията на Република България предвижда и двете категории средства. В групата на вторите попада разпоредбата на чл. 11, ал. 4 в разглежданата й част. Критериите за нейното точно място в Конституцията, за предназначението й и за действието й са според Конституционния съд очертаните в т. 2 на този раздел. Така разбирана, разпоредбата не може да намери приложение спрямо ДПС, защото ДПС не е противоконституционна политическа партия във възприетия смисъл.
Ето защо искането за обявяване на противоконституционността на ДПС, основано на твърдението, че то е образувано на етническа и/или верска основа, следва да бъде оставено без уважение.
Тъй като именно искането повдига спор за конституционността на ДПС, за да бъде уважено, т.е. за да бъде постановено решение, с което то се уважава и се обявява противоконституционността на ДПС, е необходимо съгласно чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство повече от половината от всички съдии в Конституционния съд. Поради това, че становището, според което искането е основателно, не получава необходимото мнозинство, искането се отхвърля.
5. От гледна точка на фактическите твърдения, върху които се основава искането за обявяване на противоконституционността на ДПС, искането съдържа и второ основание. То свързва противоконституционността на ДПС с дейността на движението, като се поддържа противоречие с чл. 44, ал. 2 от Конституцията.
Петър Низамов
Съгласно чл. 44, ал. 2 от Конституцията организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, се забраняват, а според чл. 44, ал. 3 организациите, които подлежат на регистрация, както и редът за тяхното прекратяване се определят със закон. Специално по отношение на политическите партии това е регламентирано в чл. 11, ал. 3, изр. 2 от Конституцията. Образуването и прекратяването на политическите партии се урежда от Закона за политическите партии. Сред основанията за прекратяване, предвидени в този закон (чл. 22, ал. 1), фигурира и разпускането по решение на Върховния съд, като чл. 23, ал. 1 от същия закон определя реда за разпускането – по предложение на главния прокурор, когато партията извършва дейност в противоречие с чл. 3. В чл. 3, в който поначало са изброени отрицателните условия, на които политическите партии трябва да отговарят, като е разпоредено, че не може да се образува политическа партия с определена насоченост, цели, основа, идеология или начин за постигане на целите, се съдържа и забраната, по силата на която не може да се образува политическа партия, насочена против суверенитета или териториалната цялост на страната и единството на нацията, правата и свободите на гражданите. В това се състоят твърденията, които запълват фактическият състав на второто основание, на което е повдигнат спорът за конституционност на ДПС. В тази част основанието за забраната по чл. 44, ал. 2 от Конституцията и основанието за разпускане на политическата партия по чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗПП се покриват. От това обаче не възниква конкуренция на основания. Конституционната норма на чл. 44, ал. 2 не е предназначена да регламентира условията за забраняване (разпускане) на политически партии. Според ал. 3 на същия текст и чл. 11, ал. 3, изр. 2 това се определя със закон и именно такъв се явява Законът за политическите партии. Значението на ал. 2 е друго. В нея е установено едно от основните права на гражданите – правото свободно да се сдружават (срв. и систематическото място на текста – глава втора от Конституцията, озаглавена “Основни права и задължения на гражданите”). След като това право е провъзгласено (в ал. 1), ал. 2 посочва ограниченията, на които подлежи упражняването му. Този подход се използва и по отношение на редица други основни права, чието упражняване може да бъде ограничено при определени условия (срв. напр. чл. 37 от Конституцията относно свободата на съвестта, мисълта и религията, чл. 39 относно свободата на изразяване и разпространяване на мнение, чл. 40 относно свободата на печата), познат е и от международноправни актове (срв. напр. аналогичните на чл. 9, 10 и 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи). Следователно ал. 2 на чл. 44 от Конституцията трябва да бъде тълкувана в този смисъл, а не като целяща да уреди основанията за разпускане на политическите партии. Това, както се посочи, става със закон. Ето защо не възниква конкуренция или дублиране на основания, нито съществуват два паралелни режима – един по Конституцията, съобразно който се осъществява контрол за конституционност на политическите партии с оглед на тяхната дейност, осъществяван от Конституционния съд, и друг по ЗПП, осъществяван от Върховния съд по предложение на главния прокурор, който води до разпускане на дадена политическа партия.
Щом като една политическа партия извършва дейност в противоречие с чл. 3 ЗПП, възниква основание за нейното разпускане. Сама по себе си дейността на политическите партии, ако попада под действието на забраната по чл. 44, ал. 2 от Конституцията, не се обхваща от спора за тяхната конституционност по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 5 от Конституцията и поради това не се включва в компетентността на Конституционния съд. По тези съображения искането, което има за предмет спора за конституционността на ДПС, се явява недопустимо в частта му, в която се основава на твърдения, отнасящи се до дейността на движението, респ. на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Предвид на възможността да се произнесе по допустимостта на едно искане във всяка фаза на конституционния процес, т.е. независимо от това, че вече е постановил определение за допустимост на искането (чл. 25, ал. 2 ПОДКС), Конституционният съд прекратява производството по делото в тази част. В този смисъл Конституционният съд изоставя становището си по определението от 29 декември 1991 г., с което искането за обявяване противоконституционността на ДПС е прието за разглеждане в неговата цялост.
Относно искането за произнасяне по статута на депутатите от 36- ото Народно събрание, избрани с листата на ДПС
1. Съгласно определението от 4 февруари 1992 г. искането за обявяване за незаконен избор на народните представители, избрани с листата на ДПС, е допуснато за разглеждане като искане за установяване на неизбираемост на тези народни представители. Изходено е не от квалификацията, която направилите искането са дали, а от основанията, на които то се поддържа – като последица от незаконосъобразното регистриране на ДПС от ЦИК за участие в изборите за народни представители, проведени на 13 октомври 1991 г., и от друга страна, от евентуално установената противоконституционност на организацията, издигнала техните кандидатури. Тези основания поставят спора на плоскостта на въпроса за избираемостта на народните представители, защото недопустимостта на участието на 24-мата народни представители, избрани с листата на ДПС, се извлича от незаконното регистриране на организацията, която е издигнала кандидатурите им, и с твърдението, че тази организация е противоконституционна.
2. И на двете основания искането не подлежи на уважаване.
Разрешението произтича от приетото в раздел I във връзка с първото искане. ДПС е вписано в отделния регистър за политическите партии. Като политическа партия то е допуснато до участие в изборите за народни представители, проведени на 13 октомври 1991 г. Регистрацията му от ЦИК за участие в тези избори не е при условията на § 6 ЗПП, а на политическа партия, притежаваща статут, който произтича от надлежно вписване. Ето защо регистрацията на ДПС за участие в изборите не е незаконна.
Народните представители, избрани с листата на ДПС, не са неизбираеми и с оглед на второто основание. ДПС не е обявявано за противоконституционна политическа партия, така че техните кандидатури не са издигнати от организация, която поради своята противоконституционност не е могла да се регистрира за участие в изборите.
От друга страна, допускането на ДПС до участие в изборите е станало въз основа на решение на ЦИК, което само по себе си има характер на стабилен административен акт, още повече, че в случая то е потвърдено с решение на Върховния съд. В резултат на регистрираните по реда, предвиден в ЗИНПОСК, кандидатски листи, както и в проведените избори 24 народни представители са получили мандат, чийто източник е самият избор. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Конституцията народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ, като е недействително обвързването им със задължителен мандат.
1. Отхвърля искането на 93 народни представители от състава на Седмото в елико народно събрание, към което са се присъединили и 53 народни представители от състава на 36- от о Народно събрание за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България.
2. Отхвърля искането на 53 народни представители от 36- от о Народно събрание за установяване на неизбираемост на народните представители от същото Народно събрание, избрани с листата на Движението за права и свободи в изборите, проведени на 13 октомври 1991 г.
3. Прекратява производството по делото в частта относно искането на 93 народни представители от състава на Седмото в елико народно събрание, към което са се присъединили и 53 народни представители от състава на 36- от о Народно събрание за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Фондация под подвеждащото име “За нашите деца”, основана от бившия президент Плевнелиев още от самото начало на президенството му, се опитва да прокара през парламента закон, който да превърне България във фашизоидна държава по подобие на Швеция, Финландия, Дания и други европейски държави, където децата са превърнати в средство за репресия на държавната машина над родителите!
Подобни закони оставиха без своите истински семейства десетки хиляди деца в цяла Европа, като ги осъдиха на мизерно съществувание във верига от постоянно сменящи се приемни “семейства”, в жертва на гей мераци и педофилия.
Сега този геноцид над децата на Българите чука и на нашата врата, въвеждан от група Есесовки (Социални работнички от Държавната агенция за закрила на децата) – защо ли всички те са специално подбрани жени с изряден грим и голяма уста, която да крещи по медиите (днес в предаването Тази сутрин по БТВ) колко е важно децата да бъдат противопоставени на родителите си, мъжете татковци да бъдат противопоставени на жените майки, а като цяло българското семейство да бъде разбито и заличено. Така, че бъдещите поколения да не знаят що е майка, що е баща, що е родителска любов, що е майчин език, що е бащина стряха, що е любов към Родното и Родината.
Йорданка Ананиева, зам.-кмет по образованието в община Бургас. Бившата психоложка и доверен човек на кмета на ГЕРБ допълни, че в момента Община Бургас изпълнява няколко големи проекта по ОП „Региони в растеж“, свързани с ремонти в детските градини и училищата. „В момента се изпълняват 4 обекта. Това са реконструкцията на бившия дом за лица, лишени от родителска грижа „А. Г. Коджакафалията”, дворното пространство на ОУ „Елин Пелин”, новият корпус на ЦДГ 11 „Чайка“, както и целият двор на СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Вече и по другите проекти, които са свързани с други 5 обекта, имаме подадени оферти от фирмите-изпълнители, така че комисиите работят по оценката им и те ще почнат малко по-късно“, посочи Ананиева. Тя допълни, че със средства от Националния доверителен екофонд (НДЕФ) ще бъдат санирани и две училища, като едното е СОУ „Йордан Йовков“, което се намира в комплекс „Изгрев“. Ще бъде санирано и СОУ “Епископ Константин Преславски” в комплекс „Славейков“. „Те са едни от малкото, които останаха в града ни, на които сега ще бъдат въведени мерки за енергийна ефективност. Вече има решение за избор на изпълнител, така че много скоро след приключване на учебните занятия, ще запознат и там ремонтните дейности“, допълни заместник-кметът. По думите й с обновени дворове през септември новата учебна година ще посрещнат и в СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, ОУ „Васил Априлов“ и ОУ „Елин Пелин. В края на тази година предстоят ремонтни дейности и в ОУ „Братя Миладинови“, Старата баня на ОУ”Любен Каравелов”, двора на СОУ “Петко Росен”. Ананиева посочи, че преди дни е започнал ремонтът по двора на ОУ „Васил Априлов“.
„Работи се и по норвежката програма, която финансира ремонта на Районната отоплителна централа, от която се захранва ОУ „Елин Пелин“, СОУ „Константин Петканов“, както и ОДЗ 1 „Морска звезда“. По нея изграждаме допълнителен корпус към ОУ „Христо Ботев“ в кв. „Победа“. Вече имаме и подписан договор за ремонт на читалището в кв. „Победа“ по същата програма. Така че, доста мащабни са дейностите, които са свързани с изпълнението на конкретните договори, сключени с Община Бургас за ремонтни дейности“, обясни тя.
По думите й паралелно с ремонтите в детските учебни заведения и училищата, продължава и изпълнението на проекта за здравословно хранене в училищата. В момента фирмите закупуват документация, в края на този месец ще се проведе търгът. Всяка една от фирмите, които ще поеме ученическите столове от септември, ще има ангажимент през летните месеци да направи съществен ремонт в тези столове, така че да се подобри средата за хранене във всяко едно от училищата на община Бургас“, поясни Ананиева. Относно изграждането на детската градина в село Маринка тя обясни, че дейностите там вече са приключили. „Много скоро в нея ще влязат децата на Маринка.Изграждането на корпуса на „Чайка“ не може да приключи в рамките на тази година“, допълни още Йорданка Ананиева.
Ние допълваме , че ще публикуваме всички договори за доставки на храни в детските градини в Бургас и ще изчислим излишъците, както и ще покажем кои са фирмите облагодетелствани от това и дали пак са близки на ГЕРБ.
БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия
НОРВЕГИЯ – СТРАНА НА ФИОРДИ И… ПЕДОФИЛИ
В Норвегия се случи нещо, което не се очакваше. Властите информираха обществеността за факт, който неофициално норвежците знаеха, но никой не говореше публично за него. Полицията в норвежкия град Берген обяви, че е разкрила широка нелегална мрежа от педофили.
Междувременно с мен и БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства се свързаха от Асоциацията на Бащите в България. Решихме да поемем съвместна борба с юридически и публични действия срещу държавата Норвегия, която отнема децата на Българи, пребиваващи и/или живеещи и работещи там.
На снимките от 23 Юли 2018г. асоциацията на бащите заедно с пострадали родители от системата в Норвегия протестира пред норвежкото консулство във Варна. На почетния консул беше предадено отворено писмо с искане за незабавно връщане на отнетите от родителите български деца. При отказ, в България и страните от ЕС ще стартираме релевантните процедури по мерки за закрила срещу всяко едно норвежко дете намиращо се на територията на България или общността !
В момента планираме бъдещите ни съвместни действия.
До Българите в Норвегия :
НЕ СТЕ САМИ ! Няма да ви оставим !
Ние се включваме и в борбата за отнетите българчета в Норвегия
https://www.facebook.com/PetarNizamov.Political.Movement/posts/1818088934953069
В Норвегия освен педофилията ужасява и държавната система на насилствено отнемане на деца от семействата им и предаването им в приемни еднополови семейства, откъдето детето на практика не може да се върне при истинските си родители. Норвежците виждат пряката връзка между “неочаквано” разкритата нелегална мрежа от педофили и държавната система за насилствено отнемане на деца от семействата им.
На пресконференция полицията съобщи за арестуването в Западна Норвегия на 20 души, участвали в престъпленията. Очаква се да бъдат арестувани още 31 души. Операцията си полицията определя като “най-голямата операция, извършвана някога от норвежката полиция”. Задържането на педофилите е извършено благодарение на данни, получени от американското ФБР. Неговите специалисти разбили сайта на любителите на детска порнография в закритата част на интернет, т.нар. Даркнет. Педофилската мрежа в Западна Норвегия вклюва 5500 педофили. Чрез “Даркнет” педофилите обменяли детска порнография и планирали сексуални престъпления срещу деца. Полицията арестувала носители със 150 терабайта детска порнография. Полицията открила следния факт – насилието над дете извършвал собственият му баща заедно с други педофили.
Всички знаели за това отдавна, но за министъра на правосъдието било новост
Министърът на правосъдието в Норвегия Андерс Анундсен заяви във връзка с операцията на полицията: “Престъплението, което се разследва, показва, че проблемът в Норвегия има дълбоки корени и това предизвиква тревога…”
Норвежците отдавна знаят, че в страната процъфтява педофилията.
В страната съществува държавната Служба за опека над деца, която разпределя децата в еднополови семейства, където децата могат да се подлагат на сексуално насилие. Норвежките гейове най-често са скрити педофили, които не могат открито да заявят за своите пристрастия, но правят всичко възможно, да си осигурят позиции във властта и да придвижат нужните им закони.
Службата за опека над деца влиза в министерството по делата на децата и равноправието. Тя иззема децата от родните им семейства, заради “принуждаване да изповядват религия”, за това, че родителите “много силно обичат”, децата си, за това, че карат децата да учат уроците си или да мият съдове и пр. В най-добрия случай могат да разрешат на родителите да виждат децата си веднъж на половин година, само за половин час и под контрола на служител от Службата за опека. След като детето бъде отнето от родителите, се настанява в частен детски дом или в приемно семейство, които получават държавни помощи за всяко приемно дете. Тези помощи надхвърлят десетки пъти разходите за децата. Това е много доходоносен бизнес. По данни на Централното статистическо бюро в Норвегия, в страната постоянно се увеличава броят на децата, “по отношение на които е взето решение за попечителство”. През 2013 г. те са 53150, през 2015 г. – вече са 53439. Норвежките власти подпомагат изземането на малолетните деца от родните им семейства и щедро плащат за престоя им в приемни семейства и частни детски домове. Но не финансовата страна е главната.
Всичките отнети от семействата деца се настаняват в еднополови семейства
Властите в Норвегия не говорят за психическите травми, които изпитват отнетите от семействата им деца и техните родители. Но настояват децата да попаднат в еднополови семейства. Службата по опека на децата призовава членовете на еднополови съюзи да осиновяват деца, отнети от родителите им. С помощта на филми, статии и социалните мрежи се призовават хомосексуални двойки да подават заявления за осиновяване на приемни деца.
Защо Службата по опека на деца призовава гейовете да осиновяват деца, отнети от нормални семейства? Защото министерството по делата на децата и равноправието, в което влиза и Службата за опека на деца, до 2012 г. се ръководи от гея Одун Лусбакен. На поста министър той бил поканен от премиера Йенс Столтенберг, който днес е шеф на НАТО. Влиятелният норвежки вестник “Верденс ганг” писа, че като министър Лусбакен издействал от държавния бюджет около 2 милиона долара за фонда “Реформа”, който реализира програмата за хомосексуалното “образование” на норвежките деца. Той ръководил този фонд от 2006 до 2008 г.
Светът протестира срещу норвежката Служба за опека на деца
Проблемът с иземването на деца се разпространи извън Норвегия. Защото деца се отнемат и от чуждестранни семейства, които живеят в Норвегия, затова те създали международното обществено движение «Stop Barnevernet». Пред 2016 г. то провело митинги пред норвежки посолства в 20 държави и в 65 града, включително и в Москва, под лозунга “Спрете търговията с деца във Barnevernet!” Причината за тази акция е изземането на пет деца от живеещото в Норвегия румънско семейство Бондариу.
Този проблем привлече вниманието на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който започна разследване на жалби, подадени от родители, на които са отнети децата.
“Разноликата любов” – основа на политиката в Норвегия
Основа в политиката на днешната Норвегия е т.нар. идеология на пловото равенство, която де факто признава правото на педофилите “на любов”. Това се отрича юридически, но фактически тази идеология признава, че в полово отношение всички имат правото на всичко. Дори Лутеранската църква през април тази година прие “историческото решение” да венчава еднополови бракове и написа за целта специална църковна служба. При такова “пълно разкрепостяване” е само въпрос на време, когато в Норвегия педофилията ще бъде официално узаконена.
Норвежката държава – от детските градини до училищата и държавните учреждения, е пропита от духа на “нетрадиционната любов”. Привържениците на традиционното семейство се страхуват да вдигнат глас. А и как да го направят, след като централната и местните власти приемат задължаващи документи в защита на правата на сексуалните малцинства от типа “план за действия за борба срещу дискриминацията” на гей-обществата, който утвърди властта на комуната в град Берген. В този документ се говори, че “на училището, като място, което обхваща деца и младежи, се отрежда важната роля на разпространител на тези знания и отношения…”.
Какво могат да направят привържениците на традиционното семейство, ако постовете във висшите ешелони на властта в Норвегия заемат лица, които открито се признават за гейове, но те са по-скоро педофили. През май 2008 г., когато премиер беше Столтенберг, при който се трудеше и О. Лусбакен, в Музея по история на културата в Осло се състоя представянето на книгата “Gay kids – Kule barn som også finnes” –”Децата гейове – специалните деца, които също съществуват”. В книгата са събрани детски снимки и спомени на водещи норвежки политически и държавни дейци, които се определили като гейове от ранна възраст. Сред тях бившият финансов министър Пер-Кристиан Фос, известната в страната лесбийка и активистка Карен-Кристин Фриеле, директорът на Норвежкия съвет по кулкура Анне Осхайм, председателят на градското правителство в Осло Ерлинг Лае и много други. Случайно ли е, че в такава среда е възникнала мрежата от педофили? ССведенията за мрежата от педофили в Норвегия не би изплувала на повърхността, ако не беше намесата на ФБР.
Педофилското лоби стои високо във властта в Норвегия. Кметът на общината Вого в норвежката провинция Оплан – Руне Ейгард, през декември 2012 г. беше осъден за педофилия, който имал връзка с 13-годишно момиче в продължение на две години, като я притискал да мълчи. На делото срещу него беше призован за свидетел същия онзи Столтенберг. Норвежката преса писа тогава думите на Столтенберг за това, че той “приема отношенията” между своя приятел и момичето, “защото възрастта няма за любовта никакво значение”. Столтенберг беше приятел на кмета на Вого. След това призова Р. Ейгард да си подаде оставката. Прокурорът спаси Столтенберг от необходимостта да дава унизителни обяснения, които бяха тиражирани от всичките вестници. Ейгард беше осъден на четири години затвор, а през 2015 г. беше пуснат на свобода. Тогава възникват правомерните въпроси – кой сте вие, г-н, Столтенберг и накъде вървиш, Норвегия?
В съседните Швеция, Дания и Финландия е същото, за което свидетелства действащият в Швеция Комитет по правата на човека в скандинавските страни. Достатъчно е да се прочете въпросът, който този комитет изпрати в Съвета на Европа “за провеждането на задълбочена проверка по факта на всеместното разпространение в Скандинавските страни на практиката за повсеместно изземане на деца от семействата им”.
Преди пет години, на 29 май 2013 г., норвежкият министър по делата на децата и равноправието Инга Марте Тхуркилдсен, посещавайки урока “Инцест”, във втори клас на началното училище в селцето Престьорде – Норвегия, обяви по националната телевизия , че в близко време ще направи тези уроци общо-задължителни във всичките училища в страната.
БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия
БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ (защита на гражданите с правни средства) – БЮК и аз Петър Низамов, като негов председател и като хора, които сме върнали много деца при родителите им, считаме “НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2019-2030 г. с подвеждащия надслов : „Всички права за всички деца“ като един проект, който не следва целите, за които е обявен, а именно – закрила правата на децата .
БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия
В НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО ИМА ОТКРОВЕНИ ЛЪЖИ…
БЮК АЛАРМИРА,ЧЕ НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО Е ОПИТ ЗА ПРОКАРВАНЕ НА НОРВЕЖКИЯ МОДЕЛ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА.
Как да вярваме в “НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2019-2030 г. с подвеждащия надслов : „Всички права за всички деца“ ….
Като тя започва с откоровени лъжи. На фона на огромната демографска криза в България и стапящото се постоянно местно населениеоще в увода на този водевилен документ е записано:
“България е страната в групата на държавите с по-висока степен на човешко развитие….”
“Въпреки макроикономическата СТАБИЛНОСТ??? България все още се стреми да постигне стандартите на ЕС в социално-икономическото развитие и в социалното сближаване.”
Някой, ако още си спомнят, според статистическите данни по времето на Тодор Живков, пропагандирани по телевизията тогава са, че България е настигнала вече САЩ по производство на стомана и по други подобни показатели… ????????????
Което е смехотворно от днешна гледна точка. И откровена лъжа. Същото като НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО …
БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия
След това се добавят статистически данни, сигурно взето от някоя “социологическо” “проучване”, което не е, нито социологическо, нито е проучване. Защото, тези хора не са социолози, а само се представят за такива.
Те са назначени от т.нар. “елит” и просто имат функцията да внасят измислени научни параметри към пропагандата да управляващата върхушка.
Нито пък е проучване, защото всички знаем как се проучва, когато резултатите им са дадени по телефона.
“Населението в България в края на 2017 г. е: 7 050 034 души , като децата на 0-17 навършени години са 1 192 746 или 16,9% от населението на страната. Стойността на Индекса на човешкото развитие (ИЧР) на България за 2014 г. е 0,782 , което поставя страната в групата на държавите с по-висока степен на човешко развитие и я нарежда на 59-то място измежду 188 държави и територии.”
Ние считаме, че отнемането на дете е абсолютно изключителна и крайна мярка, когато детето е наистина под риск и желаем да бъдат законодателно изброени случаите, и то изчерпателно – кога детето е под риск. КАКТО И, ЧЕ В НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2019-2030г. ИМА ОТКРОВЕНИ ЛЪЖИ
Петър Низамов – председател на БЮК АЛАРМИРА,ЧЕ НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО Е ОПИТ ЗА ПРОКАРВАНЕ НА НОРВЕЖКИЯ МОДЕЛ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА.
Детето е под риск, когато са неглижирани основните му нужди, когато е вербувано да върши престъпления от родител, когато е жертва на постоянно насилие, а не един-два шамара, заради някоя пакост. Както и когато родителите му се занимават с изключително неморална дейност- проституция, сводничество, просия и има огромен риск за моралното развитие на детето. Разбира се и при липса на дееспособност при родителите.
Във всички други случаи – този случай е за Агенцията за “Социално подпомагане” и следва, ако няма условия, да се създадат такива без отделяне от биологичен родител.
Не може да се отнемат децата, само, защото не искат да подпомагат семействата с парите, които данакоплатците дават и някакси все са “усвоени”…
Но къде отиват… ЛЪЖИ, ЛЪЖИ, ЛЪЖИ. Откровени лъжи.
Фондация под подвеждащото име “За нашите деца”, основана от бившия президент Плевнелиев още от самото начало на президенството му, се опитва да прокара през парламента закон, който да превърне България във фашизоидна държава по подобие на Швеция, Финландия, Дания и други европейски държави, където децата са превърнати в средство за репресия на държавната машина над родителите!
За това алармира Петър Низамов Перата, който се занимава с този проблем с неговата организация “Български юридически комитет” , заедно с юрист на годината – адв. Петър Николов.
Петър Низамов – председател на БЮК АЛАРМИРА,ЧЕ НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО Е ОПИТ ЗА ПРОКАРВАНЕ НА НОРВЕЖКИЯ МОДЕЛ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА.
Подобни закони оставиха без своите истински семейства десетки хиляди деца в цяла Европа, като ги осъдиха на мизерно съществувание във верига от постоянно сменящи се приемни “семейства”, в жертва на гей мераци и педофилия.
Сега този геноцид над децата на Българите чука и на нашата врата, въвеждан от група Есесовки (Социални работнички от Държавната агенция за закрила на децата) – защо ли всички те са специално подбрани жени с изряден грим и голяма уста, която да крещи по медиите (днес в предаването Тази сутрин по БТВ) колко е важно децата да бъдат противопоставени на родителите си, мъжете татковци да бъдат противопоставени на жените майки, а като цяло българското семейство да бъде разбито и заличено. Така, че бъдещите поколения да не знаят що е майка, що е баща, що е родителска любов, що е майчин език, що е бащина стряха, що е любов към Родното и Родината.
Новият проект е точно опит да бъдат увеличени правомощията на социалните служби по закрила на детето и така те да бъдат използвани за и без това разрушващото се традиционно семейство.
Барневерн – зловещата служба, отнела близо 22 000 деца от родителите им
Петър Низамов разкрива, че новите промени имат насоката на тази служба !
Български семейства стават жертва на социалната служба в Норвегия, след като децата им са били отнети. За случаите е сигнализирал наш сънародник в страната. Оказва се, че български семейства бягат от Норвегия, след като са подредили там целия си живот, за да спасят децата си, показа разследване на Мария Цънцарова.
В Норвегия законодателството е много стриктно по отношение на децата и всяка клетка от обществото – учители, медицински работници, съседи, са задължени да докладват дори при най-малкото съмнение, че някое дете е в риск. През 2015 г. там отпада обвинението за клевета, тоест анонимен сигнал, който съдържа неверни данни за дете, няма да бъде наказан. Това мотивира много хора да използват това и да сигнализират службата за закрила на детето по различни казуси.
Петър Низамов се включва и в борбата за отнетите българчета в Норвегия Според данните за 2016 г. в Норвегия са родени 58 890 деца, а броят на сигналите за деца в риск е 58 200. Случаите на намеса на службата са 54 620.
В 60% децата остават в домовете си и им се помага вътре в дома, но в 40% от случаите децата са отнемани от техните семейства. Тоест ако се стигне до това, службата да провери твоето семейство, има огромен шанс детето ти да бъде отнето.
Ето и някои от случаите на български семейства, заплашени от подобна ситуация:
Лекарите казват на Деница и Станислав, че няма да имат деца. Деница обаче забременява и ражда Зара и София. Семейството живее в Норвегия и вижда бъдещето си там.
Деница и Станислав
„Всичко беше много розово, щяхме да си купуваме къща, докато кучето ни не взе да лае”, разказа Деница Димитрова – Спасова.
Двамата със Станислав разказват, че заради кучето Кристофър започнали конфликтите им със съседите. Но вместо да се оплачат от животното, съседите сигнализирали Барневерн – норвежката служба за закрила на детето.
„Сигналът е, че децата плачат перманентно – и денем, и нощем. Деца на година и 8 месеца, близнаци, няма как да не плачат! Тогава точно започваха градина, растяха им зъби”, заяви Деница.
В подобна ситуация попада и семейството на Надежда. Заминават за Норвегия, след като голямата им дъщеря не е приета в детски ясли в София, а там се ражда второто им дете. Заради конфликт съседка ги заплашва със сигнал до службата за закрила на детето.
„Казва, че аз съм истеричка и малтретирам детето, то непрекъснато крещи и реве, което не е така, и ще се обади на Барневерн. Хората си мислят: Абе те сигурно са си пребивали детето, сигурно са го малтретирали. Всъщност не е нужно нищо да правиш, за да ти го вземат, ако това така е дошло като информация от съсед”, разказа Надежда.
В Норвегия такива сигнали до службата за закрила на детето могат да доведат до проверки на семейството и да завършат с отнемането на детето от родителите.
„Започнахме да четем за брутални случаи на отнети от родителите им деца. Започнахме да разбираме, че родителите нямат абсолютно никакви права върху децата. Едно дете като е било 3 месеца в Норвегия, то става собственост на държавата. На родителската среща ни се казва, че първата институция, на която ще се обадят, ако има проблем, не е семейството, а на Барневерн”, отбеляза Надежда.
„Има случай на отнето дете заради кариес. Има случай за отнето новородено бебе от майка си, защото спяло в леглото на майка си в болницата. Има абсурдни ситуации”, допълни и Деница.
Петър Низамов – председател на БЮК АЛАРМИРА,ЧЕ НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО Е ОПИТ ЗА ПРОКАРВАНЕ НА НОРВЕЖКИЯ МОДЕЛ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА.
„Научавайки все повече и повече за това, започнахме да живеем в страх – дали детето си е измило зъбите или не – това може да предизвика проблем, дали има петънце на блузата”, призна Надежда.
По думите на Деница има случаи на отнети деца заради лъжа на дете в училището или за неконцентрация.
Петър Низамов се включва и в борбата за отнетите българчета в Норвегия
„Моята приятелка е на 55 години. Най-малката ѝ дъщеря сега стана на 18 години. Жената ми каза: Сега вече мога да си отдъхна. Тя е имала и с трите си деца проблеми. Няма норвежци, няма мюсюлмани, няма християни, никой не го интересува”, каза тя. „Въпросната институция е държава в държавата”, категоричен е Станислав.
В Норвегия на децата им разясняват в училище правата, които имат, а учителите ги съветват да сигнализират службата за закрила на детето, ако родителите им не се съобразяват с тези права.
„Тя може да ми направи проблем, ако я карам да си дойде вкъщи, а навън ѝ е много забавно. Може да я слагам да си легне, а тя да не иска. Там не е желателно да се караш. Детето трябва да се развива както си се развива. В Норвегия не можеш да си позволиш нищо. Дори когато се роди, аз спазвах всичките им правила от страх”, каза още Надежда.
Заради всички истории за деца, отнети от семействата им, тя стриктно спазвала всички изисквания за отглеждането и на новороденото си бебе.
„Всичко е контролирано, те идват час по час вкъщи да ни проверяват. За кърмата, с кантари, с всичко, в никакъв случай вода да не давам на детето. Не може да не искаш да кърмиш или да не имунизираш детето си”, отбеляза Надежда.
Деница и Станислав също потвърждават, че проверките са сериозни. Изискват всички документи от полицията, детската градина, личния лекар, „Бърза помощ”.
„Естествено нямаше какво да крием. Аз бях много стресирана заради всички истории, които сме чували. Той се свърза с адвокатката и нейният съвет беше да изведем децата по най-бързия начин от страната. Напуснах работа и купих билети”, заяви Деница.
И двете семейства решават да не рискуват и извеждат децата си от страната.
„Няма какво да правим тук. Събрахме си къщата, продадох всичко, което имахме, напуснахме жилището и си дойдохме. Не сме информирали нито училища, нито институции. Купих билети и те излязоха”, каза Надежда.
„Искам да кажа първо на всички българи, които са тръгнали към Норвегия, че това е една чудесна страна, с невероятна природа, богата, с уредени хиляди неща. Прекрасна предпоставка да си осигуриш старините там или да натрупаш капитал за младините. Но ако имаш деца, прочети и се информирай, преди да тръгнеш, защото там трябва да се съобразиш с невъзможни неща, за да си запазиш децата и да живееш в спокойствие”, препоръча тя.
Въпреки решението на двете семейства да се приберат в България държавата ни не е последна спирка за тях и децата им.
Станислав заминава за Германия. Скоро Деница, Зара и София ще се отидат при него. Надежда и мъжът ѝ също обмислят къде на запад да започнат живота си от начало.
Цветелина Уланд не е виждала двете си деца – момче на 10 г. и момиче на 11 г., от 25 април т.г. След като се е разделила с вече бившия си съпруг, който е норвежец, той започва да говори негативно за майката на децата, когато са при него. „Говореше лошо за мен, за България, за моите родители, което настрои децата срещу него, защото те обожават България. Те се отдръпнаха, в един момент казаха: „Не”. Когато не можех да ги убедя да ходят при бащата, той заведе дело срещу мен”.
Така службата за закрила на детето се намесва в казуса. „Получи се сигнал от вещото лице по делото – психоложка, която изпрати писмо, че е притеснена за психическото здраве на децата. Направиха тест за интелигентност на мен и бащата. Оказа се, че аз съм над средното ниво, а той – под средното. Използваха го срещу мен, мотивираха се, че този мой висок коефициент на интелигентност ми позволява да манипулирам децата”, допълни тя.
И така социалните в Норвегия решават да отнемат децата и от двамата родители. Сега децата са разделени в две отделни приемни семейства, на 200 км един от друг. Майката може да ги вижда за час и половина веднъж в седмицата и по време на срещите трябва задължително да говорят на норвежки.
„След като ги взеха, първите 5 дни аз не знаех къде са, нямах никаква връзка с тях”, разказа Цветелина Уланд.
Цветелина Уланд
Когато полицията и социалните работници са дошли да вземат децата, тя е опитала да се държи спокойно. „Ако се държиш истерично, те набедяват, че имаш психични отклонения. Положих нечовешки усилия, за да запазя спокойствие и заради децата, и заради социалните, които бяха там. Децата седнаха до мен на дивана и се вкопчиха в мен. Аз трябваше спокойно да обясня, че всичко ще се оправи, и трябваше да го кажа на норвежки. Плачеха, стискаха ме, само заради мен тръгнаха. Казах им: Съдействайте на хората, мама ще се бори”, разказа майката.
На нея не ѝ е позволено дори да отиде до училищата на сина и дъщеря си. Не ѝ е разрешено да им звъни, ако те не ѝ се обадят. Сега обаче и седмичните им срещи вече са забранени. „Не мога да виждам децата до януари 2019 г., за да нямам лошо влияние върху тях. Тяхното становище е, че децата са твърде привързани към мен, че аз много лесно мога да ги манипулирам и има опасност ние да избягаме от страната, въпреки че през ноември миналата година взеха паспортите на децата”, заяви Цветелина Уланд.
БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия
Тя се е свързала с българския консул в Осло и е получила уверението му, че може да присъства на заседанията като контрол.
„Надявам се българските институции да обърнат внимание и да се намесят в случая. Става въпрос за две български деца, никое дете не заслужава тази съдба”, категорична е Цветелина.
От норвежката служба за закрила на детето отговориха, че не могат да коментират казуса заради строгите правила на поверителност по отношение на децата.
Написала е писмо и до премиера Бойко Борисов, в което настоява за намеса и помощ от нашите институции. От пресслужбата на Министерския съвет казват , че министър-председателят ще бъде подробно запознат със случая и ще разпореди как институциите да съдействат на Цветелина.
Външното ни министерство също проучва възможностите за подкрепа. Те посочиха още, че преди няколко дни майката е запознала посолството в Осло с казуса и от там са й предложили адвокатът й да влезе в контакт с мисията ни за консулска защита.
От норвежката служба за закрила на детето са отговорили , че не могат да коментират казуса заради строгите правила на поверителност по отношение на децата.
След месец раздяла майката Симона успя да прегърне бебето си, след като няколко дни след раждането му, социалните го предадоха в приемно семейство.
“Приемното семейство докараха бебето в социалната служба в Смолян и Симона имаше възможност да го види за първи път, след като тя не е имала възможността да го докосне даже в болницата. За нея беше един уникален момент да се срещне със собствената си рожба след едномесечна раздяла”. Това заяви в ефира на Радио Кърджали Петър Низамов – Перата, който заедно с адвокат Петър Николов се заеха да върнат бебето Александър на майка му Симона от село Арда. Той допълни, че съгласно закона социалните следва да предоставят възможността да бъде гледано детето първо на роднини на биологичните родители, но това не е сторено.
Петър Низамов – Перата, който е председател на „Български юридически комитет- защита на гражданите с правни средства“, заедно с адвокат Петър Николов и семейството на Симона се срещнаха с ръководството на социалните в Смолян. Младата майка има право да посещава своето бебе Александър всяка седмица в приемното семейство, докато районните магистрати в Смолян решат съдбата им. Намеренията и на социалните, и на майката са, че детето трябва да се отглежда в семейството.
“За нас няма абсолютно никакво съмнение, че в случая става въпрос за оправяне на лични дразги, чрез намесване на две нови поколения. т.е. за да се отмъсти на бабата се наказва майката и първородния й син”, каза още Петър Низамов. Процедурата, която следва е да се докаже, че сигналите, които са постъпили в социалната служба са неистински. Става въпрос за сигнали, че майката на Симона пиела, каза още Петър Низамов. Той е убеден, че зад тях стои кметът на селото Недко Юруков.
Радио Кърджали потърси Недко Юруков за коментар. “Нямам коментар по въпроса”, бяха думите на кмета. На въпроса дали е пускал сигнали срещу майката на Симона в социалната служба в Смолян, той отговори лаконично с думата “Не”.
“С адвокат Петър Николов смятаме, че в най-скоро време ще успеем да върнем детето при неговата биологична майка, където му е мястото и където трябва да израсте всяко дете, освен ако майката или родителите са напълно неморални, или упражняват насилие спрямо децата, а зад конкретния случай не става въпрос за такова нещо”, каза още Петър Низамов.
Благодаря ВИ за многобройните благодарствени писма, смс-и , съобщения на имейла ми, във вайбър, на месинджъра ми. Ако желаете да помогнете на майката на отнетото дете в с. Арда, Смолянско, можете да изпратите детски дрешки или други вещи необходими за отглеждане на пеленаче,
или да преведете сума по личната сметка на майката. Симона Асенова Алекова
IBAN : BG93BPBI79271042301201
BIC: BPBIBGSF
или вещите до адрес: махала Речани, с. Арда, общ. Смолян, Смолянска област.
За Симона Асенова Алекова
БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия
автор: Петър Низамов
Петър Низамов коментира така :
Оказва се, че на всяка майка може да и бъде отнето бебето, дори преди да го закърми. САМО ПО НЕПРОВЕРЕНИ ДОНОСИ. Днес проведохме така очакваната среща със социалните в Смолян, заедно с адвокат Петър Николов от председателстваният от мен „Български юридически комитет- защита на гражданите с правни средства“, майката и бабата на отнетото пеленаче. .
НИЕ ОТ БЮК ПОЕМАМЕ СЛУЧАЯ НА ОТНЕТОТО ОТ БЪЛГАРКА НОВОРОДЕНО В С. АРДА СМОЛЯН
Оказва се, че според социалните бебето било под риск, който, представи си, налага незабавно извеждане от майчината гръд, защото кметът на село Арда – ……., който според моето обосновано заключение има лична вражда с бабата и за това наказва две поколения – майката на бебето и самото бебе… Заради бабата.
Цитирам негов много близък роднина пред момче от селото : „Теб, ако цял живот някой те плюе, какво ще направиш?“ – визира се кмета и сигналът, който той е пуснал до АСП – Смолян срещу майката и бабата.
Според това, което казаха директорката и социалните работнички, изразено днес на срещата между мен, адвокат Петър Николов, майката, бабата и социалните в сградата, където се помещава ДА „Закрила на детето“…
Имало сигнал от кмета – цитирам- че бабата била алкохоличка, което е пълна лъжа, на как то касае майката и бебето?
Освен това, щом бабата пиела, означавало, че няма кой да помага на майката и това вече водило до невъзможност майката да си гледа бебето.
Пълен абсурд и параграф 22 !
Попитах ги. Как установихте това обстоятелство? Хващали ли сте я пияна, да пие?
Без отговор.
BTV фалшифицират доказателства за да задържат хора
БЮК АЛАРМИРА,ЧЕ НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО Е ОПИТ ЗА ПРОКАРВАНЕ НА НОРВЕЖКИЯ МОДЕЛ ЗА ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА.
Ами кмета, дето тя била „плюла срещу него цял живот“, явно нямало какво да направи и решил да вреди не само на нея, ами и на още две поколения след нея.
И забележете как ! Чрез отнемане на дете !
Ако иска да ме съди, но това е башибозук, а не кмет !
Моите впечатления са, че до сега за две срещу продължили почти цял ден не съм усетил бабата да мирише на алкохол, нито да трепери от абстиненция !
Според мен много говори и така си е натрупала този „солиден“ враг – селски кмет, който като един истински феодал е разпределил рожбата им да бъде наказана, защото бабата го била „плюла цял живот“.
Според социалните устен сигнал от болницата, където раждаш и докато си в реанимация след усложнения след секцио, лекарките в болницата установили родителски дефицит у майката, защото не кърмела детето.
Ама то детето било в ковиоз, представете си ! В ковиоз и да го кърми …
Само ‘дето майката е вкарана в реанимация и преди да излезе от там, бебето е било вече предадено на приемно семейство.
Само ‘дето майката е имала кърма, но сега след този стрес – няма … И няма да има повече. За това бебе кърменето свърши преди да е започнало…
Само ‚‘дето ходих до селото и питах хората и според тях, нито бабата е алкохоличка, нито майката има родителски дефицит.
Въобще версиите им доста се пообъркаха, аз дори забравих какво ме лъгаха в началото и как стигнаха до лъжите в края на разговора.
Ама това беше срещата на „големите усмивки“.
Лицемерие на високо ниво. Все едно не са отнели дете от майка, все едно това е нищо. Усмихват ни се на мен и на адвокат Николов, усмихват ни се, помислих си , че съм на някоя сбирка на класа. И на майката и се правят на приятелки… Аз щях да повърна, честно !
Едно ви гаранитирам, че ще стигнем до дъното, както на този случай, както и ще разследваме сигналите за откраднати ливади, гори в землището на с. Арда.
Да гласувалите мъртви души, присъстващи в избирателните списъци на селото.
Как в с. Речани никой не е гласувал за кмет, защото … Цитирам жителите : „Така ни казаха ! Да не гласуваме за кмет!“
И те не са гласували.
Обаче от къде идват тези гласове в избирателните списъци на с. Речани, щом хората не са гласували, защото „така са им казали“.
БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия
Радио Кърджали
Петър Низамов – Перата започна битка за бебето от с. Арда. Юридическата част на случая с бебето Александър се поема от Петър Николов, който бе отличен за адвокат на годината на 2018, заради успешния изход на делото на самотната майка Даниела Колева от Сливен. Тя успя да върне трите си деца, след като осъди местната Дирекция “Социално подпомагане”.
Ама такива “прекрасни” социални си имаме. Особено тези от “Закрила на детето” …
Ние не само, че “няма” да ги обиждаме, но “искаме” истински, ама истински “да им стиснем ръката”…
АМА ТАКА ДА ИМ Я СТИСНЕМ, ЧЕ ВОДА ДА ПУСНЕ, АКО МЕ РАЗБИРАШ…
И това, представи си, не, защото сме “добронамерени” към тях, ами просто защото :
“НЕ” ги хванахме да продават деца.
“НЕ” ги хванахме да изнудват чужденци под масата за да разрешат осиновяване на отнети по този начин от беззащитни и бедни БЕЛИ майки, не защото черните са лоши, ами защото не се търсят на “пазара на деца” ….
“НЕ” ги хванахме да позволяват на деца под закрила във Варна да излизат посред нощ със сутеньори и откровено да проституират…
ДЕЦА ПОД ЗАКРИЛА !
Започваме дарителска кампания за подпомагане на майката заедно с процедура по връщането на бебето.
Нека всеки, който иска да помогне да преведе, каквото може да го направи в личната сметка :
Симона Асенова Алекова
IBAN : BG93BPBI79271042301201
BIC: BPBIBGSF
Радио Кърджали :
На 21 януари съдът в Смолян ще се произнесе по казуса с бебето на родилката от село Арда. Предстои районните магистрати решат за колко време бебето ще бъде в приемно семейство и дали ще бъде върнато на майката Симона.
Случаят за отнето новородено от майка му разбуни социалните мрежи, медиите реагираха, хората се възмущават, че социалните служби са взели момченцето на 26-годишната самотна майка Симона от смолянското село Арда направо от болницата и са го настанили в приемно семейство. Илияна Типова и Божидар Чолаков посетиха селото и събраха гледните точки на всички засегнати.
Не искам повече да давам интервюта, не искаме, не искаме повече да притесняваме майката. Достатъчно я побъркаха. С тези думи Ана Хаджийска, майка на родилката Симона, посрещна журналистическия екип на Радио Кърджали. След това обаче разказа, че Симона до 12 клас е била в селото, учила е и в Смолян, правени са ѝ редовни профилактични прегледи, медицинско за работа ѝ е издавано. Как са невидели досега? Как, като сме ходили и на лекари, и навсякъде, как изведнъж решиха, че майката е недобре?… Те казват, че тя не е добре, ама те я побъркват, категорична е Ана.
Тя обясни, че не са виждали бебето и не са ходили в приемното семейство, защото социалните им казали, че първо трябва да отидат при тях. Аз не мога да отида, да нахалствам. Не знам какви са процедурите, после да не ме изкарат пак агресивна, казва Ана Хаджийска.
Случаят със Симона е от преди месец. Малкият Александър се ражда със секцио в смолянската болница на 11 декември. Седмица по-късно бебето е предадено временно на приемно семейство. Майката твърди, че никой не я питал дали иска да даде детето си за отглеждане на други хора. Бабата Ана Хаджийска твърди, че случилото се е предварително нагласено още преди Симона да роди.
Още докато беше бременна – че как ще го гледате, ще видим като го роди. Една от социалните, която не отговаря към Закрила на детето, а отговаря за Ардинския регион… Би трябвало да видят дали ще се справи майката, тогава да решат. Никой не й даде шанс, казва Ана Хаджийска.
От отдел “Закрила на детето” в Смолян отказаха коментар. Според началника на отдела Гергана Тодоринска в медиите имало достатъчно информация. Тя предложи да ни изпрати писмено становище за свършеното до момента, но до излъчването на този репортаж в Радио Кърджали няма получено писмо.
Гергана Тодоринска не уточни как социалните служби ще работят за връщане на малкия Александър при майка му и кога ще стане това. Междувременно стана ясно, че в понеделник, 21 януари, Районният съд в Смолян ще решава дали да върне бебето в дома на Симона.
Откакто този случай стана обществено достояние, стотици хора от страната и чужбина искат да помогнат на 26-годишната Симона Алекова да върне детето си. Създадена е и онлайн подписка, която набира популярност. Други искат да подкрепят жената с вещи и пари.
А докато екипът беше в село Арда стана ясно, че към родопското село пътува Петър Низамов – Перата. Той, заедно с организацията, в която членува – Български юридически комитет, възнамерява по правен път да върне бебето Александър на майка му Симона Алекова.
Ще се опитаме да обжалваме заповедта. Виждам, че срока за обжалване по АПК (Административно процесуалния кодекс) е минал. Ще се опитаме да възстановим срока, съгласно АПК и ще атакуваме заповедта в Административния съд. Ако това не стане ще трябва да заведем дело по ГПК (Граждански процесуалния кодекс), което ще е също за връщане на детето при майката и да докажем нейния родителски потенциал. Смятам, че да се отнемат деца от биологични родители, особено при тези т. нар. социални услуги в България, които не могат да се нарекат въобще услуги, винаги децата са по-добре при майката. Трябва да е вече изключително неморална, да упражнява насилие спрямо тях, доказано, че да се отнемат деца от биологичен родител. А в случая аз съм сигурен, че става дума точно за търговия с деца. Тъй като се търсят главно бели деца от чужденци, които искат да си осиновят. Сега, не можем да кажем, че този случай е точно такъв, защото не сме го изследвали в пълната цялост, но я има тази тенденция и това е причината, поради която ние поемаме такива случаи, защото ние не сме съгласни с това нещо, което се случва. Това каза за Радио Кърджали Петър Низамов-Перата.
Юридическата част на случая се поема от Петър Николов, който бе отличен за адвокат на годината на 2018, заради успешния изход на делото на самотната майка Даниела Колева от Сливен. Тя успя да върне трите си деца, след като осъди местната Дирекция “Социално подпомагане”.
Само да вметна ! Надявам се от “Закрила на детето” – Смолян, да го прочетат. Защото след нашата намеса ШЕФКАТА НА ДА “Закрила на детето” в Русе – Милена Неделчева (на снимката) БЕШЕ УВОЛНЕНА. Благодарение най-вече на нашия съдружник в БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства – Адвокат Петър Николов , с който върнахме 11-те отнети деца на най-голямото българско семейство в Русе…
Не искам да го приемат като заплаха, а като законно предупреждение, но ако не си отменят сами заповедта за отнемането на непроплакалото пеленаче на българката от с. Арда , Смолянско.
Обещаваме им същото кариерно развитие като социалните РАЗБОЙНИЧКИ от Варна, които отнеха Виктория от Десислава, като на тези от Сливен, които отнеха трите деца на Даниела Колева, като на онези от Русе, които отнеха 11-те деца на най-внушителната българска семейна единица и като на още куп такива повярвали си социални, провеждащи политика като в Норвегия, Швеция, Дания…
БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия След нашата намеса Бургаският Майкъл Джексън днес беше настанен в общинско жилище
Страни, в които се отнемат децата на биологичните родители дори и за това, че са отказали да му сменят пола. Да се само-определял против биологичния си пол.
А там социалните служби по “закрила” на детето имат доказани връзки с ПЕДОФИЛИ.
В България се наблюдава същата тенденция, в прогресивно-растящ мащаб, но с комерсиална цел – ПРОДАЖБА НА ДЕЦАТА НА ЧУЖДЕНЦИ.
Искат да продадат детето. Много добре знам какво правят. Прелагат го на чужденци, после им го взимат и ги изнудват за пари под масата. Пари, които се отчитат “на горе” чак до “черните” партийни каси. В този грозен и гнусен “бизнес” “пазарната икономика” и по-точно – търсенето, налага да се отнемат основно българчета, а не ромчета.
Имаме свидетели, но нямаме правосъдие…
БТВ, както винаги, са на страната на ДЯВОЛА.
Както и при казуса с Даниела от Сливен, когато заплашваха майката с отнетите три деца от социалните поради бедност, които ние след дълги съдебни и административни битки върнахме…
П.С.
С тези условия на домове, с тези социални “услуги” в България – детето е винаги по-добре при майката.
Няма да продадат детето.
Грешни са им сметките.
Не са сметнали нас, че ни има. Нас от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства
БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия
Помните ли когато ви казах, че протежетата на Валери Симеонов и Жоро Манев – Константин Бачийски и ОЗБГ ( и тяхната медия ИСКРА.БГ) ще ви излъжат за летището и безмитната зона “РОСЕНЕЦ” ???
– това каза Петър Низамов след като се разбра, че над 300 души в Равнец поискаха оставката на Константин Бачийски като общински съветник.
Бачийски по време на представянето на плана за карго летище в село Равнец
Над 300 жители на бургаското село Равнец поискаха Константин Бачийски да подаде оставка като общински съветник. Писмото, придружено със стотиците подписи, бе публикувано на страницата на Общински съвет-Бургас. Припомняме, че Бачийски бе кандидат за кмет на Бургас на изборите миналата година, като едно предизборните му обещания бе, че ще обособи бившето военно летище в селото като карго такова с безмитна зона.
