“Северномакедонският” език и култура са български, а Александър Македонски разпространява елинска (гръцка) култура
“Северномакедонският” език – рожба на Сталин, Тито, Георги Димитров и Коминтерна.
Едно от най-големите доказателства, че “македонците” са си чисти българи и че не са потомци на тези, за които се представят, а именно – народът на Александър Македонски от Античността, е, че съвременният изкуствено изработен по поръчка от Москава – “Северномакедонският” език, произлиза от българския и е част от славянското лингвистично и езиково семейство, а езикът, на който е говорил Александър – Македонски, въпреки малкото сведения за него (все пак ги има) е елински език, който е част от езиците, които формират съвременния гръцки език, който не е част на нито едно от другите познати в Европа езикови семейства. И този език се е ползвал в писмо само с гръцки букви.
Автор – ПЕТЪР НИЗАМОВ
“Северномакедонският” език няма нищо общо с елинската група езици, към които принадлежи девно-макеоднският език.
Нима се твърди, че потомците на Александър Велики са се отказали от своя майчин гръко-подобен език и са приели лингвистикат, а после и езикът на новодошлите народи (ние) или пък на траките, с които са воювали постоянно, че днес аз да си говоря със съвременните им потомци на техния език без преводач.
И това е логично, защото по времето на Античността, в територията на днешната Северна Македония е била Пеония и са живели пеони (тракийски племена, говорещи на трако-илирийски език, познат като пеонски език), а Древна Македония се е намирала в Егейска Макеодния – днес част от Гърция.
ТОВА ДОКАЗВА НАПЪЛНО МОЯТА ТЕОРИЯ, ЧЕ ДОРИ И ДА ИМА В РСМ ДНЕС ПОТОМЦИ – ЖИВИ, НА НАРОДА НА ФИЛИП И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ, ТО ТОВА Е ГРЪЦКО-ГОВОРЯЩОТО ИМ МАЛЦИНСТВО.
Според мен, архитектът на “северномакедонската” нация не си е доизпекъл работата, защото теорията с кръвта на Филип и Александър Македонски можеше да мине пред някой отделил известно време на историята като наука, ако бяха им измислили гръко-подобен език, а не български диалект на сръбската азбука.
Все се чудя, защо не решиха примерно , че са наследници на Византия (Източната Римска империя) заради “Македонската династия”.
То тогава сигурно “техният” цар Самуил е водил гражданска война срещу Василий Българоубиец (от Македонската династия) в битката при Беласица и “македонската армия” по заповед на “македонеца” Василий са ослепили “македонската” войска на Самуил, след което в Константинопол е обявено окончателно справяне с БЪЛГАРИТЕ, а Василий е получил званието БЪЛГАРО-убиец.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически Комитет”
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Пеония (на гръцки: Παιονία; на латински: Paeonia) е територия, наречена по името на населявалата я племенна група на пеоните. Намира се в югозападните райони на Балканския полуостров, в пределите на днешните държави Северна Македония, Гърция и България. Пеоните са изчезнала преди края на античността племенна група от тракийски[1] или трако-илирйски [2] произход, по-късно елинизирани. Лингвистично езикът им е свързван с тракийския[3] или е смес между него и илирски.
Пеоните най-вероятно са наследници на мигрирало обратно от Мала Азия тракийско племе фриги което тук смесва приетите малоазийски влияния с тези на заварените местни траки и тракизирани илирийски племена. Те дълго се отличават от околните траки, въпреки многото династични и други връзки между тях.
Легенди за траките в територията на днешна Северна Македония
Според античната легенда предадена от Херодот (Herodotus v. 13), те са преселници от Троя. Омир (Iliad, book II, line 848) споменава пеоните от Аксиос (Вардар), че участват заедно с балканските и малоазийските траки на страната на Троя срещу гърците. Омир, Херодот, Тукидид и други споменават като пеони племената: сиропеони, пеопли, добери, лаели, дерони, сапеи, граи, леи, орески, елимеи, еордеи, тимфеи, паравеи, алиндеи, синти, гортини и други, а агрианите направо са смятани за тракийско племе.
Произход на траките в територията на днешна Северна Македония
Пеоните най-вероятно са смес на староседелските пеласгийски, илирийски и тракийски племена с наследници на колонисти от Мала Азия, възможно от земите на древна Лидия т.нар. меони (пеони), самите те произхождащи от смесили се с местните хети, както и мигрирали там от Балканите тракийски племена на мизи, фриги, кари и малоазийски траки. Пеоните обособяват свои сред съседните държавно-племени образувания, и установяват много династични и други връзки с тях. Античните лелеги, хети, кари, лики, лиди, бриги, килики и други племена са основното ядро на меоните или пеоните, живели първоначално на територията на древна Лидия (Мала Азия). Преселилите се на Балканския полуостров древни меони, в по-старите времена, възможно около 2000 – 1500 г. пр. Хр., интегрирали се със сродните местни племена остават в историята като пеони. Около 687 г. пр. Хр. цар Гиг, основател на династията на Мерменадите в антична Меония, завладява престола и променя името от Меония на Лидия, която дотогава се е управлявала от династията на Хераклидите с цар Марсил (името на последния цар от Хераклидите, от Херодот 1.7., вж. за надписът на Ашурбанипал).
Ареал – траките в територията на днешна Северна Македония
Пеони сред тракийските племена
На Балканите преходната зона между тракийските и илирийските племена, на север от планината Скомбър (дн. Витоша) на юг до Македония, най-общо между Струма и Вардар векове е населявана от пеони. В тези предели, на север от Македонското царство, има най-много тракийски етноними: агриани, едони, бистони и бисалти. Там, се споменават племена като: трери, тилалеи, граи, леи агриани (по сведение на Херодот), на юг от Парорбелия (пл. Беласица) са: емони, Мигдони, крестони, бисалти, дерсаи (саи), сапеи и др. Пеони са живели още по поречията на реките (в долните течения) на Места (Нестос), Струма (Стримон), Вардар (Аксий), Брегалница (Астиб), Бистрица (Халиакмон) и Черна (Ехейдор). Пеоните имат свой градове или т.нар. селищни центрове. Имената на някои племена са идентични с тези на селищни им центрове. Това се наблюдава при синтите, които са основали градовете Хераклея Синтика и Синда (на Солунския залив), Орестида на орестите (дн. Костурско), линкестите са имали Хераклея Линкестис, Добер на дероните и др. Известни са ни големи пеонски градове-крепости – циклопски градежи – като само по долината на река Вардар са: Ейдомене, Аталанта, Гортиния, Европ, Алкомена, Терма и др.
Някои, имена на градовете-столици в Пеония или на държавно-племенните им обединения са били: Билазора (Велес) на река Вардар, Балла на пиерите (дн. Палатица), Терма на мигдоните (Тесалоники), Антемунт на крестоните, Бригиз на бригите (не далеч от устието на Струма), Лебея много стар град прочут с козите си, Брусида на Охридското езеро, Синда на Солунския залив, Кидонитон някъде в Северна Пеония (предполага се, че са преселници от Крит), Кидрайон на р. Еригон, Галикон на крестоните на река Ейхедор (дн. Галико), Лета и Сер-Сирис на сиропеоните (дн. Сяр), Крусидон (Крусида) на мигдоните, Гортиния и Меланд на крестони и едони, Едеса-Еге на старите Егестей (Едестей), Паленон, Бизалтикон на бизалтите и други. Град Тоскион на юг от река Шкумба е разделял илири, македони и пеони. Бероя (Бер), Клеона, Акратон, Мекибернон, Ератира в съседство с Елимея, Аба на абейците колонизирали остров Евбея около 1400/1200 г. пр. Хр. Стира, Каристон и много други с неизвестно за нас местонахождение в които се наблюдава т.нар. процес на сиклейтизъм (смесване между различни племенни групи в населените места).
История на траките в територията на днешна Северна Македония
Около 515/14 г. пр. Хр. голяма част от пеоните са подчинени от персите на Дарий I Ахеменид и са негови съюзници във войните му срещу Атина и елините.
След това те са стават цел на експанзията на древна Македония и постепенно са поставени в зависимост от Александър I Македонски (498 – 454 г. пр. Хр.), синът му Пердика II (454 – 414/3 г. пр. Хр.) и Архелай (413 – 399 г. пр. Хр.)
Одриския тракийски владетел Ситалк в отговор на древномакедонската експанзия в похода му срещу Пердика II в 429 г. пр. Хр. минава през земите на пеонските племена без да загуби никаква част от войската си и дори я увеличил [4]. През 4 век пр. Хр. Пеония е доминирана от тракийското племе на Дентелетите и напълно се влива в тракийската културна среда.
С установяването на господство на Балканите, Филип II Македонски (359 – 336 г. пр. Хр.) напълно подчинява Пеония и съседните ѝ държави между 342 – 338 г. пр. Хр., като поставя за управители свои подчинени (хетайри – приятели военачалници). При Александър III Македонски (336 – 323 г. пр. Хр.) пеоните са му подчинени съюзници и участват като едни от най-добрите воини във войната му срещу Персия (вж. за Аристон от Диодор Сицилийски).
След смъртта на Александър във Вавилон на 13 юни 323 г. пр. Хр., Пеония отхвърля Македонското господство, възползвайки се от това, че Александровата империя е обхваната от множество граждански войни, предизвикани от т.нар. диадохи и пълководци (военачалници и наследници на Александър Велики) през следващите около 40 години. За доказателство на тази независимост се посочи обилното монетосечене на пеонския цар Патрай (323 – 315 г. пр. Хр.) и неговите синове в пеонски теглови стандарт, който се отличава от атическо-евбейския, прокаран и утвърден от Филип II и Александър III Македонски. Така антична Пеония се обединява със съседните и сродни тракийски и илирийски племена в една силна държава, дава отпор на антична Македония.
Македонското господство е възстановено при управлението на Лизимах (323 – 281 г. пр. Хр. – цар на Македония и Тракия) през 286 г. пр. Хр.
След неговата гибел при битката при Куропедион (Мала Азия) през 281/280 г. пр. Хр., най-малкият син на цар Авдолеон (315 – 287 г. пр. Хр.), Леон си възвръща престола и заздравява отново Пеония.
Филип V Македонски (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония Дропион ок. 218/215 г. пр. Хр. в битка и напълно я подчинява.
Последните сведения за Пеония са от писмени извори за пеонския цар и военачалник Дидас, който заедно с траките е съюзник на македоните ок. 205/197 г. пр. Хр. във Втората македонска война срещу Рим.
След 168 г. пр. Хр. Рим завладява напълно Балканския полуостров и установява пълен контрол върху управлението на балканските народи, до към 148 г. пр. Хр. Тогава е потушено въстанието на македони, пеони и илири под предводителството на Филип VI Андриск (ок. 156 – 148 г. пр. Хр.). Пеония става част от римска провинция Македония.
При император Диоклециан, Пелагония или Пеония образуват Македония Секунда, която е част от преторианската префектура Илирия. От V-III в. пр. Хр. елинизацията на тамошните племена и народи е в пълен ход. Основният писмен език сред негръцките народи на Балканите и егейските острови става старогръцкия. Много от имената, надписите върху монетите, мраморните стели и другите артефакти са на този език до към II-I в. пр. Хр., когато Рим налага латинския.
Около I в. пр. Хр. Пеонците са асимилирани и Пеония се превръща само в географско наименование. Останали са доста градове-селища и местности до наши дни с името Пеонец, Паянец, Пянец, Меон(а)-(иан) и др.
До реформата от 1997 г. в модерна Гърция има епархия с име Пеония. Сега Пеония е само едно от многото исторически съществували и изчезнали държавно племенни образувания, допринесли за културно-историческо наследство на Балканите.
Турция дължи 20 млрд. компенсации за имотите на тракийските бежанци, каквито са 80% от населението в Бургаска област.
Искам да повдигна един общоевропейски въпрос – за прокуденото население на Балканите, за съдбата на потомците на прогонените тракийски българи и тяхното наследство.
Турция не е изплатила 20 милиарда долара компенсации за имотите на бежанците, т.е. не са уредени отношенията с България.
Тракийските бежанци
Според Ангорския договор от 1925 г. Турция признава имуществените права на българските изселници при положение, че те няма да се връщат по земите си.
От Държавна агенция “Архиви” са издадени 2306 заверени копия от документи, свидетелстващи собственост. За 921 искания не са намерени данни, а по 220 гражданите не са си потърсили удостоверенията.На база на тези документи правителството изчислява обезщетението. В документ на нашето МВнР от 1983 г. се посочва, че става въпрос за 10 млрд. долара.Последните изчисления обаче са за двойно по-голяма сума. 20 млрд. долара са напълно по силите на Турция.
Турските военачалници през 1913г., които реокупират Източна Тракия, действат с предварително зададен план, как да се заграби целият движим и недвижим имот на българското население, да се свърши полската работа, да се прибере реколтата и да бъдат изгонени голи и боси най-позорно от родните си огнища. Съвършено обезбългаряване и изчистване на реокупираната област.
Това е съдбата на тракийските бежанци.
(Петър Низамов)
Аз лично съм заинтересован от разрешаването на този въпрос, защото родата на майка ми е от Енидже. Въпрос, който свидетелства за далаверата и бездушието на българските правителства , които не повдигнаха този въпрос нито един път. Не мога да си представя една Гърция дали не би го повдигнала, както и Армения, която постоянно повдига въпроса на международно ниво.
(Петър Низамов)
През 2018г. президентът Румен Радев спомена, че е поставил въпроса за компенсация на имотите на тракийските бежанци пред президента на Турция. Това заяви той в словото си по повод 115-тата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в историческата местност Петрова нива.
НО ТОВА ОСТАНА, КАКТО ПОВЕЧЕТО МУ ОБЕЩАНИЯ – НА НИВО САМО РЕЧИ!
Пепелищата на Тракия поглъщат множество животи, хиляди българи – тракийските бежанци се прощават с родния си край и са превърнати в изгнаници, устремени към свободна България.
Така, припомняйки миналото, президентът Радев категорично заяви, че историческата истина трябва да бъде отстоявана.
Добре, но днес – близо 4 години след това – ни вест, ни кост по въпроса след гръмките слова на президента през 2018г.
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Когато свършва Балканската Война 1913г., българските войски са заели цяла Тракия до Чаталджа, а след Лондонски мирен договор (1913), зад линията Мидия-Енос. Когато през лятото на 1913г. избухва Междусъюзническата война, войските от Източна Тракия се преместват на бойното поле със Сърбия и Гърция в Македония. Това се използва от османската армия, която тогава е прехвърлена от Либия в Европа след края на Османско-Италианската война. Турската армия, следвана от башибозук навлиза в оголената Източна Тракия я заема чак до Кърджали и Родопите.
Щом турците прекрачват границата, мълвата като светкавица се разнася по цяла Източна Тракия и народът, който по-късно ще стане познат като тракийските бежанци, със своя здрав инстинкт веднага предчувства опасността и започва да прибира главно добитъка, за да го прекара навреме през старата българска граница. Само официалните български власти не схващат, че бурята вече наближава. Георги Калоянов – 35 годишен учител в с. Урумбегли (Румбегли, дн. Ислямбегли) – Бунархисарско разказва, че когато наближили турците селото, видели, че цялото село е избягало в гората, готово да бяга към България. За зла врага в това време дошъл българския комендант от Бунархисар, поручик Николов в гората при българите и съобщава, че турските войски са приели граничната линия Мидия-Енос при с. Чакли (дн. с. Чакъллъ), където ще минава новата граница, та нямало никаква опасност. По това време хората си изкарвали добитъка към Странджа планина по посока на Малко Търново, но като чуват, че няма какво да бягат, се връщат с добитъка в селото. На 8 юли 1913 г., когато турците влизат в Бунархисар и Лозенград, вече е късно за бягане.
Най-общо казано комендатът от османската армия събира българските села на площада и им дава 24 часа да напуснат селото за България.
Ще разкажа за родното село на моята пра-баба по майчина линия – Енидже.
Село Енидже (дн. Инидже на главния път Лозенград – Одрин), е чисто българско село от 350 къщи с близо 2 000 души население, станало част от тракийските бежанци.
На 8 юли в 10 часа турската войска навлиза в селото от към Лозенградския път. Група от 40-50 души първенци заедно с поп Стоян Андреев излизат извън селото да ги посрещнат и умилостивят командира им спрямо населението. В туй време вече селото е заобиколено още отдалеч. Някои от хората правят опити да избягат, но са разстрелвани на място. Атанас Арабов (55 годишен овчар) хуква да бяга, турците му викат “дур!” “дур!” – стой, стой, а той бяга и го застрелват. Също така едно малко момче, Станое Апостолов – 8 годишен, го убиват. Застрелват и 6-годишното дете Стоян Николов, а Илия Проданов – 55 годишен, войниците разсичат с аксатурите си. Застрелват още Гергин Георгиев, Благой Ценов, Атанас Танов и много други. Като виждат всичко това те разбират, че турците са враждебно настроени и няма да щадят никого.
Един турски офицер, се приближава към посрещачите и им казва: “Е сега дойде вече и много войска, какво ще правите сега?!”. И в този момент се задава и пехота, като отначалото е дошла само кавалерия. Влизайки в селото офицерите се запътват направо към църквата. Тук забелязват портрета на цар Фердинанд, който по начало се е намирал в кметството, но го скриват в църквата уж като икона, да не го познаят. Офицерите карат кмета четири пъти да напсува Фердинанд, после го свалят на пода, тъпчат го с краката и със сабите си го правят на парчета.
Първата заповед, която издават турците е да се предаде всичкия добитък. Едрият рогат добитък, около 3 000 глави, в това време се намира до селото при река Текедере и те го задигат. И дребният добитък е там: овце и кози, около 11 000 и него задигат.
След като прибират всичкия добитък заповядват: всички, колкото брашно имат, да го донесат пред църквата и да се складира в дюкяна. Хората бързо, бързо и това извършват, защото е казано, че който не изпълни заповедта, ще бъде застрелян.
Мръква се. Следва друга заповед: никой няма да мърда от къщата си, който излезе ще бъде убит. Вечерта турците пускат из селото войници с чували и са изловени всички кокошки, около 30 000 броя.
Съмва се и следва нова заповед: колкото старо жито има в селото, всичкото да се складира в селския хамбар. За 3-4 дена е пренесено и складирано около 10 000 кг жито. През това време турците са на палатки около селото, а вътре в селото около 250 души войници и офицери са ангажирани с прибирането на житото.
За да се уверят, че всичкия добитък е прибран, тръгват от къща на къща и изкарват от оборите 300 коне за езда със седлата и такъмите им. Най-накрая нареждат, всички овчари колкото вълна имат да я предадат. Овчарите донасят около 8 000 оки вълна.
И за последно подхващат по-богатите, като вечер им изпращаха войници в къщите, да ги тормозят и изтезават, докато им приберат парите. Така прибират много пари. Един по твръд човек, на име Петър Узунов, не дава парите си. Една вечер офицерите 3 пъти го бесят с краката нагоре, за да склони да даде парите. От многото мъки най-накрая изкарва 52 наполеона и им ги дава.
На 20 юли войниците започват да правят хармани и пренасят снопите с каруци и катъри. Всичкото ново жито е овършано. Плявата дават на конете, а изчистеното жито пренасят на станцията в с. Кавъкли (дн. Кавъклъ). На българите и собственици на реколтата не дават нищо.
Като свършват с хармана, тръгва една комисия офицери и турски мохаджири от близките села Зъзълджа, Муселим, Пашайери и Текешилар от къща на къща. Изкарват всичката покъщнина на хората, товарят е на военни коли и я изпращат за посочените по-горе мухаджирски села. Тава го правят по ред в цялото село. Плач и писъци е из Енидже. Оставят хората буквално голи, без храна, без пари, само с няколко крини ечемик, колкото да не умрат от глад. Но мнозина умират от тази храна. От покъщнината оставят на хората само дрехите, които са на гърба им, вехти дрипи, които за нищо не стават. Турците казват: “Така направиха вашите българи на нас, а ние сега на вас го правим, за да станем еднакви”.
Жестокостите, извършени от турците спрямо българите, започват още от първият ден, на 8 юли. Турците хващат 26 души, средна ръка и трима първенци и ги затварят в яхъра на един хан в селото. Там са измъчвани и бити почти ежедневно. Наред с мъжете, затварят и една жена – Карамфила Илиева Арабаджиева заедно с мъжа ѝ. Те са обвинени, че са убивали турци, а жената е обвинена, че уж убила 40 турски войници и един офицер с брадва. Откарани в затвора в Одрин, тези хора са много мъчени, бият ги да признаят, но никой не признава, защото са невинни. Жената също по три пъти на ден я бият, но и тя не признава нищо, защото няма какво да признава. Това мъчение продължава до 14 септември.
На 22 септември 1913 г. всички хора от Енидже са изведени от селото, следвани от войници с щикове към Малкотърновската планина, която е на 12 часа път пеша и ги оставят там в балкана, голи, боси гладни. По същия начин постъпват турците и с околните български села и също така ограбени и измъчени ги изкарват в Малкотърновския балкан, още незает от български войски. Той е пълен с хиляди нещастни българи, които измират от глад и студ.
Това е участта на най-голямото българско село в Лозенградско, село Енидже.
Други села имат доста по-тежка участ:
От всичките най-много е пострадало с. Булгаркьой (дн. Йенимухараджъкьой), защото то е чисто българско село, най-голямото (с над 2 000 жители), най-богатото (15 000 дребен добитък, земи, пасища) и особено поради приповдигнатото национално съзнание на жителите – през време на войната изпращат на българската войска в Булаир 80 каруци жито. В Булгаркьой има голямо българско училище, основно и двукласно, със 7 учители и 2 учителки. В строеж е тогава и нова сграда за четирикласно училище. Много от учениците продължават в българската гимназия в Одрин. Има и двама свещеника, поп Павел Николов и поп Георги Костадинов. Турските власти им правят много административни спънки, но те все успяват да постигнат целта си. Затова и когато започва погромът над българите в Източна Тракия те първо започват от Булгаркьой.
Посред бял ден са застреляни 350 мъже, както са насъбрани край селото. Отвлечени са 1 200 булгаркьойски жители през Галиполи в Чанаккале – Мала Азия. Насилени са жените и девойките по пътя до Галополи от охраняващите ги аскери (анадолци и кюрди). От Чанаккале с параход ги прехвърлят във Варна, а следващата година ги прехвърлят в Дедеагач (дн. Александруполис – Гърция).
До 2 юли булгаркьойци са съвсем безгрижни и дори твърде щастливи, че според обявената на 29 юни правителствена наредба селото им остава под българска власт и останалите зад границата, български села им завиждат и бързат да прехвърлят стоката и добитъка си.
На 6 юли вечерта, турска войска стига на половин час път от Булгаркьой на запад при водениците. Още рано сутринта войската заобикаля селото и още по тъмно пропукват пушките от към Кешанския път, от което се разбира, че турците пак идват. Излезли кмета и някои първенци, да разберат, какво искат. Един поручик с един табор (дружина) войска, в която има и една пожарникарска рота (янгън-алаи), заобиколили селото. В това време много от селяните успели да избягат в гората. Поручикът Нешан ефенди (арнаутин, сносно говорел български), дава заповед да докарат всичкия добитък, след което да изнесат всички оръжието си край селото и всичко което са взели от турците през войната. Изплашените хора започват да носят, взели не взели от турците нещо, дори влачат и сукмани, колкото да минат в списъка, че са дали нещо.
След около месец издават заповед всички мъже, жени и деца от околните села и от горите да се съберат в Кашан и от там да отидат в Галополи. Събират ги всички, натоварват десетина гръцки каруци с багажа и децата – какъв багаж, като хората имат само по една риза на гърба си. И тръгват за Галиполи, по пътя ги вардят десетина войници и двама стражари. Събрани са около 1030 души, между които 60 души мъже, а останалите жени и деца. Преди застрелването на мъжете в Бургаркьой, са могли да избягат мнозина мъже, а сетне още 50-60 души. Най-много от избитите са деца. Жените си хвърлят децата. Има семейства, които оставят по две-три деца из гората, деца дори по на 5,6 и 7 години, ако имат късмета да се спасят. В крайна сметка от Булгаркьой (дн. Йенимухараджъкьой) са избити, изчезнали и погубени над 1 200 души – малки и големи.
Целта на предвижването на 1 030 жители на Булгаркьой и другите съседни села от Кешан към Галиполи е да ги прекарат в Мала Азия и там да ги задържат поне за известно време, може би, колкото да не се разбере веднага за извършените зверства в Булгаркьой. Но хората разбират, че целта на турците е да ги потурчат в Анадола, като пръснат жените по турските села.
Като тръгват от Кешан докато стигнат до Галиполи, лежат две нощи по пътя. Първо нощуват в с. Маврово, през което село щеше да минава границата Мидия-Енос. От там стигат до турското село Идилхан и се спират вън от селото да нощуват. Пристигат турци от околните села и заедно с войниците отвличат жени и момичета – дори 10-12-годишни момичета! И ги мъчат през нощта, после на сутринта ги връщат. Мъжете на страна, не смеят да шавнат. Няма убийства. Тая нощ е най-ужасната. От там потеглят за Булаир. По пътя ги пресрещат от други села и искат да ги спрат да нощуват там, за да се повтори с жените същото. Но те се молят на войниците да продължат пътя за Булаир, защото е близо, а до мръкване има още 4-5 часа. След големи перипетии наближават Булаир и спират извън селото. Идва едно гърче от Булаир, на което разказват как ги мъчат и че искат да ги оставят вън от селото. То отива и разказва на управлението в Булаир. Идват стражари и заповядват да отидат в самото село, което е гръцко и турско. Забраняват да закачат жените, спират резила, който продължава откакто са излезли от Кешан. Това е към 2 септември 1913 г. На другият ден отиват в Галиполи и там един юзбашия ги закарва при фенера (фара) на високо място и поставя часовой да варди да не би някой да дойде при тях. Католишките попове и гръцкият владика, които отиват при тях са върнати от войниците. На свечеряване ги карат с лодки на отсрещния бряг в Мала Азия. Дават им по половин хляб и ги настаняват в градчето Чардак, срещу Галиполи. Там престояват извън градчето по нивите, един месец. Няма сянка, няма дърво, пече ужасно. Касабата (селището) е чисто турска, няма други освен турци. Жените намират тук-таме работа, берат грозде, брулят орехи, ронят царевица, като им плащат по един-два металика на ден.
В Чардак се намира един грък на име Димитър, родом от Булаир, който им вижда хала и ги съжалява. Той написва едно писмо и го носи в Лапса до Яни Чорбаджи, грък, голям търговец и познат на консулите в Чанаккале на Дарданелите. Този Яни пък пише писмо до консулите, като им съобщава, че в Чардак се намира толкова народ. В този период турците започват отново да разпределят главно жените по турските села. Един ден в Чардак пристига малко параходче с турския и италианския консул, а с тях и Лапсенския околийски началник. Разпитват ги и от дядо Димитър Ангелов, който знае гръцки разбират тежкото положение в което са намират от два месеца и за жестоките убийства на жителите на Булгаркьой. Консулите питат, къде искаме да ни изпратят. Дядо Димитър им отговаря, че искат да отидат във Варна, защото имаме момчета войници в българската войска, а пък и други свои хора може да намерят там живи.
Така консулите по телеграфа уреждат всичко и след шест дена българския параход “Кирил” пристига. Турският консул заедно с Яни Чорбаджи заръчват 1 200 хляба на Галиполи и пет тенекии сирене и 3-4 коша маслини, 5-6 качета сардела и 5-6 торби смокини за децата. Раздават всичко това за по път. Има и 5-6 коша грозде. Потеглят първо за Галополи и от там всъщност вземат хляба. В Цариград спират за 2-3 часа и стигат във Варна на 29-30 септември. По пътя до Варна умират двама. Във Варна ги настаняват в аквариума и сиропиталището. Зимата прекарват там. В аквариума всички подове са с цимент и е много студено. Там измират много възрастни и деца от студ – измират 60 деца. Появява се и болест – сипаница (едра шарка).
От село Пишман има около 40-50 семейства, които са минали през Чардак и са препратени от консула във Варна, към 8 август.
Мария Иванова (55 год.) от Булгаркьой (дн. Йенимухараджъкьой) разказва:
“Имах три сина: Костадин – 36 год., Атанас – 27 год. и Тодор – 22 год. И тримата там ги застреляха. Имах дъщеря Калинка, на 20 години. Хванаха я в гората и я обезчестиха. Във Варна умря, тя беше уплашена. Мъжът и беше войник, той оцеля. Събраха се двамата във Варна. Само една неделя бяха заедно. Тя все плачеше. Всичко му разказа. Той я утешаваше, да не се тревожи, а тя все казваше: “Аз да умра вече, аз не съм вече християнка!” И умря след една неделя, господ е прибра…
Втората ми дъщеря женена, Неделя, беше тогава бременна; тя роди в гората, оставихме детето в гората. После, когато се прибрахме в Кешан, ингилизът Алберт, който има брашнена фабрика, я скри, след това нея и други две 18-годишни момичета изпрати в гр. Енос и там стояха пак в неговия чифлик. Аз пък с по-малката скитах заедно с другите през Галиполи до Варна, където както казах, се помина.”
В аквариума във Варна престояват 3 месеца и през януари с парахода “Фердинанд” ги прехвърлят в Дедеагач (дн. Александруполис – Гръция). Тук в града два месеца се скитат и към 15 април повечето се настаняват в бившето турско село Шахинлар. Повечето жени и вдовици ги вдигат и откарват в България, да се прехранват в Стара Загора, Чирпан и Сливен. Живи мъже от Булгаркьой (дн.Йенимухараджъкьой) остават 220 души, от които 140 тогава са взети войници и така оцеляват. От селото всичко са избити, измрели и изчезнали 1 200 души.
Нещастните жени-вдовици от Булгаркьой настанени в Дедеагач и Шахинлар представят много покъртителни картини, граничещи с жестокости през пролетта-лятото 1914 г.
След 100 години най-сетне е време да се осъзнае, че на тракийските българи, жертва на турския геноцид (ако има такива останали) и на техните наследници компенсации не се дължат. Компенсации се дължат за отнети по законен път или приемлив за съвременните цивилизационни нрави блага (къщи, имоти, земи, гори, движимо имущество, животни и т.н.) , а не за престъпления срещу човечеството, каквито са геноцидът и етническото прочистване, извършено в Тракия.
Налага се обяснение на използваните термини и внасяне на яснота по статута на тракийските българи, жертва на турския геноцид. Те не са „Тракийски бежанци“. За турските историци те дори не са бежанци, а изселници, емигранти! Дори във френския текст на протокола към договора за приятелство към Ангорските спогодби жертвите на турския геноцид са определени като “immigrant” – имигрант, преселник, пришълец, статут, който свързва лицето със страната на новото местожителство, а не със страната, от която е прогонено с всички произтичащи от този факт последици. Бежанец е лице, което по своя инициатива или желание, доброволно или по принуда, напуска родното си място, за да запази живота си и този на близките си, установява се в друга държава, където му се предоставя статут на „бежанец“*. Оцелели след геноцида, Тракийските българи не са имигранти, а изгнаници*-бегълци, успели да спасят живота си чрез бягство от ятагана, поставен на врата им, поради липсва на какъвто и да е друг избор, освен смърт!
На тракийските българи и техните наследници
се дължат отнетите от отоманските и турски власти имущества. Дори Женевската конвенция за бежанците не е предвидила решение на въпроса за правата на бежанците върху имотите, останали в държавата на произхода. Задължение на т.н. “велики сили“, които продължават да дължат справедливост на тракийските изгнаници, е било и понастоящем е да принудят Турция да върне отнетото и да компенсира унищоженото имущество в резултат на извършени престъпления срещу човечеството, каквото е геноцидът и да наложат, ако е необходимо със сила, връщането на правоимащите по родните им места. Това произтича от разпоредбата на чл. 1 на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, съгласно който държавите, страна по конвенцията, поемат задължението да „предотвратяват и наказват“ геноцида. Извършеният срещу стотици хиляди български тракийци геноцид не може да се компенсира с пари – мъртвите нямат нужда от пари, за да си платят сметката! Обстоятелството, че Турция отказва да се присъедини към Конвенцията за геноцида, не освобождава нейните управници от задължението да спазват нормите на обичайното международното право!
Компенсации се дължат, но не за да се откупят престъпниците, наредили, толерирали и извършили геноцида, а за пропуснатите ползи, за експлоатацията на заграбените в продължение на един век държавни, общински и частни български имоти.
Право на избор за начина на възмездяване на жертвите на геноцида има пострадалата страна, а не престъпникът! Тактиката на Турция по този въпрос в продължение на век, която продължава до днес, е да отказва разговори, да предлага всевъзможни несъстоятелни конструкции или решения, върху крайния резултат от които тя си запазва пълен контрол. Такава е и лансираната идея за „колективен иск“, по който страна да бъде българската държава в преговори с турската държава. Двустранни преговори между България и Турция са безсмислени, тъй като те са предварително обречени. Турция отрича извършените престъпления срещу човечеството.
При тези обстоятелства, предявяването на „колективен иск“, пред турски съд, без прието от двете страни ясно международно правно основание, би било несъстоятелно, а от процесуална гледна точка – неосъществимо. Съгласно международното право една държава не може да бъде страна по гражданско дело за компенсации за извършен от нейни граждани и институции геноцид, каквато в случая е Турция, срещу лица, придобили чуждо гражданство на основание етнически произход в резултат на извършено престъпление срещу човечеството – етническо прочистване в държавата на произход. Виновните за извършени престъпления срещу човечеството са наказателно отговорни, а за извършените деяния давност не тече. На жертвите и техните правоприемници се дължи възстановяване правото на собственост върху заграбените имоти по административен път и компенсация за причинените страдания и пропуснати ползи по съдебен път, както и признаване правото да се върнат по родните места на своите родители и прародители. По съществуването на тези основни права на право-имащите и задължения на извършителя на престъпления по силата на международното право няма място за спор.
Възстановяване на правото на собственост и ползване върху заграбените лични имоти на Тракийските българи поставя въпроса и за възстановяване правото
на собственост и ползване върху държавни и общински имоти,
разположени на територията на обитаваните от тях села и градове и ползваните мери, пътища, гори, кариери от всички тях… Естествено е тези въпроси да бъдат обсъждани и решавани от представители на турската и на българската държава със съдействието на представители на великите сили в качеството на арбитър.
Единственото решение за Тракийските българи е възстановяването на status quo ante ex tunc!
Ако днес говорим за проблем с Тракийските българи, той е не в пренебрегване на „историческите факти“, а в тяхното превратно, недобросъвестно, тенденциозно, непоследователно, злоумишлено, необосновано от правна и историческа гледна точка тълкуване.
Когато мислим и говорим за Източна или Одринска Тракия имаме предвид земята, разположена между Черно море на север и североизток, Бяло море на юг, Мраморно море на юг и югоизток, река Марица и Странджа планина на запад, с площ от 20,500 кв. км. Тракия – Одринска и Беломорска – е неотделима част от визията за българската държава в навечерието на Освобождението, включваща още Мизия и Македония. Що се отнася до историческата истина за тези земи, както България, така и Турция четат и тълкуват по различен начин фактите, причините и последиците за случилото се. Необходимо е, с помощта на държавите, играли и играещи решаваща роля в поддържане на мира и съблюдаването на международния ред и право в междудържавните отношения на Европейския континент, да се постигне общо приемливо разбиране на фактите досежно:
Броят на пострадалите – избити и прогонени българи и местообитанието им; най-често споменаваната цифра е „наследници на 350,000 българи от Одринска и Беломорска Тракия“.
Според доц. Георги Митринов (БЪЛГАРСКОТО ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В БЕЛОМОРИЕТО) основната част от българското християнско население, обитаващо Източна Тракия е било прогонено или избито от турските редовни наемнически военни формирования по време на Междусъюзническата война от 1913 г. Живеещото компактно българско население в Одринско, Лозенградско, Бабаескийско, Визенско, Малкотърновско, Кешанско, Еноско, Малгарско, Узункюприйско, Чорленско, Силиврийско, е избито, а близо 200 000 българи са прогонени от родните им места.
Петко Карамитрев пише в дневника си: „В Тракия населението беше турско и българско – наполовина. Гърците бяха малко. Турските села бяха малки – по три четири къщи. Българските – от 200 до 500“…
Извършен ли е геноцид; има ли извършено престъпление срещу човечеството съгласно нормите на международното право?
Да, има. Източна Тракия е обезбългарена и прочистена със сила и убийства. Според член 2 на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1950 година под „геноцид” се разбира всяко едно от следните действия, извършено с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
а) убиване на членове на групата; б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;
в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;
г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;
д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.