„Ние сме жители на село Равнец. Познавате ни – за последно ви видяхме преди избори. Вече 10 месеца нищо не се случва с бившето летище. Затова искахме да попитаме защо ни излъгахте? Къде са инвеститорите от Русия, Китай и Дубай? На последното събрание, казахте, че бизнесмените се редували кой първи да вземе летището и да го направи бизнес зона. Къде са тези хора и защо забравихте за Равнец, веднага след като пак ви избрахме в съвета на Бургас“ , пишат недоволните хора.
Те също така питат Бачийски защо ги е карал да правят подписка, с която да искат общината да промени плана на индустриалната зона, предвидена на мястото.
„Смятаме, че Общински съвет носи отговорност, че не е проверил дали наистина съществуват такива бизнесмени и на доверие смени плана за летището. Господин Бачийски, ако изобщо имате някакъв морал, извинете се на хората в Равнец и напуснете съвета на Бургас – не заслужавате да ни представяте“ , завършват жителите на Равнец.
Да си припомним предизборните му обещания
СТАТИЯ от медията ИСКРА.БГ – за която е обществена тайна, че е собственост на Жоро Манев – основателят на партия СЕК преди изборите.
Възможно ли е Бургас да стане българският Дубай?
Снимка: Искра.бг
Възможно ли е Бургас да се превърне в българския Дубай? Да, ако бургаското село Равнец се превърне в свободна икономическа зона със собствено карго летище.
Тази възможност коментира по време на пресконференция общинският съветник от СЕК Константин Бачийски.
„Какво знаете за Равнец. Там има бившо военно летище, което преди две години държавата го прехвърли за управление на Общината. То е с размер 3300 дка. Там Община Бургас предвижда да създаде индустриална зона, но не знам дали знаете в България в момента има 65 индустриални зони. Ако направим Равнец в една индустриална зона – тя ще бъде част от всички тези зони на територията на страната.“, обясни Бачийски и добави:
„Ако създадем зона Равнец със статут на свободна икономическа зона, тогава ще бъдем единствената индустриална зона със статут свободно икономическа зона с такъв размер. Всички други свободни зони на територията на България са много малки, нямат тази възможност и функции“.
Според него по този начин ще могат да се привлекат търговци и производители. Проектът е част от Стратегията Бачийски. Той е работил върху него над 2 години, представил го е на няколко икономически форума, а инвеститори от Китай и Турция са показали интерес.
„Това е проект, който ще промени нашия район за десетилетия, а не само за един мандат. Хората ще имат причина да останат в Бургас“, заяви Бачийски.
Планът се състои от няколко етапа. Първият е на стойност около 120 млн. лева. Той го е представил на определени членове на бургаската администрация, президента Румен Радев и ресорните министерства, откъдето са го уверили, че няма проблем Общината да е сам оператор на летището.
Проектът не е свързан с изборите, заяви зам.-председателят на СЕК. Той сподели, че към този момент не е решил дали да се кандидатира за кмет.
Георги Манев е съдружник на задържания с Митьo Очите – Бенчо Бенчев
Защо съдружникът на Бенчо Бенчев – Георги Манев от Обединените патриоти не обича доброволците на границата..?
Бенчо Бенчев, който беше задържан заедно с Митьо Очите в Турция, имал общ бизнес и съдружие във фирма заедно с Георги Манев – коалиционен партньор на Обединените патриоти като лидер на Политическа партия “Средна Европейска Класа” …
Знаете ли също, че фирмата на Бенчо Бенчев е взела близо 350 хиляди субсидия по ПРСР?
Мярка – M121
Бенефициент: БЕНМАР – БЕНЧО БЕНЧЕВ ЕТ
ЕИК : 812033934
Проект: Закупуване на специализирана селскостопанска техника и прикачен инвентар
Субсидия: 341 961 лв./BGN
По думите му от 2016г. – нашите доброволци гпосрещат мигрантите на границата, пребиват и ги ограбват – събират им джиесемите, парите, джипиесите, последни модели…
Сега ще разберете какви са хората, които бяха против доброволческите отряди…
Хамелеоните на прехода – така се наричаше рубриката на вестник „Под лупа”, която разкри през колко партийни структури са преминали някои от сегашните бургаски „патриоти”, преди да се сдобият с властта и парите, с които разполагат сега.
Разследването ни показва, че във всеки общински съвет след 1989 година има по няколко играчи, скачащи от партия в партия така, че винаги да останат на власт.
Безспорно най-яркият пример за симбиоза между противоречиви възгледи е Георги Манев. Той харесва всяка партия, стига да има изгода от нея.
Същият през 2016г. каза за нашите доброволци :
“Отрядите, които залавят мигранти по границата, са част от трафикантска мрежа и получават по 500 евро за регистрация на бежанец. Това каза в предаването „Лице в лице” Георги Манев, концесионер на ловното поле „Осман баир” в община Средец, което е почти до самата граница.
„Ако ви извикам с една камера и определено знам джипиес точките, откъдето ще минат, легализирам това тяхно действие и всъщност за 20 човека си получавам 10 000 евро.
Те викат камери и Гранична полиция, за да може последващите действия на Гранична полиция да бъдат ограничени. В момента Гранична полиция си върши перфектно работата. Дори самите мигранти казват, че в България не искат да влизат. Това е резултат от добрата дейност на Гранична полиция”, допълни Манев.
Гражданският лов на мигранти по границата не е никакъв патриотизъм. Това са мутренски бригади на кварталните мутри на Бургас и на Ямбол, които даже са ниско ниво, заяви съпредседателят на Патриотичния фронт и председател на Националния фронт за спасение на България Валери Симеонов.
Той допълни, че бежанците са наплашени и тяхната психология на терористи. Според него те са нещастни авантюристи, които си търсят лекото на живота.
Същото се случва и с Георги Манев, който от обикновен шивач и обущар, завършил Морското училище в града и работещ с иглата от сутрин до вечер в забутана стаичка в панелен блок, само за един мандат се превръща в милионер. Макар че злите езици твърдят, че занаятчията още виси с наема на работилничката си в един от бургаските квартали, Манев отдавна е забравил това. Сега той яде и пие с властимащите на деня, които кани и в своите обширни ловни полета край Грудово (сега Средец). За веселбите на неслучайните ловци в този край се носят не една и две легенди. В мълвата са замесени и стрелби в уж забранено за лов време, и микробуси с кръшни труженички на любовта, карани специално в тъмни доби да развличат подпийналите след успешния лов мъжаги. Но разбира се – това са само слухове, които вероятно нямат нищо общо с истината…
С истината има нещо общо друго – че фирмата на Манев „Авентура тийм” стана стопанин на едно от ловните полета в община Средец – „Осман баир”. Стопанствата бяха раздадени от миналата власт малко преди да отстъпи мястото си на ГЕРБ.
Същата фирма – „Авентура тийм”, получи от предишния областен управител и имот на пъпа на Бургас. Ей така, както си седеше плътно до „Атака”, Манев не пропусна да се облажи и от БСП.
Георги МаневБлагодетел на средната класа, меценат на конкурси за красота и млади дарования (защо ли винаги от женски пол?), крупен бизнесмен, собственик на огромни билдинги и скъпи коли – това е Манев само за няколко години насам. Богатство, което бизнесмени по света трупат за цял живот, за незавършилия висше образование общински съветник е въпрос само на един мандат.
Съдружията на Манев
Освен ловните приятелства с властимащи от деня, където явно се трупат познанства и се бистрят далавери, огромен принос за забогатяването на Манев имат и съдружията му. Като изключим това с Димчо Грудев (сега от „Атака“), благодарение на когото Манев успя да се докопа до общинския съвет в Бургас през мандат 2003-2007, оттам-нататък съдружниците му са меко казано странни. Името на Георги Манев е забъркано в десетки фирми и сдружения. В едни от тях присъстват БСП-кадри. В други – ДПС-депутати. В трети – настоящи общински съветници от „Атака”. В четвърти – имена от небезизвестното полицейско минало, компрометирани при това със скандали от различно естество.
Един от съдружниците на Манев е Калин Димов, бивш шеф на служба „Сигурност” в бургаското МВР. Уволнен веднага след разкриването на контрабадния канал за захар на „Мултигруп” в Бургаското пристанище заради подозрения за прикриването на канала – крупна местна афера от 1998-ма година.
Същият Калин Димов лъсна в кандидатдепутатската листа на „Ред, законност, справедливост”, когато Манев направи пътека до Яне Янев и се представи като човека му в Бургас.
Същият Димов впрочем стои в основата на фирма, купила имот от общинската агенция по приватизация навремето – когато неин шеф бе Георги Манев. Става дума за бивши гаражи – магазини в жк „Изгрев”, срещу бл.71. Площта им е 495,57 кв. м. Продадени са за 79 000 лв. Или – около 150 лв. на квадратен метър, или около 75 евро. В същото време има бум при търсенето на имоти, цените им растат с всеки изминал ден и ако не 810 евро за квадратен метър в района, магазините се търгуват поне за 500 евро. Купувачът е „Камон Турс” ЕООД. Капиталът й е еднолична собственост на Веселин Димитров Стефанов. Дотук нищо особено. Въпросната „Камон Турс” ЕООД обаче участва с 50% като собственик в друго юридическо лице – „Интерстрой инвест”. Другите 50% държат Георги Василев Манев и бившият полицейски началник Калин Димов.
Манев и изборите
След влизането в общинския съвет през 2003-та Манев не пропуска участие в избори. Ей така, за спортна злоба, защото резултатите му са меко казано… нулеви.
Георги Манев„Човек трябва да е направил нещо за себе си, за да направи и за другите”, ключова фраза по време на предизборната кампания за парламентарните избори 2005 звучи съвсем резонно. Няма как – от 2003 до 2005 Манев е направил много за себе си. Но явно не достатъчно, за да дава още заявки за властта.
На изборите през 2005 той атакува парламента с коалиция „Достойна България”. В депутатската листа е втори, водена е от съдружника му Бенчо Бенчев.
„При нас има можещи хора, които се ползват с доверието на бургазлии- допълни още Манев ”. Това са част от вестникарските публикации от обещанията на коалицията, публикувани след откриването на кампанията й на 18.10.2005.
В цялата страна „Коалиция „Достойна България” успява да вземе едва 0,23% от всички действителни гласове или 8420 като абсолютна цифра.
В Бургас няма и един процент. Или 1228 гласа за „можещите”, които се ползват с „доверието на бургазлии”.
Идват следващите избори – 2007-ма. Тогава Манев атакува общинския съвет с партията си „Средна европейска класа” и успява да влезе, плътно прикрепен към ГЕРБ.
На същите местни избори Манев е разследван за заплахи, отправени към кандидат-кметица на „Атака” в минно селище „Черно море”. За това свидетелства прокурорска преписка, стартирала след жалба на жената. Тя се оплакала, че мъже от два луксозни немски автомобила са я заплашвали пред свидетели в кафе „Мариета” в селището.
Заканите били свързани с изборите, като прозвучали и думите: „Ще те убия”.
При проверката една от колите – „Мерцедес”, се оказала регистрирана на името на Георги Василев Манев, лидер на „Средна европейска класа”, тогава кандидат за общински съветник втори мандат, показала засечка в данните на КАТ. Собственикът на другия автомобил също бил разкрит както по номерата на колата, така и по снимки, показани на кандидат-кметицата в полицията.
Привикан в прокуратурата да даде обяснения обаче Манев отрича колата му въобще да се е вясвала в минно селище „Черно море”. Твърди, че „Мерцедесът” не е излизал от гаража му. Собственикът на другия луксозен автомобил пък казва, че е бил представител на партия „ГЕРБ” искал да „поговори” с кандидат-кметицата, тъй като осъществявала агитация в изборния ден, но въобще не я е заплашвал.
„Недоумявам как така всички свидетели посочват едно и също като информация за автомобилите, за лицата, а всъщност това остава без значение за разследвания орган. Недоумявам как така показанията на собствениците на двете коли имат по-голяма правна тежест пред показанията на 4 човека? Как г-н Манев ще докаже пред Вас, че не е давал на другиго колата си? Откъде ще му знаем ние колата, та ще я посочим и опишем толкова точно?”, посочва обаче потърпевшата пред жалбата в Окръжна прокуратура. Странно, но „Атака” и нейните кандидат-съветници, дето борят „мафията” мълчат за този инцидент… Вероятно от добри чувства към Манев?
На изборите т.г. бившият обущар отново е на линия. И отново прикрепен към друга партия – РЗС на Яне Янев. От която, впрочем, вече се е откачил, съдейки по последните изявления на Яне Янев в Бургас, който представи тук нов човек, съвършено различен от Манев.
Манев и петролопроловодът „Бургас – Александруполис“
По един болезнен за бургазлии въпрос – този с петролопровода „Бургас – Александруполис”, Манев заема съвършено противоположни позиции в различен период от време. Той първо е „за” петролопровода, па след туй е „против” него.
Като близък съратник на кмета Йоан Костадинов миналия мандат Георги Манев е избран в комисията по въпроса с петролопровода „Бургас-Александруполис“, която да убеди бургазлии, че такъв не е нужен. След като съветът реши да се проведе референдум по въпроса, по инициатива на Манев прегласува и отмени това свое решение. Против референдума бе кметът, администрацията и неговата група в съвета, както и поддръжникът им Манев.
”Решението ни за референдума е незаконосъобразно, тъй като „местен референдум се провежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местно самоуправление и за които това изрично е предвидено в закона“, заяви тогава Манев.
Което не му попречи да се обърне на 180 градуса и бъде „за” същия този референдум, но вече като съратник на „Атака” в сегашния общински съвет. И отново да участва в комисия, този път за да убеди бургазлии, че такъв е нужен.
Групата на Манев сега е плътно прилепена до тази на „Атака”. Заедно с „Атака” и Валери Симеонов Манев поведе битката срещу въображаемата джамия. Заедно с „Атака” прокара и се обяви „за” референдума, на който Бургас просто не излезе да гласува.
Манев и убийството на дребния бизнес в Бургас
Ако не на друг, то на Манев се дължи убийството на голяма част от дребния бизнес в Бургас. При това планирано, заявено и осъществено преднамерено.
На въпроса „С какъв облик трябва да влезе Бургас в Европа?”, зададен му в интервю във вестник „Стандарт” на 4 декември 2006 година, Манев отговаря тъй:
„Най-малкото нещо, което трябва да направим, е да почистим града си от всевъзможни бараки, павилиони и временни постройки, съществуващи по отменения вече чл. 120, които, особено в централна градска част, загрозяват цялостния облик на Бургас… На мястото на тези закърпени бараки да изградят приветливи заведения, съобразно европейските норми за качество…”
И тези заведения вече са изградени. Впрочем голяма част са собственост на самия Манев, който ги отдава под наем. Павилионите пък са пратени в небитието, а десетки семейства бяха принудени отново да започват от нулата, за да могат да изхранват децата си.
Затова едва ли са случайни лозунгите: „Манев = 2000 евро”.
Съвсем скоро съветникът ще забогатее за пореден път. В момента той строи хотел на пъпа на Бургас – точно срещу Пантеона. Теренът е бивш общински, получен от замянка по времето на предишния мандат на кмета Костадинов.
Едно не можем да не му признаем на Манев – няма друг, който така умело като него да използва всички партии за личните си нужди. Само едно си няма Манев – своя медия, за което открай време мечтае. Но пък се ползва с доверието на местната телевизия СКАТ и партийния орган на Валери Симеонов. Или Валери не знае и не вижда всичко това?
Вижда и знае. Но пък Манев гласува „за” неговите оптични кабели и общинския терен под телевизията, който Валери купи. Гарван гарвану око не вади.
Иначе казано, някой от приближените му казват, че въпреки всичко той не е лош човек и понякога им е помагал с каквото може.
Някои хора се учат, макар и трудно, но има самовлюбени политици като тези от ГЕРБ-Бургас, които по големина на собственото им его заплашват първото място на своя партиен лидер и премиер?! Бива, бива, но чак толкова самовлюбени и повярвали в собствената си безгрешност и амбиция едва ли е нещо нормално… Може би този преразказ на част от собствените им гафове, натворени обилно през 2007-2011 година, ще ги научи и на друго полезно за тях упражнение, не на онова любимото им да се реят на крилете на арогантността, а на едно простичко упражнение – да се научат да ходят по земята и да чуват това, което говорят обикновените бургазлии за тях и техните дела…
Изминалите четири години управление показаха маса управленски гафове, сторени от новите управници, но това, което се случи през тези четири години едва ли ще бъде надминато скоро…
Нека започнем нашия разказ…
Една необмислена подкрепа за една европейска кандидатура провалила имиджа на България
На 11 януари 2010 г. беше публикувано следното писмо от ПП ГЕРБ-Бургас в подкрепа на кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар:
„ПП ГЕРБ-Бургас пожелава успех на министъра на външните работи Румяна Желева на утрешното изслушване в Брюксел. Румяна Желева е българската кандидатура за еврокомисар, а председателят на Европейската комисия предложи тя да поеме ресора „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи“.
Ние сме убедени, че клеветите по ваш адрес, разпространявани от озлобени и нереализирани опоненти, ще останат незабелязани от европейското семейство и вашият успех е гарантиран. Качествата, които показахте през годините, са доказателство, че точно вие сте подходящият човек за този престижен, но изключително отговорен пост. Поемането на този ресор от вас, личност излязла точно от бургаската структура на ПП ГЕРБ, ще бъде гордост за всеки един от нас”, казва областният ръководител на ПП ГЕРБ-Бургас Димитър Бойчев.
Спомняте си какво стана с „природното бедствие“ с нежно име, нали?! Просто да си потънеш от срам, но бургаските гербери продължиха дългия наниз от гафове…
Двоен гаф с непочистен сняг и лед . Ледени пързалки в центъра цели 40 дни …
Обещаха ни в началото на тази година, че с приетия бюджет от близо 13 млн. лв. за сметосъбиране, почистване, включително и снегопочистване, няма да има повече общински пързалки, като ония, за които писа „Под лупа“ на 26.01.2010г.
Ако си спомняте, тогава пак снегът ни изненада и от 19-26 януари т.г. нямаше почти никакво снегопочистване. Ледените пързалки по тротоарите и то в ЦГЧ се задържаха цели 40 дни, по пътя за кв.Долно Езерово ледената пързалка се задържа над 50 дни?!
Ситуацията от преди 11 месеца отново се повтори за срам на кмет и общинска управа и пак ощетените бяхме ние, бургазлии. Нали не видяхте седмица преди Коледа кметът от ГЕРБ, качен на снегорин, да дава интервюта и да се хвали как Бургас е най-почистеният град от снега. Нямаше снимки на фона на мръсните и непочистени бургаски улици, нали…
А поредният гаф беше потвърден от кмета на Бургас, който заяви на 20 декември 2010 г., че ще наложи административни санкции на служители на община Бургас, които са били пряко отговорни за почистването на града след падналия сняг. Щяло да има и уволнения. Димитър Николов призна, че в някои райони на града, като комплексите “Меден рудник”, “Славейков” и центъра на Бургас положението наистина е било ужасно. Фирма “Титан”, която отговаряла за почистването на града, щяла да бъде санкционирана. Ето го на практика умението на управляващите от ГЕРБ в Бургас…
Супергаф: Кметът Димитър Николов замесен в “политическо търгашество и далавери” с БСП
През далечната 2002- 2003 г. община Царево е преговаряла за продажбата на 130 дка общинска земя на къмпинг „Корал“ с Димитър Николов, тогава управител на „Победа“ АД и областен секретар на СДС-Бургас, а от ноември 2007г. кмет на община Бургас. Точно по внушение на Николов общинарите от СДС-Царево осигурили нужното мнозинство за скандалната сделка, а после дали подкрепата си за преизбирането на кмета на БСП Петко Арнаудов през 2003 г.
Почти седем години по-късно общинският съветник в община Царево Людмил Николов, председател на СДС-Царево, се разграничава от своите „далавераджийски“ предшественици от синята партия. В свое отворено писмо до медиите Людмил Николов посочва, че Върховната касационна прокуратура, както и Окръжната прокуратура са сезирани за тази скандална сделка, касаеща земите на къмпинг „Корал“ на 28 април т.г. със сигнал № 14770.
Повод за позицията на Людмил Николов е статията на Mediapool „Сделката Корал – политически цинизъм и корупция“.
От името на СДС-Царево той се разграничава от бивши съпартийци, участвали в „политическо търгашество“ заедно с преминалия към ГЕРБ бивш областен секретар на СДС-Бургас и настоящ кмет на града Димитър Николов.
Според бившия председател на общинския съвет Димо Иванов, община Царево е преговаряла за продажбата на земята с Димитър Николов, тогава управител на „Победа“ АД. Каква прекрасна „прозрачност“ и „нов“ морал са въплътени в един висш член на ръководството на ГЕРБ и кмет на един от най-големите градове на България?! Отгоре на всичко сега, когато ГЕРБ управлява страната и се „бори“ с корупцията, царевският кмет се радва на завиден комфорт и при това управление, в което Димитър Николов като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ има достатъчно тежест.
Бургаските андрешковци от ГЕРБ
Едва ли е изненада, че Андрешко е нещо като национален герой и че имената на негови последователи от ГЕРБ и коалиция могат да бъдат видени в списъка на Сметната палата?!
В списъка са имената и на бургаски депутати, зам. кметове и зам. областен управител.
Едва ли ви учудва фигурирането в списъка на името на бившия ни външен министър Румяна Желева – провалила се като кандидат еврокомисар. Този път тя не била декларирала доходи на съпруга си в размер на 15 139 лв. от „друга стопанска дейност“?!
Зам.-кметът Йорданка Ананиева не беше декларирала придобиване на употребяван лек автомобил „Фолксваген Голф“ (който според нейното лично творчество е записан като „ФОЛЦМАГЕН“ пак там -бел. автора).
Другият зам.-кмет Костадин Марков (от сателита СДС и родна политическа партия за кмета Николов) не беше декларирал придобиване на дялове на съпругата си в новоучредено дружество „Кам Строй Инженеринг“ ООД – гр. Бургас.
В замяна на това пък на бял свят излезе друга информация, не по-малко скандална за участието на „МАН Консулт“- „бившата“ фирма на зам.-кмета, в която Костадин Марков имаше 20% съсобственост в строителния надзор на т. нар. нов жилищен комплекс „Перла“ в непосредствена близост до МБАЛ и стадиона в Лазур, където „ударникът“ г-н Марков имал според слуховете нов друг апартамент?! И всичко това от една гола заплата и някакви си десетина хилядарки на година от друга дейност…
Нали четеш в. „Под лупа“, драги читателю, туй Димитър Николов, туй Костадин Марков все отличници на труда, туй Вълчо Чолаков (и той горкият син лидер) имал апартаментче в комплекса на известен бургаски композитор заедно с г-н Марков, а няма да се изненадам, ако и г-н Николов се окаже, че и той има нещичко в този „елитен“ комплекс. И ще ми разправят, че синята идея не била жива, или пък била огладняла… Може и да е истина и да е огладняла за още и още…
Както казваше приятелят на Йори, Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече!“.
Оказа се, че въпреки факта, че бяха подали встъпителни декларации, бургаските гербаджии бяха пропуснали да декларират имоти и зам. областен управител и някои от бургаските депутати?! Да е жив и здрав Андрешко…
Златина Дукова – зам. областен управител, не беше декларирала дялово участие на съпруга в „АТЛАНТИК ГРУП“ ООД, гр. Бургас.
Депутатът от ГЕРБ Галина Милева не беше декларирала дарена от родител на 1/2 ид.ч. от нива – 16.2 дка в с. Кръстина, общ. Камено, обл. Бургас, притежавана от съпруга.
В „забравена“ ситуация беше попаднал Иван Вълков – депутат от ГЕРБ/- за дяловете на съпругата в „СИМОНА И.С.“ ЕООД и „КА ЕНД ЕС“ ООД със седалища в гр. Бургас.
Стоян Гюзелев, също депутат от ГЕРБ, беше пропуснал да декларира за съпругата придобит чрез дарение апартамент с площ 70.13 кв. м, гр. Бургас, при запазено право на ползване от родители.
По-късно се пръкна информация за зам.-кмета Красир Стойчев в общинското герберско управление и нередности отново в декларациите му пред Сметната палата.
Дадохме ви достатъчно материал за размисъл и оценка за качествата на нашите управници от ГЕРБ. Дори и всички да сме грешни, онези, които са се изкатерили отгоре ни, за да управляват, са в по-незавидно положение, когато думите им и цифрите, макар и клетвени и вписани в официален документ, се окажат меко казано мъгляви и нелогични.
Управляващите винаги са по-виновни за това, което правят в това си качество от обикновените андрешковци и подобно поведение най-малко им прилича.
Общинските управляващи от ГЕРБ финансираха с общински средства министър от ГЕРБ
Бургаската общинска управа, доминирана от ПП ГЕРБ, плати 59 800 лв. за издаването на книга на министър Божидар Димитров (сега вече бивш министър – бел. автора), озаглавена „История на Бургас“. Може би ще кажете, че ви занимаваме с остаряла новина от средата на март миналата година, но коментарите и анализът на тази новина си струват, повярвайте…
Е, не някакви си 800 дни, но близо 60 хил. лева бургаски пари бяха дадени щедро за финансиране на изтъкнатия историк Божидар Димитров, който написа книга за историята на Бургас. Ще кажете, че това дело е добро и народополезно и ще заявя, че сте прави. Дали обаче делото е правдиво и законосъобразно и дали в него няма вероятен конфликт на интереси и вероятно превишаване на права, това ще оставя да прецените вие, читателите?!
Едно ще кажа, че авторът е специалист и много добър разказвач, но и по това време беше министър в правителството на ГЕРБ… За мен това е гаф, а и не само аз мисля така…
Това е нещо, като да възложиш на Сергей Станишев през март 2007 г. като историк да напише подобна книга, примерно защото е бил депутат от 2-ри МИР Бургас и по онова време министър-председател. Далеч съм от мисълта да сравнявам възможностите на Божидар Димитров като историк с тези на Сергей Станишев, но на практика се получава подобно и то политическо сравнение. Дали затова са се сетили услужливите ни общински ръководители, не мога да ви кажа… Вие преценете сами.
Може би всичко щеше да остане в зоната на VIP-персоните, които ще получат луксозното томче с цена на единичната бройка около 60 лв., като дар от кмета или заместник-кмета по културата на община Бургас за „особени” заслуги към общината?!
Вероятно са искали хем да угодят на г-н министъра, хем да се изтъкнат пред него и същевременно да се направят на нещо като патриоти или да си осигурят оригинални подаръци за важните си гости. Вероятно е така, защото тиражът е апокрифен – 1 000 бройки, но същевременно луксозен.
Фирмата, ангажирана с издателството и отпечатването на книгата, беше „Акшаена-2007” ООД. Има нещо по-любопитно и като че ли граничещо с конфликт на интереси или най-малко с нещо, което в България му викаме шуробаджанащина.
Издателството „Акшаена-2007” е всъщност фирма „Акшена-2007” ООД, в която съсобственик с 36% е дъщерята на министъра без портфейл по това време… Мария Божидарова Димитрова е с най-голям дял от тримата съдружници. Говори се, че и вероятно г-н Тодор Димитров, един от съдружниците в издателството, е племенник на г-н министъра?!
Те ти булка Спасовден?!
Нормалната практика, когато се участва в подобни конкурси за издаване на книги, е авторът да посочи издателство, което да даде оферта към общината и ако бъде одобрено, общината да сключи договор и да преведе планираната сума на издателството.
Прави впечатление, че тези процедури не кореспондират с обещаното от ПП ГЕРБ за нов морал и недопускане на корупция. Защото, ако общинска управа, доминирана от ГЕРБ, подава едни 60 хил. лева на един министър, бил той и без портфейл, и той си пише и издава през роднинско издателство книги и получава хонорари, нещата за мен, а и за много други обикновени граждани и гласоподаватели за ГЕРБ не изглеждат нормални и чисти.
ГЕРБ срина човешки съдби в Ченгенескеле
През началото на ноември миналата година местните управляващи от ГЕРБ-Бургас сториха един от най-големите си гафове, който едва ли ще бъде забравен…
Помните ли какво обещаваха другарите от ГЕРБ-Бургас, както и самият кмет Д. Николов? Преди 4 години, когато трябваха вашите гласове за изборите, вие бяхте важни, отделяха ви внимание, обещаваха ви, че няма да ви бутат и прочие… И какво стана сега:
Точно в разгара на рибарския сезон и на прага на зимата през миналата година те оставиха на улицата десетки и стотици рибари. Докараха багерите с цяла дивизия полиция, като че щяха да ловят наркобосове. Е, да, ама тях не ги ловят нито с толкова полицаи, нито никак по принцип. Просто си правят малко сеир-акция, за да се порадвате, че уж хванали някой бабаит. После го доят с яко кинти и хоп- пак го пускат да събира ли, събира като млекодойна крава. А вас, вас рибарите, кучетата ви яли… Употребиха ви и ви направиха на маймуни, само и само циркът им да продължи напред. Ама с чий труд и пари? С вашия къртовски и кървав рибарски труд. Парите, които сте отделяли от залъка си 3 поколения назад, някой с лека ръка прати багерите, които сринаха домовете ви, а дворците на богаташите и някои богопомазани гербаджийски депутати си останаха все така непокътнати…
Щети от безхаберно общинско управление
В „Съвременен тълковен речник” на българския език от 1994 г. е посочено значението на думата щета: Загуба, вреда (материална, морална ); ущърб.
Ето за какво говорим. Загуби и вреди, причинени от наводнения, от липса на канализация, непочистени пътища, заснежени и заледени тротоари, огромни дупки, закъснения на транспорта, усложнено придвижване и загуба на време. Некачествено извършени строителни и ремонтни работи, платени с нашите бургаски пари, неперспективно планиране и разточителство на общински средства, което в условията на тежка икономическа криза е нещо, на което синоним е престъпление. Продажбите на общинска земя също не е безобидно действие в тези кризисни условия, а и тя е нещо ограничено, което скоро ще свърши, и тогава…
Много са изкушенията в практикуването на властта и не са малко лостовете и правилата, които ти дават възможност да се облажиш с малко мед от общинската каца. Законът за разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси ряпа да яде пред подобни случаи, в които свързаните лица са не тези, описани от закона, а онези от приятелски и партийни кръгове и обръчи. Трудното в случая е да осигуриш своя дължим дял или процент комисиона гарантирано, но и тук има необходимите механизми. Не винаги този дял е в пари, а има форма на натурално изражение – апартаментче, кола, магазинче, политическа подкрепа по време на избори или привличане на подходящите подизпълнители от „наши” момчета. „Далаверката“ спокойно може да мине през доверени посредници и да остане труднопроследима. Затова има и такива посредници легенди като онзи Красьо Черничкия. Като него сигурно има още много, но засега неизвестни. Принципа: Ти на мене, аз на тебе е отдавна известен и практикуван.
Но да се върнем върху фактите. Имаше ли щети от неизградената или недалновидно планирана и „майсторски“ осъществена канализация в кв. „Долно Езерово“ при наводненията от 28 декември 2009г. , 8 февруари 2010г., както и тези от 11 февруари миналата година?! Имаше ли такива в кв. „Лозово“ при същите тези събития? Наводнението от 11-и февруари миналата година нанесе реални щети върху повече от 30 къщи в кв. „Долно Езерово“. И това се случи за трети пореден път само в рамките на 45 дни?!
Подобна беше участта на живеещите в кв. „Лозово“, които сами си купуваха пясък и чували и си ги пълнеха и редяха около къщите си с надежда да спрат дъждовните води. Освен материалните щети имаше и морални такива, които засилиха неверието на хората в местното управление и причиниха стрес на измъчените бургаски хора.
Губеха пари и договори бившият СО МАТ, сега фирма „Вили Бетц”, губеше пари и поръчки бетоновият възел на фирма „Унистрой”, както и фирма „Кабелкомерс”, а в района бяха засегнати и други фирми и то няколко пъти само в разстояние на 45 дни?!
Колко хора получиха наранявания от падания заради леда по непочистените бургаски тротоари?! Нещо, за което се плаща от нашите пари- милиони. По време на „изненадалия” ни сняг от 19 януари 2010 г., както и на 8 февруари тротоарите стояха непочистени от снега и леда около месец, не по-различно беше в подлезите и по рампите за трудноподвижни хора.
Само в МБАЛ „Дева Мария” цели 76 души бяха потърсили помощ от лекарите в ортопедичния кабинет на болницата. И това е болница в кв. „Ветрен“, а колко ли са тези, потърсили помощ в МБАЛ-Бургас?! Цели 27 души са били оперирани от екипа на д-р Димитър Илиев, като по-голямата част от пациентите са получили фрактури или увреждания заради падания в поледиците.
Сигурно си спомняте и преливането на ез. Вая, което причини наводнение в бургаския квартал „Акациите“ и кв.“Победа“ и тези щети се дължаха на едно общинско безхаберие, което не беше се погрижило за почистването на един канал, затлачен от отпадъци между ез.Вая и морето… И това ако не са гафове?!
Дупки и разкопани улици трошат колите на бургазлии и създават проблеми в бизнеса
Вероятно над 23 милиона лева – това са парите, които новата общинска власт на Бургас пръсна за улични дупки – за ремонти и за построяване на нови. Пари, отишли (почти) на вятъра. Защото гаранция, че след 5 години от новите улици няма да има и помен – те отново
ще трябва да бъдат ремонтирани, тъй като всички знаем, че няма нищо по-нетрайно от чисто новия асфалт вече следващата пролет… Ако ви трябват доказателства, погледнете ул.“К.Величков“, по която кърпежът на дупките оцеля от пролетта до зимата, дори по-малко от половин година… Нека ви припомним и че след основна реконструкция за милиони на 36 ден след официалното откриване на бургаското ларго то бе разкопано за ремонт, а ул.“Цар Петър“ беше разкопана след 46 дни след официалното й откриване. Срам!
Алеите на морската градина за които одидоха около 3,8 млн. лева се разцепиха след 10 месеца ?!
Велоалеите от Меден рудник и тази до стадион „Лазур“ се нацепиха и пропаднаха след година ?!
Какво да кажем за огромните кратери върху бургаските улици, в които всеки от нас, който шофира, си разбива ходовата част на автомобила ежедневно. Кърпежите на дупки през октомври и началото на ноември 2009 г. оправи временно нещата само за срок около месец. „Качественото” ремонтиране на улиците и пътищата на Бургас не е безплатно. То струва пари и тези пари идват от нашите джобове, а пълнят нечии други джобове на приятели, на батко , на братко и какви ли още не. Видя се на практика, че тези ремонти са некачествени. Къде е ресорната комисия от общинския съвет? Провери ли, констатира ли, алармира ли, поиска ли отговорност от някого?!
На 4 и 5 февруари 2010 г. отново същите изпълнители повториха упражнението.
Иначе казано: Дупки пълним всякакви. Още на 7-ми февруари първите зейнаха наново, а на 9 и 10 февруари над 90% от тях бяха в състояние все едно, че никой не ги е запълвал?! А парите сигурно си бяха отишли по предназначение, а гаранции, а глоби, а обещаната прозрачност? Тях ги нямаше?! Тези, които дръзват да критикуват като нас от „Под лупа“, бяха черногледи, клеветници или противници на общинската администрация, а защо не беше обратното?!
Част от този мащабен гаф беше фактът, че някои улици се ремонтираха по два пъти?!
Това беше първото впечатление, което се налагаше от справката в регистъра. Веднъж имахме обявени мащабни поръчки за направа на нови улици или цялостно ремонтиране. Втори път – обявени конкурси за „текущо пътно поддържане”. Перфектен начин обществените поръчки да бъдат разделени между многото фирми на общинската хранилка, защото не за всички поръчките стигат. Това донякъде осветляваше факта защо общината тегли кредит подир кредит – към този момент кредитите са вече с размер 29 млн. лв.( да не забравяме и онези 8 млн. теглени по времето на екскмета Костадинов ), а ще бъдат връщани от следващите управници… Впрочем не и от тях, а от нашите данъци.
Ето и пример – две обявени поръчки: „Текущ ремонт на улични, пътни и тротоарни настилки на територията на община Бургас, разделена на 5 обособени позиции, както следва: І обособена позиция: „Териториална дирекция „Възраждане”, ІІ обособена позиция „Териториална дирекция „Зора“; ІІІ обособена позиция „Териториална дирекция „Изгрев“; ІV обособена позиция -“Териториална дирекция „Освобождение“; V обособена позиция „Приморие”. Цената на тази поръчка е 1 млн. и 800 000 лв.
И втора поръчка: „Проектиране и строителство на обект „Реконструкция на улица „Тодор Грудов” от кръстовище Бургас – Средец – Созопол /подр.т. 50/ до кръстовище зона „А”, ж.к. „Меден рудник” /о.т. 7/ по плана на Промишлена зона „Юг”, гр. Бургас”. Това вече струва 2 130 308.94 лева. С една малка подробност, че същата тази улица се намира на територията на „Териториална дирекция „Възраждане”, т.е. в „Меден рудник”.
На 4 и 5 февруари 2010 г. община Бургас се вслуша в недоволството на своите граждани и предприе действия да запълни някои от дупките по изстраданите бургаски улици. Температурата беше средно около 2-3 градуса в следобедните часове, а ремонтите започваха още около 8 часа сутрин при отрицателни или нулеви температури и то с обикновени асфалтови смеси за зимно полагане и продължаваха до 18 часа, когато температурите бяха пак същите около 2 градуса. Отгоре на всичко по асфалта имаше влага от разтапящия се лед и валежите от преди дни.
Целта отчасти беше постигната и някои кратери бяха запълнени, а имаше и много такива , които останаха. На 7-ми февруари вече имаше отново зейнали дупки от поправените два дни по-рано. Честито!
Същите участъци в ж.к. “Изгрев“ бяха кърпени отново през май и ноември 2010 г. … Нима това не са гафове или може да са и предмет на действия, касаещи наказателния кодекс?!
Нека не говорим за щетите на собственици и наематели поул. „Цар Симеон І“, ул.“Богориди“, ул.“Христо Ботев“ и ул.“Александровска“…
Духът на „далаверата“ донеслоа около 18 000 000 лева загуби за общинската хазна
През есента на 2010 г. в община Бургас стана известно колко са пилците и на кого са. Този път идеше реч за ония пилци от фестивала „Спирит ъф Бургас“, който след втората част на 38-то заседание на Общинския съвет – Бургас можеше спокойно да се нарече „Духът на „далаверата“. Едва ли ще се учудите на този факт, след като „Под лупа“ разкри поне за пети път общинските „далавери“, свързани с ОП „Летен театър, фестивали и концерти” и Летен театър – Бургас.
И ето дойде времето на частичните разкрития за историята, начина на финансиране и прибиране на парсата и за общинските „актьори“ в главните роли на „далаверата“ „Спирит ъф Бургас“ на 38-то заседание на Общинския съвет, където в отговор на питането на общински съветник, макар и под сурдинка, стана ясно следното:
► Оказа се, че организатор на феста е фирмата „Спирит Фестивалс“ ООД, която е регистрирана в Бургас, квартал „Изгрев“, бл. 114, вход1, ет. 2, ап. 7.
► Това е домашният адрес на директора на „ОП „Летен театър, фестивали и концерти“ Михаил Петков Куцев, като на същия адрес е регистрирана през 2007 г. личната му фирма „Блу Бел 69“?! Дали това е случайност? Аз мисля, че не е и е предпоставка за конфликт на интереси…
► Фактът за конфликт на интереси се потвърждава и от обстоятелството, че за пръв път според информационната система „Апис“фирмата „Спирит ъф Бургас“ (а не „Спирит Фестивалс“, която се преименува така през април 2010 г.-бел. автора) се регистрира на 20.07.2008 г. само дни преди първото издание на фестивала и няколко месеца след като Михаил Куцев е назначен за директор на общинското предприятие?!
► До 23 септември 2010 г. не е бил ясно видим за широката общественост фактът, че частна фирма без конкурс организира такова голямо културно събитие едва ли не нелегално, но със спонсорството на община Бургас, което само за последното му издание е 270 000 лева, което представлява целевата субсидия, отпусната от общината.
► Факт е, че цели три години приходите от продажбата на билети, къмпингуване, кетъринг и т.н. са влизали в джобовете на една частна фирма, а общината е плащала с нашите бургаски пари за организацията и то авансово… Предполага се, че брутните приходи на тази приятелска фирма организатор, чиято регистрация е на адреса на общинския служител Михаил Куцев, са поне 4,5 милиона лева за трите му издания досега?! Обратно в общинската хазна са влезли според договор със „Спирит Фестивалс“ ООД може би няколко десетки хиляди лв., като клаузата от договора определяла поне минимално 10 % от печалбата на дружеството и забележете наглост- всичко това, след като общината осигурява терен, охрана, захранване с електричество и спонсорство за организацията поне по около 300 хил. лв. годишно… Всичко това означава да прибавим и сумата около 900 000 лева към онези предполагаеми 4,5 милиона лв.?! Или вероятната сума е около 5,4 млн. лв. за изданията на феста през тези три години!!! Дали това е нагла кражба и явен конфликт на интереси може би ще предстои на прокуратурата да провери, но съм уверен, че тя трябва да се самосезира и да поработи здраво в тази посока. Нали ГЕРБ управлява прозрачно…
► Интересно защо Михаил Куцев представя пред медиите най-значимия от съсобствениците на „Спирит Фестивалс“ г-н Иван Вълков с дял от 45 % от това ООД като представител на DS Music?! Защо не назовава нещата с истинските им имена, сигурно укрива нещо, ако и г-н Вълков да е и представител и на друга организация?!
► На фона на тези разкрития изпъква ролята на кмета Димитър Николов, както и на неговите зам.-кметове Йорданка Ананиева и Красимир Стойчев, които трябва да разкрият истината и да носят отговорност при много вероятните нарушения и конфликт на интереси, естествено голяма отговорност трябва да носи и Михаил Куцев, който понятно по какви причини е вътре в схемата на това особено частно-публично партньорство и вероятното ощетяване на община Бургас, а не да му се връчват награди от типа „Бург на годината“.
► Ето и още един факт за размисъл, публикуван в медиите след тазгодишното издание на феста: „224 000 лв. е оборотът на „Spirit of Burgas”
„Оборотът на фестивала „Spirit of Burgas” за трите дни общо е 224 000 лева, отчетоха от НАП-Бургас. От продажба на фланелки и други сувенири са реализирани още 9 000 лева приход. Като цяло оборотите бяха отчитани и върху тях ще се плати реалният данък.“
Изводите от всичко това, което разкрихме, са изобличаващи и нелицеприятни за прикритите практики на връзки между общинска администрация и частни фирми, за вероятната огромна разлика между действителен и регистриран оборот от трите фестивала, за вероятни конфликти на интереси, които изводи ни карат да отворим още по-широко очи и да заострим вниманието си върху работата на общинските чиновници и да задаваме все повече въпроси.
Защо се мълча преднамерено цели 4 години за подобни уговорки на тъмно, защо нямаше показани документи, отчети, одити, а едва 3 фактури от 2010 г. бяха показани на широката публика чрез разследване от страна на една медия и това бяха фактури, оправдаващи разходите на фестивала за онези близо 300 000 лв., които общината дава като спонсорство всяка година. Защо не се изясни фактът, че да се проведе един подобен фестивал били нужни не по-малко от 3 млн. лв. и откъде се събират те?! Защо се мами с цифрата на продадени билети, защото няма как по друг начин освен чрез продадените билети и спонсорите на фестивала да се събере тази сума… Община Бургас досега е изхарчила явно около 1,2 млн. лв. от нашите данъци за кметски пиар, който се приписва на Бургас. Да не говорим, че почистването на купища отпадъци цели четири пъти е за сметка също на нашите данъци и такси смет, които бяха многократно завишени и от които общината плаща на фирма „Титан“.
А загубите от неползване на плажа и морската градина и явното нарушаване на правата на бургазлии, колко ли струват те… Свидетели сме на рецидив, на четири поредни пъти послъгване за оборота на фестивала и реалния брой посетители и то от управниците, които се обявиха за прозрачно управление.
Не е ли наглост това, както и вид престъпление. Как така на тъмно в кметския кабинет се урежда далавера за милиони само за една фирма, без конкурс, без одобрението на параметрите от общинските съветници?! Не се ли нарича подобно деяние КОРУПЦИЯ?! Отгоре на всичко се мълчи близо цели 4 години и се вкарват бургазлии в заблуда, а някой харчи милиони, за които трябва да даде отчет, да даде нужния дял от печалбата обратно в общинската каса.
Вероятните загуби на община Бургас от този фестивал са около 18 милиона лева потънали в джобовете на хитри продуценти и общинари и невлезли в общинската хазна ?! Явно нашите местни управници не са такива, каквито искат да се изкарат пред бургазлии и са на светлинни години разстояние от честност и прозрачност… Какво да правиш, отново истински голям гаф?!
Кметът Димитър Николов – главен герой в гафа „Джони Деп“
На 13 август 2010 г. се появява размазано клипче. Авторката му, подписала се като Пипи Дългото чорапче, възторжено твърди, че на него е успяла да заснеме световната звезда Джони Деп в бургаски хотел?! Слуховете са подхранени с ново по-ясно клипче. На него се вижда човек, поразително приличащ на карибския пират. Въдицата е хвърлена, а куката е яко захапана. Три от националните телевизии излъчват подробни репортажи в централните си
емисии. „Новината” се появява на първите страници на всички национални ежедневници.
Намират се и “доказателства” за присъствието на актьора. Най-очевидното -видяно от надрусаните фенове на фестивала в обгръщащите ги облаци дим с мирис на марихуана и много алкохол е “Spirit of Burgas” и вярата, че Джони Деп е тук заради феста…
Прочетете и изцепката на услужливите приятелски на управата медии :
„И холивудската звезда Джони Деп не остана безразличен към най-голямото музикално събитие за България Spirit of Burgas. Още през първия фестивален ден в интернет се прокрадна слухът, че „карибският пират“ е инкогнито в нашия град. Известно е, че той е запален меломан и е решил да посети незабелязан музикалното събитие. По-късно лично кметът на Бургас Димитър Николов потвърди новината и коментира, че посещението на звезда от такъв ранг е безспорен комплимент за града ни.“
Кметът на Бургас потвърждава информацията, след като преседява няколко часа като предан фен във фоайето на хотела в очакване на зърне холивудската знаменитост и да му връчи тениска с емблемата на феста.Служителка на бургаската община се затичва с почетната книга за гости към предполагаемото местонахождение на Джони Деп и се примолва на мениджмънта на хотела като тийнейджърка за съдействие за автограф. Не липсват и други „шарани“, но тези са сред най-забележителните и при това от управляващата ПП ГЕРБ…
За този гаф Елена Кодинова, работила във вестниците “Стандарт”, “Новинар”, “Политика”, “168 часа”,редактор в списание “Егоист” и сценарист на предаванията “Чай” по БНТ и “Отпечатъци” по бТВ и автор на списанията ”Мениджър” и ”Жената днес”, коментира:
„Чрез замесването на бургаския кмет в събитието стана безпощадно ясно колко нездрава е връзката между власт и медии у нас. Кметът се опита да се отърка в звездната слава, за да си направи личен пиар, медиите отразиха всичките глупости, които изрече, без нито за миг да се усъмнят в тях, защото те са свикнали папагалски да повтарят това, което казва властта. След подобна случка е нормално един управник да подаде оставка, защото е дискредитирана истинността на думите му. Днес твърди, че Джони Деп е в града му, утре ще каже нещо точно толкова вярно и за милионите за инфраструктура и обществените поръчки.“
Как община Бургас купи частен парцел, 18 пъти по-скъп от предлаганото
Ето един гаф, свързан с проекта за управление на питейните и отпадните води в кв.Ветрен.
Появила се нужда от терен край кв.Ветрен за играждане на канално-помпена станция (КПС), а общината не разполагала с общински поземлен фонд в тази зона, казвам общината не разполагала, защото кметът разполага с подобен терен, нали родителите му са от Ветрен, но личното си е лично…
И почнало едно търсене и хоп-терен на подходящо място се появил в една нива с площ 3.545 дка, намиращ се в местността Шосе бою. Та този парцел бил собственост на няколко наследници, които се доверили на пълномощници.
Тази хватка е добре позната сред онези, които се занимават с търговия и покупка на земеделски земи. Барото упълномощава някой, който купува земята на сметка и с по-ниска цена, а когато се появи купувач, барото продава на висока цена и реализира печалба често в пъти по-висока.
Такъв тип сделка се заформила и в нашия случай и в докладната записка на кмета Димитър Николов с номер 08-00-03082 е записано така: „След проведен разговор със собствениците на цитирания имот, същите чрез пълномощниците си са изразили писмено съгласие да продадат 1 дка от собствения си имот на община Бургас при цена 35(тридесет и пет) евро за един кв. м , видно от заявление с вх.№ 94-В-535/ 05.08.2010 г. в община Бургас.“
По-натък в решението от докладната записка се споменава и сумата от 68 453 лева, като равностойността на земята, закупена по 35 евро за кв. м?!
МОЛ ли ще строи там или офис, че цената на земеделска земя ще е по 35 евро за кв.м?!
Искам само да добавя малко информация, че земеделска земя около кв.Ветрен в същата местност Шосе бою се намира на цени от 3,80 лв. до 10 евро за кв. м- нещо, което е в пъти по-малко от платената цена от нашия градоначалник Димитър Николов, но не от неговия джоб, а от вашите пари…
Е, ще речете колко по-ниски, ами нищо работа, само около 18 пъти по-ниски от цената, платена с вашите пари.
Впечатляваща е масовата сеч, която е ощетила Бургас с около 1 000 дървета
При управлението на кметът Димитър Николов и ГЕРБ в Бургас бе извършена масова сеч на здрави многогодишни дървета. Това не се е случвало дори в историята на България. Припомнете си зверската сеч по ул.“Цар Симеон І“, по ул.“Гурко“ и ул.“Сан Стефано“, в морската градина и парк „Езеро“, покрай колелото за „Меден рудник“ и на още десетки места в Бургас .Нека припомним някои интересни факти за ползата от дърветата, което явно е убягнало от мислите и погледа на нашите общински властници, които позволиха изсичането на около над 1 000 дървета в Бургас:
Спасените дървета са въздухът, който дишаме!
Това, което ни тревожи за пореден път и най-вероятно не и за последен, е безхаберието на общинското ръководство към проблема с почти масовото изсичане на дърветата, което влошава екологичната обстановка в Бургас.
Ама и на кой от управляващите в община Бургас му пука, щом ще има повече трикольорни ленти за рязане предизборно… Поредната проста бургаска картинка…
Гафове с милиони от заеми, взети от общинската управа на ГЕРБ
Ако на някой бургазлия все още не му е известно, то той и неговите роднини са длъжници на банките, които щедро отпуснаха 37 млн. лева кредити на община Бургас, която „мъдро“ се ръководи от голямото его на кмет и дружинка от ПП ГЕРБ…
Стана известно и че от взетите от общината банкови кредити не са усвоени около 4,8 млн. лв.?! И макар че тази сума е внушителна се оказа че апетити към бъдещи кредити за общината има…
От банковия заем за 16 млн. лв. не са усвоени 600 хил. лв., а от заема за 10 млн.лв. не са усвоени 1,2 млн. лв., последният заем от 3 млн. лв. нищо не е използвано?! Кой и как ще връща тези 29 млн. кредити? Ако не знаете, време е да научите. Ние, всички бургазлии, чрез нашите данъци и такси ще връщаме тези пари с лихвите в хазните на „избрани“ банки, които представят екстри като лимузина „Лексус“ или някой джип… В продължение на години ние левче след левче ще даваме своя дан в общинската хазна, която ни е заробила с изплащане на тези кредити, и това е истината.
В крайна сметка 37 млн. лева кредити и то без лихвите, които ако са като при този последен кредит от 9%, ще се получи нерадостната сума от около над 40 млн.лева?!
Представяте ли си какво представлява това? Това е обременяване на всички бургазлии с нови по-високи задължения, тъй като общината няма собствени средства, а стриже и то яко своите граждани с различни данъци и такси и дори гарантира 150% вземанията по такива кредити чрез сумите, които събира от вас, от целокупното население на община Бургас.
Това за какво ви говори, че ще ви намалят данъците и таксите, или напротив, след изборите?!
Вярно е, че тази година е година на избори и подобни политически хватки като леко снижение на някои такси и запазване на данъци видяхме, че е възможно като политически пиар от управляващите и сателитите им, но през следващия им мандат ще си съберат в пъти повече дължимото и точно това заплашва да се случи тук, в Бургас.
Простата сметка показва, че при население на община Бургас от 200 271 души през 2011 г. при кредитни задължения от около над 40 млн. лв. с лихвите на глава от населението ще се падат средно по около 200 лв. и това на фона на факта, че в София дължат едва по 32 лв. на човек . В Бургас сме 6,2 пъти повече задлъжнели та чак внуците ни ще плащат сигурно и очаквания следващ кредит около 21 млн. лв. за автобусите . Тогава ще сме задлъжнели с около 304 лв. на всеки бургазлия, което е ОГРОМЕН АБСУРД И ГАФ ?!!
Такава е нерадостната перспектива пред бургазлии.
Дали тези средства не са предвидени да захранят в подходящо време общински пиар, действия предизборно, така че да се осигури поточното рязане на трикольорни ленти?!
Трябва обаче да се знае, че договорената 2% глоба за неусвояване виси над всеки от тези заеми и макар че в някои случаи беше по-добре да се спестят онези оставащи 98% кредит и дори да се плати глобата, но не да се обричат бургазлии да плащат тези суми, които могат да дойдат само от техните данъци и такси, които ще бъдат значително повишени, но забележете СЛЕД ИЗБОРИТЕ?!
Дотогава ще важи линията на запазване- на местните данъци и такси на нивото на 2010 година, за да може поредните балъци да напълнят урните с бюлетини за Димитър Николов и другите кандидати на ГЕРБ.
Манипулира ли ГЕРБ-Бургас ромите, като не им събира такса-смет
Дали просто общинско безхаберие дарява ромите с неплащане на такса-смет или сметката тук е друга ?!
Лъсна на бял свят и една неприятна истина, че досега ръководството на община Бургас не е събирала почти нищо от циганите, живеещи на нейна територия?!
Тези, които правят по признание на мениджъра на фирма „Титан“ най-много боклук, не плащат НИЩО?!
Може би и заради това ГЕРБ разчита така много на циганските гласове в тяхна полза…
Срам и абсурд е това да се случва в една страна-членка на ЕС?!
Под озадачените погледи на общинските съветници зам.-кметът Красимир Стойчев през декември миналата година смутено поясни, че може би в бъдеще ще обединят общински служителки касиерки, които да влязат в отдел за публични вземания и щели да влязат в гетата…
Любопитно ми е с колко ли ще се увеличат онези над 15 млн. лв., които общината е отредила за боклука, като вземе да събира и боклуците на циганите, както и дължимите такси за това от нищо неплащащите досега роми.
Преди няколко месеца в интервю за радио „Фокус“-Бургас Борислав Ангелов, регионален мениджър на фирма „Титан“, която има договор за сметосъбиране и почистване с община Бургас, заяви, че ромските квартали в Бургас генерират най-много отпадъци. Той уточни, че сметосъбирането в тези райони е трудно и скъпо.
Интересно беше да разберем от устата на зам.-кмета Красимир Стойчев, че едно време ако се било плащало по 100 лв. месечно на циганките с метлите, сега същите получавали по 800 лв. месечна заплата от „Титан“?! Това беше аргументът за оправдание на онези 15 млн. лв.общински пари, които отиват за боклука…
Оказва се, че това е самата истина… Ромка с метла на месец получава повече от два пъти спрямо компютърен специалист и то в „най-добрия град за живеене“?! Абсурд!!!
А нима не е гаф, че през четири годишното управление на ГЕРБ-Бургас в морската община не е събирана такса- смет от ромите? Колко ли пари са загубили бургазлии от тази може би предизборна щедрост?!
За сметка на това пък Димитър Николов и ГЕРБ ще спечелят гласовете на около 15 000 цигани, които ще осигурят около 6-10 общински съветници за ГЕРБ и ДПС.
Бургаски депутат от ГЕРБ отиде на съд и бе осъден за конфликт на интереси заедно със свой съпартиец
Парламентарната „Антимафия“ или както е нейното точно название Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика даде бургаския депутат от ГЕРБ Стоян Гюзелев и колегата му Димитър Аврамов на Върховния административен съд за конфликт на интереси. Това стана ясно в началото на октомври 2010 г.
При установяване на нарушение от Върховния административен съд бургаският депутат от ГЕРБ Стоян Гюзелев и колегата му съпартиец Димитър Аврамов са заплашени от глоба до 10 000 лв.
Евентуалната вина на депутата от ГЕРБ-Бургас Стоян Гюзелев и на неговия съпартиец и колега в парламента са спорни поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, спрени в последния момент от премиера Бойко Борисов. Измененията даваха право на арендаторите с преференции да купуват от собствениците земята, която обработват. Едва ако арендаторите откажат, собствениците можеха да предлагат нивите си на друг купувач. Предложените лобистки поправки пряко нарушаваха Конституцията, която гарантира неприкосновеност на частната собственост, и влошаваха конкуренцията на пазара на земя.
Дванадесет месеца преди да стане депутат г-н Гюзелев от ГЕРБ-Бургас е имал фирма с предмет на дейност земеделие и обработка на земята, но дали е коректно декларирана?!
В декларацията му пред Сметната палата вероятният повод за конфликт на интереси са отбелязани и те са фирмата на Стоян Гюзелев „Сортови семена-Бургас“ ООД като е посочено и дяловото му участие към 31.08.2009 г.-22,73%.
В декларацията до Сметната палата през 2010 г. бургаския депутат Стоян Гюзелев не е посочил промяната в дела на съсобственост в „Сортови семена-Бургас“ ООД, който към 10.02.2010г. вече е 99,55% ?!
Може би си спомняте, че през февруари миналата година Сметната палата публикува списък, от който стана ясно, че бургаският депутат от ГЕРБ Стоян Гюзелев е пропуснал да декларира за съпругата си придобит чрез дарение апартамент с площ 70.13 кв. м в Бургас.
Тези факти се разминават в известна степен с изказванията на депутата, оповестени в медиите:
Депутатът от ГЕРБ Стоян Гюзелев, член на Комисията по земеделие и гори в Народното събрание, заявил, че е декларирал всичко в Сметната палата още миналата година. „Не знам каква е причината за решението на комисията. Аз съм от известна фамилия в областта на земеделието“, допълнил той и потвърдил, че не би си позволил да не декларира всичко.
Ето и развитието на този гаф според статия на в.“24 часа“ със заглавие: „Депутати от ГЕРБ на съд, скрили бизнеса си“ от 5-и януари 2011г.
„Депутатите от ГЕРБ Стоян Гюзелев от Бургас и Димитър Аврамов от Монтана се изправят пред съда на 10 януари, за да отговарят за конфликт на интереси. За тогава е насрочено първото дело във Върховния административен съд.
Двамата народни представители са автори на поправката в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която задължава собствениците на ниви да ги отдават за ползване първо на арендаторите.
В декларацията си до Сметната палата през 2010 г. бургаският депутат Стоян Гюзелев не е посочил промяната в дела на съсобственост в „Сортови семена-Бургас“ ООД. Той обаче отрича при гласуването на промените в закона да е бил в конфликт на интереси. Справка в Търговския регистър показва, че на негово място, след като стана депутат, за управител на „Сортови семена – Бургас“ е назначена Радостина Димова. Именно чрез това дружество преди парламента депутатът стопанисваше стотици декари земя в Бургаско.
Крайният резултат беше, че бившият общински съветник на ГЕРБ-Бургас, понастоящем депутат беше осъден.
Обществена поръчка за автобуси за индивидуални нужди
След публикации на в.“Под лупа“ през февруари т.г. разкриваща гафовете на Димитър Николов и ГЕРБ-Бургас доминиращи в ОбС на Бургас и след свиканата пресконференция от общинските съветници Георги Иванов и Петър Цонев, в която те публично засегнаха въпросите за цената на новите автобуси, които предстои да закупи община Бургаср акцентът на вниманието на „общинските специалисти“ вероятно се насочи към подготовката на обществената поръчка за автобусите, така че да пасва на някой от участниците в търга повечко, отколкото на други, и така да се компенсират загубите на ония управници, които нямат, ама никакъв интерес, кой да спечели…
Какъв гаф разкри „Под лупа“ и как тези разкрития свалиха цената на автобусите, които ще купува община Бургас
През октомври 2010г. стана ясно в публикация на News.Burgas 24. bg със заглавие: “Новите автобуси в Бургас от най-модерните- с дисплеи и GPS-изводи“ следното:
„Новите 67 автобуса, които ще тръгнат по линиите на градския транспорт от догодина, са от най-модерните. Това уточниха днес от община Бургас, предаде репортер на Burgas24.bg. В тях ще има специални дисплеи, както и изводи за GPS-системи. Средната цена на един такъв е 350 000 евро, уточняват още от общината. Общата цена на поръчката е за 24 млн. евро, което прави средно по около 358 000 евро за автобус по груба сметка.“
Тази предполагаема цена ни накара да се замислим и да направим кратко разследване, от което установихме, че са нарушени някои важни параметри на проекта, което водеше и до съмнения в корупция.
Според информация в медиите още преди две години в Пловдив общинската фирма „Хеброс бус“ беше закупила чисто нови 30 автобуса от марката „Ивеко Ирисбус“ с двигатели на газ-метан с климатици и рампи за инвалиди за цена от 200 000 евро (приблизително 400 000 лв.) за един автобус. Свързахме се с представител на втората по продажби в света на автобуси фирма, дистрибутираща марката „Ивеко Ирисбус“, и запитахме за цени и данните показваха цени за един автобус с нужните екстри около 220-230 000 евро (440-460 000 лв.).
Сравнени с тези на автобусите, които бяха закупени през 2008-2009г. от община Бургас от марката ТЕDOM, които са с цена от 580 000 лева, разликата е впечатляваща…
Цели 190 000 лева в повече на един автобус и то на тези, закупени без много екстри?!
Спрямо сметките за цена на един от 67-те автобуса, които ще се закупуват тепърва от община Бургас, разликата е още по-фрапираща и водеща до съмнения в корупция.
Благодарение на „Под лупа“ бургазлии бяха запознати с една евентуална далавера, която щеше да отиде в нечии джобове и щеше да е платена както с европейски пари, така и с нашите бургаски пари. Това щеше да бъде далавера за милиони…
При разлика от около 276 000 лв. на автобус или за 67 автобуса щеше да е около 18 492 000 лв.?!
Това бе сума, която бе 4,5 пъти по-голяма от сумата за обща издръжка на персонала на община Бургас за една година. А това са заплатите, вземани от общинска администрация и всички нейни служители, ако са 4,5 пъти повече или 6 489 служители за една година?!
И това, ако не беше хапка… Къде биха потънали тези пари, в нечий джоб или за предизборни цели, за това не ми се мисли, но беше реалност, „далавера“, която развалихме…
Учудващото бе, че тези надути цени бяха подходящи за покупка на самолети, а не за градски автобуси?!
Неуспялата „далавера“, както и някои недомислици на нашите общински управници доведоха до смъкване на цената на автобусите, заложена в условията на обществената поръчка, която стана известна на 19 април 2011 г.:
Прогнозната стойност на поръчката е:
● за 28 автобуса с дизелови двигатели, съчленени с дължина 18 м – 18 022 191 лв. без вкл. ДДС (Средна цена на един автобус е 643 650 лв.)
● за 39 автобуса с двигател, ползващ метан за гориво, солови с дължина 12 м – 20 457 981 лв. без ДДС (Средна цена на 1 автобус е 524 563 лв.)
Нека да сравним усреднената цена за един автобус, която вече е 574 331 лв., докато по-рано тази цена беше посочвана по информация на служители на общината около 358 000 евро или 700 176 лв., която е с цели 125 845 лв. по-висока спрямо сегашната предполагаема цена в търга. Това за 67 автобуса са спестени поне около 8 431 641 лв., които иначе можеха да напълнят някое чиновническо джобче на висш общински ръководител. Поне толкова ви спестихме, драги бургазлии, колкото за едно морско казино и едно ларго като сегашното?!
Това е поредният гаф на ГЕРБ и Димитър Николов, но не и последният …
На 10 май т.г.бе публикувано Решение № 1079 за удължаване на срока за получаване на оферти в АОП. Нещо май не беше на ред, защото срокът за получаване на офертите се удължи до 30 май 2011 г.
Явиха се десетина желаещи фирми, които застопориха около 2 000 000 лв. депозити за гаранция на сметките на общината, но победата не бързаше и защо…
Защото общинският екип „специалисти“ под ръководството на зам.-кмета Красимир Стойчев беше пропуснал (или случайно уж пропуснал-б.а.) нещо важно, което е записано в обновените текстове на Закона за обществените поръчки и тази промяна се състои в допълнителния чл.26а от него, който се появил през декември 2010 г. Кой да чете и кой да разбира?! Нали си спомняте , че пак поради пропуски в следенето на важни документи като Закона за общинския дълг подобпи общински „специалисти“ бяха пропуснали едни срокове, които правеха невъзможна мисията да се внесе за разглеждане докладна записка с искане за нов пореден заем от около 20 млн. лв.в общинския съвет. Сега грешките се мултиплицираха и точно в тази обществена поръчка са допуснати „…съществени нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата…“
На разбираем език всичко се връща отново в началната точка за възлагане на обществената поръчка все едно, че е нова. Връщаме времето с цели 4 месеца назад за лошо или хубаво, но е факт съществена грешка и неспазване на европейска директива от 2007 г., която касае точно транспортните средства и която отново не е четена от нашите „специалисти“…
Ама съм и аз, че на кой му се четат цели 160 страници?!
Индустриална зона или зона за производство на мартенички и сувенири
Лъжа е, че само с 5 млн.лв. на държавната компания НКИЗ (Национална компания индустриални зони) ще може да се изгради посочената в проекта инфраструктура на обекта индустриална зона…
Факт 1 Необходими са още поне около 3 766 м първокласни градски пътища (около 22,5 декара асфалтобетон), които биха стрували поне около 7 млн. лв.?!
Факт 2 Ще трябва да се изградят още поне 5 трафопоста, 1 КПС (Канално-помпена станция), 2 броя тържища, спортна сграда и спортен терен за спортуване на открито, около 30 различни паркинги за тежки и леки автомобили, 6 производствено-складови бази…
Факт 3 Няма газификация, а бизнесът иска газификация.
Факт 4 Ще се прави автомобилен надлез над жп линиите в посока ул. „Одрин”, ул.“Проф. Яким Якимов“и ако се изгражда подобна зона и то само с преимуществено общински пари, нещата стават сериозни … Предполагаема стойност около 8-10 млн. лв. само за надлеза, а е учудващо, че той не попада в писанията на проекта за интегриран градски транспорт.Има ли бързи маршрути към бъдещата зона- „хранителница“ на Бургас? Учудващо е, че надлезът ще води тежки товарни автомобили вътре в града към колелото около ВХТИ?! Логиката на неговото изграждане повече съответства на терена на зоната да се изграждат МОЛ-ове, а не предприятия…
Факт 5 Занижаване оценката на земята за апорт води до занижена вноска при участие на държавата, която ще участва само с 5 млн.лв., а общината ще се наложи да извади около още 5 млн. лв. над стойността на апорта (300 дка земя), откъде ще дойдат?
Съществува риск да се наложи да се вкара още нещо като гаранция, за да бъдат дяловете 50:50% между община Бургас и НКИЗ.
Факт 6 Работните места, ако ги има при това разпределение по проект ще бъдат твърде малко. Примерно при един завод за боклук около 40 души…
Предвидено е само едно предприятие и то високотехнологично, което едва ли предполага много работни места и 6 бр. производствено-складови бази.
Предполагаеми работни места при 100% заетост на зоната ще е около 150-250 работни места при този проект.
Факт 7 Целият терен все още не е добре насипан и трамбован, което означава допълнителни средства над апорта от 300 дка земя.
Факт 8 В близост има стотици декари бетонови площадки и складове от Свободна безмитна зона, като 19% от нея се предлагат на търг?! Като се отчете, че там всичко е готово има инфраструктура, огради, пътища и т.н. , коя ще бъде предпочитаната при тези условия, че същата има стотици декари складови площадки на пристанището и на летището, а бъдещата индустриална зона няма нищо…
Факт 9 Как се озова частен терен около 4-5 дка в зоната на Логистичния парк и чия собственост е? Някои от частниците са имали предварителна информация?! Парадоксално е при условие, че теренът преди е бил блато, а то е било държавна собственост, вътре в него да се появи частен парцел и то насипан?!
Ние искаме много нови работни места, но не и далавери с бургаска земя, заявиха общинските съветници Георги Иванов и Петър Цонев, които поздравиха другите бургаски общински съветници, гласували против гафа създаването на индустриалната зона в Бургас по такъв неудачен и дори съмнителен начин в интерес на някои частни герберски интереси.
Преди избори Димитър Николов пуска „гениалната“ идея в тази зона да се произвеждали мартенички и сувенири с логото на община Бургас и този бизнес сигурно ще донесе обещаните пак на аба 4 000 абсурдни работни места , непостижими за Бургас в този момент и кризисни условия.
Бургас -първи частен град на ГЕРБ с най-високи местни такси и данъци
Бургас а на последно място по нивото на местните такси, като таксата на битови отпадъци е 11‰ при средно 6,9‰ за страната, а тази за ползването на пазари – 9 лв. на кв. м. на ден при средно 3,50 лв. в другите областни градове. Другото неблагоприятно класиране за Бургас е при нивото на образование на работната ръка – едва 16,6% са с висше образование, което поставя областта на 26-то място по този индикатор.
Най-ниската стойност на таксата за битови отпадъци е 1,40‰ в Сливен … Бизнесът може да ползва най-евтино пазарите в Благоевград за 0,50 лв., а в Бургас таксата е фиксирана на 9 лв. на кв. м. 18 пъти по-висока такса в Бургас от Благоевград и 5,1 пъти над средната такса за страната, която е 3,47 лв. за кв. м ?!! Спрямо Варна, където таксата за ползване пазари е 2,70 лв. на кв.м в Бургас е 3,33 пъти по-висока ?!Пет кожи са съдрали в повече на всеки бургазлия ползвал бургаските пазари?! СРАМ и НАГЛОСТ ?!!
Таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти в Бургас е 7,85 пъти по-висока от тази в Сливен и 1,61 пъти по-висока от средната за страната ?! Отново наглост и срам …
В съседна нам Варна такса битове отпадъци е 3,90 промила или 2,82 пъти по-ниска ?! В тези условия дребният и среден бизнес живеят около 4 пъти по-лошо и работят при 4 пъти по-трудни и скъпи условия в Бургас, който бил уж „най-добрият град за живеене“ според Димитър Николов и ГЕРБ.
Например, за хотел три звезди в Бургас туристическият данък е 2 лв. на нощувка, докато във Варна бе понижен до 60 ст. Най-нисък е данъкът във Видин, Враца и Ловеч – 0,30 лв. за нощувка. Туристическият данък в Бургас е 3,33 пъти по-висок от този във Варна и 6,66 пъти по-висок от този във Враца ?!
И докато пет големи общини смъкнаха цели 17 пъти този туристически данък ГЕРБ и Димитър Николов го увеличават от 3,3 до 6,6 пъти ?! Кой сега е нагъл управник ?! Бургазлии преценете сами!
В Бургас патентния данък е 4,5 пъти по-висок от Видин, 18 лв. за 1 кв. м търговска площ, 3 пъти по-скъп от Враца и 1,8 пъти по-скъп от този в Габрово ?! Това е грижата на Димитър Николов и ГЕРБ за занаятите и бизнеса в Бургас … Подигравка!
Варна има 1,77 пъти по-високи преки чужди инвестиции на глава от населението спрямо Бургас (3 532 евро във Варна и едва 1 985 евро в Бургас) , а Димитър Николов се скъса от хвалби, които се оказват лъжи, че сме били първенци по ПЧИ ?!
Кой лъже бургазлии ?!!
Бургас е на предпоследното 26- то място по образование на заетата работна ръка ?! А изхарчиха само за миналата година над 5 млн. пари за култура и образование ?!! По-назад сме дори от столицата на ДПС Кърджали, където процента е 17% спрямо 16,6% висшисти в Бургас… СРАМ !!!
Заетостта на бургазлии е с почти 6% по-ниска от тази на жителите на Варна и с цели 13,5% по-ниска от тази на жителите на София, което означава, че и безработицата в Бургас е почти толкова по-висока за срам на Димитър Николов и ГЕРБ, които съсипаха бизнеса и това е видно от всички и то точно от тези данни.
Бургас е на незавидното 10-то място по възприятие на корупцията?!!! В Бургас над 13% от бизнеса е давал подкупи, свързани с плащането на местните данъци и такси.
И докато „Под лупа“ тръбеше, че в Бургас има корупция Димитър Николов, та дори и Бойко Борисов твърдяха, че такава няма ?! Кой ви лъже …
След изброяването само на една малка част от гафовете на ГЕРБ се налагат неприятните изводи :
Неприятната истина
Бургас е град свързван с реалноосезаема корупция, с най-високите местни такси и на почти предпоследно място по тежест на местните данъци, с нискообразована работна ръка и с ниски преки чуждестранни инвестиции. На фона на тези факти взети от изследване на ИПИ за 2011 г. е ясно, че катастрофата на местното управление на Бургас начело с бившият кмет Димитър Николов и партията му ГЕРБ, която доминира в общинския съвет е ясно видима и нанася всеки ден тежки щети върху икономическите интереси на бургазлии.
Повече тази партия и този кмет не трябва да им се дава власт и ще е пълна катастрофа, ако бургазлии ги оставят по местата им с вота си.
Нека им кажем : Довиждане ГЕРБ! Ще си върнем Бургас в ръцете на бургазлии, за наше добро, а не за да се обогатявате вие за наша сметка.
След изброяването само на една малка част от гафовете на ГЕРБ лъсва неприятната истина:
Бургас е град, свързван с реално осезаема корупция, с най-високите местни такси и на почти предпоследно място по тежест на местните данъци, с нискообразована работна ръка и с ниски преки чуждестранни инвестиции. На фона на тези факти, взети от изследване на ИПИ за 2011 г., е ясно, че катастрофата на местното управление на Бургас начело с бившия кмет Димитър Николов и партията му ГЕРБ, която доминира в общинския съвет, е ясно видима и нанася всеки ден тежки щети върху икономическите интереси на бургазлии.
Повече на тази партия и на този кмет не трябва да им се дава власт и ще е пълна катастрофа, ако бургазлии ги оставят по местата им с вота си.
Нека им кажем : Довиждане, ГЕРБ! Да си върнем Бургас в ръцете на бургазлии, за наше добро, а не за да забогатяват те за наша сметка.
Един от най-големите провали на управлението на Димитър Николов е пропуканият бургаски храм „Св. св. Кирил и Методий“, който се разцепи заради строежа на подземен паркинг
Равносметката след края на мандата на кмета на Европа е милионни дългове, скандални сделки, лъскави проекти и един почти разрушен храм
Автор: Георги Ваташки
Гигантски дневен ред със „спешни“ продажби на общински имоти, общи снимки за поколенията и неизбежните предизборни престрелки – така протече на 8 септември последната за този мандат сесия на Бургаския общински съвет. Кметът на морския град Димитър Николов (ГЕРБ) дръпна едно самопохвално слово как бургазлии са станали по-богати, как били върнати милионни дългове „без някой да усети“, как градът станал по-красив от Венеция и Париж, взети заедно, и други подобни лакърдии.
В хора на дитирамбите му пригласяха съветниците от ГЕРБ, явяващи се мнозинство в местния парламент, които в продължение на четири години от избраници на бургазлии се превърнаха в обикновени безмълвни машини за гласуване на прищевките на Николов и общинската администрация.
За кой ли път бе припомнено, че Бургас е станал по-лъскав и в него се провеждали музикални фестивали с големи световни звезди. Отново бяха повторени мантрите и за „най-добрият град за живеене“. Като оставим настрана тези неща, населеното място наистина се промени значително през изтеклия мандат, но въпросът е дали това е само в положителна насока. Ако надникнем зад лъскавата фасада, ще видим тъмната страна на герберската власт в Бургас.
Въпреки твърденията на Николов, морският град е сериозно затънал в дългове, които се очертава да бъдат изплащани и от следващите поколения бургазлии. Според експерти, те надхвърлят близо 70 милиона лева, като падежите на повечето кредити и плащането на лихвите трябва да стане през следващите две години. В общи линии, с някои изключения, повечето средства бяха използвани за различни демонстрационни проекти без реална полза за местното население.
Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., задълженията към банките са в размер на 8-9 милиона лева, и то натрупани при лошото управление на червения кмет Йоан Костадинов. За осем години техният размер е нараснал близо седем пъти. Финансовото затъване на общината започва още през 2008 г., когато местната власт тегли най-големия си кредит досега – размерът му е 10 милиона евро и е взет от Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се финансира прословутият „Интегриран градски транспорт“.
Солиден заем в размер на 14 милиона лева е взет и през 2009 г., с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли още нови 10 милиона лева. През април 2013 г. по предложение на градоначалника герберските съветници пък гласуваха под строй Бургас да поеме нов дълг от 4,9 млн. лв. Това се налагало, защото не достигало финансирането на четири проекта, започнати по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“.
Друго хрумване на общинската администрация, заради което морският град бе заробен през май 2013 г. с нов кредит в размер на 3,3 милиона лева, бе реализацията на проект по изграждане на експозиционен център „Флора” на мястото, където традиционно се провежда едноименното изложение в Приморския парк. След близо две години забавяне обектът най-после бе открит тази година с бледа имитация на прочутата изложба на цветя. След което лъскавите, но не особено функционални постройки, останаха да стоят празни, с изключение на дните, в които се организират от време на време измислени „търговски“ изложения.
Меракът гербаджиите да закопават парите на бургазлии обаче е неизчерпаем. Преди време шумно бе рекламиран атракционът „Подземен град“, който предвиждаше в бомбоубежищата в Морската градина да се отвори подземно кафене, да се изложи потънал старинен кораб и да се изградят различни интерактивни галерии. За всички тези чудесии със съмнителна икономическа ефективност през октомври 2013 г. бе теглен нов кредит от 2,5 милиона със срок на изплащане 13 години, а самото съоръжение трябваше да отвори врати миналата есен.
Обещаните атракции така и не се появиха, след като в края на 2014 г. в бомбоубежищата бликна минерален извор. Това направи осъществяването на проекта напълно невъзможно и затова местната власт го прекрати. Което обаче не анулира дребната подробност, че изхарчените досега средства за проектирането на атракциона трябва да се възстановят от общинската хазна, което значи, че близо милион лева ще бъдат „източени“ за целта от джобовете на данъкоплатците.
През януари тази година местният парламент гласува да бъде изтеглен от републиканския бюджет кредит, възлизащ на 16 милиона лева. Благовидната причина бе, че се налагало да се правят „спешни“ доплащания за изграждане на канализацията в бургаските квартали Ветрен, Банево и Горно Езерово – проекти, които буксуват от години заради спрените пари от Брюксел по ОП „Регионално развитие“. Само че в предложението на администрацията никъде не бе даден точен разчет как точно ще бъдат изхарчени тези пари. Казано на счетоводен жаргон, кредитът бе предназначен да „покрие“ задължителното 10-процентово участие на общината във финансирането на мащабните проекти. Администрацията обеща заемът да бъде върнат до края на годината, но само при условие че Брюксел преведе на Бургас до есента дължимото до стотинка.
Това, което мнозинството на ГЕРБ в ОбС-Бургас тогава гузно премълча, бе какви са истинските причини за спирането на европейските оперативни програми в морския град. Всъщност средствата за България по „Околна среда“ и „Регионално развитие“ бяха отрязани през юни 2014 г. заради системни нарушения при усвояването на европейските пари. След одит на ЕК бяха открити доказателства за значителни несъответствия в работата на контролните и управленските системи по програмата.
Глобите, наложени на морския град от Регионалното министерство, бяха девет на брой и на обща стойност 760 хиляди лева. Както вече писахме в „Десант“, общината ги отнесе преди всичко заради заложени от нея дискриминационни условия в почти всички конкурси за изпълнение на строителни дейности.
Като стана въпрос за строителство, няма как да не споменем множеството започнати с тържествени „първи копки“ помпозни обекти. Но след изграждането им се оказва, че всичко трябва да се ремонтира.
Едно от най-големите недоразумения, дело на морската община, е така наречената „Централна автоспирка“, част от легендарния проект „Интегриран градски транспорт“, за който Община Бургас получи над 130 милиона лева по оперативна програма „Регионално развитие“. Местната власт я рекламира като важно звено за новата бърза автобусна линия, която нямало да зависи от задръстванията. Крайната дата, в която транспортното съоръжение трябваше да бъде завършено, бе 9 април 2015 г. Но традиционно този срок не бе спазен и то реално бе открито почти предизборно на 6 септември.
Обществената поръчка за изграждането на спирката бе в размер 2,7 млн. лв. и бе спечелена от печално известната австрийска фирма „Щрабаг“. В края на януари морската общинска администрация призна, че австрийците са се опитали да икономисат от строителните материали, като ги заменят с по-евтини китайски аналози. Разбира се, за сметка на качеството.
За прехваления пък проект за изграждането на подземна улица в края на 2012 г. герберите гласуваха нов дълг на бургаската управа от два милиона лв. Докато траеше проточилият се строеж, след всеки пороен валеж платната на подземното шосе се наводняваха заради установени при строежа му технически грешки. След дълги отлагания и повторни скъпоструващи ремонти улицата най-после бе открита през май тази година. Само че бургаските шофьори избягват да минават по нея заради недобре сигнализираното кръстовище, с което се свързва и липсата на видимост при излизането на него от подземния тунел.
Сред строителните недоносчета на ГЕРБ и Димитър Николов се нарежда и основният ремонт на централния площад „Тройката“, който бе завършен в края на миналата година и бе на стойност 7 милиона лв., отпуснати по ОП „Регионално развитие“. Още след откриването му бургазлии и гостите на града открито изказаха недоволството си от липсата на зеленина, която да хвърля сянка в разгара на летните жеги, когато бетонната му настилка се нажежава като жарава. Прохлада трябваше да подсигурят и така наречените „водни ефекти“ на новосъздадените фонтани, нарочени за двойници на шадраваните във Венеция. Но на практика те системно наводняваха площадното пространство, което наложи да бъдат повторно ремонтирани.
В края на юни 2015 г. мнозинството от ГЕРБ гласува със замах Бургас да поеме нов кредит от над 10 милиона лева, които бяха предвидени за строеж на нов плувен басейн с олимпийски размери и футболен терен за нуждите на местния клуб „Нефтохимик”, който от години не разполага със свой стадион.
Тази спортна база трябва да се пръкне в бургаския жк „Славейков“, на същото място, където през 2012 г. бе започнат друг грандиозен проект, чиято прогнозна стойност надхвърляше 38 млн. лева.
До две години там трябваше да се появи друг модерен спортен комплекс с олимпийски басейн. В края на април, след близо три години бездействие, Община Бургас прекрати безславно договора за концесия с инвеститора Българската федерация за борба. Още не скъсал контракта, бургаският кмет предложи новия грандомански проект за мащабен спортен обект там, който трябва да струва 10 720 000 лева. Така и не стана ясно кой ще ги плаща, при условие че излишни пари в хазната на Бургас няма.
Сред провалите на бургаския градоначалник, който неотдавна бе обявен за кмет на Европа, е и широко рекламираният градски „Индустриален парк“, за който неведнъж сме писали в „Десант“. Той също се нарежда сред сделките, носещи единствено пасиви на общината. Големите обещания за прииждането на тълпи платежоспособни инвеститори, които ще вложат в него милиони, останаха химера, а огромният терен, погълнал преди това близо 4 милиона лева за изграждане на някаква митична инфраструктура, вече година и половина стои самотен и обраства с бурени, вместо с лелеяните производствени сгради и складови бази.
В смесеното дружество общината апортира 300 декара своя земя и сега трупа загуби от около 15 милиона евро. Досега там са закупили парцели само пет фирми, но не е ясно кога те реално ще започнат да правят нещо. А обещанията за 4000 нови работни места и за над 100 милиона лева инвестиции останаха някъде в кметските предизборни кампании.
В началото на 2013 г. пък местният парламент щедро гласува 117 декара златна земя в бургаския парк „Езеро“ да бъде дадена на концесия на руската фирма „Мостовик” за изграждането на Океанариум.
Върху огромния терен сибирската компания трябваше да построи аквапарк, делфинариум и океанариум, заедно с голям хотел с над 200 легла, СПА комплекс, ВИП зони и мокри барове. Самите условия на сделката бяха като сбъдната мечта – концесия за срок от 35 години, първоначална такса при започване на строежа само от 600 хиляди лева и по-нататъшна концесионна вноска в размер само на… един процент от приходите на развлекателния комплекс, дължима след огромен гратисен период от цели 8 години.
В крайморския парк обаче така и не започнаха реални строителни работи, а в началото на ноември стана ясно, че „Мостовик“ е пред фалит, а собственикът на компанията Олег Шишов бе арестуван от руските власти заради финансови нарушения.
Химерата „Бургаски океанариум“ представлява втори опит за изграждане на увеселителен комплекс в Бургас. Интерес към това начинание първоначално прояви съмнителна британска компания, която обаче се оказа фантом – без никаква реална икономическа дейност зад гърба си и без каквито и да било приходи. След като опозицията в ОбС в лицето на „Национален фронт за спасение на България“ разкри това, се стигна до прекратяване на преговорите и търсене на друг инвеститор.
Всички изброено дотук обаче бледнее пред трагедията на четвъртия по големина православен катедрален храм в България – бургаския „Св. св. Кирил Методий“. Преди повече от четири години сградата му буквално се разцепи заради абсурден проект за строеж на подземен паркинг на едноименния площад в центъра на града. Опасни пукнатини се появиха и по съседните сгради на филхармонията и гимназията „Св. св. Кирил и Методий“. Хронологията на това престъпно и умишлено съсипване на храма бе описвана многократно в „Десант“. Както и безсилието на местната власт да се справи с причинената и „благодарение“ на нея разруха.
Единствената политическа сила, която се противопостави на гибелния за божия храм проект, бе „Национален фронт за спасение на България“. Седмината общински съветници от групата на патриотите още след първите признаци за пропукването на светинята предложиха концесията на „Глобал технолоджи къмпъни” АД да бъде прекратена. Още повече, че през 2013 г. изтече и срокът за изграждането на подземния паркинг. Той и до днес не е готов.
Но мнозинството на ГЕРБ в местния парламент даваше твърд отпор на всякакви опити на родолюбците да се сложи край на това безобразие.
Съветниците от Националния фронт последователно се противопоставяха и на всички скандални сделки и решения на ГЕРБ и Бургаската управа. Но разумните им доводи и предложения бяха отхвърляни без обяснения под диктата на мнозинството на ГЕРБ.
Въпреки това, НФСБ постигна редица успехи в защита на интересите на жителите на Бургас. Сред тях са и спирането на проекта за изграждане на така наречения „цигански“ блок в най-големия жилищен комплекс в морския град „Меден рудник“, както и събарянето на незаконен мюсюлмански молитвен дом в този квартал.
По инициатива на патриотите турско-арабските имена на над 300 местности бяха подменени с български названия. По идея на СКАТ и съветниците от НФСБ Бургас стана първия български град, официално признал геноцида над арменците в Османската империя, извършен през 1915 г., а датата 17 май бе обявена за ден, в който бургазлии свеждат глава пред паметта на невинните му жертви.
Също по настояване на родолюбците ОбС забрани агитацията на сектантите по улиците и най-вече по домовете, където жителите на морския град бяха системно тормозени от представители на знайни и незнайни религии. Заслуга на общинските съветници на Националния фронт бе и решението на местния парламент да се издигне паметник на благодетеля на Бургас Александър Георгиев – Коджакафалията. За съжаление изграждането му още не е започнало заради отказа на местните общинари да финансират проекта. По тази причина телевизия СКАТ и НФСБ поеха инициатива за набиране на средства за издигането му.
На 25 октомври предстоят избори, които ще са решаващи за бъдещето на морската община. Какъвто и да е резултатът от тях, едно е ясно Бургас трябва да престане да е „най-добрият град за кражби и продажби“ и да се превърне в истински европейски градски център със собствена индустрия и работни места. Това обаче няма да бъде постигнато с грандомански проекти, изграждани с огромни кредити, а с много труд и най-вече честност и почтеност.
В герберския султанат Бургас санирането на кв. м е по-скъпо близо два пъти над кв.м. грубо строителство …
243 лева за саниране при 127 лева за квадрат грубо строителство ?! Нормално ли е това или е спекулация ?! Да припомним, че ЦЕНАТА НА КВ.М САНИРАНЕ Е СРЕДНО С ТРУД И МАТЕРИАЛИ ДО 80 ЛЕВА?! А СЛУЧВАЩОТО СЕ МОЖЕМ ДА ГО ОЦЕНИМ КАТО СХЕМА ЗА ИЗТОЧВАНЕ И КРАЖБИ …
В герберския почин държавата чрез общините да санира старите панелки с рекламно – предизборна цел е заложена оная спекулативна схема, която има при автобояджии и тенекеджии. Цената на един нов калник е около 32 лв., но боядисването му струва около 80 лв. примерно за един „Форд“ …
И докато за частниците дирещи печалба това е разбираемо, то за една държава и нейните общини това е непонятно и граничи с кражба и то не за левчета, а за стотици милиони …
Кметът на Бургас Димитър Николов по време на предизборна среща с актива на ГЕРБ по повод критиките от страна на БСП към програмата, станала популярна със санирането на блоковете заяви :
„Това е една програма за цялостно обновление на жилищата, санирането е само една функция от това. Разкрива се цялата сграда., детайлно проверяваме цялата конструкция, там където има корозирали сглобки – се подменят, там, където е необходимо се обработва със специални материали, за да издържат сградите още 50 години. Прави се обследване на етажната система там, където има течове, подменят се инсталации. Освен подмяната на цялата покривна изолация, слагаме и соларни инсталации, които дават безплатна вода на жителите във входа. Средната цена на квадратен метър в Бургас е 140 лева за цялостно обновление, в което влизат работните проекти, енергоефективното обследване, надзорите и всички допълнителни административни ангажименти по този проект.“
Той добави, че 45 хиляди бургазлии в момента чакат да започне обновлението на жилищата им.
Публикация на http://www.mediapool.bg/top-3-na-firmite-poluchili-nai-mnogo-sredstva-ot…обаче показва друго :
Сметката за санираните сгради показва средно по 200 лв./кв. м, което е двойно повече в сравнение с обновяването по програма “Регионално развитие” 2007-2013 г. Най-високата средна цена за саниране е във Велинград – 288 лв./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лв./кв. м, става ясно от изисканата от Медиапул справка.
В публикуваните таблици с информация с източник МРРБ цената за кв.м за санирането в Бургас е ЦЕЛИ 243 лв. , а не 140 лв. / кв.м както ни сапунисва зам.-председателя на ГЕРБ и кмет на Бургас Димитър Николов ?! Разликата е значителна – ЦЕЛИ 103 лв. / кв.м ?! При 12 сгради санирани досега по квадратурата Х 103 лв. отгоре лапачката е за около поне 5 млн. лева досега ?!
Къде е истината в думите на кмета за санирането и печалбата за избраните фирми и то за стотици хиляди на санирана сграда ?!
За пример санирането на бл.61 в жк „Изгрев“ струва според думите на техническо лице по около 17 хил. лв. на апартамент, при 1068 000 лв. предвидена цена по договор …
За тази сума се изгражда до 133 кв.м грубо строителство в Бургас или поне около 30 кв. м при между 200-300 евро с компенсацията за собствениците на земята е себестойността на новото строителство в София …
И ако е вярно, че според думите на кмета Димитър Николов, че 45 хиляди бургазлии още чакат санирането на жилищата си, при цена на кв.м от 243 лева при около 150 сгради при които разликата в цена е от 103 лева на кв.м това прави за една санирана сграда по около 450 хил. лв. гювеч за фирмите , а при бъдещето саниране САМО в Бургас това ще са около 60 млн. лева отгоре и може би ще споделени с някого уредил ги до канчето ?! Не претендираме за абсолютно точни сметки, а за приблизителни, но това са си милиони левове едва ли пръснати просто така за „по-високо качество“ ?! А може и да грешим-все пак не сме учили кметска математика от СПТУ по автотранспорт ?!
Санирането още от самото си начало тръгна с лъжа – бе наречено “безплатно”. Реално се плаща от всички данъкоплатци – включително и от тези, които не могат и никога няма да попаднат в програмата. Този порок на инициативата неведнъж бе критикуван още преди нейното начало. Българската банка за развитие (ББР) отпуска парите, като получава гарантиран от държавата заем. Икономисти вчера разясниха, че играта с този заем е просто счетоводно-бюджетен трик – разходите са записани под линия и не влияят на бюджетния дефицит. За сметка на това парите така или иначе ще трябва да се платят в следващи години, пак за сметка на бюджета и на всички данъкоплатци.
Програмата за саниране създаде перфектната корупционна среда и се наложи местните власти по някакъв начин да бъдат озаптени. На два пъти трябваше да бъдат променяни максималните цени за саниране, по които могат да бъдат сключвани договори от кметовете с фирмите. Първата корекция дойде, след като бе установено, че цените са прекомерно раздути, далеч над всякакви пазарни стойности, да не говорим за елемент на разумност. Имаше и второ занижаване на максималните стойности, което отново изглежда далеч над разумното, а по-внимателна проверка на договорите, на вложените материали, на качеството на работата вероятно ще покаже немалко странности или калпаво изпълнение, което лъсна скоро.
А иначе хвалбите от ГЕРБ продължават, а милионите изтичат в правилната посока в герберския султанат Бургас …
Както ви обещах, публикувам Контрабандното МИНАЛО на кмета на Бургас – Димитър Николов, който рекетира със службите си бургазлии вече над 10 години…
Наказателното производство е прекратено за минтически престъпления – КОНТРАБАНДА за акцизни стоки точно по време на изборите за кмет на община Бургас, когато стана за пръв път кмет.
Г-Н КМЕТЕ, още преди питах къде отиват парите от синя и злена зона -Бургас, както и от ОС “Паркинги и гаражи” …
Парламент доминиран от ГЕРБ и сателити да припомним какви им бяха и са им кадрите и в местната политика
Преди да коментираме това, което е широко известно на цяла България и позабравено в Бургас, е редно да отбележим, че нашата статия не е насочена срещу обикновените честни хора-членове на ПП ГЕРБ, това е техният политически избор и ние го уважаваме. Няма да спрем обаче да разказваме с факти и обстоятелства за криминалното минало на кмета на ГЕРБ в община Бургас, както и за сътрапезниците – сателити които повече от 9 години бяха заедно при гласуването на важни за града ни решения и споделяха радостите на властта. Бургазлии, познайте истината и тя ще ви направи свободни от политическите заблуди. Най-голямата от тях е, че имаме честни и почтени местни политици управляващи Бургас.
Мечтата на почти всеки новобогаташ е да бъде ловец. Едва ли по-различна е била тя и за Димитър Николов към края на 90-те години на миналия век. И също както при лова си е мечтал да удари поне два заека с един куршум и да се похвали с това, а навярно като бизнесмен е мечтаел да удари кьоравото или келепира.
Всеки знае, че понякога мечтите се сбъдват и така станало и с бизнеснамеренията на една притежавана от него и съдружниците му фирма „Витатур Инвест“АД.
Никак не е странна тактиката на Димитър Николов, накратко наречена слънчоглед.
През годините е бил на страната на СДС и то точно, когато СДС взима властта и управлява от 1997г. до 2001 г. След това се ползва и от подкрепата на видни представители на НДСВ, а е и областен председател на СДС-Бургас през същото време и водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (редом и плътно зад гърба на бившия кмет Йоан Костадинов), когато бургазлии го наричали „Общински съвет“ ООД.
През 2006 г. в Бургас се случило нещо странно. Първоначално бизнесменът Ивайло Дражев регистрирал на 10 април 2006 г.СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-ГЕРБ“ заедно с Марияна Янева и Степан Жунгурдиян, а за да не остане по-назад изпълнителният директор на „Победа“ АД и член на УС Димитър Николов регистрира еднолично почти идентично сдружение „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-КЛОН БУРГАС“ на 22.08.2006г.
Та ето ви новината. Първият създател на ГЕРБ в Бургас е Ивайло Дражев. Сегашният кмет Димитър Николов е втори, но както е казал поетът: „Първите паднаха в кърви, последните станаха първи…“
Може би по това време работодателите на Димитър Николов са знаели, че назначеният на длъжността изпълнителен директор на „Победа“ АД има „…влошени финансови резултати в резултат на неефективно управление, както и злоупотреби със служебното положение. За това имало доказателства в счетоводството на фирмата, поради което тя не освободила Николов от отговорност“. Това заявили на пресконференция на 15.10.2007 г. основният акционер на „Победа“ АД и по това време и изпълнителен директор, както и виден лидер на НДСВ, специалист по икономика.
А нашият „вълшебен“ стрелец заявил горе-долу това, че напуснал завода, за да се занимава с политика… Интересното е, че преди това е можел да се занимава с политика и в СДС, но не го е сторил, а дори според представителя на СДС-Царево е взел участие в „политическо търгашество“… Всичко това се случило, може би защото бизнесинтересите на Димитър Николов му пречели да се занимава с политика?!
Ето част от оценката на Людмил Николов (СДС-Царево) публикувана в неговото отворено писмо години по-късно:
„В материала нееднократно се споменава ПП СДС, която аз представлявам в община Царево и хора от тогавашното ръководство през 2002 – 2003, участвали в корупционна схема за продажбата на 130 дка в къмпинг „Корал” и политическо търгашество. Не е моя работа да разследвам хората и фирмите, участвали в тези сделки. За това е сезирана Върховна прокуратура и Окръжна прокуратура – гр. Бургас от 26.04.2010 г. и аз се надявам институциите да свършат своята работа.
Моя работа, обаче, и задължение е да взема отношение, заради всички онези хора – излъгани, обезверени и отвратени от политическата и управленска номенклатура, която през последните години забогатя бързо и неимоверно много.“
Разбирате ли защо г-н Димитър Николов през 2006 г. не е могъл да развива политическа дейност сред тогавашната си партия СДС и е търсел най-вероятно онова ново, което е можело да донесе келепира, разбира се не на готово, а е дебнел като ловец плячката си…
Ето и малко предистория на „плячката“ на г-н Николов:
Контрабанда на сухо мляко
Може би за пръв път в бизнесисторията си Димитър Николов удря кьоравото с внос на сухо мляко от Украйна и Молдова.
Това научаваме от скандална публикация на известния бургаски разследващ журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“.
Три години по-късно той е награден за своята разследваща журналистика. Наградите Leipzig Media Award бяха връчени на 8 октомври т.м. в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.
Ето какво заявява той след награждаването си:
„България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле, отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден”, казва още журналистът.
Материал на Медиапул от 11 окт. отбелязва: “Журналистът, който живее в Бургас, е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците “Стандарт”, “Монитор”, “Политика” и “Телеграф”. В момента е на свободна практика.
В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.“
Точно Асен Йорданов през 1995 г., в репортаж за в. “Стандарт” разкрива и фотографира нелегалната фабрика за цигари в Крайморие, регистрирана на 17.10.1994 г., която е съсобственост на 30% на сегашния премиер Бойко Борисов. На 24.06. 1996 г. Борисов продава дела си във фирмата “Тео Интернационал” на съсобственика на фабриката на Иво Каменов. Въпреки разкритието и започналото разследване, нелегалното производство продължава още три години.
“Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия”, заявява журналистът в Лайпциг пред аудиторията от министри, политици, банкери, журналисти и медийни експерти.
Ето едно професионално журналистическо разследване на в. „Нова зора“ от онова време на криминалния български преход, който явно все още не е завършил. Доказателствата?! Ами припомнете си кой е начело примерно в местното управление на община Бургас, а ако ви липсва информация, прочетете следните материали по-долу. Един от тях си е чист „приятелски огън“ от екипа на в.“Атака“ срещу Димитър Николов и подкрепящия го горещо през 2007 г. лидер на ПП СЕК Георги Манев.
Насладете се на встъпителната част на онова, което ще ви предложим под общото наименование:
БАНДИТСКИЯТ БУРГАС
“Нова зора” – брой 35 – 4 септември 2007 г.
Контрабандист иска да управлява Бургас
Лидер на ГЕРБ мамел години държавата с внос на сухо мляко
Енчо ЕНЕВ
Началото
„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1″ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ.
Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на “Слънчев бряг” АД Малина Бакалова. Това – между другото.
Същественото е Дунав мост
Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост.
Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?
Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.
Схемата
На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на
23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас, внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи.
Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици.
Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост.
Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие.
Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи, изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги, разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото.
Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия.
Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.
Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. “Самуил” 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. “Батак” II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист.
На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно.
Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда.
Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец.
Прави впечатление и „наглостта”, с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.
Развръзката
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.
Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления, са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”.
Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г.
Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите.
До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години.
Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България.
„Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание”, споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.
Темида гледа през превръзката
На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление.
Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.
Справедливост с мирис на корупция
„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева.
На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписът е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива.
Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам.
Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно.
И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си.
Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.
Добре покриван като областен председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник (признат от съда) застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си… Ако разбира се, България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи, това нямаше да е възможно.“
в. Атака бр.43 от 31.10.2007 г.
Уличен в контрабанда човек на ГЕРБ напира за кметския стол в Бургас
ЕКИП АТАКА
„Скандален бизнесмен, обвинен в контрабанда, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, избран лично от неформалния лидер на партията Бойко Борисов, е ощетил държавата с около 690 000 лева, сочат документи. Сумата никак не е малка имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси. По случая срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове.
Димитър Николов е бил освободен от длъжността изпълнителен директор на бургаския завод “Победа” АД заради злоупотреби със служебното положение и лоши финансови показатели на дружеството, твърди сегашният собственик на завода Сава Чоролеев.
Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. В нея обаче удобно е пропуснат фактът, че човекът на ГЕРБ в Бургас е собственик на един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел “Белица” в Приморско.
Човек, чието име е замесено в контрабанда със сухо мляко, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, лично избран за битката в морския град от неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, всъщност е част от досегашната управа на общината. До момента Николов работеше удобно с досегашния кмет на града Йоан Костадинов като председател на комисията по икономика и инвестиции в община Бургас. Човекът на ГЕРБ беше и отявлен седесар, но преди изборите бързо се пребоядиса и прегърна идеите на партията на Борисов. Това разкриват общински съветници и граждани на Бургас.
Най-скандалното е, че срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове за контрабанден внос на сухо мляко, с което е ощетил държавата с близо 690 000 лева. Сумата никак не е малка, имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси, писа в. “Политика”. Обвинението беше потвърдено и от водачът на листата на БСП в София Георги Кадиев, който обяви, че левицата няма да подкрепи Николов на втори тур, тъй като е замесен в митническа измама. “Аз като човек, който е надзиравал митническата администрация, не мога да подкрепя такъв човек”, обяви Кадиев.
Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г., и според резултатите от проверките Николов е ощетил държавата с 687 123 лева.
Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години
Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма “Бове – 1” – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче “Бове – 1”, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция, “Митници”. Още две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката. Най-накрая на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Интересен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов. Той обжалва пред Бургаския районен съд. Оправданието му е, че митническите документи са попълвани не от него, а от пълномощника му Славей Николов. Пред съда Славей Николов отрича да е съставял, попълвал или подписвал книжата. Графологична експертиза обаче така и не е направена.
Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество “ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: “търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името “ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на “ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на “ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес.
Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. Има три коли “Пежо 206”, “Опел Кадет” и “Лада Самара”. Притежава апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.
Един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел “Белица”в Приморско, е собственост на кандидат-кмета. Това обаче удобно е пропуснато в имотната му декларация.
Освен имотите и колите си в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма “КБС” ООД с основен предмет на дейност туризъм, хотели и има 50% дялово участие в “Европа 5” ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. “КБС” означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на “КБС” е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в “Европа 5”.
Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на “КБС” въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие-хотел “Белица” в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.