В Източна Тракия турските власти извършват всяко едно горепосочените деяния срещу тракийските българи, обитаващи тези земи от хилядолетие – избиват ги, травмират успелите, прогонват оцелелите, заграбват имотите и унищожават имуществото им, за да ги лишат от възможност за препитание и от шанса да се завърнат по родните места, отнемат децата им. Тези престъпления срещу човечеството остават ненаказани повече от век! Въпросът е: трябва ли това да продължава? И до кога? Геноцидът е престъпление по общото международно право и изработването и приемането на Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от Генералната Асамблея на ООН през 1948 година , в сила от 12 януари 1951 г., единствено кодифицира действащите вече обичайни норми в тази област на правото.
Престъпления като геноцида, извършвани срещу тракийските българи и арменските обитатели на Тракия, в продължение на десетилетия от властите на Османската империя и на турската държава, са основната причина това престъпление да бъде квалифицирано и кодифицирано, като едно от най-тежките престъпления срещу човечеството.
Стореното е сторено, но
няма престъпление без извършител, без престъпник.
Кой извърши престъплението геноцид срещу тракийските българи? Поел ли е отговорност и в какво се изразява тя? Няма спор по преките извършители и отговорни за геноцида срещу тракийските българи. Това са редовната турска армия, башибозука на служба при турските султани и техните слуги, само-организиралите се орди за извършване на безпощадни убийства, издевателства и грабежи над друговерците под благосклонния поглед на управляващите правоверни служители на Аллаха. Това е онази част от ръководната върхушка в османската и турска държава, в различни исторически периоди в края на ХІХ до средата на ХХ век, която носи и основната отговорност на вдъхновители, подстрекатели и подбудители за прочистване на Тракия, избиване и прогонване на коренните й обитатели – българските тракийци. Имената им са известни, те носят наказателна отговорност, но не те, а държавата, която управляват и представляват носи цялата гражданска отговорност за нанесените вреди, за причинените страдания и заграбено имущество от жертвите на геноцида. И както няма давност за наказателно преследване на извършилите престъпления срещу човечеството, така няма давност и за търсенето на отговорност за причинените от тях вреди. Международното право не може да остане безсилно, а тези които са призвани да го прилагат и съблюдават, като гаранти на световния обществен договор, т.н. велики сили, не би трябвало да продължават да наблюдават с безразличие гаврата на престъпниците с жертвите!
Престъпления са се извършвали и продължават да се извършват и сега. Отново питаме – до кога това трябва да се търпи и да продължава?
Време е да бъдат приети поправки и СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО по Семейния кодекс и на бащите да се дадат равни права, както на майките.
Това не го казвам като мъж и баща, а като председател на БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства, с който сме върнали множество деца, отнети от социалните от бедни, но годни родители и въз основа на богатия ми опит в този наболял проблем на обществото ни. Аз и “БЮК” изцяло подкрепяме инициативата за промяна на нормативната рамка по отношение на родителството.
България е изостанала страна в това отношение и бащите са почти изцяло изолорани след раздялата с майките. Едно дете има равна нужда от РАВНИ контакти с биологичния си баща, както и от биологичната си майка.
Наблягам на това, че контактите трябва да бъдат РАВНИ по време и възможности !!!
Сегашният закон предпоставя няколко порочни практики, подкрепяни от съдилищата в РБългария и които не са правило, но доста често се слъчват в практиката!
Казано накратко, борбата на “воюващуите страни” е следната: Майките се опитват да представят бащите като насилници, използвайки неоснователно защитата на орграничителните мерки по ЗЗДН, а бащите – майките като психичнонестабилно или направо луди, като за целта се използва освидетелстване от вещо лице в делото за родителските права. Повтарям, тук говорим за случаи, когато бащите са добри бащи и не са насилници, а срещу тях се използва този закон БЕЗ основание, а не за случаите, когато наистина има ДОКАЗАНО насилие.
И двете са еднакво грешни и вредни за детето!
1. Майките се опитват да ограничат контактите на децата с бащите им, като отмъщение, за това, че са се разделили с тях. Освен това, настройват децата срещу бащите им, които получават свиждане с децата си около 3 дни /месеца. Напълно недостатъчно време за да се изгради стабилна връща “баща-дете” или да се опровргаят в детската психика лъжите на майката за бащата, набити в главата на детенцето.
След разводите обикновено отношенията между двамата родители са обтегнати и най-често единият от тях има реваншистки нагласи.
Най-често се използва Законът за защита от домашното насилие, за който многократно съм казвал, че един закон, който не постига целите , за които е бил приет.
Това е оръжието на майките, които искат да накажат “лошите си бивши” за това, че са би отхвърлили по някакъв начин.
Резултатите са пагубни за психиката на детето!
В тези дела, ограничителна заповед се издава само по димите на жената! БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА!!!
Когато майката получи заповед за защита, бащата няма достъп и до детето за 6 месеца !!!
2. Бащите, които много добре знаят, че съдът няма никога да им происъди родителските права, защото такава е порочната ни суъветска практика, прибягват до два варианата:
а/ Опитват да освидетелстват майката като с психично разстройство, без основание. Това предпоставя и корупция, защото има определени “услужливи” вещи лица във Варненския съд, които работят с определени съдебни състави по брако-разводни дела и тази услуга струва около 10 000 ЕВРО.
б/ Опитват се да докажата НЕОСНОВАТЕЛНО, че жената е морално пропаднала.
И двете са еднакво пагубни за детската психика действия!
ЗА ТОВА, ЗА ДА НЕ СЕ СТИГА ДО ТАМ.
Единственият път е майките и бащите да имат равни права, и най-накрая в Семейния кодекс да бъде въведено споделено родителство като “опция в зара”, коятро съдът може да избере и без да има подписано споразумение между родителите.
До сега това беше възможно само след споразумение, но сами можете да си представите дали някоя майка би се съгласила да го подпише, след като знае, че законът я защитава и при едно дело би получила повече права.
Даже и майката да е лоша майка, тя даже да иска да си гледа детето, то тогава използва законовата защита за да изнудва бащата за пари.
Факт!
3. Няма да кажа и как като чакали в такива случаи чакат социалните, които не пропускат възможност да отнемат хубаво и здраво дете за да го вкарат в “Менюто” (Каталога) и за което после ще получат няколко десетки хиляди евро за да позволят осиновяването му от чужденец. Работят на принципа – “Двама се карат- трети печели.”
Промените на “Възраждане” не решават проблема с издаваният задочно изпълнителен лист и заповеди за изпълнение към длъжници
изпълнителен лист
✅✅✅Приветствам “Възраждане” за внесените промени относно заповедите за изпълнение и изпълнителните листове, но те НЕ решават проблема, а и моята програма е доста по-ефективна и доказана в практиката на други правни системи!
✅✅✅Да, трябва да бъде прекратена практиката, призовкари от съда и частни съдебни изпълнители (ЧСИ) да залепват уведомление на вратата на входа, което после изчезва и вие се считате за призовани редовно за дело, по което после ви осъждат да платите сума.
✅✅✅Така даже могат да ви осъдят да плащате милиони без да сте имали правото да се защитите.
✅✅✅Такива процедури не съществуват в нито един европейски закон, нито в САЩ. И именно за техните ефективни решения по този проблем, които искам да бъдат въведени и тук и с които явно юристите на “Възраждане” не са запознати, ще стане дума по-надолу в текста.
Промените на Възраждане са следните:
С тях се предлагат две изменения. Първото предвижда, когато длъжникът не е намерен, за да му бъде връчена заповедта за изпълнение, да му се назначава особен представител. А второто е да отпадне възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банките, държавните учреждения и общините, както и въз основа на запис на заповед, менителница или друга ценна книга на заповед. Т.е. да бъдат отменени т. 2 и т 10 на чл. 417 ГПК.
✅✅✅С промените на Възраждане пак без да без да бъдете намерени и да бъдете реално уведомени, призовани, без да знаете въобще за делото, както преди ще можете да бъдете осъдени. Ей така!
✅✅✅От Възраждане искат единствено съдът да има задължението да ви назначи особен представител (служебен адвокат по граждански дела). Това е козметично и не би произвело ефект, защото на всички е ясно как се определят тезои “особени представители” и как те защитават подзащитните си.
✅✅✅Това до сега не важеше за заповедите за изпълнение, но доказа неефективността си вече в практиката по останалите дела по ГПК. Няма да е ефективно и при заповедното производство!
✅✅✅Г-да от Възраждане, цялата процедура от чл. 47 – “Връчване чрез залепване на уведомление” и следващия чл. 48 “Връчване чрез публично обявление” трябва да бъдат премахнати от ГПК.
✅✅✅Гражданите не искат да им се назначава служебен адвокат по имуществени дела, по които въобще не са намерени и не знаят, че вървят в съда, а да бъдат призовани наистина и сами да си организират защитата.
✅✅✅И тук проблемът не е само заповедното производство, а като цяло маниерът и нормативната рамка при връчването на книжа по ГПК.
✅✅✅Според мен от ПП “Възраждане” въобще не са запознати с други правни системи, където този проблем е разрешен по коренно различен от предлагания от тях начин.
✅✅✅Произхдът на тази процедура е безсилието да бъдат редовно връчвани книжа, когато ответникът се крие и делата зацикляха в немного далечното минало. Тогава българският законодател реши проблема по нашенски. Като затвори вратата от едната страна, но отвори вратата от другата.
✅✅✅Във Федералните правила за гражданското производство в САЩ например има следната разпоредба в Правило 4 – “Призовка”:
“Призовката трябва да бъде връчена с копие от жалбата. Ищецът е отговорен за връчването на призовката и жалбата в рамките на времето, позволено от правило 4 (м) и трябва да предостави необходимите копия на лицето, което извършва връчването.”
✅✅✅Т.е., какво прави законът в САЩ? Ангажира ищеца със задължението да връчи книжата в срок, като за това може даже да наеме специално лице на негови разноски, което да издири длъжника и да му ги връчи физически,
✅ НО ЗАКОНЪТ НЕ ДОПУСКА ДЕЛОТО ДА ПРОДЪЛЖИ БЕЗ ОТВЕТНИКЪТ ДА Е БИЛ НАМЕРЕН и УВЕДОМЕН ФИЗИЧЕСКИ И ДА Е БИЛ НАПРАВЕН РЕАЛЕН ОПИТ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ ДА МУ БЕДЕ ВРЪЧЕНА ПРОЗОВКАТА!
✅✅✅Това е така, защото да се води дело срещу човек, които не е бил въобще намерен за да бъде уведомен да си организира защита, е нарушение на Конвенцията и првото на защита на всеки гражданин в гражданското производство, гарантирани от Конституцията и Конвециите, по които България е страна и е ратифицирала.
✅✅✅От другата страна, ако се крие ответника умишлено за да шиканира делото, федералният закон на САЩ е решил въпроса по следния начин:
“По искане на ищеца съдът може да разпореди връчването да бъде извършено от маршал или заместник-маршал на Съединените щати или от лице, специално назначено от съда.”
✅✅✅Службата за маршали на Съединените щати ( USMS ) е федерална правоприлагаща агенция в Съединените щати . USMS е бюро в рамките на Министерството на правосъдието на САЩ , което служи като правоприлагащо звено за да гарантира ефективното функциониране на съдебната система и целостта на Конституцията. То отговаря от издирването на бегълци, до връчването на призовки, защита на съдии, свидетели и т.н.
✅✅✅Т.е., там няма как да се заобиколи закона и да се окажете без да знаете в един момент осъдени за малка или голяма сума, както в България.
✅✅✅Ние нямаме такава служба
✅✅✅Логиката води към взаимстване от наказателните съдилища. Съгласно НПК, призоваването става от МВР.
✅✅✅Или както започва чл. 47 от ГПК, касаещ връчването на съобщенията и призовките чрез залепване на уведомление на вратата ✅”Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението”, да продължава така: ✅✅✅”връчителят предава книжата на МВР или на специално наето за целта лице за връчване на ответника”,✅а не “връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия”.
И след това да продължава ✅✅✅”МВР или наетото лице е длъжно да издири и връчи книжата на длъжника за сметка на ищеца, като имат задължението да избягват ненужни разходи за връчване на призовката.”
✅✅✅Да се установи следния принцип!
“Делото не може да старира, нито съдът може да постанови краен съдебен акт, докато ответникът не бъде намерен физически и бъде уведомен.”
✅✅✅ТОЧКА! ✅✅✅
✅Всички други алинеи от 2-8 на чл. 47 се отменят!
✅✅✅Това решава завинаги този проблем, като правата и на двете страни (ищец и ответник) са гарантирани.
✅✅✅Съществуващата досега разпоредба създаде порочна практика да се заобикаля закона, без да се правят опити за реалното връчване, направо да се залепва такава лепенка, която не стига до ответника, сметена от чистачката във входа, или стъпката от хорт на земята.
Така на много хора наочаквано един ден им звънна на вратата съдия-изпълнител.
Ако бъде направена тази поправка, според мен ще се решат проблемите с връчването на заповедите за изпълнение и всеки ответник ще има възможност да депозира възражение в срок.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически комитет” ( БЮК )
петър низамов автор
Текстът е обект на авторското право!
Всяко взаимстване на предложенията е незаконно и следва да бъде обезщетено!
Чл. 47. (1) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
(7) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 – 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.
(8) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп – чрез залепване на уведомление.
Връчване чрез публично обявление
Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник”. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.
(В) посочете името и адреса на адвоката на ищеца или — ако не е представляван — на ищеца;
(D) посочва срока, в който ответникът трябва да се яви и да защити;
(E) уведомява ответника, че неявяването и защитата ще доведе до неприсъствено решение срещу ответника за исканото в жалбата обезщетение;
(F) да бъде подписан от служителя; и
(G) носи печата на съда.
(2) Изменения. Съдът може да разреши изменение на призовката.
(б) Издаване. При или след подаване на жалбата ищецът може да представи призовка на деловодителя за подпис и печат. Ако призовката е правилно попълнена, служителят трябва да я подпише, подпечата и издаде на ищеца за връчване на ответника. Призовка – или копие от призовка, която е адресирана до множество обвиняеми – трябва да бъде издадена за всеки ответник, който да бъде връчен.
(в) Обслужване.
(1) Като цяло. Призовката трябва да бъде връчена с копие от жалбата. Ищецът е отговорен за връчването на призовката и жалбата в рамките на времето, позволено от правило 4 (м) и трябва да предостави необходимите копия на лицето, което извършва връчването.
(2) От кого. Всяко лице, което е навършило 18 години и не е страна, може да връчи призовка и жалба.
(3) От маршал или някое специално назначено лице. По искане на ищеца съдът може да разпореди връчването да бъде извършено от маршал или заместник-маршал на Съединените щати или от лице, специално назначено от съда. Съдът трябва да разпореди това, ако ищецът е упълномощен да действа in forma pauperis съгласно 28 USC §1915 или като моряк съгласно 28 USC §1916 .
(d) Услуга за отказ.
(1) Искане за отказ. Физическо лице, корпорация или асоциация, които подлежат на връчване съгласно Правило 4(e) , (f) или (h), имат задължението да избягват ненужни разходи за връчване на призовката. Ищецът може да уведоми такъв ответник, че е образуван иск и да поиска от него да се откаже от връчването на призовка. Съобщението и искането трябва:
(A) да бъде в писмен вид и да бъде адресиран:
(i) на отделния ответник; или
(ii) за ответник, подлежащ на връчване съгласно правило 4, буква з) , на служител, управляващ или генерален агент или всеки друг агент, упълномощен по назначаване или по закон да получава процесуално връчване;
(Б) назовава съда, в който е подадена жалбата;
(В) да бъдат придружени от копие на жалбата, 2 копия от формуляра за отказ, приложен към настоящото правило 4, и предплатено средство за връщане на формуляра;
(D) информира ответника, като използва формуляра, приложен към настоящото правило 4, за последиците от отказ и отказ от връчване;
(E) посочете датата на изпращане на искането;
(F) да даде на ответника разумен срок от най-малко 30 дни след изпращане на искането – или най-малко 60 дни, ако е изпратено до ответника извън който и да е съдебен район на Съединените щати – за да върне отказа; и
(G) да бъдат изпратени с първокласна поща или по друг надежден начин.
(2) Неизпълнение на отказ. Ако ответник, намиращ се в Съединените щати, не успее, без основателна причина, да подпише и върне отказ, поискан от ищец, намиращ се в Съединените щати, съдът трябва да наложи на ответника:
(A) разходите, направени по-късно при извършване на услугата; и
(B) разумните разходи, включително адвокатски хонорари, за всяко искане, необходимо за събиране на тези разходи за услуги.
(3) Време за отговор след отказ. Ответник, който, преди да му бъде връчен процес, навреме връща отказ, не е необходимо да връчва отговор на жалбата до 60 дни след изпращането на искането или до 90 дни след изпращането му на ответника извън който и да е съдебен район на Съединените щати .
(4) Резултати от подаване на отказ. Когато ищецът подаде отказ, доказателство за връчване не се изисква и тези правила се прилагат, сякаш призовка и жалба са били връчени към момента на подаване на отказа.
(5) Юрисдикция и място не се отказват. Отказът от връчване на призовка не отменя никакви възражения срещу личната юрисдикция или мястото на провеждане.
(д) Обслужване на лице в рамките на съдебен окръг на Съединените щати. Освен ако федералният закон не предвижда друго, физическо лице — различно от непълнолетно лице, некомпетентно лице или лице, чийто отказ е подаден — може да бъде връчено в съдебен район на Съединените щати от:
(1) съгласно държавния закон за връчване на призовка в иск, заведен в съдилища с обща юрисдикция в държавата, където се намира районният съд или където се извършва връчването; или
(2) извършване на някое от следните неща:
(А) връчване на лично копие от призовката и жалбата на лицето;
(B) оставяне на копие от всеки в жилището на лицето или обичайното място на пребиваване на някого на подходяща възраст и преценка, който пребивава там; или
(В) предоставяне на копие от всеки на агент, упълномощен по назначаване или по закон да получи процесуално връчване.
(е) Обслужване на физическо лице в чужда държава. Освен ако федералният закон не предвижда друго, физическо лице — различно от непълнолетно лице, некомпетентно лице или лице, чийто отказ е подаден — може да бъде връчено на място извън нито един съдебен район на Съединените щати:
(1) чрез всякакви международно договорени средства за връчване, които са разумно изчислени за уведомяване, като тези, разрешени от Хагската конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи;
(2) ако няма международно договорени средства или ако международно споразумение позволява, но не уточнява други средства, по метод, който е разумно изчислен, за да предупреди:
(A) както е предписано от законодателството на чуждата държава за служба в тази страна в иск в нейните съдилища с обща юрисдикция;
(Б) според указанията на чуждестранния орган в отговор на молба или молба; или
(В) освен ако не е забранено от законодателството на чуждата държава, чрез:
(i) връчване на копие от призовката и от жалбата лично на лицето; или
(ii) използване на всяка форма на поща, която служителят адресира и изпраща на лицето и която изисква подписана разписка; или
(3) по друг начин, незабранен с международен договор, по разпореждане на съда.
(g) Обслужване на непълнолетно или некомпетентно лице. Непълнолетно или некомпетентно лице в съдебен район на Съединените щати трябва да бъде връчено съгласно щатското законодателство за връчване на призовка или подобен процес на такъв ответник в иск, заведен в съдилищата с обща юрисдикция на щата, където се извършва връчването. Непълнолетно или некомпетентно лице, което не е в нито един съдебен район на Съединените щати, трябва да бъде връчено по начина, предписан от правило 4(f)(2)(A) , (f)(2)(B) или (f )(3) .
(h) Обслужване на корпорация, партньорство или асоциация. Освен ако федералният закон не предвижда друго или отказът на ответника е подаден, местна или чуждестранна корпорация, или партньорство или друго некорпоративно сдружение, което е предмет на дело под общо име, трябва да бъде връчено:
(1) в съдебен район на Съединените щати:
(A) по начина, предписан от Правило 4(e)(1) за връчване на физическо лице; или
(B) чрез връчване на копие от призовката и от жалбата на служител, управляващ или генерален агент или всеки друг агент, упълномощен по назначаване или по закон да получава процесуална услуга и—ако агентът е упълномощен по закон и законът изисква това — като също така изпрати копие от всеки на ответника; или
(2) на място извън нито един съдебен район на Съединените щати, по какъвто и да е начин, предписан от Правило 4(f) за връчване на физическо лице, с изключение на личното връчване съгласно (f)(2)(C)(i) .
(i) Обслужване на Съединените щати и техните агенции, корпорации, служители или служители.
(1) Съединените щати. За да служи на Съединените щати, една страна трябва:
(A)(i) да връчи копие от призовката и от жалбата на прокурора на Съединените щати за района, където е предявен искът – или на помощник прокурор на Съединените щати или служител, когото адвокатът на Съединените щати посочва в подадено писмено със съдебния секретар—или
(ii) да изпрати копие от всеки с препоръчана или заверена поща до служителя по граждански процес в кантората на прокурора на Съединените щати;
(B) изпрати копие от всеки с препоръчана или заверена поща до главния прокурор на Съединените щати във Вашингтон, окръг Колумбия; и
(C) ако действието оспорва заповед на безпартийна агенция или служител на Съединените щати, изпратете копие от всяка от тях с препоръчана или заверена поща до агенцията или служителя.
(2) Агенция; Корпорация; Служител или служител, съден в служебно качество. За да обслужва агенция или корпорация на Съединените щати, или служител или служител на Съединените щати, съден само в официално качество, страната трябва да обслужва Съединените щати и също така да изпрати копие от призовката и от жалбата с препоръчана или заверена поща до агенцията , корпорация, служител или служител.
(3) Длъжностно лице или служител, съден поотделно. За да служи на служител или служител на Съединените щати, съден в индивидуално качество за действие или бездействие, настъпили във връзка със задължения, изпълнявани от името на Съединените щати (независимо дали служителят или служителят също са съдени в официално качество), една страна трябва служи на Съединените щати и също така служи на служителя или служителя съгласно Правило 4(e) , (f) или (g) .
(4) Удължаване на времето. Съдът трябва да предостави на една страна разумен срок, за да поправи неспособността си да:
(A) обслужва лице, което се изисква да бъде връчено съгласно правило 4(i)(2) , ако страната е служила или на прокурора на Съединените щати, или на главния прокурор на Съединените щати; или
(B) служи на Съединените щати съгласно правило 4(i)(3) , ако страната е служила на служителя или служителя на Съединените щати.
(j) Обслужване на чуждестранно, държавно или местно управление.
(1) Чужда държава. Чужда държава или нейно политическо подразделение, агенция или инструмент трябва да бъдат обслужвани в съответствие с 28 USC §1608 .
(2) Държавно или местно управление. Държава, общинска корпорация или всяка друга държавно създадена правителствена организация, която е обект на иск, трябва да се обслужва от:
(A) връчване на копие от призовката и от жалбата на своя главен изпълнителен директор; или
(B) връчване на копие от всеки по начина, предписан от закона на тази държава за връчване на призовка или подобен процес на такъв ответник.
(к) Териториални граници на ефективна служба.
(1) Като цяло. Връчването на призовка или подаването на отказ от връчване установява лична юрисдикция върху ответника:
(A) който е под юрисдикцията на съд с обща юрисдикция в държавата, където се намира окръжният съд;
(B) който е страна, присъединена съгласно Правило 14 или 19 и се връчва в рамките на съдебен район на Съединените щати и на не повече от 100 мили от мястото, където е издадена призовката; или
(C) когато е разрешено от федерален закон.
(2) Федерален иск извън юрисдикцията на държавния съд. За иск, който възниква съгласно федералния закон, връчването на призовка или подаването на отказ от връчване установява лична юрисдикция върху ответника, ако:
(A) ответникът не е обект на юрисдикция в съдилища с обща юрисдикция на която и да е държава; и
(B) упражняването на юрисдикция е в съответствие с Конституцията и законите на Съединените щати.
( л ) Услуга за доказване.
(1) Изисква се клетвена декларация. Освен ако връчването не бъде отказано, доказателство за връчването трябва да се представи в съда. С изключение на връчване от маршал или заместник-маршал на Съединените щати, доказателството трябва да бъде от клетвена декларация на служителя.
(2) Обслужване извън Съединените щати. Службата извън нито един съдебен район на Съединените щати трябва да се докаже, както следва:
(A) ако е направено съгласно правило 4(f)(1) , както е предвидено в приложимия договор или конвенция; или
(B) ако е направено съгласно правило 4(f)(2) или (f)(3) , чрез разписка, подписана от адресата, или чрез друго доказателство, удостоверяващо съда, че призовката и жалбата са връчени на адресата.
(3) Валидност на услугата; Променящо доказателство. Недоказването на услугата не засяга валидността на услугата. Съдът може да разреши изменение на доказателството за връчване.
(м) Срок за обслужване. Ако ответникът не бъде връчен в рамките на 90 дни след подаване на жалбата, съдът — по предложение или самостоятелно след уведомяване на ищеца — трябва да отхвърли иска, без да се засяга този ответник, или да разпореди връчването да бъде извършено в рамките на определен срок. Но ако ищецът покаже основателна причина за неизпълнението, съдът трябва да удължи срока за връчване за подходящ период. Този подраздел (m) не се прилага за връчване в чужда държава съгласно правило 4(f) , 4(h)(2) или 4(j)(1) или за връчване на известие съгласно правило 71.1(d) (3)(А).
(н) Утвърждаване на юрисдикция върху имущество или активи.
(1) Федерален закон. Съдът може да предяви юрисдикция върху имуществото, ако е разрешено от федерален закон. Уведомяването на заявителите на имота трябва да бъде дадено, както е предвидено в устава или чрез връчване на призовка съгласно това правило.
(2) Държавно право. При доказателство, че личната юрисдикция върху ответник не може да бъде получена в района, където е предявен искът, чрез разумни усилия за връчване на призовка съгласно това правило, съдът може да предяви юрисдикция по отношение на активите на ответника, намерени в района. Юрисдикцията се придобива чрез изземване на активите при обстоятелствата и по начина, предвиден от държавното законодателство в този район.
Правило 4 Известие за съдебно дело и искане за отказ от връчване на призовки.
(Надпис)
До (назовете ответника или — ако ответникът е корпорация, партньорство или асоциация — назовете служител или агент, упълномощен да получава услуга):
Защо получаваш това?
Срещу вас или образуванието, което представлявате, в този съд е заведено дело под номера, показан по-горе. Приложено е копие от жалбата.
Това не е призовка или официално съобщение от съда. Искането е, за да избегнете разходи, да се откажете от официалното връчване на покана, като подпишете и върнете приложения отказ. За да избегнете тези разходи, трябва да върнете подписания отказ в рамките на (дайте най-малко 30 дни или поне 60 дни, ако ответникът е извън който и да е съдебен район на Съединените щати) от датата, показана по-долу, която е датата на изпращане на това известие . Приложени са две копия на формуляра за отказ, заедно с подпечатан плик със собствен адрес или друго предплатено средство за връщане на едно копие. Можете да запазите другото копие.
Какво се случва след това?
Ако върнете подписания отказ, ще го заведа в съда. След това действието ще продължи така, сякаш ви е било връчено на датата на подаване на отказа, но няма да ви бъдат връчени призовки и ще имате 60 дни от датата на изпращане на това известие (вижте датата по-долу), за да отговорите на жалбата (или 90 дни, ако това известие ви бъде изпратено извън който и да е съдебен район на Съединените щати).
Ако не върнете подписания отказ в посочения срок, аз ще уредя призовката и жалбата да ви бъдат връчени. И ще поискам от съда да изиска от вас или от образуванието, което представлявате, да заплатите разходите за извършване на услугата.
Моля, прочетете приложеното изявление относно задължението, за да избегнете ненужни разходи.
Удостоверявам, че тази заявка ви е изпратена на датата по-долу.
Дата: ___________ ___________________________
(Подпис на пълномощника или непредставена страна)
_____________________________
(Копирано име)
_____________________________
(адрес)
_____________________________
(Имейл адрес)
_____________________________
(Телефонен номер)
Правило 4 Отказ от връчването на призовките.
(Надпис)
До (назовете адвоката на ищеца или непредставения ищец):
Получих искането ви за отказ от връчване на призовка в това действие заедно с копие от жалбата, две копия на този формуляр за отказ и предплатено средство за връщане на едно подписано копие от формуляра.
Аз или лицето, което представлявам, се съгласявам да спестя разходите за връчване на призовка и жалба в този случай.
Разбирам, че аз или образуванието, което представлявам, ще запазим всички защити или възражения срещу иска, юрисдикцията на съда и мястото на делото, но се отказвам от всякакви възражения срещу липсата на призовка или връчване.
Разбирам също, че аз или образуванието, което представлявам, трябва да подадем и връчим отговор или предложение съгласно правило 12 в рамките на 60 дни от _____________________, датата, на която е изпратено искането (или 90 дни, ако е изпратено извън Съединените щати) . Ако не го направя, срещу мен или срещу образуванието, което представлявам, ще бъде постановено неприсъствено решение.
Дата: ___________
_____________________________
(Подпис на пълномощника или непредставена страна)
_____________________________
(Копирано име)
_____________________________
(адрес)
_____________________________
(Имейл адрес)
_____________________________
(Телефонен номер)
(Прикачете следното)
Задължение за избягване на ненужни разходи за връчване на призовка
Правило 4 от Федералните граждански процесуални правила изисква определени ответници да си сътрудничат за спестяване на ненужни разходи за връчване на призовка и жалба. Ответник, който се намира в Съединените щати и който не успее да върне подписан отказ от връчване, поискан от ищец, намиращ се в Съединените щати, ще бъде задължен да заплати разходите за връчване, освен ако ответникът не покаже основателна причина за неуспеха.
„Уважителна кауза“ не включва убеждение, че искът е неоснователен, или че е заведен на неподходящо място, или че съдът няма юрисдикция по този въпрос или върху ответника или имуществото на ответника.
Ако отказът е подписан и върнат, все още можете да направите тези и всички други защити и възражения, но не можете да възразите срещу липсата на призовка или връчване.
Ако се откажете от връчването, тогава трябва в рамките на срока, посочен във формуляра за отказ, да връчите отговор или искане по правило 12 на ищеца и да подадете копие в съда. Като подпишете и върнете формуляра за отказ, вие имате повече време за отговор, отколкото ако е била връчена призовка.
Та да стане ясно как се управлява съдебна система в България. Назначаваш си послушковци за председатели, които разпределят “важните” дела в съда на “сигурни” съдии, които знаят “правилните” решения. А когато им свършат позволените от закона мандати, не правиш демократична процедура, а номинираш един единствен “благонадежден” кандидат за поста, който “случайно” се оказва най-близкото протеже на предния … главен прокурор, омбудсман, окръжен председател на съда в Пловдив и т.н.
Та долу ще ви разкажем една гербаджийска приказка с очакван край от един от най-важните ни съдебни окръзи в последните 12 години!
Надолу продължава разследването ни с разкритията за шуробаджанашките връзки на върха в съдебен окръг – Пловдив.
Не спирайте да четете, защото надолу става ясно как съпруг и съпруга от Асеновград – Иван Шейтанови Розалия Шейтанова, по времето на ГЕРБ превземат председателските места в Окръжен съд- Пловдив и Районен съд – Асеновград – най-голмият районен съд в съдебен окръг – Пловдив.
Освен това става ясно и на какво ново е “грамотността” на магистрата…
РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА СЕ ЯВЯВА С КОНЦЕПЦИЯ БУКВАЛНО КОПИРАНА ОТ НЕГОВАТА И ПОЛУЧАВА МАНДАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ.
съдия розалия шейтанова
Съдия Розалия Шетанова
Т.Е. ДВАМАТА ЕДИНСТВЕНИ КАНДИДАТИ СЕ ЯВЯВАТ НА КОНКУРСА С ЕДНА И СЪЩА КОПИРАНА КОНЦЕПЦИЯ И ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ СЕ ОТКАЗВА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ. Вижте подробности ТУК!
Този сценарий май ни е познат от назначението на Гешев за главен прокурор след мандатите на Цацаров, когато цацаров по абсолютно същия начин си назначи наследника без да допуснат нито един друг кандидат за поста.
НА КОЙ СА ХОРА И ОТ КОЙ ДА СЕ УЧАТ… НА ГЕРБ? НА ЦАЦАТА?
РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА е съпруга на ИВАН ШЕЙТАНОВ – председателя на най-големия районен съд след пловдивския в съдебния окръг – АСЕНОВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
КАК С ПРЕПИСВАНЕ СЕ СТАВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ !
МНОГО ИНТЕРЕСНИ РОДНИНСКО-ЛОБИСТКО-ШУРО-БАДЖАНАШКИ ВРЪЗКИ ОКОЛО ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА НАМЕРИХМЕ НА ВЪРХОВЕТЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД.
Новата председателка на Окръжен съд – Пловдив – Розалия Шейтанова е съпруга на съдия Иван Шейтанов – председател на Районен съд – Асенопвград, за който сме ви говорили много . Тя реално се води негов началник, което е меко казано конфликт на интереси.
Провероихе и декларациите, оказва се, че те нямат абсолютно нищо – нито съпругът – Иван Шейтанов, нито жена му председаътелката на Окръжен съд- Пловдив – Розалия Шейтанова. И се питаме ние , как той и тя карат немски возила за над 50 бона в евро , като нямат никакви доходи освен заплатата им, която не е достатъчна да покрие дори лизинга на автомобилите им. Друг път се оправдават с богат съпруг, но тук и двамата са председатели на съдилища и двамата .
ТУК ДОЛУ са декларациите на двамата председатели на съдилищата Окръжен съд- Пловдив и Районен съд – Асеновград-. СЪПРУЗИ !!!
Предполагаме , че ще назначи и внучка си в съдебната система ! И как е възможно доказани кадровици да участват при изпитването на съдиите и да ги оценяват ??? Защо е кадовик ли? Четете надолу !
В Пловдивски съдебен окръг – бастион на фракцията на Пеевски, Борисов , Гешев и Цацаров в съдебната система, стават доста странни неща , но там със сигурност едноличен господар е Пеевски, а не Прокопиев и Лозан Панов!
Историята !
Неочакваното назначение на Розалия Шейтанова за председател на Окръжен съд – Пловдив не мина без грандиозен скандал !
Розалия Шейтанова – председател на Окръжен съд – Пловдив
Тя беше хваната, че е преписала дословно концепцията си от предния председател – Веселин Хаджиев, който случайно беше единствения опонент (кандидат) за председател на Окръжен съд Пловдив. И пак “случайно” той се отказа преди избора ! Не ви ли прилича на нагласен схема. По същата схема , по която ни пекат нас обикновените данакоплатци в съдебните уреждения, окупирани от такива.
Работата поне за нас е ясна като бял ден !
Случайно са се събрали Цацаров, Гешев, Борисов и Пеевски и са решили новията председател на Окръжен съд – Пловдив да е пак техен човек и да не се поемат никакви рискове да изтърват кокала.
И да не забравяме, че предишния председател – Веселин Хаджиев е наследник на Сотир цацаров на мястото на председател на Окръжен съд – Пловдив, който след като стана главен прокурор по предложение на Цветан Цветанов оваканти мястото.
И така, след като са се срещнали са се разбрали да сложат друг техен човек за следващия мандат за да не се набиват на очи с три поредни мандата на Хаджиев, но тъй като според нас г-жа Розалия Шейтанова е била поредната “Проста кърджалийска п…а” в обкръжението на Борисов е трябвало да накарат Веселин Хаджиев да напише една концепция, с която да участват и двамата, като така да симулират конкуренция, демокрация и плурализъм за пред хората и съгласно уговорката , Хаджиев да се откаже точно преди избора, и да остане само тя – Розалия Шейтанова.
Не ви ли напомня на същия сценарий , по който избраха Гешев – единствен кандидат ! И което предизвика и продължава да предизвиква критиките на Европейската Комисия .
Доказатлство, че Пловдивският съд е бастион на ГЕРБ, Пеевски и Гешев/Цацаров е че преди избора Лозан Панов ( водач на другата фракция – на Психо-десните, Сорос, Америка за България и Прокопиев) путува по спешност да убеждава съдиите да гласуват за друг кандидат, който всъщност дори не получава номинация от съдиите в Окръжен съд – Пловдив. Всички до един номинират протежетата на Пеевски и ГЕРБ, явно с ясното съзнание, че те всъщност представляват един и същи човек и едни и същи лобистки интереси.
Особено доказателство от свой виде е фактът, че Пеевските медии – БЛИТЦ скочиха да защитават съдиите в Пловдив, който според тях можели да изберат който си поискат без да им се държи сметка. така разбирали те тяхната независимост. Никой да не им казва нищо за нищо. Даже законът…
Но пък при проверката на концепцията на кандидата Розалия Шейтанова са открити съществени съвпадения с концепцията на кандидата Веселин Хаджиев, подадена през април 2018 г.?!