Зад Димитър Николов стои и лидерът на така наречената партия “Средна европейска класа” (СЕК) на бургаския бизнесмен и общинар Георги Манев.“
Такива бяха и вероятно такива са и сега, както ще бъдат и в бъдеще ония, които отново искат да смучат от вашите данъци и такси, да градят „бъдещето“ на Бургас, тясно преплетено с интересите на т. нар. „приятелски фирми“ от Йоаново време. „Бъдеще“ със скъпи данъци и такси, съсипия на малкия и средния бизнес, висока безработица, отвратително здравеопазване, безхаберие за чистотата на въздуха и водата, която пием, с порутена инфраструктура в крайните бургаски квартали, с едни от най-високите кредитни задължения на глава от жителите на града ни (по 190 лв. на всяко живо човешко същество в Бургас срещу 32 лв. на човек в София?!) и най-важното-с криминално минало и нагласи, които не се променят и след години. Народът го е казал просто: „Вълкът козината си мени, но нрава си не“.
Вобщественото пространство се спрягат различни предположения за личното състояние на кмета на Бургас Димитър Николов. Те вървят от 5 млн. лева и стигат до над 100 млн. лв. Не че който иска, не може да влезе в сайта на Сметната палата, за да проследи декларациите му от последните 10 години, през които той каро вече трети манда като градоначалник. Стига да вярва на официално изнесените данни, разбира се.
За годините на кметуване му, от различни европрограми, от националното субсидиране и от общински средства през подписа му са минали над милиард евро. Блажени са вярващите, които мислят, че е възможно някой да пази кацата с мед и да не бръкне нито веднъж в нея.
Но да оставим предположенията и да опитаме да се опрем на фактите.
Димитър Николов е съсобственик от луксозния хотел „Белица“ в Приморско. Придобил е 50 процента от имота чрез фирмата си „Европа 5“ ООД (негов съдружник там е Симеон Симеонов, най-близкият човек на кмета, когато става дума за печеливши сделки).
Самият Николов не отрича, че е притежател на хотелски комплекс. Произходът на средствата за закупуване и ремонт на почивната база обяснява с частния си бизнес, който имал преди да стане градоначалник, още от времето, когато бе управител на шоколадовата фабрика в Бургас „Победа“. По тази тема обаче Николов не обича да навлиза в детайли, които биха го вкарали в евентуален капан. Някой би се запитал дали действително управителските заплати в българските фирми са толкова високи, че с тях човек да си пазари хотели.
За всеки случай бургаският кмет е прехвърлил собствеността си (от „Европа 5“ и от самия хотел) на името на съпругата си Гергана Николова още в началото на първия си мандат. Вероятно, за да не бъде по никакъв начин уязвим.
Хотел „Белица“ е разположен на площ от 13 декара, има собствен парк и басейни. Сградата е със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, на разгъната застроена площ от над 7000 кв. м.
Това всъщност е имотът на бившата почивна станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас, строена по соц време. Специалисти определят, че сегашната продажна цена на хотелския комплекс е над 5 млн. лева.
Оттук нататък започват питанките. Първата е свързана със самата фирма „Европа 5“ ООД. Това не е стандартното дружество с ограничена отговорност, чийто типов капитал е 5000 лева. Според Търговския регистър, делът на жената на Николов във фирмата възлиза на точно 285 420 лв. Някой ще си помисли, че този дял с развитието на бизнеса през годините е нараствал, за да стигне до това число. Само дето не е така.
Дружественият договор на фирмата е сключен между двамата съдружници – Симеон Симеонов и Гергана Николова (съпругата на кмета), на 11 ноември 2007 г. (буквално дни след изборите за местна власт), а е записан в търговския регистър на 17 август 2008 г. Оттам пък е видно, че капиталът на фирмата от общо 570 840 лв. е внесен от двамата съдружници към момента на учредяването й.
Пита се откъде Николов е имал толкова много налични пари, че да ги изсипе накуп при регистрацията на новата фирма? Също и откъде е имал и милионите, вложени в капиталното преустройство на сградата на бившата почивна станция, превърната от него в луксозен хотел.
Самият той простичко обяснява, че се бил занимавал с бизнес преди началото на кметската си кариера. Но пропуска да уточни какъв точно е този печеливш бизнес, както би сторил всеки политик, който иска да бъде напълно честен и открит. Магазини ли е имал, складове ли, търговия ли е въртял, посредник или предприемач ли е бил? Не, кметът Николов удобно ни спестява тези подробности, за какво да ни обременява с тях…
По-паметливите биха се сетили, че в зората на демократичните промени у нас, той се е занимавал с нелегален внос на сухо мляко от Молдова и други бивши републики от някогашния Съветски съюз. Още през 2007 г. български медии публикуваха факсимилета от прокурорски постановления срещу Николов за доказана контрабанда, които обаче така и не влязоха в сила заради кметския му имунитет.
Друга фирма на Димитър Николов – ЕТ „Бове – 1“ (преобразувана всъщност в „Европа 5“), според същите твърдения в медийни публикации, била залавяна от митническите власти с подправени фактури, а заради дейността й, излизаща от рамките на закона, били завеждани следствени дела и прокурорски преписки.
Каква е истината, това си знае само Николов, тъй като митническите, следствените и прокурорските архиви от онова време най-вероятно са унищожени. Може би поради давност, а може би и като услуга за кмета-слънце на Бургас.
Паметливите биха се сетили и за „Аферата Корал“, от която бургаският кмет излезе по-богат с няколко милиона. За тези, които са забравили този епизод от битието му, ще припомним историята накратко. Николов и съдружникът му Симеон Симеонов изкупуват на безумно ниската цена от 7 щатски долара за кв. м. 130 декара общинска земя в Царево на първа линия до морето, т.е. на самия плаж на бившия къмпинг „Корал”, намиращ се на север от Царево. Сделката става факт не без съдействието на тогавашния червен царевски Петко Арнаудов. Впоследствие тази земя, разделена на по-малки парцели, е била препродадена, но вече на двадесет и повече пъти по-висока цена.
Ако всичко това е вярно, то кметът Николов определено е имал добър старт в живота и най-вече в политическата си кариера, довела го до място, през което тече пълноводна река европейски и национални средства. Разбира се, никой не твърди, че той е крадец. Дори не казваме и, че само е гребвал от време на време по шепичка от тази река, за да пъхне нещичко в джоба си. В партия ГЕРБ подобни неща не се толерират, не и ако част от „усвоеното“ не се пренасочва към черните каси на партийната централа. Ние обаче и това не казваме. Но се на-дяваме в някой светъл ден прокуратура, ДАНС, данъчни и всякакви други служби, които буквално изтърбушиха общините, управлявани от „чужди“ кметове, да хвърлят поне едно око и на „своите“.
След като стана ясно, че кметът на Бургас Димитър Николов е най-вероятната номинация за служебен премиер, се появиха информации за някои негови стари прегрешения. Николов, който през февруари т.г. бе избран и за заместник на Бойко Борисов в ГЕРБ, е смятан за един от най-успешните местни управници, но пътят му към властта е белязан от някои интересни моменти в края на 90-те години и началото на новия век, когато е част от СДС-Бургас. Той е областен председател на партията през същото време, водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (заедно с компрометирания бивш кмет Йоан Костадинов), носещ нарицателното име “Общински съвет“ ООД.
Аферата: „Сухо мляко“
От публикация на разследващия журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“ научаваме за злоупотребите на сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кмета на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти) и редица нарушения на Йордан Цонев и върхушката на ДПС.“
Ето какво пише в журналистическия материал, публикуван във в.“Нова зора“ в бр. 35 от септември 2007г. със заглавие „Контрабандист иска да управлява Бургас“.
„Факт е обаче, че част от стоката е влязла у нас контрабандно чрез едноличната фирма на бизнесмена „Бове-1 Димитър Николов“ЕТ.Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси.
Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г. и според резултатите от проверките Николов е ощететил държавата с 687 123 лв. По онова време това са много пари.
Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция „Митници“.
/…/ Две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката.
В крайна сметка на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Любопитен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов.“
Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?
Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала предимно от Украйна, където радиацията от чернобилската катастрофа сее смърт и мутации в радиус от хиляди километри.
Равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето“ е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.
Хайде да застроим Корал
Преди време колегите от Меdiapool публикуваха раследващ материал, в който четем дословно:
„Кметът на Царево Петко Арнаудов и юрисконсултът адв. Евгени Мосинов са ощетили общината със сключването на сделката за продажба на 130 декара земя на първа линия край морето на плажа „Корал“. В договарянето на покупката е участвал и тогавашният общински секретар на СДС– Бургас Димитър Николов, който в момента е кмет на Бургас и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, който към момента отрича това. Той призна обаче, че е съсобственик във фирмата „Витатур инвест“, която е купила атрактивните земи от общината. Впоследствие тя ги е препродала с огромна печалба, без да изпълни инвестиционния си план и да разкрие работни места.“
Друго разследване на Mediapool, установява, че терените на „Корал“ са придобити през 2002 г. по 7 долара на кв. метър или 1 800 000 лева, а през 2006 г. са препродадени чрез свързани фирми на цени от 175 до 400 евро на квадрат. Всичко това означава, че сделките са донесли на собствениците на „Витатур Инвест“ близо 30 милиона евро печалба.
Според създателя на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, който живее във Франция, но е жител на крайморското селце Варвара корупционните схеми в община Царево при сегашния кмет Петко Арнаудов започват през 2002 година именно от плажа „Корал“.
„През 2002 година става една сделка с 130 декара земя, която общината продава по 7 долара на кв. метър на фирма „Витатур инвест“, основана от бургаски бизнесмени, сред които е Димитър Николов – настоящият кмет на Бургас от политическа партия ГЕРБ. Тогава господин Николов е общински секретар на партия СДС“, разказва Атанас Чобанов.
Всичко е политика, приятели
Според думите на бившия председател на общинския съвет в Царево по това време Димо Иванов сделката за „Корал“ е била политическа, защото решението за продажбата не е можело да се вземе без да го одобрят съветниците на СДС. Той твърди, че Димитър Николов, който тогава е общински секретар на СДС в Бургас, е участвал активно в договарянето на параметрите на сделката и е обещал неговите съветници да я гласуват, след което да помогнат за преизбирането на Петко Арнаудов (БСП) за кмет.
На заседанието, на което се решава сделката, присъства Димитър Николов като представител на „Витатур инвест“, който не говори нищо на заседанието, но неговата работа е свършена най-вероятно преди началото на това заседание с местните представители на СДС-Царево.
„Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов (виж видеоинтервю с Димо Иванов и Николай Николов).
Чиста печалба
В публикация на Меdiapool, озаглавена: „Съмнения за „спестени“ данъци и странни комисиони в скандалната сделка „Корал“, става ясно следното:
„Ясни са точните суми, декларирани от крайните купувачи на бившите общински земи край къмпинг „Корал“. Проверка в имотния регистър показа, че в периода 2007-2009 г. 125 356 кв.м са продадени на испанската фирма „Ибердрола Инмобилиария“. Пред държавата е деклариран материален интерес за общо 32 603 599 лева или средно по 260 лв. на кв.м.
Това прави близо 30 млн. лева печалба за собствениците на фирмата „Витатур Инвест“.
Фирмата купува земята от община Царево през 2002 г. за 14 лв. на кв.м, с обещания да построи инфраструктура, вилно селище за 2500 души и да разкрие 350 работни места.
Обещанията остават на хартия, но както показват регистрите, печалбата от препродажбата на земята е съвсем реална.
ъдружници във „Витатур Инвест“ в момента на покупката са три фирми, сред които е и „Европа 5″ ООД на Симеон Симеонов и бургаския кмет Димитър Николов.
Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов (БСП) твърди, че общината е преговаряла директно с Димитър Николов, тогава секретар на областната структура на СДС. Той обещава неговите съветници да подкрепят продажбата и след това да подкрепят на изборите кмета Петко Арнаудов (БСП), което и става.
При усвояването на печалбата от земите фирмите вече са други, но зад тях стоят същите хора. Приходите са разделени сравнително равномерно, като всяка от фирмите зад „Витатур Инвест“ осребрява приблизително 10 млн. лева. По-конкретно: 9 399 000 лв. за фирмата „Лари“ ЕООД на Симеон Симеонов (съдружник на Димитър Николов в повечето му фирми-бел. ред.); 10 100 849 лв. за „Българско Туристическо Дружество Глобал Турс“ АД (където Димитър Николов е бил представител и управляващ-бел. ред.) и още 13 103 750 лв. за други две фирми.“
На 18 май кметът на Бургас Димитър Николов празнува 51-ия си рожден ден. Да му е честит на патерица!
От местните медии се разбра, че един от най-обласкаваните и най-излъскваните имиджово градоначалници на ГЕРБ е празнувал тази година делово и не толкова шумно – събрал подчинените си в къщата за гости “Русалка” в парк Росенец, собственост на общинското предприятие “Общински имоти”. За разлика от миналата година, когато, разказват бургазлии, честването е било като на национален празник. Помпозно, охолно и на широко – най-напред в Морското казино с поне двеста гости, после в легендарния хотел “Приморец” с едноименния по-тесен кръг от приятели, бизнес партньори, приближени… Забавлявала ги, казват, изключително известна певица от града, дето под 5 бона за участие не взимала…
От години образът на Димитър Николов като едно от най-успешните лица на управляващата вече близо десетилетие партия, се вае старателно. Горе-долу толкова той властва и в Бургас. За това време успешно
е изградил и собствената си бизнес империя
и собствената си обслужваща администрация, и собственото си лоби по върховете на властта, и собствените си депутати.
От имиджа на кмета резултатно са изтрити нелицеприятните биографични факти, централните медии не се занимават с необяснимото му лично благосъстояние, единствено малки местни сайтове и заядливи бургазлии във форумите под техни публикации циклично продължават да задават неприятни въпроси.
Именно там някъде прочетохме странно звучащата на пръв поглед “спекулация”, че този толкова успешен гербаджийски управленец от известно време упорито търси всякакви начини да се спаси от Бургас. И че след като демаршът му пред президента Румен Радев да бъде изпратен посланик в Москва се увенчал с категоричен крах, сега фикс идеята му била да оглави листата на ГЕРБ за евроизборите догодина.
Ето в какви граници варират мненията за Димитър Николов. Насладете се на славословенията за кмета в “Черноморски фар” от онзи ден:
“Днес рожден ден празнува кметът на Бургас Димитър Николов. Бургазлии са свикнали с неговите успехи, които водят града напред и към по-добро, доказал е, че има визия и знае как трябва успешно да се развива не само един град, а и цял регион.
Сред най-често срещаните и заслужени определения за него са
“най-успешният кмет” и “най-обичаният градоначалник”
не само в Бургас, но и в цялата страна.
Обикновено е скромен и пестелив в думите, когато става въпрос за лични поводи. Екипът на “Черноморски фар” му напомня, че от баницата с късметите за 2018 година изтегли късмета “Нов дом”. Пожелаваме му да продължава да подрежда добре и всеотдайно общия дом на всички бургазлии – нашия град!”
Защо ли му е на “най-обичания градоначалник” нов дом? Дали пък не е заради мнения като това – от бургаски интернет форум:
“Най-добрият град – с най-много дупки, най-мръсен въздух, най-много онкоболни, най-много смъртност, най-много мутри, най-много пенсионери, най-ниска раждаемост. И най-богатите гербаджии в България.”
Всъщност, кметската кариера на Димитър Николов започва със скандал. В разгара на предизборната кампания през 2007 г. журналистът Асен Йорданов публикува текст със заглавие “Съден за контрабанда ще управлява Бургас”. В опит да предотвратят разкритията, от щаба на Николов изпреварващо обявяват, че срещу питомеца им се готви черна компроматна атака, че е имало заплахи по телефона, зловещи есемеси, рязане на гуми и прочее драматургия. В крайна сметка обаче истината е огласена – чрез фирмата си “Бове-1 Димитър Николов” ЕТ в периода 1995-1996 г. бъдещият самодържец на Бургас е внесъл контрабандно от Молдова 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митническите власти, съответно не са обложени с данъци и такси. Според връчените на Николов наказателни постановления, той е ощетил държавата с над 168 хиляди лева.
За да замажат историята
пиарите на бъдещия кмет бързо организират пресконференция, на която той обявява, че прозрачността ще е цел номер едно на неговото управление и именно затова огласява какво притежава. От този бодър рапорт бургазлии така и не разбират нито колко е спечелил от далаверата със сухото мляко, нито дали се е издължил към държавата. Малко по-късно обаче, след като започва да става ясно, че обявените от Николов “Пежо”, “Опел Кадет”, “Лада Самара”, апартамент в Бургас от 89 квадрата и в Созопол от 46 кв. м, етаж от къща в с. Ветрен, парцел в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. м в с. Велика са само малка част от бизнес пъзела на Николов, бургазлии постепенно схващат, че, както пише Асен Йорданов, ги управлява “мощен бизнесмен с деликатна репутация”.
Та този бизнесмен декларира, че е управител на “КБС” ООД и че има 50% във фирмата “Европа 5” ООД. Оказва се, че “КБС” не е ООД, а ЕООД, че негов едноличен собственик е “Европа 5”, която пък притежава лъскавия хотел “Белица” в Приморско. За това, че фактически е собственик на луксозен хотел с над 170 стаи, разположен на 13 декара, Николов започва да признава с половин уста чак през втория си мандат. Обяснява, че парите за приватизацията на бившата почивна станция на строително-монтажния комбинат в Бургас били от частния му бизнес още от времето, когато бил управител на шоколадовата фабрика “Победа” /?!/, но така и не казва колко е платил за “Белица”.
Николов не обича да се разпростира особено и върху факта, че фирмата му “Европа 5” е снабдител на Министерството на отбраната с хранителни продукти, основно сухари още от времето на Веселин Близнаков при Тройната коалиция, а той самият е бил директор на “Победа”, който има сходна на частната му фирма дейност. Но пък
кой ли да пита за конфликт на интереси…
Управител на “КБС” и на хотела е Стефан Дубаров. Почти веднага след като става кмет – през януари 2008 г., Димитър Николов назначава бившия също като него седесар за шеф на ТД “Приморие”, което фактически управлява центъра на Бургас, издава разрешенията и определя таксите за всички търговски обекти.
Дяловете си във фирмите кметът формално прехвърля на съпругата си Гергана Николова, която обаче остава съдружник с несменяемия и предан бизнес партньор на Николов Симеон Симеонов. Двамата са заедно още от “Победа” и от “Бове-1” ООД, наследила скандалния “Бове-1” ЕТ, нали помните… сухо мляко, Молдова, контрабанда?
Имената им се преплитат и в една от най-големите далавери по Черноморието – продажбата на близо 130 декара общинска земя на самия плаж на къмпинг “Корал”. Скандалите около “Корал” не спират вече над 15 години. Избухнаха и тази пролет, когато финалният собственик на плажа на къмпинга – испанската фирма “Ибердрола инмобилиария”, го огради, а еколози и десни взеха да пробутват идеята държавата да си върне собствеността, като я изкупи обратно за 40 милиона лева.
Началото обаче е през далечната 2002 г., когато Димитър Николов е областен председател на СДС и директор на “Победа”, а тогавашният червен кмет на Царево Петко Арнаудов продава на фирмата “Витатур инвест” АД
общинската земя без търг, без конкурс
или каквато и да е обществена процедура за 7 долара на кв. метър. Фирмата се управлява от Симеон Симеонов, а един от основните й собственици е – хоп! – “Европа 5”. “Лично Николов е направил пътека до Царево, за да прокара решението за покупката на земята, спомня си общинският съветник Димо Иванов, председател на Общинския съвет тогава”, пише преди години в. “Уикенд”.
“Правихме срещи и в кабинета на Николов в “Победа” в Бургас, където той ни уверяваше, че всичко обещано ще бъде изпълнено”, признава председателят пред изданието. Обещанието е върху дюните на плажа и къмпинга да се строи огромно ваканционно селище, инвестицията да достигне 15 млн. долара, а на работа да бъдат наети 350 души.
В крайна сметка ваканционно селище, разбира се, няма, земята е препродадена с няколко врътки на няколко пъти, испанците в момента се чудят какво да правят със собствеността си, започват да нервничат все повече, търсят начин да си възстановят инвестицията, а кметът Димитър Николов като че ли гледа все по-благосклонно към идеите държавата да извади 40 милиона, за да ги успокои… Защо пък не, след като казват, че от “Корал” той
лично е забогатял с минимум 6 и половина милиона евро?!
Ако обаче човек погледне имотните декларации на “най-добрия кмет”, остава с впечатлението, че е гол и бос като църковна мишка. Почти всичките графи са попълнени с “нямам нищо за деклариране”. От времената на оная стара “Самара” и “Опела”, нали си спомняте, МПС семейство Николови нямат. Нито той, нито г-жа Николова. Нищо, че цял Бургас познава “Тойотата” РАВ4, която управлява съпругата му, познава и номера й, и маниера на кметската съпруга да паркира все на забранени места и все без да плаща глоба. Нищо, че цял Бургас познава “Фолксвагена пасат” на кмета. В декларациите му той не съществува.
Опциите са две. Или честният кмет упорито (и безнаказано) попълва декларации с невярно съдържание, или някой услужливо предоставя на семейството автомобили за ползване. Което пък логично поставя въпроса – срещу какво?
Бургаското обществено мнение криволичи по въпроса колко точно богат е неговият кмет. Предположенията варират от 10, та чак до над 100 милиона лева. Който иска, може да вярва на декларациите му към Сметната палата. Който иска, може да се вслушва в мненията на онези бургазлии, които припомнят, че за трите мандата кметуване от европрограми, национално финансиране, саниране, субсидиране, общински бюджети през ръцете му са минали милиарди. И да поразмишлява защо най-новият и най-модерният прякор на кмета в Бургас е Митко Мойто…
Човек би могъл да поразмишлява, разбира се, по-надълбоко и по друга тема. Как е възможно г-жа Гергана Николова, която всъщност е учителка по математика в Природо-математическата гимназия, да е толкова широкомащабна бизнесдама?! Тя ръководи с размах и “Европа 5”, и собствената си “Йори” ЕООД, и фирмата си за образователни услуги “Миза-71”. Управлява хотели, стопанисва десетки декари лозя в руенското с. Просеник, инвестирала е там и в 57 декара насаждения от киви, говори се упорито, че неформално има пръст и в голяма мандра в село Драчево, че има там и малинова плантация. И някъде в промеждутъците смогва да преподава на децата математика, да готви отбори за олимпиади и международни състезания, че дори и да е доста успешна в това.
“Йори” ЕООД най-изненадващо се появява дори като спонсор на тържествата за Сирни заговезни в самоковската местност Лаго. Както се казва, нерде Бургас, нерде Самоков… Но дали пък е чак толкова изненадващо, ако човек се заслуша малко по-внимателно в бургаската мълва, че любимият кмет наскоро е станал собственик на имот на Боровец. Разбира се, отново “неформално”, без да е явен собственик, за да няма нужда излишно да затормозява имотните си декларации с още повече цифри.
Защо нарекохме Димитър Николов недосегаем кмет?
Проверки срещу него няма. Всичките са приключени и погребани. В Бургас се знае, че всичко се случва, когато и ако кметът поиска и само след като по надлежния ред е отчислено “Мойто”.
В администрацията му
отбраната е кръгова и омертата – тотална
Най-довереният му човек – шефът на общинското предприятие “Спортни имоти” Живко Иванов, е възприеман почти официално като една от личните касички на кмета. Другата е Тина Писарова, директор на споменатото в самото начало предприятие “Общински имоти”. И двамата през 2015 г., въпреки че са избрани за общински съветници, саможертвено обявяват, че се отказват от местата си от преданост към кмета и остават в администрацията му.
Семействеността в общината е почти като в Хасково, но това дори не се коментира. Достатъчен е примерът с брата и сестрата Иван и Богдана Апостолови. Той – управител на общинската фирма “Благоустройствени строежи”, тя – директор на дирекция “Човешки ресурси” в общината.
Дори бургаските депутати си налягат парцалите, мълчат и услужливо извъртат очи, колчем стане дума за единовластието на Николов. Най-добре си е само хиперенергичната Галя Василева. Всеотдайната амбициозна активистка на местната организация на ГЕРБ и племенница на Димитър Николов е личната му инвестиция в парламентарната група на ГЕРБ, която достойно защитава интересите на вуйчо си. Вярно, с полубрат й Тошко Йосифов, нашумял като рапъра Маниака и автор на “Бум мада фака”, през 2009 г. не се получи и Борисов лично го извади от парламента заради скандалното му минало. Но пък важното е, че кметът в крайна сметка си има собствен доверен депутат.
От 2010 г. Димитър Николов е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Вече е и зам.-председател на партията на Бойко Борисов, не че освен Цветан Цветанов някой там има значение.
В официалната му биография на страницата на ГЕРБ няма да прочетете, че е бил в СДС, нито че е бил областен председател на сините и водач на групата им в общинския съвет. Няма да прочетете нито за “Корал”, нито за шестте милиона, нито за “Европа 5”, нито за хотела в Приморско, нито че плаща поне по 60 бона годишно за следването на щерка си в Лондон вече четвърта година, нито за цъфтящия бизнес, уж прехвърлен на жена му.
А може би заради всичко това, което там няма да прочетете, Митко Николов вече трябва да се оглежда за нови територии. Или за бягство…
Шефовете на общинските фирми “Спортни имоти” и “Общински имоти” Живко Иванов и Тина Писарова – най-доверените на Димитър Николов в общината
Скромното
Вместо заключение
„Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия.
За да има обективна журналистика, тя трябва да не е обвързана с политическата конюктура. Но дали това е така в Бургас? Ще разберете в следващите редове.
Започваме с популярния световно неизвестен
ЖЪЛТ сайт флагман.бг
Кои са флагман.бг ли? Ако питате ,значи не сте от Бургас.Това са уникално надменни „журналисти“,които никога не са учили журналистика никъде,камо ли да имат кетап. За това пък са бухалка на ГЕРБ и Валери Симеонов срещу всеки неудобен на властта.
Керанка Касабова – главна редакторка на сайта е жена на Валентин Касабов- дясна ръка на вицепремиера Валери Симеонов. Освен това има множество сигнали, че когато инвеститор идва в Бургас да инвестира се урежда среща с кмета на ГЕРБ – Димитър Николов , на която „услужливо“ се препраща да рекламира в сайта на Керанка Касабова. Том обаче му се обявява една сума (рушвет), който трябва да заплати за да получи одобрение за проекта. Тази сума се изписва като реклама към сайта флагман.бг. Това е обиграна схема за рекет над инвеститорите и може би това е и причината в Бургас да няма много частни инвестиции. Освен разбира се, фирмите на ГЕРБ.Между другото ,сумите за рекет,които се обявяват са за по няколко стотин хиляди лева или понякога евро.
Всеки може да си поръча статия във флагман.бг.
Струва между 200 и 500 лева. Стига тя да не вреди на техните покровители – Бойко и Валери Симеонов.
Сайтът флагамн.бг случайно е спечелил миналият месец обществена поръчка за пиар на полицията в Бургас и малко Търново. Ах,колко случайно.
Бургас инфо е сайтът – пиар агенция на кмета на Бургас – Димитър Николов от ГЕРБ. Същият сайт е осъществил предизборните кампании на ГЕРБ в Бургас ,както за кметските избори,така и за всички избори досега.
Кой е Димитър Николов – кмет на Бургас от ГЕРБ и каква е връзката със сайта Бургас инфо… Ще прочетете по-долу:
Престъпление без наказание
Годината е 2007-ма.
Местна медия публикува разкритие за контрабанда на сухо мляко замилиони .
Цитираме без редакторска намеса:
Началото
„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1“ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на „Слънчев бряг“ АД Малина Бакалова. Това – между другото.
Същественото е Дунав мост
Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост. Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление? Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.
Схемата
На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на 23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи. Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици. Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост. Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие. Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото. Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия. Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество. Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. „Самуил“ 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. „Батак“ II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист. На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно. Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда. Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец. Прави впечатление и „наглостта” с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.
Развръзката
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента. Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”. Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г. Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите. До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно, или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години. Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България. „Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание” споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.
Темида гледа през превръзката
На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление. Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.
Справедливост с мирис на корупция
„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева. На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписа е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива. Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам. Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно. И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си. Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.“
Бизнесменът е прозрачен, но не съвсем
Колко е спечелил от далаверата със сухото мляко кмета на Бургас и какво е върнал на държавата, не е ясно. Според имотната декларация на тогава 40-годишния Николов, която бе оповестена от предизборния му щаб, той не е голям богаташ. Имал бил три коли „Пежо 206“, „Опел Кадет“ и „Лада Самара“. Притежавал апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.“Искам бургазлии да знаят какво притежавам преди да бъда избран за кмет на Бургас, като по този начин подчертая намеренията си за прозрачно управление“, каза самият Николов.Освен движимите и недвижими имоти в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма „КБС“ ООД с основен предмет на дейност туризъм хотели и има 50% дялово участие в „Европа 5“ ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. „КБС“ означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на „КБС“ е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в „Европа 5“.Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на „КБС“ въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по южното Черноморие хотел „Белица“ в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага с 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По Татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.
Далавера 2
Когато осъществява гешефта с плажа Корал през 2002 г. Николов не е в ГЕРБ, а в СДС. Пряк негов съучастник в схемата е „червеният“ кмет на Царево Петко Арнаудов. Двамата се договарят общинските съветници от БСП и СДС в Царево да гласуват продажбата на 130 декара земя на първа линия до къмпинг „Корал“ за 950000 долара. Купувачите обещават огромни инвестиции и инфраструктура за общината, но истинските им намерения са да препродадат земята с огромна печалба. Именно това се случва няколко години по-късно. Печалбата от препродажбата е около 40 милиона евро.
Пречка за планираната схема обаче се оказва защитената зона „Блатно кокиче“. На власт тогава е НДСВ и е нужна намеса от София. Случайно или не, царистът Владимир Каролев е в борда на фабрика „Победа“ заедно с Димитър Николов и другите купувачи на земята. Случайно или не, защитената зона с блатното кокиче е премахната от „жълтият“ зам.-министър на екологията Николай Куюмджиев със заповед от 11 август 2003 г.
Далаверата със земите на „Корал“ е може би най-подробно разнищената и най-мащабна злоупотреба с държавен ресурс по Черноморието. Тя показва недвусмислено, че политическата корупция няма цвят и идеология. Черно на бяло беше разкрит целият механизъм на престъпно осъществена приватизация на земи с огромна печалба за частни лица и политици, съответно загуби и пропуснати ползи за общината и държавата.
Съвсем предвидимо, властимащите бранят като Матросов печалбата на члена на ИС на ГЕРБ Димитър Николов и неговата компания. МОСВ отказа да възстановизащитената зона „Блатно кокиче“, въпреки факта, че ценното растение е оцеляло под булдозерите и вирее там в големи количества.
Историята започва през 2002 г., когато за кмет е избран Петко Арнаудов от БСП. Времената са трудни за общината, хазната е празна. Кметът се опитва да убеди общинарите, че трябва да се привлекат инвеститори, като им се продадат атрактивни земи.
Първият голям инвеститор е „Витатур инвест“ АД, който пуска оферта да купи 130 декара земя на първа линия край „Корал“ за… 3.5 долара на кв. м. Компанията е създадена само няколко месеца преди това, а съдружници в нея са три фирми, чиито собственици са свързани с известното предприятие за производство на захарни изделия „Победа“ АД. Изпълнителен директор на предприятието тогава е сегашния кмет на Бургас от ГЕРБ Димитър Николов. Тогава той е и областен секретар на СДС-Бургас с пряка отговорност да надзирава хората си в Царево.
„Витатур инвест“ предлага на Община Царево да купи земята, да построи инфраструктура и ваканционен комплекс за 2500 души, и да разкрие 350 работни места. След множество политически договорки между тогавашното икономическо мнозинство на БСП и СДС, общинският съвет приема продажбата на земята срещу 7 долара на квадрат.
Седем години по-късно земята вече е препродадена с огромна печалба, няма изпълнена инвестиция, а кметът на Царево Петко Арнаудов все още не е предявил иск за неизпълнение на договорите.
Политически сделки
Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов свидетелства, че зад одобрението на продажбата стои политическа сделка.
Преговорите с общинарите се водят от Димитър Николов в Царево и в неговия кабинет във фабриката в Бургас, спомня си той. Николов пряк е съдружник във „Витатур Инвест“ чрез „Европа 5“.
„Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов. (виж видео интервю с Димо Иванов и Николай Николов).
На заседанието на общинския съвет от страна на „Витатур Инвест“ присъстват Милко Милков и Димитър Николов, спомня си Димо Иванов. Те представят фирмата си като мощна компания собственик на хотели в Слънчев Бряг, София и Пампорово.
От офиса на бургаския кмет заявиха, че той няма да коментира сделката, тъй като не е участвал пряко в управлението на „Витатур“, въпреки че е съдружник с управителя й Симеон Симеонов в „Европа 5“, един от акционерите във „Витатур“.
И съпартийци на Аранаудов със съмнения за сделката
Въпреки предварителната политическа договорка обсъждането не минава съвсем гладко. Сред някои от общинарите, и то съпартийци на Арнаудов, има съмнения, че обещанията на инвеститорите са голословни. „Какво ще стане, ако вземат земята на тази ниска цена и после нищо не инвестират?“, питат общински съветници на заседанието. Те настояват в договорите за продажбата да се поставят изрични условия на фирмата.
С решението си Общинският съвет (ОС) възлага на кмета да сключи договори с условия, чието неизпълнение да е основание за разваляне на договора. [решение 1] [решение 2] [решение 3]
Арнарудов обаче не изпълнява дословно решението на ОС. В сключените от него договори за продажба условията са отбелязани, но не е записано, че неизпълнението им води до разваляне на сделката. Вместо това са вписани парични неустойки. Ако „Витатур инвест“ не построи ваканционния комплекс в срок от 3 години, трябва да плати на общината 1000 лв. за всяко неразкрито работно място и 10000 лв. за всеки просрочен месец. [договор 1] [договор 2] [договор 3]. Сключени са 8 отделни договора за всеки един от продадените парцели.
Според бившия общински съветник Никола Николов (виж видеото) това е първата корупционна сделка на Петко Арнаудов с дейното участие на адвоката Евгений Мосинов. По-късно Мосинов взема дейно участие и в проекта „Златна перла“. Николов говори за раздаване на подкупи на общинските съветници, за да прокарат решението. Николов сезира прокуратурата, но без резултат.
Първи опит за спирачка
Областният управител Иван Витанов обаче отменя сделката. „Община Царево допуска продажба на общинска собственост без ясно регламентирани правила и условия, които да бъдат уредени при провеждане на търг или конкурс, както и без мотиви за направения избор на купувач“, заявява Витанов в заповедта си за отмяна на спорното решение.
Той завежда две дела срещу община Царево, но и двете ги губи пред Върховния административен съд. В първото дело ВАС счита, че общинският съвет може да продава без търг и конкурс, а във второто отсъжда, че след като съветът е наредил на кмета да сключи предварителен договор, то областният управител няма право да се меси.
Месец след делата, на 07.08.2003 общината продава останалите 95% от земята на „Витатур инвест“. Година по-късно, на 19.11.2004 г. ВАС ще купи от Община Царево терен на първа линия в Лозенец на доста изгодната цена от 14 лв на кв.м, на който построява почивна станция.
На редовните местни избори през 2003 г. СДС спазва уговорката за подкрепа на Петко Арнаудов. След преизбирането на кмета бившият председател на СДС в Царево Валентина Василева става негово доверено лице и шеф на дирекция в общината. В края на 2006 г. тя получава и право на строеж като крайно нуждаеща се, но това е отделна тема.
Добра печалба
Инвеститорският устрем на „Витатур Инвест“ секва някъде към края на 2003 г. след като придобива окончателно тези 130 декара и още няколко малки прилежащи терена. В продължение на три години фирмата не предприема нищо. През 2006 г. „Витатур“ се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс.
Проверка в имотния регистър показва, че разпродаването на земята, купена на безценица от Община Царево, минава през два етапа. В първия кръг се включват 8 свързани със собствениците на „Витатур Инвест“ фирми. Във втория етап фирмите са 4 на брой, също така свързани с „Витатур“. Крайният (засега) собственик на огромната част от парцела е испанската компания „Ибердрола инмобилиария“. По-малък собственик е „Прайм пропърти“, свързан със столичния общински съветник от НДСВ Владимир Каролев
„Ибердрола“ отказва да назове точната цена, но фирмата не е придобивала други терени в района, а на сайта си е обявила инвестиция от 44.6 млн евро. Така кв.м земя излиза на зашеметяващата цена от над 400 евро. Справка от сайтовете за търговия със земя в България показва, че 125 от 130-те декара около „Корал“ са предложени през 2006-2007 г. за продажба за 35 милиона евро. През това време бюджетът на община Царево продължава да е продънен.
„Прайм“ купува терените по 175 евро на кв.м. Данните са от публичен одит на дружеството за борсата от 2006 г.
Става въпрос за същата земя, закупена от община Царево по 7 долара на квадратен метър четири години по-рано. Само от препродажбата на тези 25 декара печалбата е над 4 млн евро.
Заличеното със заповед блатно кокиче все още вирее на „Корал“
Ако се върнем в началото на сагата, проблем за бъдещия строителен проект се явява защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“. Този проблем е отстранен със заповед РД-1030 от 11 август 2003 г. на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ), подписана само четири дни след като „Витатур“ става 100% собственик на терените. Той заличава защитената територия „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.
Според експерти на РИОСВ – Бургас, направили проверка в района на „Корал“ през месец май същата година, „върху цялата площ на защитената територия, възлизаща на 50 дка, не е намерен нито един екземпляр от вида блатно кокиче, основен предмет на опазване на защитената територия“. Регионалната инспекция прави предложение до МОСВ за заличаване на обекта.
МОСВ назначава втора проверка от комисия, в която трябва да има представители на РИОСВ, Областната управа на Бургас, МРРБ, Община Царево, Държавно лесничейство Царево и Общинската служба „Земеделие и гори“ – Царево. Въпреки че всички те са редовно призовани, при проверката на комисията на 24 юли присъстват единствено РИОСВ -Бургас, общината и лесничейството.
Комисията „констатира, че на територията на природната забележителност няма блатно кокиче (включително и през сезона на цъфтеж), като стига до заключението, че вида е изчезнал три години преди това“. Комисията предлага заличаване на територията.
Според сегашния министър на околната среда и водите Нона Караджова „проведената процедура по заличаване на природната забележителност е напълно законосъобразна“. Това става ясно от отговор на Караджова от 28 май тази година на запитване от народния представител Лъчезар Тошев (СДС).
Истината обаче е, че въпреки министерска заповед от 2003 г., с която е заличена защитена територия и природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“, растението до ден днешен не е изчезнало от местообитанието си и оцелява под веригите на багерите, които тази пролет му пресушиха блатото (видео).
От фирма „Райд Екстрийм“ (въпросните сърфисти, бел.ред.), която е наела и поддържа държавния плаж, заявиха, че искат възстановяването на резервата, защото на „Корал“ наистина има блатни кокичета. Те изразиха готовност дори да платят за изготвянето на експертизата, която да определи новите граници на един бъдещ резерват. Блатното кокиче е изключително рядък вид. Растението съдържа вещества, които са изключително ценни за фармацевтичната промишленост за производство на медикаменти за болни от левкемия.
Жълто
През 2003 г., когато Куюмджиев заличава защитената територия на блатното кокиче, известният царист Владимир Каролев е в борда на бургаската захарна фабрика „Победа“АД, заедно със „създателите“ на „Витатур“ Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, Димитър Николов (областен председател на СДС) и Мариета Тошева. Формално той не фигурира в нито една от фирмите основали „Витатур“ („Европа 5“ и „ЗИТ“), но освен от „Победа“, името му изкача и от „Балканска консултантска компания“.
СделкитеДве от фирмите основателки „Европа 5“ и „Ленор“ са свързани с бургаската фабрика за захарни изделия „Победа“ АД, в чийто управителен съвет по това време са Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, областният председател на СДС Димитър Николов (изпълнителен директор), царистът Владимир Каролев и Мариета Трошева (прокурист). Трошева е също и в УС на „Витатур Инвест“.
И докато „Ленор“ е лесна за проследяване, тъй като е 100% собственост на Чоролеев, „Европа 5“ има по-сложен произход.
Тя се отделя в края на 2001 г. от „БОВЕ-1“ ООД, създадена през 1998 г, в която съдружници са Димитър Николов и Симеон Симеонов заедно с Добрин и Радостин Узунови. Николов и Симеонов остават като съдружници в новата фирма „Европа 5“. [документ 1] [документ 2] [документ 3] [документ 4]
Преди „БОВЕ-1“ да стане ООД, от 1992 до 1997 г. тя съществува като еднолично търговско дружество на Димитър Николов, който внася чрез него сухо мляко от Молдова и Украйна. Тогава Николов е разследван за контрабанда на десетки тонове сухо мляко и дори има осъдителна присъда.
„Витатур“ продава 44 декара на „Камон Турс“, собственост на Веселин Стефанов, който е тъст на Симеон Симеонов. „Клио Холидейс“ на Симеон Симеонов купува 30 декара. „Невада Турс“ на Сава Чoролеев купува 17 декара, а „Гобал лизинг консулт енд практис“ ООД отново на Чоролеев се сдобива с 32 декара. 16 декара отиват в „Корал Холидейс“, където 1/3 от собствеността е на „Глобал Турс“ АД (Чоролеев и Симеонов). Семейство Милкови чрез „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ АД се задоволяват с 10 декара. Още 12 декара са продадени на частни лица: Елена Карабелова и Стоянка Чолакова, управител на фирмата „ЕВРОИНВЕСТ-1“.
Имотите, продадени от „Витатур Инвест“ на фирмите от първия кръг, се апортират като капитал на втори кръг от 4 свързани фирми: „Лари“ ЕООД, собственост на „Камон Турс“ и управляващ Симеон Симеонов, „БТД“ ЕООД собственост на „Невада Турс“ с управител Сава Чоролеев и „Българско туристическо дружество Глобал Турс“ АД където собственици са няколко дъщерни фирми на „Победа“ АД, а управляващи са, сюрприз: Сава Чаролеев и Симеон Симеонов. Появява се и фирмата „ШАРК-М“ ЕООД на Милко Милков.
Именно тези 4 фирми продават общо 94.3 декара на испанците от „Ибердрола инмобилиария“.
Отделно от това фирмите от първия кръг: „Невада Турс“, „Камон Турс“, „ЕС ВИ ЕС“, „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ продават директно 25 декара на инвестиционния фонд „Прайм Пропърти“ управляван тогава от Каролев
Чрез нея Каролев участва също така в инвеститорската компания „Прайм Пропърти“ АДЦИС създадена през октомври 2003 г. Един от големите акционери в Прайм е „Българско туристическо дружество Глобал Турс“, което принадлежи на дъщерни фирми на „Победа АД“ и се управлява от братя Чоролееви. През 2006 – 2007 г. компанията инвестира парите на акционерите си в 25 декара от земята на „Витатур“ в къмпинг „Корал“, купувайки ги от свързани с „Победа“ и „Витатур Инвест“ фирми.
„Прайм пропърти“ успява да закупи около 50 дка в района и прави проект за ваканционен комплекс, който ще се разполага на 40 дка. Дружеството има издадено строително разрешително, но все още отлага началото на строителството. Обяснението е, че се проучва инвестиционния интерес и се търсят оператори на хотелските части.
От „Ибердрола“ уточниха изрично, че нямат съвместен проект за ваканционно селище с „Прайм проперти“.
А кой губи?
Към този момент, пет години след като строителството на „Корал“ би трябвало да е приключило както е по договор, няма данни, че кметът Арнаудов се е притеснил за неразкритите работни места и неизпълнените инвестиционните намерения.
Изглежда, че Петко Арнаудов не само е забравил да потърси неустойки, но и няма спомен за тази сделка. „Те („Ибердрола“) са закупили два терена, които преди време бяха реституирани като земеделски земи“, твърди той пред в. „Сега“ на 29 юли 2009 г. Но според имотния регистър „Ибердрола“ не е купувала от други фирми или лица, освен от изброените по-горе свързани с „Витатур инвест“ фирми.
Кметът на Царево би трябвало да носи отговорност освен за неправомерно сключените договори, така и за пропуснатите ползи от непотърсените неустойки по договорите с „Витатур Инвест“, които към момента възлизат на над 3 млн лева. Всеки месец община Царево има да получава нови 80000 лв неустойки от тази фирма.
„Има платени някакви неустойки…“ – отговаря финансовият директор на общината на въпрос зададен от общинския съветник Людмил Николов по време на сесия. До този момент не е ясно кога, колко и за какво е платила „Витатур Инвест“ на община Царево.
Възниква и въпросът дали за ощетяване на общината трябва да се броят само неустойките по договора, или трябва да се пресметне също колко е изгубила тя от продажбата без търг на златната земя край брега.
„На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“
„Цял ден се занимавам само с това, изпратете писмени въпроси и ще получите отговори, заяви в сряда кметът на Царево Петко Арнаудов в отговор на въпрос на Mediapool потърсил ли е неустойки от „Витатур“ заради лъжливите обещания за инвестиции. „На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“, обеща Арнаудов.
Очевидно в тази сделка победата на частния интерес над обществения е пълна. Но вина за това едва ли може да се търси у бизнесмените, които не са длъжностни лица, а като всеки предприемач купуват евтино и продават скъпо. Наистина, не си плащат неустойките, но пък и никой не им ги търси. От друга страна царевският кмет се радва на завиден комфорт и при сегашното управление, в което Димитър Николов като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ има достатъчно тежест.
3. Е-Бургас
Сайтът е собственост на жената Евгений Мосинов.
Кой е Евгений Мосинов?
ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК и председател на БСП- Бургас до 2015г.
Участие в предишен ОбС: мандат 2011-2015 г.
Участник в следните комисии:
Постоянна комисия по обществен ред, сигурност и безопасност на движението – председател
Постоянна комисия по правни въпроси – зам.-председател
Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – председател
Комисия за провеждане на търгове, конкурси, приватизация и реализация на малки благоустройствени проекти – член.
Ето какво написа Биволъ през 2014г. за далаверите, в които е взел участие Евгений Мосинов:
Един от имотите в Парк Странджа, приватизирани от депутата от ДПС Йордан Цонев
През 2001 г. в Община Царево започва истинска инвазия от мераклии за възстановяване на държавни и общински земи, попадащи в границите на Парк Странджа, с удостоверения за наследници. Сред тях е тъстът на Йордан Цонев, Георги Николов Якимов. Цонев, с изключение на един мандат от 2001 до 2005, е неизменен член на Парламента от 1997 г. до днес – бивш депутат от СДС, а сега зам. председател на ПГ на ДПС и като такъв – шеф на Комисията по бюджет и финанси. Същият е познат в Бургас, като крупие в миналото, а после собственик на верига чейнж-бюра, популярен с прякора си Ментата. Името на сегашния ДПС политик е покрито с печална слава от годините на правителството на Костов, когато Йордан Цонев оглави областната структура на СДС, а Венцислав Чамурджиев – общинската. Заедно с небезизвестния Антон Петров – Кабата, те бяха лицето на Синята партия в региона. Архивите /дори и бедни в интернет тогава/ все още пазят спомените за онова мрачно време.
Сценарият с имотите на юг от Царево е следният: Наследници, припознали се за собственици на апетитни парцели на първа линия атакуват имоти, за които няма заявления за собственост от истинските наследници и които по закон трябва да станат общински. Много от тях успяват да се сдобият с решение от Поземлената комисия, за да влязат във владение на десетки декари край Резово и Варвара.
Общината обаче завежда еднотипни дела в Районния съд в Царево и ги печели, защото съдът действително установява, че терените са придобити незаконно. Имотите на тъста на Цонев също са върнати на общината с решение на съда. В защитата на Община Царево ясно е формулирано и подкрепено с документи твърдението, че нито нечии законни наследници, нито държавата е предявявала претенции към тези имоти, които изведнъж са дадени от Поземлената комисия на изникналите претенденти без документи за собственост.
Междувременно властта в Царево се сменя и за кмет е избран червеният лидер Петко Арнаудов. Той веднага маха адвоката на общината – Евгени Атанасов, който е водил и спечелил делата срещу шмекерите с нередовните документи. Заменя го верен партиен кадър на БСП – Евгени Мосинов.
Малко след тази рокада роднините на Йордан Цонев и останалите мераклии за земи обжалват решението на РС Царево на по-горна инстанция в Окръжен съд Бургас, като действат синхронно. Знае се, че негласният водач на групата е именно политикът, който вече се е трансформирал в един от най-близките до Ахмед Доган. Внезапно юристите на общината-ищец започват да се дезинтересират от делата, не се явяват на заседания, пропускат се срокове и в крайна сметка претендентите с нередовните документи печелят и стават собственици на златните земи по крайбрежието. Запознати с казуса коментират пред Биволъ, че обжалването и загубата на тези много чисти казуси със земите в парка не е просто късмет за „собствениците“. „Ако се анализират нещата, вероятно ще си проличи, че това бяха зорлем загубени дела.“, споделя магистрат от Бургас, но добавя, че вече няма кой да търси отговорност от Арнаудов и Мосинов. Особено от сегашните 4 парламентарни партии, които неизменно защитават имотните далавери.
Историята на собствеността, която се проследява в имотния регистър показва, че стремежът да бъдат приватизирани тези ливади и ниви има ясна мотивация: да бъдат застроени. Една част от земите, чрез дарения и симулативни сделки с подставени лица стават собственост на скандалния арх. Калин Тихолов, главен герой в аферата Дюнигейт по застрояването на пясъците край Несебър, която Биволъ разкри в края на 2012 г. Едва ли е чудно, че именно този човек бе предложен от правителството на БСП и ДПС за Министър на новото Министерство на инвестиционното проектиране, което да сложи под една шапка всички инвестиции, заедно с устройството на територията на страната, т.е. „цялата далавера“ в едно. Тихолов е и автор на ОУП на Царево, предвиждащ масово застрояване на защитеното крайбрежие, където попадат и тези земи.
Друга част отива при кума на Йордан Цонев – Милчо Киряков. Киряков е „дясната ръка“ на Цонев, негов бизнес съдружник и едновременно съдружник и с Калин Тихолов. Той е изкупувал и след това продавал земи в парка на жената на Йордан Цонев – Пролетина. В играта с имотите, която е изключително сложна, са включени и фирми, контролирани от Цонев, Киряков и Тихолов.
През 2010 г. пресата гръмна, че прокуратурата разследва мащабна мошеническа схема с емлячните регистри и удостоверения за наследници. (виж в. 168 часа, от 15.6.2010 г). Става дума точно за казуси, които претърпяват неочакван и ощетяващ обрат за Община Царево, вещо бранена в съда от Евгений Мосинов. Заведено е дело срещу неизвестен извършител, по чл.308 от НК – за подправяне на официални документи, което на популярен език ще рече – фалшификат. Тук е мястото да се припомни, че ако се проследи професионалната биография на Тихолов и Мосинов, се вижда странна закономерност, как те следват общи периметри на действие по Черноморието, от община Несебър, бавно слизащи на юг към Резово, като след тях остават опустошени брегове, превърнати в бетонни клоаки за най-ниска класа туристи.
Три години по-късно извършителят все още не е известен на Прокуратурата, макар че е кристално ясно кому е изгодно. Това е и въпрос със занижена трудност към Цацаров, чието ведомство е иззело всички документи за тази мащабна фалшификация.
Правният „мозък“ на далаверата – Евгений Мосинов, сега е доверен човек на Станишев в Бургас и лидер на партийната структура.
Именно бургаската организация беше сред първите, които номинираха Сергей Станишев за водач на листата за евродепутати. Същият този Станишев, който лицемерно се врече да брани Странджа с ресурсите на партията си. Как БСП ще брани Странджа от самата себе си стана ясно с назначението на зам.-министъра Бюрхан Абазов, чийто подпис стои под незаконни продажби на държавни гори и земи в Странджа. Ликвидаторът на природния парк бивш кмет Петко Арнаудов пък бе назначен за шеф на общинските гори в Царево. Да ги пази, както се справи с парка! Двамата герои, които успяха да закрият през лятото на 2007 г. ПП Странджа, заради криминалните действия по незаконно строителство, протектирано от тях, бяха не наказани, а еволюираха с благословията на Станишев. Не може да се отрече незаменимата им роля, че именно тия двама ликвидатори на Парк Странджа предизвикаха всъщност първите масови граждански протести на Орлов мост преди 7 г. – предтечите на сегашната обществена непоносимост към подобен олигархичен начин на управление на страната. След толкова време нещата се повтарят. Обречеността на омагьосания кръг в чиято гибелна орбита ни водят все едни и същи зловещи сенки от зоната на политическия здрач. Явно ролята на Мосинов като верен партиен кадър е оценена по достойнство, защото преди месеци той се издигна до висшия пост – шеф на БСП в Бургас. Грижата за Странджа на Станишев си личи и по принудителното уволнение на Директора на Парк Странджа Стефан Златаров, който го заслужи заради непреклонната си позиция през годините срещу властовите престъпления и своеволия срещу природата и законите на страната. Цинизмът на подобна политическа демагогия би могъл да бъде сравнен с абсурдния пример, ако си представим как зловещия д-р Менгеле би могъл да оглави здравеопазването на Израел след Втората война!
Биволъ от своя страна работи върху разплитането на мрежата от сделки, в която подобно на Дюнигейт се пресичат интересите на водещия политик от ДПС Йордан Цонев и арх. Калин Тихолов, чието протеже Иван Данов стана министър на негово място. Всъщност, ако не бяха разкритията на Биволъ Тихолов сега щеше да е министър и да бъде директно, заедно с Цонев, в явен конфликт на интереси: проектант на ОУП, собственик на апетитни земи за строеж и овластен да сложи лично подписа си за унищожаването на Странджа.
Годината е 2012-та, а Мосинов легализира връзка в журналистка
Илияна Тодинова не само е полегнала на мощното рамо на партийния деец, ами вече се е нанесла и в апартамента му, казват запознати.
Ето какво написа една регионална медия през 2012г.
Бившата звезда на СКАТ тв вече се нанесла в апартамента му
Илияна Тодинова, бившата звезда на СКАТ тв, грейна в широкоразпространен кадър леко полегнала на рамото на БСП-ара Евгений Мосинов. Мосинов е известен още и като бивш председател на Изпълнителното бюро на БСП-Бургас, една от спряганите червени фигури за депутат догодина.
Всъщност любовната връзка между двамата от около две години не е тайна нито в гилдията на журналистите, нито в юридическите и партийни среди. Мосинов дълго бе обсъждан затова, че има хубава любовница и че се грижи по достойнство за нея – задоволява всичките й нужди, дори я снабди със сребрист джип Мерцедес, с който да си джитка напред-назад. Най-големият жест, който обаче адвокатът направи за своята любима брюнетка бе това, че й осигури поле за професионална изява – финансира сайт и списание, където Илияна да показва своите качества на журналист. Злите езици говорят, че Илияна не само цъфти на фотос във фейсбук, качен и на двете Стени – както на Евгений, така и на нейния, ами отскоро се е нанесла официално в апартамента му, даже обзавели една от стаите за сина й, който щял да бъде второкласник.
Дончо Градинаров от години е част от културната бохема на Бургас. Поет, преводач и журналист, но повече известен с безпристрастната си гражданска позиция и точните анализи на политическите събития. Роден е през 1945 година, а като журналист е работил в кабелните телевизии „ТВ-Микс” и „RN”, и във вестник „Морски глас”.Автор е на стихосбирката „Преодоляни мълчания”. Завършил е висшето си образование в УНСС. Бил е лидер на КНСБ в „Промет”-Дебелт. През последните години обаче се оттегли от медиите и се занимава главно с преводи и поезия. Често от услугите му като вещо лице се ползват бургаските съдилища.
-Г-н Градинаров, защо се разделихте с журналистическата професия? Чувствате се като част от ненужно поколение или не намирате смисъл в работата на това поприще?
-Всичко е до време. Това не значи че аз или пишещите от моето поколение сме абдикирали от гражданската си отговорност. Съвременната журналистика стана доста по-динамична и е нормално по-млади колеги да носят щафетата. Те са агресивни и работят с повече хъс. Проблемът сега е, че нещата просто се отразяват, а не се търсят корените. Да вземем новите лица в политиката-как се отразяват? Еди кой си се кандидатирал от еди-коя си партия. Избрали го-и толкова. Ама какъв е този човек, от къде идва, какво е миналото му, как се е издигнал, чиста ли му е биографията…? Това остава в сянка или умишлено се отбягва. А после се бием по главите, че отново ни управляват неподходящите хора и държавата е в криза. Съвременната журналистика е в дълг пред обществото.
-Но вие също мълчите. Не считате ли, че ако имате информация в повече е редно тя да излезе на показ?
-Така е. Това, че истината не се търси докрай не е оправдание.
-Добре, Бургас има ново управление. За повечето от новите управници не се знае почти нищо. Вие бихте ли осветлили миналото на някой, например на новия шеф на съвета, Валери Симеонов? Аз знам, че на времето сте били колеги и не може да нямате някаква информация.
-Да, така е. Аз не се притеснявам, но за съжаление, за този човек едва ли мога да кажа нещо положително. Засякохме се за няколко години в „Промет”. Той постъпи като млад специалист в комбината-беше бригадир. Такъв си и остана, въпреки, че упорито търсеше кариера и името му бе сред най-одумваните.
-И сте наясно, че говорите пред жълта медия?
-Аз следя редовно „Солено” и въпреки жанра му го уважавам като издание. Вие много сполучливо се движите на границата на истината и разкритията са почтено представени. На някои това може да не се харесва, но е факт.
-И, какво не знаят хората за Валери Симеонов?
-Този човек е класически пример за нагаждач във всяка ситуация, с оглед извличане на максимална материална полза за себе си. На фона на делата му показната загриженост за благото на обществото е като пир по време на чума. Каквото и да се бълва по подопечната му телевизия, винаги трябва да има едно наум. Не бих го сравнил с Остап Бендер, защото в образа на класическия мошеник Илф и Петров са вдъхнали артицизъм и романтика, а в нашия случай имаме долнопробна проза.
На времето успешна кариера задължително минаваше през БКП. Валери бе подал молба за членство в партията още през 1986 година и много се натискаше, но така и не го приеха.
Повсеместно вече хората не гледат телевизия заради нарочно разпространявани фалшиви новини .
-Знаете ли защо?
-Говорил съм с доста хора от тогавашното партийно ръководство. Бяха го преценили като ненадежден и приспособенец, дразнеше ги и болезненото му чувство за вождизъм. И излязоха прави. През 89-та година той се вживя като репресиран и оглави секцията на „Подкрепа” в комбината. По това време бях начело на заводската структура на КНСБ. Не сме имали конфликти по синдикална линия. Сблъсъкът помежду ни дойде служебно заради ОПИТЪТ МУ ДА ОТКРАДНЕ ВАГОН С МЕТАЛНИ ЗАГОТОВКИ.
-Валери Симеонов е крал метали?
-„Подкрепа” имаше фирма, която търгува със скрап. С приходите се покриваха нуждите от средства на синдиката. И една вечер, в която бях дежурен диспечер, работници подадоха сигнал, че един от вагоните е натоварен не с бракувани метали, а с редовна продукция. Извиках полиция и извършихме проверка-сигналът се оказа правдоподобен. Само няколко заготовки отгоре бяха за скрап, останалото количество бе с качествена стока. Вагонът бе натоварен с 25 тона и подготвен да отпътува с композиция от заводската гара. След проверката бе откачен и наличните количества-описани.
Международно сдружение «Свободна Европа» обединява родолюбците в Европа срещу мигранти, изнасилвания и отнемане на деца от родителите.
-И какви бяха последствията?
-Ами, всичко бе отразено в дневниците, които и до сега би следвало да се пазят. Аз дадох писмени обяснения по случая. Какво е обяснявал пред съответните органи Валери Симеонов не знам. Не знам и дали прокуратурата е излязла с някакво становище. Със сигурно помня, че ръководството на комбината го наказа само с порицание.
-Какви щяха да са щетите, ако далаверата не е била разкрита?
-Тогава тон скрап се изкупуваше за 80 долара. Редовните заготовки след съответното валцуване излизаха до 250. Не знам дали това е единственият криминален случай, но работниците шушукаха, че е имало система за криминална търговия с метали. Заводът се водеше умишлено към фалит и на края бе продаден.
-Защо след такова сериозно нарушение историята е останала покрита?
-Тогава бяха бурни години-стачки, протести…Никой не искаше да има проблеми със синдикатите. Контролът бе занижен.
-Да не би това да е връзката с прословутото обиране на касата на „Подкрепа”?
-Не. Тогава вестниците писаха. Липсите от касата на почти 200 000 лева бяха установени при тяхна си вътрешна ревизия. За това може да питате някой от по-старите седесари. Аз умишлено не търсех информация по случая, за де не ме обвинят, в качеството ми на актив от другия синдикат.
-Не сте ли получавали заплахи, заради разкриването на далаверата с метала?
-Не. Валери ми подхвърли, че е огорчен заради създадените проблеми, но толкова. Пък и последва смяната му отгоре и той тръгна да прави телевизия. Пътищата ни се разделиха.
-Хората в „Промет” не реагираха ли?
-И преди този случай Валери Симеонов не беше долюбван. Беше уредил договор за поддръжка на електронните системи с частната си фирма. Уж за да се гарантира качеството на обслужването на техниката. Идваше обаче в извънработно време.
-Преди комбината да му прехвърли тази „услуга” не е ли имало такива специалисти?
-Имаше-оттам тръгнаха и ропотите. Валери Симеонов е много мнителен, отмъстителен и злопаметен. Покрай частния си бизнес се изпокара с доста хора. Помня, много бяха отношенията му с Димитър Райков.
-Това не е ли шефът на „Жилищно настаняване”, когото с дрегер на КАТ накараха да духа, за да се докаже, че е пил в работно време?
-Същият.
-Искате да кажете, че тази акция е инсценировка за отмъщение?
-Абсолютно. Казах ви, че Валери е способен на всичко, ако става въпрос за персоната или бизнеса му. В комбината, например, можеше да бъде на щат като среден управленски персонал, но той упорстваше да е на работническа бройка. Не от хуманизъм, а за по-високата заплата. Стартът на частния му бизнес също е обвит в мистерия. От Христо Христов, който бе ликвидатор на фалиралата „Популярна банка-Пеков” знам, че под формата на съдружие са взети 30 милиона лева. Пари, които са от джоба на акционерите и никога няма да им бъдат върнати. Вижте и после-за да наложи телевизията си през какво не мина. Ряза кабелите на конкурентните медии, обяви война на бизнесмени, политици. А връх на наглостта бе в края на миналата година, когато още на третото заседание на общинския съвет си прокара решение, даващо му правото да кабелизира града и селища от общината. Та той още не си е стоплил началническия стол… Това ли е общественият интерес, в името на който се е заклел да работи?
-Интервюто май стана много черно?
-Нали искахте да говорим истината и хората да научат повече.
-Мислите ли, че след като това се прочете, в оформилото се абсолютно мнозинство ще се появят пробойни? Най малкото, заради дистанциране от компрометиращи факти.
Голям протест в Швеция на 5-ти май срещу изнасилванията от мигранти.Петър Низамов е сред организаторите като част от управлението на общата европейска патриотична организация.
-Едва ли. Новият кмет Димитър Николов е поставен в деликатна ситуация. Ще трябва да избира-или абсолютна подкрепа, или да работи по-трудно, но достойно, без политически пазарлъци. Ако се получи разрив, то ще бъде не заради миналото на Валери Симеонов, а заради настоящето му. За негопонятието феърплей не съществува. И това тепърва ще се усеща. Дано повечето съветници намерят сили и се разграничат.
-На национално ниво ГЕРБ и „Атака” са на нож. Това не би ли повлияло.
-Коалиране между двете партии има само в Бургас. Значи Бойко Борисов е дал някакъв срок, за да се види накъде ще тръгнат и докъде ще стигнат нещата. Не вярвам Николов да прави политика на своя глава. Като млад кмет е добре да бъде резервиран.
-Все пак не може да отречем и силната позиция на „Атака” в Бургас
-Да. Валери Симеонов и партията му са във властта по волята на хората. Евтиният популизъм и черният пиар по СКАТ свършиха работа. Политиката на войнствен национализъм обаче е пагубна за моралните устои, особено на младото поколение. „Рубриките” на тази телевизия въобще не искам да коментирам. Обидно ми е да се обсъждат налудничавите внушения на изпаднали журналисти и изперкали пенсионери, които са намерили трибуна да морализаторстват и проповядват омраза. Не виждам и смисъл да обяснявам самото членство на Валери Симеонов в „Атака”. Истината е проста – той е там, защото е намерил начин скорострелно да реализира собствените си планове и амбиции. Учудва ме единствено волското търпение на контролните и регулаторните органи към СКАТ. Десетки са поводите и мотивите за спиране на цялата телевизия, но някой очевидно „благородно” ги подминава. Нищо, че от екрана само Господ не е изкарван като престъпник. В тази вулгарна журналистика няма и капчица морал. Но се разчита на късата памет на хората. Които пък не знам до кога ще търпят хора с ниски страсти да им бъдат съдници.
-Не се ли притесняваш от евентуално завеждане на дело за това интервю? Срещу вестника вече има едно…
-Не съм чул някой да е осъден за казани истини.
Един от най-големите провали на управлението на Димитър Николов е пропуканият бургаски храм „Св. св. Кирил и Методий“, който се разцепи заради строежа на подземен паркинг
Равносметката след края на мандата на кмета на Европа е милионни дългове, скандални сделки, лъскави проекти и един почти разрушен храм
Автор: Георги Ваташки
Гигантски дневен ред със „спешни“ продажби на общински имоти, общи снимки за поколенията и неизбежните предизборни престрелки – така протече на 8 септември последната за този мандат сесия на Бургаския общински съвет. Кметът на морския град Димитър Николов (ГЕРБ) дръпна едно самопохвално слово как бургазлии са станали по-богати, как били върнати милионни дългове „без някой да усети“, как градът станал по-красив от Венеция и Париж, взети заедно, и други подобни лакърдии.
В хора на дитирамбите му пригласяха съветниците от ГЕРБ, явяващи се мнозинство в местния парламент, които в продължение на четири години от избраници на бургазлии се превърнаха в обикновени безмълвни машини за гласуване на прищевките на Николов и общинската администрация.
За кой ли път бе припомнено, че Бургас е станал по-лъскав и в него се провеждали музикални фестивали с големи световни звезди. Отново бяха повторени мантрите и за „най-добрият град за живеене“. Като оставим настрана тези неща, населеното място наистина се промени значително през изтеклия мандат, но въпросът е дали това е само в положителна насока. Ако надникнем зад лъскавата фасада, ще видим тъмната страна на герберската власт в Бургас.
Въпреки твърденията на Николов, морският град е сериозно затънал в дългове, които се очертава да бъдат изплащани и от следващите поколения бургазлии. Според експерти, те надхвърлят близо 70 милиона лева, като падежите на повечето кредити и плащането на лихвите трябва да стане през следващите две години. В общи линии, с някои изключения, повечето средства бяха използвани за различни демонстрационни проекти без реална полза за местното население.
Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., задълженията към банките са в размер на 8-9 милиона лева, и то натрупани при лошото управление на червения кмет Йоан Костадинов. За осем години техният размер е нараснал близо седем пъти. Финансовото затъване на общината започва още през 2008 г., когато местната власт тегли най-големия си кредит досега – размерът му е 10 милиона евро и е взет от Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се финансира прословутият „Интегриран градски транспорт“.
Солиден заем в размер на 14 милиона лева е взет и през 2009 г., с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли още нови 10 милиона лева. През април 2013 г. по предложение на градоначалника герберските съветници пък гласуваха под строй Бургас да поеме нов дълг от 4,9 млн. лв. Това се налагало, защото не достигало финансирането на четири проекта, започнати по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“.
Друго хрумване на общинската администрация, заради което морският град бе заробен през май 2013 г. с нов кредит в размер на 3,3 милиона лева, бе реализацията на проект по изграждане на експозиционен център „Флора” на мястото, където традиционно се провежда едноименното изложение в Приморския парк. След близо две години забавяне обектът най-после бе открит тази година с бледа имитация на прочутата изложба на цветя. След което лъскавите, но не особено функционални постройки, останаха да стоят празни, с изключение на дните, в които се организират от време на време измислени „търговски“ изложения.
Меракът гербаджиите да закопават парите на бургазлии обаче е неизчерпаем. Преди време шумно бе рекламиран атракционът „Подземен град“, който предвиждаше в бомбоубежищата в Морската градина да се отвори подземно кафене, да се изложи потънал старинен кораб и да се изградят различни интерактивни галерии. За всички тези чудесии със съмнителна икономическа ефективност през октомври 2013 г. бе теглен нов кредит от 2,5 милиона със срок на изплащане 13 години, а самото съоръжение трябваше да отвори врати миналата есен.
Обещаните атракции така и не се появиха, след като в края на 2014 г. в бомбоубежищата бликна минерален извор. Това направи осъществяването на проекта напълно невъзможно и затова местната власт го прекрати. Което обаче не анулира дребната подробност, че изхарчените досега средства за проектирането на атракциона трябва да се възстановят от общинската хазна, което значи, че близо милион лева ще бъдат „източени“ за целта от джобовете на данъкоплатците.
През януари тази година местният парламент гласува да бъде изтеглен от републиканския бюджет кредит, възлизащ на 16 милиона лева. Благовидната причина бе, че се налагало да се правят „спешни“ доплащания за изграждане на канализацията в бургаските квартали Ветрен, Банево и Горно Езерово – проекти, които буксуват от години заради спрените пари от Брюксел по ОП „Регионално развитие“. Само че в предложението на администрацията никъде не бе даден точен разчет как точно ще бъдат изхарчени тези пари. Казано на счетоводен жаргон, кредитът бе предназначен да „покрие“ задължителното 10-процентово участие на общината във финансирането на мащабните проекти. Администрацията обеща заемът да бъде върнат до края на годината, но само при условие че Брюксел преведе на Бургас до есента дължимото до стотинка.
Това, което мнозинството на ГЕРБ в ОбС-Бургас тогава гузно премълча, бе какви са истинските причини за спирането на европейските оперативни програми в морския град. Всъщност средствата за България по „Околна среда“ и „Регионално развитие“ бяха отрязани през юни 2014 г. заради системни нарушения при усвояването на европейските пари. След одит на ЕК бяха открити доказателства за значителни несъответствия в работата на контролните и управленските системи по програмата.
Глобите, наложени на морския град от Регионалното министерство, бяха девет на брой и на обща стойност 760 хиляди лева. Както вече писахме в „Десант“, общината ги отнесе преди всичко заради заложени от нея дискриминационни условия в почти всички конкурси за изпълнение на строителни дейности.
Като стана въпрос за строителство, няма как да не споменем множеството започнати с тържествени „първи копки“ помпозни обекти. Но след изграждането им се оказва, че всичко трябва да се ремонтира.
Едно от най-големите недоразумения, дело на морската община, е така наречената „Централна автоспирка“, част от легендарния проект „Интегриран градски транспорт“, за който Община Бургас получи над 130 милиона лева по оперативна програма „Регионално развитие“. Местната власт я рекламира като важно звено за новата бърза автобусна линия, която нямало да зависи от задръстванията. Крайната дата, в която транспортното съоръжение трябваше да бъде завършено, бе 9 април 2015 г. Но традиционно този срок не бе спазен и то реално бе открито почти предизборно на 6 септември.
Обществената поръчка за изграждането на спирката бе в размер 2,7 млн. лв. и бе спечелена от печално известната австрийска фирма „Щрабаг“. В края на януари морската общинска администрация призна, че австрийците са се опитали да икономисат от строителните материали, като ги заменят с по-евтини китайски аналози. Разбира се, за сметка на качеството.
За прехваления пък проект за изграждането на подземна улица в края на 2012 г. герберите гласуваха нов дълг на бургаската управа от два милиона лв. Докато траеше проточилият се строеж, след всеки пороен валеж платната на подземното шосе се наводняваха заради установени при строежа му технически грешки. След дълги отлагания и повторни скъпоструващи ремонти улицата най-после бе открита през май тази година. Само че бургаските шофьори избягват да минават по нея заради недобре сигнализираното кръстовище, с което се свързва и липсата на видимост при излизането на него от подземния тунел.
Сред строителните недоносчета на ГЕРБ и Димитър Николов се нарежда и основният ремонт на централния площад „Тройката“, който бе завършен в края на миналата година и бе на стойност 7 милиона лв., отпуснати по ОП „Регионално развитие“. Още след откриването му бургазлии и гостите на града открито изказаха недоволството си от липсата на зеленина, която да хвърля сянка в разгара на летните жеги, когато бетонната му настилка се нажежава като жарава. Прохлада трябваше да подсигурят и така наречените „водни ефекти“ на новосъздадените фонтани, нарочени за двойници на шадраваните във Венеция. Но на практика те системно наводняваха площадното пространство, което наложи да бъдат повторно ремонтирани.
В края на юни 2015 г. мнозинството от ГЕРБ гласува със замах Бургас да поеме нов кредит от над 10 милиона лева, които бяха предвидени за строеж на нов плувен басейн с олимпийски размери и футболен терен за нуждите на местния клуб „Нефтохимик”, който от години не разполага със свой стадион.
Тази спортна база трябва да се пръкне в бургаския жк „Славейков“, на същото място, където през 2012 г. бе започнат друг грандиозен проект, чиято прогнозна стойност надхвърляше 38 млн. лева.
До две години там трябваше да се появи друг модерен спортен комплекс с олимпийски басейн. В края на април, след близо три години бездействие, Община Бургас прекрати безславно договора за концесия с инвеститора Българската федерация за борба. Още не скъсал контракта, бургаският кмет предложи новия грандомански проект за мащабен спортен обект там, който трябва да струва 10 720 000 лева. Така и не стана ясно кой ще ги плаща, при условие че излишни пари в хазната на Бургас няма.
Сред провалите на бургаския градоначалник, който неотдавна бе обявен за кмет на Европа, е и широко рекламираният градски „Индустриален парк“, за който неведнъж сме писали в „Десант“. Той също се нарежда сред сделките, носещи единствено пасиви на общината. Големите обещания за прииждането на тълпи платежоспособни инвеститори, които ще вложат в него милиони, останаха химера, а огромният терен, погълнал преди това близо 4 милиона лева за изграждане на някаква митична инфраструктура, вече година и половина стои самотен и обраства с бурени, вместо с лелеяните производствени сгради и складови бази.
В смесеното дружество общината апортира 300 декара своя земя и сега трупа загуби от около 15 милиона евро. Досега там са закупили парцели само пет фирми, но не е ясно кога те реално ще започнат да правят нещо. А обещанията за 4000 нови работни места и за над 100 милиона лева инвестиции останаха някъде в кметските предизборни кампании.
В началото на 2013 г. пък местният парламент щедро гласува 117 декара златна земя в бургаския парк „Езеро“ да бъде дадена на концесия на руската фирма „Мостовик” за изграждането на Океанариум.
Върху огромния терен сибирската компания трябваше да построи аквапарк, делфинариум и океанариум, заедно с голям хотел с над 200 легла, СПА комплекс, ВИП зони и мокри барове. Самите условия на сделката бяха като сбъдната мечта – концесия за срок от 35 години, първоначална такса при започване на строежа само от 600 хиляди лева и по-нататъшна концесионна вноска в размер само на… един процент от приходите на развлекателния комплекс, дължима след огромен гратисен период от цели 8 години.
В крайморския парк обаче така и не започнаха реални строителни работи, а в началото на ноември стана ясно, че „Мостовик“ е пред фалит, а собственикът на компанията Олег Шишов бе арестуван от руските власти заради финансови нарушения.
Химерата „Бургаски океанариум“ представлява втори опит за изграждане на увеселителен комплекс в Бургас. Интерес към това начинание първоначално прояви съмнителна британска компания, която обаче се оказа фантом – без никаква реална икономическа дейност зад гърба си и без каквито и да било приходи. След като опозицията в ОбС в лицето на „Национален фронт за спасение на България“ разкри това, се стигна до прекратяване на преговорите и търсене на друг инвеститор.
Всички изброено дотук обаче бледнее пред трагедията на четвъртия по големина православен катедрален храм в България – бургаския „Св. св. Кирил Методий“. Преди повече от четири години сградата му буквално се разцепи заради абсурден проект за строеж на подземен паркинг на едноименния площад в центъра на града. Опасни пукнатини се появиха и по съседните сгради на филхармонията и гимназията „Св. св. Кирил и Методий“. Хронологията на това престъпно и умишлено съсипване на храма бе описвана многократно в „Десант“. Както и безсилието на местната власт да се справи с причинената и „благодарение“ на нея разруха.
Единствената политическа сила, която се противопостави на гибелния за божия храм проект, бе „Национален фронт за спасение на България“. Седмината общински съветници от групата на патриотите още след първите признаци за пропукването на светинята предложиха концесията на „Глобал технолоджи къмпъни” АД да бъде прекратена. Още повече, че през 2013 г. изтече и срокът за изграждането на подземния паркинг. Той и до днес не е готов.
Но мнозинството на ГЕРБ в местния парламент даваше твърд отпор на всякакви опити на родолюбците да се сложи край на това безобразие.
Съветниците от Националния фронт последователно се противопоставяха и на всички скандални сделки и решения на ГЕРБ и Бургаската управа. Но разумните им доводи и предложения бяха отхвърляни без обяснения под диктата на мнозинството на ГЕРБ.
Въпреки това, НФСБ постигна редица успехи в защита на интересите на жителите на Бургас. Сред тях са и спирането на проекта за изграждане на така наречения „цигански“ блок в най-големия жилищен комплекс в морския град „Меден рудник“, както и събарянето на незаконен мюсюлмански молитвен дом в този квартал.
По инициатива на патриотите турско-арабските имена на над 300 местности бяха подменени с български названия. По идея на СКАТ и съветниците от НФСБ Бургас стана първия български град, официално признал геноцида над арменците в Османската империя, извършен през 1915 г., а датата 17 май бе обявена за ден, в който бургазлии свеждат глава пред паметта на невинните му жертви.
Също по настояване на родолюбците ОбС забрани агитацията на сектантите по улиците и най-вече по домовете, където жителите на морския град бяха системно тормозени от представители на знайни и незнайни религии. Заслуга на общинските съветници на Националния фронт бе и решението на местния парламент да се издигне паметник на благодетеля на Бургас Александър Георгиев – Коджакафалията. За съжаление изграждането му още не е започнало заради отказа на местните общинари да финансират проекта. По тази причина телевизия СКАТ и НФСБ поеха инициатива за набиране на средства за издигането му.
На 25 октомври предстоят избори, които ще са решаващи за бъдещето на морската община. Какъвто и да е резултатът от тях, едно е ясно Бургас трябва да престане да е „най-добрият град за кражби и продажби“ и да се превърне в истински европейски градски център със собствена индустрия и работни места. Това обаче няма да бъде постигнато с грандомански проекти, изграждани с огромни кредити, а с много труд и най-вече честност и почтеност.
В герберския султанат Бургас санирането на кв. м е по-скъпо близо два пъти над кв.м. грубо строителство …
243 лева за саниране при 127 лева за квадрат грубо строителство ?! Нормално ли е това или е спекулация ?! Да припомним, че ЦЕНАТА НА КВ.М САНИРАНЕ Е СРЕДНО С ТРУД И МАТЕРИАЛИ ДО 80 ЛЕВА?! А СЛУЧВАЩОТО СЕ МОЖЕМ ДА ГО ОЦЕНИМ КАТО СХЕМА ЗА ИЗТОЧВАНЕ И КРАЖБИ …
В герберския почин държавата чрез общините да санира старите панелки с рекламно – предизборна цел е заложена оная спекулативна схема, която има при автобояджии и тенекеджии. Цената на един нов калник е около 32 лв., но боядисването му струва около 80 лв. примерно за един „Форд“ …
И докато за частниците дирещи печалба това е разбираемо, то за една държава и нейните общини това е непонятно и граничи с кражба и то не за левчета, а за стотици милиони …
Кметът на Бургас Димитър Николов по време на предизборна среща с актива на ГЕРБ по повод критиките от страна на БСП към програмата, станала популярна със санирането на блоковете заяви :
„Това е една програма за цялостно обновление на жилищата, санирането е само една функция от това. Разкрива се цялата сграда., детайлно проверяваме цялата конструкция, там където има корозирали сглобки – се подменят, там, където е необходимо се обработва със специални материали, за да издържат сградите още 50 години. Прави се обследване на етажната система там, където има течове, подменят се инсталации. Освен подмяната на цялата покривна изолация, слагаме и соларни инсталации, които дават безплатна вода на жителите във входа. Средната цена на квадратен метър в Бургас е 140 лева за цялостно обновление, в което влизат работните проекти, енергоефективното обследване, надзорите и всички допълнителни административни ангажименти по този проект.“
Той добави, че 45 хиляди бургазлии в момента чакат да започне обновлението на жилищата им.
Публикация на http://www.mediapool.bg/top-3-na-firmite-poluchili-nai-mnogo-sredstva-ot…обаче показва друго :
Сметката за санираните сгради показва средно по 200 лв./кв. м, което е двойно повече в сравнение с обновяването по програма “Регионално развитие” 2007-2013 г. Най-високата средна цена за саниране е във Велинград – 288 лв./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лв./кв. м, става ясно от изисканата от Медиапул справка.
В публикуваните таблици с информация с източник МРРБ цената за кв.м за санирането в Бургас е ЦЕЛИ 243 лв. , а не 140 лв. / кв.м както ни сапунисва зам.-председателя на ГЕРБ и кмет на Бургас Димитър Николов ?! Разликата е значителна – ЦЕЛИ 103 лв. / кв.м ?! При 12 сгради санирани досега по квадратурата Х 103 лв. отгоре лапачката е за около поне 5 млн. лева досега ?!
Къде е истината в думите на кмета за санирането и печалбата за избраните фирми и то за стотици хиляди на санирана сграда ?!
За пример санирането на бл.61 в жк „Изгрев“ струва според думите на техническо лице по около 17 хил. лв. на апартамент, при 1068 000 лв. предвидена цена по договор …
За тази сума се изгражда до 133 кв.м грубо строителство в Бургас или поне около 30 кв. м при между 200-300 евро с компенсацията за собствениците на земята е себестойността на новото строителство в София …
И ако е вярно, че според думите на кмета Димитър Николов, че 45 хиляди бургазлии още чакат санирането на жилищата си, при цена на кв.м от 243 лева при около 150 сгради при които разликата в цена е от 103 лева на кв.м това прави за една санирана сграда по около 450 хил. лв. гювеч за фирмите , а при бъдещето саниране САМО в Бургас това ще са около 60 млн. лева отгоре и може би ще споделени с някого уредил ги до канчето ?! Не претендираме за абсолютно точни сметки, а за приблизителни, но това са си милиони левове едва ли пръснати просто така за „по-високо качество“ ?! А може и да грешим-все пак не сме учили кметска математика от СПТУ по автотранспорт ?!
Санирането още от самото си начало тръгна с лъжа – бе наречено “безплатно”. Реално се плаща от всички данъкоплатци – включително и от тези, които не могат и никога няма да попаднат в програмата. Този порок на инициативата неведнъж бе критикуван още преди нейното начало. Българската банка за развитие (ББР) отпуска парите, като получава гарантиран от държавата заем. Икономисти вчера разясниха, че играта с този заем е просто счетоводно-бюджетен трик – разходите са записани под линия и не влияят на бюджетния дефицит. За сметка на това парите така или иначе ще трябва да се платят в следващи години, пак за сметка на бюджета и на всички данъкоплатци.
Програмата за саниране създаде перфектната корупционна среда и се наложи местните власти по някакъв начин да бъдат озаптени. На два пъти трябваше да бъдат променяни максималните цени за саниране, по които могат да бъдат сключвани договори от кметовете с фирмите. Първата корекция дойде, след като бе установено, че цените са прекомерно раздути, далеч над всякакви пазарни стойности, да не говорим за елемент на разумност. Имаше и второ занижаване на максималните стойности, което отново изглежда далеч над разумното, а по-внимателна проверка на договорите, на вложените материали, на качеството на работата вероятно ще покаже немалко странности или калпаво изпълнение, което лъсна скоро.
А иначе хвалбите от ГЕРБ продължават, а милионите изтичат в правилната посока в герберския султанат Бургас …
Както ви обещах, публикувам Контрабандното МИНАЛО на кмета на Бургас – Димитър Николов, който рекетира със службите си бургазлии вече над 10 години…
Наказателното производство е прекратено за минтически престъпления – КОНТРАБАНДА за акцизни стоки точно по време на изборите за кмет на община Бургас, когато стана за пръв път кмет.
Г-Н КМЕТЕ, още преди питах къде отиват парите от синя и злена зона -Бургас, както и от ОС “Паркинги и гаражи” …
Парламент доминиран от ГЕРБ и сателити да припомним какви им бяха и са им кадрите и в местната политика
Преди да коментираме това, което е широко известно на цяла България и позабравено в Бургас, е редно да отбележим, че нашата статия не е насочена срещу обикновените честни хора-членове на ПП ГЕРБ, това е техният политически избор и ние го уважаваме. Няма да спрем обаче да разказваме с факти и обстоятелства за криминалното минало на кмета на ГЕРБ в община Бургас, както и за сътрапезниците – сателити които повече от 9 години бяха заедно при гласуването на важни за града ни решения и споделяха радостите на властта. Бургазлии, познайте истината и тя ще ви направи свободни от политическите заблуди. Най-голямата от тях е, че имаме честни и почтени местни политици управляващи Бургас.
Мечтата на почти всеки новобогаташ е да бъде ловец. Едва ли по-различна е била тя и за Димитър Николов към края на 90-те години на миналия век. И също както при лова си е мечтал да удари поне два заека с един куршум и да се похвали с това, а навярно като бизнесмен е мечтаел да удари кьоравото или келепира.
Всеки знае, че понякога мечтите се сбъдват и така станало и с бизнеснамеренията на една притежавана от него и съдружниците му фирма „Витатур Инвест“АД.
Никак не е странна тактиката на Димитър Николов, накратко наречена слънчоглед.
През годините е бил на страната на СДС и то точно, когато СДС взима властта и управлява от 1997г. до 2001 г. След това се ползва и от подкрепата на видни представители на НДСВ, а е и областен председател на СДС-Бургас през същото време и водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (редом и плътно зад гърба на бившия кмет Йоан Костадинов), когато бургазлии го наричали „Общински съвет“ ООД.
През 2006 г. в Бургас се случило нещо странно. Първоначално бизнесменът Ивайло Дражев регистрирал на 10 април 2006 г.СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-ГЕРБ“ заедно с Марияна Янева и Степан Жунгурдиян, а за да не остане по-назад изпълнителният директор на „Победа“ АД и член на УС Димитър Николов регистрира еднолично почти идентично сдружение „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-КЛОН БУРГАС“ на 22.08.2006г.
Та ето ви новината. Първият създател на ГЕРБ в Бургас е Ивайло Дражев. Сегашният кмет Димитър Николов е втори, но както е казал поетът: „Първите паднаха в кърви, последните станаха първи…“
Може би по това време работодателите на Димитър Николов са знаели, че назначеният на длъжността изпълнителен директор на „Победа“ АД има „…влошени финансови резултати в резултат на неефективно управление, както и злоупотреби със служебното положение. За това имало доказателства в счетоводството на фирмата, поради което тя не освободила Николов от отговорност“. Това заявили на пресконференция на 15.10.2007 г. основният акционер на „Победа“ АД и по това време и изпълнителен директор, както и виден лидер на НДСВ, специалист по икономика.
А нашият „вълшебен“ стрелец заявил горе-долу това, че напуснал завода, за да се занимава с политика… Интересното е, че преди това е можел да се занимава с политика и в СДС, но не го е сторил, а дори според представителя на СДС-Царево е взел участие в „политическо търгашество“… Всичко това се случило, може би защото бизнесинтересите на Димитър Николов му пречели да се занимава с политика?!
Ето част от оценката на Людмил Николов (СДС-Царево) публикувана в неговото отворено писмо години по-късно:
„В материала нееднократно се споменава ПП СДС, която аз представлявам в община Царево и хора от тогавашното ръководство през 2002 – 2003, участвали в корупционна схема за продажбата на 130 дка в къмпинг „Корал” и политическо търгашество. Не е моя работа да разследвам хората и фирмите, участвали в тези сделки. За това е сезирана Върховна прокуратура и Окръжна прокуратура – гр. Бургас от 26.04.2010 г. и аз се надявам институциите да свършат своята работа.
Моя работа, обаче, и задължение е да взема отношение, заради всички онези хора – излъгани, обезверени и отвратени от политическата и управленска номенклатура, която през последните години забогатя бързо и неимоверно много.“
Разбирате ли защо г-н Димитър Николов през 2006 г. не е могъл да развива политическа дейност сред тогавашната си партия СДС и е търсел най-вероятно онова ново, което е можело да донесе келепира, разбира се не на готово, а е дебнел като ловец плячката си…
Ето и малко предистория на „плячката“ на г-н Николов:
Контрабанда на сухо мляко
Може би за пръв път в бизнесисторията си Димитър Николов удря кьоравото с внос на сухо мляко от Украйна и Молдова.
Това научаваме от скандална публикация на известния бургаски разследващ журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“.
Три години по-късно той е награден за своята разследваща журналистика. Наградите Leipzig Media Award бяха връчени на 8 октомври т.м. в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.
Ето какво заявява той след награждаването си:
„България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле, отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден”, казва още журналистът.
Материал на Медиапул от 11 окт. отбелязва: “Журналистът, който живее в Бургас, е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците “Стандарт”, “Монитор”, “Политика” и “Телеграф”. В момента е на свободна практика.
В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.“
Точно Асен Йорданов през 1995 г., в репортаж за в. “Стандарт” разкрива и фотографира нелегалната фабрика за цигари в Крайморие, регистрирана на 17.10.1994 г., която е съсобственост на 30% на сегашния премиер Бойко Борисов. На 24.06. 1996 г. Борисов продава дела си във фирмата “Тео Интернационал” на съсобственика на фабриката на Иво Каменов. Въпреки разкритието и започналото разследване, нелегалното производство продължава още три години.
“Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия”, заявява журналистът в Лайпциг пред аудиторията от министри, политици, банкери, журналисти и медийни експерти.
Ето едно професионално журналистическо разследване на в. „Нова зора“ от онова време на криминалния български преход, който явно все още не е завършил. Доказателствата?! Ами припомнете си кой е начело примерно в местното управление на община Бургас, а ако ви липсва информация, прочетете следните материали по-долу. Един от тях си е чист „приятелски огън“ от екипа на в.“Атака“ срещу Димитър Николов и подкрепящия го горещо през 2007 г. лидер на ПП СЕК Георги Манев.
Насладете се на встъпителната част на онова, което ще ви предложим под общото наименование:
БАНДИТСКИЯТ БУРГАС
“Нова зора” – брой 35 – 4 септември 2007 г.
Контрабандист иска да управлява Бургас
Лидер на ГЕРБ мамел години държавата с внос на сухо мляко
Енчо ЕНЕВ
Началото
„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1″ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ.
Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на “Слънчев бряг” АД Малина Бакалова. Това – между другото.
Същественото е Дунав мост
Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост.
Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?
Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.
Схемата
На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на
23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас, внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи.
Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици.
Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост.
Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие.
Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи, изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги, разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото.
Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия.
Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.
Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. “Самуил” 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. “Батак” II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист.
На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно.
Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда.
Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец.
Прави впечатление и „наглостта”, с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.
Развръзката
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.
Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления, са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”.
Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г.
Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите.
До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години.
Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България.
„Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание”, споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.
Темида гледа през превръзката
На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление.
Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.
Справедливост с мирис на корупция
„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева.
На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписът е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива.
Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам.
Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно.
И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си.
Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.
Добре покриван като областен председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник (признат от съда) застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си… Ако разбира се, България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи, това нямаше да е възможно.“
в. Атака бр.43 от 31.10.2007 г.
Уличен в контрабанда човек на ГЕРБ напира за кметския стол в Бургас
ЕКИП АТАКА
„Скандален бизнесмен, обвинен в контрабанда, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, избран лично от неформалния лидер на партията Бойко Борисов, е ощетил държавата с около 690 000 лева, сочат документи. Сумата никак не е малка имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси. По случая срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове.
Димитър Николов е бил освободен от длъжността изпълнителен директор на бургаския завод “Победа” АД заради злоупотреби със служебното положение и лоши финансови показатели на дружеството, твърди сегашният собственик на завода Сава Чоролеев.
Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. В нея обаче удобно е пропуснат фактът, че човекът на ГЕРБ в Бургас е собственик на един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел “Белица” в Приморско.
Човек, чието име е замесено в контрабанда със сухо мляко, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, лично избран за битката в морския град от неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, всъщност е част от досегашната управа на общината. До момента Николов работеше удобно с досегашния кмет на града Йоан Костадинов като председател на комисията по икономика и инвестиции в община Бургас. Човекът на ГЕРБ беше и отявлен седесар, но преди изборите бързо се пребоядиса и прегърна идеите на партията на Борисов. Това разкриват общински съветници и граждани на Бургас.
Най-скандалното е, че срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове за контрабанден внос на сухо мляко, с което е ощетил държавата с близо 690 000 лева. Сумата никак не е малка, имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси, писа в. “Политика”. Обвинението беше потвърдено и от водачът на листата на БСП в София Георги Кадиев, който обяви, че левицата няма да подкрепи Николов на втори тур, тъй като е замесен в митническа измама. “Аз като човек, който е надзиравал митническата администрация, не мога да подкрепя такъв човек”, обяви Кадиев.
Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г., и според резултатите от проверките Николов е ощетил държавата с 687 123 лева.
Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години
Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма “Бове – 1” – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче “Бове – 1”, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция, “Митници”. Още две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката. Най-накрая на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Интересен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов. Той обжалва пред Бургаския районен съд. Оправданието му е, че митническите документи са попълвани не от него, а от пълномощника му Славей Николов. Пред съда Славей Николов отрича да е съставял, попълвал или подписвал книжата. Графологична експертиза обаче така и не е направена.
Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество “ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: “търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името “ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на “ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на “ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес.
Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. Има три коли “Пежо 206”, “Опел Кадет” и “Лада Самара”. Притежава апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.
Един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел “Белица”в Приморско, е собственост на кандидат-кмета. Това обаче удобно е пропуснато в имотната му декларация.
Освен имотите и колите си в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма “КБС” ООД с основен предмет на дейност туризъм, хотели и има 50% дялово участие в “Европа 5” ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. “КБС” означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на “КБС” е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в “Европа 5”.
Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на “КБС” въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие-хотел “Белица” в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.
Зад Димитър Николов стои и лидерът на така наречената партия “Средна европейска класа” (СЕК) на бургаския бизнесмен и общинар Георги Манев.“
Такива бяха и вероятно такива са и сега, както ще бъдат и в бъдеще ония, които отново искат да смучат от вашите данъци и такси, да градят „бъдещето“ на Бургас, тясно преплетено с интересите на т. нар. „приятелски фирми“ от Йоаново време. „Бъдеще“ със скъпи данъци и такси, съсипия на малкия и средния бизнес, висока безработица, отвратително здравеопазване, безхаберие за чистотата на въздуха и водата, която пием, с порутена инфраструктура в крайните бургаски квартали, с едни от най-високите кредитни задължения на глава от жителите на града ни (по 190 лв. на всяко живо човешко същество в Бургас срещу 32 лв. на човек в София?!) и най-важното-с криминално минало и нагласи, които не се променят и след години. Народът го е казал просто: „Вълкът козината си мени, но нрава си не“.
Вобщественото пространство се спрягат различни предположения за личното състояние на кмета на Бургас Димитър Николов. Те вървят от 5 млн. лева и стигат до над 100 млн. лв. Не че който иска, не може да влезе в сайта на Сметната палата, за да проследи декларациите му от последните 10 години, през които той каро вече трети манда като градоначалник. Стига да вярва на официално изнесените данни, разбира се.
За годините на кметуване му, от различни европрограми, от националното субсидиране и от общински средства през подписа му са минали над милиард евро. Блажени са вярващите, които мислят, че е възможно някой да пази кацата с мед и да не бръкне нито веднъж в нея.
Но да оставим предположенията и да опитаме да се опрем на фактите.
Димитър Николов е съсобственик от луксозния хотел „Белица“ в Приморско. Придобил е 50 процента от имота чрез фирмата си „Европа 5“ ООД (негов съдружник там е Симеон Симеонов, най-близкият човек на кмета, когато става дума за печеливши сделки).
Самият Николов не отрича, че е притежател на хотелски комплекс. Произходът на средствата за закупуване и ремонт на почивната база обяснява с частния си бизнес, който имал преди да стане градоначалник, още от времето, когато бе управител на шоколадовата фабрика в Бургас „Победа“. По тази тема обаче Николов не обича да навлиза в детайли, които биха го вкарали в евентуален капан. Някой би се запитал дали действително управителските заплати в българските фирми са толкова високи, че с тях човек да си пазари хотели.
За всеки случай бургаският кмет е прехвърлил собствеността си (от „Европа 5“ и от самия хотел) на името на съпругата си Гергана Николова още в началото на първия си мандат. Вероятно, за да не бъде по никакъв начин уязвим.
Хотел „Белица“ е разположен на площ от 13 декара, има собствен парк и басейни. Сградата е със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, на разгъната застроена площ от над 7000 кв. м.
Това всъщност е имотът на бившата почивна станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас, строена по соц време. Специалисти определят, че сегашната продажна цена на хотелския комплекс е над 5 млн. лева.
Оттук нататък започват питанките. Първата е свързана със самата фирма „Европа 5“ ООД. Това не е стандартното дружество с ограничена отговорност, чийто типов капитал е 5000 лева. Според Търговския регистър, делът на жената на Николов във фирмата възлиза на точно 285 420 лв. Някой ще си помисли, че този дял с развитието на бизнеса през годините е нараствал, за да стигне до това число. Само дето не е така.
Дружественият договор на фирмата е сключен между двамата съдружници – Симеон Симеонов и Гергана Николова (съпругата на кмета), на 11 ноември 2007 г. (буквално дни след изборите за местна власт), а е записан в търговския регистър на 17 август 2008 г. Оттам пък е видно, че капиталът на фирмата от общо 570 840 лв. е внесен от двамата съдружници към момента на учредяването й.
Пита се откъде Николов е имал толкова много налични пари, че да ги изсипе накуп при регистрацията на новата фирма? Също и откъде е имал и милионите, вложени в капиталното преустройство на сградата на бившата почивна станция, превърната от него в луксозен хотел.
Самият той простичко обяснява, че се бил занимавал с бизнес преди началото на кметската си кариера. Но пропуска да уточни какъв точно е този печеливш бизнес, както би сторил всеки политик, който иска да бъде напълно честен и открит. Магазини ли е имал, складове ли, търговия ли е въртял, посредник или предприемач ли е бил? Не, кметът Николов удобно ни спестява тези подробности, за какво да ни обременява с тях…
По-паметливите биха се сетили, че в зората на демократичните промени у нас, той се е занимавал с нелегален внос на сухо мляко от Молдова и други бивши републики от някогашния Съветски съюз. Още през 2007 г. български медии публикуваха факсимилета от прокурорски постановления срещу Николов за доказана контрабанда, които обаче така и не влязоха в сила заради кметския му имунитет.
Друга фирма на Димитър Николов – ЕТ „Бове – 1“ (преобразувана всъщност в „Европа 5“), според същите твърдения в медийни публикации, била залавяна от митническите власти с подправени фактури, а заради дейността й, излизаща от рамките на закона, били завеждани следствени дела и прокурорски преписки.
Каква е истината, това си знае само Николов, тъй като митническите, следствените и прокурорските архиви от онова време най-вероятно са унищожени. Може би поради давност, а може би и като услуга за кмета-слънце на Бургас.
Паметливите биха се сетили и за „Аферата Корал“, от която бургаският кмет излезе по-богат с няколко милиона. За тези, които са забравили този епизод от битието му, ще припомним историята накратко. Николов и съдружникът му Симеон Симеонов изкупуват на безумно ниската цена от 7 щатски долара за кв. м. 130 декара общинска земя в Царево на първа линия до морето, т.е. на самия плаж на бившия къмпинг „Корал”, намиращ се на север от Царево. Сделката става факт не без съдействието на тогавашния червен царевски Петко Арнаудов. Впоследствие тази земя, разделена на по-малки парцели, е била препродадена, но вече на двадесет и повече пъти по-висока цена.
Ако всичко това е вярно, то кметът Николов определено е имал добър старт в живота и най-вече в политическата си кариера, довела го до място, през което тече пълноводна река европейски и национални средства. Разбира се, никой не твърди, че той е крадец. Дори не казваме и, че само е гребвал от време на време по шепичка от тази река, за да пъхне нещичко в джоба си. В партия ГЕРБ подобни неща не се толерират, не и ако част от „усвоеното“ не се пренасочва към черните каси на партийната централа. Ние обаче и това не казваме. Но се на-дяваме в някой светъл ден прокуратура, ДАНС, данъчни и всякакви други служби, които буквално изтърбушиха общините, управлявани от „чужди“ кметове, да хвърлят поне едно око и на „своите“.
След като стана ясно, че кметът на Бургас Димитър Николов е най-вероятната номинация за служебен премиер, се появиха информации за някои негови стари прегрешения. Николов, който през февруари т.г. бе избран и за заместник на Бойко Борисов в ГЕРБ, е смятан за един от най-успешните местни управници, но пътят му към властта е белязан от някои интересни моменти в края на 90-те години и началото на новия век, когато е част от СДС-Бургас. Той е областен председател на партията през същото време, водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (заедно с компрометирания бивш кмет Йоан Костадинов), носещ нарицателното име “Общински съвет“ ООД.
Аферата: „Сухо мляко“
От публикация на разследващия журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“ научаваме за злоупотребите на сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кмета на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти) и редица нарушения на Йордан Цонев и върхушката на ДПС.“
Ето какво пише в журналистическия материал, публикуван във в.“Нова зора“ в бр. 35 от септември 2007г. със заглавие „Контрабандист иска да управлява Бургас“.
„Факт е обаче, че част от стоката е влязла у нас контрабандно чрез едноличната фирма на бизнесмена „Бове-1 Димитър Николов“ЕТ.Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси.
Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г. и според резултатите от проверките Николов е ощететил държавата с 687 123 лв. По онова време това са много пари.
Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция „Митници“.
/…/ Две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката.
В крайна сметка на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Любопитен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов.“
Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?
Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала предимно от Украйна, където радиацията от чернобилската катастрофа сее смърт и мутации в радиус от хиляди километри.
Равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето“ е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.
Хайде да застроим Корал
Преди време колегите от Меdiapool публикуваха раследващ материал, в който четем дословно:
„Кметът на Царево Петко Арнаудов и юрисконсултът адв. Евгени Мосинов са ощетили общината със сключването на сделката за продажба на 130 декара земя на първа линия край морето на плажа „Корал“. В договарянето на покупката е участвал и тогавашният общински секретар на СДС– Бургас Димитър Николов, който в момента е кмет на Бургас и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, който към момента отрича това. Той призна обаче, че е съсобственик във фирмата „Витатур инвест“, която е купила атрактивните земи от общината. Впоследствие тя ги е препродала с огромна печалба, без да изпълни инвестиционния си план и да разкрие работни места.“
Друго разследване на Mediapool, установява, че терените на „Корал“ са придобити през 2002 г. по 7 долара на кв. метър или 1 800 000 лева, а през 2006 г. са препродадени чрез свързани фирми на цени от 175 до 400 евро на квадрат. Всичко това означава, че сделките са донесли на собствениците на „Витатур Инвест“ близо 30 милиона евро печалба.
Според създателя на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, който живее във Франция, но е жител на крайморското селце Варвара корупционните схеми в община Царево при сегашния кмет Петко Арнаудов започват през 2002 година именно от плажа „Корал“.
„През 2002 година става една сделка с 130 декара земя, която общината продава по 7 долара на кв. метър на фирма „Витатур инвест“, основана от бургаски бизнесмени, сред които е Димитър Николов – настоящият кмет на Бургас от политическа партия ГЕРБ. Тогава господин Николов е общински секретар на партия СДС“, разказва Атанас Чобанов.
Всичко е политика, приятели
Според думите на бившия председател на общинския съвет в Царево по това време Димо Иванов сделката за „Корал“ е била политическа, защото решението за продажбата не е можело да се вземе без да го одобрят съветниците на СДС. Той твърди, че Димитър Николов, който тогава е общински секретар на СДС в Бургас, е участвал активно в договарянето на параметрите на сделката и е обещал неговите съветници да я гласуват, след което да помогнат за преизбирането на Петко Арнаудов (БСП) за кмет.
На заседанието, на което се решава сделката, присъства Димитър Николов като представител на „Витатур инвест“, който не говори нищо на заседанието, но неговата работа е свършена най-вероятно преди началото на това заседание с местните представители на СДС-Царево.
„Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов (виж видеоинтервю с Димо Иванов и Николай Николов).