Но пък при проверката на концепцията на кандидата Розалия Шейтанова са открити съществени съвпадения с концепцията на кандидата Веселин Хаджиев, подадена през април 2018 г.?! Съвпаденията в текстовете на двете концепции са толкова фрапантни, че могат да се извършат единствено с операцията „копи-пейст“ на текста от едната концепция и пренасянето му в другата концепция. Проверяващите се съмняват, че тя изобщо е авторът. И се чудят дали кандидатът Шейтанова има собствени идеи и дали е наясно с копираните идеи, защото при пренасянето на текста не са извършени дори корекции на пунктуационните грешки – на места абзаците започват с тире, на други липсва, а на трети им думи, като в средата на общото словосъчетание присъства главна буква. Така за първи път пред Съдийската колегия ще се изправи кандидат, желаещ да заеме ръководната длъжност на третия п Окръжен съд в страната, който се явява с „копи-пейст” концепция на друг кандидат. А магистратите се питат дали тази д просто поредната „калинка”, която ще бъде пробутана на висок пост. Освен това съдиите в Общото събрание на Окръжен съд – Пловдив, проведено на 19.06.2020 г., за първи път провеждат тайно гласуване за кандидатите и част от изказванията са за това, че съдиите не следва да се крият и страхуват от изразяване на мнение или вота си. Говори се и за това, че кабинети на съдиите са обикаляни предварително, за да им се обяснява какво трябва да бъде направено на това събрание. Тези действия, както и копираната концепция на кандидата, явно водят и до извода, че на събранието е оказан съществен натиск да бъде подкрепен този кандидат. До този момент в историята на ВСС е имало само два случая на констатирано преписване от кандидати за ръководители абзаци от други концепции, но те са претърпявали неуспех. За първи път обаче явно става дума за дословно преписване концепция. Съдийската колегия на ВСС е крайно време да се намеси решително!
Разбира се, че ВСС не се намеси решително, те се намесват решително само, когато трябва да защитят свои хора, както когато например адвокат Петър Низамов от Бургас беше осъдил няколко пеевски сайта. Тогава ВСС вместо да защити съдията, който беше подложен на публичен линч и унижение, обиди и всичко от репертоара на СИК-аджията Бойко , те го заведоха на дисциплинарна комисия защото решил по вътрешно уибеждение , по закон, но в техен уьърб.
След това публично нахокване на съдия Калин Кунчев от Бургас, който между другото не за пръв път скача на пеевските лобисти, защото още като младши съдия пише особено мнение срещу решние на тогава още съдията Сотор Цацаров. Та след това, делата на адвокат Низамов срещу пеевските медии в Бургас се разпределниха “случайно” на един и същи съдебен състав в следващата инстанция – Бургаски Окръжен съд и нещата “си отидоха на мястото” . Всички осъдителни решнеия срещу техните медии : Бургас НЮз (Милен Димитров – досетата Червеи) , Бургас иНфо (ГЕРБ и кмета Димитър Николов) , Е- Бургас (БСП-Бургас и покойника Мосинов) , Флагман.бг (Валери Симеонов и Катя и Валентин Касабови) …. бяха оправдани …
Другата възможност пък е съдия Хаджиев да се отказал да се кандидатира под натиск, след което просто казал на “неговите хора” в съдийската колегия на ПОС , че на негово място ще е Ропзалия Шейтанова , а това всуъщност е той, всъщност е цацаров, всъщност е ППеевски и Бойко Борисов. В такъв случай е дал просто концепцията си на Шейтанова, която явно няма свое мнение и подопбно на колаборантското БЗНС по време на Бай Тошо е приела концепцията на предшественика си. Ето за такава независимост и демокрация става дума в Пловдивския окръжен съд. Показват им кой е техния човек и после се гласува под строй. Та нали те са си ги назначавали тези съдии…
ХРОНОЛОГИЯ :
17 април 2013
Шефът на съда, оправдал Цветанов за клевета,
може да бъде повишен
Пловдивските съдии имат друг фаворит за окръжния съд в града, но ВСС
клони към Веселин Хаджиев
Председателят на Пловдивския районен съд
(ПРС), оправдал ексвътрешния министър Цветан
Цветанов по делото за клевета, заведено от
съдия Мирослава Тодорова, е фаворит за
ръководния пост в Окръжен съд – Пловдив,
овакантен от Сотир Цацаров, който на 20
декември м.г. бе избран за главен прокурор.
Макар че Веселин Хаджиев няма нито един
работен ден във втория по големина окръжен съд
в страната, той се ползва с подкрепата на поголямата част от членовете на Висшия съдебен
съвет (ВСС), сочат източници от съдебната
система.
Името на Хаджиев се завъртя в пловдивските медии като вероятен претендент за ръководния пост на
окръжния съд веднага след като Цацаров, който пък бе смятан за предпочитания кандидат на ГЕРБ,
спечели конкурса за главен прокурор.
Преди това Цацаров бе изслушан от ВСС и в отговор на въпрос призна, че Хаджиев му епредоставил
достъп до делото за клевета срещу Цветанов още преди то да бъде разпределено на съдия-докладчик.
“Прочел съм го, помолих председателя на Районния съд (Веселин Хаджиев – бел.ред.) да ми го
представи. Най-малкото заради съществения медиен и обществен интерес. Прочитането е било преди да
е определен съдията-докладчик. От там насетне той е работил повече от самостоятелно”, заяви
настоящият главен прокурор на 20 декември м.г. преди да събере категорична подкрепа от кадровиците в
съдебната власт.
Въпросното дело бе решено в полза на Цветанов в края на октомври 2012 г. от зам.-председателя на
Районния съд в Пловдив Екатерина Роглекова, след като Върховният касационен съд (ВКС) го прати там
заради факта, че Тодорова е съдия от софийския район и е била зам.-председател на Софийския районен
съд, който първоначално трябваше да го разгледа.
Предстои казусът да бъде разгледан на втора инстанция именно от Окръжния съд, който Цацаров
доскоро оглавяваше.
В едно от предварителните изслушвания пред ВСС той дори сподели, че колегите му в Пловдив били
сигурни, че делото за клевета срещу Цветанов ще бъде разпределено точно в техния район.
“Аз не мога да влия на върховните съдии. Ако трябва да съм честен, председателят на Районния съд
(Веселин Хаджиев – бел.ред.) беше човекът, който ми каза: “Ще видиш, че това дело ще дойде при нас.
Помни ми думата.” И то така се случи”, заявява настоящият главен прокурор пред Етичната комисия в
съдебния съвет, видно от стенограмата от изслушването му няколко дни преди избора.
9.10.2020 г. Шефът на съда, оправдал Цветанов за клевета, може да бъде повишен – Mediapool.bg
https://www.mediapool.bg/shefat-na-sada-opravdal-tsvetanov-za-kleveta-mozhe-da-bade-povishen-news205389.html 2/2
Предвид очевидно близките отношения на Цацаров с Хаджиев и огромната подкрепа, която първият
събра като кандидат за главен прокурор, изборът на нов председател на Пловдивския окръжен съд
изглежда предизвестен, подобно на процедурите за шефове на Върховния административен съд (Георги
Колев – бел.ред.) и на Софийския градски съд (Владимира Янева – бел.ред.), коментираха
пред Mediapool магистрати в сряда. И в двата случая имената на избраните впоследствие съдебни
ръководители бяха обвързани в публичното пространство с очакванията, че ще спечелят заради
близостта си с бившите управляващи и по-конкретно с бившия МВР шеф Цветанов.
В същото време другият кандидат – Симеон Захариев, е подкрепян от цялото ръководство на
Пловдивския апелативен съд (ПАС), където в момента е командирован.
“Намираме, че кандидатурата на Симеон Захариев е по-подходяща. Тя се отличава, от една страна, с
дългогодишната му принадлежност към органа, изборът на чийто ръководител предстои. Симеон
Захариев е съдия в Окръжен съд – Пловдив от десет години и познава отлично съда, както от
професионална, така и от организационна гледна точка. Запознат е с кадровия потенциал и личните
качества на всички съдии и служители, с по-голяма част от които има личен и непосредствен контакт, като
работи отлично в този екип.
От друга страна съдия Захариев притежава и разнообразен организационен и управленски опит. Същият
две години е бил част от ръководството на Окръжен съд – Пловдив, през който период организацията на
работа в Търговското отделение, ръководено от него, бе на много високо ниво. Към това следва да се
добави несъмнено и опита му като зам.-административен ръководител в районен съд”, се казва в писмо
от ръководството на ПАС, качено на сайта на ВСС.
Те определят и Хаджиев като много добър професионалист, но изтъкват факта, че никога не е работел в
Окръжен съд – Пловдив. Той започва работа като съдия в ПРС през 2000 г., като 4 години по-късно вече е
него председател, какъвто е и до днес.
Съмненията за пореден нагласен избор се засилват и поради обстоятелството, че конкурсът за
председател на Пловдивския окръжен съд приоритетно е изтеглен пред други, открити по-рано през 2012
г. Такъв е случаят с надпреварата за поста на председател на Районния съд в Сандански, която така и не
е завършена. Ръководният пост там бе овакантен през миналата есен от Димитър Узунов, който бе избран
за член на ВСС от парламентарната квота.
18.04.2013
Изборът на наследника на Цацаров в Пловдивския Окръжен съд се превърна във фарс. Протежето на ГЕРБ – Веселин Хаджиев е новия председател.
Въпреки подкрепата на апелативните съдии за Симеон Захариев, ВСС избра другия кандидат.Висшият съдебен съвет очаквано посочи за шеф на Окръжния съд в Пловдив близкия до главния прокурор Сотир Цацаров Веселин Хаджиев. С огромно мнозинство от 19 гласа (дори повече отколкото гласуваха за новия обвинител № 1) членовете на съвета предпочетоха наследникът на Цацаров да бъде съдия без нито един трудов стаж на окръжно ниво. Хаджиев, който днес впечатли мнозинството във ВСС, досега бе шеф на Районния съд в Пловдив.
Конкурентът му – Симеон Захариев е окръжен съдия от 10 години, а от 2011 година е командирован в Апелативния съд в града. Освен това кандидатурата му бе подкрепена от цялото ръководство на Апелативния съд в областния град с мотив, че отлично познава работата на окръжния съд. Съдиите посочват, че колегата им успешно е ръководил Търговското отделение на съда, бил е заместник-районен съдия в Пловдив. „В този смисъл приемаме, че той е по-познатата, по-предвидимата и в този смисъл по-приемливата и по-подходяща кандидатура за длъжността”, заключват апелативните съдии.
Въпреки това след близо два часа изслушване на всеки кандидат, членовете на съвета предпочетоха да повишат шефа на Районния съд. Името му нашумя след като през декември Сотир Цацаров призна, че е чел делото за клевета, заведено от бившия шеф на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова срещу ексвътрешния министър Цветан Цветанов, преди то да бъде разпределено на съдия-докладчик.
„Прочел съм го, помолих председателя на Районния съд (Веселин Хаджиев – бел.ред.) да ми го представи. Най-малкото заради съществения медиен и обществен интерес. Прочитането е било преди да е определен съдията-докладчик. От там насетне той е работил повече от самостоятелно“, каза тогава бъдещият главен прокурор, с което на практика доказа „сивите” правомощия на административните ръководители в системата.
Хаджиев се прочу и с пророческите си способности, след като Цацаров призна, че му споделил: „Ще видиш, че това дело ще дойде при нас. Помни ми думата.“ И то така се случи“, заключи Цацаров през декември.
Именно в подопечната институция на Хаджиев Цветанов бе признат за невинен от зам.-председателя на съда Екатерина Роглерова, която преобърна практиката на ЕСПЧ и постанови, че министърът изказал мнение като гражданин. Така новият председател на Окръжния съд в Пловдив ще се сблъска за втори път с делото Тодорова-Цветанов, тъй като защитата на съдийката обжалва оправдателната присъда и делото попадна в горестоящия съд.
В концепцията си Хаджиев е заложил създаване на регистър за отводите на съдиите по делата, тъй като според него много негови колеги не мотивират отводите си или ги мотивират с общото „предвид създавадената обществено мнение по отношение на конкретен съдия или цял съд”.
В същото време е публично известно, че по делото за клевета в Цветанов съдиите от Окръжния съд се отвеждат от няколко месеца и затова процесът не може да започне.
Хаджиев спомена и конкретния процес. Кандидатът обясни, че случайното разпределение на делото е проверявано от инспектората, който излязъл миналата седмица с акт, че няма нарушения. Остана без коментар констатацията от доклада на ВСС, че случайното разпределение може да е неслучайно и за това да не остава следа.
В подкрепа на фаворита на Цацаров се изказаха трима от членовете на съвета, които посочиха стандартните похвали. Димитър Узунов заяви, че Хаджиев бил един от създателите на Форума на съдилищата (на чиито форум миналата година присъства и вътрешният министър Цветанов, като началото на събитието дори закъсня, за да изчака пристигането му), бил участник и в магистратския съвет към Министерството на правосъдието. Организацията в Районния съд в Пловдив, според Узунов, била великолепна. Именно този съд бил най-проверяваният от Инспектората. Милка Итова пък обясни, че като бивш инспектор била впечатлена, че въпреки голямата си натовареност съдиите в там работят ритмично, благодарение на организацията и изключителните професионални и административни умения на Хаджиев. Михаил Кожарев добави, че концепциите на двамата кандидати били сходни и за тях постът е предизвикателство, защото ще заварят „една добре подредена къща”. Кожарев посочи, че се застъпва за Хаджиев заради „иновативните му виждания” и заради това, че е отчел конкретните слабости в работата на окръжния съд.
В подкрепа на Захариев взе думата шефът на ВКС Лазар Груев, който започна изказването си с уточнението, че този избор на ВСС е от особено значение заради „мястото, значението и интензитета на работа” на съда, както и заради „досега достигнатото ниво”. Груев отбеляза, че рядко се случва цялото ръководство на горестоящ съд да изрази подкрепата си към една от кандидатурите за поста. Председателят на Върховния касационен съд заяви, че ще се солидаризира със становището на съдиите от Пловдив, в което е записано, че Симеон Захариевв няма нито един отменен съдебен акт в последните години. Напомни и, че магистратът е преминал всички нива в съдебната система. Груев разказа също, че преди известно време зам.-председателят на ВКС го попитал дали да не покани съдия Захариев да бъде командирован в касационния съд. Съдията обаче отказал с довода, че предпочита да работи в Пловдив, а и сметнал, че заради командироването си в апелативния съд в Пловдив втора командировка във ВКС би създала лошо впечатление на колегите му от системата.
Калин Калпакчиев бе единственият член на съвета, който обоснова предпочитанията си за Симеон Захариев, който по думите му, имал няколко предимства – по-дълъг опит в системата, отличните му резултати като съдия и разнообразието от дела, които е разглеждал, включително като окръжен съдия. 10-те години работа в Окръжния съд пък биха създали „дух на доверие” в колегите му, ако той оглави съда. Калпакчиев подчерта, че според него преминаването от една административна длъжност веднага на друга не е добра практика в съдебната система и създава „съдебна номенклатура” (бел ред. от шеф на районния съд Хаджиев става шеф на окръжния). Освен това, според него, води до изчерпване на енергията за промяна.
Колегите му обаче очевидно не бяха съгласни и 19 от тях подкрепиха фаворита на Цацаров, без да намират за нужно да обяснят защо избират районен съдия за административен ръководител на съдии от висшестоящата съдебна инстанция. Само шестима гласуваха за кандидатурата на Захариев.
Подмяната на измененията в Конституцията, чиято цел бе да разкачат кадровите решения за съдиите от прокурорите и да гарантират независимост на съда и минимална отчетност на прокуратурата, предизвика възмущението на съдийската общност. Десетки съдии с тоги излязоха пред Съдебната палата в София и настояха за реална съдебна реформа, а безпрецедентният протест бе последван от ден на отворените врати в съдилищата в цялата страна. И докато в София съдийският протест бе посрещнат от граждани със скандирания “Достойни сте” и “Ние сме зад вас”, то в другите големи областни градове сякаш съдийското недеволство не съществуваше.
Бърза справка в сайта на Съюза на съдиите, чиято бе инициативата съдиите да отворят съдебните зали и да говорят с гражданите за необходимостта от реформа в управлението на системата, показва, че освен в София акцията е подета в още 10 града – Благоевград (в Окръжния и Районния съд), Враца, Габрово (съвместно със съдии от Севлиево и Дряново), в районните съдилища в Лом, Луковит, Нови Пазар, Разлог и Своге, в Окръжните съдилища в Русе и Търговище.
Знакът на правосъдието – везната, не се появи нито в Пловдив, нито във Варна, Бургас или Велико Търново, където се намират останалите апелативни съдилища. Липсата на активност сред съдииите там не е просто случайност, а резултат от дългогодишната кадрова политика по целесъобразност на Висшия съдебен съвет (ВСС), обяснена в изказване на Румен Боев в края на миналата година. На 17 декември по време на дискусията по избора на председател на Софийския апелативен съд (САС) Боев се опита да убеди колегите си, че Съветът има практика да не избира кандидати за административни ръководители на съдилищата, подкрепени от редовите съдии. Богата практика кадровият орган да инсталира председатели на съдилища действително има и именно в нея се крие разковничето на оглушителната липса на реакция от страна на съдиите в областните градове. Председатели, избрани с предварителни договорки, спуснати от лобитата във ВСС, не биха могли да акумулират реформаторската енергия на редовите съдии, защото изборът им цели точно обратното – гарантирано послушание на съдиите в цели апелативни райони.
В мандата на този ВСС, доминиран от главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, бяха избрани ръководителите на Апелативните съдилища в Пловдив, Варна, Велико Търново и Бургас за следващите пет години. А конкурсите преминаха под знака на предварително известни фаворити и съмнения около кандидатите, които проформа бяха проверени и не получиха ясен отговор.
Районът на главния прокурор
В средата на април 2013 г. ВСС трябваше да избере наследник на Сотир Цацаров на поста председател на Окръжния съд в Пловдив. В конкурса участваха двама кандидати – окръжният съдия Симеон Захариев, командирован по предложение на апелативните съдии в Апелативния съд в Пловдив, и тогавашният председател на Районния съд в града Веселин Хаджиев.
Какво се знаеше за кандидатите? Съдия Хаджиев бе фаворит за поста, близък до главния прокурор, и известен най-вече с факта, че бе занесъл в качеството на председател на Районния съд на ръка на Цацаров, тогава председател на Окръжния съд, делото за клевета, заведено от съдия Мирослава Тодорова срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов още преди процесът да бъде разпределен на съдия-докладчик в Районния съд. Нарушението нито бе забелязано, нито санкционирано от ВСС. Съдия Захариев бе подкрепен от цялото ръководство на Апелативния съд в Пловдив, от чието становище ставаше ясно, че кандидатът няма нито един отменен съдебен акт, работил е 10 години в Окръжния съд, отлично познава работата му, бил е ръководител на Търговското отделение, а преди това е бил зам.-председател на Районния съд в Пловдив. С други думи – съдия, израствал последователно по инстанциите, за чиято кандидатура апелативните съдии посочват, че е “по-познатата, по-предвидимата и в този смисъл по-приемливата и по-подходяща” за длъжността.
Зад съдия Захариев застава и тогавашният председател на ВКС Лазар Груев, който припомни на членовете на ВСС, че преди известно време зам.-председателят на ВКС го попитал дали да не покани съдия Захариев да бъде командирован в касационния съд заради отличната му работа. Съдията обаче отказал с довода, че предпочита да работи в Пловдив, а и сметнал, че заради командироването си в апелативния съд в Пловдив втора командировка във ВКС би създала лошо впечатление на колегите му от системата.
Председателят на Районния съд Веселин Хаджиев, който не е работил никога на окръжно ниво е подкрепен от члена на Съвета Димитър Узунов (избран от парламентарната квота по предложение на РЗС и за когото в изтеклите записи по скандала “Яневагейт” бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) казва, че е човекът на премиера Бойко Борисов в съвета и заедно с Ясен Тодоров са най-оправните). Той изтъква като негово преимущество факта, че съдията е един от създателите на Форума на съдилищата (на чиято конференция присъства и вътрешният министър Цветанов, като началото на събитието закъсня, за да изчака пристигането му). Милка Итова, избрана от съдебната квота, изтъква прекрасната организация в районния съд. Михаил Кожарев, бивш зам.-главен прокурор, избран от прокурорската квота, се изказва ласкаво за Хаджиев заради “иновативните му виждания” и заради това, че е отчел конкретните слабости в работата на окръжния съд.
Изборът протича безпрепятствано – за Хаджиев гласуват 19 от членовете на ВСС, пренебрегвайки липсата му на опит като окръжен съдия и становището на съдиите от Апелативния съд.
Една година по-късно изборът за председател на Апелативния съд под индиго копира този за окръжния. В конкурса се явяват досегашният председател на Пловдивския апелативен съд Георги Чамбов и зам.-председателката на Окръжния съд и ръководител на Наказателното отделение Магдалина Иванова (преди Хаджиев да бъде избран за титуляр, съдът временно се управлява от Иванова). Съдийката е дългогодишна заместничка на председателя на Окръжния съд Сотир Цацаров.
По време на изслушването и дискусията преди избора нито един член на Съвета не отправя критики към начина, по който съдия Чамбов е организирал работата в апелативния съд, но за сметка на това са зададени серия от тенденциозни въпроси, от които става предварително ясно, че Апелативният съд (който е шапка на 6 окръжни и 27 районни съдилища) ще има нов председател. Особено впечатление в конкурса правят разликите в концепциите на Чамбов и Иванова. Тази на съдия Чамбов е фокусирана върху разрешаване на въпросите с натовареността на съдиите и усъвършенстване на организацията, докато съдия Иванова се концентрира върху архитектурни планове – изграждане на стълбище в съда, преграждане на зали, както и съкращаване на един щат за шофьор. Иванова планира и спорни решения – да съкрати щата на един от заместниците на председателя и да смени системата за случайно разпределение на делата с компрометираната “LawChoice”. За промяната липсва сериозна обосновка.
Съвсем очаквано съдия Иванова получава подкрепата на лобито на Цацаров, като аргументи изтъкват Незабравка Стоева (бивш инспектор, избрана от Народното събрание по предложение на БСП), според която съдийката е “добър познавач на материята, която работи”, и Димитър Узунов, който констатирал, че “е много дейна” и открил в нея “голяма доза инициативност”. Изборът на съдия Иванова е поредният, в който председателят на ВКС Лазар Груев е бламиран от ВСС. Груев се изказва в подкрепа на Чамбов и се обръща към кадровиците с призив да му гласуват втори мандат заради добрата организация в съда, професионализма и спокойствието му.
Няколко месеца по-рано ВСС назначава и друг “външен” председател в Пловдив. Административният ръководител на Районния съд в Асеновград Иван Калибацев печели конкурса за шеф на Районния съд в Пловдив, а по време на дискусията единствено Калин Калпакчиев задава резонния въпрос защо нито един от 50-те съдии в районния съд не е издигнал кандидатурата си за поста. Калпакчиев е скастрен от главния прокурор Сотир Цацаров, а Калибацев, за когото от месеци се знае, че ще оглави съда, е избран с 16 гласа. Фамилията му е добре известна в Пловдив – чичо му Борис Калибацев е едър бизнесмен в района, като притежава бившия завод за консерви в града.
Равносметката за съдилищата в Пловдив показва, че съветът избира магистрати без ден стаж на съответното ниво или външни за съда, който оглавяват, но пък ползващи се с подкрепата на главния прокурор.
Маловажните съмнения
Протичането на конкурсите за председатели на съдилища във Варна повтаря спецификата на тези в Пловдив. Изтрелването на председатели нагоре в йерархията продължава и с избора за председател на Апелативния съд във Варна, а единствената разлика е свързана с характера на възникналите сериозни съмнения за професионалните и етични качества на фаворитите. В конкурса участва редовият съдия от Апелативния съд Вилиан Петров и досегашният председател на Окръжния съд в града Ванухи Аракелян, която също до този момент никога не е работила като апелативен съдия. Съдия Аракелян е член на Форума на българските съдилища, има дългогодишен опит като председател – от 1991 г. е съдия в Районен съд – Варна, а от 1994 г. до 1996 г. е зам.-председател на съда и председател на Брачна колегия. От октомври 1996 г. е съдия в Окръжен съд – Варна (ВОС), негов зам.-председател и ръководител на Търговско и фирмено отделение, а към момента на конкурса – два мандата председател на ВОС. Пред 2003 г. Аракелян е издигната за кандидат за кмет на морската столица от СДС, но не печели изборите.
Изборът протича на фона на сериозни съмнения за конфликт на интереси при съдия Аракелян. Няколко месеца преди конкурса вестник “Капитал” публикува информация, че председателят на ВОС е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от “Уникредит Булбанк” в “КТБ”. Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години) създават съмнение за конфликт на интереси и за нарушаване на етичните правила на магистратите. Тези факти не впечатляват Етичната комисия, която мълчи близо три месеца след публикацията.
В крайна сметка, без да влиза в подробности по случая, от ВСС формално заключава, че съдия Аракелян е действала по правилата, тъй като била отразила кредитите в декларациите си по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, но не коментира дали има нарушение на етичните правила предвид съвпадението на събитията около преместването на сметките на съда в КТБ и получаването на изключително изгодния кредит. Не коментира и въпроса може ли съдия да се ползва от такова преференциално третиране.
По време на дискусията преди избора председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров и главният прокурор Сотир Цацаров ясно дават да се разбере защо проверката по разследването на “Капитал” е протекла проформа – според двамата въпросите към съдия Аракелян относно казуса “КТБ” са “унижаващи” за нея и са възникнали след целенасочена медийна кампания срещу ВСС и определени председатели на съдилища.
Два месеца по-късно покрай избора на наследник на Аракелян на поста председател на Окръжния съд във Варна излизат редица подробности по организацията на доскоро ръководения от нея съд. В конкурса участват редовият съдия от Окръжния съд Даниела Христова, досегашният председател на Варненския военен съд Светлозар Георгиев и фаворитът за поста – ръководителят на Търговското отделение на ВОС Марин Маринов, и.д. председател на съда и близък до Аракелян.
В концепцията си съдия Христова изтъква редица проблеми в организацията на съда – неравномерна натовареност на съдиите и нарушаване на случайния избор по дела в Гражданското отделение. Тези въпроси са игнорирани, а съветът не счита за нужно да обсъди и друг важен въпрос – проверки на ИВСС показват, че в ръководеното от Марин Маринов Търговско отделение случайното разпределение на делата е заобикаляно по казуси, свързани с “Петрол Холдинг”. Констатациите на инспектората сочат, че Маринов не е създал организация, която да възпрепятства страните да си избират съдия, а в един от проверените случаи – сам е участвал в познатата схема за заобикаляне на случайния избор на съдия чрез подаването на множество искови молби с еднакви страни и еднакъв предмет на спора. Няколко месеца преди конкурса в съда възниква и друга спорна ситуация – заведени са поредица от нови дела, свързани с “Петрол Холдинг”, по които съдиите от Търговското отделение на съда изведнъж се отвеждат колективно…с определение на ръководителя на отделението Марин Маринов. Само няколко месеца по-късно същите търговски съдии вече не виждат пречки да гледат дела на “Петрол”.
Изслушването на кандидатите за председател на ВОС във ВСС пък се превръща в публична саморазправа със съдия Христова, която дръзва да опише проблемите в съда. Атаката е подхваната от Ясен Тодоров, избран от парламентарната квота, по предложение на “Атака”) и Димитър Узунов, които вадят откровени компромати срещу съдийката, а Галя Георгиева дори си позволява да коментира съдебен акт на другия кандидат – Светлозар Георгиев. След серия суперлативи към съдия Маринов и тотално игнориране на проблемите в съда, той оглавява ВОС.
В края на 2014 г. ВСС завършва цикъла избори във Варна с този на председател на Районния съд в града. Единствен кандидат за поста е досегашният административен ръководител на съда Ерна Павлова. Съдийката има има две години стаж като редови съдия, три години като зам.-председател и пет години като началник. Изслушването на съдия Павлова преминава безопасно за нея, въпреки че от писмо на редови съдия в съда и констатации на ИВСС става ясно, че в ръководения от нея съд са констатирани нарушения на случайното разпределение на делата, преразпределяне на дела на други съдебни състави със заповед на Павлова, неравномерна натовареност на различните състави в съда. В акта на инспектората пък е посочено, че е необходимо правилата за случайно разпределение в съда да бъдат детайлизирани, преразпределението на дела чрез заповеди на председателя трябва да бъде ограничено, а протоколите за избор на съдия-докладчик да бъдат прилагани по делата за преодоляване на съмненията за заобикаляне на случайното разпределение. По време на избора има и висяща проверка по сигнал на трима съдии от РС-Варна за нарушаване на случайното разпределение на делата.
Изборът се превръща във фарс, след като тайното гласуване за единствения кандидат показва, че съдия Павлова получава 12 гласа “за”, два “против”, а петима се въздържат. Резултатът, изписан на електронното табло, е последван от гробна тишина в залата, в която заседават кадровиците. Обажда се Димитър Узунов, който заявява, че се е объркал при гласуването, затова представляващата ВСС Соня Найденова обявява, че ще има прегласуване. Вторият път носи усех за съдия Павлова, която получава 16 от гласовете на кадровиците, само един гласува “против”, двама се въздържали се. Елементарната сметка показва, че четирима членове на ВСС са променили вота си след объркването, а обяснението на рязката смяна на становищата на част от Съвета, не може да бъде друго освен предварителна уговорка Павлова да бъде преизбрана.
Двойните стандарти на почит
През юли ВСС избра и председател на Апелативния съд в Бургас. Единствен кандидат за поста бе съдийката от апелативния съд и бивш зам.-министър на правосъдието в първия мандат на ГЕРБ Деница Вълкова. Изборът бе отложен няколко месеца преди това заради заболяване на кандидатката, а междувременно на обсъждането на проектопромените в Закона за съдебната власт в Бургас с министър Христо Иванов съдия Вълкова подробно излага съображенията си защо не подкрепя разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия. Освен това Вълкова застъпва и официалното становище на кадровия орган, че промени в Конституцията могат да бъдат правени само от Велико Народно събрание.
Изборът бе запомнен с поредното бламиране на председателя на ВКС Лозан Панов, който подробно изложи мотиви защо няма да подкрепи Вълкова за поста. По думите му кандидатката не притежава достатъчно административен опит, в концепцията й липса визия за развитието на целия апелативен район, а освен това е участвала в съдебния състав, произнесъл осъдителната присъда срещу бургаската журналистка Катя Касабова, която е станала причина за осъждането на България в съда в Страсбург. Въпреки това съдия Вълкова е подкрепена от 17 от членовете на ВСС, а кариерата й в изпълнителната власт бе изтълкувана положително за разлика от тази на съдия Нели Куцкова (зам.-министър на правосъдието през 1997 г.), която два пъти участва в конкурса за председател на Софийския апелативен съд и бе обявена за политически зависима от председателя на Етичната комисия Ясен Тодоров.
Отказът на кадровиците да се съобразяват със становищата на председателя на ВКС и безусловното съобразяване с волята на главния прокурор ясно проличава и при избора на председател на Апелативния съд във Велико Търново през май тази година. В конкурса участват редовият съдия от съда Галя Маринова и зам.-председателят на Окръжния съд във Велико Търново Янко Янев. Галя Маринова получава силна подкрепа от председателя на ВКС Лозан Панов, който изтъква, че тя е била административен-ръководител на Районен съд Габрово, след това съдия в Окръжен и Апелативен съд Велико Търново и зад кандидатурата й стоят съдиите от Апелативния съд. Освен това, сочи тогава Панов, концепцията й не е “толкова декларативна”, колкото на другия кандидат и предлага “конкретни и комплексни идеи” за управлението на съда. Галина Карагьозова, Юлия Ковачева, главният съдебен инспектор Теодора Точкова също се изказват позитивно за съдия Маринова.
Очаквано зад външния за съда кандидат Яне Янев, който работи в долната инстанция, застават председателят на ВАС Георги Колев (избран за председател на върховната административна инстанция с подкрепата на ГЕРБ без да е решил нито едно административно дело), Димитър Узунов, Васил Петров (избран от парламентарната квота по предложение на ДПС и дядо на детето на депутата Делян Пеевски) и Светла Петкова (избрана от парламентарната квота по предложение на ГЕРБ), въпреки сериозните съмнения в етичното му поведение като председател на Районния съд в Дряново. Историята е докладвана по време на заседанието от Галина Карагьозова и от нея става ясно, че като председател на Дряновския съд Янев е преназначил на длъжност съдебен архивар жената, с която живее на семейни начала – Наташа Христова, в съда, тя се издигнала до административен секретар и участвала в атестирането на сестра си (също назначена в администрацията на съда) и я предложила за допълнително материално стимулиране. Докладът на Карагьозова предизвиква светкавична ответна реакция на главния прокурор Сотир Цацаров, който буквално й се разкрещява и я обвинява в опит за дисквалифициране на един от кандидатите. “Дотук ли стигнахме г-жо Карагьозова? Айде да стигнем до данъчните му оценки. Нямам никакво съмнение в подхода ви към хората и в подхода ви на тази маса”, коментира Цацаров без да засегне основния въпрос за етичните качества на съдия Янев, който е избран с 14 гласа за председател на Апелативния съд във Велико Търново.
Диктовката на главния прокурор над членовете на ВСС постига резултати и през май 2014 г., когато кадровиците отново бламират председателя на ВКС и назначават след осъщественото с помощта на прокуратурата детрониране на въвлечения в серия скандали Веселин Пенгезов за и.д. председател на Софийския апелативен съд ръководителят на Търговското отделение Стефан Гроздев. Ирония на съдбата е, че самият Пенгезов беше избран за председател на САС от позицията на генерал и военен съдия, без опит в цивилното правораздаване и отново въпреки подкрепата за конкурентките му за поста – две уважавани съдийки от същия съд, с много по-добри показатели в работата от него.
Председателят на ВКС Лазар Груев предлага след отстраняването на Пенгезов от длъжността съдът временно да се ръководи от съдия Петя Шишкова. Но преди формалното гласуване главният прокурор взима думата и казва, че предложението на Груев е формулирано по чл. 175, ал. 4 от Закона за съдебната власт, който гласи, че “при предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник”. Според Цацаров не може да се счита, че мандатът на Пенгезов е прекратен предсрочно, защото той е само временно отстранен. Затова предлага ВСС да се позове на хипотезата на чл. 168, ал.6 от ЗСВ, според който “административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство”.
Около кариерата на Гроздев през годините също е имало няколко скандала (Гроздев се счита за близък до ДПС), за разлика от кариерата на другата кандидатка, но въпреки това членовете на ВСС се консолидират около предложението на Цацаров. Така съдия Гроздев вече близо година и половина ръководи на практика САС след четири провалени процедури за избора на титуляр. В две от тях участва съдия Нели Куцкова, която не бе избрана, независимо че нямаше конкуренция и имаше отлична атестация и заявената подкрепа на 80% от съдиите. Провалените избори се превърнаха в неопровержимо доказателство, че членовете на ВСС кадруват не според качествата на кандидатите и подкрепата на редовите съдии за тях, а според задкулисни договорки и желанието на лобито на Цацаров и Георги Колев.
Обзорът на изборите за високите позиции в съдилищата дава отговор и на въпроса защо ВСС упорито отказва да избере за председател на САС доказалата се в кариерата съдия Куцкова – защото Апелативният съд в София е последният, в който все още съдебната номенклатура не си е монтирала шеф на съдиите. Що се отнася до избраните, но непоказващи необходимото послушание председатели – то членовете на ВСС имат лек и за тях, срещу председателите на Софийския градски съд и ВКС започнаха скоростни искания за доклади и преписки, съвпадащи с момента, в който Лозан Панов и Калоян Топалов подадоха ръка на редовите съдии – първият, открито демонстрирайки подкрепата за протестите на колегите си, а вторият с безпрецедентната си реч срещу страха.
И въпреки че Етичната комисия не образува проверка срещу председателя на ВКС, членовете й отказаха в разрез с практиката на съда в Страсбург категорично да заявят, че гражданската позиция, изразена от Лозан Панов не просто не е нарушение на етичните правила, а е право (а и задължение в ситуация, в която управляващите бламират собствените си предложения за реформи) на съдията. Демонстративното несъгласие на кадровиците с “тезите” в словото на председателя на ВКС всъщност ги изобличи и противопостави на всички над 250 съдии, които застанаха зад независимостта на съда. Опитът за сплашване постигна обратен ефект.
На 4 и на 7 декември Съдийската колегия на ВСС трябва да избере административни ръководители на Военен съд-София, както на съдилищата в Пловдив и в Пазарджик. Представяме профила на кандидатите да оглавят Военен съд-София, Окръжен съд-Пловдив, Районен съд-Пловдив и Окръжен съд-Пазарджик, като данните са от публикуваната на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС) информация.
Мадлен Гебрева е съдия във Военен съд-София със звание “полковник”. Съпруга е на прокурора от ВКП Атанас Гебрев. За административен ръководител на съда полковник Гебрева е предложена от Общото събрание на колегите си. Ако бъде избрана, съдия Гебрева ще бъде първата жена-ръководител на военно съдилище. Само за миналата година в Софийския военен съд са постъпили 250 дела, тъй като съдът се явява правоприемник на закритите Военен съд-Плевен и Военен съд-Варна.
Мадлен Гебрева правораздава във Военния съд вече 20 г. Тя посочва, че за този период всяка реформа в съдебната власт се е считала за успешна, ако посегне на военното правораздаване. Съдия Гебрева се спира на родовата и местната подсъдност, които също определят натовареността на съда. Тя предлага разширяване на подсъдността на военните съдилища, като в техния обсег попаднат всички служители от системата за национална сигурност. Обновяването на сайта, разширяване на сътрудничеството с Българската армия, органите на НСО и ДАР фигурират също в представянето й пред съдебните кадровици.
В имотната си декларация съдия Гебрева е посочила, че е наследила апартамент и етаж от къща в София, закупила е къща с двор в Балчик, магазин в София. Притежава 2 ниви в с. Долно Камарци, община Горна Малина. Съвместно със съпруга си притежават лек автомобил Шкода Рапид, а през миналата година е прехвърлила Шкода Октавия. Спестяванията й са в размер на 8000 лв., а на влог държи 4090 лв. Разплащателната й сметка е в размер на 3036 лв.
На въпроси от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) съдия Гебрева отговаря, че би си взаимодействала с неправителствени организации при спазване на независимостта на съда и на всеки конкретен съдия. Като свой ангажимент посочва, че потребителите на сайта на Военен съд-София ще могат да отправят своите препоръки и становища към административната дейност на институцията. Като лично мнение споделя, че промяната на съдебната карта за съдилищата няма да допринесе за преодоляване на действителните проблеми в съдебната система.
Кандидатът за административен ръководител на Окръжен съд-Пловдив – Веселин Хаджиев, е известен с това, че наследява сегашния главен прокурор на поста. Номиниран е за втори мандат. Любопитното при него е, че и при първия му мандат, и сега, Хаджиев е единственият кандидат. В концепцията си Хаджиев подчертава, че иска да надгради постигнатото до момента, че е получил положителни оценки за работата си от ИВСС. Като свой плюс отчита, че провежда редовно срещи със съдиите и съдебните служители. Екзотична е идеята му за увеличаване на присъствието на съда в социалните мрежи Фейсбук, Туитър, Инстаграм. “Активното участие в социалните мрежи е важна част от комуникационната стратегия на Окръжен съд-Пловдив през следващата година. Според социологическите проучвания, потребителите на информация вече използват приоритетно интернет изданията и социалните мрежи като основен информационен канал. В тази връзка, присъствието на съда в социалните мрежи Fasebook, Twitter, Instagram (правописът е запазен – бел.ред.) трябва да се увеличи рязко. Разработването на собствена страница на Окръжния съд във Fasebook задължително трябва да стане при зачитане правата на страните и защитата на личната информация. Присъствието във Fasebook на Окръжния съд би повишило информираността на гражданите за работата на магистратите и различните техни инициативи и би спомогнало за повишаването на доверието в съдебната власт като цяло”, пише кандидатът за ОС-Пловдив.
Веселин Хаджиев е сред най-имотните в магистратските среди. Притежава 2 апартамента и един офис в Пловдив, къща с двор в с. Белащица (наричано от пловдивчани “Бевърли Хилс”, както е наричано и с. Марково) с разгъната застроена площ 1297 кв.м., придобита през 2010 г., и къща с пристройка в с. Падина, Ардино, две ниви в Първомайско, 3 леки автомобила (Мерцедес, Тойота Ленд Крузър и Инфинити XQ70), като е прехвърлил два автомобила през предходната година – Ауди А6 и Тойота Рав 4. Любопитен детайл е, че Хаджиев има в банки средства на размер на 14 491 лв, но в наличност, заедно със съпругата си, която е нотариус, държат средства в размер на 545 000 лв.
За него е представено становище от съюз на Сдружението на одиторите от Сметната палата със седалище в гр. София, представлявано от Ангел Ангелов. Сдружението възразява срещу кандидатурата му заради произхода на средствата му в размер на половин милион.
Иван Калибацев е кандидат за административен ръководител на Районен съд-Пловдив. Той има повече от 14 години стаж в съдебната система. Бил е административен ръководител на районните съдилища в Асеновград и в Пловдив. В Районен съд-Пловдив, който е вторият по големина районен съд в страната, обслужващ повече от 500 000 души, той поставя началото на електронните досиета на делата. Като свой плюс съдия Калибацев изтъква доброто администриране на ръководения от него съд. Като част от проблемите посочва невъзможността съдът да се премести в нова сграда, поради текущите процедури по обществени поръчки. Оценката на Инспектората на Висшия съдебен съвет за него е, че в Районен съд-Пловдив е създадена отлична организация. При атестацията си от 30 октомври 2018 г. съдия Калибацев получава най-високата оценка – “много добра”.
Съдия Калибацев притежава 4-колесно МПС Кан-Ам, което е придобил срещу 3600 лв. Наличните му средства са в размер на 5000 лв. Притежава кредитна карта и овърдрафт в размер на 12 500 лв.
Съюз на Сдружението на одиторите от Сметната палата възразява и срещу неговата кандидатура заради закупуването на къща с двор в с. Марково и размера на спестените средства, които са на името на съпругата му.
Съпругата на председателя на Районен съд-Асеновград иска да оглави Окръжен съд-Пловдив
Имайки предвид опита, който съм натрупала, след обявяване на новата процедура, си дадох сметка, че с цената на много труд, мога лично аз, да поема отговорност за изпълняване на вакантната ръководна длъжност, пише в концепцията си съдия Розалия Шейтанова
Съдебната палата в Пловдив, в която се помещава Окръжният съд в града, снимка:архив
Розалия Шейтанова – съпруга на председателя на Районен съд Асеновград за втори мандат Иван Шейтанов – се впусна в надпреварата за ръководител на Окръжен съд-Пловдив. За момента тя е и единствен кандидат за поста в третата поредна процедура за избор на председател на съда, а крайният срок за подаване на документи е 11 ноември.
Предходните две процедури завършиха неуспешно, тъй като първия път единственият кандидат Веселин Хаджиев, който трябваше да се яви за втори мандат начело на съда, беше приет в болница за операция. Два месеца по-късно той се отказа от надпреварата, което наложи Съдийската колегия да рестартира процедурата. На 16 юли т.г. кадровиците пък не избраха кандидата във втория конкурс – председателят на Районен съд-Пловдив Иван Калибацев.
Настоящият кандидат – съдия Шейтанова е била последователно младши прокурор и прокурор в Районна прокуратура Асеновград, след което е станала съдия в Районния съд в града. За кратко е била негов зам.-председател, след което е повишена в Окръжния съд в Пловдив, като наказателен съдия от вече над 13 години. “До изминалото лято, не съм обмисляла вариант да се кандидатирам за Административен ръководител на съда, в който работя. За този пост винаги има достатъчно подготвени и приемливи кандидати, като не ми се е налагало като редови съдия, посветен изцяло на правораздаването, с което съм била натоварена, да се замислям в посока отклоняване от обичайните си функции и поемане на административни отговорности. След обявени две процедури за избор на Административен ръководител – председател на Окръжен съд Пловдив обаче, до избор на такъв не се стигна. Така възникна ситуация, в която всеки един от нас – съдиите в Окръжен съд Пловдив, да има възможност да обмисли вариант за поемане на тази изключително голяма отговорност – да се кандидатира за участие в избора на Административен ръководител”, твърди относно мотивацията си да се яви в конкурса кандидатът.
“Имайки предвид опита, който съм натрупала, изпълнявайки административни функции като заместник-председател на Районен съд Асеновград, както и такива по заместване на заместник-председателя на Окръжен съд Пловдив, след обявяване на новата процедура, си дадох сметка, че с цената на много труд, мога лично аз, да поема отговорност за изпълняване на вакантната ръководна длъжност и да върша разнородната и трудоемка работа на председател, която възприемам като обща работа за целия съд, полезна и важна за всички работещи в него”, посочва в още в концепцията си съдия Шейтанова.
Като основни проблеми на съда в концепцията си тя е заложила тези със сградния фонд. Кандидатът посочва, че има спешна нужда от основен ремонт на Съдебната палата в града. “Липсата на достатъчно помещения е проблем, който вече е заявен, като са предложени и варианти за оптимизиране на съществуващи помещения. Разрешаването на този проблем би довело до осезаемо и благоприятно подобряване на условията на труд, тъй като понастоящем немалък брой служители работят в пренаселени кабинети, в кабинети без естествена светлина, в деловодствата няма достатъчно място за съхранение на делата, архивите – фирмен, общ, стаята за веществените доказателства са претрупани, което влошава комфорта на работещите и затруднява работата с делата. Предвид това, и новото ръководство следва да продължи усилията по финализиране на вече започнатите процедури, свързани с разширяване и оптимизиране на сградния фонд, разбира се и по извършване на необходимите ремонтни дейности, в зависимост от моментното състояние на отделни елементи”, пише в концепцията на съдия Шейтанова.
Единственият конкурент на Розалия Шейтанова за председател на ОС-Пловдив се отказа от надпреварата…
Съдия Веселин Хаджиев
Единственият кандидат за председател на Окръжен съд – Пловдив Веселин Хаджиев се отказа от участието си в конкурса. Като мотив за отказа си той е посочил “здравословни и лични причини”.
Хаджиев вече бе веднъж административен ръководител на ОС – Пловдив от 2013 година до 2018 година. След изтичането на мандата му, той продължи да правораздава в същия съд като редови магистрат, а кандидатурата му за председател бе подкрепена с категорично мнозинство от Общото събрание на ОС-Пловдив. Преди това е бил председател на Районния съд в града.
Предишният път, в който Съдийската колегия на ВСС трябваше да изслуша Хаджиев като кандидат за председател на ОС-Пловдив за втори мандат бе на 7 декември м.г. Тогава обаче той не се яви пред съдебните кадровици, тъй като бе приет в лечебно заведение за операция, което наложи отлагането на изслушването му с близо 2 месеца.
След отказа на единствения кандидат в надпреварата, Съдийската колегия трябва да открие нова процедура за избор на ръководител на ОС-Пловдив.
30 Юни 2020
Хващат Розалия Шейтанова с концепция буквално копирана с правописните грешки от тази представена по-рано от съдия Хаджиев.
А магистратите се питат дали тази не е просто поредната „калинка”, която ще бъде пробутана на висок пост.
На финала, кандидатът посочва, че, ако й бъде гласувано доверие, ще продължи добрата комуникация “с другите органи на съдебната властв областта, както и с други институции, с цел осигуряване на експедитивност в размяната на информация”, както и с медиите и гражданите.
Така за първи път пред Съдийската колегия ще се изправи кандидат, желаещ да заеме ръководната длъжност на третия п Окръжен съд в страната, който се явява с „копи-пейст” концепция на друг кандидат. А магистратите се питат дали тази д просто поредната „калинка”, която ще бъде пробутана на висок пост.
04 ЮЛИ 2020г.
ДА НИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА “КАЛИНКА” на ГЕРБ.
Розалия Шейтанова е председател на Окръжен съд – Пловдив
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет избра с 11 гласа „за“ Розалия Красимирова Шейтанова за административен ръководител на Окръжен съд – Пловдив. Другият кандидат – Иван Георгиев Калибацев – административен ръководител на Районен съд – Пловдив, получи 1 глас подкрепа.
Розалия Шейтанова има над 21 години юридически стаж като съдия. Кандидатства за длъжността въз основа на натрупания административен опит като заместник-председател на Районен съд – Асеновград и по заместване на заместник-председателя на Окръжен съд – Пловдив, както и предвид проведените две процедури за избор на административен ръководител. Тя е получила подкрепата на мнозинството – 28 от 37 магистрати, участвали в Общото събрание на Окръжен съд – Пловдив.
Съдия Шейтанова заяви намерение за приемственост в надграждането на добрите практики в Окръжен съд – Пловдив, и в поддържането на добър микроклимат. Посочва се необходимост за продължаване на комплекса от прилагани мерки за подобряване на работата на съдебната власт, повишаване на доверието в нея и гарантиране на правовия ред, включително чрез поддържане на добра комуникация с останалите органи на съдебната власт в областта и с други институции. Кандидатът заявява готовност да положи максимални усилия по усъвършенстване на административния си капацитет и успешно справяне със задълженията на административен ръководител. За повишаване на ефективността на работата се планира създаване на Общо бюро „Призовкари“ към Окръжен и Районен съд – Пловдив. Според нея следва да продължат усилията по финализиране на вече започнатите процедури за разширяване и оптимизиране на сградния фонд и за подобряване на условията на труд, включително осигуряване на условия за придвижване в Съдебната палата на хора с намалена подвижност. Във връзка с твърдения за заимстване от чужда концепция в представената такава от съдия Шейтанова, тя заяви, че съвпаденията се обясняват с ползваната информация от последния отчетен доклад на съда.
Въпроси към кандидата поставиха Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Боян Новански – членове на ВСС, които поискаха нейното мнение за критериите за измерване на натовареността на съдиите и как да се усъвършенстват правилата за измерването ѝ, относно работата на съда в условия на пандемия, за механизма за определяне на възнагражденията на магистратите и съдебните служители, във връзка с реакциите при засягане на независимостта на съдебната власт, относно нейната мотивация да се кандидатира за длъжността, както и за предложената от другия кандидат идея за „експертен екип“ на административните ръководители на съдилищата в съдебния район, и за института на командироване на съдии.
Подкрепа заявиха Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд, Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева и Боян Новански – членове на ВСС, които се обосноваха с отличните професионални и етични качества на кандидата, представянето на управленската концепция и изведения в нея като приоритет – правораздаването, демонстрираните от нея познаване на работата на съда, умение да диагностицира проблемите и да предлага решения, както и дадената от Общото събрание на съдиите подкрепа.
НАВЪРЗАНИ КАТО СВИНСКИ ЧЕРВА !
КАКВО СЕ СЛУЧВА В ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ СЛЕД НАЗНАЧЕНИЕТО НА РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОПВА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ !
Тя си назначи за заместничка – съдия Славка Димитрова , която стана шеф на цялото наказателно отделение за Пловдивска област !
Даже катастрофира без да носи колан. Това ли е примера за законност. Защо тези, които съдят другите за нарушаване на закона , самите те го нарушавата публично.
Колежката є Славка Димитрова, която е седяла на предната седалка и е била без предпазен колан, е ударила главата си. Извикана е линейка. Димитрова е транспортирана до болнично заведение, придружена от третата съдийка, която е била в колата, Елена Захова.
“Времето на 2 март беше много тежко, настилката беше мокра, а температурата около нулата”, разказа за “Марица” съдия Красимира Костова. Заедно с колежките си Славка Димитрова и Елена Захова излезли за малко след обедната почивка. На връщане минали през Тунела. “Това беше последният работен ден преди празниците, движението беше много натоварено, още преди Тунела реших да се престроя, защото ми предстоеше ляв завой към Съдебната палата”, разказа вчера Красимира Костова. Тя управлявала Мерцедес-А класа. Забелязала, че автобус включил аварийните си светлини, и фолксваген, който се движел вдясно, внезапно минал в лявата лента преди нея, тъй като имало дистанция. В този момент съдия Костова чула режещ звук от удари между предните коли.
Скочих върху спирачката и викнах на момичетата, но ударът беше неизбежен, разказва Костова. Тя не трепнала от седалката, тъй като била с колан. Славка в това време се била отпуснала на мястото си и ударила главата си в предното стъкло. Веднага след това казала: Боли ме главата.
Същата спира дела срещу данъчни, срещу наркопласьори. Даже се говори, че едно пускане под гаранция върви точно по 20 000 лева , които минават задължително през мастит пловдивски адвокат и никога няма отказ.
точно, когато Ренета Иванова бе готова да признае фактите и обстоятелствата, описани в обвинението…
60-годишната служителката на НАП беше арестувана на 24 февруари. Тя е началник на отдел „Обработка на плащания и задължения“ в приходната агенция. Жената е задържана при акция на Икономическа полиция в момент на взимане на подкупа от 2 000 лв. Представител на търговско дружество за онлайн търговия на дрехи е подал сигнал срещу служителката. Първоначално тя поискала двойно по-голяма сума, за да „оправи“ проверката и да осигури положителни за дружеството резултати.
Още по-интересна е връзката им по повод назначението им в Окръжен съд – Пловдив.
Това е станало през 2006г. с едно и също решние на ВСС, което цитираме по-долу:
Назначиха трима нови съдии в Пловдивски окръжен съд
С решение на Висшия съдебен съвет по предложение на Председателя на Окръжен съд Пловдив бяха назначени трима нови окръжни съдии. Това са: Розалия Шейтанова – до сега работила като зам. – председател на Асеновградския районен съд, Славка Димитрова – досегашен съдия в Пловдивския районен съд и Михаела Буюклиева – прокурор в Окръжна прокуратура гр. Пловдив.
Много близка до тази група е Екатерина Роглекова, която отговаря за “случайното” разпределение на делата в наказателно отделение и те да попадат само на “сигурни” и “благонадеждни” техни съдии за тяхните хора.
Тя е и съдийката , която протакаше делото “Индиго”, където починаха 11 деца, аобвиняпеми бяха собственици на заведения в София. В крайна сметка нямаше наказани за тази огромна трагедия. Защо ли? Долу ще ви напомним за случая ИНДИГО.
Тя оправдава и убийците на екс-премиера Андрей Луканов !
съдия Надежда Трифонова -е сестра на Роглекова
През 2012г. – Екатерина Роглекова ползвала практика на ЕСПЧ в защита на гражданина Цветанов
Съдия Екатерина Роглекова приложила “граматически и смислов анализ”,
за да оневини МВР шефа
Ето какво пишат тогава медиите :
Пловдивският районен съд (ПРС) е дублирал практиката
на Европейския съд за правата на човека в Страсбург
(ЕСПЧ), за да оправдае вътрешния министър Цветан
Цветанов по делото за клевета, заведено от бившия
председател на Съюза на съдиите в България (ССБ)
Мирослава Тодорова.
Това става ясно от мотивите към присъдата,
произнесена през октомври, публикувани в интернет в
четвъртък вечерта.
Зам.-ръководителят на ПРС Екатерина Роглекова
цитира решения по шест дела, разгледани от
европейските магистрати, като обаче пропуска да отбележи, че всички те са в защита на
журналисти и граждани и правото им да критикуват публични личности и представители на
властта, какъвто в случая се явява самият Цветанов.
Въпреки това пловдивският съд възприема вътрешния министър изцяло в качеството му на
гражданин и препраща изказването му от януари т.г., че като съдия Тодорова работи в услуга на
организираната престъпност, към човешкото му право свободно да изразява мнението си. И е
категоричен, че думите на Цветанов не могат да се схващат като твърдение, макар че точно така
бяха отразявани в публичното пространство месеци наред.
“По отношение на клеветата, най-важният критерий за преценка е доколко конкретното
изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на обществения
дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго,
защитими по чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на РБ, като се разширяват
границите на приемливата критика по отношение на обществени фигури, при справедлив баланс
между интересите на общността и интересите на индивида. Именно в тази насока са и решенията
на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да се престъпват
наложените граници за защита репутацията на другите. Той (ЕСПЧ – бел.ред.) е презюмирал, че приемайки една публична роля, обществените личности се отказват в известна степен от
закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията (за правата на човека и основните свободи
– бел.ред.)”, разсъждава Роглекова.
Изводите ѝ недвусмислено показват, че тя превратно анализира практиката на европейските
магистрати, която се отнася единствено към незащитените от публични държавни постове
журналисти и граждани, които си позволяват остри коментари спрямо личности, “облечени” във
власт, коментираха юристи пред Mediapool.
Ироничното в случая е, че точно пловдивските съдилища търпят сериозни критики за
множеството си решения, които след години стават причина за осъждането на България в
Страсбург. Освен това са известни с огромния процент осъдителни присъди, които постановяват
по наказателни дела.
Така процесът, заведен от Тодорова срещу Цветанов накрая се оказа изключително рядък пример
за способността на пловдивските магистрати да правораздават по европейските стандарти,
зачитайки напълно човешките права на подсъдимия. Тълкувайки обаче доста свойски практиката
на ЕСПЧ.
До делото срещу силовия министър се стигна след две негови интервюта от началото на годината
пред в. “24 часа” и бТВ, в които той директно внушаваше за нейни евентуални връзки с мафията,
тъй като забавяла мотиви по поредната осъдителната присъда на рецидивиста Васил Маникатов.
В първото си интервю от 23 януари Цветанов бе цитиран в заглавието на “24 часа” – “Найголемият ни критик бави дело срещу мафията” и в подзаглавие – “Дали съдия Мирослава
Тодорова не обслужва организираната престъпност”.
“Следва да се отбележи, че както заглавието, така и подзаглавието не са съставени от
подсъдимия, нито видно от изложеното по-горе, в тях се цитират дословно негови твърдения.
Описаните фрази не се и инкриминират от частната тъжителка. Логическо следствие на
обсъдените изявления на подсъдимия Цветанов в интервюто му във вестник “24 часа” на
23.01.2012 г., но и най-вече на цитираните заглавие и подзаглавие на журналистическия труд, са и
въпросите на водещата г-жа Ани Цолова на 24.01.2012 г. към министъра на вътрешните работи:
“…Скандал с шефката на Съюза на съдиите – Мирослава Тодорова… Вие я обвинихте, че
покровителства, едва ли не, престъпността, организираната престъпност…”, а после и
“…мафията”, пише в мотивите си зам.-шефката на Пловдивския районен съд.
На този въпрос на водещата на бТВ ден след първото интервю, министърът отговаря категорично:
“Абсолютно, абсолютно! Има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии,
които са всъщност в услуга не на обществото, не на хората, които плащат данъците за
издръжката на тази съдебна система, а които покровителстват организираната престъпност”.
Това обаче според съдия Роглекова е израз на правото на всеки гражданин свободно да се
изразява, а в случая и да критикува наболели за обществото проблеми и публични фигури,
каквато за пловдивския съд несъмнено в по-голяма степен се явява Мирослава Тодорова.
“И така – при направения граматически и смислов анализ на инкриминираните реплики на
министър Цветанов, съдът намира, че в тях не се съдържа твърдение, че частната тъжителка
“покровителства организираната престъпност”, или че е “член на същата”, или каквото и да е
излагане на конкретни, но и НЕВЕРНИ факти, които да могат да бъдат квалифицирани като
изрично разгласяване на НЕИСТИНСКО позорно обстоятелство. Коментарите на подсъдимия,
направени на 24.01.2012 г. в сутрешния блок на бТВ, обсъдени в светлината на предходното
интервю на министъра на вътрешните работи от 23.01.2012 г., са изразяване на негативна оценка,
отправяне на остра критика от същия, в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните
работи, спрямо работата на Мирослава Тодорова като съдия и дейността ѝ като председател на
съюза на съдиите”, констатира още пловдивският съд…В подкрепа на тези аргументи подробно се посочват и данни за забавените от бившата шефка на
ССБ дела, станали повод за множеството публични атаки на Цветанов срещу нея, които в
продължение на месеци бяха отразявани от всички български медии.
“Повереникът на тъжителката Тодорова – адвокат Доковска, направи пространен анализ в
пледоарията си на НОХД № С 328/2008г. по описа на СГС, по което един от подсъдимите е
Маникатов, като обсъждайки как и по какъв начин Васил Маникатов е излежавал предходните си
присъди, докато е траел съдебният процес пред състава, председателстван от Тодорова, направи
извод, че същият е “толериран от изпълнителната власт и прокуратурата”. Адв. Доковска
акцентира и върху наложеното тежко наказание на Маникатов от страна на съдебния състав, за
да защити тезата, че същият не е бил покровителстван от Тодорова. В случая тези доводи нямат
каквото и да е отношение по съществото на делото, тъй като подсъдимият Цветанов не е
коментирал и не е правил изявления по тази тема – нито за хода на процеса, нито за присъдата
или начина на изтърпяване на наказанието от Маникатов. Всъщност министър Цветанов е
отправил сериозна критика към неизготвянето на мотивите по цитираното дело – този процес е
отнел повече от 2 години и 5 месеца, което, съчетано с останалите забавени мотиви по дела от
тъжителката Тодорова, според личната му оценка е подход, навеждащ или на професионална
небрежност, или е в услуга на организираната престъпност”, разяснява Роглекова очевидно
неразбираемият за голяма част от аудиторията дискурс на силовия вицепремиер.
Решението на ПРС не е окончателно и ще бъде обжалвано от Тодорова пред Пловдивския
окръжен съд, чийто председател е фаворитът на Цветанов и премиера Бойко Борисов за главен
прокурор Сотир Цацаров…
А в Окръжен съд – Пловдив бива оправдан от същия този Веселин Хаджиев, за който говорим в статията. Не е ли странно – на първа инстанция оправдан от Екатерина Роглекова – тогава зам-председател на Районен съд – Пловдив, а на втора инстанция от Веселин Хаджиев – Председател на Окръжния съд в града на Тепетата, чиято наследница – Розалия Шейтанова (също протеже на Пеевски, Цветанов и ГЕРБ) е изключително близка с първата съдийка.
Не е ли странно как тези председатели и зам-председатели, които реално разпределят делата на отделните съдии.
Как , аджаба, все на тях се падат да гледат знаковите дела, когато някой задължително трябва да се оправдае- техен човек (или казано на прост език – оправи, опраска) или да се накаже – техен враг.
Случайно или не , след като оправда Цветан Цветанов, съдия Екатерина Роглекова беше повишена в Окръжен съд, където играе опасно близо с Хаджиев, Славка Димитрова ( шеф на наказателното отделение ) и Роазлия Шейтанова (Председател на съда) …
Както казахме по-горе, ще вуи припомним кой беше случаят ИНДИГО, който потули сестрата на Екатерина Роглекова.
Делото за трагедията пред дискотека Индиго е един ярък пример за бързото и ефективно съдебно производство у нас. Драмата, при която загинаха 7 деца, а други 12 бяха ранени, се разигра на 21 декември 2001 г., а процесът все още не е започнал на първа инстанция, защото папките с материалите продължават да се подмятат между съда и прокуратурата. В четвъртък (9 юни) Софийският градски съд отново не даде ход на делото Индиго, тъй като не се появи адвокатът на единия от подсъдимите Цвятко Барчовски, бивш шеф на Комитета на младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС). Защитникът му Пенка Копринкова заболяла внезапно и се наложило да се лекува в чужбина. Преди да отпътува, тя преупълномощила свой колега, който да защитава Барчовски, но бившият шеф на КМФВС категорично отказал да се занимава с друг адвокат и поради тази причина съдия Надежда Трифонова отложи делото чак за 1 декември.Подсъдими по делото за трагедията в Индиго са шестима души – охранителите Анри Силаги и Георги Василев, собственикът на заведението Красимир Илиев, управителят Ангел Николов, главният архитект на столицата Стоян Янев и Цвятко Барчовски. Първите четирима са обвинени за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице, а Янев трябва да отговаря, че е разрешил изграждането на дискотеката като временен обект. Колкото до Барчовски, той трябва да бъде съден за престъпление по служба, защото през 1999 г. е отдал стадион Юнак (който е публична държавна собственост) под наем в нарушение на Закона за младежта и спорта и на Закона за държавната собственост.По принцип делото в Софийския градски съд (СГС) трябваше да започне на 16 юли 2003 г., но поради куп процесуални недоразумения това не се случи. Проблемите тръгнаха от 15-годишната Александра, едно от пострадалите деца пред дискотеката, която поиска да бъде конституирана като частен обвинител в процеса. Съдия Бисер Троянов обаче отхвърли това искане с мотива, че според последните (тогава) поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) момичето трябва да заведе отделно дело за нанесените му телесни повреди. Софийският апелативен съд (САС) потвърди определението на Бисер Троянов, но по-късно Върховният касационен съд (ВКС) постанови, че Александра трябва да бъде конституирана като частен обвинител по делото в СГС.Големият резултат от цялата тази история е, че след решението на ВКС Бисер Троянов си направи отвод и делото бе поето от съдия Надежда Трифонова. След като прочете абсолютно всички материали обаче, тя установи, че прокуратурата е допуснала процесуални нарушения и през октомври 2004 г. върна делото за отстраняване на нередовностите. Месец по-късно Софийската градска прокуратура (СГП) отново внесе делото в съда, но… без да е променила дори едно изречение в обвинителния акт. Обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и обвинителната теза ще се отстоява в рамките на изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. Установените от съдията докладчик нарушения не са отстранени не поради процесуален пропуск, а поради вътрешното убеждение на представителите на обвинението, се казва в писмото, с което СГП обясни на съдия Трифонова защо указанията й не са изпълнени. Тази депеша вбеси съдия Трифонова. Тя публично се закле, че повече няма да връща делото – за да не я обвинят в отказ от правосъдие, но… не успя да стори нищо друго. И по вина на адвокат Пенка Копринкова, която за втори път (след 10 март 2005 г.) си намира основателна причина, за да не се появи в съдебната зала.
Това е драги ми читатели, днес съдебната ни система, където би трябвало да има хиляди НЕЗАВИСИМИ един от друг съдии се командва от шепа разбойници, които си разпределят на удобни съдии „важните“ за тях дела.
За целта председателите и зам. председателите на съдилищата трябва да са сигурни и благонадеждни техни хора!
За да не попаднат делата в „несигурни“ ръце…
Подробносто относно връзките на съдийката:
„ПРеСЪДА“ НАПИСА ПЛОВДИВСКИ СЪДИЯ РАЗПРЕДЕЛЯЛ ДЕЛАТА 10 ГОДИНИ, СТАНА ЗА СМЯХ И СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ
Което също е доста интересно е, че в Окръжен съд- Пловдив правораздават с прЕсъди (с „е“) , например решение на ХРИСТО СИМИДЧИЕВ,СИЛВИЯ ЦАНКОВА, ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА, от Окръжен съд-Пловдив, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
Екатерина Роглекова стана известна с тпва, че оправда Цветан Цветанов през далечната още 2013г., когато още само разяределяше делата в Районен съд-Пловдив от 2011г. ( десет години)…
Със заповед №749 от 16.08.2011г. на Председателя на РС Пловдив ,
считано от 15.08.2011г. на Екатерина Роглекова -заместник на административиния ръководител е възложено извършване на разпределението на
делата между съдиите -докладчици чрез използване на програмния продукт
за случайно разпределение”Law choice”.
ОЧАКВАЙТЕ ЦЯЛОТО НИ РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА АСЕНОВГРАДСКОТО СЕМЕЙСТВО…
КОЙ НА КОЙ Е ЛОБИ В ПЛОВДИВСКИЯ СЪД – ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА – ОКРЪЖЕН СЪД
Което също е доста интересно е, че в Окръжен съд- Пловдив правораздават с прЕсъди (с „е“) , например решение на ХРИСТО СИМИДЧИЕВ,СИЛВИЯ ЦАНКОВА, ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА, от Окръжен съд-Пловдив, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
Екатерина Роглекова стана известна с тпва, че оправда Цветан Цветанов през далечната още 2013г., когато още само разяределяше делата в Районен съд-Пловдив от 2011г. ( десет години)…
Съдия Екатерина Роглекова е назначена за зам. председател и да разпределя делата на принципа на „случайното разпределение на делата“от Веселин Хаджиев – тогава председател на Районен съд Пловдив.
Същата тя оправдавата Цветан Цветанов по първото му дело, а на втора инстанция е оправдан от същия този Веселин Хаджиев, който вече е председател на Окръжен съд в Пловдив през 2014г.
После същият той я предлага за повишение на същата длъжност (да разпределя делата) в по-горния съд – Окръжен съд – Пловдив, но ВСС отказва по времето на кабинета Орешарски.
После сестрата на Екатерина Роглекова оправдава Цветан Цветанов по второто му дело.
А Веселин Хаджиев изкарва два мандата като председател на Окръжен съд в града под тепетата.
Когато трябва да се избира нов председател на Окръжен съд в Пловдив, се явяват само той и настоящата председателка на съда – Розалия Шейтанова.
Със заповед №749 от 16.08.2011г. на Председателя на РС Пловдив ,
считано от 15.08.2011г. на Екатерина Роглекова -заместник на административиния ръководител е възложено извършване на разпределението на
делата между съдиите -докладчици чрез използване на програмния продукт
за случайно разпределение”Law choice”.
Т.е. г-жа Роглекова, която, между другото отделя доста пари за платичен тунинг, е разпределяла делата от 2011г. като зам-председател на Район съд в Пловдив, като е назначена на това място от бившия председател на Окръжен съд – Пловдив по времето на кабинета Борисов 1.
От този пост, по предложение на същия този председател на ОС-Пловдив – Веселин Хаджиев, тя е трябвало да отскочи на същата позиция в по-горния съд – Окръжния.
23 Юли 2014, Висшият Съдебен Съвет току-що е отказал Екатерина Роглекова да стане зам-председател и да разпределя делата на Окръжен съд – Пловдив.
Тогава тя получава тази номинация почти веднага след като оправда Цветан Цветанов в Район съд – Пловдив. Само, че ако си спомняте, тогава ГЕРБ не бяха на власт. Може би за това тя не разпределя делата на Окръжен съд Пловдив още от тогава.
Дебатът във ВСС, при който отказаха да сложат Роглекова на пост, на който да разпределя всички дела в ОС-Пловдив, видимо изнерви Ясен Тодоров, който заяви, че съдия Роглекова няма „никакъв негатив в биографията си“, което е силно преувеличено и „Силно се надявам този спор, който направихте, да не е свързан с решение на съдия Роглекова по конкретно дело“, заяви Тодоров, след което Калпакчиев го попита кое решение има предвид. Тодоров обаче не отговори дали визира делото срещу Цветанов, а каза само „всички знаем“.
Същият този Ясен Тодоров, за който се говори, че е човек на ГЕРБ и Пеевски, след мандата му във ВСС веднага беше повишен в Национална следствена служба.
ВСС отказа ръководен пост в Окръжен съд-Пловдив на съдийката, която оправда ЦветановСъдия Екатерина Роглекова.
След остър спор по време на днешното си заседание Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да назначи съдия Екатерина Роглекова за зам.-председател на Окръжния съд в Пловдив. В момента съдия Роглекова е зам.-председател на Пловдивския районен съд, тя стана особено известна след като оправда бившия вътрешен министър Цветан Цветанов по делото за клевета, което съдия Мирослава Тодорова заведе срещу него.
Предложението за назначаване на Роглекова е на председателя на ОС-Пловдив Веселин Хаджиев, който допреди година бе шеф именно на Районния съд в Пловдив. Той днес предложи двама свои заместници – Роглекова и другия зам.-председател на РС-Пловдив Недялка Свиркова, но ВСС отхвърли и двете предложения. Предложението на председателя на ОС-Пловдив така и не бе одобрено, като 11 от членовете на съвета гласуваха „против“, 9 бяха „за“ и 2 се въздържаха.
ДАЛИ РОГЛЕКОВА НЕ Е ЛОБИ НА ЦАЦАРОВ И ГЕШЕВ?
ДРУГ ИНТЕРЕСЕН ФАКТ Е, ЧЕ ….
ТЯ Е ДАЛА НА ЦАЦАРОВ ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (когато беше още в ГЕРБ), което е абсурдно съдия, който уж трябва да е независим, да обсъжда дело с обвинител № 1 в държавата, който е и страна по него.
Най-странното е, че ВСС не намира нищо лошо в това! Защо ли? Еми те си я назначиха да им разпределя делата във втория най-голям район в България, а после и в целия окръг.
По време на задължителното изслушването на Цацаров пред ВСС точно преди гласуването на кандидатурата му за главен прокурор, той признава и още нещо смущаващо. Казва, че е изискал и прочел дело, което е разпределено на друг пловдивски съдия в друг съд. Става въпрос за тъжбата за клевета, заведена от бившия председател на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов. Искът е отхвърлен от заместник-председателя на Районен съд – Пловдив Екатерина Роглекова. Цацаров признава, че чете чужди дела в отговор на въпрос на члена на ВСС Калин Калпакчиев:
„Прочел съм го (делото – б.а.), помолих председателя на Районния съд (Веселин Хаджиев – бел.ред.) да ми го представи. Най-малкото заради съществения медиен и обществен интерес. Прочитането е било преди да е определен съдията-докладчик. От там насетне той е работил повече от самостоятелно“.