Чиста печалба
В публикация на Меdiapool, озаглавена: „Съмнения за „спестени“ данъци и странни комисиони в скандалната сделка „Корал“, става ясно следното:
„Ясни са точните суми, декларирани от крайните купувачи на бившите общински земи край къмпинг „Корал“. Проверка в имотния регистър показа, че в периода 2007-2009 г. 125 356 кв.м са продадени на испанската фирма „Ибердрола Инмобилиария“. Пред държавата е деклариран материален интерес за общо 32 603 599 лева или средно по 260 лв. на кв.м.
Това прави близо 30 млн. лева печалба за собствениците на фирмата „Витатур Инвест“.
Фирмата купува земята от община Царево през 2002 г. за 14 лв. на кв.м, с обещания да построи инфраструктура, вилно селище за 2500 души и да разкрие 350 работни места.
Обещанията остават на хартия, но както показват регистрите, печалбата от препродажбата на земята е съвсем реална.
ъдружници във „Витатур Инвест“ в момента на покупката са три фирми, сред които е и „Европа 5″ ООД на Симеон Симеонов и бургаския кмет Димитър Николов.
Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов (БСП) твърди, че общината е преговаряла директно с Димитър Николов, тогава секретар на областната структура на СДС. Той обещава неговите съветници да подкрепят продажбата и след това да подкрепят на изборите кмета Петко Арнаудов (БСП), което и става.
При усвояването на печалбата от земите фирмите вече са други, но зад тях стоят същите хора. Приходите са разделени сравнително равномерно, като всяка от фирмите зад „Витатур Инвест“ осребрява приблизително 10 млн. лева. По-конкретно: 9 399 000 лв. за фирмата „Лари“ ЕООД на Симеон Симеонов (съдружник на Димитър Николов в повечето му фирми-бел. ред.); 10 100 849 лв. за „Българско Туристическо Дружество Глобал Турс“ АД (където Димитър Николов е бил представител и управляващ-бел. ред.) и още 13 103 750 лв. за други две фирми.“
На 18 май кметът на Бургас Димитър Николов празнува 51-ия си рожден ден. Да му е честит на патерица!
От местните медии се разбра, че един от най-обласкаваните и най-излъскваните имиджово градоначалници на ГЕРБ е празнувал тази година делово и не толкова шумно – събрал подчинените си в къщата за гости “Русалка” в парк Росенец, собственост на общинското предприятие “Общински имоти”. За разлика от миналата година, когато, разказват бургазлии, честването е било като на национален празник. Помпозно, охолно и на широко – най-напред в Морското казино с поне двеста гости, после в легендарния хотел “Приморец” с едноименния по-тесен кръг от приятели, бизнес партньори, приближени… Забавлявала ги, казват, изключително известна певица от града, дето под 5 бона за участие не взимала…
От години образът на Димитър Николов като едно от най-успешните лица на управляващата вече близо десетилетие партия, се вае старателно. Горе-долу толкова той властва и в Бургас. За това време успешно
е изградил и собствената си бизнес империя
и собствената си обслужваща администрация, и собственото си лоби по върховете на властта, и собствените си депутати.
От имиджа на кмета резултатно са изтрити нелицеприятните биографични факти, централните медии не се занимават с необяснимото му лично благосъстояние, единствено малки местни сайтове и заядливи бургазлии във форумите под техни публикации циклично продължават да задават неприятни въпроси.
Именно там някъде прочетохме странно звучащата на пръв поглед “спекулация”, че този толкова успешен гербаджийски управленец от известно време упорито търси всякакви начини да се спаси от Бургас. И че след като демаршът му пред президента Румен Радев да бъде изпратен посланик в Москва се увенчал с категоричен крах, сега фикс идеята му била да оглави листата на ГЕРБ за евроизборите догодина.
Ето в какви граници варират мненията за Димитър Николов. Насладете се на славословенията за кмета в “Черноморски фар” от онзи ден:
“Днес рожден ден празнува кметът на Бургас Димитър Николов. Бургазлии са свикнали с неговите успехи, които водят града напред и към по-добро, доказал е, че има визия и знае как трябва успешно да се развива не само един град, а и цял регион.
Сред най-често срещаните и заслужени определения за него са
“най-успешният кмет” и “най-обичаният градоначалник”
не само в Бургас, но и в цялата страна.
Обикновено е скромен и пестелив в думите, когато става въпрос за лични поводи. Екипът на “Черноморски фар” му напомня, че от баницата с късметите за 2018 година изтегли късмета “Нов дом”. Пожелаваме му да продължава да подрежда добре и всеотдайно общия дом на всички бургазлии – нашия град!”
Защо ли му е на “най-обичания градоначалник” нов дом? Дали пък не е заради мнения като това – от бургаски интернет форум:
“Най-добрият град – с най-много дупки, най-мръсен въздух, най-много онкоболни, най-много смъртност, най-много мутри, най-много пенсионери, най-ниска раждаемост. И най-богатите гербаджии в България.”
Всъщност, кметската кариера на Димитър Николов започва със скандал. В разгара на предизборната кампания през 2007 г. журналистът Асен Йорданов публикува текст със заглавие “Съден за контрабанда ще управлява Бургас”. В опит да предотвратят разкритията, от щаба на Николов изпреварващо обявяват, че срещу питомеца им се готви черна компроматна атака, че е имало заплахи по телефона, зловещи есемеси, рязане на гуми и прочее драматургия. В крайна сметка обаче истината е огласена – чрез фирмата си “Бове-1 Димитър Николов” ЕТ в периода 1995-1996 г. бъдещият самодържец на Бургас е внесъл контрабандно от Молдова 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митническите власти, съответно не са обложени с данъци и такси. Според връчените на Николов наказателни постановления, той е ощетил държавата с над 168 хиляди лева.
За да замажат историята
пиарите на бъдещия кмет бързо организират пресконференция, на която той обявява, че прозрачността ще е цел номер едно на неговото управление и именно затова огласява какво притежава. От този бодър рапорт бургазлии така и не разбират нито колко е спечелил от далаверата със сухото мляко, нито дали се е издължил към държавата. Малко по-късно обаче, след като започва да става ясно, че обявените от Николов “Пежо”, “Опел Кадет”, “Лада Самара”, апартамент в Бургас от 89 квадрата и в Созопол от 46 кв. м, етаж от къща в с. Ветрен, парцел в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. м в с. Велика са само малка част от бизнес пъзела на Николов, бургазлии постепенно схващат, че, както пише Асен Йорданов, ги управлява “мощен бизнесмен с деликатна репутация”.
Та този бизнесмен декларира, че е управител на “КБС” ООД и че има 50% във фирмата “Европа 5” ООД. Оказва се, че “КБС” не е ООД, а ЕООД, че негов едноличен собственик е “Европа 5”, която пък притежава лъскавия хотел “Белица” в Приморско. За това, че фактически е собственик на луксозен хотел с над 170 стаи, разположен на 13 декара, Николов започва да признава с половин уста чак през втория си мандат. Обяснява, че парите за приватизацията на бившата почивна станция на строително-монтажния комбинат в Бургас били от частния му бизнес още от времето, когато бил управител на шоколадовата фабрика “Победа” /?!/, но така и не казва колко е платил за “Белица”.
Николов не обича да се разпростира особено и върху факта, че фирмата му “Европа 5” е снабдител на Министерството на отбраната с хранителни продукти, основно сухари още от времето на Веселин Близнаков при Тройната коалиция, а той самият е бил директор на “Победа”, който има сходна на частната му фирма дейност. Но пък
кой ли да пита за конфликт на интереси…
Управител на “КБС” и на хотела е Стефан Дубаров. Почти веднага след като става кмет – през януари 2008 г., Димитър Николов назначава бившия също като него седесар за шеф на ТД “Приморие”, което фактически управлява центъра на Бургас, издава разрешенията и определя таксите за всички търговски обекти.
Дяловете си във фирмите кметът формално прехвърля на съпругата си Гергана Николова, която обаче остава съдружник с несменяемия и предан бизнес партньор на Николов Симеон Симеонов. Двамата са заедно още от “Победа” и от “Бове-1” ООД, наследила скандалния “Бове-1” ЕТ, нали помните… сухо мляко, Молдова, контрабанда?
Имената им се преплитат и в една от най-големите далавери по Черноморието – продажбата на близо 130 декара общинска земя на самия плаж на къмпинг “Корал”. Скандалите около “Корал” не спират вече над 15 години. Избухнаха и тази пролет, когато финалният собственик на плажа на къмпинга – испанската фирма “Ибердрола инмобилиария”, го огради, а еколози и десни взеха да пробутват идеята държавата да си върне собствеността, като я изкупи обратно за 40 милиона лева.
Началото обаче е през далечната 2002 г., когато Димитър Николов е областен председател на СДС и директор на “Победа”, а тогавашният червен кмет на Царево Петко Арнаудов продава на фирмата “Витатур инвест” АД
общинската земя без търг, без конкурс
или каквато и да е обществена процедура за 7 долара на кв. метър. Фирмата се управлява от Симеон Симеонов, а един от основните й собственици е – хоп! – “Европа 5”. “Лично Николов е направил пътека до Царево, за да прокара решението за покупката на земята, спомня си общинският съветник Димо Иванов, председател на Общинския съвет тогава”, пише преди години в. “Уикенд”.
“Правихме срещи и в кабинета на Николов в “Победа” в Бургас, където той ни уверяваше, че всичко обещано ще бъде изпълнено”, признава председателят пред изданието. Обещанието е върху дюните на плажа и къмпинга да се строи огромно ваканционно селище, инвестицията да достигне 15 млн. долара, а на работа да бъдат наети 350 души.
В крайна сметка ваканционно селище, разбира се, няма, земята е препродадена с няколко врътки на няколко пъти, испанците в момента се чудят какво да правят със собствеността си, започват да нервничат все повече, търсят начин да си възстановят инвестицията, а кметът Димитър Николов като че ли гледа все по-благосклонно към идеите държавата да извади 40 милиона, за да ги успокои… Защо пък не, след като казват, че от “Корал” той
лично е забогатял с минимум 6 и половина милиона евро?!
Ако обаче човек погледне имотните декларации на “най-добрия кмет”, остава с впечатлението, че е гол и бос като църковна мишка. Почти всичките графи са попълнени с “нямам нищо за деклариране”. От времената на оная стара “Самара” и “Опела”, нали си спомняте, МПС семейство Николови нямат. Нито той, нито г-жа Николова. Нищо, че цял Бургас познава “Тойотата” РАВ4, която управлява съпругата му, познава и номера й, и маниера на кметската съпруга да паркира все на забранени места и все без да плаща глоба. Нищо, че цял Бургас познава “Фолксвагена пасат” на кмета. В декларациите му той не съществува.
Опциите са две. Или честният кмет упорито (и безнаказано) попълва декларации с невярно съдържание, или някой услужливо предоставя на семейството автомобили за ползване. Което пък логично поставя въпроса – срещу какво?
Бургаското обществено мнение криволичи по въпроса колко точно богат е неговият кмет. Предположенията варират от 10, та чак до над 100 милиона лева. Който иска, може да вярва на декларациите му към Сметната палата. Който иска, може да се вслушва в мненията на онези бургазлии, които припомнят, че за трите мандата кметуване от европрограми, национално финансиране, саниране, субсидиране, общински бюджети през ръцете му са минали милиарди. И да поразмишлява защо най-новият и най-модерният прякор на кмета в Бургас е Митко Мойто…
Човек би могъл да поразмишлява, разбира се, по-надълбоко и по друга тема. Как е възможно г-жа Гергана Николова, която всъщност е учителка по математика в Природо-математическата гимназия, да е толкова широкомащабна бизнесдама?! Тя ръководи с размах и “Европа 5”, и собствената си “Йори” ЕООД, и фирмата си за образователни услуги “Миза-71”. Управлява хотели, стопанисва десетки декари лозя в руенското с. Просеник, инвестирала е там и в 57 декара насаждения от киви, говори се упорито, че неформално има пръст и в голяма мандра в село Драчево, че има там и малинова плантация. И някъде в промеждутъците смогва да преподава на децата математика, да готви отбори за олимпиади и международни състезания, че дори и да е доста успешна в това.
“Йори” ЕООД най-изненадващо се появява дори като спонсор на тържествата за Сирни заговезни в самоковската местност Лаго. Както се казва, нерде Бургас, нерде Самоков… Но дали пък е чак толкова изненадващо, ако човек се заслуша малко по-внимателно в бургаската мълва, че любимият кмет наскоро е станал собственик на имот на Боровец. Разбира се, отново “неформално”, без да е явен собственик, за да няма нужда излишно да затормозява имотните си декларации с още повече цифри.
Защо нарекохме Димитър Николов недосегаем кмет?
Проверки срещу него няма. Всичките са приключени и погребани. В Бургас се знае, че всичко се случва, когато и ако кметът поиска и само след като по надлежния ред е отчислено “Мойто”.
В администрацията му
отбраната е кръгова и омертата – тотална
Най-довереният му човек – шефът на общинското предприятие “Спортни имоти” Живко Иванов, е възприеман почти официално като една от личните касички на кмета. Другата е Тина Писарова, директор на споменатото в самото начало предприятие “Общински имоти”. И двамата през 2015 г., въпреки че са избрани за общински съветници, саможертвено обявяват, че се отказват от местата си от преданост към кмета и остават в администрацията му.
Семействеността в общината е почти като в Хасково, но това дори не се коментира. Достатъчен е примерът с брата и сестрата Иван и Богдана Апостолови. Той – управител на общинската фирма “Благоустройствени строежи”, тя – директор на дирекция “Човешки ресурси” в общината.
Дори бургаските депутати си налягат парцалите, мълчат и услужливо извъртат очи, колчем стане дума за единовластието на Николов. Най-добре си е само хиперенергичната Галя Василева. Всеотдайната амбициозна активистка на местната организация на ГЕРБ и племенница на Димитър Николов е личната му инвестиция в парламентарната група на ГЕРБ, която достойно защитава интересите на вуйчо си. Вярно, с полубрат й Тошко Йосифов, нашумял като рапъра Маниака и автор на “Бум мада фака”, през 2009 г. не се получи и Борисов лично го извади от парламента заради скандалното му минало. Но пък важното е, че кметът в крайна сметка си има собствен доверен депутат.
От 2010 г. Димитър Николов е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Вече е и зам.-председател на партията на Бойко Борисов, не че освен Цветан Цветанов някой там има значение.
В официалната му биография на страницата на ГЕРБ няма да прочетете, че е бил в СДС, нито че е бил областен председател на сините и водач на групата им в общинския съвет. Няма да прочетете нито за “Корал”, нито за шестте милиона, нито за “Европа 5”, нито за хотела в Приморско, нито че плаща поне по 60 бона годишно за следването на щерка си в Лондон вече четвърта година, нито за цъфтящия бизнес, уж прехвърлен на жена му.
А може би заради всичко това, което там няма да прочетете, Митко Николов вече трябва да се оглежда за нови територии. Или за бягство…
Шефовете на общинските фирми “Спортни имоти” и “Общински имоти” Живко Иванов и Тина Писарова – най-доверените на Димитър Николов в общината
Скромното
Вместо заключение
„Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия.
За да има обективна журналистика, тя трябва да не е обвързана с политическата конюктура. Но дали това е така в Бургас? Ще разберете в следващите редове.
Започваме с популярния световно неизвестен
ЖЪЛТ сайт флагман.бг
Кои са флагман.бг ли? Ако питате ,значи не сте от Бургас.Това са уникално надменни „журналисти“,които никога не са учили журналистика никъде,камо ли да имат кетап. За това пък са бухалка на ГЕРБ и Валери Симеонов срещу всеки неудобен на властта.
Керанка Касабова – главна редакторка на сайта е жена на Валентин Касабов- дясна ръка на вицепремиера Валери Симеонов. Освен това има множество сигнали, че когато инвеститор идва в Бургас да инвестира се урежда среща с кмета на ГЕРБ – Димитър Николов , на която „услужливо“ се препраща да рекламира в сайта на Керанка Касабова. Том обаче му се обявява една сума (рушвет), който трябва да заплати за да получи одобрение за проекта. Тази сума се изписва като реклама към сайта флагман.бг. Това е обиграна схема за рекет над инвеститорите и може би това е и причината в Бургас да няма много частни инвестиции. Освен разбира се, фирмите на ГЕРБ.Между другото ,сумите за рекет,които се обявяват са за по няколко стотин хиляди лева или понякога евро.
Всеки може да си поръча статия във флагман.бг.
Струва между 200 и 500 лева. Стига тя да не вреди на техните покровители – Бойко и Валери Симеонов.
Сайтът флагамн.бг случайно е спечелил миналият месец обществена поръчка за пиар на полицията в Бургас и малко Търново. Ах,колко случайно.
Бургас инфо е сайтът – пиар агенция на кмета на Бургас – Димитър Николов от ГЕРБ. Същият сайт е осъществил предизборните кампании на ГЕРБ в Бургас ,както за кметските избори,така и за всички избори досега.
Кой е Димитър Николов – кмет на Бургас от ГЕРБ и каква е връзката със сайта Бургас инфо… Ще прочетете по-долу:
Престъпление без наказание
Годината е 2007-ма.
Местна медия публикува разкритие за контрабанда на сухо мляко замилиони .
Цитираме без редакторска намеса:
Началото
„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1“ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на „Слънчев бряг“ АД Малина Бакалова. Това – между другото.
Същественото е Дунав мост
Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост. Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление? Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.
Схемата
На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на 23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи. Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици. Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост. Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие. Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото. Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия. Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество. Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. „Самуил“ 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. „Батак“ II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист. На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно. Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда. Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец. Прави впечатление и „наглостта” с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.
Развръзката
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента. Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”. Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г. Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите. До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно, или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години. Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България. „Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание” споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.
Темида гледа през превръзката
На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление. Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.
Справедливост с мирис на корупция
„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева. На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписа е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива. Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам. Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно. И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си. Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.“
Бизнесменът е прозрачен, но не съвсем
Колко е спечелил от далаверата със сухото мляко кмета на Бургас и какво е върнал на държавата, не е ясно. Според имотната декларация на тогава 40-годишния Николов, която бе оповестена от предизборния му щаб, той не е голям богаташ. Имал бил три коли „Пежо 206“, „Опел Кадет“ и „Лада Самара“. Притежавал апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.“Искам бургазлии да знаят какво притежавам преди да бъда избран за кмет на Бургас, като по този начин подчертая намеренията си за прозрачно управление“, каза самият Николов.Освен движимите и недвижими имоти в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма „КБС“ ООД с основен предмет на дейност туризъм хотели и има 50% дялово участие в „Европа 5“ ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. „КБС“ означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на „КБС“ е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в „Европа 5“.Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на „КБС“ въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по южното Черноморие хотел „Белица“ в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага с 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По Татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.
Далавера 2
Когато осъществява гешефта с плажа Корал през 2002 г. Николов не е в ГЕРБ, а в СДС. Пряк негов съучастник в схемата е „червеният“ кмет на Царево Петко Арнаудов. Двамата се договарят общинските съветници от БСП и СДС в Царево да гласуват продажбата на 130 декара земя на първа линия до къмпинг „Корал“ за 950000 долара. Купувачите обещават огромни инвестиции и инфраструктура за общината, но истинските им намерения са да препродадат земята с огромна печалба. Именно това се случва няколко години по-късно. Печалбата от препродажбата е около 40 милиона евро.
Пречка за планираната схема обаче се оказва защитената зона „Блатно кокиче“. На власт тогава е НДСВ и е нужна намеса от София. Случайно или не, царистът Владимир Каролев е в борда на фабрика „Победа“ заедно с Димитър Николов и другите купувачи на земята. Случайно или не, защитената зона с блатното кокиче е премахната от „жълтият“ зам.-министър на екологията Николай Куюмджиев със заповед от 11 август 2003 г.
Далаверата със земите на „Корал“ е може би най-подробно разнищената и най-мащабна злоупотреба с държавен ресурс по Черноморието. Тя показва недвусмислено, че политическата корупция няма цвят и идеология. Черно на бяло беше разкрит целият механизъм на престъпно осъществена приватизация на земи с огромна печалба за частни лица и политици, съответно загуби и пропуснати ползи за общината и държавата.
Съвсем предвидимо, властимащите бранят като Матросов печалбата на члена на ИС на ГЕРБ Димитър Николов и неговата компания. МОСВ отказа да възстановизащитената зона „Блатно кокиче“, въпреки факта, че ценното растение е оцеляло под булдозерите и вирее там в големи количества.
Историята започва през 2002 г., когато за кмет е избран Петко Арнаудов от БСП. Времената са трудни за общината, хазната е празна. Кметът се опитва да убеди общинарите, че трябва да се привлекат инвеститори, като им се продадат атрактивни земи.
Първият голям инвеститор е „Витатур инвест“ АД, който пуска оферта да купи 130 декара земя на първа линия край „Корал“ за… 3.5 долара на кв. м. Компанията е създадена само няколко месеца преди това, а съдружници в нея са три фирми, чиито собственици са свързани с известното предприятие за производство на захарни изделия „Победа“ АД. Изпълнителен директор на предприятието тогава е сегашния кмет на Бургас от ГЕРБ Димитър Николов. Тогава той е и областен секретар на СДС-Бургас с пряка отговорност да надзирава хората си в Царево.
„Витатур инвест“ предлага на Община Царево да купи земята, да построи инфраструктура и ваканционен комплекс за 2500 души, и да разкрие 350 работни места. След множество политически договорки между тогавашното икономическо мнозинство на БСП и СДС, общинският съвет приема продажбата на земята срещу 7 долара на квадрат.
Седем години по-късно земята вече е препродадена с огромна печалба, няма изпълнена инвестиция, а кметът на Царево Петко Арнаудов все още не е предявил иск за неизпълнение на договорите.
Политически сделки
Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов свидетелства, че зад одобрението на продажбата стои политическа сделка.
Преговорите с общинарите се водят от Димитър Николов в Царево и в неговия кабинет във фабриката в Бургас, спомня си той. Николов пряк е съдружник във „Витатур Инвест“ чрез „Европа 5“.
„Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов. (виж видео интервю с Димо Иванов и Николай Николов).
На заседанието на общинския съвет от страна на „Витатур Инвест“ присъстват Милко Милков и Димитър Николов, спомня си Димо Иванов. Те представят фирмата си като мощна компания собственик на хотели в Слънчев Бряг, София и Пампорово.
От офиса на бургаския кмет заявиха, че той няма да коментира сделката, тъй като не е участвал пряко в управлението на „Витатур“, въпреки че е съдружник с управителя й Симеон Симеонов в „Европа 5“, един от акционерите във „Витатур“.
И съпартийци на Аранаудов със съмнения за сделката
Въпреки предварителната политическа договорка обсъждането не минава съвсем гладко. Сред някои от общинарите, и то съпартийци на Арнаудов, има съмнения, че обещанията на инвеститорите са голословни. „Какво ще стане, ако вземат земята на тази ниска цена и после нищо не инвестират?“, питат общински съветници на заседанието. Те настояват в договорите за продажбата да се поставят изрични условия на фирмата.
С решението си Общинският съвет (ОС) възлага на кмета да сключи договори с условия, чието неизпълнение да е основание за разваляне на договора. [решение 1] [решение 2] [решение 3]
Арнарудов обаче не изпълнява дословно решението на ОС. В сключените от него договори за продажба условията са отбелязани, но не е записано, че неизпълнението им води до разваляне на сделката. Вместо това са вписани парични неустойки. Ако „Витатур инвест“ не построи ваканционния комплекс в срок от 3 години, трябва да плати на общината 1000 лв. за всяко неразкрито работно място и 10000 лв. за всеки просрочен месец. [договор 1] [договор 2] [договор 3]. Сключени са 8 отделни договора за всеки един от продадените парцели.
Според бившия общински съветник Никола Николов (виж видеото) това е първата корупционна сделка на Петко Арнаудов с дейното участие на адвоката Евгений Мосинов. По-късно Мосинов взема дейно участие и в проекта „Златна перла“. Николов говори за раздаване на подкупи на общинските съветници, за да прокарат решението. Николов сезира прокуратурата, но без резултат.
Първи опит за спирачка
Областният управител Иван Витанов обаче отменя сделката. „Община Царево допуска продажба на общинска собственост без ясно регламентирани правила и условия, които да бъдат уредени при провеждане на търг или конкурс, както и без мотиви за направения избор на купувач“, заявява Витанов в заповедта си за отмяна на спорното решение.
Той завежда две дела срещу община Царево, но и двете ги губи пред Върховния административен съд. В първото дело ВАС счита, че общинският съвет може да продава без търг и конкурс, а във второто отсъжда, че след като съветът е наредил на кмета да сключи предварителен договор, то областният управител няма право да се меси.
Месец след делата, на 07.08.2003 общината продава останалите 95% от земята на „Витатур инвест“. Година по-късно, на 19.11.2004 г. ВАС ще купи от Община Царево терен на първа линия в Лозенец на доста изгодната цена от 14 лв на кв.м, на който построява почивна станция.
На редовните местни избори през 2003 г. СДС спазва уговорката за подкрепа на Петко Арнаудов. След преизбирането на кмета бившият председател на СДС в Царево Валентина Василева става негово доверено лице и шеф на дирекция в общината. В края на 2006 г. тя получава и право на строеж като крайно нуждаеща се, но това е отделна тема.
Добра печалба
Инвеститорският устрем на „Витатур Инвест“ секва някъде към края на 2003 г. след като придобива окончателно тези 130 декара и още няколко малки прилежащи терена. В продължение на три години фирмата не предприема нищо. През 2006 г. „Витатур“ се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс.
Проверка в имотния регистър показва, че разпродаването на земята, купена на безценица от Община Царево, минава през два етапа. В първия кръг се включват 8 свързани със собствениците на „Витатур Инвест“ фирми. Във втория етап фирмите са 4 на брой, също така свързани с „Витатур“. Крайният (засега) собственик на огромната част от парцела е испанската компания „Ибердрола инмобилиария“. По-малък собственик е „Прайм пропърти“, свързан със столичния общински съветник от НДСВ Владимир Каролев
„Ибердрола“ отказва да назове точната цена, но фирмата не е придобивала други терени в района, а на сайта си е обявила инвестиция от 44.6 млн евро. Така кв.м земя излиза на зашеметяващата цена от над 400 евро. Справка от сайтовете за търговия със земя в България показва, че 125 от 130-те декара около „Корал“ са предложени през 2006-2007 г. за продажба за 35 милиона евро. През това време бюджетът на община Царево продължава да е продънен.
„Прайм“ купува терените по 175 евро на кв.м. Данните са от публичен одит на дружеството за борсата от 2006 г.
Става въпрос за същата земя, закупена от община Царево по 7 долара на квадратен метър четири години по-рано. Само от препродажбата на тези 25 декара печалбата е над 4 млн евро.
Заличеното със заповед блатно кокиче все още вирее на „Корал“
Ако се върнем в началото на сагата, проблем за бъдещия строителен проект се явява защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“. Този проблем е отстранен със заповед РД-1030 от 11 август 2003 г. на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ), подписана само четири дни след като „Витатур“ става 100% собственик на терените. Той заличава защитената територия „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.
Според експерти на РИОСВ – Бургас, направили проверка в района на „Корал“ през месец май същата година, „върху цялата площ на защитената територия, възлизаща на 50 дка, не е намерен нито един екземпляр от вида блатно кокиче, основен предмет на опазване на защитената територия“. Регионалната инспекция прави предложение до МОСВ за заличаване на обекта.
МОСВ назначава втора проверка от комисия, в която трябва да има представители на РИОСВ, Областната управа на Бургас, МРРБ, Община Царево, Държавно лесничейство Царево и Общинската служба „Земеделие и гори“ – Царево. Въпреки че всички те са редовно призовани, при проверката на комисията на 24 юли присъстват единствено РИОСВ -Бургас, общината и лесничейството.
Комисията „констатира, че на територията на природната забележителност няма блатно кокиче (включително и през сезона на цъфтеж), като стига до заключението, че вида е изчезнал три години преди това“. Комисията предлага заличаване на територията.
Според сегашния министър на околната среда и водите Нона Караджова „проведената процедура по заличаване на природната забележителност е напълно законосъобразна“. Това става ясно от отговор на Караджова от 28 май тази година на запитване от народния представител Лъчезар Тошев (СДС).
Истината обаче е, че въпреки министерска заповед от 2003 г., с която е заличена защитена територия и природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“, растението до ден днешен не е изчезнало от местообитанието си и оцелява под веригите на багерите, които тази пролет му пресушиха блатото (видео).
От фирма „Райд Екстрийм“ (въпросните сърфисти, бел.ред.), която е наела и поддържа държавния плаж, заявиха, че искат възстановяването на резервата, защото на „Корал“ наистина има блатни кокичета. Те изразиха готовност дори да платят за изготвянето на експертизата, която да определи новите граници на един бъдещ резерват. Блатното кокиче е изключително рядък вид. Растението съдържа вещества, които са изключително ценни за фармацевтичната промишленост за производство на медикаменти за болни от левкемия.
Жълто
През 2003 г., когато Куюмджиев заличава защитената територия на блатното кокиче, известният царист Владимир Каролев е в борда на бургаската захарна фабрика „Победа“АД, заедно със „създателите“ на „Витатур“ Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, Димитър Николов (областен председател на СДС) и Мариета Тошева. Формално той не фигурира в нито една от фирмите основали „Витатур“ („Европа 5“ и „ЗИТ“), но освен от „Победа“, името му изкача и от „Балканска консултантска компания“.
СделкитеДве от фирмите основателки „Европа 5“ и „Ленор“ са свързани с бургаската фабрика за захарни изделия „Победа“ АД, в чийто управителен съвет по това време са Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, областният председател на СДС Димитър Николов (изпълнителен директор), царистът Владимир Каролев и Мариета Трошева (прокурист). Трошева е също и в УС на „Витатур Инвест“.
И докато „Ленор“ е лесна за проследяване, тъй като е 100% собственост на Чоролеев, „Европа 5“ има по-сложен произход.
Тя се отделя в края на 2001 г. от „БОВЕ-1“ ООД, създадена през 1998 г, в която съдружници са Димитър Николов и Симеон Симеонов заедно с Добрин и Радостин Узунови. Николов и Симеонов остават като съдружници в новата фирма „Европа 5“. [документ 1] [документ 2] [документ 3] [документ 4]
Преди „БОВЕ-1“ да стане ООД, от 1992 до 1997 г. тя съществува като еднолично търговско дружество на Димитър Николов, който внася чрез него сухо мляко от Молдова и Украйна. Тогава Николов е разследван за контрабанда на десетки тонове сухо мляко и дори има осъдителна присъда.
„Витатур“ продава 44 декара на „Камон Турс“, собственост на Веселин Стефанов, който е тъст на Симеон Симеонов. „Клио Холидейс“ на Симеон Симеонов купува 30 декара. „Невада Турс“ на Сава Чoролеев купува 17 декара, а „Гобал лизинг консулт енд практис“ ООД отново на Чоролеев се сдобива с 32 декара. 16 декара отиват в „Корал Холидейс“, където 1/3 от собствеността е на „Глобал Турс“ АД (Чоролеев и Симеонов). Семейство Милкови чрез „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ АД се задоволяват с 10 декара. Още 12 декара са продадени на частни лица: Елена Карабелова и Стоянка Чолакова, управител на фирмата „ЕВРОИНВЕСТ-1“.
Имотите, продадени от „Витатур Инвест“ на фирмите от първия кръг, се апортират като капитал на втори кръг от 4 свързани фирми: „Лари“ ЕООД, собственост на „Камон Турс“ и управляващ Симеон Симеонов, „БТД“ ЕООД собственост на „Невада Турс“ с управител Сава Чоролеев и „Българско туристическо дружество Глобал Турс“ АД където собственици са няколко дъщерни фирми на „Победа“ АД, а управляващи са, сюрприз: Сава Чаролеев и Симеон Симеонов. Появява се и фирмата „ШАРК-М“ ЕООД на Милко Милков.
Именно тези 4 фирми продават общо 94.3 декара на испанците от „Ибердрола инмобилиария“.
Отделно от това фирмите от първия кръг: „Невада Турс“, „Камон Турс“, „ЕС ВИ ЕС“, „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ продават директно 25 декара на инвестиционния фонд „Прайм Пропърти“ управляван тогава от Каролев
Чрез нея Каролев участва също така в инвеститорската компания „Прайм Пропърти“ АДЦИС създадена през октомври 2003 г. Един от големите акционери в Прайм е „Българско туристическо дружество Глобал Турс“, което принадлежи на дъщерни фирми на „Победа АД“ и се управлява от братя Чоролееви. През 2006 – 2007 г. компанията инвестира парите на акционерите си в 25 декара от земята на „Витатур“ в къмпинг „Корал“, купувайки ги от свързани с „Победа“ и „Витатур Инвест“ фирми.
„Прайм пропърти“ успява да закупи около 50 дка в района и прави проект за ваканционен комплекс, който ще се разполага на 40 дка. Дружеството има издадено строително разрешително, но все още отлага началото на строителството. Обяснението е, че се проучва инвестиционния интерес и се търсят оператори на хотелските части.
От „Ибердрола“ уточниха изрично, че нямат съвместен проект за ваканционно селище с „Прайм проперти“.
А кой губи?
Към този момент, пет години след като строителството на „Корал“ би трябвало да е приключило както е по договор, няма данни, че кметът Арнаудов се е притеснил за неразкритите работни места и неизпълнените инвестиционните намерения.
Изглежда, че Петко Арнаудов не само е забравил да потърси неустойки, но и няма спомен за тази сделка. „Те („Ибердрола“) са закупили два терена, които преди време бяха реституирани като земеделски земи“, твърди той пред в. „Сега“ на 29 юли 2009 г. Но според имотния регистър „Ибердрола“ не е купувала от други фирми или лица, освен от изброените по-горе свързани с „Витатур инвест“ фирми.
Кметът на Царево би трябвало да носи отговорност освен за неправомерно сключените договори, така и за пропуснатите ползи от непотърсените неустойки по договорите с „Витатур Инвест“, които към момента възлизат на над 3 млн лева. Всеки месец община Царево има да получава нови 80000 лв неустойки от тази фирма.
„Има платени някакви неустойки…“ – отговаря финансовият директор на общината на въпрос зададен от общинския съветник Людмил Николов по време на сесия. До този момент не е ясно кога, колко и за какво е платила „Витатур Инвест“ на община Царево.
Възниква и въпросът дали за ощетяване на общината трябва да се броят само неустойките по договора, или трябва да се пресметне също колко е изгубила тя от продажбата без търг на златната земя край брега.
„На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“
„Цял ден се занимавам само с това, изпратете писмени въпроси и ще получите отговори, заяви в сряда кметът на Царево Петко Арнаудов в отговор на въпрос на Mediapool потърсил ли е неустойки от „Витатур“ заради лъжливите обещания за инвестиции. „На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“, обеща Арнаудов.
Очевидно в тази сделка победата на частния интерес над обществения е пълна. Но вина за това едва ли може да се търси у бизнесмените, които не са длъжностни лица, а като всеки предприемач купуват евтино и продават скъпо. Наистина, не си плащат неустойките, но пък и никой не им ги търси. От друга страна царевският кмет се радва на завиден комфорт и при сегашното управление, в което Димитър Николов като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ има достатъчно тежест.
3. Е-Бургас
Сайтът е собственост на жената Евгений Мосинов.
Кой е Евгений Мосинов?
ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК и председател на БСП- Бургас до 2015г.
Участие в предишен ОбС: мандат 2011-2015 г.
Участник в следните комисии:
Постоянна комисия по обществен ред, сигурност и безопасност на движението – председател
Постоянна комисия по правни въпроси – зам.-председател
Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – председател
Комисия за провеждане на търгове, конкурси, приватизация и реализация на малки благоустройствени проекти – член.
Ето какво написа Биволъ през 2014г. за далаверите, в които е взел участие Евгений Мосинов:
Един от имотите в Парк Странджа, приватизирани от депутата от ДПС Йордан Цонев
През 2001 г. в Община Царево започва истинска инвазия от мераклии за възстановяване на държавни и общински земи, попадащи в границите на Парк Странджа, с удостоверения за наследници. Сред тях е тъстът на Йордан Цонев, Георги Николов Якимов. Цонев, с изключение на един мандат от 2001 до 2005, е неизменен член на Парламента от 1997 г. до днес – бивш депутат от СДС, а сега зам. председател на ПГ на ДПС и като такъв – шеф на Комисията по бюджет и финанси. Същият е познат в Бургас, като крупие в миналото, а после собственик на верига чейнж-бюра, популярен с прякора си Ментата. Името на сегашния ДПС политик е покрито с печална слава от годините на правителството на Костов, когато Йордан Цонев оглави областната структура на СДС, а Венцислав Чамурджиев – общинската. Заедно с небезизвестния Антон Петров – Кабата, те бяха лицето на Синята партия в региона. Архивите /дори и бедни в интернет тогава/ все още пазят спомените за онова мрачно време.
Сценарият с имотите на юг от Царево е следният: Наследници, припознали се за собственици на апетитни парцели на първа линия атакуват имоти, за които няма заявления за собственост от истинските наследници и които по закон трябва да станат общински. Много от тях успяват да се сдобият с решение от Поземлената комисия, за да влязат във владение на десетки декари край Резово и Варвара.
Общината обаче завежда еднотипни дела в Районния съд в Царево и ги печели, защото съдът действително установява, че терените са придобити незаконно. Имотите на тъста на Цонев също са върнати на общината с решение на съда. В защитата на Община Царево ясно е формулирано и подкрепено с документи твърдението, че нито нечии законни наследници, нито държавата е предявявала претенции към тези имоти, които изведнъж са дадени от Поземлената комисия на изникналите претенденти без документи за собственост.
Междувременно властта в Царево се сменя и за кмет е избран червеният лидер Петко Арнаудов. Той веднага маха адвоката на общината – Евгени Атанасов, който е водил и спечелил делата срещу шмекерите с нередовните документи. Заменя го верен партиен кадър на БСП – Евгени Мосинов.
Малко след тази рокада роднините на Йордан Цонев и останалите мераклии за земи обжалват решението на РС Царево на по-горна инстанция в Окръжен съд Бургас, като действат синхронно. Знае се, че негласният водач на групата е именно политикът, който вече се е трансформирал в един от най-близките до Ахмед Доган. Внезапно юристите на общината-ищец започват да се дезинтересират от делата, не се явяват на заседания, пропускат се срокове и в крайна сметка претендентите с нередовните документи печелят и стават собственици на златните земи по крайбрежието. Запознати с казуса коментират пред Биволъ, че обжалването и загубата на тези много чисти казуси със земите в парка не е просто късмет за „собствениците“. „Ако се анализират нещата, вероятно ще си проличи, че това бяха зорлем загубени дела.“, споделя магистрат от Бургас, но добавя, че вече няма кой да търси отговорност от Арнаудов и Мосинов. Особено от сегашните 4 парламентарни партии, които неизменно защитават имотните далавери.
Историята на собствеността, която се проследява в имотния регистър показва, че стремежът да бъдат приватизирани тези ливади и ниви има ясна мотивация: да бъдат застроени. Една част от земите, чрез дарения и симулативни сделки с подставени лица стават собственост на скандалния арх. Калин Тихолов, главен герой в аферата Дюнигейт по застрояването на пясъците край Несебър, която Биволъ разкри в края на 2012 г. Едва ли е чудно, че именно този човек бе предложен от правителството на БСП и ДПС за Министър на новото Министерство на инвестиционното проектиране, което да сложи под една шапка всички инвестиции, заедно с устройството на територията на страната, т.е. „цялата далавера“ в едно. Тихолов е и автор на ОУП на Царево, предвиждащ масово застрояване на защитеното крайбрежие, където попадат и тези земи.
Друга част отива при кума на Йордан Цонев – Милчо Киряков. Киряков е „дясната ръка“ на Цонев, негов бизнес съдружник и едновременно съдружник и с Калин Тихолов. Той е изкупувал и след това продавал земи в парка на жената на Йордан Цонев – Пролетина. В играта с имотите, която е изключително сложна, са включени и фирми, контролирани от Цонев, Киряков и Тихолов.
През 2010 г. пресата гръмна, че прокуратурата разследва мащабна мошеническа схема с емлячните регистри и удостоверения за наследници. (виж в. 168 часа, от 15.6.2010 г). Става дума точно за казуси, които претърпяват неочакван и ощетяващ обрат за Община Царево, вещо бранена в съда от Евгений Мосинов. Заведено е дело срещу неизвестен извършител, по чл.308 от НК – за подправяне на официални документи, което на популярен език ще рече – фалшификат. Тук е мястото да се припомни, че ако се проследи професионалната биография на Тихолов и Мосинов, се вижда странна закономерност, как те следват общи периметри на действие по Черноморието, от община Несебър, бавно слизащи на юг към Резово, като след тях остават опустошени брегове, превърнати в бетонни клоаки за най-ниска класа туристи.
Три години по-късно извършителят все още не е известен на Прокуратурата, макар че е кристално ясно кому е изгодно. Това е и въпрос със занижена трудност към Цацаров, чието ведомство е иззело всички документи за тази мащабна фалшификация.
Правният „мозък“ на далаверата – Евгений Мосинов, сега е доверен човек на Станишев в Бургас и лидер на партийната структура.
Именно бургаската организация беше сред първите, които номинираха Сергей Станишев за водач на листата за евродепутати. Същият този Станишев, който лицемерно се врече да брани Странджа с ресурсите на партията си. Как БСП ще брани Странджа от самата себе си стана ясно с назначението на зам.-министъра Бюрхан Абазов, чийто подпис стои под незаконни продажби на държавни гори и земи в Странджа. Ликвидаторът на природния парк бивш кмет Петко Арнаудов пък бе назначен за шеф на общинските гори в Царево. Да ги пази, както се справи с парка! Двамата герои, които успяха да закрият през лятото на 2007 г. ПП Странджа, заради криминалните действия по незаконно строителство, протектирано от тях, бяха не наказани, а еволюираха с благословията на Станишев. Не може да се отрече незаменимата им роля, че именно тия двама ликвидатори на Парк Странджа предизвикаха всъщност първите масови граждански протести на Орлов мост преди 7 г. – предтечите на сегашната обществена непоносимост към подобен олигархичен начин на управление на страната. След толкова време нещата се повтарят. Обречеността на омагьосания кръг в чиято гибелна орбита ни водят все едни и същи зловещи сенки от зоната на политическия здрач. Явно ролята на Мосинов като верен партиен кадър е оценена по достойнство, защото преди месеци той се издигна до висшия пост – шеф на БСП в Бургас. Грижата за Странджа на Станишев си личи и по принудителното уволнение на Директора на Парк Странджа Стефан Златаров, който го заслужи заради непреклонната си позиция през годините срещу властовите престъпления и своеволия срещу природата и законите на страната. Цинизмът на подобна политическа демагогия би могъл да бъде сравнен с абсурдния пример, ако си представим как зловещия д-р Менгеле би могъл да оглави здравеопазването на Израел след Втората война!
Биволъ от своя страна работи върху разплитането на мрежата от сделки, в която подобно на Дюнигейт се пресичат интересите на водещия политик от ДПС Йордан Цонев и арх. Калин Тихолов, чието протеже Иван Данов стана министър на негово място. Всъщност, ако не бяха разкритията на Биволъ Тихолов сега щеше да е министър и да бъде директно, заедно с Цонев, в явен конфликт на интереси: проектант на ОУП, собственик на апетитни земи за строеж и овластен да сложи лично подписа си за унищожаването на Странджа.
Годината е 2012-та, а Мосинов легализира връзка в журналистка
Илияна Тодинова не само е полегнала на мощното рамо на партийния деец, ами вече се е нанесла и в апартамента му, казват запознати.
Ето какво написа една регионална медия през 2012г.
Бившата звезда на СКАТ тв вече се нанесла в апартамента му
Илияна Тодинова, бившата звезда на СКАТ тв, грейна в широкоразпространен кадър леко полегнала на рамото на БСП-ара Евгений Мосинов. Мосинов е известен още и като бивш председател на Изпълнителното бюро на БСП-Бургас, една от спряганите червени фигури за депутат догодина.
Всъщност любовната връзка между двамата от около две години не е тайна нито в гилдията на журналистите, нито в юридическите и партийни среди. Мосинов дълго бе обсъждан затова, че има хубава любовница и че се грижи по достойнство за нея – задоволява всичките й нужди, дори я снабди със сребрист джип Мерцедес, с който да си джитка напред-назад. Най-големият жест, който обаче адвокатът направи за своята любима брюнетка бе това, че й осигури поле за професионална изява – финансира сайт и списание, където Илияна да показва своите качества на журналист. Злите езици говорят, че Илияна не само цъфти на фотос във фейсбук, качен и на двете Стени – както на Евгений, така и на нейния, ами отскоро се е нанесла официално в апартамента му, даже обзавели една от стаите за сина й, който щял да бъде второкласник.
Дончо Градинаров от години е част от културната бохема на Бургас. Поет, преводач и журналист, но повече известен с безпристрастната си гражданска позиция и точните анализи на политическите събития. Роден е през 1945 година, а като журналист е работил в кабелните телевизии „ТВ-Микс” и „RN”, и във вестник „Морски глас”.Автор е на стихосбирката „Преодоляни мълчания”. Завършил е висшето си образование в УНСС. Бил е лидер на КНСБ в „Промет”-Дебелт. През последните години обаче се оттегли от медиите и се занимава главно с преводи и поезия. Често от услугите му като вещо лице се ползват бургаските съдилища.
-Г-н Градинаров, защо се разделихте с журналистическата професия? Чувствате се като част от ненужно поколение или не намирате смисъл в работата на това поприще?
-Всичко е до време. Това не значи че аз или пишещите от моето поколение сме абдикирали от гражданската си отговорност. Съвременната журналистика стана доста по-динамична и е нормално по-млади колеги да носят щафетата. Те са агресивни и работят с повече хъс. Проблемът сега е, че нещата просто се отразяват, а не се търсят корените. Да вземем новите лица в политиката-как се отразяват? Еди кой си се кандидатирал от еди-коя си партия. Избрали го-и толкова. Ама какъв е този човек, от къде идва, какво е миналото му, как се е издигнал, чиста ли му е биографията…? Това остава в сянка или умишлено се отбягва. А после се бием по главите, че отново ни управляват неподходящите хора и държавата е в криза. Съвременната журналистика е в дълг пред обществото.
-Но вие също мълчите. Не считате ли, че ако имате информация в повече е редно тя да излезе на показ?
-Така е. Това, че истината не се търси докрай не е оправдание.
-Добре, Бургас има ново управление. За повечето от новите управници не се знае почти нищо. Вие бихте ли осветлили миналото на някой, например на новия шеф на съвета, Валери Симеонов? Аз знам, че на времето сте били колеги и не може да нямате някаква информация.
-Да, така е. Аз не се притеснявам, но за съжаление, за този човек едва ли мога да кажа нещо положително. Засякохме се за няколко години в „Промет”. Той постъпи като млад специалист в комбината-беше бригадир. Такъв си и остана, въпреки, че упорито търсеше кариера и името му бе сред най-одумваните.
-И сте наясно, че говорите пред жълта медия?
-Аз следя редовно „Солено” и въпреки жанра му го уважавам като издание. Вие много сполучливо се движите на границата на истината и разкритията са почтено представени. На някои това може да не се харесва, но е факт.
-И, какво не знаят хората за Валери Симеонов?
-Този човек е класически пример за нагаждач във всяка ситуация, с оглед извличане на максимална материална полза за себе си. На фона на делата му показната загриженост за благото на обществото е като пир по време на чума. Каквото и да се бълва по подопечната му телевизия, винаги трябва да има едно наум. Не бих го сравнил с Остап Бендер, защото в образа на класическия мошеник Илф и Петров са вдъхнали артицизъм и романтика, а в нашия случай имаме долнопробна проза.
На времето успешна кариера задължително минаваше през БКП. Валери бе подал молба за членство в партията още през 1986 година и много се натискаше, но така и не го приеха.
Повсеместно вече хората не гледат телевизия заради нарочно разпространявани фалшиви новини .
-Знаете ли защо?
-Говорил съм с доста хора от тогавашното партийно ръководство. Бяха го преценили като ненадежден и приспособенец, дразнеше ги и болезненото му чувство за вождизъм. И излязоха прави. През 89-та година той се вживя като репресиран и оглави секцията на „Подкрепа” в комбината. По това време бях начело на заводската структура на КНСБ. Не сме имали конфликти по синдикална линия. Сблъсъкът помежду ни дойде служебно заради ОПИТЪТ МУ ДА ОТКРАДНЕ ВАГОН С МЕТАЛНИ ЗАГОТОВКИ.
-Валери Симеонов е крал метали?
-„Подкрепа” имаше фирма, която търгува със скрап. С приходите се покриваха нуждите от средства на синдиката. И една вечер, в която бях дежурен диспечер, работници подадоха сигнал, че един от вагоните е натоварен не с бракувани метали, а с редовна продукция. Извиках полиция и извършихме проверка-сигналът се оказа правдоподобен. Само няколко заготовки отгоре бяха за скрап, останалото количество бе с качествена стока. Вагонът бе натоварен с 25 тона и подготвен да отпътува с композиция от заводската гара. След проверката бе откачен и наличните количества-описани.
Международно сдружение «Свободна Европа» обединява родолюбците в Европа срещу мигранти, изнасилвания и отнемане на деца от родителите.
-И какви бяха последствията?
-Ами, всичко бе отразено в дневниците, които и до сега би следвало да се пазят. Аз дадох писмени обяснения по случая. Какво е обяснявал пред съответните органи Валери Симеонов не знам. Не знам и дали прокуратурата е излязла с някакво становище. Със сигурно помня, че ръководството на комбината го наказа само с порицание.
-Какви щяха да са щетите, ако далаверата не е била разкрита?
-Тогава тон скрап се изкупуваше за 80 долара. Редовните заготовки след съответното валцуване излизаха до 250. Не знам дали това е единственият криминален случай, но работниците шушукаха, че е имало система за криминална търговия с метали. Заводът се водеше умишлено към фалит и на края бе продаден.
-Защо след такова сериозно нарушение историята е останала покрита?
-Тогава бяха бурни години-стачки, протести…Никой не искаше да има проблеми със синдикатите. Контролът бе занижен.
-Да не би това да е връзката с прословутото обиране на касата на „Подкрепа”?
-Не. Тогава вестниците писаха. Липсите от касата на почти 200 000 лева бяха установени при тяхна си вътрешна ревизия. За това може да питате някой от по-старите седесари. Аз умишлено не търсех информация по случая, за де не ме обвинят, в качеството ми на актив от другия синдикат.
-Не сте ли получавали заплахи, заради разкриването на далаверата с метала?
-Не. Валери ми подхвърли, че е огорчен заради създадените проблеми, но толкова. Пък и последва смяната му отгоре и той тръгна да прави телевизия. Пътищата ни се разделиха.
-Хората в „Промет” не реагираха ли?
-И преди този случай Валери Симеонов не беше долюбван. Беше уредил договор за поддръжка на електронните системи с частната си фирма. Уж за да се гарантира качеството на обслужването на техниката. Идваше обаче в извънработно време.
-Преди комбината да му прехвърли тази „услуга” не е ли имало такива специалисти?
-Имаше-оттам тръгнаха и ропотите. Валери Симеонов е много мнителен, отмъстителен и злопаметен. Покрай частния си бизнес се изпокара с доста хора. Помня, много бяха отношенията му с Димитър Райков.
-Това не е ли шефът на „Жилищно настаняване”, когото с дрегер на КАТ накараха да духа, за да се докаже, че е пил в работно време?
-Същият.
-Искате да кажете, че тази акция е инсценировка за отмъщение?
-Абсолютно. Казах ви, че Валери е способен на всичко, ако става въпрос за персоната или бизнеса му. В комбината, например, можеше да бъде на щат като среден управленски персонал, но той упорстваше да е на работническа бройка. Не от хуманизъм, а за по-високата заплата. Стартът на частния му бизнес също е обвит в мистерия. От Христо Христов, който бе ликвидатор на фалиралата „Популярна банка-Пеков” знам, че под формата на съдружие са взети 30 милиона лева. Пари, които са от джоба на акционерите и никога няма да им бъдат върнати. Вижте и после-за да наложи телевизията си през какво не мина. Ряза кабелите на конкурентните медии, обяви война на бизнесмени, политици. А връх на наглостта бе в края на миналата година, когато още на третото заседание на общинския съвет си прокара решение, даващо му правото да кабелизира града и селища от общината. Та той още не си е стоплил началническия стол… Това ли е общественият интерес, в името на който се е заклел да работи?
-Интервюто май стана много черно?
-Нали искахте да говорим истината и хората да научат повече.
-Мислите ли, че след като това се прочете, в оформилото се абсолютно мнозинство ще се появят пробойни? Най малкото, заради дистанциране от компрометиращи факти.
Голям протест в Швеция на 5-ти май срещу изнасилванията от мигранти.Петър Низамов е сред организаторите като част от управлението на общата европейска патриотична организация.
-Едва ли. Новият кмет Димитър Николов е поставен в деликатна ситуация. Ще трябва да избира-или абсолютна подкрепа, или да работи по-трудно, но достойно, без политически пазарлъци. Ако се получи разрив, то ще бъде не заради миналото на Валери Симеонов, а заради настоящето му. За негопонятието феърплей не съществува. И това тепърва ще се усеща. Дано повечето съветници намерят сили и се разграничат.
-На национално ниво ГЕРБ и „Атака” са на нож. Това не би ли повлияло.
-Коалиране между двете партии има само в Бургас. Значи Бойко Борисов е дал някакъв срок, за да се види накъде ще тръгнат и докъде ще стигнат нещата. Не вярвам Николов да прави политика на своя глава. Като млад кмет е добре да бъде резервиран.
-Все пак не може да отречем и силната позиция на „Атака” в Бургас
-Да. Валери Симеонов и партията му са във властта по волята на хората. Евтиният популизъм и черният пиар по СКАТ свършиха работа. Политиката на войнствен национализъм обаче е пагубна за моралните устои, особено на младото поколение. „Рубриките” на тази телевизия въобще не искам да коментирам. Обидно ми е да се обсъждат налудничавите внушения на изпаднали журналисти и изперкали пенсионери, които са намерили трибуна да морализаторстват и проповядват омраза. Не виждам и смисъл да обяснявам самото членство на Валери Симеонов в „Атака”. Истината е проста – той е там, защото е намерил начин скорострелно да реализира собствените си планове и амбиции. Учудва ме единствено волското търпение на контролните и регулаторните органи към СКАТ. Десетки са поводите и мотивите за спиране на цялата телевизия, но някой очевидно „благородно” ги подминава. Нищо, че от екрана само Господ не е изкарван като престъпник. В тази вулгарна журналистика няма и капчица морал. Но се разчита на късата памет на хората. Които пък не знам до кога ще търпят хора с ниски страсти да им бъдат съдници.
-Не се ли притесняваш от евентуално завеждане на дело за това интервю? Срещу вестника вече има едно…
-Не съм чул някой да е осъден за казани истини.
243 лева за саниране при 127 лева за квадрат грубо строителство ?! Нормално ли е това или е спекулация ?! Да припомним, че ЦЕНАТА НА КВ.М САНИРАНЕ Е СРЕДНО С ТРУД И МАТЕРИАЛИ ДО 80 ЛЕВА?! А СЛУЧВАЩОТО СЕ МОЖЕМ ДА ГО ОЦЕНИМ КАТО СХЕМА ЗА ИЗТОЧВАНЕ И КРАЖБИ …
В герберския почин държавата чрез общините да санира старите панелки с рекламно – предизборна цел е заложена оная спекулативна схема, която има при автобояджии и тенекеджии. Цената на един нов калник е около 32 лв., но боядисването му струва около 80 лв. примерно за един „Форд“ …
И докато за частниците дирещи печалба това е разбираемо, то за една държава и нейните общини това е непонятно и граничи с кражба и то не за левчета, а за стотици милиони …
Кметът на Бургас Димитър Николов по време на предизборна среща с актива на ГЕРБ по повод критиките от страна на БСП към програмата, станала популярна със санирането на блоковете заяви :
„Това е една програма за цялостно обновление на жилищата, санирането е само една функция от това. Разкрива се цялата сграда., детайлно проверяваме цялата конструкция, там където има корозирали сглобки – се подменят, там, където е необходимо се обработва със специални материали, за да издържат сградите още 50 години. Прави се обследване на етажната система там, където има течове, подменят се инсталации. Освен подмяната на цялата покривна изолация, слагаме и соларни инсталации, които дават безплатна вода на жителите във входа. Средната цена на квадратен метър в Бургас е 140 лева за цялостно обновление, в което влизат работните проекти, енергоефективното обследване, надзорите и всички допълнителни административни ангажименти по този проект.“
Той добави, че 45 хиляди бургазлии в момента чакат да започне обновлението на жилищата им.
Публикация на http://www.mediapool.bg/top-3-na-firmite-poluchili-nai-mnogo-sredstva-ot…обаче показва друго :
Сметката за санираните сгради показва средно по 200 лв./кв. м, което е двойно повече в сравнение с обновяването по програма “Регионално развитие” 2007-2013 г. Най-високата средна цена за саниране е във Велинград – 288 лв./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лв./кв. м, става ясно от изисканата от Медиапул справка.
В публикуваните таблици с информация с източник МРРБ цената за кв.м за санирането в Бургас е ЦЕЛИ 243 лв. , а не 140 лв. / кв.м както ни сапунисва зам.-председателя на ГЕРБ и кмет на Бургас Димитър Николов ?! Разликата е значителна – ЦЕЛИ 103 лв. / кв.м ?! При 12 сгради санирани досега по квадратурата Х 103 лв. отгоре лапачката е за около поне 5 млн. лева досега ?!
Къде е истината в думите на кмета за санирането и печалбата за избраните фирми и то за стотици хиляди на санирана сграда ?!
За пример санирането на бл.61 в жк „Изгрев“ струва според думите на техническо лице по около 17 хил. лв. на апартамент, при 1068 000 лв. предвидена цена по договор …
За тази сума се изгражда до 133 кв.м грубо строителство в Бургас или поне около 30 кв. м при между 200-300 евро с компенсацията за собствениците на земята е себестойността на новото строителство в София …
И ако е вярно, че според думите на кмета Димитър Николов, че 45 хиляди бургазлии още чакат санирането на жилищата си, при цена на кв.м от 243 лева при около 150 сгради при които разликата в цена е от 103 лева на кв.м това прави за една санирана сграда по около 450 хил. лв. гювеч за фирмите , а при бъдещето саниране САМО в Бургас това ще са около 60 млн. лева отгоре и може би ще споделени с някого уредил ги до канчето ?! Не претендираме за абсолютно точни сметки, а за приблизителни, но това са си милиони левове едва ли пръснати просто така за „по-високо качество“ ?! А може и да грешим-все пак не сме учили кметска математика от СПТУ по автотранспорт ?!
Санирането още от самото си начало тръгна с лъжа – бе наречено “безплатно”. Реално се плаща от всички данъкоплатци – включително и от тези, които не могат и никога няма да попаднат в програмата. Този порок на инициативата неведнъж бе критикуван още преди нейното начало. Българската банка за развитие (ББР) отпуска парите, като получава гарантиран от държавата заем. Икономисти вчера разясниха, че играта с този заем е просто счетоводно-бюджетен трик – разходите са записани под линия и не влияят на бюджетния дефицит. За сметка на това парите така или иначе ще трябва да се платят в следващи години, пак за сметка на бюджета и на всички данъкоплатци.
Програмата за саниране създаде перфектната корупционна среда и се наложи местните власти по някакъв начин да бъдат озаптени. На два пъти трябваше да бъдат променяни максималните цени за саниране, по които могат да бъдат сключвани договори от кметовете с фирмите. Първата корекция дойде, след като бе установено, че цените са прекомерно раздути, далеч над всякакви пазарни стойности, да не говорим за елемент на разумност. Имаше и второ занижаване на максималните стойности, което отново изглежда далеч над разумното, а по-внимателна проверка на договорите, на вложените материали, на качеството на работата вероятно ще покаже немалко странности или калпаво изпълнение, което лъсна скоро.
А иначе хвалбите от ГЕРБ продължават, а милионите изтичат в правилната посока в герберския султанат Бургас …
Както ви обещах, публикувам Контрабандното МИНАЛО на кмета на Бургас – Димитър Николов, който рекетира със службите си бургазлии вече над 10 години…
Наказателното производство е прекратено за минтически престъпления – КОНТРАБАНДА за акцизни стоки точно по време на изборите за кмет на община Бургас, когато стана за пръв път кмет.
Г-Н КМЕТЕ, още преди питах къде отиват парите от синя и злена зона -Бургас, както и от ОС “Паркинги и гаражи” …
Парламент доминиран от ГЕРБ и сателити да припомним какви им бяха и са им кадрите и в местната политика
Преди да коментираме това, което е широко известно на цяла България и позабравено в Бургас, е редно да отбележим, че нашата статия не е насочена срещу обикновените честни хора-членове на ПП ГЕРБ, това е техният политически избор и ние го уважаваме. Няма да спрем обаче да разказваме с факти и обстоятелства за криминалното минало на кмета на ГЕРБ в община Бургас, както и за сътрапезниците – сателити които повече от 9 години бяха заедно при гласуването на важни за града ни решения и споделяха радостите на властта. Бургазлии, познайте истината и тя ще ви направи свободни от политическите заблуди. Най-голямата от тях е, че имаме честни и почтени местни политици управляващи Бургас.
Мечтата на почти всеки новобогаташ е да бъде ловец. Едва ли по-различна е била тя и за Димитър Николов към края на 90-те години на миналия век. И също както при лова си е мечтал да удари поне два заека с един куршум и да се похвали с това, а навярно като бизнесмен е мечтаел да удари кьоравото или келепира.
Всеки знае, че понякога мечтите се сбъдват и така станало и с бизнеснамеренията на една притежавана от него и съдружниците му фирма „Витатур Инвест“АД.
Никак не е странна тактиката на Димитър Николов, накратко наречена слънчоглед.
През годините е бил на страната на СДС и то точно, когато СДС взима властта и управлява от 1997г. до 2001 г. След това се ползва и от подкрепата на видни представители на НДСВ, а е и областен председател на СДС-Бургас през същото време и водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (редом и плътно зад гърба на бившия кмет Йоан Костадинов), когато бургазлии го наричали „Общински съвет“ ООД.
През 2006 г. в Бургас се случило нещо странно. Първоначално бизнесменът Ивайло Дражев регистрирал на 10 април 2006 г.СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-ГЕРБ“ заедно с Марияна Янева и Степан Жунгурдиян, а за да не остане по-назад изпълнителният директор на „Победа“ АД и член на УС Димитър Николов регистрира еднолично почти идентично сдружение „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-КЛОН БУРГАС“ на 22.08.2006г.
Та ето ви новината. Първият създател на ГЕРБ в Бургас е Ивайло Дражев. Сегашният кмет Димитър Николов е втори, но както е казал поетът: „Първите паднаха в кърви, последните станаха първи…“
Може би по това време работодателите на Димитър Николов са знаели, че назначеният на длъжността изпълнителен директор на „Победа“ АД има „…влошени финансови резултати в резултат на неефективно управление, както и злоупотреби със служебното положение. За това имало доказателства в счетоводството на фирмата, поради което тя не освободила Николов от отговорност“. Това заявили на пресконференция на 15.10.2007 г. основният акционер на „Победа“ АД и по това време и изпълнителен директор, както и виден лидер на НДСВ, специалист по икономика.
А нашият „вълшебен“ стрелец заявил горе-долу това, че напуснал завода, за да се занимава с политика… Интересното е, че преди това е можел да се занимава с политика и в СДС, но не го е сторил, а дори според представителя на СДС-Царево е взел участие в „политическо търгашество“… Всичко това се случило, може би защото бизнесинтересите на Димитър Николов му пречели да се занимава с политика?!
Ето част от оценката на Людмил Николов (СДС-Царево) публикувана в неговото отворено писмо години по-късно:
„В материала нееднократно се споменава ПП СДС, която аз представлявам в община Царево и хора от тогавашното ръководство през 2002 – 2003, участвали в корупционна схема за продажбата на 130 дка в къмпинг „Корал” и политическо търгашество. Не е моя работа да разследвам хората и фирмите, участвали в тези сделки. За това е сезирана Върховна прокуратура и Окръжна прокуратура – гр. Бургас от 26.04.2010 г. и аз се надявам институциите да свършат своята работа.
Моя работа, обаче, и задължение е да взема отношение, заради всички онези хора – излъгани, обезверени и отвратени от политическата и управленска номенклатура, която през последните години забогатя бързо и неимоверно много.“
Разбирате ли защо г-н Димитър Николов през 2006 г. не е могъл да развива политическа дейност сред тогавашната си партия СДС и е търсел най-вероятно онова ново, което е можело да донесе келепира, разбира се не на готово, а е дебнел като ловец плячката си…
Ето и малко предистория на „плячката“ на г-н Николов:
Контрабанда на сухо мляко
Може би за пръв път в бизнесисторията си Димитър Николов удря кьоравото с внос на сухо мляко от Украйна и Молдова.
Това научаваме от скандална публикация на известния бургаски разследващ журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“.
Три години по-късно той е награден за своята разследваща журналистика. Наградите Leipzig Media Award бяха връчени на 8 октомври т.м. в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.
Ето какво заявява той след награждаването си:
„България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле, отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден”, казва още журналистът.
Материал на Медиапул от 11 окт. отбелязва: “Журналистът, който живее в Бургас, е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците “Стандарт”, “Монитор”, “Политика” и “Телеграф”. В момента е на свободна практика.
В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.“
Точно Асен Йорданов през 1995 г., в репортаж за в. “Стандарт” разкрива и фотографира нелегалната фабрика за цигари в Крайморие, регистрирана на 17.10.1994 г., която е съсобственост на 30% на сегашния премиер Бойко Борисов. На 24.06. 1996 г. Борисов продава дела си във фирмата “Тео Интернационал” на съсобственика на фабриката на Иво Каменов. Въпреки разкритието и започналото разследване, нелегалното производство продължава още три години.
“Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия”, заявява журналистът в Лайпциг пред аудиторията от министри, политици, банкери, журналисти и медийни експерти.
Ето едно професионално журналистическо разследване на в. „Нова зора“ от онова време на криминалния български преход, който явно все още не е завършил. Доказателствата?! Ами припомнете си кой е начело примерно в местното управление на община Бургас, а ако ви липсва информация, прочетете следните материали по-долу. Един от тях си е чист „приятелски огън“ от екипа на в.“Атака“ срещу Димитър Николов и подкрепящия го горещо през 2007 г. лидер на ПП СЕК Георги Манев.
Насладете се на встъпителната част на онова, което ще ви предложим под общото наименование:
БАНДИТСКИЯТ БУРГАС
“Нова зора” – брой 35 – 4 септември 2007 г.
Контрабандист иска да управлява Бургас
Лидер на ГЕРБ мамел години държавата с внос на сухо мляко
Енчо ЕНЕВ
Началото
„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1″ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ.
Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на “Слънчев бряг” АД Малина Бакалова. Това – между другото.
Същественото е Дунав мост
Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост.
Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?
Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.
Схемата
На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на
23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас, внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи.
Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици.
Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост.
Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие.
Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи, изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги, разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото.
Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия.
Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.
Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. “Самуил” 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. “Батак” II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист.
На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно.
Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда.
Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец.
Прави впечатление и „наглостта”, с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.
Развръзката
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.
Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления, са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”.
Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г.
Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите.
До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години.
Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България.
„Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание”, споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.
Темида гледа през превръзката
На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление.
Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.
Справедливост с мирис на корупция
„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева.
На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписът е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива.
Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам.
Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно.
И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си.
Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.
Добре покриван като областен председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник (признат от съда) застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си… Ако разбира се, България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи, това нямаше да е възможно.“
в. Атака бр.43 от 31.10.2007 г.
Уличен в контрабанда човек на ГЕРБ напира за кметския стол в Бургас
ЕКИП АТАКА
„Скандален бизнесмен, обвинен в контрабанда, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, избран лично от неформалния лидер на партията Бойко Борисов, е ощетил държавата с около 690 000 лева, сочат документи. Сумата никак не е малка имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси. По случая срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове.
Димитър Николов е бил освободен от длъжността изпълнителен директор на бургаския завод “Победа” АД заради злоупотреби със служебното положение и лоши финансови показатели на дружеството, твърди сегашният собственик на завода Сава Чоролеев.
Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. В нея обаче удобно е пропуснат фактът, че човекът на ГЕРБ в Бургас е собственик на един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел “Белица” в Приморско.
Човек, чието име е замесено в контрабанда със сухо мляко, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, лично избран за битката в морския град от неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, всъщност е част от досегашната управа на общината. До момента Николов работеше удобно с досегашния кмет на града Йоан Костадинов като председател на комисията по икономика и инвестиции в община Бургас. Човекът на ГЕРБ беше и отявлен седесар, но преди изборите бързо се пребоядиса и прегърна идеите на партията на Борисов. Това разкриват общински съветници и граждани на Бургас.
Най-скандалното е, че срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове за контрабанден внос на сухо мляко, с което е ощетил държавата с близо 690 000 лева. Сумата никак не е малка, имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси, писа в. “Политика”. Обвинението беше потвърдено и от водачът на листата на БСП в София Георги Кадиев, който обяви, че левицата няма да подкрепи Николов на втори тур, тъй като е замесен в митническа измама. “Аз като човек, който е надзиравал митническата администрация, не мога да подкрепя такъв човек”, обяви Кадиев.
Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г., и според резултатите от проверките Николов е ощетил държавата с 687 123 лева.
Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години
Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма “Бове – 1” – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче “Бове – 1”, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция, “Митници”. Още две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката. Най-накрая на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Интересен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов. Той обжалва пред Бургаския районен съд. Оправданието му е, че митническите документи са попълвани не от него, а от пълномощника му Славей Николов. Пред съда Славей Николов отрича да е съставял, попълвал или подписвал книжата. Графологична експертиза обаче така и не е направена.
Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество “ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: “търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името “ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на “ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на “ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес.
Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. Има три коли “Пежо 206”, “Опел Кадет” и “Лада Самара”. Притежава апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.
Един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел “Белица”в Приморско, е собственост на кандидат-кмета. Това обаче удобно е пропуснато в имотната му декларация.
Освен имотите и колите си в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма “КБС” ООД с основен предмет на дейност туризъм, хотели и има 50% дялово участие в “Европа 5” ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. “КБС” означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на “КБС” е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в “Европа 5”.
Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на “КБС” въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие-хотел “Белица” в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.
Зад Димитър Николов стои и лидерът на така наречената партия “Средна европейска класа” (СЕК) на бургаския бизнесмен и общинар Георги Манев.“
Такива бяха и вероятно такива са и сега, както ще бъдат и в бъдеще ония, които отново искат да смучат от вашите данъци и такси, да градят „бъдещето“ на Бургас, тясно преплетено с интересите на т. нар. „приятелски фирми“ от Йоаново време. „Бъдеще“ със скъпи данъци и такси, съсипия на малкия и средния бизнес, висока безработица, отвратително здравеопазване, безхаберие за чистотата на въздуха и водата, която пием, с порутена инфраструктура в крайните бургаски квартали, с едни от най-високите кредитни задължения на глава от жителите на града ни (по 190 лв. на всяко живо човешко същество в Бургас срещу 32 лв. на човек в София?!) и най-важното-с криминално минало и нагласи, които не се променят и след години. Народът го е казал просто: „Вълкът козината си мени, но нрава си не“.
Вобщественото пространство се спрягат различни предположения за личното състояние на кмета на Бургас Димитър Николов. Те вървят от 5 млн. лева и стигат до над 100 млн. лв. Не че който иска, не може да влезе в сайта на Сметната палата, за да проследи декларациите му от последните 10 години, през които той каро вече трети манда като градоначалник. Стига да вярва на официално изнесените данни, разбира се.
За годините на кметуване му, от различни европрограми, от националното субсидиране и от общински средства през подписа му са минали над милиард евро. Блажени са вярващите, които мислят, че е възможно някой да пази кацата с мед и да не бръкне нито веднъж в нея.
Но да оставим предположенията и да опитаме да се опрем на фактите.
Димитър Николов е съсобственик от луксозния хотел „Белица“ в Приморско. Придобил е 50 процента от имота чрез фирмата си „Европа 5“ ООД (негов съдружник там е Симеон Симеонов, най-близкият човек на кмета, когато става дума за печеливши сделки).
Самият Николов не отрича, че е притежател на хотелски комплекс. Произходът на средствата за закупуване и ремонт на почивната база обяснява с частния си бизнес, който имал преди да стане градоначалник, още от времето, когато бе управител на шоколадовата фабрика в Бургас „Победа“. По тази тема обаче Николов не обича да навлиза в детайли, които биха го вкарали в евентуален капан. Някой би се запитал дали действително управителските заплати в българските фирми са толкова високи, че с тях човек да си пазари хотели.
За всеки случай бургаският кмет е прехвърлил собствеността си (от „Европа 5“ и от самия хотел) на името на съпругата си Гергана Николова още в началото на първия си мандат. Вероятно, за да не бъде по никакъв начин уязвим.
Хотел „Белица“ е разположен на площ от 13 декара, има собствен парк и басейни. Сградата е със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, на разгъната застроена площ от над 7000 кв. м.
Това всъщност е имотът на бившата почивна станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас, строена по соц време. Специалисти определят, че сегашната продажна цена на хотелския комплекс е над 5 млн. лева.
Оттук нататък започват питанките. Първата е свързана със самата фирма „Европа 5“ ООД. Това не е стандартното дружество с ограничена отговорност, чийто типов капитал е 5000 лева. Според Търговския регистър, делът на жената на Николов във фирмата възлиза на точно 285 420 лв. Някой ще си помисли, че този дял с развитието на бизнеса през годините е нараствал, за да стигне до това число. Само дето не е така.
Дружественият договор на фирмата е сключен между двамата съдружници – Симеон Симеонов и Гергана Николова (съпругата на кмета), на 11 ноември 2007 г. (буквално дни след изборите за местна власт), а е записан в търговския регистър на 17 август 2008 г. Оттам пък е видно, че капиталът на фирмата от общо 570 840 лв. е внесен от двамата съдружници към момента на учредяването й.
Пита се откъде Николов е имал толкова много налични пари, че да ги изсипе накуп при регистрацията на новата фирма? Също и откъде е имал и милионите, вложени в капиталното преустройство на сградата на бившата почивна станция, превърната от него в луксозен хотел.
Самият той простичко обяснява, че се бил занимавал с бизнес преди началото на кметската си кариера. Но пропуска да уточни какъв точно е този печеливш бизнес, както би сторил всеки политик, който иска да бъде напълно честен и открит. Магазини ли е имал, складове ли, търговия ли е въртял, посредник или предприемач ли е бил? Не, кметът Николов удобно ни спестява тези подробности, за какво да ни обременява с тях…
По-паметливите биха се сетили, че в зората на демократичните промени у нас, той се е занимавал с нелегален внос на сухо мляко от Молдова и други бивши републики от някогашния Съветски съюз. Още през 2007 г. български медии публикуваха факсимилета от прокурорски постановления срещу Николов за доказана контрабанда, които обаче така и не влязоха в сила заради кметския му имунитет.
Друга фирма на Димитър Николов – ЕТ „Бове – 1“ (преобразувана всъщност в „Европа 5“), според същите твърдения в медийни публикации, била залавяна от митническите власти с подправени фактури, а заради дейността й, излизаща от рамките на закона, били завеждани следствени дела и прокурорски преписки.
Каква е истината, това си знае само Николов, тъй като митническите, следствените и прокурорските архиви от онова време най-вероятно са унищожени. Може би поради давност, а може би и като услуга за кмета-слънце на Бургас.
Паметливите биха се сетили и за „Аферата Корал“, от която бургаският кмет излезе по-богат с няколко милиона. За тези, които са забравили този епизод от битието му, ще припомним историята накратко. Николов и съдружникът му Симеон Симеонов изкупуват на безумно ниската цена от 7 щатски долара за кв. м. 130 декара общинска земя в Царево на първа линия до морето, т.е. на самия плаж на бившия къмпинг „Корал”, намиращ се на север от Царево. Сделката става факт не без съдействието на тогавашния червен царевски Петко Арнаудов. Впоследствие тази земя, разделена на по-малки парцели, е била препродадена, но вече на двадесет и повече пъти по-висока цена.
Ако всичко това е вярно, то кметът Николов определено е имал добър старт в живота и най-вече в политическата си кариера, довела го до място, през което тече пълноводна река европейски и национални средства. Разбира се, никой не твърди, че той е крадец. Дори не казваме и, че само е гребвал от време на време по шепичка от тази река, за да пъхне нещичко в джоба си. В партия ГЕРБ подобни неща не се толерират, не и ако част от „усвоеното“ не се пренасочва към черните каси на партийната централа. Ние обаче и това не казваме. Но се на-дяваме в някой светъл ден прокуратура, ДАНС, данъчни и всякакви други служби, които буквално изтърбушиха общините, управлявани от „чужди“ кметове, да хвърлят поне едно око и на „своите“.
След като стана ясно, че кметът на Бургас Димитър Николов е най-вероятната номинация за служебен премиер, се появиха информации за някои негови стари прегрешения. Николов, който през февруари т.г. бе избран и за заместник на Бойко Борисов в ГЕРБ, е смятан за един от най-успешните местни управници, но пътят му към властта е белязан от някои интересни моменти в края на 90-те години и началото на новия век, когато е част от СДС-Бургас. Той е областен председател на партията през същото време, водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (заедно с компрометирания бивш кмет Йоан Костадинов), носещ нарицателното име “Общински съвет“ ООД.
Аферата: „Сухо мляко“
От публикация на разследващия журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“ научаваме за злоупотребите на сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кмета на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти) и редица нарушения на Йордан Цонев и върхушката на ДПС.“
Ето какво пише в журналистическия материал, публикуван във в.“Нова зора“ в бр. 35 от септември 2007г. със заглавие „Контрабандист иска да управлява Бургас“.
„Факт е обаче, че част от стоката е влязла у нас контрабандно чрез едноличната фирма на бизнесмена „Бове-1 Димитър Николов“ЕТ.Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси.
Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г. и според резултатите от проверките Николов е ощететил държавата с 687 123 лв. По онова време това са много пари.
Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция „Митници“.
/…/ Две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката.
В крайна сметка на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Любопитен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов.“
Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?
Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала предимно от Украйна, където радиацията от чернобилската катастрофа сее смърт и мутации в радиус от хиляди километри.
Равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето“ е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.
Хайде да застроим Корал
Преди време колегите от Меdiapool публикуваха раследващ материал, в който четем дословно:
„Кметът на Царево Петко Арнаудов и юрисконсултът адв. Евгени Мосинов са ощетили общината със сключването на сделката за продажба на 130 декара земя на първа линия край морето на плажа „Корал“. В договарянето на покупката е участвал и тогавашният общински секретар на СДС– Бургас Димитър Николов, който в момента е кмет на Бургас и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, който към момента отрича това. Той призна обаче, че е съсобственик във фирмата „Витатур инвест“, която е купила атрактивните земи от общината. Впоследствие тя ги е препродала с огромна печалба, без да изпълни инвестиционния си план и да разкрие работни места.“
Друго разследване на Mediapool, установява, че терените на „Корал“ са придобити през 2002 г. по 7 долара на кв. метър или 1 800 000 лева, а през 2006 г. са препродадени чрез свързани фирми на цени от 175 до 400 евро на квадрат. Всичко това означава, че сделките са донесли на собствениците на „Витатур Инвест“ близо 30 милиона евро печалба.
Според създателя на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, който живее във Франция, но е жител на крайморското селце Варвара корупционните схеми в община Царево при сегашния кмет Петко Арнаудов започват през 2002 година именно от плажа „Корал“.
„През 2002 година става една сделка с 130 декара земя, която общината продава по 7 долара на кв. метър на фирма „Витатур инвест“, основана от бургаски бизнесмени, сред които е Димитър Николов – настоящият кмет на Бургас от политическа партия ГЕРБ. Тогава господин Николов е общински секретар на партия СДС“, разказва Атанас Чобанов.
Всичко е политика, приятели
Според думите на бившия председател на общинския съвет в Царево по това време Димо Иванов сделката за „Корал“ е била политическа, защото решението за продажбата не е можело да се вземе без да го одобрят съветниците на СДС. Той твърди, че Димитър Николов, който тогава е общински секретар на СДС в Бургас, е участвал активно в договарянето на параметрите на сделката и е обещал неговите съветници да я гласуват, след което да помогнат за преизбирането на Петко Арнаудов (БСП) за кмет.
На заседанието, на което се решава сделката, присъства Димитър Николов като представител на „Витатур инвест“, който не говори нищо на заседанието, но неговата работа е свършена най-вероятно преди началото на това заседание с местните представители на СДС-Царево.
„Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов (виж видеоинтервю с Димо Иванов и Николай Николов).
Чиста печалба
В публикация на Меdiapool, озаглавена: „Съмнения за „спестени“ данъци и странни комисиони в скандалната сделка „Корал“, става ясно следното:
„Ясни са точните суми, декларирани от крайните купувачи на бившите общински земи край къмпинг „Корал“. Проверка в имотния регистър показа, че в периода 2007-2009 г. 125 356 кв.м са продадени на испанската фирма „Ибердрола Инмобилиария“. Пред държавата е деклариран материален интерес за общо 32 603 599 лева или средно по 260 лв. на кв.м.
Това прави близо 30 млн. лева печалба за собствениците на фирмата „Витатур Инвест“.
Фирмата купува земята от община Царево през 2002 г. за 14 лв. на кв.м, с обещания да построи инфраструктура, вилно селище за 2500 души и да разкрие 350 работни места.
Обещанията остават на хартия, но както показват регистрите, печалбата от препродажбата на земята е съвсем реална.
ъдружници във „Витатур Инвест“ в момента на покупката са три фирми, сред които е и „Европа 5″ ООД на Симеон Симеонов и бургаския кмет Димитър Николов.
Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов (БСП) твърди, че общината е преговаряла директно с Димитър Николов, тогава секретар на областната структура на СДС. Той обещава неговите съветници да подкрепят продажбата и след това да подкрепят на изборите кмета Петко Арнаудов (БСП), което и става.
При усвояването на печалбата от земите фирмите вече са други, но зад тях стоят същите хора. Приходите са разделени сравнително равномерно, като всяка от фирмите зад „Витатур Инвест“ осребрява приблизително 10 млн. лева. По-конкретно: 9 399 000 лв. за фирмата „Лари“ ЕООД на Симеон Симеонов (съдружник на Димитър Николов в повечето му фирми-бел. ред.); 10 100 849 лв. за „Българско Туристическо Дружество Глобал Турс“ АД (където Димитър Николов е бил представител и управляващ-бел. ред.) и още 13 103 750 лв. за други две фирми.“
На 18 май кметът на Бургас Димитър Николов празнува 51-ия си рожден ден. Да му е честит на патерица!
От местните медии се разбра, че един от най-обласкаваните и най-излъскваните имиджово градоначалници на ГЕРБ е празнувал тази година делово и не толкова шумно – събрал подчинените си в къщата за гости “Русалка” в парк Росенец, собственост на общинското предприятие “Общински имоти”. За разлика от миналата година, когато, разказват бургазлии, честването е било като на национален празник. Помпозно, охолно и на широко – най-напред в Морското казино с поне двеста гости, после в легендарния хотел “Приморец” с едноименния по-тесен кръг от приятели, бизнес партньори, приближени… Забавлявала ги, казват, изключително известна певица от града, дето под 5 бона за участие не взимала…
От години образът на Димитър Николов като едно от най-успешните лица на управляващата вече близо десетилетие партия, се вае старателно. Горе-долу толкова той властва и в Бургас. За това време успешно
е изградил и собствената си бизнес империя
и собствената си обслужваща администрация, и собственото си лоби по върховете на властта, и собствените си депутати.
От имиджа на кмета резултатно са изтрити нелицеприятните биографични факти, централните медии не се занимават с необяснимото му лично благосъстояние, единствено малки местни сайтове и заядливи бургазлии във форумите под техни публикации циклично продължават да задават неприятни въпроси.
Именно там някъде прочетохме странно звучащата на пръв поглед “спекулация”, че този толкова успешен гербаджийски управленец от известно време упорито търси всякакви начини да се спаси от Бургас. И че след като демаршът му пред президента Румен Радев да бъде изпратен посланик в Москва се увенчал с категоричен крах, сега фикс идеята му била да оглави листата на ГЕРБ за евроизборите догодина.
Ето в какви граници варират мненията за Димитър Николов. Насладете се на славословенията за кмета в “Черноморски фар” от онзи ден:
“Днес рожден ден празнува кметът на Бургас Димитър Николов. Бургазлии са свикнали с неговите успехи, които водят града напред и към по-добро, доказал е, че има визия и знае как трябва успешно да се развива не само един град, а и цял регион.
Сред най-често срещаните и заслужени определения за него са
“най-успешният кмет” и “най-обичаният градоначалник”
не само в Бургас, но и в цялата страна.
Обикновено е скромен и пестелив в думите, когато става въпрос за лични поводи. Екипът на “Черноморски фар” му напомня, че от баницата с късметите за 2018 година изтегли късмета “Нов дом”. Пожелаваме му да продължава да подрежда добре и всеотдайно общия дом на всички бургазлии – нашия град!”
Защо ли му е на “най-обичания градоначалник” нов дом? Дали пък не е заради мнения като това – от бургаски интернет форум:
“Най-добрият град – с най-много дупки, най-мръсен въздух, най-много онкоболни, най-много смъртност, най-много мутри, най-много пенсионери, най-ниска раждаемост. И най-богатите гербаджии в България.”
Всъщност, кметската кариера на Димитър Николов започва със скандал. В разгара на предизборната кампания през 2007 г. журналистът Асен Йорданов публикува текст със заглавие “Съден за контрабанда ще управлява Бургас”. В опит да предотвратят разкритията, от щаба на Николов изпреварващо обявяват, че срещу питомеца им се готви черна компроматна атака, че е имало заплахи по телефона, зловещи есемеси, рязане на гуми и прочее драматургия. В крайна сметка обаче истината е огласена – чрез фирмата си “Бове-1 Димитър Николов” ЕТ в периода 1995-1996 г. бъдещият самодържец на Бургас е внесъл контрабандно от Молдова 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митническите власти, съответно не са обложени с данъци и такси. Според връчените на Николов наказателни постановления, той е ощетил държавата с над 168 хиляди лева.
За да замажат историята
пиарите на бъдещия кмет бързо организират пресконференция, на която той обявява, че прозрачността ще е цел номер едно на неговото управление и именно затова огласява какво притежава. От този бодър рапорт бургазлии така и не разбират нито колко е спечелил от далаверата със сухото мляко, нито дали се е издължил към държавата. Малко по-късно обаче, след като започва да става ясно, че обявените от Николов “Пежо”, “Опел Кадет”, “Лада Самара”, апартамент в Бургас от 89 квадрата и в Созопол от 46 кв. м, етаж от къща в с. Ветрен, парцел в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. м в с. Велика са само малка част от бизнес пъзела на Николов, бургазлии постепенно схващат, че, както пише Асен Йорданов, ги управлява “мощен бизнесмен с деликатна репутация”.
Та този бизнесмен декларира, че е управител на “КБС” ООД и че има 50% във фирмата “Европа 5” ООД. Оказва се, че “КБС” не е ООД, а ЕООД, че негов едноличен собственик е “Европа 5”, която пък притежава лъскавия хотел “Белица” в Приморско. За това, че фактически е собственик на луксозен хотел с над 170 стаи, разположен на 13 декара, Николов започва да признава с половин уста чак през втория си мандат. Обяснява, че парите за приватизацията на бившата почивна станция на строително-монтажния комбинат в Бургас били от частния му бизнес още от времето, когато бил управител на шоколадовата фабрика “Победа” /?!/, но така и не казва колко е платил за “Белица”.
Николов не обича да се разпростира особено и върху факта, че фирмата му “Европа 5” е снабдител на Министерството на отбраната с хранителни продукти, основно сухари още от времето на Веселин Близнаков при Тройната коалиция, а той самият е бил директор на “Победа”, който има сходна на частната му фирма дейност. Но пък
кой ли да пита за конфликт на интереси…
Управител на “КБС” и на хотела е Стефан Дубаров. Почти веднага след като става кмет – през януари 2008 г., Димитър Николов назначава бившия също като него седесар за шеф на ТД “Приморие”, което фактически управлява центъра на Бургас, издава разрешенията и определя таксите за всички търговски обекти.
Дяловете си във фирмите кметът формално прехвърля на съпругата си Гергана Николова, която обаче остава съдружник с несменяемия и предан бизнес партньор на Николов Симеон Симеонов. Двамата са заедно още от “Победа” и от “Бове-1” ООД, наследила скандалния “Бове-1” ЕТ, нали помните… сухо мляко, Молдова, контрабанда?
Имената им се преплитат и в една от най-големите далавери по Черноморието – продажбата на близо 130 декара общинска земя на самия плаж на къмпинг “Корал”. Скандалите около “Корал” не спират вече над 15 години. Избухнаха и тази пролет, когато финалният собственик на плажа на къмпинга – испанската фирма “Ибердрола инмобилиария”, го огради, а еколози и десни взеха да пробутват идеята държавата да си върне собствеността, като я изкупи обратно за 40 милиона лева.
Началото обаче е през далечната 2002 г., когато Димитър Николов е областен председател на СДС и директор на “Победа”, а тогавашният червен кмет на Царево Петко Арнаудов продава на фирмата “Витатур инвест” АД
общинската земя без търг, без конкурс
или каквато и да е обществена процедура за 7 долара на кв. метър. Фирмата се управлява от Симеон Симеонов, а един от основните й собственици е – хоп! – “Европа 5”. “Лично Николов е направил пътека до Царево, за да прокара решението за покупката на земята, спомня си общинският съветник Димо Иванов, председател на Общинския съвет тогава”, пише преди години в. “Уикенд”.
“Правихме срещи и в кабинета на Николов в “Победа” в Бургас, където той ни уверяваше, че всичко обещано ще бъде изпълнено”, признава председателят пред изданието. Обещанието е върху дюните на плажа и къмпинга да се строи огромно ваканционно селище, инвестицията да достигне 15 млн. долара, а на работа да бъдат наети 350 души.
В крайна сметка ваканционно селище, разбира се, няма, земята е препродадена с няколко врътки на няколко пъти, испанците в момента се чудят какво да правят със собствеността си, започват да нервничат все повече, търсят начин да си възстановят инвестицията, а кметът Димитър Николов като че ли гледа все по-благосклонно към идеите държавата да извади 40 милиона, за да ги успокои… Защо пък не, след като казват, че от “Корал” той
лично е забогатял с минимум 6 и половина милиона евро?!
Ако обаче човек погледне имотните декларации на “най-добрия кмет”, остава с впечатлението, че е гол и бос като църковна мишка. Почти всичките графи са попълнени с “нямам нищо за деклариране”. От времената на оная стара “Самара” и “Опела”, нали си спомняте, МПС семейство Николови нямат. Нито той, нито г-жа Николова. Нищо, че цял Бургас познава “Тойотата” РАВ4, която управлява съпругата му, познава и номера й, и маниера на кметската съпруга да паркира все на забранени места и все без да плаща глоба. Нищо, че цял Бургас познава “Фолксвагена пасат” на кмета. В декларациите му той не съществува.
Опциите са две. Или честният кмет упорито (и безнаказано) попълва декларации с невярно съдържание, или някой услужливо предоставя на семейството автомобили за ползване. Което пък логично поставя въпроса – срещу какво?
Бургаското обществено мнение криволичи по въпроса колко точно богат е неговият кмет. Предположенията варират от 10, та чак до над 100 милиона лева. Който иска, може да вярва на декларациите му към Сметната палата. Който иска, може да се вслушва в мненията на онези бургазлии, които припомнят, че за трите мандата кметуване от европрограми, национално финансиране, саниране, субсидиране, общински бюджети през ръцете му са минали милиарди. И да поразмишлява защо най-новият и най-модерният прякор на кмета в Бургас е Митко Мойто…
Човек би могъл да поразмишлява, разбира се, по-надълбоко и по друга тема. Как е възможно г-жа Гергана Николова, която всъщност е учителка по математика в Природо-математическата гимназия, да е толкова широкомащабна бизнесдама?! Тя ръководи с размах и “Европа 5”, и собствената си “Йори” ЕООД, и фирмата си за образователни услуги “Миза-71”. Управлява хотели, стопанисва десетки декари лозя в руенското с. Просеник, инвестирала е там и в 57 декара насаждения от киви, говори се упорито, че неформално има пръст и в голяма мандра в село Драчево, че има там и малинова плантация. И някъде в промеждутъците смогва да преподава на децата математика, да готви отбори за олимпиади и международни състезания, че дори и да е доста успешна в това.
“Йори” ЕООД най-изненадващо се появява дори като спонсор на тържествата за Сирни заговезни в самоковската местност Лаго. Както се казва, нерде Бургас, нерде Самоков… Но дали пък е чак толкова изненадващо, ако човек се заслуша малко по-внимателно в бургаската мълва, че любимият кмет наскоро е станал собственик на имот на Боровец. Разбира се, отново “неформално”, без да е явен собственик, за да няма нужда излишно да затормозява имотните си декларации с още повече цифри.
Защо нарекохме Димитър Николов недосегаем кмет?
Проверки срещу него няма. Всичките са приключени и погребани. В Бургас се знае, че всичко се случва, когато и ако кметът поиска и само след като по надлежния ред е отчислено “Мойто”.
В администрацията му
отбраната е кръгова и омертата – тотална
Най-довереният му човек – шефът на общинското предприятие “Спортни имоти” Живко Иванов, е възприеман почти официално като една от личните касички на кмета. Другата е Тина Писарова, директор на споменатото в самото начало предприятие “Общински имоти”. И двамата през 2015 г., въпреки че са избрани за общински съветници, саможертвено обявяват, че се отказват от местата си от преданост към кмета и остават в администрацията му.
Семействеността в общината е почти като в Хасково, но това дори не се коментира. Достатъчен е примерът с брата и сестрата Иван и Богдана Апостолови. Той – управител на общинската фирма “Благоустройствени строежи”, тя – директор на дирекция “Човешки ресурси” в общината.
Дори бургаските депутати си налягат парцалите, мълчат и услужливо извъртат очи, колчем стане дума за единовластието на Николов. Най-добре си е само хиперенергичната Галя Василева. Всеотдайната амбициозна активистка на местната организация на ГЕРБ и племенница на Димитър Николов е личната му инвестиция в парламентарната група на ГЕРБ, която достойно защитава интересите на вуйчо си. Вярно, с полубрат й Тошко Йосифов, нашумял като рапъра Маниака и автор на “Бум мада фака”, през 2009 г. не се получи и Борисов лично го извади от парламента заради скандалното му минало. Но пък важното е, че кметът в крайна сметка си има собствен доверен депутат.
От 2010 г. Димитър Николов е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Вече е и зам.-председател на партията на Бойко Борисов, не че освен Цветан Цветанов някой там има значение.
В официалната му биография на страницата на ГЕРБ няма да прочетете, че е бил в СДС, нито че е бил областен председател на сините и водач на групата им в общинския съвет. Няма да прочетете нито за “Корал”, нито за шестте милиона, нито за “Европа 5”, нито за хотела в Приморско, нито че плаща поне по 60 бона годишно за следването на щерка си в Лондон вече четвърта година, нито за цъфтящия бизнес, уж прехвърлен на жена му.
А може би заради всичко това, което там няма да прочетете, Митко Николов вече трябва да се оглежда за нови територии. Или за бягство…
Шефовете на общинските фирми “Спортни имоти” и “Общински имоти” Живко Иванов и Тина Писарова – най-доверените на Димитър Николов в общината
Скромното
Вместо заключение
„Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия.
За да има обективна журналистика, тя трябва да не е обвързана с политическата конюктура. Но дали това е така в Бургас? Ще разберете в следващите редове.
Започваме с популярния световно неизвестен
ЖЪЛТ сайт флагман.бг
Кои са флагман.бг ли? Ако питате ,значи не сте от Бургас.Това са уникално надменни „журналисти“,които никога не са учили журналистика никъде,камо ли да имат кетап. За това пък са бухалка на ГЕРБ и Валери Симеонов срещу всеки неудобен на властта.
Керанка Касабова – главна редакторка на сайта е жена на Валентин Касабов- дясна ръка на вицепремиера Валери Симеонов. Освен това има множество сигнали, че когато инвеститор идва в Бургас да инвестира се урежда среща с кмета на ГЕРБ – Димитър Николов , на която „услужливо“ се препраща да рекламира в сайта на Керанка Касабова. Том обаче му се обявява една сума (рушвет), който трябва да заплати за да получи одобрение за проекта. Тази сума се изписва като реклама към сайта флагман.бг. Това е обиграна схема за рекет над инвеститорите и може би това е и причината в Бургас да няма много частни инвестиции. Освен разбира се, фирмите на ГЕРБ.Между другото ,сумите за рекет,които се обявяват са за по няколко стотин хиляди лева или понякога евро.
Всеки може да си поръча статия във флагман.бг.
Струва между 200 и 500 лева. Стига тя да не вреди на техните покровители – Бойко и Валери Симеонов.
Сайтът флагамн.бг случайно е спечелил миналият месец обществена поръчка за пиар на полицията в Бургас и малко Търново. Ах,колко случайно.
Бургас инфо е сайтът – пиар агенция на кмета на Бургас – Димитър Николов от ГЕРБ. Същият сайт е осъществил предизборните кампании на ГЕРБ в Бургас ,както за кметските избори,така и за всички избори досега.
Кой е Димитър Николов – кмет на Бургас от ГЕРБ и каква е връзката със сайта Бургас инфо… Ще прочетете по-долу:
Престъпление без наказание
Годината е 2007-ма.
Местна медия публикува разкритие за контрабанда на сухо мляко замилиони .
Цитираме без редакторска намеса:
Началото
„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1“ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на „Слънчев бряг“ АД Малина Бакалова. Това – между другото.
Същественото е Дунав мост
Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост. Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление? Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.
Схемата
На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на 23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи. Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици. Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост. Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие. Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото. Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия. Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество. Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. „Самуил“ 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. „Батак“ II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист. На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно. Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда. Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец. Прави впечатление и „наглостта” с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.
Развръзката
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента. Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”. Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г. Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите. До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно, или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години. Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България. „Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание” споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.
Темида гледа през превръзката
На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление. Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.
Справедливост с мирис на корупция
„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева. На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписа е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива. Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам. Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно. И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си. Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.“
Бизнесменът е прозрачен, но не съвсем
Колко е спечелил от далаверата със сухото мляко кмета на Бургас и какво е върнал на държавата, не е ясно. Според имотната декларация на тогава 40-годишния Николов, която бе оповестена от предизборния му щаб, той не е голям богаташ. Имал бил три коли „Пежо 206“, „Опел Кадет“ и „Лада Самара“. Притежавал апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.“Искам бургазлии да знаят какво притежавам преди да бъда избран за кмет на Бургас, като по този начин подчертая намеренията си за прозрачно управление“, каза самият Николов.Освен движимите и недвижими имоти в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма „КБС“ ООД с основен предмет на дейност туризъм хотели и има 50% дялово участие в „Европа 5“ ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. „КБС“ означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на „КБС“ е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в „Европа 5“.Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на „КБС“ въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по южното Черноморие хотел „Белица“ в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага с 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По Татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.
Далавера 2
Когато осъществява гешефта с плажа Корал през 2002 г. Николов не е в ГЕРБ, а в СДС. Пряк негов съучастник в схемата е „червеният“ кмет на Царево Петко Арнаудов. Двамата се договарят общинските съветници от БСП и СДС в Царево да гласуват продажбата на 130 декара земя на първа линия до къмпинг „Корал“ за 950000 долара. Купувачите обещават огромни инвестиции и инфраструктура за общината, но истинските им намерения са да препродадат земята с огромна печалба. Именно това се случва няколко години по-късно. Печалбата от препродажбата е около 40 милиона евро.
Пречка за планираната схема обаче се оказва защитената зона „Блатно кокиче“. На власт тогава е НДСВ и е нужна намеса от София. Случайно или не, царистът Владимир Каролев е в борда на фабрика „Победа“ заедно с Димитър Николов и другите купувачи на земята. Случайно или не, защитената зона с блатното кокиче е премахната от „жълтият“ зам.-министър на екологията Николай Куюмджиев със заповед от 11 август 2003 г.
Далаверата със земите на „Корал“ е може би най-подробно разнищената и най-мащабна злоупотреба с държавен ресурс по Черноморието. Тя показва недвусмислено, че политическата корупция няма цвят и идеология. Черно на бяло беше разкрит целият механизъм на престъпно осъществена приватизация на земи с огромна печалба за частни лица и политици, съответно загуби и пропуснати ползи за общината и държавата.
Съвсем предвидимо, властимащите бранят като Матросов печалбата на члена на ИС на ГЕРБ Димитър Николов и неговата компания. МОСВ отказа да възстановизащитената зона „Блатно кокиче“, въпреки факта, че ценното растение е оцеляло под булдозерите и вирее там в големи количества.
Историята започва през 2002 г., когато за кмет е избран Петко Арнаудов от БСП. Времената са трудни за общината, хазната е празна. Кметът се опитва да убеди общинарите, че трябва да се привлекат инвеститори, като им се продадат атрактивни земи.
Първият голям инвеститор е „Витатур инвест“ АД, който пуска оферта да купи 130 декара земя на първа линия край „Корал“ за… 3.5 долара на кв. м. Компанията е създадена само няколко месеца преди това, а съдружници в нея са три фирми, чиито собственици са свързани с известното предприятие за производство на захарни изделия „Победа“ АД. Изпълнителен директор на предприятието тогава е сегашния кмет на Бургас от ГЕРБ Димитър Николов. Тогава той е и областен секретар на СДС-Бургас с пряка отговорност да надзирава хората си в Царево.
„Витатур инвест“ предлага на Община Царево да купи земята, да построи инфраструктура и ваканционен комплекс за 2500 души, и да разкрие 350 работни места. След множество политически договорки между тогавашното икономическо мнозинство на БСП и СДС, общинският съвет приема продажбата на земята срещу 7 долара на квадрат.
Седем години по-късно земята вече е препродадена с огромна печалба, няма изпълнена инвестиция, а кметът на Царево Петко Арнаудов все още не е предявил иск за неизпълнение на договорите.
Политически сделки
Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов свидетелства, че зад одобрението на продажбата стои политическа сделка.
Преговорите с общинарите се водят от Димитър Николов в Царево и в неговия кабинет във фабриката в Бургас, спомня си той. Николов пряк е съдружник във „Витатур Инвест“ чрез „Европа 5“.
„Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов. (виж видео интервю с Димо Иванов и Николай Николов).
На заседанието на общинския съвет от страна на „Витатур Инвест“ присъстват Милко Милков и Димитър Николов, спомня си Димо Иванов. Те представят фирмата си като мощна компания собственик на хотели в Слънчев Бряг, София и Пампорово.
От офиса на бургаския кмет заявиха, че той няма да коментира сделката, тъй като не е участвал пряко в управлението на „Витатур“, въпреки че е съдружник с управителя й Симеон Симеонов в „Европа 5“, един от акционерите във „Витатур“.
И съпартийци на Аранаудов със съмнения за сделката
Въпреки предварителната политическа договорка обсъждането не минава съвсем гладко. Сред някои от общинарите, и то съпартийци на Арнаудов, има съмнения, че обещанията на инвеститорите са голословни. „Какво ще стане, ако вземат земята на тази ниска цена и после нищо не инвестират?“, питат общински съветници на заседанието. Те настояват в договорите за продажбата да се поставят изрични условия на фирмата.
С решението си Общинският съвет (ОС) възлага на кмета да сключи договори с условия, чието неизпълнение да е основание за разваляне на договора. [решение 1] [решение 2] [решение 3]
Арнарудов обаче не изпълнява дословно решението на ОС. В сключените от него договори за продажба условията са отбелязани, но не е записано, че неизпълнението им води до разваляне на сделката. Вместо това са вписани парични неустойки. Ако „Витатур инвест“ не построи ваканционния комплекс в срок от 3 години, трябва да плати на общината 1000 лв. за всяко неразкрито работно място и 10000 лв. за всеки просрочен месец. [договор 1] [договор 2] [договор 3]. Сключени са 8 отделни договора за всеки един от продадените парцели.
Според бившия общински съветник Никола Николов (виж видеото) това е първата корупционна сделка на Петко Арнаудов с дейното участие на адвоката Евгений Мосинов. По-късно Мосинов взема дейно участие и в проекта „Златна перла“. Николов говори за раздаване на подкупи на общинските съветници, за да прокарат решението. Николов сезира прокуратурата, но без резултат.