От думите на Цацаров се разбира, че като шеф на по-висшата съдебна инстанция, той изисква конкретно дело „колегиално“, но без да има такава обичайна практика в съда. Взимайки го преди да е разпределено на съдия, той променя поредността на постъпващите дела и така се намесва в случайно разпределение. И оказва влияние върху последвалия избор на съдия. Признанието още тогава води до сериозни притеснения. Първо, че Цацаров проявява интерес към чужди дела, без да му е в работата и дори без да са стигнали до неговия съд. Той може да приложи този подход много по-лесно като главен прокурор, защото има власт над всички прокурори. Вторият притеснителен факт е, че Цацаров проявява интерес по делото срещу действащия вицепремиер Цветанов, който първи го подкрепя в кампанията му за главен прокурор. Няколко месеца по-късно съдия Роглекова оправдава Цветанов с аргумент, че той изразява мнението си като редови гражданин. През юли 2013 г. тя става началник на Пловдивския районен съд. Към този момента Цацаров има удобно мнозинство от верни хора във ВСС и може да кадрува в цялата съдебна система.
ДОСТА ИНТЕРЕСЕН ФАКТ Е, ЧЕ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ Е ОПРАВДАН НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ ОТ РОГЛЕКОВА, А НА ВТОРА – ОТ СЕСТРА Й, КОЯТО ПЪК Е ГЛЕДАЛА ДЕЛОТО ЗА ТРАФЕДИЯТА В „ИНДИГО“, КЪДЕТО ПОЧИНАХА ДЕЦА, А НАКАЗАНИЯТА БЯХА МЕКО КАЗАНО СМЕШНИ !!!
Екатерина Роглекова, която в крайна сметка след връщането на Борисов на бял кон през 2014г., вече отговаря за „случайното“ разпределение на делата в наказателно отделение и те да попадат само на „сигурни“ и „благонадеждни“ техни съдии за тяхните хора.
Тя е и съдийката , която протакаше делото „Индиго“, където починаха 11 деца, аобвиняпеми бяха собственици на заведения в София. В крайна сметка нямаше наказани за тази огромна трагедия. Защо ли? Долу ще ви напомним за случая ИНДИГО.
Тя оправдава и убийците на екс-премиера Андрей Луканов !
съдия Надежда Трифонова -е сестра на Роглекова
ПРЕЗ 2012Г. – ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА ПОЛЗВАЛА ПРАКТИКА НА ЕСПЧ В ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИНА ЦВЕТАНОВ СЪДИЯ ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА ПРИЛОЖИЛА „ГРАМАТИЧЕСКИ И СМИСЛОВ АНАЛИЗ“, ЗА ДА ОНЕВИНИ МВР ШЕФА
Ето какво пишат тогава медиите :
Пловдивският районен съд (ПРС) е дублирал практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), за да оправдае вътрешния министър Цветан Цветанов по делото за клевета, заведено от бившия председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова. Това става ясно от мотивите към присъдата, произнесена през октомври, публикувани в интернет в четвъртък вечерта. Зам.-ръководителят на ПРС Екатерина Роглекова цитира решения по шест дела, разгледани от европейските магистрати, като обаче пропуска да отбележи, че всички те са в защита на журналисти и граждани и правото им да критикуват публични личности и представители на властта, какъвто в случая се явява самият Цветанов. Въпреки това пловдивският съд възприема вътрешния министър изцяло в качеството му на гражданин и препраща изказването му от януари т.г., че като съдия Тодорова работи в услуга на организираната престъпност, към човешкото му право свободно да изразява мнението си. И е категоричен, че думите на Цветанов не могат да се схващат като твърдение, макар че точно така бяха отразявани в публичното пространство месеци наред. „По отношение на клеветата, най-важният критерий за преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на РБ, като се разширяват границите на приемливата критика по отношение на обществени фигури, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. Именно в тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да се престъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Той (ЕСПЧ – бел.ред.) е презюмирал, че приемайки една публична роля, обществените личности се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията (за правата на човека и основните свободи – бел.ред.)“, разсъждава Роглекова. Изводите ѝ недвусмислено показват, че тя превратно анализира практиката на европейските магистрати, която се отнася единствено към незащитените от публични държавни постове журналисти и граждани, които си позволяват остри коментари спрямо личности, „облечени“ във власт, коментираха юристи пред Mediapool. Ироничното в случая е, че точно пловдивските съдилища търпят сериозни критики за множеството си решения, които след години стават причина за осъждането на България в Страсбург. Освен това са известни с огромния процент осъдителни присъди, които постановяват по наказателни дела. Така процесът, заведен от Тодорова срещу Цветанов накрая се оказа изключително рядък пример за способността на пловдивските магистрати да правораздават по европейските стандарти, зачитайки напълно човешките права на подсъдимия. Тълкувайки обаче доста свойски практиката на ЕСПЧ. До делото срещу силовия министър се стигна след две негови интервюта от началото на годината пред в. „24 часа“ и бТВ, в които той директно внушаваше за нейни евентуални връзки с мафията, тъй като забавяла мотиви по поредната осъдителната присъда на рецидивиста Васил Маникатов. В първото си интервю от 23 януари Цветанов бе цитиран в заглавието на „24 часа“ – „Найголемият ни критик бави дело срещу мафията“ и в подзаглавие – „Дали съдия Мирослава Тодорова не обслужва организираната престъпност“. „Следва да се отбележи, че както заглавието, така и подзаглавието не са съставени от подсъдимия, нито видно от изложеното по-горе, в тях се цитират дословно негови твърдения. Описаните фрази не се и инкриминират от частната тъжителка. Логическо следствие на обсъдените изявления на подсъдимия Цветанов в интервюто му във вестник „24 часа“ на 23.01.2012 г., но и най-вече на цитираните заглавие и подзаглавие на журналистическия труд, са и въпросите на водещата г-жа Ани Цолова на 24.01.2012 г. към министъра на вътрешните работи: „…Скандал с шефката на Съюза на съдиите – Мирослава Тодорова… Вие я обвинихте, че покровителства, едва ли не, престъпността, организираната престъпност…“, а после и „…мафията“, пише в мотивите си зам.-шефката на Пловдивския районен съд. На този въпрос на водещата на бТВ ден след първото интервю, министърът отговаря категорично: „Абсолютно, абсолютно! Има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии, които са всъщност в услуга не на обществото, не на хората, които плащат данъците за издръжката на тази съдебна система, а които покровителстват организираната престъпност“. Това обаче според съдия Роглекова е израз на правото на всеки гражданин свободно да се изразява, а в случая и да критикува наболели за обществото проблеми и публични фигури, каквато за пловдивския съд несъмнено в по-голяма степен се явява Мирослава Тодорова. „И така – при направения граматически и смислов анализ на инкриминираните реплики на министър Цветанов, съдът намира, че в тях не се съдържа твърдение, че частната тъжителка „покровителства организираната престъпност“, или че е „член на същата“, или каквото и да е излагане на конкретни, но и НЕВЕРНИ факти, които да могат да бъдат квалифицирани като изрично разгласяване на НЕИСТИНСКО позорно обстоятелство. Коментарите на подсъдимия, направени на 24.01.2012 г. в сутрешния блок на бТВ, обсъдени в светлината на предходното интервю на министъра на вътрешните работи от 23.01.2012 г., са изразяване на негативна оценка, отправяне на остра критика от същия, в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните работи, спрямо работата на Мирослава Тодорова като съдия и дейността ѝ като председател на съюза на съдиите“, констатира още пловдивският съд…В подкрепа на тези аргументи подробно се посочват и данни за забавените от бившата шефка на ССБ дела, станали повод за множеството публични атаки на Цветанов срещу нея, които в продължение на месеци бяха отразявани от всички български медии. „Повереникът на тъжителката Тодорова – адвокат Доковска, направи пространен анализ в пледоарията си на НОХД № С 328/2008г. по описа на СГС, по което един от подсъдимите е Маникатов, като обсъждайки как и по какъв начин Васил Маникатов е излежавал предходните си присъди, докато е траел съдебният процес пред състава, председателстван от Тодорова, направи извод, че същият е „толериран от изпълнителната власт и прокуратурата“. Адв. Доковска акцентира и върху наложеното тежко наказание на Маникатов от страна на съдебния състав, за да защити тезата, че същият не е бил покровителстван от Тодорова. В случая тези доводи нямат каквото и да е отношение по съществото на делото, тъй като подсъдимият Цветанов не е коментирал и не е правил изявления по тази тема – нито за хода на процеса, нито за присъдата или начина на изтърпяване на наказанието от Маникатов. Всъщност министър Цветанов е отправил сериозна критика към неизготвянето на мотивите по цитираното дело – този процес е отнел повече от 2 години и 5 месеца, което, съчетано с останалите забавени мотиви по дела от тъжителката Тодорова, според личната му оценка е подход, навеждащ или на професионална небрежност, или е в услуга на организираната престъпност“, разяснява Роглекова очевидно неразбираемият за голяма част от аудиторията дискурс на силовия вицепремиер. Решението на ПРС не е окончателно и ще бъде обжалвано от Тодорова пред Пловдивския окръжен съд, чийто председател е фаворитът на Цветанов и премиера Бойко Борисов за главен прокурор Сотир Цацаров…
А в Окръжен съд – Пловдив бива оправдан от същия този Веселин Хаджиев, за който говорим в статията. Не е ли странно – на първа инстанция оправдан от Екатерина Роглекова – тогава зам-председател на Районен съд – Пловдив, а на втора инстанция от Веселин Хаджиев – Председател на Окръжния съд в града на Тепетата, чиято наследница – Розалия Шейтанова (също протеже на Пеевски, Цветанов и ГЕРБ) е изключително близка с първата съдийка.
Не е ли странно как тези председатели и зам-председатели, които реално разпределят делата на отделните съдии. Как , аджаба, все на тях се падат да гледат знаковите дела, когато някой задължително трябва да се оправдае- техен човек (или казано на прост език – оправи, опраска) или да се накаже – техен враг.
Случайно или не , след като оправда Цветан Цветанов, съдия Екатерина Роглекова беше повишена в Окръжен съд, където играе опасно близо с Хаджиев, Славка Димитрова ( шеф на наказателното отделение ) и Роазлия Шейтанова (Председател на съда) …
Както казахме по-горе, ще ви припомним кой беше случаят ИНДИГО, който потули сестрата на Екатерина Роглекова.
ОБОБЩЕНИЕ:
Съдия Екатерина Роглекова е назначена за зам. председател и да разпределя делата на принципа на „случайното разпределение на делата“от Веселин Хаджиев – тогава председател на Районен съд Пловдив.
Същата тя оправдавата Цветан Цветанов по първото му дело, а на втора инстанция е оправдан от същия този Веселин Хаджиев, който вече е председател на Окръжен съд в Пловдив през 2014г.
После същият той я предлага за повишение на същата длъжност (да разпределя делата) в по-горния съд – Окръжен съд – Пловдив, но ВСС отказва по времето на кабинета Орешарски.
После сестрата на Екатерина Роглекова оправдава Цветан Цветанов по второто му дело.
А Веселин Хаджиев изкарва два мандата като председател на Окръжен съд в града под тепетата.
Когато трябва да се избира нов председател на Окръжен съд в Пловдив, се явяват само той и настоящата председателка на съда – Розалия Шейтанова.
Доктор Марин Балтов, който скоро се жалваше по БТВ, че не му били изплатени възнагражденията за експертизи, направени към МВР се оказа, че има доста оскъдни знания по медицина.
Натъкваме се на една негова експертиза . В нея постраделият е бил бит и му е бил смачкан носа, за което е получил контузия и отток на носа.
Според всеки експерт една фрактура или фисура на носа означава средна телесна повреда , обаче за д-р Балтов това не е дори лека телесна повреда.
Нещо повече оттоците на носа и контузиите по него са причинили на нашия герой само лека болка и никакво разстройство на здравето.
Сега възниква въпроса къде завършват тези експерти.
Въз основа на такива заключения се издават присъди в съдилищата и се променят съдби.
Най-инетерсното е , че това заключение е по дело срещу оператор на БТВ. С ердна дума това заключение спасява служител на телвизията, която го представяше като жалващ се излъган експерт, на който не му били платили.
Наглостта му стига до там, че да казва, че щял да ходи да освидетелства само смъртни случаи. А живите – кучета ги яли.
Така е. Забравпт си хипократовата клетва, забравят си какво са учили в учебниците , стига да им хвърлят по някой лев.
Скоро “Български юридически комитет” разкри чрез Петър Низамов и адв. Николов схема между определени състави на Варненския съд и определени експерти , отговорни за множество ‘раздавания” на родителски права на откровени педофили.
Разкритието разтърси съдийските среди и тези на вещите лица.
Дано след проверката, която предстои в УМБАЛ- Свети Георги по вина на д-р Балтов не се открият подобни гнусни практики както във Варна.
„ПРеСЪДА“ НАПИСА ПЛОВДИВСКИ СЪДИЯ РАЗПРЕДЕЛЯЛ ДЕЛАТА 10 ГОДИНИ, СТАНА ЗА СМЯХ И СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ
Което също е доста интересно е, че в Окръжен съд- Пловдив правораздават с прЕсъди (с „е“) , например решение на ХРИСТО СИМИДЧИЕВ,СИЛВИЯ ЦАНКОВА, ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА, от Окръжен съд-Пловдив, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
Екатерина Роглекова стана известна с тпва, че оправда Цветан Цветанов през далечната още 2013г., когато още само разяределяше делата в Районен съд-Пловдив от 2011г. ( десет години)…
Със заповед №749 от 16.08.2011г. на Председателя на РС Пловдив ,
считано от 15.08.2011г. на Екатерина Роглекова -заместник на административиния ръководител е възложено извършване на разпределението на
делата между съдиите -докладчици чрез използване на програмния продукт
за случайно разпределение”Law choice”.
ПОТРЕС: НАГРАДИХА СИМИДЧИЕВ – СЪДИЯТА ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО НИ “ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА”
Кой е съдия Христо Симидчиев от Окръжен съд – Пловдив?
Вижте какво четем в пресата на конюктурата ФОКУС .
Христо Симидчиев, съдия в Окръжен съд в Пловдив, получи отличие „личен почетен знак първа степен – златен“ и парична награда в размер на 1000 лв. от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за проявен висок професионализъм, безупречно и образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
Наградата е предложена от Розалия Шейтанова – председател на Окръжен съд – Пловдив. Тя се мотивира с дългогодишната работа на Христо Симидчиев в органите на съдебната власт. Юристът започва кариерата си като следовател в Окръжната следствена служба – Пловдив през 1991 г., а от следващата година до 1998 г. е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. Има над 23 години стаж като съдия, от които 3 години на ръководна длъжност. Магистратът се е доказал като опитен професионалист, боравещ отлично с правната материя, с практиката на висшестоящите инстанции и с Европейското законодателство. Съдия Христо Симидчиев е разглеждал някои от знаковите наказателни дела в Окръжен съд – Пловдив за извършени тежки криминални престъпления.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет освободи Христо Симидчиев от заеманата длъжност „съдия“ в Окръжен съд – Пловдив поради пенсионирането му. Председателят на съда му връчи и Почетен плакет на Окръжен съд – Пловдив и му пожела здраве и спокойствие от името на всички служители и магистрати.
Но тъкмо Съдия Христо Симидчиев от Окръжен съд – Пловдив и Розалия Шейтанова – председателката на Окръжен съд- Пловдив, за която става дума и как е назначена на поста си в разследването ни, са основни герои на разследването ни “Гнилите ябълки в съдебната система” ,
Магистратът от ОС–Пловдив Христо Симидчиев е съпруг на шефа на Занаятчийска камара Пловдив и председателя на патерицата на ГЕРБ – СДС, Тони Симидчиева.
Преди първите избори тази година изтече информация, че съпругата на Симидчиев пак ще е в списъка на ГЕРБ – СДС в Пловдив.
“Предложиха ми 9-о, 10-о място, но отказах след коментар с нашето ръководство в София”, обясни известната “ресторантьорка” от партия ГЕРБ. Симидчиева се оплаква, че няма кой да даде избираемо място в листата на ГЕРБ за човек от СДС, макар сините в Пловдив да имали свои поддръжници. Първите 8 места са “бетонирани” за ГЕРБ. Водач е лидерът Бойко Борисов, втори е Иван Тотев, трети – юристът Радомир Чолаков, четвърти – Вежди Рашидов, а пети – преподавателят от Аграрния университет доц. Стефан Шилев. Шести е кметът на район “Тракия” Костадин Димитров, седми – Спас Гърневски, а осми – кметът на район “Източен” Иван Стоянов.
Девета след всичките тези “велики” имена в листата на ГЕРБ – Пловдив,
водена от Бойко Борисов,
е жената на съдия Христо Симидчиев – Тони Симидчиева! Горда хотелиерка от преди 89-та година и собствник на един от най-оборотните ресторанти в града, КЪДЕТО ЕДНА ПЪРЛЕНКА Е 8 лева!
Тони Симидчиева беше избрана за нов председател на птерицата на ГЕРБ – СДС в Пловдив, която даже няма своя програма, а е приела програмата на ГЕРБ и Бойко Борисов. На градска конференция бв началото на 2020г. на партията пловдивските герберо-седесари избраха ново ръководство, което ще работи, за да възроди авторитета на „синята крепост“ на България.
Тони Симидчиева беше водач на листата за общински съветници на патерицата на ГЕРБ – СДС – Пловдив, на местните избори през есента на 2019-а. Член е на партията под тепетата от дълги години. Тони Симидчиева е председател на Регионална занаятчийска камара-Пловдив и член на УС на Съвета по туризъм, където “няма” нито един комунист и нито един агент на Държавна сигурност. Иначе госпожата го раздава “синя” …
В екипа на новия председател влизат бивши комунисти като Еньо Енев, Чавдар Марев, Димитър Токмаков, Веселин Стойков и Марин Балтов.
Последният по една случайност е шеф на “Съдебна медицина” в Града под “тепетата” и в интернет намираме потресаващи негови изказвания , говорещи за крещяща некомпетентност!
Жената на съдия Христо Симидчиев – Тони е и собственик на хотел- ресторант Одеон, разположен в стария Пловдив!
Защо ли трябва да се учудваме? Висша гербаджийка и съпругът и Христо Симидичев – съдия в окръжен съд -Пловдив държат един от най-скъпарските и известни хотел-ресторанти в Стария Пловдив.
„Днес е хубав ден за българската демокрация, защото обединението вдясно начело с ГЕРБ винаги дава добри резултати.
Днешната подкрепа е логично продължение на рамковото споразумение” ,
категорична бе Тони Симидчиева от ГЕРБ – СДС в Пловдив, когато СДС обяви подкрепата си за Здравко Димитров, кандидат на ГЕРБ за кмет на Пловдив.
Добре ли си похапва жената на съдия Христо Симидчиев?
Четири стари къщи на ул. „Стръмна” бяха ремонтирани от Община Пловдив и ПОДАРЕНИ на Тони Симидчиева, т.е. на председателстваната от нея Регионалната занаятчийска камара.
В тях работят 14 майстори – от текстил до хайдушки оръжия и стъкло.
Тони Симидчиева е председател на камарата.
Тя обясни какво още може да се направи, за да не пустеят и възрожденските здания.
И това нещо според нея е:
Идеята беше, ако е възможно, децата в час на класния да събират някаква сумичка и да посещават улицата на майсторите.
А не е ли това върха на наглостта, децата да и плащат, а тя да си строи ресторанти в Стария Пловдив?
Освен това жената е с 45 години стаж в ресторантьорството, или
Тони Симидчиева е започнала частен бизнес , както бащата на Илия Павлов още преди 89-та година “без” да е била членка на БКП.
Не е ли тя поредния номенклатурен агент или партиен секретар, с овча кожа, който се облажи като смени цвета след 89-та? Същите внедрени агенти на БКП и Държавна сигурност, които разцепиха СДС през 1992г.?
УКРИВА ЛИ ДАНЪЦИ СЪДИЯ ХРИСТО СИМИДЧИЕВ ОТ ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД?
Той е един от случаите, при които нашите служители са установили, че има сериозно разминаване по получени доходи и разходи за живот,
каза изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов.
А защо съдия Христо Симидичев не е декларирал собствеността си в ресторант “Одеон” като семейна имуществена общност?
Като натиснете ТУК можете да прочетет задължителната за всички магистрати декларация за имуществото за 2020г.
Ето какво е декларирал Христо Симидчиев през 2020г., сами можете да прецените дали е укрил данъци или не…
Годишен отчет на фирмата на Симидчиеви
Защо магистратът Христо Симидчиев не е декларирал, обаче дяловото му участие като семейна имуществена общност в “ЕЛХАТОН – 3” ЕООД, което е учредено по време на брака му с Тони Симидчиева – съпруга на ХРИСТО СИМИДЧИЕВ, и съответно е част от неговата собственост?
Но от къде имат толкова много пари семейство Симидчиеви за да разполагат с такова “бижу” на центъра на Пловдив, или вероятно това може да е станало срещу някоя забранена услуга, извършена от пловдивският съдия Христо Симидчиев? Или от съпругата му от висшите ешалони на ГЕРБ?
Отговорът оставяме на Вас!
Съдия Христо Симидчиев от Окръжен съд Пловдив и шефката на Басейнова дирекция в Пловдив Атанаска Тунтова /ГЕРБ/ са сред 11-те висши държавни служители под прицела на данъчните през 2014г., когато ГЕРБ падна от власт за първи път.
Съмненията са за укриване на доходи и нарушения в периода 2010-2011 г., съобщава тогава бТВ.
Симидчиев е обект на акцията на НАП заради 12 700 лева, които е пропуснал да декларира за данъчно облагане.
Данъчните проверяват 11 висши държавни служители, сред които и един заместник
министър. Съмненията са за укриване на доходи и злоупотреби за милиони.
Обект на поредната данъчна акция, освен действащ заместник-министър, е и кмет,
председатели на общински съвети и съдии. Съмненията са за нарушения в периода
2010-2011 г.
“За започването на данъчната ревизия обикновено трябва да има данни, че някой живее по-добре, отколкото официално декларирания доход би му позволил. Така е и в този случай.”
Сред ревизираните е пловдивският съдия Христо Симидчиев, който е пропуснал да
декларира близо 13 хиляди лева за данъчно облагане. Разминаване е открито и при
бившия председател на Общинския съвет на Котел Веселина Камбурова и при
кандидата за кмета на Генерал Тошево Георги Георгиев.
Рекордът обаче се държи от чиновник с малко по-нисък ранг – екс главния секретар
на община Червен бряг Николай Недков, който според данъчните е укрил милион и
850 хиляди лева, които в последствие са му обложени със законовата лихва от 10%.
Потърсихме господин Недков по телефона, но той отказа коментар.
„След приключване на тези ревизии, ако има укрити данъци има регламент, по който
ние уведомяваме прокуратурата и те предприемат съответните действия”, каза
Красимир Стефанов.
Засега не е ясно кой е действащият заместник-министър, тъй като той все още се
проверява. Липса името и на един заместник-областен управител, който също е на
прицел данъчните. От Сметната палата обещаха и още проверки, заради изборите 2 в 1 миналата есен.
„Близо 1700 участници има, които трябва да проверим и те подлежат на наказания,
ако са нарушили”, каза председателят на Сметната палата Валери Димитров.
По сигнал на Сметната палата данъчните тогава са започнали нова проверка на 167 висши държавни чиновници.
Въпросът е дали новата власт в лицето на “Продължаваме промяната” ще приложи закона и за богопомазаните в предните 12 години, или ще продължи уродливата практика на бившите управляващи.
Още повече, че такава проверка е била спряна спрямо Христо Симидчиев след връщането на Борисов на власт през 2014г.
Това е драги ми читатели, днес съдебната ни система, където би трябвало да има хиляди НЕЗАВИСИМИ един от друг съдии се командва от шепа разбойници, които си разпределят на удобни съдии „важните“ за тях дела.
За целта председателите и зам. председателите на съдилищата трябва да са сигурни и благонадеждни техни хора!
За да не попаднат делата в „несигурни“ ръце…
ОЧАКВАЙТЕ ЦЯЛОТО НИ РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА АСЕНОВГРАДСКОТО СЕМЕЙСТВО…
Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.
Днешните северни македонци са преки потомци на тракийското племе на пеоните и Куберовите българи.
Македонистите забравят, че народът на Александър Велики и Филип Македонски, освен, че са говорили на техен език, който е бил доста близък лингвистично до езикът, на който са говорили в Атина и са били с гръцки манталитет, ами са били и по-малък народ, за разлика от Траките, за които Херодот (бащата на историята) пише, че били най-големия народ – тогава познат, заедно с индийците.
( автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ )
Древните македонци, заедно с древните атиняни, спартанци, тесалци, пирейци и т.н. формират заедно с малоазийските племена – хети и т.н. – т.нар. гръцко-говоряща част на Римската империя, която после се отделя от латинския Запад и образува Византия с център Византион, прекръстен на Константинопол.
Макар и завладени към 1-2 век. траките, те не се присъединяват към тази група, защото от римляните те са били разглеждани като варвари, които воюват помежду си даже под властта на империята и не искат да се “интегрират”, казано по-съвременно.
Така, че македонският народ, заедно с гражданите на полисите и малките гръцки държави (каквато е Македония преди разрастването и по времето на Филип и Александър) формира т.нар. в днешно време гръцка народност и етнос, говореща днес на гръцки език. Тук не бива да подценяваме и етипската теория за произхода на гърците.
Траките не са били елинизирани, траки са и даките, които формират основата на румънската народност (пак е спорно), и възприемат тогава латинския език, а не гръцкия. Т.е. , траките са РОМАНИЗИРАНИ частично (в северната част – даките,които се смятат за траки), а не елинизирани, както древните македонци от народа на Филип. Даките даже възприемат латинското писмо, което използат и до днес. И до днес румънският език е от латинската група езици.
Македонския народ , за която идентичност последните извори са около 1 век преди Хр. е малък ЕЛИНИЗИРАН народ, който е част от гръцкия етнос и той спира да съществува отделно от останалите гърци (познати в изворите след V век като “ромеи”) , след Римо-Македонските войни, при които Римската република ги завладява.
По време на Великото преселение на народите етническият състав на Балканите рязко се изменя. Идват Българите, аварите, славяните (лингвистична, а не етническа група), които изтласкват живеещите там и цивилизовани гърци и македонци наюг към Тесалия и Пирея. Т.е. влетия във Византийската империя и цивилизован македонски народ на потомците на Александър Велики се мести също в тази посока, докато Тракия и Македония се заемат от новите народи, които Византийската империя в началото приема. Античните народи – елините (гърците), илирите и траките се или смесват с новите народи, или живеят отделно в постоянни племенни войни. Илирите например се изтеглят към Албанските планини, където по-късно формират албанския етнос.
За траките нещата са малко по-сложни, спорно е дали са се смесили със славяните, или в Мизия и Тракия са живели траки при идването на Аспарух. Третата теория е , че траките също се изтеглили към планините – Балкана, Странджа, Родопите и т.н. Четвъртата е, че се изтеглили на север и заедно с даките (от същата група на траките) формирали румънския етнос.
Едно обаче е сигурното, че при идването на Аспарух на Дунава, нито в Тракия, нито в Македония по-късно при следващите владетели, неговите съюзници не са говорили на гръцки, какъвто подобен език са говорили народът на Александър Македонски.
Тези земи са били населени със славяни и българи, на от гръцко-говорящите наследници на Александър и Филип, а тези славяни и българи формират нашата БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ след покръстването при Борис и приемането на общия език.
По време на турското робство, там се заселват доста турци и черкези, но голяма част от тях бягат заедно с турската войска – първо при Руско-Турската освободителна война 1877-78г., така и после при Балканските войни.
Основният енически състав на днешна Северна Македония е етнически българи, с фалшиво македонско (несъществуващо) самосъзнание.
За разлика от тях, молдовците не отричат, че са румънци, а просто искат да са отделни…
Да отричаш историята си е все едно да се изплюеш на дедите си.
От всичко това произлиза, че даже да има някакви останали потомци на Александър Велики днес в РСМ, то те са част от гръцкото им малцинство, което говори от хиляди години на гръцки език по тези земи.
А днес наричащите се “македонци” са потомци на негръцко-говорящите тракийски племена на пеоните, които дълго са имали държавност в тези земи, които след като са били завладени от Апаруховите Българи през VII век са се смесили с господстващия народ Не бива да подценяваме и Хан Ку̀бер, който е брат на Аспарух и член на рода Дуло, и който се е заселил именно в Македония.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически комитет”
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ’ ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е.
Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Син е на цар Филип II Македонски и Олимпиада Македонска. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща Филип II и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в Близкия изток. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до долината на река Инд.[1] Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.[2]
До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа Аристотел. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр.н.е. младият владетел нахлува в Персийската империя на Ахеменидите, владееща Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при Иса и Гавгамела и напълно завладява териториите на империята до река Инд. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица[3] – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на Арабия. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохите – оцелелите негови стратези и наследници.
Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата елинистическа цивилизация. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.[4]
Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.
Ранни години на Александър III Македонски
Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли 356 г. пр.н.е., въпреки че точната дата не е известна,[5][6] в град Пела, тогавашната столица на Македония.[7] Негов баща е цар Филип II Македонски (359 – 336 г. пр.н.е.), а негова майка царица Олимпиада Македонска (375 – 316 г. пр.н.е.), дъщеря на Неоптолем I, цар на Епир.[8][9][10] Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпиада е основната му жена, вероятно заради сина им Александър.[11] По традиция родът на Александър Велики се води от митичния Херакъл, чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първият македонски цар Каран.
Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на Лизип, и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя – лекия наклон на шията наляво и морния поглед. Апелес, рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето.
“
— Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски
Римско копие на произведението на Лизип. Едно от най-достоверните произведения за външността на Александър, Лувъра
Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика и война. Негови възпитатели и наставници са родственикът по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството, шутът и актьор Лизимах, а от 343 г. пр. Хр. – великият философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование – риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел му подарява копие от „Илиада“ и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си.
Плутарх пише за характера на Александър:
„
Филип видял, че Александър по природа е упорит, а когато се разсърди – не отстъпва пред никаква сила, но затова пък с разумни слова лесно може да бъде склонѐн за приемането на правилното решение; ето защо бащата се стараел повече да убеждава, отколкото да заповядва.
“
— Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски
На 16-годишна възраст Александър е оставен да управлява Македония, докато Филип обсажда Византион, и младият престолонаследник жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе меди. След две години, през 338 г. пр. Хр. в битката при Херонея, Александър проявява пълководски умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници.
Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на Кария. През 337 г. пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за Клеопатра Евридика, племенницата на неговия военачалник Атал. Тъй като майката на Александър, Олимпиада, е родом от Епир, а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до разногласия за наследяването на престола от Александър. Александър и Филип се скарват по този повод, но скоро се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра Клеопатра Македонска (355 – 308 г. пр.н.е.) през 336 г. пр.н.е. с епирския цар и техен вуйчо Александър I Молоски (370 – 331 г. пр.н.е.).
Статуя на Александър в археологическия музей на Истанбул
Възкачване на престола на Александър III Македонски
По време на сватбените тържества през октомври 336 г. пр.н.е. Филип II е убит от телохранителя Павзаний в театъра на старата столица Еге (Вергина).[12] Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и Аридей, незаконен син от любовницата му Филина. Макар че жената на Филип, Клеопатра Евридика, ражда син Каран и дъщеря Европа точно преди убийството, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които възможен претендент е Аминта, син на цар Пердика III Македонски и братовчед на Александър. В действителност Аминта вече е бил цар като малък, но неговият опекун – Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминта с дъщеря си Кинана.
Македонската войска, която добре познава Александър и го е видяла вече в сражения, го провъзгласява едва 20-годишен за наследник на престола и нов цар на Македония.
При встъпването си на македонския престол първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и с възможните претенденти за трона – нарежда Аминта да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци.
След това Александър организира конгрес в Коринт, на който гърците са принудени да потвърдят съюза си с Македония. Имайки подкрепа в лицето на все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 г. пр. Хр. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. След неуспешната кампания срещу мизи, трибали и гети Александър се принуждава да сключи съюз с тях. Под влиянието на лъжлив слух за смъртта на Александър в края на лятото на юг избухва въстание в Тива, най-пострадалия от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията.
В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва войската си от Илирия до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет с щурм, разграбен, а цялото население е изпратено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония.
Тогава политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип за завоевателен поход срещу Персийската империя.
Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.
Период на завоевания на Александър III Македонски
Завладяване на Мала Азия и Сирия от Александър III Македонски
Походът на Александър Македонски в Азия
Империята на Александър Велики
През втората половина на ІV век пр.н.е.Персийската империя все повече отслабва. Персийският цар Артаксеркс III се опитва безуспешно да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През 338 г. пр.н.е. Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приема името Дарий III. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Гърция и оскверняването на гръцките светини по време на похода на Ксеркс I по време на Гръко-персийските войни. Назначавайки Антипатър за свой наместник в Европа и оставяйки му 12 000 пехотинци и 1500 конници, през пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър, начело на обединените сили на Македония, Гърция и съюзните тракийски племена, преминава Хелеспонта с над 30 000 пехотинци и 5000 конници в района на легендарната Троя.
Античният историк Диодор Сицилийски предоставя състава на войската му, потвърден като цяло и от други източници:
Пехота – 32 000 души – 12 000 македонци (9000 в македонската фаланга и 3000 в отрядите на щитоносците), 7000 съюзници (от гръцките градове), 5000 наемници (гърци), 7000 варвари (траки и илири), 1000 стрелци и агриани (пеонийско племе в Тракия).
Конница – 5100 души – 1800 македони (хетайри), 1800 тесалийци, 600 гърци, 900 траки и пеони.[13]
Персийският флот не попречва на прехвърлянето и това е първата сериозна стратегическа грешка на персите. Начело на гръцките наемници на персийска служба е Мемнон, талантлив гръцки военачалник от Родос. Той предлага на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план е отхвърлен и е взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия, състояща се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разполага на високия десен бряг на река Граник, която се влива в Пропонтида. Гръко-македонските войски начело с Александър и Парменион преминават реката, където започва битката. Лошото командване на персите е причина те да бъдат разбити. Отрядите на сатрапа, предимно конни (до 20 000), са разпръснати, персийската пехота се разбягва, а гръцките хоплити наемници са обкръжени и избити. Останалите живи 2000 наемници са взети в плен и изпратени в Македония като роби.
След победата при Граник Александър Македонски тръгва на юг по малоазийското крайбрежие на Егейско море. По-голямата част от малоазийските градове доброволно отварят вратите си пред победителя, в това число Сарди и Гордий, столици съответно на Лидия и Фригия. Единствено крайбрежните градове Милет и Халикарнас, в които се намират силни персийски гарнизони и където се оттеглят оцелелите при Граник войски, оказват съпротива. Особено дълго и упорито се съпротивлява Халикарнас, но след няколко щурма е изоставен от гарнизона си.
В края 334 г. пр. Хр. и началото на 333 г. пр.н.е. Александър завладява голяма част от Мала Азия. По същото време персийският цар Дарий III събира и подготвя голяма войска. В средата на 333 г. пр. Хр. той потегля с нея през Северна Сирия, за да срещне с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 г. пр.н.е. при град Иса. Битката завършва с победа за Александър – огромната персийска войска се оказва притисната в тясната низина между морето и планината. Дарий III избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка – целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците са майката, съпругата и двете дъщери на Дарий III. В Дамаск са пленени част от царското съкровище, както и голям брой знатни пленници.
Победата при Иса открива пътя на македонците на юг. Александър, обхождайки крайбрежието на Средиземно море, се отправя към Финикия с цел да покори крайбрежните градове и да лиши персийската флота от бази. В резултат на победата финикийските градове признават доброволно властта на Александър. Само град Тир, разположен на остров, не отваря вратите си на македонската армия. След осеммесечна обсада през 332 г. пр. Хр. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото превземане персийският флот в Средиземно море престава да съществува.
След поражението и изгубването на семейството си Дарий III започва преговори за мир с Александър. Персийският цар отстъпва цялата персийска територия до Ефрат, голяма контрибуция, вечен съюз на Александър и една от дъщерите си за съпруга на македонския цар. Парменион посъветва Александър да приеме тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Но младият цар отказва. По време на преговорите Александър за пръв път заявява намерението си да завоюва цялата персийска държава. След превземането на Финикия Александър Македонски продължава пътя си към Египет през Палестина, където съпротива оказва град Газа, но и той е превзет след двумесечна обсада.
Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.