Първи опит за спирачка
Областният управител Иван Витанов обаче отменя сделката. „Община Царево допуска продажба на общинска собственост без ясно регламентирани правила и условия, които да бъдат уредени при провеждане на търг или конкурс, както и без мотиви за направения избор на купувач“, заявява Витанов в заповедта си за отмяна на спорното решение.
Той завежда две дела срещу община Царево, но и двете ги губи пред Върховния административен съд. В първото дело ВАС счита, че общинският съвет може да продава без търг и конкурс, а във второто отсъжда, че след като съветът е наредил на кмета да сключи предварителен договор, то областният управител няма право да се меси.
Месец след делата, на 07.08.2003 общината продава останалите 95% от земята на „Витатур инвест“. Година по-късно, на 19.11.2004 г. ВАС ще купи от Община Царево терен на първа линия в Лозенец на доста изгодната цена от 14 лв на кв.м, на който построява почивна станция.
На редовните местни избори през 2003 г. СДС спазва уговорката за подкрепа на Петко Арнаудов. След преизбирането на кмета бившият председател на СДС в Царево Валентина Василева става негово доверено лице и шеф на дирекция в общината. В края на 2006 г. тя получава и право на строеж като крайно нуждаеща се, но това е отделна тема.
Добра печалба
Инвеститорският устрем на „Витатур Инвест“ секва някъде към края на 2003 г. след като придобива окончателно тези 130 декара и още няколко малки прилежащи терена. В продължение на три години фирмата не предприема нищо. През 2006 г. „Витатур“ се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс.
Проверка в имотния регистър показва, че разпродаването на земята, купена на безценица от Община Царево, минава през два етапа. В първия кръг се включват 8 свързани със собствениците на „Витатур Инвест“ фирми. Във втория етап фирмите са 4 на брой, също така свързани с „Витатур“. Крайният (засега) собственик на огромната част от парцела е испанската компания „Ибердрола инмобилиария“. По-малък собственик е „Прайм пропърти“, свързан със столичния общински съветник от НДСВ Владимир Каролев
„Ибердрола“ отказва да назове точната цена, но фирмата не е придобивала други терени в района, а на сайта си е обявила инвестиция от 44.6 млн евро. Така кв.м земя излиза на зашеметяващата цена от над 400 евро. Справка от сайтовете за търговия със земя в България показва, че 125 от 130-те декара около „Корал“ са предложени през 2006-2007 г. за продажба за 35 милиона евро. През това време бюджетът на община Царево продължава да е продънен.
„Прайм“ купува терените по 175 евро на кв.м. Данните са от публичен одит на дружеството за борсата от 2006 г.
Става въпрос за същата земя, закупена от община Царево по 7 долара на квадратен метър четири години по-рано. Само от препродажбата на тези 25 декара печалбата е над 4 млн евро.
Заличеното със заповед блатно кокиче все още вирее на „Корал“
Ако се върнем в началото на сагата, проблем за бъдещия строителен проект се явява защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“. Този проблем е отстранен със заповед РД-1030 от 11 август 2003 г. на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ), подписана само четири дни след като „Витатур“ става 100% собственик на терените. Той заличава защитената територия „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.
Според експерти на РИОСВ – Бургас, направили проверка в района на „Корал“ през месец май същата година, „върху цялата площ на защитената територия, възлизаща на 50 дка, не е намерен нито един екземпляр от вида блатно кокиче, основен предмет на опазване на защитената територия“. Регионалната инспекция прави предложение до МОСВ за заличаване на обекта.
МОСВ назначава втора проверка от комисия, в която трябва да има представители на РИОСВ, Областната управа на Бургас, МРРБ, Община Царево, Държавно лесничейство Царево и Общинската служба „Земеделие и гори“ – Царево. Въпреки че всички те са редовно призовани, при проверката на комисията на 24 юли присъстват единствено РИОСВ -Бургас, общината и лесничейството.
Комисията „констатира, че на територията на природната забележителност няма блатно кокиче (включително и през сезона на цъфтеж), като стига до заключението, че вида е изчезнал три години преди това“. Комисията предлага заличаване на територията.
Според сегашния министър на околната среда и водите Нона Караджова „проведената процедура по заличаване на природната забележителност е напълно законосъобразна“. Това става ясно от отговор на Караджова от 28 май тази година на запитване от народния представител Лъчезар Тошев (СДС).
Истината обаче е, че въпреки министерска заповед от 2003 г., с която е заличена защитена територия и природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“, растението до ден днешен не е изчезнало от местообитанието си и оцелява под веригите на багерите, които тази пролет му пресушиха блатото (видео).
От фирма „Райд Екстрийм“ (въпросните сърфисти, бел.ред.), която е наела и поддържа държавния плаж, заявиха, че искат възстановяването на резервата, защото на „Корал“ наистина има блатни кокичета. Те изразиха готовност дори да платят за изготвянето на експертизата, която да определи новите граници на един бъдещ резерват. Блатното кокиче е изключително рядък вид. Растението съдържа вещества, които са изключително ценни за фармацевтичната промишленост за производство на медикаменти за болни от левкемия.
Жълто
През 2003 г., когато Куюмджиев заличава защитената територия на блатното кокиче, известният царист Владимир Каролев е в борда на бургаската захарна фабрика „Победа“АД, заедно със „създателите“ на „Витатур“ Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, Димитър Николов (областен председател на СДС) и Мариета Тошева. Формално той не фигурира в нито една от фирмите основали „Витатур“ („Европа 5“ и „ЗИТ“), но освен от „Победа“, името му изкача и от „Балканска консултантска компания“.
СделкитеДве от фирмите основателки „Европа 5“ и „Ленор“ са свързани с бургаската фабрика за захарни изделия „Победа“ АД, в чийто управителен съвет по това време са Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, областният председател на СДС Димитър Николов (изпълнителен директор), царистът Владимир Каролев и Мариета Трошева (прокурист). Трошева е също и в УС на „Витатур Инвест“.
И докато „Ленор“ е лесна за проследяване, тъй като е 100% собственост на Чоролеев, „Европа 5“ има по-сложен произход.
Тя се отделя в края на 2001 г. от „БОВЕ-1“ ООД, създадена през 1998 г, в която съдружници са Димитър Николов и Симеон Симеонов заедно с Добрин и Радостин Узунови. Николов и Симеонов остават като съдружници в новата фирма „Европа 5“. [документ 1] [документ 2] [документ 3] [документ 4]
Преди „БОВЕ-1“ да стане ООД, от 1992 до 1997 г. тя съществува като еднолично търговско дружество на Димитър Николов, който внася чрез него сухо мляко от Молдова и Украйна. Тогава Николов е разследван за контрабанда на десетки тонове сухо мляко и дори има осъдителна присъда.
„Витатур“ продава 44 декара на „Камон Турс“, собственост на Веселин Стефанов, който е тъст на Симеон Симеонов. „Клио Холидейс“ на Симеон Симеонов купува 30 декара. „Невада Турс“ на Сава Чoролеев купува 17 декара, а „Гобал лизинг консулт енд практис“ ООД отново на Чоролеев се сдобива с 32 декара. 16 декара отиват в „Корал Холидейс“, където 1/3 от собствеността е на „Глобал Турс“ АД (Чоролеев и Симеонов). Семейство Милкови чрез „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ АД се задоволяват с 10 декара. Още 12 декара са продадени на частни лица: Елена Карабелова и Стоянка Чолакова, управител на фирмата „ЕВРОИНВЕСТ-1“.
Имотите, продадени от „Витатур Инвест“ на фирмите от първия кръг, се апортират като капитал на втори кръг от 4 свързани фирми: „Лари“ ЕООД, собственост на „Камон Турс“ и управляващ Симеон Симеонов, „БТД“ ЕООД собственост на „Невада Турс“ с управител Сава Чоролеев и „Българско туристическо дружество Глобал Турс“ АД където собственици са няколко дъщерни фирми на „Победа“ АД, а управляващи са, сюрприз: Сава Чаролеев и Симеон Симеонов. Появява се и фирмата „ШАРК-М“ ЕООД на Милко Милков.
Именно тези 4 фирми продават общо 94.3 декара на испанците от „Ибердрола инмобилиария“.
Отделно от това фирмите от първия кръг: „Невада Турс“, „Камон Турс“, „ЕС ВИ ЕС“, „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ продават директно 25 декара на инвестиционния фонд „Прайм Пропърти“ управляван тогава от Каролев
Чрез нея Каролев участва също така в инвеститорската компания „Прайм Пропърти“ АДЦИС създадена през октомври 2003 г. Един от големите акционери в Прайм е „Българско туристическо дружество Глобал Турс“, което принадлежи на дъщерни фирми на „Победа АД“ и се управлява от братя Чоролееви. През 2006 – 2007 г. компанията инвестира парите на акционерите си в 25 декара от земята на „Витатур“ в къмпинг „Корал“, купувайки ги от свързани с „Победа“ и „Витатур Инвест“ фирми.
„Прайм пропърти“ успява да закупи около 50 дка в района и прави проект за ваканционен комплекс, който ще се разполага на 40 дка. Дружеството има издадено строително разрешително, но все още отлага началото на строителството. Обяснението е, че се проучва инвестиционния интерес и се търсят оператори на хотелските части.
От „Ибердрола“ уточниха изрично, че нямат съвместен проект за ваканционно селище с „Прайм проперти“.
А кой губи?
Към този момент, пет години след като строителството на „Корал“ би трябвало да е приключило както е по договор, няма данни, че кметът Арнаудов се е притеснил за неразкритите работни места и неизпълнените инвестиционните намерения.
Изглежда, че Петко Арнаудов не само е забравил да потърси неустойки, но и няма спомен за тази сделка. „Те („Ибердрола“) са закупили два терена, които преди време бяха реституирани като земеделски земи“, твърди той пред в. „Сега“ на 29 юли 2009 г. Но според имотния регистър „Ибердрола“ не е купувала от други фирми или лица, освен от изброените по-горе свързани с „Витатур инвест“ фирми.
Кметът на Царево би трябвало да носи отговорност освен за неправомерно сключените договори, така и за пропуснатите ползи от непотърсените неустойки по договорите с „Витатур Инвест“, които към момента възлизат на над 3 млн лева. Всеки месец община Царево има да получава нови 80000 лв неустойки от тази фирма.
„Има платени някакви неустойки…“ – отговаря финансовият директор на общината на въпрос зададен от общинския съветник Людмил Николов по време на сесия. До този момент не е ясно кога, колко и за какво е платила „Витатур Инвест“ на община Царево.
Възниква и въпросът дали за ощетяване на общината трябва да се броят само неустойките по договора, или трябва да се пресметне също колко е изгубила тя от продажбата без търг на златната земя край брега.
„На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“
„Цял ден се занимавам само с това, изпратете писмени въпроси и ще получите отговори, заяви в сряда кметът на Царево Петко Арнаудов в отговор на въпрос на Mediapool потърсил ли е неустойки от „Витатур“ заради лъжливите обещания за инвестиции. „На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“, обеща Арнаудов.
Очевидно в тази сделка победата на частния интерес над обществения е пълна. Но вина за това едва ли може да се търси у бизнесмените, които не са длъжностни лица, а като всеки предприемач купуват евтино и продават скъпо. Наистина, не си плащат неустойките, но пък и никой не им ги търси. От друга страна царевският кмет се радва на завиден комфорт и при сегашното управление, в което Димитър Николов като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ има достатъчно тежест.
3. Е-Бургас
Сайтът е собственост на жената Евгений Мосинов.
Кой е Евгений Мосинов?
ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК и председател на БСП- Бургас до 2015г.
Участие в предишен ОбС: мандат 2011-2015 г.
Участник в следните комисии:
Постоянна комисия по обществен ред, сигурност и безопасност на движението – председател
Постоянна комисия по правни въпроси – зам.-председател
Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – председател
Комисия за провеждане на търгове, конкурси, приватизация и реализация на малки благоустройствени проекти – член.
Ето какво написа Биволъ през 2014г. за далаверите, в които е взел участие Евгений Мосинов:
Един от имотите в Парк Странджа, приватизирани от депутата от ДПС Йордан Цонев
През 2001 г. в Община Царево започва истинска инвазия от мераклии за възстановяване на държавни и общински земи, попадащи в границите на Парк Странджа, с удостоверения за наследници. Сред тях е тъстът на Йордан Цонев, Георги Николов Якимов. Цонев, с изключение на един мандат от 2001 до 2005, е неизменен член на Парламента от 1997 г. до днес – бивш депутат от СДС, а сега зам. председател на ПГ на ДПС и като такъв – шеф на Комисията по бюджет и финанси. Същият е познат в Бургас, като крупие в миналото, а после собственик на верига чейнж-бюра, популярен с прякора си Ментата. Името на сегашния ДПС политик е покрито с печална слава от годините на правителството на Костов, когато Йордан Цонев оглави областната структура на СДС, а Венцислав Чамурджиев – общинската. Заедно с небезизвестния Антон Петров – Кабата, те бяха лицето на Синята партия в региона. Архивите /дори и бедни в интернет тогава/ все още пазят спомените за онова мрачно време.
Сценарият с имотите на юг от Царево е следният: Наследници, припознали се за собственици на апетитни парцели на първа линия атакуват имоти, за които няма заявления за собственост от истинските наследници и които по закон трябва да станат общински. Много от тях успяват да се сдобият с решение от Поземлената комисия, за да влязат във владение на десетки декари край Резово и Варвара.
Общината обаче завежда еднотипни дела в Районния съд в Царево и ги печели, защото съдът действително установява, че терените са придобити незаконно. Имотите на тъста на Цонев също са върнати на общината с решение на съда. В защитата на Община Царево ясно е формулирано и подкрепено с документи твърдението, че нито нечии законни наследници, нито държавата е предявявала претенции към тези имоти, които изведнъж са дадени от Поземлената комисия на изникналите претенденти без документи за собственост.
Междувременно властта в Царево се сменя и за кмет е избран червеният лидер Петко Арнаудов. Той веднага маха адвоката на общината – Евгени Атанасов, който е водил и спечелил делата срещу шмекерите с нередовните документи. Заменя го верен партиен кадър на БСП – Евгени Мосинов.
Малко след тази рокада роднините на Йордан Цонев и останалите мераклии за земи обжалват решението на РС Царево на по-горна инстанция в Окръжен съд Бургас, като действат синхронно. Знае се, че негласният водач на групата е именно политикът, който вече се е трансформирал в един от най-близките до Ахмед Доган. Внезапно юристите на общината-ищец започват да се дезинтересират от делата, не се явяват на заседания, пропускат се срокове и в крайна сметка претендентите с нередовните документи печелят и стават собственици на златните земи по крайбрежието. Запознати с казуса коментират пред Биволъ, че обжалването и загубата на тези много чисти казуси със земите в парка не е просто късмет за „собствениците“. „Ако се анализират нещата, вероятно ще си проличи, че това бяха зорлем загубени дела.“, споделя магистрат от Бургас, но добавя, че вече няма кой да търси отговорност от Арнаудов и Мосинов. Особено от сегашните 4 парламентарни партии, които неизменно защитават имотните далавери.
Историята на собствеността, която се проследява в имотния регистър показва, че стремежът да бъдат приватизирани тези ливади и ниви има ясна мотивация: да бъдат застроени. Една част от земите, чрез дарения и симулативни сделки с подставени лица стават собственост на скандалния арх. Калин Тихолов, главен герой в аферата Дюнигейт по застрояването на пясъците край Несебър, която Биволъ разкри в края на 2012 г. Едва ли е чудно, че именно този човек бе предложен от правителството на БСП и ДПС за Министър на новото Министерство на инвестиционното проектиране, което да сложи под една шапка всички инвестиции, заедно с устройството на територията на страната, т.е. „цялата далавера“ в едно. Тихолов е и автор на ОУП на Царево, предвиждащ масово застрояване на защитеното крайбрежие, където попадат и тези земи.
Друга част отива при кума на Йордан Цонев – Милчо Киряков. Киряков е „дясната ръка“ на Цонев, негов бизнес съдружник и едновременно съдружник и с Калин Тихолов. Той е изкупувал и след това продавал земи в парка на жената на Йордан Цонев – Пролетина. В играта с имотите, която е изключително сложна, са включени и фирми, контролирани от Цонев, Киряков и Тихолов.
През 2010 г. пресата гръмна, че прокуратурата разследва мащабна мошеническа схема с емлячните регистри и удостоверения за наследници. (виж в. 168 часа, от 15.6.2010 г). Става дума точно за казуси, които претърпяват неочакван и ощетяващ обрат за Община Царево, вещо бранена в съда от Евгений Мосинов. Заведено е дело срещу неизвестен извършител, по чл.308 от НК – за подправяне на официални документи, което на популярен език ще рече – фалшификат. Тук е мястото да се припомни, че ако се проследи професионалната биография на Тихолов и Мосинов, се вижда странна закономерност, как те следват общи периметри на действие по Черноморието, от община Несебър, бавно слизащи на юг към Резово, като след тях остават опустошени брегове, превърнати в бетонни клоаки за най-ниска класа туристи.
Три години по-късно извършителят все още не е известен на Прокуратурата, макар че е кристално ясно кому е изгодно. Това е и въпрос със занижена трудност към Цацаров, чието ведомство е иззело всички документи за тази мащабна фалшификация.
Правният „мозък“ на далаверата – Евгений Мосинов, сега е доверен човек на Станишев в Бургас и лидер на партийната структура.
Именно бургаската организация беше сред първите, които номинираха Сергей Станишев за водач на листата за евродепутати. Същият този Станишев, който лицемерно се врече да брани Странджа с ресурсите на партията си. Как БСП ще брани Странджа от самата себе си стана ясно с назначението на зам.-министъра Бюрхан Абазов, чийто подпис стои под незаконни продажби на държавни гори и земи в Странджа. Ликвидаторът на природния парк бивш кмет Петко Арнаудов пък бе назначен за шеф на общинските гори в Царево. Да ги пази, както се справи с парка! Двамата герои, които успяха да закрият през лятото на 2007 г. ПП Странджа, заради криминалните действия по незаконно строителство, протектирано от тях, бяха не наказани, а еволюираха с благословията на Станишев. Не може да се отрече незаменимата им роля, че именно тия двама ликвидатори на Парк Странджа предизвикаха всъщност първите масови граждански протести на Орлов мост преди 7 г. – предтечите на сегашната обществена непоносимост към подобен олигархичен начин на управление на страната. След толкова време нещата се повтарят. Обречеността на омагьосания кръг в чиято гибелна орбита ни водят все едни и същи зловещи сенки от зоната на политическия здрач. Явно ролята на Мосинов като верен партиен кадър е оценена по достойнство, защото преди месеци той се издигна до висшия пост – шеф на БСП в Бургас. Грижата за Странджа на Станишев си личи и по принудителното уволнение на Директора на Парк Странджа Стефан Златаров, който го заслужи заради непреклонната си позиция през годините срещу властовите престъпления и своеволия срещу природата и законите на страната. Цинизмът на подобна политическа демагогия би могъл да бъде сравнен с абсурдния пример, ако си представим как зловещия д-р Менгеле би могъл да оглави здравеопазването на Израел след Втората война!
Биволъ от своя страна работи върху разплитането на мрежата от сделки, в която подобно на Дюнигейт се пресичат интересите на водещия политик от ДПС Йордан Цонев и арх. Калин Тихолов, чието протеже Иван Данов стана министър на негово място. Всъщност, ако не бяха разкритията на Биволъ Тихолов сега щеше да е министър и да бъде директно, заедно с Цонев, в явен конфликт на интереси: проектант на ОУП, собственик на апетитни земи за строеж и овластен да сложи лично подписа си за унищожаването на Странджа.
Годината е 2012-та, а Мосинов легализира връзка в журналистка
Илияна Тодинова не само е полегнала на мощното рамо на партийния деец, ами вече се е нанесла и в апартамента му, казват запознати.
Ето какво написа една регионална медия през 2012г.
Бившата звезда на СКАТ тв вече се нанесла в апартамента му
Илияна Тодинова, бившата звезда на СКАТ тв, грейна в широкоразпространен кадър леко полегнала на рамото на БСП-ара Евгений Мосинов. Мосинов е известен още и като бивш председател на Изпълнителното бюро на БСП-Бургас, една от спряганите червени фигури за депутат догодина.
Всъщност любовната връзка между двамата от около две години не е тайна нито в гилдията на журналистите, нито в юридическите и партийни среди. Мосинов дълго бе обсъждан затова, че има хубава любовница и че се грижи по достойнство за нея – задоволява всичките й нужди, дори я снабди със сребрист джип Мерцедес, с който да си джитка напред-назад. Най-големият жест, който обаче адвокатът направи за своята любима брюнетка бе това, че й осигури поле за професионална изява – финансира сайт и списание, където Илияна да показва своите качества на журналист. Злите езици говорят, че Илияна не само цъфти на фотос във фейсбук, качен и на двете Стени – както на Евгений, така и на нейния, ами отскоро се е нанесла официално в апартамента му, даже обзавели една от стаите за сина й, който щял да бъде второкласник.
Дончо Градинаров от години е част от културната бохема на Бургас. Поет, преводач и журналист, но повече известен с безпристрастната си гражданска позиция и точните анализи на политическите събития. Роден е през 1945 година, а като журналист е работил в кабелните телевизии „ТВ-Микс” и „RN”, и във вестник „Морски глас”.Автор е на стихосбирката „Преодоляни мълчания”. Завършил е висшето си образование в УНСС. Бил е лидер на КНСБ в „Промет”-Дебелт. През последните години обаче се оттегли от медиите и се занимава главно с преводи и поезия. Често от услугите му като вещо лице се ползват бургаските съдилища.
-Г-н Градинаров, защо се разделихте с журналистическата професия? Чувствате се като част от ненужно поколение или не намирате смисъл в работата на това поприще?
-Всичко е до време. Това не значи че аз или пишещите от моето поколение сме абдикирали от гражданската си отговорност. Съвременната журналистика стана доста по-динамична и е нормално по-млади колеги да носят щафетата. Те са агресивни и работят с повече хъс. Проблемът сега е, че нещата просто се отразяват, а не се търсят корените. Да вземем новите лица в политиката-как се отразяват? Еди кой си се кандидатирал от еди-коя си партия. Избрали го-и толкова. Ама какъв е този човек, от къде идва, какво е миналото му, как се е издигнал, чиста ли му е биографията…? Това остава в сянка или умишлено се отбягва. А после се бием по главите, че отново ни управляват неподходящите хора и държавата е в криза. Съвременната журналистика е в дълг пред обществото.
-Но вие също мълчите. Не считате ли, че ако имате информация в повече е редно тя да излезе на показ?
-Така е. Това, че истината не се търси докрай не е оправдание.
-Добре, Бургас има ново управление. За повечето от новите управници не се знае почти нищо. Вие бихте ли осветлили миналото на някой, например на новия шеф на съвета, Валери Симеонов? Аз знам, че на времето сте били колеги и не може да нямате някаква информация.
-Да, така е. Аз не се притеснявам, но за съжаление, за този човек едва ли мога да кажа нещо положително. Засякохме се за няколко години в „Промет”. Той постъпи като млад специалист в комбината-беше бригадир. Такъв си и остана, въпреки, че упорито търсеше кариера и името му бе сред най-одумваните.
-И сте наясно, че говорите пред жълта медия?
-Аз следя редовно „Солено” и въпреки жанра му го уважавам като издание. Вие много сполучливо се движите на границата на истината и разкритията са почтено представени. На някои това може да не се харесва, но е факт.
-И, какво не знаят хората за Валери Симеонов?
-Този човек е класически пример за нагаждач във всяка ситуация, с оглед извличане на максимална материална полза за себе си. На фона на делата му показната загриженост за благото на обществото е като пир по време на чума. Каквото и да се бълва по подопечната му телевизия, винаги трябва да има едно наум. Не бих го сравнил с Остап Бендер, защото в образа на класическия мошеник Илф и Петров са вдъхнали артицизъм и романтика, а в нашия случай имаме долнопробна проза.
На времето успешна кариера задължително минаваше през БКП. Валери бе подал молба за членство в партията още през 1986 година и много се натискаше, но така и не го приеха.
Повсеместно вече хората не гледат телевизия заради нарочно разпространявани фалшиви новини .
-Знаете ли защо?
-Говорил съм с доста хора от тогавашното партийно ръководство. Бяха го преценили като ненадежден и приспособенец, дразнеше ги и болезненото му чувство за вождизъм. И излязоха прави. През 89-та година той се вживя като репресиран и оглави секцията на „Подкрепа” в комбината. По това време бях начело на заводската структура на КНСБ. Не сме имали конфликти по синдикална линия. Сблъсъкът помежду ни дойде служебно заради ОПИТЪТ МУ ДА ОТКРАДНЕ ВАГОН С МЕТАЛНИ ЗАГОТОВКИ.
-Валери Симеонов е крал метали?
-„Подкрепа” имаше фирма, която търгува със скрап. С приходите се покриваха нуждите от средства на синдиката. И една вечер, в която бях дежурен диспечер, работници подадоха сигнал, че един от вагоните е натоварен не с бракувани метали, а с редовна продукция. Извиках полиция и извършихме проверка-сигналът се оказа правдоподобен. Само няколко заготовки отгоре бяха за скрап, останалото количество бе с качествена стока. Вагонът бе натоварен с 25 тона и подготвен да отпътува с композиция от заводската гара. След проверката бе откачен и наличните количества-описани.
Международно сдружение «Свободна Европа» обединява родолюбците в Европа срещу мигранти, изнасилвания и отнемане на деца от родителите.
-И какви бяха последствията?
-Ами, всичко бе отразено в дневниците, които и до сега би следвало да се пазят. Аз дадох писмени обяснения по случая. Какво е обяснявал пред съответните органи Валери Симеонов не знам. Не знам и дали прокуратурата е излязла с някакво становище. Със сигурно помня, че ръководството на комбината го наказа само с порицание.
-Какви щяха да са щетите, ако далаверата не е била разкрита?
-Тогава тон скрап се изкупуваше за 80 долара. Редовните заготовки след съответното валцуване излизаха до 250. Не знам дали това е единственият криминален случай, но работниците шушукаха, че е имало система за криминална търговия с метали. Заводът се водеше умишлено към фалит и на края бе продаден.
-Защо след такова сериозно нарушение историята е останала покрита?
-Тогава бяха бурни години-стачки, протести…Никой не искаше да има проблеми със синдикатите. Контролът бе занижен.
-Да не би това да е връзката с прословутото обиране на касата на „Подкрепа”?
-Не. Тогава вестниците писаха. Липсите от касата на почти 200 000 лева бяха установени при тяхна си вътрешна ревизия. За това може да питате някой от по-старите седесари. Аз умишлено не търсех информация по случая, за де не ме обвинят, в качеството ми на актив от другия синдикат.
-Не сте ли получавали заплахи, заради разкриването на далаверата с метала?
-Не. Валери ми подхвърли, че е огорчен заради създадените проблеми, но толкова. Пък и последва смяната му отгоре и той тръгна да прави телевизия. Пътищата ни се разделиха.
-Хората в „Промет” не реагираха ли?
-И преди този случай Валери Симеонов не беше долюбван. Беше уредил договор за поддръжка на електронните системи с частната си фирма. Уж за да се гарантира качеството на обслужването на техниката. Идваше обаче в извънработно време.
-Преди комбината да му прехвърли тази „услуга” не е ли имало такива специалисти?
-Имаше-оттам тръгнаха и ропотите. Валери Симеонов е много мнителен, отмъстителен и злопаметен. Покрай частния си бизнес се изпокара с доста хора. Помня, много бяха отношенията му с Димитър Райков.
-Това не е ли шефът на „Жилищно настаняване”, когото с дрегер на КАТ накараха да духа, за да се докаже, че е пил в работно време?
-Същият.
-Искате да кажете, че тази акция е инсценировка за отмъщение?
-Абсолютно. Казах ви, че Валери е способен на всичко, ако става въпрос за персоната или бизнеса му. В комбината, например, можеше да бъде на щат като среден управленски персонал, но той упорстваше да е на работническа бройка. Не от хуманизъм, а за по-високата заплата. Стартът на частния му бизнес също е обвит в мистерия. От Христо Христов, който бе ликвидатор на фалиралата „Популярна банка-Пеков” знам, че под формата на съдружие са взети 30 милиона лева. Пари, които са от джоба на акционерите и никога няма да им бъдат върнати. Вижте и после-за да наложи телевизията си през какво не мина. Ряза кабелите на конкурентните медии, обяви война на бизнесмени, политици. А връх на наглостта бе в края на миналата година, когато още на третото заседание на общинския съвет си прокара решение, даващо му правото да кабелизира града и селища от общината. Та той още не си е стоплил началническия стол… Това ли е общественият интерес, в името на който се е заклел да работи?
-Интервюто май стана много черно?
-Нали искахте да говорим истината и хората да научат повече.
-Мислите ли, че след като това се прочете, в оформилото се абсолютно мнозинство ще се появят пробойни? Най малкото, заради дистанциране от компрометиращи факти.
Голям протест в Швеция на 5-ти май срещу изнасилванията от мигранти.Петър Низамов е сред организаторите като част от управлението на общата европейска патриотична организация.
-Едва ли. Новият кмет Димитър Николов е поставен в деликатна ситуация. Ще трябва да избира-или абсолютна подкрепа, или да работи по-трудно, но достойно, без политически пазарлъци. Ако се получи разрив, то ще бъде не заради миналото на Валери Симеонов, а заради настоящето му. За негопонятието феърплей не съществува. И това тепърва ще се усеща. Дано повечето съветници намерят сили и се разграничат.
-На национално ниво ГЕРБ и „Атака” са на нож. Това не би ли повлияло.
-Коалиране между двете партии има само в Бургас. Значи Бойко Борисов е дал някакъв срок, за да се види накъде ще тръгнат и докъде ще стигнат нещата. Не вярвам Николов да прави политика на своя глава. Като млад кмет е добре да бъде резервиран.
-Все пак не може да отречем и силната позиция на „Атака” в Бургас
-Да. Валери Симеонов и партията му са във властта по волята на хората. Евтиният популизъм и черният пиар по СКАТ свършиха работа. Политиката на войнствен национализъм обаче е пагубна за моралните устои, особено на младото поколение. „Рубриките” на тази телевизия въобще не искам да коментирам. Обидно ми е да се обсъждат налудничавите внушения на изпаднали журналисти и изперкали пенсионери, които са намерили трибуна да морализаторстват и проповядват омраза. Не виждам и смисъл да обяснявам самото членство на Валери Симеонов в „Атака”. Истината е проста – той е там, защото е намерил начин скорострелно да реализира собствените си планове и амбиции. Учудва ме единствено волското търпение на контролните и регулаторните органи към СКАТ. Десетки са поводите и мотивите за спиране на цялата телевизия, но някой очевидно „благородно” ги подминава. Нищо, че от екрана само Господ не е изкарван като престъпник. В тази вулгарна журналистика няма и капчица морал. Но се разчита на късата памет на хората. Които пък не знам до кога ще търпят хора с ниски страсти да им бъдат съдници.
-Не се ли притесняваш от евентуално завеждане на дело за това интервю? Срещу вестника вече има едно…
-Не съм чул някой да е осъден за казани истини.
ПЕТЪР НИЗАМОВ: Страница “ГОЛАТА ИСТИНА” краде разследването ми, че Валери Симеонов прекарва мигранти
Страници “ГОЛАТА ИСТИНА” и “Истинските новини” крадат мои клипове и ги представят за свои.
Голата Истина, една медия, ако е медия, показва източниците си, а не краде чужди клипове и да ги представя като свои.
Многократно съм казвал, че сайтовете Истинските новини, страниците във ФБ “Голата истина” са ФАЛШИВИ новини и не са никаква медия.
Клипът с доказателствата, че Валери Симоеонов пярекрава мигранти е качен на моят канал във YOUTUBE na 02 Юли 2020г., а страницата “Голата истина” копира и публикува на 04 Юли 2020г. и представя това за свое авторско право.
НАКАЗАТЕЛЕНХ КОДЕКС :
Престъпления против интелектуалната собственост (Загл. изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г.)
Чл. 172а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева.
(4) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато деянието по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.
Защото ще се окаже подчинен на съдия Калибацев, който вероятно ще е новият административен ръководител на Окръжен съд –
Пловдив.
Но дали това е истинската причнина.
Следете сайта и ще разберете !
Очаквайте доказателства за нагласянето на дела и нарушване на принципа случайно разпределение на делата?
Преди точно ТРИ години на този ден по поръчка на bTV , ГЕРБ, Валери Симеонов и БХК и след постановка в стил “Андрей Вишински” бях задържан за измислено нападение над оператор на bTv на протестите в Асеновград по повод нападение с брадви и лопати над децата от местния клуб по гребане, извършено от местната фундаментална и радикална ислямска секта на „нурджиите“ …
На протестите, на които бях част от организаторите и събраха десетки хиляди граждани от цялата страна с искане за тежки осъдителни присъди.
Долу във видеото можете да видите постановката срещу мен и нападението на ромите-ислямисти над децата.
Въпреки, че цялото лято 2017 в Асеновград беше белязано от протести по този повод, делото срещу биячите завърши с много условни присъди след като попадна в ръцете на СЪДИЯ ИВАН БЕДАЧЕВ от Районен съд- Асеновград, който много бързо пусна всичките под гаранция.
От другата страна на барикадата, на мен ми беше повдигнато обвинение за хулиганство и телесна повреда срещу оператора на bTV Петър Джанаваров, който ясно се вижда как ме удря първи, неочаквано и безпричинно пред кордона с полицаите и веднага се скрива зад него. В резултат на удара ми събаря телефона, с който снимам на живо събитието и телефонът беше със счупен дисплей.
После се появи снимка направена на фотошоп, където беше добавена кръв на лицето на този индивид, който ме удари. Той обиколи студиата на майнстрийм медиите със сълзи на очи, колко невъзпитан съм бил аз да му се развикам, след като ме удари и ми счупи телефона.
А той е супер възпитан да взема пари и да удря хората и да им чупи телефоните с цел постановка.
По „случайност“ или съгласно системата за „случайно разпределение на делата“ в РС–Асеновград, всичките дела за гаранция „случайно“ отидоха при лобито на Цацаров и Гешев – председателя на съда- Иван Шейтанов , който днес подаде оставка след като стана ясно в какъв обръч от конфликти на интереси е заобиколен.
Ама как е възможно три поред дела да отидат на един и същи съдия – отговорете си сами.
Делото беше поверено на бившият вербовчик от Държавна сигурност и член на БКП – прокурор Илко Сивкин.
Изведнъж случайно моето дело беше разпределено на същия съдия, който пусна ислямистите – ИВАН БЕДАЧЕВ .
Той разгледа делото без да предяви записите от камерите, които възпроизвеждат събитието от близък каданс ! без да разпита свидетели – очевидци и ме осъди за нещо, което се вижда , че не съм извършил.
В същото време моята жалба срещу служителя на БТВ беше разпределена на ПРОКУРОРА ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ ИСЛЯМИСТИТЕ. Топй прекрати наказателното производство , което аз обжалвах и …
ПАК СЛУЧАЙНО !!!
Председателят на Съда в Асеновград си го разпредели ПАК на себе си, въпреки, че е разглеждал няколко пъти моето дело в досъдебното производство !
АБСОЛЮТНО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТВОД !
Въпреки това , той го разгледа и прекрати делото ми срещу операторчето на БТВ.
Добре дошли в България на #БойкоБорисов и #Гешефт
ЗА ЖАЛОСТ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ГОРНИТЕ И АКО ВЛЕЗЕ ПРИСЪДАТА ИМ В СИЛА, АЗ НЯМА ДА МОГА ДА ПОМАГАМ ПОВЕЧЕ НА МАЙКИ И БАЩИ, НА КОИТО СА ИМ ОТНЕТИ ДЕЦАТА,
Защото НЯМА ДА ИМАМ АДВОКАТСКИ ПРАВА !
Ето така се решават проблемите в България.
Има човек – има проблем.
Няма човек – няма проблем.
Сигурно министър Сачева е доволна.
ПЕТЪР НИЗАМОВ Председател на Българския юридически комитет
ДРУГИЯТ ХУБАВЕЦ – СЪДИЯ ИВАН БЕДАЧЕВ НЕ ГО ИСКАТ В БУРГАСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД .
Въпреки обещанията, които получи преди да нагласи няколко дела.
СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВСС ПРИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ ДВЕ РЕШЕНИЯ НА ВАС, С КОИТО СА УДОВЛЕТВОРЕНИ ЖАЛБИТЕ НА ТРИМА СЪДИИ
2 април 2019 година
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие за сведение съдебните актове на Върховния административен съд, с които са отменени решения на Колегията по молби на съдии от трима Районен съд – Бургас и Районен съд – Варна за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. Колегията установи, че съдът се е произнесъл по съществото на жалбите, като исканията на магистратите са удовлетворени и не следва да се иска допълването им.
Става въпрос за решение № 4418/25.03.2019 г. по административно дело № 8644/2017 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по жалби на Георги Христов Иванов – съдия в Районен съд – Бургас, и на Яна Димитрова Колева – административен ръководител-председател на Районен съд – Бургас, към онзи момент.
С него ВАС е отменил решение на Съдийската колегия по протокол № 29/18.07.2017 г., с което е повишен на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ Иван Бедачев – съдия в Районен съд – Асеновград, на длъжност „съдия“ в Окръжен съд – Бургас – наказателна колегия.
Другото прието за сведение е решение № 4372/25.03.2019 г. по административно дело № 841/2018 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по жалба на Стоян Димитров Колев – съдия в Районен съд – Варна. ВАС е отменил решение на Съдийската колегия по протокол № 49/05.12.2017 г., т. 4.2, с което на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт Йордан Димов – съдия в Окръжен съд – Шумен, е преместен на длъжност „съдия“ в Окръжен съд – Варна – търговска колегия.
СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВСС ПРИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ ДВЕ РЕШЕНИЯ НА ВАС, С КОИТО СА УДОВЛЕТВОРЕНИ ЖАЛБИТЕ НА ТРИМА СЪДИИ
2 април 2019 година
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие за сведение съдебните актове на Върховния административен съд, с които са отменени решения на Колегията по молби на съдии от трима Районен съд – Бургас и Районен съд – Варна за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. Колегията установи, че съдът се е произнесъл по съществото на жалбите, като исканията на магистратите са удовлетворени и не следва да се иска допълването им.
Става въпрос за решение № 4418/25.03.2019 г. по административно дело № 8644/2017 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по жалби на Георги Христов Иванов – съдия в Районен съд – Бургас, и на Яна Димитрова Колева – административен ръководител-председател на Районен съд – Бургас, към онзи момент.
С него ВАС е отменил решение на Съдийската колегия по протокол № 29/18.07.2017 г., с което е повишен на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ Иван Бедачев – съдия в Районен съд – Асеновград, на длъжност „съдия“ в Окръжен съд – Бургас – наказателна колегия.
Другото прието за сведение е решение № 4372/25.03.2019 г. по административно дело № 841/2018 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по жалба на Стоян Димитров Колев – съдия в Районен съд – Варна. ВАС е отменил решение на Съдийската колегия по протокол № 49/05.12.2017 г., т. 4.2, с което на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт Йордан Димов – съдия в Окръжен съд – Шумен, е преместен на длъжност „съдия“ в Окръжен съд – Варна – търговска колегия.
Преди точно ТРИ години на този ден по поръчка на bTV , ГЕРБ, Валери Симеонов и БХК и след постановка в стил “Андрей Вишински” бях задържан за измислено нападение над оператор на bTv на протестите в Асеновград по повод нападение с брадви и лопати над децата от местния клуб по гребане, извършено от местната фундаментална и радикална ислямска секта на „нурджиите“ …
На протестите, на които бях част от организаторите и събраха десетки хиляди граждани от цялата страна с искане за тежки осъдителни присъди.
Долу във видеото можете да видите постановката срещу мен и нападението на ромите-ислямисти над децата.
Въпреки, че цялото лято 2017 в Асеновград беше белязано от протести по този повод, делото срещу биячите завърши с много условни присъди след като попадна в ръцете на СЪДИЯ ИВАН БЕДАЧЕВ от Районен съд- Асеновград, който много бързо пусна всичките под гаранция.
От другата страна на барикадата, на мен ми беше повдигнато обвинение за хулиганство и телесна повреда срещу оператора на bTV Петър Джанаваров, който ясно се вижда как ме удря първи, неочаквано и безпричинно пред кордона с полицаите и веднага се скрива зад него. В резултат на удара ми събаря телефона, с който снимам на живо събитието и телефонът беше със счупен дисплей.
После се появи снимка направена на фотошоп, където беше добавена кръв на лицето на този индивид, който ме удари. Той обиколи студиата на майнстрийм медиите със сълзи на очи, колко невъзпитан съм бил аз да му се развикам, след като ме удари и ми счупи телефона.
А той е супер възпитан да взема пари и да удря хората и да им чупи телефоните с цел постановка.
По „случайност“ или съгласно системата за „случайно разпределение на делата“ в РС–Асеновград, всичките дела за гаранция „случайно“ отидоха при лобито на Цацаров и Гешев – председателя на съда- Иван Шейтанов , който днес подаде оставка след като стана ясно в какъв обръч от конфликти на интереси е заобиколен.
Ама как е възможно три поред дела да отидат на един и същи съдия – отговорете си сами.
Делото беше поверено на бившият вербовчик от Държавна сигурност и член на БКП – прокурор Илко Сивкин.
Изведнъж случайно моето дело беше разпределено на същия съдия, който пусна ислямистите – ИВАН БЕДАЧЕВ .
Той разгледа делото без да предяви записите от камерите, които възпроизвеждат събитието от близък каданс ! без да разпита свидетели – очевидци и ме осъди за нещо, което се вижда , че не съм извършил.
В същото време моята жалба срещу служителя на БТВ беше разпределена на ПРОКУРОРА ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ ИСЛЯМИСТИТЕ. Топй прекрати наказателното производство , което аз обжалвах и …
ПАК СЛУЧАЙНО !!!
Председателят на Съда в Асеновград си го разпредели ПАК на себе си, въпреки, че е разглеждал няколко пъти моето дело в досъдебното производство !
АБСОЛЮТНО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТВОД !
Въпреки това , той го разгледа и прекрати делото ми срещу операторчето на БТВ.
Добре дошли в България на #БойкоБорисов и #Гешефт
ЗА ЖАЛОСТ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ГОРНИТЕ И АКО ВЛЕЗЕ ПРИСЪДАТА ИМ В СИЛА, АЗ НЯМА ДА МОГА ДА ПОМАГАМ ПОВЕЧЕ НА МАЙКИ И БАЩИ, НА КОИТО СА ИМ ОТНЕТИ ДЕЦАТА,
Защото НЯМА ДА ИМАМ АДВОКАТСКИ ПРАВА !
Ето така се решават проблемите в България.
Има човек – има проблем.
Няма човек – няма проблем.
Сигурно министър Сачева е доволна.
ПЕТЪР НИЗАМОВ Председател на Българския юридически комитет
Човек на Митьо Очите бе застрелян рано тази сутрин в центъра на Бургас .
28 годишния Димитър Видев известен като Митко Релакса е улучен с два куршума и е починал на място.
Според запознати Релакса е ръководил една от автобригадите на несебърския наркобос.
При стрелбата е ранен и 30 годишния Тодор Стамов с прякор Малкотърновеца.
Той е настанен в бургаската болница без опастност за живота.
Няколко часа след убйиството, районът бе отцепен.
Убийството е станало на кръстовището на улиците “Богориди” и “Републиканска” в Бургас. Пред къщата на поета
Недялко Йорданов е бил паркиран автомобилът на Димитър Видев.
Малкотърновеца и Реласка са се прибирали от нощтно заведение.
Според първоначални сведения убийците са били двама. Те са стреляли от засада с пистолет със заглушител.
Митко Релакса е прострелян в гръб с два куршума, като единият е попаднал в главата а другият в тялото му.
Тодор Стамов е улучен в лявата ръка.
Той е потърсил помощ от паркиралите наблизо таксиметрови шофьори, които са подали сигнал в полицията.
Хората живеещи в района на инцидента, споделиха за Бургас инфо че не са чули нищо.
От регионалната дирекция на вътрешните работи съобщиха, че двамата са криминално проявени.
Димитър Видев е имал следствени дела за кражби и изнасилвания. Такива дела той е имал и за противозаконно
отнет автомобил и грабеж. Получил е присъда от Районния съд в Ихтиман, за притежаване на две радиостанции
настроени на полицейски честоти.
Тодор Стамов има висящи наказателни производства за грабежи. Също за хулиганство и за притежаване на
упойващи вещества, за кражба на лек автомобил. Обвинения са повдигнати за причиняване на средна телесна
повреда, за искане на откуп за връщане на противозаконно отнет автомобил и закана за убийство.
Димитър Видев и Тодор Стамов бяха основни свидетели по делото за убийството на бургаския бизнесмен Димитър
Стаматов – Мастара .
Първото покушение срещу Релакса бе извършено в края на месец май тази година. Тогава неизвестни лица
взривиха с коктейл Молотов личният му автомобил “Мерцедес”.
По непотвърдени данни съвсем скоро Димитър Видев се е замесил в инцидент в дискотека Морски звуци в Несебър.
Тогава той е пребил човек от обкръжението на Георги Илиев.
Хората на Илиев са поискали от Митко Релакса да плати 30 хиляди евро, които той не е дал.
Днес са били разпитани лица от криминалния контингент в Бургас, свързани с престъпната дейност на убития.
Убийството на Георги Танев – собственик на Евробилдинг през 2010г.
Убийството на Георги Танев – собственик на Евробилдинг през 2010г.
Какво ме гледаш бе, келеш!“- казал Георги Танев и тръгнал към убиеца си
Реплики от рода на „Какво ме гледаш бе келеш!“ са станали причина за нелепото убийство на строителния предприемач Георги Танев в Бургас. Това са разказали, п
разпитите днес, свидетели на инцидента. Бизнесменът и ескшеф на футболен клуб „Нефтохимик“ беше наръган с нож снощи към 4 часа в еротичния клуб „Интрига“
се намира срещу Арменската църква. На задържания за убийството шофьор Динко Стефанов, който е развеждал стриптизьорки из бардаците в Бургас, вероятно ще
бъде повдигнато обвинение за убийство по непредпазливост, защото агресията не е била от негова страна. Това съобщи говорителят на бургаската полиция Цветел
Рандева. Динко е стоял на сепарето, когато към него са се насочили Георги Танев и бодигарда му Горан Горанов. Строител
бос се подразнил от това, че Динко го гледал лошо и втренчено, разказали свидетели на инцидента. Изплашен шофьорът извадил нож и наръгал Георги Танев в ко
Бодигардът Горан излязъл навън и също се върнал с хладно оръжие и ударил нападателя в главата с дръжката. Едва тогава забелязал, че шефът му кърви много. И
навън, счупил стъклото на автомобила на Динко Стефанов и нарязал гумите на колата за да му попречи да избяга. След това хукнал към болницата с намушкания с
Към болницата тръгнал и Динко Стефанов, заради разцепената си от бодигарда глава. Именно в болницата бургаската полиция е открила и тримата участници в
кървавото меле. Въпреки спешната операция към 10 часа Георги Танев умира от раната си. Бодигардът му, който също е нарязан с нож в гърба, е добре. Припомня
30 годишният собственик на строителна фирма „Евробилдинг“ и бивш президент на ФК“ Нефтохимик“ Георги Танев беше убит късно снощи към 03.23 ч. в еротична
дискотека „Интрига“, която се намира на ул. „Лермонтов“ 11 срещу Арменската църква. Георги Танев е икономически директор на „Евробилдинг Инженеринг“ ООД.
Компанията, която управлява, е базирана в Бургас, но има офиси в София, Велико Търново и Варна. Тя се занимава със строителството на обществени, жилищни,
промишлени и инфраструктурни обекти. През 2009 г. „Евробилдинг Инженеринг“ закупува спортен клуб „Нефтохимик“. Освен собственик на ФК „Нефтохимик 1986″,
„Евробилдинг Инженеринг“ е и един от основните спонсори на клуб по борба „Черноморец Бургас
През 1997г. Застреляха организатора на „Мис България“ Васил Папазов
Васил Папазов е роден през 1963 г. Завършил е БДК – естраден отдел. Музикален редактор в БНТ. Създава фирмата „Интерсаунд“. Той притежава правата за организирането на конкурсите „Мис България“.
На 12 декември 1997 г. (на 34 годишна възраст) Васил Папазов излиза в мразовитата зимна вечер от офиса си на столичния булевард „Черни връх“. Отива към колата си – „Фолксваген Голф“, където установява, че предната му гума е спукана. Вади помпа от багажника и в този момент е прострелян в тила. Вероятно Папазов е починал преди да падне на земята.
Бившата му съпруга Ирина, от която има едно дете наследява модния бизнес.
13 декември 1997
С куршум в главата бе убит собственикът на фирма „Интерсаунд“ Васил Папазов, който притежава правата за организирането на конкурсите „Мис България“. Трийсет и четири годишният шоумен беше ликвидиран пред неговия офис на бул. „Черни връх“ около 19 часа миналия четвъртък. Съсед открил трупа на Папазов до автомобила му „Фолксваген Голф“, който все още бил с работещ двигател. Според първоначалната версия на МВР смъртта застигнала бизнесмена, докато помпал предната лява гума на колата. Убиецът издебнал жертвата си в гръб и хладнокръвно я застрелял в тила. По описанията на очевидци атентаторът бил облечен с тъмни дрехи. Оперативните работници са намерили на местопрестъплението гилза от 9-милиметров пистолетен патрон, твърдят от МВР. Смъртта на Папазов мобилизира елита на Националната следствена служба. Директорът й Бойко Рашков и началникът на отдел „Тежки престъпления“ в службата Богдан Карайотов ръководеха на живо работата по случая в офиса на „Интерсаунд“. Предполагаемите причини за атентата са две – поръчково убийство от конкуренти в бранша и разчистване на лични сметки. Папазов беше известен с това, че се ползва с добро име сред представителките на нежния пол и особено сред онези, които търсят изява в манекенското поприще.
Името на Васил Папазов се прочу за първи път преди три години, когато по време на организирания от него конкурс „Мис България“ избухна бомба. Експлозивът беше заложен в тоалетната на столичната зала „Универсиада“, избухна малко преди началото на конкурса, уби 68-годишния Георги Караджов, дядо на спечелилата трето място, и рани още двама. Заради атентата беше арестуван шоуменът Росен Николов, който откупува правата за съревнованията на красавици през 1991 г. Делото срещу него е прекратено през октомври 1995 г.
Друг популярен противник на Васил Папазов е шоуменът Пламен Митрев, който в момента е арестуван заради изнасилване. Той беше ранен при престрелка с бодигардове от фирма СОТ. Охранителите се опитваха да освободят четири отвлечени манекенки, които в продължение на няколко дни били принуждавани да задоволяват плътските страсти на Митрев и неговите хора.
Конфликтът между Папазов и Митрев датира от началото на 1995 г., когато Митрев доведе в България представителя на парижката модна агенция „Метрополитен“ Пиер Бушон и беше пребит от мутри в дома си. Тогава Митрев обвини Папазов, че е изпратил биячите, за да го сплаши. Папазов пък твърдеше, че Бушон е самозванец. Изглежда, враждата между двамата не е изстинала досега, защото само преди две седмици Папазов обяви пред в. „168 часа“, че Митрев работи за СИК.
Папазов е бил в обтегнати отношения и с шефката на модна агенция „Визаж“ Евгения Калканджиева, твърдят запознати. Между двамата прехвърчат искри от август т.г., когато конкурсът на Калканджиева „Кралица на красотата – България’97“ не беше признат от централата във Виена. Победителката в него не замина на световните финали. За сметка на това в надпреварата взеха участие фаворитките на Папазов от конкурса „Супермодел’97“.
Според официалните съдебни регистри Васил Папазов разполага само с една фирма – „Интерсаунд“ ООД. Тя е правоприемник на събирателното дружество „Интерсаунд“, което е регистрирано още през 1989 г. Дейността на фирмата обхваща почти целия развлекателен бранш – импресарска и рекламна дейност, организиране на концерти, ревюта и фестивали, обучение на манекени и фотомодели, продуциране и мениджмънт в областта на музиката, балета и атракционния театър, производство и трансфер на модни стоки и технологии, организиране на конкурси за красота, включително и „Мис България“.
.jpg "Провалите и гафовете на кмета Димитър Николов в Бургас просто нямат спирка - iustitia.bg")
.jpg "Провалите и гафовете на кмета Димитър Николов в Бургас просто нямат спирка - iustitia.bg")