Завземане на Египет и Вавилон от Александър III Македонски
През 332 г. пр. Хр. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и предава властта и хазната в ръцете на Александър Велики без съпротива – египетските отряди са унищожени в битката при Иса. Александър не посяга на местните обичаи и религии, съхранявайки системата на управление на Египет, поставяйки македонски гарнизони. В Египет той прекарва половин година – от декември 332 г. пр. Хр. до май 331 г. пр. Хр. Малко преди пътуването си до Сива, през същата 332 г. пр.н.е. в делтата на Нил, той основава град Александрия, който се превръща в най-големия икономически, културен и политически център на Източното Средиземноморие. Тук Александър започва да разпространява за себе си слух, преди всичко пред местното население, за това, че е син на Зевс, главния бог.
През пролетта на 331 г. пр. Хр. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в Азия в посока към Северна Месопотамия. Войските му преминават реките Ефрат и Тигър, и се озовават пред Мидия, сърцето на Персийската държава. На голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен Иракски Кюрдистан), специално подготвена за действия на големи маси конница, македонците очакват цар Дарий. На 11 октомври 331 г. пр. Хр. тук се състои решителната битка. Войската на персийския цар е разбита, а самият той бяга. Въпреки че македонската конница изминава 80 километра през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили.
Александър се придвижва на юг, където древните Вавилон и Суза, една от столиците на Персийската империя, отварят пред него вратите си. Персийските сатрапи, загубили вяра в Дарий, започват да преминават на служба към „царя на Азия“, както започват да назовават Александър. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на Мардук (разрушен от персите). В Суза Александър заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар.
На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава – Персида. През планинските проходи Александър се отправя към Персеполис, център на изконната персийска земя и столица. След неуспешен опит да завладее града в движение, Александър, с част от войската си, обгражда отрядите на сатрапа на Персия Ариобарзан, и през януари 330 г. пр. Хр. Персеполис е завладян. Дворецът на Ксеркс I, а впоследствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в Атина по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, също попада в ръцете на Александър.
Македонската армия отпочива в града до края на пролетта. По знаменитата легенда пожарът на града е организиран малко преди потеглянето на войските от хетерата Таис от Атина, любовница на военачалника Птолемей, която подстрекава пияната компания на Александър по време на един от пировете.
През 330 г. пр. Хр. македонската армия тръгва от Персида към Мидия. В Екбатана – древната столица на Мидия, по това време се намира Дарий III. Когато научава за приближаването на Александър, той отстъпва на изток с останалите му още верни войски – към Партия.
През юли, по време на бяството си на изток, Дарий е лишен от властта си и пленен от средноазиатските сатрапи, които организират заговор начело със сатрапа на БактрияБес, който убива Дарий. Бес се обявява за новия цар на Персийската империя, под името Артаксеркс. Той се опитва да организира съпротива в източните сатрапии, но е заловен от съратниците си и предаден на Александър през юни 329 г. пр. Хр.
След смъртта на Дарий III Александър също се обявява за законен наследник на персийския цар, а също и за отмъстител за неговата смърт. Започва новата елинистическа епоха в историята на източните държави.
Обявявайки се за наследник на персийските царе обаче, Александър изостря тежкия конфликт с македонската аристокрация, която е против подражаването на източните обичаи от него.
Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.
Ставайки владетел на персийските земи, Александър се променя. Той престава да гледа на персите като на покорен народ и започва да се стреми да изравни победители и победени и да ги обедини в една монархия. Приетите от него мерки отначало включват външните форми като носенето на източни одежди, създаване на харем, персийски придворни церемонии. Александър иска да живее с персите така, както техните предишни царе. Първите оплаквания се появяват през есента на 330 г. пр. Хр. Бойните съратници, привикнали на простота на нравите и дружеските отношения между царе и подчинени, започват да роптаят, отказвайки да приемат източните привички, в частност проскинезата – нисък поклон, последван от целуване на краката на царя.[14] Близките приятели и придворните ласкатели без колебание застават зад Александър.
Съюзническата армия е уморена от продължителния поход, войниците искат да се върнат по домовете си и не споделят целта на царя си да стане господар на целия свят. В края на 330 г. пр. Хр. е разкрит заговор срещу Александър на няколко обикновени войници (известно е само за двама участници). Все пак последствията от неудачния заговор се оказват повече от сериозни заради междуособните борби в обкръжението на Александър. Един от водещите пълководци, стратега на хетайрите Филота, е обвинен в пасивно съучастие (че е знаел, но не е казал). Даже при мъченията Филота не се признава за виновен, но е екзекутиран по решение на съда и настояването на другите военачалници. Бащата на Филота, пълководеца Парменион, е убит без съд и без никакви доказателства за вина – само поради нарастващата подозрителност на Александър. По-малко значими войници, за които също има подозрения, са оправдани.
Този заговор не е последният. През лятото на 327 г. пр. Хр. е разкрит „заговорът на пажовете“ – знатните юноши при македонските царе. Освен непосредствените виновници е убит и Калистен, историк и философ, който единствен се осмелявал да възрази на царя и открито да критикувал новите придворни порядки.[15] Тенденцията за развитие на деспотизъм у Александър особено отчетливо се проявява в смъртта на Клит Черния, командир на царските телохранители, който е убит от Александър в резултат на пиянска свада през есента на 328 г. пр. Хр.
Поход в Средна Азия (329 – 327 г. пр.н.е.) на Александър III Македонски
След смъртта на Дарий III местните управители в източните сатрапии на разпадащата се Персийска империя се чувстват самостоятелни и не бързат да покажат верността си към Александър. Бес е само един от сепаратистки настроените лидери. Александър, който мечтае да стане цар на целия известен дотогава цивилизован свят, се оказва въвлечен в уморителна кампания в Средна Азия, с продължителност 3 години (329 – 327 г. пр. Хр.).
Тази война не напомня на предходните сражения на големи армии. Местните племена действат с партизански методи, набези и отстъпления, въстания избухват на различни места, и на македонските отряди, разпратени от Александър, се налагало да унищожават цели селища. Бойните действия се водят в Бактрия и Согдиана (на територията на съвременните Афганистан, Таджикистан и Узбекистан).
В Согдиана Александър разгромява скитите. За целта му се налага да премине река Яксарт (сега Сърдаря). Александър не продължава по-нататък на север, защото местата там са пустинни и по представите на гърците – слабонаселени. В планините на Согдиана и Бактрия местното население, при приближаването на македонците, се оттегля в непристъпни поради природата планински крепости, но на Александър се удава да ги завладее – ако не с щурм, то с хитрост и настойчивост. Бес, който преди това се провъзгласява за цар под името Артаксеркс IV, като продължител на династията на Ахеменидите, е заловен в Бактрия и убит в Екбатана. Александър Македонски успява да завоюва бактрийската столица Бактра и столица на Согдиана – Мараканд.
Гръко-македонските войски завземат също Хиркания, Партия, Ария, Дрангиана и Арахозия. В движението си на изток Александър строи градове крепости, в които оставя македонски гарнизони. В Согдиана Александър основава град Александрия Есхата (съвр. Худжанд). В Бактрия, върху древни развалини, основава Александрия в Арахозия (съвр. Кандахар). В желанието си да се сближи с местната аристокрация Александър се жени за Роксана, дъщерята на най-силния от бактрийските управници Оксиарт.
През 326 г. пр. Хр. останалото население на Согдиана и Бактрия се подчинява на Александър. По-нататък по пътя на завоевателя на изток е Индия. Умората на армията и промяната в личния ѝ състав обаче се отразява върху по-нататъшния поход.[16]
Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.
Нахлуване в Индия на Александър III Македонски
След приближаването си до северозападната граница на Индия и чувайки за богатствата на този край, Александър решава да завоюва Индия. В началото на 327 г. пр. Хр. той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия.
Край река Хидасп, където става решителната битка с индийския цар Пор, Александър основава два града – Никея (град на победата) и Буцефалия (на името на неговия кон Буцефал), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближава до река Хифазис и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък.
Александър е принуден през 326 г. пр. Хр. да прекрати похода, който продължава повече от осем години. В началото на 324 г. пр.н.е. сухопътната армия и флотът на Александър достигат до Месопотамия. През първата половина на 324 г. пр.н.е. Александър се намира в Суза, където се заема да организира и укрепи империята си. Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простира от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближава до река Дунав и Черно море, на юг стига до Индийския океан, Арабския полуостров и включва Египет, Либия и Киренайка в Африка. По своята големина тя надвишава персийската държава.
Връщане от Индия на Александър III Македонски
През 323 г. пр. Хр. Александър пристига във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата империя. Този най-голям древноизточен град той прави своя столица. През лятото на същата година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни умира на 32-годишна възраст.
Смъртта на Александър Велики
Астрономически дневник (ок. 323 – 322 г. пр. Хр.) записал смъртта на Александър (Британски музей, Лондон)
На 10 или 11 юни 323 г. пр.н.е. Александър умира в двореца на Навуходоносор II, във Вавилон на 32 години.[17]Плутарх отделя голямо внимание на обстоятелствата около смъртта му, които са повторени (без потвърдени дати) от Ариан. Около 14 дни преди смъртта си Александър празнувал със своя адмирал Неарх и после, вместо да поспи, прекарал нощта и следващия ден, пиейки с Мидий от Лариса.[18] След това на 18 десий (месец по македонския календар) той развил висока температура.[19] На 25 десий той вече не бил в състояние да говори.[20] На 26 десий повечето войници се притеснили за здравето му или помислили, че е вече мъртъв. Поискали да го видят и военачалниците на Александър позволили.[21] Войниците бавно минавали покрай него, докато Александър ги поздравявал с вдигната ръка, все още неспособен да говори.[22] Два дни по-късно, на 28 десий (въпреки че Аристобул казва, че е било 30 десий), Александър е мъртъв.[23] От своя страна, Диодор разказва, че Александър е бил повален от болка, след като е изпил голяма купа вино в чест на Херкулес и (малко мистериозно) умрял след известна агония,[24] което е също отбелязано като алтернатива при Ариан, но Плутарх отрича това твърдение.[25] След смъртта му започват противоречия между пълководците и велможите, които продължават 7 дни, през което време тялото на Александър не е погребано. След това го балсамират и полагат в златен саркофаг. По пътя към старата столица на Македония – Еге, където са царските гробници, траурният кортеж е пресрещнат и отклонен в посока Мемфис (Египет) от Птолемей I.[26] Години по-късно тялото му е пренесено в Александрия.
Античен медальон Александър
Вероятни причини за смъртта на Александър III Македонски
Отрова
Като се има предвид склонността на македонската аристокрация към убийство,[27] едва ли е изненадващо, че има догадки за намеса при смъртта на Александър – Диодор, Плутарх, Ариан и Юстин отбелязват теорията, че Александър е отровен. Плутарх отхвърля тази идея като измислица,[28] но и Диодор и Ариан казват, че я отбелязват в интерес на пълнотата на историята.[24][29] Въпреки всичко описанията посочват Антипатър, отстранен от позицията на македонски вицецар, и неговите противоречия с Олимпиада, като глава на предполагаемия заговор. Може би, приемайки своето повикване във Вавилон като очакване на смъртна присъда[30] и виждайки съдбата на Парменион и Филота,[31] Антипатър изпраща сина си Йол, който е виночерпец при Александър да го отрови.[28][29][31] Има дори предположение, че Аристотел участва в заговора.[32][29] Обратно, най-силният аргумент срещу теорията с отравянето е факта, че минават 12 дни между започването на болестта му и неговата смърт. В древния свят толкова дългодействащи отрови вероятно не е имало.[33]
Болест
Има и няколко болести, за които се предполага, че може да са причинили смъртта на Александър – малария или коремен тиф са очевидните кандидати. През 1998 г. статия в New England Journal of Medicine твърди, че неговата смърт е причинена от коремен тиф, усложнен от чревна перфорация и нарастваща парализа,[34] докато други по-скорошни анализи предполагат спондилит (възпаление на гръбначния стълб) или менингит.[35] Сред другите болести, които могат да бъдат причинители, са остър панкреатит или западнонилска треска.[36][37][38] В произведението „Успоредни животописи“ за Александър Македонски Плутарх пише:[39]
„
… когато Александър наближи стените на града, видя няколко гарвана, които се биеха настървено и няколко паднаха в нозете му…
“
Според изследователите сцената в този текст остава дълго време незабелязана и неразгадана. Тя обаче странно напомня на многобройните смъртни случаи при птици, наблюдавани през 1999 г. в зоопарка в Бронкс. В тази година заболяването за пръв път се появява в Северна Америка като е наблюдавана масова смъртност сред враните и много други видове птици. Птиците буквално падат мъртви от небето. Районът на Месопотамия днес е стационарен по отношение на заболяването западнонилска треска.
Теориите за естествени причини за смъртта на Александър подчертават, че здравето му може да не е било добро след години на много пиене и след няколко наранявания (вкл. едно в Индия, което едва не му коства живота). Освен това мъката, която Александър чувства след смъртта на Хефестион, може да е допринесла за влошаване на здравето му.[34]
Най-вероятната причина за смъртта на Александър е в резултат от предозиране с лекарства, направени от кукуряк, смъртоносен в големи дози. Малкото неща, които са известни за неговата смърт, могат да бъдат обяснени само с непреднамерено отравяне с кукуряк. [40][41]
Разпадане на империята на древните македони
Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар е провъзгласен Филип III Аридей – полубрат на Александър. Роденият след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър, също е обявен за цар, но действителната власт е в ръцете на авторитетния военачалник Пердика. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както и преди, си остава Антипатър.
Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия срещу наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър – диадохите, а след това между техните наследници – епигоните. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе Пердика се опитва да се противопостави на диадохите. Египетският сатрапПтолемей I Сотер задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 г. пр. Хр. Пердика е убит от подчинените си.
След това убийство диадохите разделят помежду си управлението на сатрапиите, обаче мир не настъпва. Точно обратното, между тях се разпалва междуособна война. По това време в Македония умира Антипатър. Според завещанието му назначеният за царски регент Полиперхон, изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявява синът на Касандър, също претендиращ за регентство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на Пердика, най-могъщ се оказва Антигон I Едноокия. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на Тракия, диадохът Лизимах, а в Месопотамия се утвърждава диадохът Селевк. През 309 г. пр.н.е. междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, след като владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонският гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове.
Днешните северни македонци са преки потомци на тракийското племе на пеоните и Куберовите българи, а не на древните македони на Александър и Филип Македонски.
Северни македонци (македонски българи) не е равно на древните македони!
Древна Македония преди Филип!
Вижда се ясно, че т.нар. “македонски” народ – елинизиран народ, не живее въобще в пределите на днешна Северна Македония, а там са тракийското племе на Пеоните и илирийски племена.
Автор – ПЕТЪР НИЗАМОВ
Пеония (на гръцки: Παιονία; на латински: Paeonia) е територия, наречена по името на населявалата я племенна група на пеоните. Намира се в югозападните райони на Балканския полуостров, в пределите на днешните държави Северна Македония, Гърция и България. Пеоните са племенна група от тракийски произход, по-късно елинизирани. Лингвистично езикът им е свързван с тракийския или е смес между него и илирски.
От една страна, произходът на македонците от династията на Аргеадите ги прави елинско племе. Ако щете, има и аргумент, че планината Олимп, домът на гръцките богове, е всъщност на територията на Македония. Сам Александър е силно пристрастен към гръцката култура. Нищо чудно, след като три години го учи не друг, а Аристотел и Илиада е книгата, която чете цял живот. По време на военните походи Александър говори гръцки с всички, освен с македонските войници, армията му почита гръцките богове и спазва гръцките празници, а като основен резултат от изградената огромна световна империя се сочи силното проникване на елинистичната култура по Средиземноморието, в Мала Азия и навлизането ѝ дори в Индия.
Сложна тема е какво племе всъщност са древните македонци. От една страна, по повод агресията на Филип II, Демостен, политически водач в Атина и знаменит оратор, казва в своите „Филипики”: „Македонският цар няма нищо общо с Гърция и с гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, свободолюбие и култура”. Самият Александър после е наричан от гърците „филелин”, тоест, „приятел на гърците”. Част от изследователите смятат, че македонският език е гръцки, други – че е различен, но тъй като няма своя писменост, за всякакви цели се използва гръцкото писмо.
С ДВЕ ДУМИ НАКРАТКО:
Даже да има потомци на народа на Александър Велики и Филип Македонски в днешна РСМ (Република Северна Македония) , то това не са тези, които се самоопределят като северни македонци, а са представители на говорещите на гръцки от хилядолетия на това място – гръцко малцинство в РСМ.
А болшинството – т.нар. северни македонци, говорещи до средата на ХХ век на книжовен български език, а след това на измисления от Тито, Сталин и Комитерна “македонски език” са потомци на тракийските племена като пеоните и др., имали държавност и живеещи на това място от 1000г. пр. Хр. , които са били покорени и приели езика на Аспаруховите и Куберовите българи.
И които след приемането на Християнството и общата писменост, образуват заедно с живеещото негръцко-говорящо население на Мизия, Тракия и Македония – българския етнос.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически Комитет”
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
През 336 г. пр. Хр. Филип II е убит от охранителя Павзаний по време на сватбата на дъщеря му Клеопатра с цар Александър от Епир в театъра на Еге. Има съмнения, че зад убийството на Филип стои неговата съпруга Олимпиада, която искала да види по-скоро сина си Александър на трона. Погребан е в царската гробница в Еге, днес Вергина.[1][2][3] След смъртта на Филип II Македонското царство е оглавено от Александър III Велики.
Филип II Македонски (на гръцки: Φίλιππος Β΄ o Μακεδών) е цар на древна Македония от 359 г. пр. Хр. до смъртта си през 336 г. пр. Хр. Филип II е един от най-забележителните владетели на древна Македония. Той е баща на Александър Македонски Велики (от съпругата му Олимпиада), а също и на Филип III Аридей.
Роден в Пела, Филип е най-младия син на македонския цар Аминта III и царица Евридика. По-големи братя на Филип са Александър II, Пердика III; сестра му Евриноя се омъжва за македонския благородник Птолемей I Алорит. Филип има също и трима полубратя – Архелай, Архидай и Менелай, синовете на Гигая, които не се смятали за наследници на трона.
Като млад принц (368 г. пр. Хр. – 365 г. пр. Хр.) Филип Македонски е бил заложник в Тива, един от най-проспериращите градове в Елада по онова време. Там е възпитан като елин и изучава дипломация и военно дело под влиянието на бележития тивански стратег Епаминонд.
В 359 г. пр. Хр., след смъртта на по-големите му братя, Филип се завръща в Македония и става един от регентите на малолетния си племенник Аминта IV. Още в същата година Филип се обявява за цар на македоните. Възкачва се на престола на 23 години. Малолетният Аминта IV е оставен да живее в двореца и е смятан за член на царската фамилия.
Една от първите задачи на Филип II е да консолидира и защити властта си в Македония срещу другите претенденти за трона и да воюва срещу племената на север, които нахлували на македонска земя. В този период Филип II реорганизира македонската войска и създава нов боен ред македонска фаланга, въвежда използването на дълга пика, наречена „сариса“, усъвършенства конницата, формира елитните отряди на хипасписти, хетайри и пезхетайри.
В началото на управлението си Филип сключва съюз с дарданите, убеждава нахлулите пеони да се оттеглят и побеждава 3000 хоплити пратени от Атина. В 357 г. пр. Хр. разгромява илирите на северозапад и сключва съюз с молоския цар на Епир и тогава се жени за епирската принцеса Олимпиада, от която се ражда по-късния Александър Велики.
Възходът на Македония при Филип II Македонски
Македония при Филип II
След 356 г. пр. Хр. Филип II е укрепил властта си в Македония и по северната граница и започва експанзия на юг и изток към егейска Тракия и централна Гърция. След покоряването на атинската колония Амфипол на Халкидическия полуостров, македонският цар придобива контрола над златните мини там – важен източник на доходи за македонската държава. След това той продължава настъплението срещу атинските колонии по северното егейско крайбрежие, превзема Филипи и обсажда Абдера. В една от битките Филип губи едното си око.
В 353 г. пр. Хр. Филип започва т.нар. Трета свещена война в Тесалия. Конфликтът продължава с променлив превес на силите и с много жертви и от двете страни. В 352 г. пр. Хр. фокидските войски са победени и Филип затвърждава властта си над Тесалия.
В следващите няколко години Филип Македонски завършва покоряването на гръцките колонии в беломорска Тракия, печели Втората олинтска война с Халкидския съюз и унищожава Олинт (348 г. пр. Хр.), но неуспешно воюва срещу Византион. Междувременно агентите на Филип водят промакедонската пропаганда в Гърция, с което разединяват общественото мнение и подготвят почвата за бъдещото македонско настъпление. В резултат избухва въстание на остров Евбея срещу атинското управление. Това допълнително разклаща позициите на Атина, главния противник на македонския цар за надмощие в Елада.
В 347/6 г. пр. Хр. Филип II повежда настъплението на север и воюва срещу тракийските владетели на разединеното Одриско царство на север. По същото време води война и с ардиаеите на запад, но в едно сражение получава сериозна рана в крака и окуцява. В продължение на няколко години Филип II удържа победи и след като присъединява голяма част от тракийските земи, той преименува на свое име най-големия град в Тракия – от Евмолпия на Филипопол, днешен Пловдив, България (ок. 342/1 г. пр. Хр.). Интересен е фактът, че българското име на града от средните векове Пълдин е заето директно от Пулпудава – името, с което го наричат траките, след като отхвърлят македонската власт. Но според стари автори всъщност областта Македония се е намирала на север от Виза (Константинопол) и до Одриската държава, в част от днешната европейска част на Турция, а не в днешна Гърция и това обяснява войната му с Одриската държава, по-късно персийския владетел минава именно покрай западното Черноморие, за да воюва със скитите на север и на изток от Черноморието и вероятно именно това предизвиква войната на Александър Македонски срещу персите, а много от имената на населените места в днешна Гърция са поставени през късното Средновековие – XVIII – XIX век.
В 338 г. пр. Хр. Филип Македонски побеждава войската на Атинско-тиванския съюз в битката при Херонея, след което окончателно установява македонска хегемония в цяла Елада (с изключение на Спарта). На следващата година създава Коринтски съюз, военно-политическо обединение на гръцките полиси, организирано за съдействие на войските му в планираната война срещу Персия. Македонският цар поема ръководството на този съюз и титлата „хегемон“. Названието „Коринтски съюз“ е дадено от съвременните историци.
НЕСВЪРЗАНИ ПРИКАЗКИ: “Македонецът” Цар Самуил с бил на Беласица с Василий II от Македонската династия в Константинопол, който след победата и ослепяването на войската на Самуил получил прозвището “БЪЛГАРО-убиец”.
Поредното доказателство, че българите в Македония, самоопределящи се като „македонци“ нямат нищо общо с древните македонци на Филип и Александър Македонски е наличието във Византия на Македонска династия.
( автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ )
Още по-смешното е, че именно обявения от комшиите ни за „македонски цар“ – Цар Самуил е този, които е водил усилена борба за запазване на България срещу – забележете – Василий от МАКЕДОНСКАТА ДИНАСТИЯ.
Василий след като побеждава „македонския цар“ Самуил получава титлата „Българоубиец“ , а не „македоно-убиец“.
И именно след победата му на Беласица, при която ослепява войската на Цар Самуил, в Константинопол обявяват окончателно справяне с БЪЛГАРИТЕ.
От това следва и безпогрешния извод, че древния македонски народ на Александър, който между другото няколко пъти е обявяват от атиняните за „Защитник на ЕЛИНИЗМА“, по времето на Средновековието се е слял в общия израз описващ поданиците на Византия като „ромеи“ (римляни). За разлика от траките, които не приели говора на гърците и били наричани „варвари“. Същото се отнася и за прииждащият огромен народ на Аспарух – българите. Докато славяните, които не са етническа група, а лингвистична група (общ говор), са наречени така „слав“ ( в превод – роб) – също „варвари“ .
Византия, която само ние наричаме така (от първото име на Константинопол- Византион) е позната в изворите като „Източната Римска империя“ , а след края на V век (разгрома на Западната империя) просто като „Римската империя“ , а нейните поданици – „ромеи“.
Старата Римска империя се разделя от Константин Велики, който премества столицата в проспериращата според него – източна , гръцко-говоряща част на Римската империя. И по-точно във Византион, преименуван после на името на Константин в Константинопол.
Цар Самуил
Във византийските извори древните македонци, докогато са споменавани в изворите отделно от гърците и другите гръцко-говорящи общности като общото „ромеи“, никога не са наричани варвари.
Цар Самуил
С една дума, древните македонци, на които нашите съседи обосновават измислената си история, са част от гръцкия етнос, говорещ на гръцки език.
Тук е важно да се спомене, че древните македонци са живели не в Северна Македония, а в Егейска Македония ( днес част от Гърция), докато северната част на областта, където днес е РСМ, е била населена с траки още от 1000 г.пр. Хр. Там са били племената на Тракийската държава Пеония дълго време има държавност в древните територии на РСМ.
Така, че даже да има потомци на древните македонци на Филип и Александър Велики, те са гръцкото малцинство в РСМ, говорещо на гръцки език от хиляди години на това място.
Докато болшинството, което е говорело и пишело на български книжовен език докато КОМИНТЕРНА , Тито и Сталин не му наложиха измислен изкуствен език в средата на ХХ век са потомци на НЕгръцко-говорящите тракийски племена – ботеи, едони, фриги и после пеони, които са живели от 1000г.пр. Хр. В Северната част на Македония.
Които са се смесили, приели езика на завладелите Македония след VII век БЪЛГАРИ !!!
Разбира се, не подценявам примесите на готи, кумани, славянски племена, но основният етногенезис и лингвистичен произход е това.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически комитет”
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Пеония (на гръцки: Παιονία; на латински: Paeonia) е територия, наречена по името на населявалата я племенна група на пеоните. Намира се в югозападните райони на Балканския полуостров, в пределите на днешните държави Северна Македония, Гърция и България. Пеоните са изчезнала преди края на античността племенна група от тракийски[1] или трако-илирйски [2] произход, по-късно елинизирани. Лингвистично езикът им е свързван с тракийския[3] или е смес между него и илирски.
Пеоните най-вероятно са наследници на мигрирало обратно от Мала Азия тракийско племе фриги което тук смесва приетите малоазийски влияния с тези на заварените местни траки и тракизирани илирийски племена. Те дълго се отличават от околните траки, въпреки многото династични и други връзки между тях.
Легенди за пеоните в Македония
Според античната легенда предадена от Херодот (Herodotus v. 13), те са преселници от Троя. Омир (Iliad, book II, line 848) споменава пеоните от Аксиос (Вардар), че участват заедно с балканските и малоазийските траки на страната на Троя срещу гърците. Омир, Херодот, Тукидид и други споменават като пеони племената: сиропеони, пеопли, добери, лаели, дерони, сапеи, граи, леи, орески, елимеи, еордеи, тимфеи, паравеи, алиндеи, синти, гортини и други, а агрианите направо са смятани за тракийско племе.
Произход на траките в Македония
Пеоните най-вероятно са смес на староседелските пеласгийски, илирийски и тракийски племена с наследници на колонисти от Мала Азия, възможно от земите на древна Лидия т.нар. меони (пеони), самите те произхождащи от смесили се с местните хети, както и мигрирали там от Балканите тракийски племена на мизи, фриги, кари и малоазийски траки. Пеоните обособяват свои сред съседните държавно-племени образувания, и установяват много династични и други връзки с тях. Античните лелеги, хети, кари, лики, лиди, бриги, килики и други племена са основното ядро на меоните или пеоните, живели първоначално на територията на древна Лидия (Мала Азия). Преселилите се на Балканския полуостров древни меони, в по-старите времена, възможно около 2000 – 1500 г. пр. Хр., интегрирали се със сродните местни племена остават в историята като пеони. Около 687 г. пр. Хр. цар Гиг, основател на династията на Мерменадите в антична Меония, завладява престола и променя името от Меония на Лидия, която дотогава се е управлявала от династията на Хераклидите с цар Марсил (името на последния цар от Хераклидите, от Херодот 1.7., вж. за надписът на Ашурбанипал).
Ареал в Македония
Цар Самуил
Пеони сред тракийските племена
На Балканите преходната зона между тракийските и илирийските племена, на север от планината Скомбър (дн. Витоша) на юг до Македония, най-общо между Струма и Вардар векове е населявана от пеони. В тези предели, на север от Македонското царство, има най-много тракийски етноними: агриани, едони, бистони и бисалти. Там, се споменават племена като: трери, тилалеи, граи, леи агриани (по сведение на Херодот), на юг от Парорбелия (пл. Беласица) са: емони, Мигдони, крестони, бисалти, дерсаи (саи), сапеи и др. Пеони са живели още по поречията на реките (в долните течения) на Места (Нестос), Струма (Стримон), Вардар (Аксий), Брегалница (Астиб), Бистрица (Халиакмон) и Черна (Ехейдор). Пеоните имат свой градове или т.нар. селищни центрове. Имената на някои племена са идентични с тези на селищни им центрове. Това се наблюдава при синтите, които са основали градовете Хераклея Синтика и Синда (на Солунския залив), Орестида на орестите (дн. Костурско), линкестите са имали Хераклея Линкестис, Добер на дероните и др. Известни са ни големи пеонски градове-крепости – циклопски градежи – като само по долината на река Вардар са: Ейдомене, Аталанта, Гортиния, Европ, Алкомена, Терма и др.
Някои, имена на градовете-столици в Пеония или на държавно-племенните им обединения са били: Билазора (Велес) на река Вардар, Балла на пиерите (дн. Палатица), Терма на мигдоните (Тесалоники), Антемунт на крестоните, Бригиз на бригите (не далеч от устието на Струма), Лебея много стар град прочут с козите си, Брусида на Охридското езеро, Синда на Солунския залив, Кидонитон някъде в Северна Пеония (предполага се, че са преселници от Крит), Кидрайон на р. Еригон, Галикон на крестоните на река Ейхедор (дн. Галико), Лета и Сер-Сирис на сиропеоните (дн. Сяр), Крусидон (Крусида) на мигдоните, Гортиния и Меланд на крестони и едони, Едеса-Еге на старите Егестей (Едестей), Паленон, Бизалтикон на бизалтите и други. Град Тоскион на юг от река Шкумба е разделял илири, македони и пеони. Бероя (Бер), Клеона, Акратон, Мекибернон, Ератира в съседство с Елимея, Аба на абейците колонизирали остров Евбея около 1400/1200 г. пр. Хр. Стира, Каристон и много други с неизвестно за нас местонахождение в които се наблюдава т.нар. процес на сиклейтизъм (смесване между различни племенни групи в населените места).
История на траките в Македония
Около 515/14 г. пр. Хр. голяма част от пеоните са подчинени от персите на Дарий I Ахеменид и са негови съюзници във войните му срещу Атина и елините.
След това те са стават цел на експанзията на древна Македония и постепенно са поставени в зависимост от Александър I Македонски (498 – 454 г. пр. Хр.), синът му Пердика II (454 – 414/3 г. пр. Хр.) и Архелай (413 – 399 г. пр. Хр.)
Одриския тракийски владетел Ситалк в отговор на древномакедонската експанзия в похода му срещу Пердика II в 429 г. пр. Хр. минава през земите на пеонските племена без да загуби никаква част от войската си и дори я увеличил [4]. През 4 век пр. Хр. Пеония е доминирана от тракийското племе на Дентелетите и напълно се влива в тракийската културна среда.
С установяването на господство на Балканите, Филип II Македонски (359 – 336 г. пр. Хр.) напълно подчинява Пеония и съседните ѝ държави между 342 – 338 г. пр. Хр., като поставя за управители свои подчинени (хетайри – приятели военачалници). При Александър III Македонски (336 – 323 г. пр. Хр.) пеоните са му подчинени съюзници и участват като едни от най-добрите воини във войната му срещу Персия (вж. за Аристон от Диодор Сицилийски).
След смъртта на Александър във Вавилон на 13 юни 323 г. пр. Хр., Пеония отхвърля Македонското господство, възползвайки се от това, че Александровата империя е обхваната от множество граждански войни, предизвикани от т.нар. диадохи и пълководци (военачалници и наследници на Александър Велики) през следващите около 40 години. За доказателство на тази независимост се посочи обилното монетосечене на пеонския цар Патрай (323 – 315 г. пр. Хр.) и неговите синове в пеонски теглови стандарт, който се отличава от атическо-евбейския, прокаран и утвърден от Филип II и Александър III Македонски. Така антична Пеония се обединява със съседните и сродни тракийски и илирийски племена в една силна държава, дава отпор на антична Македония.
Македонското господство е възстановено при управлението на Лизимах (323 – 281 г. пр. Хр. – цар на Македония и Тракия) през 286 г. пр. Хр.
След неговата гибел при битката при Куропедион (Мала Азия) през 281/280 г. пр. Хр., най-малкият син на цар Авдолеон (315 – 287 г. пр. Хр.), Леон си възвръща престола и заздравява отново Пеония.
Филип V Македонски (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония Дропион ок. 218/215 г. пр. Хр. в битка и напълно я подчинява.
Последните сведения за Пеония са от писмени извори за пеонския цар и военачалник Дидас, който заедно с траките е съюзник на македоните ок. 205/197 г. пр. Хр. във Втората македонска война срещу Рим.
След 168 г. пр. Хр. Рим завладява напълно Балканския полуостров и установява пълен контрол върху управлението на балканските народи, до към 148 г. пр. Хр. Тогава е потушено въстанието на македони, пеони и илири под предводителството на Филип VI Андриск (ок. 156 – 148 г. пр. Хр.). Пеония става част от римска провинция Македония.
При император Диоклециан, Пелагония или Пеония образуват Македония Секунда, която е част от преторианската префектура Илирия. От V-III в. пр. Хр. елинизацията на тамошните племена и народи е в пълен ход. Основният писмен език сред негръцките народи на Балканите и егейските острови става старогръцкия. Много от имената, надписите върху монетите, мраморните стели и другите артефакти са на този език до към II-I в. пр. Хр., когато Рим налага латинския.
Около I в. пр. Хр. Пеонците са асимилирани и Пеония се превръща само в географско наименование. Останали са доста градове-селища и местности до наши дни с името Пеонец, Паянец, Пянец, Меон(а)-(иан) и др.
До реформата от 1997 г. в модерна Гърция има епархия с име Пеония. Сега Пеония е само едно от многото исторически съществували и изчезнали държавно племенни образувания, допринесли за културно-историческо наследство на Балканите.
Пеонски царе в Македония
Хронологията на царете на Пеония е от края на V и началото на IV в. пр. Хр. до края на съществуването на пеонската държава. Първата информация с приблизителна датировка за царуването на пеонските царе идва само от нумизматиката. Монетите са визитните картички на пеонските царе. Затова се приема следната последователност:
Цар Бастарей – около 400 – 380/78 г. пр. Хр.; Имаме 2 бр. известни негови монети номинал тетрадрахми с различни печати, открити през 1855 г. в находка край Кюстендилско и от аукциона на Жан Виншон в Париж през 1978 г.;
Цар Тевтомадон – около 378/7 – 360/359 г. пр. Хр.; Имаме 2 бр. известни негови монети номинал тетрадрахми от западни аукциони и 1 бр. диобол от Скопския музей;
Цар Агид – около 359 – 356 г. пр. Хр. – узорпатор на престола; Няма негова известна монета;
Цар Ликей – около 356 – 349/8 г. пр. Хр. – син на цар Тевтомадон (доказателство – имат общи портретни черти с Тевтомадон); Имаме известни негови монети номинали тетрадрахми от Режанската находка (Пернишко) и отделно открити тетраоболи и диоболи;
Цар Симон – около 348 – 336/5 г. пр. Хр. – родом от град Пидна, приятел и генерал на Филип II Македонски, поставен от него на пеонския престол; имаме известни 2 бр. негови монети – номинал тетрадрахми;
Цар Никарх – около 335 – 324/3 г. пр. Хр. – син на Симон от Пидна и назначен за триерарх от Александър Велики (вж. „Индика“ на Ариан); има една известна негова монета (публикувана от Сворон) и открита през ХIХ в. с монети на Патрай от Кюстендилско;
Цар Патрай – около 323/2 – 315/4 г. пр. Хр. – предявил независимост ок. 321/320 г. пр. Хр., син на Ликей и внук на цар Тевтомадон; Имаме много известни негови монети от Режанци (Пернишко);
Цар Авдолеон – около 315/4 – 287 г. пр. Хр. – син на цар Патрай (от писмен извор върху стела открита в агората на Атина); имаме много известни негови монети;
Цар Аристон – около 285 г. пр. Хр. – син на Авдолеон, детрониран от цар Лизимах в деня на коронацията си, след обредното му потапяне в река Астиб (пеонските царе са били короновани след изкъпване в реката – древен царски обичай); нямаме известни негови монети;
Цар Леон – около 280/79 до към 250 г. пр. Хр. – син на Авдолеон и брат на цар Аристон, възкачва се веднага след смъртта на цар Лизимах; имаме известни негови монети – сребърни диоболи и бронзови;
Цар Дропион – около 250/49 – 218 г. пр. Хр. – последния пеонски цар, убит от Филип 5-и Македонски; Имаме известни само бронзови монети с негов монограм;
Цар Дидас – около 215 – 200/197 г. пр. Хр. – предводител на пеоните с 4000 бойци, съюзник на Филип V Македонски; нямаме известни негови монети;
От около VII и VI в. пр Хр. има достигнали до наши дни исторически извори, в които се споменава за архаичните пеонски царе с имена Евергета, Докидан, Доким и други (известни са ни от техните монети голям номинал – декадрахми, октодрахми и др.), но нямаме точна хронология или датиране на тяхното царуване.
Омбудсманът Диана Ковачева и шефката на соросоидната организация “Прозрачност без граници”,за която ще стане дума надълго и нашироко надолу, бе единственият кандидат за поста на национален обществен защитник. Номинацията ѝ за поста, разбира се, бе внесена от ГЕРБ.
Процедурата за избор на нов омбудсаман се налага, защото скоро изтича мандатът на Мая Манолова, която подаде оставка 2019 година, за да се включи в битката за кмет на София.
Омбудсманът Диана Ковачева беше правосъден министър от първия кабинет на премиера Бойко Борисов, точнокогато България беше осъдена да плаща стотици милиони пари от данъкоплатците за нарушения на човешките права в България и когато положението със свободите в България беше най-тежко. Тя е доцент по международно право и международни отношения, но не направи нищо да промени ситуацията и да спести тези плащания от бедния бълагрски данъкоплатец. После защо нямало пари за образование, здравеопазване, за социални дейност? . Била е изпълнителен директор на българския клон на соросоидната неправителствена организация Прозрачност без граници. Ковачева бе избрана за зам.-омбудсман през януари 2016 година, след като бе предложена за поста от Манолова, кооято я подкрепи в това след договорки с ГЕРБ.
На 23 юли 2014г. посланикът на Великобритания в България Джонатан Алън награди Омбудсманът Диана Ковачева с Ордена на Британската Империя (MBE), който се е връчвал до сега само на МАСОНИ. На официалната церемония в резиденцията на посланика в София бивш ръководител на Асоциация „Прозрачност без граници“ и бившият министър на правосъдието, настоящ формален омбудсман г-жа Диана Ковачева получи указ, подписан от Нейно Величество Кралицата, и почетен орден.
На церемонията присъстваха почти 60 бивши и настоящи “колеги” на г-жа Ковачева, от всички възможни соросоидни неправителствени организации, както и посланици на държави, колонизиращи България.
ГРАНТОВЕ ОТ “АМЕРИКА ЗА БЪЛГАРИЯ” за Омбудсманът Диана Ковачева
Препечатваме любопитно разследване на Хаштаг-бг за субсиидите и грантовете, усвоени от видни “протестъри” и НПО-та по линия на щатски фондации. От данните си личи кой стои зад дейността на “Протестна мрежа”, кой я финансира и кой я мотивира.
Проверка на Хаштаг-BGпоказва, че въпросителните относно целите и намеренията на някои от регистрираните за наблюдение на вота в неделя граждански структури не се изчерпват само с близките до партията на Бареков и ДПС неправителствени организации, които регистрираха десетки хиляди наблюдатели.
Друга такава „независима“ наблюдателска организация, която получи 195 225 лв. от „Америка за България“ за наблюдение на изборите през 2013 г., е небезизвестната „Прозрачност без граници“, чиято шефка Диана Ковачева сега е Омбусман и която също не разгърна организационен капацитет за наблюдение, а усвои крупната сума за изготвяне на никому ненужна „пътна карта към избори 2013 г.“, която щяла да послужи за изготвяне на промени в законодателството. И всичко това отново за почти 200 хиляди лева.
Както е известно „Прозрачност без граници“, която се регистрира като наблюдател и в изборите, като за първи път на тези от 2009г., когато ГЕБ спечели изборите и направи Кабинета “Борисов 1”, е свързана с един от апологетите на управлението на Иван Костов и днешен публичен застъпник за ГЕРБ и Реформаторския блок – политологът Огнян Минчев.
Хаштаг-BG припомня, че тази „независима“ организация през 2011 г. излъчи своя изпълнителен директор – Омбудсманът Диана Ковачева за министър на правосъдието в правителството на Бойко Борисов на мястото на избраната за вицепрезидент Маргарита Попова. За кандидатурата й тогава в парламента гласуваха ГЕРБ и Синята коалиция. Друго НПО на Минчев – „Институт за регионални и международни изследвания“, пък получава през февруари тази година цели 62,300 лв. отново от „Америка за България“ за да… планира дейността си. Какво е това планиране, няма как да стане ясно, но пък публично известно е, че в тези организации цифром и словом работят двама-трима души.
На фона на тези крупни суми, получавани от посочените организации, звучат странно оплакванията на близкия до тях политолог Антоний Гълъбов, който твърди, че въпреки „традициите и опита“, които имали тези структури, те не са могли досега да организират голяма мрежа от изборни наблюдатели.
Всъщност тази им неспособност свидетелства не за друга, а за липсата на организационен капацитет и активисти. Защо се търпи това обаче от донорите на това широкомащабно финансиране, което очевидно надхвърля в пъти реално осъществяваната от тези организации дейност? Най-вероятно, защото тези пари се дават и с други цели, а не само за благовидните дейности, посочвани публично. Всичко това обаче поставя под много сериозно съмнение претенцията на подобни на практика кухи, но захранвани с тлъсти суми, структури за „независими граждански организации“.
Шефката на “Прозрачност без граници” – Омбудсманът Диана Ковачева става правосъден министър при Борисов 1, после Омбудсман при Борисв 2 и пак Омбудсман – за втори път при Борисов 3.
Изпълнителният директор на Асоциация “Прозрачност без граници” Омбудсманът Диана Ковачева през 2012г. заема поста министър на правосъдието.
Това съобщи лично сопряганият за колега на Маджо, Маргните и Пашата в СИК – Бойко Борисов!
Оказва се, че част от организациите, които най-шумно претендират, че са „независими“ наблюдатели, макар че е публично известна обвързаността им с политико-олигархичните среди около групировката „Капитал“ и Реформаторския блок, са получили и доста тлъсти суми за наблюдение на изборите.
Оказва се, че организацията „Институт за развитие на публичната среда“, която на практика се състои от протестърката Антоанета Цонева, е получила близо 200 хиляди лева от фондация „Америка за България“, за да следи за честността на изборите. Справка в сайта на американската донорска организация показва, че Цонева е получила 194 000 лв. за проект с продължителност от март 2013 до септември 2014 г. очевидно с цел да бъде усвоена за наблюдение на предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. и на евроизборите на 25 май 2014 г.
На фона на тази гигантска сума, с която би могло да се организира наистина сериозна наблюдателска мрежа в цялата страна и в същото време да се направи мащабна информационна кампания, дейността на „независимия“ наблюдател Цонева е повече от скромна. Няколко кръгли маси, електронен наръчник, който всъщност е нищо повече от адаптиран превод от английски език на материали на ОССЕ и приказки по медиите.
Прави впечатление, че „Институтът за развитие на публичната среда“ е регистрирал едва стотина наблюдатели за изборния ден в неделя. Подобна дейност, като извършваната от това НПО струва пряко сили не повече от 30-40 хиляди лева и то и за двата вота – през миналата година и за настоящите евроизбори. Възниква въпросът къде потъват останалите около 150-160 хиляди лева?
Нека да изчислим например какъв би трябвало да е бюджетът за наблюдатели. Дори при най-щедро заплащане на наблюдателите – по 50 лв. хонорар за работата в изборния ден, за 100 души това прави около 5000 лв. Ако към това прибавим и разходи за поне три обучения, дори при най-разгулно харчене на средствата необходимата сума би нараснала максимум до 10 000 лв. С други думи, със сумата от 200 хиляди лева, с каквато се е облажила Антоанета Цонева, могат да се организират и обучат поне 1000 наблюдатели – по 500 в изборите миналата година и 500 за евровота в неделя.
Всичко това би струвало малко над 100 хиляди лева. А с останалите до 194 000 лв. могат да се пишат наръчници, да се издържа офис, сътрудници и пр. Ясно е, че въпросната „независима“ организация няма организационен капацитет, структури и достатъчно съмишленици, които може да ангажира в наблюдението на изборите. Не е ясно обаче защо посочената крупна сума, предназначена за „инициатива за свободни и честни избори“, не се използва именно за изграждане на такъв капацитет.
ДЕМОКРАТКА„ НО НЕ СЪВСЕМ!
Европейската комисия не препоръчва, а изисква структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), каза днес в интервю за БНТ, през 2013г. тогавашният министърът на правосъдието – сега Омбудсманът Диана Ковачева.
Необходимата реформа из основи се отнася до прозрачния, състезателен начин, по който се назначават добри професионалисти, хора с почтеност в съдебната система.
Само след няколко години Омбудсманът Диана Ковачева забрави принципите си за плурализъм и беше назначена ТОТАЛИТАРНО досущ както Гешев, но с по-малко шум, за Омбудсман, когато тя беше единствен кандидат и никой друг не беше допуснат да се състезава за поста на обществен защитник.
Думи противоречащи на действията на Диана Ковечева!
Долу са нейните думи от интервю пред медия, които, обаче останаха без стойност
“Това е ключът за добра работа на ВСС. Промените в закона, които предлагаме, предвиждат именно това – ясна процедура за назначаване на членовете на ВСС.
В своите доклади Европейската комисия (ЕК) не е препоръчала пряк избор на членовете на ВСС. Тази тема се появи през март, когато обсъждахме с ЕК начина, по който да се направят промените за избора на следващия ВСС. Смятам, че сме на едно мнение с ЕК. Преките избори на членовете на ВСС не се ограничават само с прякото гласуване, а те включват и процедура по пряко номиниране, която предвиждаме в закона.
Даваме възможност на всеки магистрат да номинира свой фаворит. Това в никакъв случай не е ограничен и предрешен избор. Реформата, която предлагаме, се надявам да бъде добре оценена от ЕК”, подчерта Омбудсманът Диана Ковачева.
Сегашният ВСС няма да избира нов главен прокурор. “Още е рано за избор на главен прокурор, сега сме фокусирани върху промените в Закона за съдебната власт” смята тя.
“Според мен част от реформата в съдебната система е фактът, че на всеки 5 години се сменят членовете на ВСС, затова съм привърженик на мандатността. В бъдеще може да се обмисли намаляване на мандата на ВСС, може би 5 години са прекалено много, също може да се помисли за някаква вътрешна ротация.
Не бих се съгласила ВСС да се превърне в непостоянно действащ орган, защото той е натоварен с кадровата политика в съдебната система, това е много работа. Има десет постоянни комисии и тяхната работа не може да се свърши за един ден заседание в седмицата. ВСС трябва да е постоянно действащ орган”, казва Омбудсманът сега Диана Ковачева.
За условната присъда на бившата изпълнителна директорка на Държавен фонд “Земеделие” Калина Илиева, правосъдният министър коментира, че не е запозната с мотивите на съда. “Притеснява ме, че един млад човек се е отказал да учи, а е фалшифицирал дипломата си, смятам, че това е тревожно”, обясни Омбудсманът Диана Ковачева.
За работата на съдилищата правосъдният министър отбеляза, че около 93% от делата се решават в срок и завършват с осъдителни присъди, а този процент е висок.
“ЕК се интересува от знаковите дела. За братя Галеви ще бъде отразен фактът, че те са осъдени и че са се отклонили от изтърпяване на своето наказание. Този казус се отнася до МП, доколкото трябва да се даде отговор на въпроса необходими ли са промени в НПК”, обясни Омбудсманът Диана Ковачева.
Но тя смята, че не е необходимо да се променя НПК, според експертите, защото той е изцяло съобразен с европейските стандарти.
Последното твърдение е в абсолютно противоречие с присъдите на България за нарушение на чоевшнките права в Съда в Страсбург, които бяха получени точно по време на нейното управление.
ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ С ШЕФ – ОМБУДСМАНА ДИАНА КОВЧЕВА, ЩЕ УСВОИ САМО 47800 ЛЕВА ЗА ЕКСПОРТНИ СТРАТЕГИИ
Омбудсманът Диана Ковачева
Българският клон на “Трансперънси” изпрати отговор на въпросите на Биволъ относно обществена поръчка финансирана от еврофондовете за близо 500000 лв. Предмет на поръчката е изготвянето на експортни стратегии в много сектори на българската промишленост.
От организацията уточняват, че много внимателно преценяват “в каква степен обявените открити процедури за обществени поръчки съответстват на нейния профил на експертиза и на ясно заявените цели на организацията”.
Обяснява се, че “Прозрачност без граници” ще усвои само една десета част от парите, за да изготви “оценка за корупционната среда по системата на BPI и приложението на българското и международното законодателство за неподкупване на чуждестранни длъжностни лица” (пълният текст на становището е в приложения файл).
“И журналистите си бият негрите…”
Прозрачност без граници не приема “инсинуациите, че е участвала в непрозрачна процедура” и твърди също, че обвиненията за забавяне на отговора с една седмица са неточни – пише още в отговора.
Не става въпрос за процедурата на самия конкурс, която е открита, а за това, че не е изпратено обявление за възложена поръчка в Официален вестник на Европейския съюз. Това коректно и недвусмислено е посочено в първата публикация на Биволъ по темата и е даден линк към съответния цитиран документ.
Защо такова обявление не е било направено е въпрос, на който трябва да отговори ИАНСМП. ИАНСМП обаче държи на формалната процедура да получи официално питане по ЗДОИ, за да отговори. Нищо учудващо, именно така държавните институции бавят и крият обществената информация от гражданите.
Ако сдружението “Прозрачност без граници” разполага с тръжните документи и с информация защо е заобиколена Директива 2004/17/ЕО именно за поръчка, в която тя участва, ще сме благодарни да ги получим от него.
Относно второто обвинение в неточност, авторът разполага с доказателство, че е изпратил запитване до организацията по мейл още на 22 ноември или 7 дни преди да публикува втората статия. Междувременно колеги от сайта Медияпул безуспешно търсиха за коментар Омбудсманът Диана Ковачева, която е бивш изпълнителен директор на ПбГ и бъдещ министър на правосъдието.
Партньори без Трансперънси
Видно от регистрите, “Прозрачност без граници” и партньорите им от “Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление” са създали “Обединение Трансперънси и партньори” през август 2011 г.
Защо “бедният роднина”, който получава само десет процента от сумата е дал името си на това обединение е вероятно въпрос на пазарно позициониране.
Факт е обаче, че всички позиции в тази поръчка са спечелени от сдружения, в които управители са приближени на министър Нона Караджова лица: “ДЗЗД Обединение Експортни стратегии на Република българия” и “Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление”. По този въпрос няма коментар от Прозрачност без граници.
Друг интересен факт е, че в седем експортни стратегии, за които поръчката е спечелена от “ДЗЗД Обединение Експортни стратегии на Република България” няма предвиден антикорупционен десятък за “Прозрачност без граници” и съответно те ще останат без оценка за корупционната среда.
Беззащитни срещу желаещите да подкупват чуждестранни длъжностни лица остават следните сектори: “Производство на храни”, “Производство на напитки”, “Разработване на текстил и изделия от текстил”, “Производство на облекло, вкл. кожено, обработка на кожи”, “Производство на изделия от каучук и пластмаси”, “Производство на химични и фармацевтични продукти” и “Производство на неметални и минерални продукти”.
site:transparency.bg BG161PO003-4.2.1-001 OR “експортни стратегии” , или “Производство на мебели”!
„Прозрачност без граници“ на Омбудсмана Диана Ковачева краде от парите за здраве!
Асоциация „Прозрачност без граници“ се е впила в здравните институции чрез така наречения „Пакт за почтеност“, от който ще смуче близо 150 млн. лв.
Сдружението на Омбудсмана Диана Ковачева го е подписало с министъра на здравеопазването в оставка Десислава Атанасова уж с цел да осветлява спечелените проекти за европейските средства в качеството си на „независим наблюдател“. В документа обаче фигурира клаузата за конфиденциалност което изключва възможността информацията за корупция да излезе извън пределите на министерството. Така на практика излиза, че експертите, които трябва да отстранят корупционните моменти, се превръщат в най-квалифицираните в прилагането им. Схемата е за 147 978 554 лева, от които 22 196 783 лева са за сметка на републиканския бюджет (схемата се определя от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а поръчките по нея от Здравното – б.а.). Така „тежката артилерия“ Десислава Атанасова с помощта на „антикорупционните“ експерти определя какви ще са поръчките, правилата за избор на изпълнител, кои ще са доставчиците и съответно каква комисиона трябва да отделят.
Парите са предназначени за ранна диагностика на онкологични заболявания в държавни лечебни заведения, ремонт, реконструкция, обновяване на сградите помещенията (включително закупуване на линейки) в съответствие с одобрените Национална здравна стратегия 2008-2013 г. и Концепцията за преструктуриране на системата за болнична помощ на Република България за периода 2010-2017 г. Те включват и доставка на подходящо оборудване за тези сгради/ помещения. В далаверата участва пряко и ръководното звено на Оперативна програма „Регионално развитие“ в Строителното министерство. Така от министър на министър в здравеопазването въпросните 150 млн. лева отдавна са потънали в джобовете на избраните изпълнители. Не за пръв път „Прозрачност без граници“ участва в подобна схема. Още преди да стане министър на правосъдието, асоциацията на Диана Ковачева изпробва подобна формула в Министерството на регионалното развитие. Тя взе поръчка, според която десетина души на щат в сдружението и още трима специалисти от „Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление“ анализират стратегията за експорта в петнайсетина области – като се започне с производство на машини, оборудване и домакински уреди, на медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти и се стигне до радиотелевизионна и далекосъобщителна техника, както и за издателска и полиграфическа дейност.
Според сайта на българското представителство на „Прозрачност без граници“ основно целта на асоциацията е граждански контрол на институциите и създаване на стабилна мрежа от обществени коалиции, работещи по проблемите на борбата с корупцията. Изброени са все международни организации, които финансират организацията. Никъде не фигурират обаче нередности, които тя да е установила.
През 2012г. се чудех защо “Прозрачност без граници” се изказа толкова меко и направо безлично за най-безобразните и фалшифицирани избори от 20 години насам, а то какво било.
Омбудсманът Диана Ковачева е името на поредното алиби на Бойко Борисов.
Иначе, официално, дамата бе назначена за награда за новият министър на правосъдието, след това стана два пъти Омбудсман с гласовете на ГЕРБ като единствен кандидат (тоталитаризъм). Тя зае поста на Маргарита Попова в началото 2012г. Омбудсманът Диана Ковачева е изпълнителен директор на асоциация “Прозрачност без граници”, която е българският клон на международната неправителствена организация “Трансперанси интернешънъл”. Най-голямата цел на това сдружение уж е борбата с корупцията, а самата тя усвоява средства без да ги отчита публично.
В българския сайт на организацията буквално е записано, че тя е “политически безпристрастна коалиция с идеална цел, която осъществява дейността си посредством разширяващата се мрежа от национални представителства. Целта на организацията е да мобилизира структурите на гражданското общество и бизнеса, както и представители на академичните и правителствените среди в опитите си да намали корупцията на национално, регионално и международно равнище”. Трябва да признаем, че г-жа Ковачева е направила много хитър и смел ход, влизайки в правителството. Там тя ще може да се сбори с корупцията лице в лице. Нищо че лицето, срещу което младата юристка и нейната международна организация би трябвало да се борят, е същото, което я е поканило да стане министър. Пред Диана Ковачева се разкрива реална възможност да намали корупцията на национално ниво. Достатъчно е да прибира телефоните на премиера на всяко заседание на Министерския съвет. Това прави поне по два-три часа седмично неизпратени есемеси и неосъществени обаждания с разпореждания за различни назначения или спиране на митнически проверки. Ето едно реално противодействие на корупцията, с което българският клон на “Трансперанси” може да се гордее. Имам идея. На освободения от Диана Ковачева стол в “Прозрачност бед граници” да седне Цветан Цветанов, който е виден правозащитник, а освен това е и напълно прозрачен със своите шест апартамента и двайсетината банкови сметки, които се водят на тъста и тъщата…
Но да оставим иронията настрана. Мисля, че това назначение е много по-скандално от онова на забърсаната от околовръстното шашава министърка на здравеопазването. Скандално е, защото най-голямата неправителствена организация, чиято идеална цел е борбата с корупцията, на практика легитимира корупцията на управлението на ГЕРБ. Диана Ковачева ще стане министър на Бойко Борисов, който брани от митничари незаконната пивоварна на Мишо Бирата (вече удобен покойник). Сега ми става ясно защо от тази организация не обелиха и дума, когато вестник “Галерия” публикува записи, изобличаващи Борисов и Цветанов в корупция. Записите бяха направени от МВР със специални разузнавателни средства и сами по себе си представляваха най-директното доказателство за корупция на най-висше държавно ниво, което е виждало бял свят в медиите, и то на международно равнище. Лично аз не съм чувал за друг подобен случай, в който премиер и вицепремиер на някоя страна да бъдат уличени в корупция по такъв безспорен начин. Скандалът в България остана без последствия именно заради поведението на хора като Диана Ковачева и нейната организация. Във всяка нормална страна това би предизвикало падане на кабинета.
У нас корумпираните медии превърнаха скандала във фолклорен водевил, рапъри написаха песен, а конкретните факти за престъпленията на Борисов и Цветанов бяха заменени с думата “флашки”. Корумпираните неправителствени организации като “Прозрачност без граници” пък се направиха, че такъв скандал няма, и по този начин бе неутрализиран публичният натиск върху властта. Употребих думата корумпиран по отношение на “Прозрачност” не само заради съгласието на изпълнителния й директор да влезе в правителството.
Разследване на колегата Атанас Чобанов от сайта “Биволъ” показа, че само през октомври миналата година организацията на новата министърка на правосъдието е спечелила проекти за половин милион лева в сфера, която няма нищо общо с дейността на “Прозрачност без граници”. Те се финансират по Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” и се възлагат от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към Министерството на икономиката. От описанието на поръчката излиза, че българският клон на “Трансперанси интернешънъл” в следващите четири месеца трябва да изготви стратегията за експорта на промишлени стоки в следните области: “Производство на машини, оборудване и домакински уреди”, “Производство на медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти”, “Производство на канцеларска и електронноизчислителна техника и продукти и услуги в областта на компютърните технологии”, “Производство на електрически машини и апарати”, “Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели”, “Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия”, “Производство на мебели” и “Издателска и полиграфическа дейност, възпроизвеждане”, “Производство на превозни средства, без автомобили”, “Производство на метални изделия, без машини и оборудване”, “Производство на радио-телевизионна и далекосъобщителна техника”.
Това, разбира се, няма нищо общо с “намаляването на корупцията” на регионално, национално и международно равнище, а по-скоро представлява принос към нейното разширяване у нас.
Корупцията на “Прозрачност без граници” се осъществява и по още един, на пръв поглед перфиден, но доста арогантен начин. С организацията са свързани различни публични лица – социолози, политолози и анализатори. Техните анализи и коментари за управлението на Борисов през последните две години бяха подчертано манипулативни в полза на премиера и ГЕРБ. Хора, които до вчера се възмущаваха от корупцията на тройната коалиция, днес си затварят очите за очевидните безобразия на ГЕРБ, а на всичкото отгоре го правят от високи морални и принципни позиции. А то става дума за обикновен келепирец. И политолозите, както и социолозите се делят, общо взето, на две хранилки – едните при левите, другите при десните. Нищо че това тук няма нищо общо нито с политологията, нито със социологията, нито с лявото, нито с дясното. Смешното, може да кажем и тъжното, е, че всички тези хора с претенции превиха мекия си гръбнак пред Бойко Борисов и го обслужиха напълно, изцяло и някак прекалено доброволно. За пореден път се уверявам, че самият Борисов носи най-малката вина за състоянието, до което изпадна тази все по-нелепо изглеждаща страна. В управлението той не се държи по-различно от начина, по който играе белот или рита топка. Неговата терца винаги бие тяхното петдесет, той винаги вкарва гол, понеже вратарят услужливо се хвърля на другата страна, а България ще катастрофира за пореден път, защото всички ние дружелюбно ще му позволим да я запрати в пропастта и даже ще му помогнем да скочи навреме, та да не вземе да се пребие за едното нищо…
КАКВА ИРОНИЯ И КАКЪВ ПАРАДОКС!
Омбудсманът Диана Ковачева: Принципите ми са приемственост, прозрачност и диалог!
Омбудсманът Диана Ковачева
Надявам се да бъда човекът, който подава ръка за сътрудничество. Да достигна и да надхвърля високата летва на г-жа Попова.” Това каза новият министър на правосъдието Диана Ковачева в кулоарите на парламента веднага след като положи клетва.
“За мен е сериозно предизвикателство да поема ресор, какъвто е Министерството на правосъдието. Наясно съм, че за да бъде успешна съдебната реформа, трябва да има постоянен диалог. Утре ще се запозная с членовете на Висшия съдебен съвет, смятам, че съвместно ще посрещаме предизвикателствата”, допълни тя.
По-рано в пленарната зала Диана Ковачева обяви, че принципите на работата й ще са приемственост, прозрачност и диалог. Допълни, че е важно сътрудничеството със законодателната власт по изработването на очаквания нов наказателен кодекс и на промените в закона за имущество, придобито от престъпна дейност. Залагам на професионализма на представителите на съдебна власт, разчитам на тяхната подкрепа, допълни министърът.
В отговор на критиките на политици за взети от Асоциация “Прозрачност без граници” поръчки Ковачева заяви, че категорично отхвърля тезата, че организацията е участвала в непрозрачни проекти. Гарантирам за прозрачността на организацията, за нейния професионализъм, за безукорната й репутация, заяви Ковачева и отбеляза, че всички проекти са описани на сайта на фондацията.
Ковачева заедно с предшественика си Маргарита Попова отговориха на въпросите на журналисти какво e нужно, за да не се чуват реплики “Ние ги хващаме, те ги пускат” от премиера Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов. “Моята задача ще бъде да подкрепя съдебната система, да работя в диалог с тях. Разчитам, че в края на мандата съдебната система ще продължи да бъде независима, смятам, че тя е такава и сега”, каза Ковачева, а Попова допълни, че работата на съдебната система не се изчерпва с тази реплика.
Омбудсманът Диана Ковачева горда с масонския си произход и ГОРД член на Британската империя!
Порденото доказателство за соросоидния произход на Омбудсмана Диана Ковачева е, че Нейно Величество Кралица Елизабет II удостоява Диана Ковачева със званието „Член на ордена на Британската империя”
А най-голямата комедия е, че Диана Ковачева получава званието за усилия в борбата срещу корупцията и за установяване на върховенството на закона в България!
СМЯХ В ЗАЛАТА !
Нейно Величество Кралица Елизабет II удостоява Диана Ковачева (на снимката, заедно с доц. д-р В. Тодорова, доц. д-р М. Ганев и проф. д-р И. Илиева), бивш директор на Асоциация „Прозрачност без граници” и бивш министър на правосъдието, със званието „Член на ордена на Британската империя”. Диана Ковачева получава признанието заради неуморните си усилия в борбата срещу корупцията, за работата ѝ за създаване на по-прозрачна и независима съдебна система, и стремежа ѝ да гарантира върховенството на закона.
Орденът е признание и за усилията на Диана Ковачева в Асоциация „Прозрачност без граници” за подкрепа на прозрачността и почтеността по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес.
Работата на г-жа Ковачева като министър на правосъдието ще се запомни с приемането на Закона за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност през 2012 г., с който в България за пръв път се въвежда гражданска конфискация; с работата ѝ към налагане на стандарти за младежко правосъдие и ангажираността ѝ с проблемите на британски граждани, собственици на имоти в България. Сред запомнящите се постижения на Диана Ковачева в Асоциация “Прозрачност без граници” са наблюдението на строежа на магистрала Тракия и организирането на кампании срещу купуването на гласове.
Диана Ковачева ще получи указ, подписан от Нейно Величество Елизабет II, и почетен орден, връчен от британския посланик Джонатан Алън по време на официална церемония в резиденцията на посланика в София. Новината е публикувана и на интернет страницата на британското правителство.
Званието „Член на ордена на Британската империя” се връчва за значими постижения или изключителни заслуги към обществото, които биха били пример за останалите.
Джонатан Алън, посланик на Великобритания в България, каза:
За мен е удоволствие, че Нейно Величество Кралицата удостоява Диана Ковачева със званието „Член на ордена на Британската империя”. В професионалния си път Диана Ковачева е непоколебим поддръжник на прозрачността и върховенството на закона. Като министър, тя ускори реформирането на съдебната система, включително и въвеждането на електронното правосъдие. Съдебната реформа е жизнено важна не само за сигурността и благосъстоянието на България, но също така и за партньорите ѝ, като Великобритания, върху които тези реформи имат пряко отражение. Диана Ковачева постигна много и без съмнение ще продължи да бъде двигател за положителни резултати и в бъдеще. Радвам се, че тя прие отличието.
Диана Ковачева, Член на ордена на Британската империя, коментира:
За мен е изключителна чест да приема такова високо признание и да бъда удостоена с ордена „Член на Британската империя” от Нейно Величество Елизабет II. Приемам тази престижна награда с огромна благодарност и със съзнанието, че тя ме задължава да работя неуморно и все така последователно за ценностите, в които вярвам. За мен това е не само привилегия, но и голяма отговорност. Такъв успех не може да бъде резултат от самостоятелни усилия. В този смисъл отличието е и за колегите ми от „Прозрачност без граници” България и за екипа ми от Министерство на правосъдието. Тяхното доверие и всеотдайност винаги са били източник на вдъхновение и кураж. Възползвам се от случая да благодаря на Негово превъзходителство посланик Джонатан Алън за искрената и добронамерена подкрепа.
За Ордена на Британската империя
Орденът на Британската империя се присъжда за изключителни заслуги и постижения в областта на изкуството и науката, за принос към обществото извън държавната служба и за работа с различни благотворителни организации и организации, ориентирани към подобряване благосъстоянието на хората.
До сега този орден е даван само на заслужили либерали и неокомунисти.
Орденът е учреден на 4 юни 1917 г. от крал Джордж V и има пет степени. Присъжда се както за граждански, така и за военни заслуги.
Петте степени на Ордена в низходящ ред са:
Рицар или Дама на големия кръст на Ордена на Британската империя (GBE)
Рицар командор, (KBE) или Дама командор на Ордена на Британската империя, (DBE)
Командор на Ордена на Британската империя (CBE)
Офицер на Ордена на Британската империя (OBE)
Член на Ордена на Британската империя (MBE)
Днес Орденът на Британската империя е рицарски орден на британската демокрация. Единственият критерий за присъждането му в наши дни е ценен принос в широк кръг от сфери. Граждани на други държави също могат да бъдат удостоявани с почетно звание за заслуги към Обединено кралство и британския народ. В наши дни Орденът на Британската империя има над 100000 членове по целия свят.
Официалният параклис на Ордена се намира в катедралата Сейнт Пол. Неговият девиз е „За Бог и империята”.
Кан Кубер, син на Кубрат, брат на Аспарух заселва народа си в Македония през 7 век
Кан Кубер е български владетел, син на кан Кубрат, брат на кан Аспарух и член на династията Дуло (Curta, Florin, 2006, Пламен Петков, 2007).
След 660 г. под ударите на хазарите се разпокъсва Стара Велика България. Двама от синовете на кан Кубрат, Аспарух и Кубер, поемат със своите орди на запад като се заселват – кан Аспарух в делтата на р. Дунав, а кан Кубер в бившата римска провинция Панония около Срем.
Според византийските хронисти Теофан и Никифор, кан Кубер е четвъртият син на Кубрат, който се заселва в Панония. По род Кубер бил българин (τῶν Βουλγάρων), както е казано изрично в един наслов, свързан с неговата дейност.
Така или иначе с пълно основание редица изследователи говорят за Куберова България и посочват различни периоди на нейното съществуване – от идеята, че е било доста кратко, до идеята, че е престанала да същестува чак, когато се е обединила с България при Крум и неговите наследници през първата половина на IX в.
Според хронистите Теофан и Никифор „Чудесата на св. Димитър Солунски” разказват, че когато се разселвали синовете на Кубрат, четвъртият син, чието име не споменават, отишъл в Панония и станал подвластен на аварския хаган.
От 626 г. на територията на Панония освен българите на кан Кубер се струпват авари и много византийски войници, пленници на хаганата – траки, илири и гърци от Тракия, Мизия, Дакия, Дардания, Родопа, Превалитана и др. Те се смесват, в резултат на което стават огромен и многоброен народ към земите на Византия.
По-късно, през 680 г., кан Кубер прави опит за военен преврат в Аварския хаганат с цел да завземе централната власт начело с неговите българи, подкрепени от други племена и от византийските пленници на хаганата. След неуспешния опит за преврат той е принуден да се насочи на юг, към земите на Византия.
КАН КУБЕР – ФЕДЕРАТ НА ВИЗАНТИЯ
Кубер сключва мирно споразумение с Византия, като поема ангажимента да изпълнява функцията на федерат и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле), намиращо се в днешната Македония. Според летописците на „Чудесата на св. Димитър Солунски“, по пътя към Византия кан Кубер води шест сражения с аварите, които побеждава, подпомогнат от неговите военачалници Мавър и Терасий (В. Златарски, 1970). За тях научаваме от техните печати, открити на територията на Македония.
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РОДСТВЕНАТА ВРЪЗКА НА КАН КУБЕР С КАН АСПАРУХ
Такова свидетелство намираме в един от надписите на мадарския конник, направен към 705 г. Той гласи: „ …на българите … и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си) … негов един …чрез договор вождът Тервел даде на императора …5 хиляди …императорът заедно с мене победи добре””.
От този надпис могат да се направят няколко извода:
Доказано е, че този надпис е на кан Тервел (700-721);
Макар и оскъден, надписът подсказва за връзките на българите от Куберова и Аспарухова България по времето на кан Тервел;
Текстът: „…На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха…“ (Бешевлиев,1979) е доказателство за родствената им връзка и за взаимоотношенията между кан Тервел и чичо му кан Кубер по отношение на съюза му с Юстиниян ІІ, както и за недоверието към него и неговите обещания.
ОБЛАСТ В МАКЕДОНИЯ ПОЛУЧАВА ИМЕТО БЪЛГАРИЯ
През 679 г. основната част от Куберовите българи се спускат от Панония на юг и се заселват в Керамисийското поле (триделното поле на Битоля, Прилеп и Лерин). Тази област става известна във византийските хроники под името „България”, (Βουλγαρία), а нейните жители – „българи” (Βούλγαροι).
Така наред с названието България, което се употребява за означаване на българската държава в Мизия, се появява и още едно название България за означаване на областта, заета от Кубер. И наред с името българи, употребявано за Аспаруховите българи, се появява и друго българско име за означаване на поданиците на Кубер.
Употребата на названията „България” и „българи” е ясно доказателство за това, че въпреки смесения характер на народа, доведен от Кубер след изселването му от Панония, в него е преобладавал българският елемент.
Според една хипотеза, по-късно, земята в Македония започва да носи името Берзилия, по-името на българското племе берсили, което явно е било водещо.
НЕУСПЕШЕН ОПИТ НА КАН КУБЕР ДА ПРЕВЗЕМЕ СОЛУН
През 680 г. кан Кубер прави опит за превземане на Солун и на византийските земи около него. Според проф. В. Златарски през 687 г. за целта в Солун кан Кубер изпратил Мавър, най-видният от военачалниците му, който бил много хитър и освен на български говорел още на гръцки, латински и славянски. Пред градските власти на Солун заявил, че е избягал от Кубер и че бил негов противник. Властите го приели най-радушно, поверили му стражата на града, а императорът го провъзгласил за патриций и проконсул. За да си създаде своя войска, съгласно решението на съвета при Мавър идвали и други българи, привидно като бегълци. Така той събрал голям брой бойци под своя команда. Но въпреки голямата тайна, намеренията на Мавър и Кубер достигнали до властите, които от своя страна съобщили вестта в Константинопол. За защита на града бил изпратен адмирал Сисиний с флотата му, който наредил на Мавър да дойде с хората си в неговия лагер, а после го качил на кораб и го изпратил при императора. Така намерението на Кубер да овладее отвътре Солун пропаднало.
След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. Васил Златарски около 687 г. някои от българите на кан Кубер се преселват в земите на изток от Струма.
След тези битки кан Кубер сключва споразумение с представители на императора на Византия Константин IV Погонат (668-685) за заселване под планината Кисос (днес Хортач) в Халкидика, недалеч от Солун.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗРУШЕНИТЕ ОТ ВАРВАРИТЕ И СТРОИТЕЛСТВО НА НОВИ СЕЛИЩА В МАКЕДОНИЯ ОТ КАН КУБЕР
Археологическите проучвания на територията на днешна Македония показват солидно прабългарско присъствие. Установявайки се на земите на днешна Македония, кан Кубер започва възстановяване на разрушените от варварските нашествия римски и византийски градове, за което свидетелстват многобройни археологични проучвания. Куберовите българи строят и нови селища и аули.
През 808 г. при управлението на кан Крум, който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода Дуло (Йордан Андреев, Милчо Лалчев, 1976), българските войски достигат Сяр.
Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България.
През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-големият син на Симеон Велики, срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, като помнят как е потушен бунтът от Борис I, се виждат принудени да напуснат държавните граници и да завоюват нова територия при град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир на Синьо море (Васил Златарски, 1971).
Съкровището на Куберовите българи, с. Врап, днешна Албания.
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с българско златно съкровище от Наги Сент Миклош, с Преславското златно съкровище и с находките от района на Плиска – Мадара – Шумен, с Добруджа и т.н.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически комитет”
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Та да стане ясно как се управлява съдебна система в България. Назначаваш си послушковци за председатели, които разпределят “важните” дела в съда на “сигурни” съдии, които знаят “правилните” решения. А когато им свършат позволените от закона мандати, не правиш демократична процедура, а номинираш един единствен “благонадежден” кандидат за поста, който “случайно” се оказва най-близкото протеже на предния … главен прокурор, омбудсман, окръжен председател на съда в Пловдив и т.н.
Та долу ще ви разкажем една гербаджийска приказка с очакван край от един от най-важните ни съдебни окръзи в последните 12 години!
Надолу продължава разследването ни с разкритията за шуробаджанашките връзки на върха в съдебен окръг – Пловдив.
Не спирайте да четете, защото надолу става ясно как съпруг и съпруга от Асеновград – Иван Шейтанови Розалия Шейтанова, по времето на ГЕРБ превземат председателските места в Окръжен съд- Пловдив и Районен съд – Асеновград – най-голмият районен съд в съдебен окръг – Пловдив.
Освен това става ясно и на какво ново е “грамотността” на магистрата…
РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА СЕ ЯВЯВА С КОНЦЕПЦИЯ БУКВАЛНО КОПИРАНА ОТ НЕГОВАТА И ПОЛУЧАВА МАНДАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ.
съдия розалия шейтанова
Съдия Розалия Шетанова
Т.Е. ДВАМАТА ЕДИНСТВЕНИ КАНДИДАТИ СЕ ЯВЯВАТ НА КОНКУРСА С ЕДНА И СЪЩА КОПИРАНА КОНЦЕПЦИЯ И ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ СЕ ОТКАЗВА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ. Вижте подробности ТУК!
Този сценарий май ни е познат от назначението на Гешев за главен прокурор след мандатите на Цацаров, когато цацаров по абсолютно същия начин си назначи наследника без да допуснат нито един друг кандидат за поста.
НА КОЙ СА ХОРА И ОТ КОЙ ДА СЕ УЧАТ… НА ГЕРБ? НА ЦАЦАТА?
РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА е съпруга на ИВАН ШЕЙТАНОВ – председателя на най-големия районен съд след пловдивския в съдебния окръг – АСЕНОВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
КАК С ПРЕПИСВАНЕ СЕ СТАВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ !
МНОГО ИНТЕРЕСНИ РОДНИНСКО-ЛОБИСТКО-ШУРО-БАДЖАНАШКИ ВРЪЗКИ ОКОЛО ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА НАМЕРИХМЕ НА ВЪРХОВЕТЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД.
Новата председателка на Окръжен съд – Пловдив – Розалия Шейтанова е съпруга на съдия Иван Шейтанов – председател на Районен съд – Асенопвград, за който сме ви говорили много . Тя реално се води негов началник, което е меко казано конфликт на интереси.
Провероихе и декларациите, оказва се, че те нямат абсолютно нищо – нито съпругът – Иван Шейтанов, нито жена му председаътелката на Окръжен съд- Пловдив – Розалия Шейтанова. И се питаме ние , как той и тя карат немски возила за над 50 бона в евро , като нямат никакви доходи освен заплатата им, която не е достатъчна да покрие дори лизинга на автомобилите им. Друг път се оправдават с богат съпруг, но тук и двамата са председатели на съдилища и двамата .
ТУК ДОЛУ са декларациите на двамата председатели на съдилищата Окръжен съд- Пловдив и Районен съд – Асеновград-. СЪПРУЗИ !!!
Предполагаме , че ще назначи и внучка си в съдебната система ! И как е възможно доказани кадровици да участват при изпитването на съдиите и да ги оценяват ??? Защо е кадовик ли? Четете надолу !
В Пловдивски съдебен окръг – бастион на фракцията на Пеевски, Борисов , Гешев и Цацаров в съдебната система, стават доста странни неща , но там със сигурност едноличен господар е Пеевски, а не Прокопиев и Лозан Панов!
Историята !
Неочакваното назначение на Розалия Шейтанова за председател на Окръжен съд – Пловдив не мина без грандиозен скандал !
Розалия Шейтанова – председател на Окръжен съд – Пловдив
Тя беше хваната, че е преписала дословно концепцията си от предния председател – Веселин Хаджиев, който случайно беше единствения опонент (кандидат) за председател на Окръжен съд Пловдив. И пак “случайно” той се отказа преди избора ! Не ви ли прилича на нагласен схема. По същата схема , по която ни пекат нас обикновените данакоплатци в съдебните уреждения, окупирани от такива.
Работата поне за нас е ясна като бял ден !
Случайно са се събрали Цацаров, Гешев, Борисов и Пеевски и са решили новията председател на Окръжен съд – Пловдив да е пак техен човек и да не се поемат никакви рискове да изтърват кокала.
И да не забравяме, че предишния председател – Веселин Хаджиев е наследник на Сотир цацаров на мястото на председател на Окръжен съд – Пловдив, който след като стана главен прокурор по предложение на Цветан Цветанов оваканти мястото.
И така, след като са се срещнали са се разбрали да сложат друг техен човек за следващия мандат за да не се набиват на очи с три поредни мандата на Хаджиев, но тъй като според нас г-жа Розалия Шейтанова е била поредната “Проста кърджалийска п…а” в обкръжението на Борисов е трябвало да накарат Веселин Хаджиев да напише една концепция, с която да участват и двамата, като така да симулират конкуренция, демокрация и плурализъм за пред хората и съгласно уговорката , Хаджиев да се откаже точно преди избора, и да остане само тя – Розалия Шейтанова.
Не ви ли напомня на същия сценарий , по който избраха Гешев – единствен кандидат ! И което предизвика и продължава да предизвиква критиките на Европейската Комисия .
Доказатлство, че Пловдивският съд е бастион на ГЕРБ, Пеевски и Гешев/Цацаров е че преди избора Лозан Панов ( водач на другата фракция – на Психо-десните, Сорос, Америка за България и Прокопиев) путува по спешност да убеждава съдиите да гласуват за друг кандидат, който всъщност дори не получава номинация от съдиите в Окръжен съд – Пловдив. Всички до един номинират протежетата на Пеевски и ГЕРБ, явно с ясното съзнание, че те всъщност представляват един и същи човек и едни и същи лобистки интереси.
Особено доказателство от свой виде е фактът, че Пеевските медии – БЛИТЦ скочиха да защитават съдиите в Пловдив, който според тях можели да изберат който си поискат без да им се държи сметка. така разбирали те тяхната независимост. Никой да не им казва нищо за нищо. Даже законът…
Но пък при проверката на концепцията на кандидата Розалия Шейтанова са открити съществени съвпадения с концепцията на кандидата Веселин Хаджиев, подадена през април 2018 г.?!
Но пък при проверката на концепцията на кандидата Розалия Шейтанова са открити съществени съвпадения с концепцията на кандидата Веселин Хаджиев, подадена през април 2018 г.?! Съвпаденията в текстовете на двете концепции са толкова фрапантни, че могат да се извършат единствено с операцията „копи-пейст“ на текста от едната концепция и пренасянето му в другата концепция. Проверяващите се съмняват, че тя изобщо е авторът. И се чудят дали кандидатът Шейтанова има собствени идеи и дали е наясно с копираните идеи, защото при пренасянето на текста не са извършени дори корекции на пунктуационните грешки – на места абзаците започват с тире, на други липсва, а на трети им думи, като в средата на общото словосъчетание присъства главна буква. Така за първи път пред Съдийската колегия ще се изправи кандидат, желаещ да заеме ръководната длъжност на третия п Окръжен съд в страната, който се явява с „копи-пейст” концепция на друг кандидат. А магистратите се питат дали тази д просто поредната „калинка”, която ще бъде пробутана на висок пост. Освен това съдиите в Общото събрание на Окръжен съд – Пловдив, проведено на 19.06.2020 г., за първи път провеждат тайно гласуване за кандидатите и част от изказванията са за това, че съдиите не следва да се крият и страхуват от изразяване на мнение или вота си. Говори се и за това, че кабинети на съдиите са обикаляни предварително, за да им се обяснява какво трябва да бъде направено на това събрание. Тези действия, както и копираната концепция на кандидата, явно водят и до извода, че на събранието е оказан съществен натиск да бъде подкрепен този кандидат. До този момент в историята на ВСС е имало само два случая на констатирано преписване от кандидати за ръководители абзаци от други концепции, но те са претърпявали неуспех. За първи път обаче явно става дума за дословно преписване концепция. Съдийската колегия на ВСС е крайно време да се намеси решително!
Разбира се, че ВСС не се намеси решително, те се намесват решително само, когато трябва да защитят свои хора, както когато например адвокат Петър Низамов от Бургас беше осъдил няколко пеевски сайта. Тогава ВСС вместо да защити съдията, който беше подложен на публичен линч и унижение, обиди и всичко от репертоара на СИК-аджията Бойко , те го заведоха на дисциплинарна комисия защото решил по вътрешно уибеждение , по закон, но в техен уьърб.
След това публично нахокване на съдия Калин Кунчев от Бургас, който между другото не за пръв път скача на пеевските лобисти, защото още като младши съдия пише особено мнение срещу решние на тогава още съдията Сотор Цацаров. Та след това, делата на адвокат Низамов срещу пеевските медии в Бургас се разпределниха “случайно” на един и същи съдебен състав в следващата инстанция – Бургаски Окръжен съд и нещата “си отидоха на мястото” . Всички осъдителни решнеия срещу техните медии : Бургас НЮз (Милен Димитров – досетата Червеи) , Бургас иНфо (ГЕРБ и кмета Димитър Николов) , Е- Бургас (БСП-Бургас и покойника Мосинов) , Флагман.бг (Валери Симеонов и Катя и Валентин Касабови) …. бяха оправдани …
Другата възможност пък е съдия Хаджиев да се отказал да се кандидатира под натиск, след което просто казал на “неговите хора” в съдийската колегия на ПОС , че на негово място ще е Ропзалия Шейтанова , а това всуъщност е той, всъщност е цацаров, всъщност е ППеевски и Бойко Борисов. В такъв случай е дал просто концепцията си на Шейтанова, която явно няма свое мнение и подопбно на колаборантското БЗНС по време на Бай Тошо е приела концепцията на предшественика си. Ето за такава независимост и демокрация става дума в Пловдивския окръжен съд. Показват им кой е техния човек и после се гласува под строй. Та нали те са си ги назначавали тези съдии…
ХРОНОЛОГИЯ :
17 април 2013
Шефът на съда, оправдал Цветанов за клевета,
може да бъде повишен
Пловдивските съдии имат друг фаворит за окръжния съд в града, но ВСС
клони към Веселин Хаджиев
Председателят на Пловдивския районен съд
(ПРС), оправдал ексвътрешния министър Цветан
Цветанов по делото за клевета, заведено от
съдия Мирослава Тодорова, е фаворит за
ръководния пост в Окръжен съд – Пловдив,
овакантен от Сотир Цацаров, който на 20
декември м.г. бе избран за главен прокурор.
Макар че Веселин Хаджиев няма нито един
работен ден във втория по големина окръжен съд
в страната, той се ползва с подкрепата на поголямата част от членовете на Висшия съдебен
съвет (ВСС), сочат източници от съдебната
система.
Името на Хаджиев се завъртя в пловдивските медии като вероятен претендент за ръководния пост на
окръжния съд веднага след като Цацаров, който пък бе смятан за предпочитания кандидат на ГЕРБ,
спечели конкурса за главен прокурор.
Преди това Цацаров бе изслушан от ВСС и в отговор на въпрос призна, че Хаджиев му епредоставил
достъп до делото за клевета срещу Цветанов още преди то да бъде разпределено на съдия-докладчик.
“Прочел съм го, помолих председателя на Районния съд (Веселин Хаджиев – бел.ред.) да ми го
представи. Най-малкото заради съществения медиен и обществен интерес. Прочитането е било преди да
е определен съдията-докладчик. От там насетне той е работил повече от самостоятелно”, заяви
настоящият главен прокурор на 20 декември м.г. преди да събере категорична подкрепа от кадровиците в
съдебната власт.
Въпросното дело бе решено в полза на Цветанов в края на октомври 2012 г. от зам.-председателя на
Районния съд в Пловдив Екатерина Роглекова, след като Върховният касационен съд (ВКС) го прати там
заради факта, че Тодорова е съдия от софийския район и е била зам.-председател на Софийския районен
съд, който първоначално трябваше да го разгледа.
Предстои казусът да бъде разгледан на втора инстанция именно от Окръжния съд, който Цацаров
доскоро оглавяваше.
В едно от предварителните изслушвания пред ВСС той дори сподели, че колегите му в Пловдив били
сигурни, че делото за клевета срещу Цветанов ще бъде разпределено точно в техния район.
“Аз не мога да влия на върховните съдии. Ако трябва да съм честен, председателят на Районния съд
(Веселин Хаджиев – бел.ред.) беше човекът, който ми каза: “Ще видиш, че това дело ще дойде при нас.
Помни ми думата.” И то така се случи”, заявява настоящият главен прокурор пред Етичната комисия в
съдебния съвет, видно от стенограмата от изслушването му няколко дни преди избора.
9.10.2020 г. Шефът на съда, оправдал Цветанов за клевета, може да бъде повишен – Mediapool.bg
https://www.mediapool.bg/shefat-na-sada-opravdal-tsvetanov-za-kleveta-mozhe-da-bade-povishen-news205389.html 2/2
Предвид очевидно близките отношения на Цацаров с Хаджиев и огромната подкрепа, която първият
събра като кандидат за главен прокурор, изборът на нов председател на Пловдивския окръжен съд
изглежда предизвестен, подобно на процедурите за шефове на Върховния административен съд (Георги
Колев – бел.ред.) и на Софийския градски съд (Владимира Янева – бел.ред.), коментираха
пред Mediapool магистрати в сряда. И в двата случая имената на избраните впоследствие съдебни
ръководители бяха обвързани в публичното пространство с очакванията, че ще спечелят заради
близостта си с бившите управляващи и по-конкретно с бившия МВР шеф Цветанов.
В същото време другият кандидат – Симеон Захариев, е подкрепян от цялото ръководство на
Пловдивския апелативен съд (ПАС), където в момента е командирован.
“Намираме, че кандидатурата на Симеон Захариев е по-подходяща. Тя се отличава, от една страна, с
дългогодишната му принадлежност към органа, изборът на чийто ръководител предстои. Симеон
Захариев е съдия в Окръжен съд – Пловдив от десет години и познава отлично съда, както от
професионална, така и от организационна гледна точка. Запознат е с кадровия потенциал и личните
качества на всички съдии и служители, с по-голяма част от които има личен и непосредствен контакт, като
работи отлично в този екип.
От друга страна съдия Захариев притежава и разнообразен организационен и управленски опит. Същият
две години е бил част от ръководството на Окръжен съд – Пловдив, през който период организацията на
работа в Търговското отделение, ръководено от него, бе на много високо ниво. Към това следва да се
добави несъмнено и опита му като зам.-административен ръководител в районен съд”, се казва в писмо
от ръководството на ПАС, качено на сайта на ВСС.
Те определят и Хаджиев като много добър професионалист, но изтъкват факта, че никога не е работел в
Окръжен съд – Пловдив. Той започва работа като съдия в ПРС през 2000 г., като 4 години по-късно вече е
него председател, какъвто е и до днес.
Съмненията за пореден нагласен избор се засилват и поради обстоятелството, че конкурсът за
председател на Пловдивския окръжен съд приоритетно е изтеглен пред други, открити по-рано през 2012
г. Такъв е случаят с надпреварата за поста на председател на Районния съд в Сандански, която така и не
е завършена. Ръководният пост там бе овакантен през миналата есен от Димитър Узунов, който бе избран
за член на ВСС от парламентарната квота.
18.04.2013
Изборът на наследника на Цацаров в Пловдивския Окръжен съд се превърна във фарс. Протежето на ГЕРБ – Веселин Хаджиев е новия председател.
Въпреки подкрепата на апелативните съдии за Симеон Захариев, ВСС избра другия кандидат.Висшият съдебен съвет очаквано посочи за шеф на Окръжния съд в Пловдив близкия до главния прокурор Сотир Цацаров Веселин Хаджиев. С огромно мнозинство от 19 гласа (дори повече отколкото гласуваха за новия обвинител № 1) членовете на съвета предпочетоха наследникът на Цацаров да бъде съдия без нито един трудов стаж на окръжно ниво. Хаджиев, който днес впечатли мнозинството във ВСС, досега бе шеф на Районния съд в Пловдив.
Конкурентът му – Симеон Захариев е окръжен съдия от 10 години, а от 2011 година е командирован в Апелативния съд в града. Освен това кандидатурата му бе подкрепена от цялото ръководство на Апелативния съд в областния град с мотив, че отлично познава работата на окръжния съд. Съдиите посочват, че колегата им успешно е ръководил Търговското отделение на съда, бил е заместник-районен съдия в Пловдив. „В този смисъл приемаме, че той е по-познатата, по-предвидимата и в този смисъл по-приемливата и по-подходяща кандидатура за длъжността”, заключват апелативните съдии.
Въпреки това след близо два часа изслушване на всеки кандидат, членовете на съвета предпочетоха да повишат шефа на Районния съд. Името му нашумя след като през декември Сотир Цацаров призна, че е чел делото за клевета, заведено от бившия шеф на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова срещу ексвътрешния министър Цветан Цветанов, преди то да бъде разпределено на съдия-докладчик.
„Прочел съм го, помолих председателя на Районния съд (Веселин Хаджиев – бел.ред.) да ми го представи. Най-малкото заради съществения медиен и обществен интерес. Прочитането е било преди да е определен съдията-докладчик. От там насетне той е работил повече от самостоятелно“, каза тогава бъдещият главен прокурор, с което на практика доказа „сивите” правомощия на административните ръководители в системата.
Хаджиев се прочу и с пророческите си способности, след като Цацаров призна, че му споделил: „Ще видиш, че това дело ще дойде при нас. Помни ми думата.“ И то така се случи“, заключи Цацаров през декември.
Именно в подопечната институция на Хаджиев Цветанов бе признат за невинен от зам.-председателя на съда Екатерина Роглерова, която преобърна практиката на ЕСПЧ и постанови, че министърът изказал мнение като гражданин. Така новият председател на Окръжния съд в Пловдив ще се сблъска за втори път с делото Тодорова-Цветанов, тъй като защитата на съдийката обжалва оправдателната присъда и делото попадна в горестоящия съд.
В концепцията си Хаджиев е заложил създаване на регистър за отводите на съдиите по делата, тъй като според него много негови колеги не мотивират отводите си или ги мотивират с общото „предвид създавадената обществено мнение по отношение на конкретен съдия или цял съд”.
В същото време е публично известно, че по делото за клевета в Цветанов съдиите от Окръжния съд се отвеждат от няколко месеца и затова процесът не може да започне.
Хаджиев спомена и конкретния процес. Кандидатът обясни, че случайното разпределение на делото е проверявано от инспектората, който излязъл миналата седмица с акт, че няма нарушения. Остана без коментар констатацията от доклада на ВСС, че случайното разпределение може да е неслучайно и за това да не остава следа.
В подкрепа на фаворита на Цацаров се изказаха трима от членовете на съвета, които посочиха стандартните похвали. Димитър Узунов заяви, че Хаджиев бил един от създателите на Форума на съдилищата (на чиито форум миналата година присъства и вътрешният министър Цветанов, като началото на събитието дори закъсня, за да изчака пристигането му), бил участник и в магистратския съвет към Министерството на правосъдието. Организацията в Районния съд в Пловдив, според Узунов, била великолепна. Именно този съд бил най-проверяваният от Инспектората. Милка Итова пък обясни, че като бивш инспектор била впечатлена, че въпреки голямата си натовареност съдиите в там работят ритмично, благодарение на организацията и изключителните професионални и административни умения на Хаджиев. Михаил Кожарев добави, че концепциите на двамата кандидати били сходни и за тях постът е предизвикателство, защото ще заварят „една добре подредена къща”. Кожарев посочи, че се застъпва за Хаджиев заради „иновативните му виждания” и заради това, че е отчел конкретните слабости в работата на окръжния съд.
В подкрепа на Захариев взе думата шефът на ВКС Лазар Груев, който започна изказването си с уточнението, че този избор на ВСС е от особено значение заради „мястото, значението и интензитета на работа” на съда, както и заради „досега достигнатото ниво”. Груев отбеляза, че рядко се случва цялото ръководство на горестоящ съд да изрази подкрепата си към една от кандидатурите за поста. Председателят на Върховния касационен съд заяви, че ще се солидаризира със становището на съдиите от Пловдив, в което е записано, че Симеон Захариевв няма нито един отменен съдебен акт в последните години. Напомни и, че магистратът е преминал всички нива в съдебната система. Груев разказа също, че преди известно време зам.-председателят на ВКС го попитал дали да не покани съдия Захариев да бъде командирован в касационния съд. Съдията обаче отказал с довода, че предпочита да работи в Пловдив, а и сметнал, че заради командироването си в апелативния съд в Пловдив втора командировка във ВКС би създала лошо впечатление на колегите му от системата.
Калин Калпакчиев бе единственият член на съвета, който обоснова предпочитанията си за Симеон Захариев, който по думите му, имал няколко предимства – по-дълъг опит в системата, отличните му резултати като съдия и разнообразието от дела, които е разглеждал, включително като окръжен съдия. 10-те години работа в Окръжния съд пък биха създали „дух на доверие” в колегите му, ако той оглави съда. Калпакчиев подчерта, че според него преминаването от една административна длъжност веднага на друга не е добра практика в съдебната система и създава „съдебна номенклатура” (бел ред. от шеф на районния съд Хаджиев става шеф на окръжния). Освен това, според него, води до изчерпване на енергията за промяна.
Колегите му обаче очевидно не бяха съгласни и 19 от тях подкрепиха фаворита на Цацаров, без да намират за нужно да обяснят защо избират районен съдия за административен ръководител на съдии от висшестоящата съдебна инстанция. Само шестима гласуваха за кандидатурата на Захариев.
Подмяната на измененията в Конституцията, чиято цел бе да разкачат кадровите решения за съдиите от прокурорите и да гарантират независимост на съда и минимална отчетност на прокуратурата, предизвика възмущението на съдийската общност. Десетки съдии с тоги излязоха пред Съдебната палата в София и настояха за реална съдебна реформа, а безпрецедентният протест бе последван от ден на отворените врати в съдилищата в цялата страна. И докато в София съдийският протест бе посрещнат от граждани със скандирания “Достойни сте” и “Ние сме зад вас”, то в другите големи областни градове сякаш съдийското недеволство не съществуваше.
Бърза справка в сайта на Съюза на съдиите, чиято бе инициативата съдиите да отворят съдебните зали и да говорят с гражданите за необходимостта от реформа в управлението на системата, показва, че освен в София акцията е подета в още 10 града – Благоевград (в Окръжния и Районния съд), Враца, Габрово (съвместно със съдии от Севлиево и Дряново), в районните съдилища в Лом, Луковит, Нови Пазар, Разлог и Своге, в Окръжните съдилища в Русе и Търговище.
Знакът на правосъдието – везната, не се появи нито в Пловдив, нито във Варна, Бургас или Велико Търново, където се намират останалите апелативни съдилища. Липсата на активност сред съдииите там не е просто случайност, а резултат от дългогодишната кадрова политика по целесъобразност на Висшия съдебен съвет (ВСС), обяснена в изказване на Румен Боев в края на миналата година. На 17 декември по време на дискусията по избора на председател на Софийския апелативен съд (САС) Боев се опита да убеди колегите си, че Съветът има практика да не избира кандидати за административни ръководители на съдилищата, подкрепени от редовите съдии. Богата практика кадровият орган да инсталира председатели на съдилища действително има и именно в нея се крие разковничето на оглушителната липса на реакция от страна на съдиите в областните градове. Председатели, избрани с предварителни договорки, спуснати от лобитата във ВСС, не биха могли да акумулират реформаторската енергия на редовите съдии, защото изборът им цели точно обратното – гарантирано послушание на съдиите в цели апелативни райони.
В мандата на този ВСС, доминиран от главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, бяха избрани ръководителите на Апелативните съдилища в Пловдив, Варна, Велико Търново и Бургас за следващите пет години. А конкурсите преминаха под знака на предварително известни фаворити и съмнения около кандидатите, които проформа бяха проверени и не получиха ясен отговор.
Районът на главния прокурор
В средата на април 2013 г. ВСС трябваше да избере наследник на Сотир Цацаров на поста председател на Окръжния съд в Пловдив. В конкурса участваха двама кандидати – окръжният съдия Симеон Захариев, командирован по предложение на апелативните съдии в Апелативния съд в Пловдив, и тогавашният председател на Районния съд в града Веселин Хаджиев.
Какво се знаеше за кандидатите? Съдия Хаджиев бе фаворит за поста, близък до главния прокурор, и известен най-вече с факта, че бе занесъл в качеството на председател на Районния съд на ръка на Цацаров, тогава председател на Окръжния съд, делото за клевета, заведено от съдия Мирослава Тодорова срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов още преди процесът да бъде разпределен на съдия-докладчик в Районния съд. Нарушението нито бе забелязано, нито санкционирано от ВСС. Съдия Захариев бе подкрепен от цялото ръководство на Апелативния съд в Пловдив, от чието становище ставаше ясно, че кандидатът няма нито един отменен съдебен акт, работил е 10 години в Окръжния съд, отлично познава работата му, бил е ръководител на Търговското отделение, а преди това е бил зам.-председател на Районния съд в Пловдив. С други думи – съдия, израствал последователно по инстанциите, за чиято кандидатура апелативните съдии посочват, че е “по-познатата, по-предвидимата и в този смисъл по-приемливата и по-подходяща” за длъжността.
Зад съдия Захариев застава и тогавашният председател на ВКС Лазар Груев, който припомни на членовете на ВСС, че преди известно време зам.-председателят на ВКС го попитал дали да не покани съдия Захариев да бъде командирован в касационния съд заради отличната му работа. Съдията обаче отказал с довода, че предпочита да работи в Пловдив, а и сметнал, че заради командироването си в апелативния съд в Пловдив втора командировка във ВКС би създала лошо впечатление на колегите му от системата.
Председателят на Районния съд Веселин Хаджиев, който не е работил никога на окръжно ниво е подкрепен от члена на Съвета Димитър Узунов (избран от парламентарната квота по предложение на РЗС и за когото в изтеклите записи по скандала “Яневагейт” бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) казва, че е човекът на премиера Бойко Борисов в съвета и заедно с Ясен Тодоров са най-оправните). Той изтъква като негово преимущество факта, че съдията е един от създателите на Форума на съдилищата (на чиято конференция присъства и вътрешният министър Цветанов, като началото на събитието закъсня, за да изчака пристигането му). Милка Итова, избрана от съдебната квота, изтъква прекрасната организация в районния съд. Михаил Кожарев, бивш зам.-главен прокурор, избран от прокурорската квота, се изказва ласкаво за Хаджиев заради “иновативните му виждания” и заради това, че е отчел конкретните слабости в работата на окръжния съд.
Изборът протича безпрепятствано – за Хаджиев гласуват 19 от членовете на ВСС, пренебрегвайки липсата му на опит като окръжен съдия и становището на съдиите от Апелативния съд.
Една година по-късно изборът за председател на Апелативния съд под индиго копира този за окръжния. В конкурса се явяват досегашният председател на Пловдивския апелативен съд Георги Чамбов и зам.-председателката на Окръжния съд и ръководител на Наказателното отделение Магдалина Иванова (преди Хаджиев да бъде избран за титуляр, съдът временно се управлява от Иванова). Съдийката е дългогодишна заместничка на председателя на Окръжния съд Сотир Цацаров.
По време на изслушването и дискусията преди избора нито един член на Съвета не отправя критики към начина, по който съдия Чамбов е организирал работата в апелативния съд, но за сметка на това са зададени серия от тенденциозни въпроси, от които става предварително ясно, че Апелативният съд (който е шапка на 6 окръжни и 27 районни съдилища) ще има нов председател. Особено впечатление в конкурса правят разликите в концепциите на Чамбов и Иванова. Тази на съдия Чамбов е фокусирана върху разрешаване на въпросите с натовареността на съдиите и усъвършенстване на организацията, докато съдия Иванова се концентрира върху архитектурни планове – изграждане на стълбище в съда, преграждане на зали, както и съкращаване на един щат за шофьор. Иванова планира и спорни решения – да съкрати щата на един от заместниците на председателя и да смени системата за случайно разпределение на делата с компрометираната “LawChoice”. За промяната липсва сериозна обосновка.
Съвсем очаквано съдия Иванова получава подкрепата на лобито на Цацаров, като аргументи изтъкват Незабравка Стоева (бивш инспектор, избрана от Народното събрание по предложение на БСП), според която съдийката е “добър познавач на материята, която работи”, и Димитър Узунов, който констатирал, че “е много дейна” и открил в нея “голяма доза инициативност”. Изборът на съдия Иванова е поредният, в който председателят на ВКС Лазар Груев е бламиран от ВСС. Груев се изказва в подкрепа на Чамбов и се обръща към кадровиците с призив да му гласуват втори мандат заради добрата организация в съда, професионализма и спокойствието му.
Няколко месеца по-рано ВСС назначава и друг “външен” председател в Пловдив. Административният ръководител на Районния съд в Асеновград Иван Калибацев печели конкурса за шеф на Районния съд в Пловдив, а по време на дискусията единствено Калин Калпакчиев задава резонния въпрос защо нито един от 50-те съдии в районния съд не е издигнал кандидатурата си за поста. Калпакчиев е скастрен от главния прокурор Сотир Цацаров, а Калибацев, за когото от месеци се знае, че ще оглави съда, е избран с 16 гласа. Фамилията му е добре известна в Пловдив – чичо му Борис Калибацев е едър бизнесмен в района, като притежава бившия завод за консерви в града.
Равносметката за съдилищата в Пловдив показва, че съветът избира магистрати без ден стаж на съответното ниво или външни за съда, който оглавяват, но пък ползващи се с подкрепата на главния прокурор.
Маловажните съмнения
Протичането на конкурсите за председатели на съдилища във Варна повтаря спецификата на тези в Пловдив. Изтрелването на председатели нагоре в йерархията продължава и с избора за председател на Апелативния съд във Варна, а единствената разлика е свързана с характера на възникналите сериозни съмнения за професионалните и етични качества на фаворитите. В конкурса участва редовият съдия от Апелативния съд Вилиан Петров и досегашният председател на Окръжния съд в града Ванухи Аракелян, която също до този момент никога не е работила като апелативен съдия. Съдия Аракелян е член на Форума на българските съдилища, има дългогодишен опит като председател – от 1991 г. е съдия в Районен съд – Варна, а от 1994 г. до 1996 г. е зам.-председател на съда и председател на Брачна колегия. От октомври 1996 г. е съдия в Окръжен съд – Варна (ВОС), негов зам.-председател и ръководител на Търговско и фирмено отделение, а към момента на конкурса – два мандата председател на ВОС. Пред 2003 г. Аракелян е издигната за кандидат за кмет на морската столица от СДС, но не печели изборите.
Изборът протича на фона на сериозни съмнения за конфликт на интереси при съдия Аракелян. Няколко месеца преди конкурса вестник “Капитал” публикува информация, че председателят на ВОС е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от “Уникредит Булбанк” в “КТБ”. Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години) създават съмнение за конфликт на интереси и за нарушаване на етичните правила на магистратите. Тези факти не впечатляват Етичната комисия, която мълчи близо три месеца след публикацията.
В крайна сметка, без да влиза в подробности по случая, от ВСС формално заключава, че съдия Аракелян е действала по правилата, тъй като била отразила кредитите в декларациите си по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, но не коментира дали има нарушение на етичните правила предвид съвпадението на събитията около преместването на сметките на съда в КТБ и получаването на изключително изгодния кредит. Не коментира и въпроса може ли съдия да се ползва от такова преференциално третиране.
По време на дискусията преди избора председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров и главният прокурор Сотир Цацаров ясно дават да се разбере защо проверката по разследването на “Капитал” е протекла проформа – според двамата въпросите към съдия Аракелян относно казуса “КТБ” са “унижаващи” за нея и са възникнали след целенасочена медийна кампания срещу ВСС и определени председатели на съдилища.
Два месеца по-късно покрай избора на наследник на Аракелян на поста председател на Окръжния съд във Варна излизат редица подробности по организацията на доскоро ръководения от нея съд. В конкурса участват редовият съдия от Окръжния съд Даниела Христова, досегашният председател на Варненския военен съд Светлозар Георгиев и фаворитът за поста – ръководителят на Търговското отделение на ВОС Марин Маринов, и.д. председател на съда и близък до Аракелян.
В концепцията си съдия Христова изтъква редица проблеми в организацията на съда – неравномерна натовареност на съдиите и нарушаване на случайния избор по дела в Гражданското отделение. Тези въпроси са игнорирани, а съветът не счита за нужно да обсъди и друг важен въпрос – проверки на ИВСС показват, че в ръководеното от Марин Маринов Търговско отделение случайното разпределение на делата е заобикаляно по казуси, свързани с “Петрол Холдинг”. Констатациите на инспектората сочат, че Маринов не е създал организация, която да възпрепятства страните да си избират съдия, а в един от проверените случаи – сам е участвал в познатата схема за заобикаляне на случайния избор на съдия чрез подаването на множество искови молби с еднакви страни и еднакъв предмет на спора. Няколко месеца преди конкурса в съда възниква и друга спорна ситуация – заведени са поредица от нови дела, свързани с “Петрол Холдинг”, по които съдиите от Търговското отделение на съда изведнъж се отвеждат колективно…с определение на ръководителя на отделението Марин Маринов. Само няколко месеца по-късно същите търговски съдии вече не виждат пречки да гледат дела на “Петрол”.
Изслушването на кандидатите за председател на ВОС във ВСС пък се превръща в публична саморазправа със съдия Христова, която дръзва да опише проблемите в съда. Атаката е подхваната от Ясен Тодоров, избран от парламентарната квота, по предложение на “Атака”) и Димитър Узунов, които вадят откровени компромати срещу съдийката, а Галя Георгиева дори си позволява да коментира съдебен акт на другия кандидат – Светлозар Георгиев. След серия суперлативи към съдия Маринов и тотално игнориране на проблемите в съда, той оглавява ВОС.
В края на 2014 г. ВСС завършва цикъла избори във Варна с този на председател на Районния съд в града. Единствен кандидат за поста е досегашният административен ръководител на съда Ерна Павлова. Съдийката има има две години стаж като редови съдия, три години като зам.-председател и пет години като началник. Изслушването на съдия Павлова преминава безопасно за нея, въпреки че от писмо на редови съдия в съда и констатации на ИВСС става ясно, че в ръководения от нея съд са констатирани нарушения на случайното разпределение на делата, преразпределяне на дела на други съдебни състави със заповед на Павлова, неравномерна натовареност на различните състави в съда. В акта на инспектората пък е посочено, че е необходимо правилата за случайно разпределение в съда да бъдат детайлизирани, преразпределението на дела чрез заповеди на председателя трябва да бъде ограничено, а протоколите за избор на съдия-докладчик да бъдат прилагани по делата за преодоляване на съмненията за заобикаляне на случайното разпределение. По време на избора има и висяща проверка по сигнал на трима съдии от РС-Варна за нарушаване на случайното разпределение на делата.
Изборът се превръща във фарс, след като тайното гласуване за единствения кандидат показва, че съдия Павлова получава 12 гласа “за”, два “против”, а петима се въздържат. Резултатът, изписан на електронното табло, е последван от гробна тишина в залата, в която заседават кадровиците. Обажда се Димитър Узунов, който заявява, че се е объркал при гласуването, затова представляващата ВСС Соня Найденова обявява, че ще има прегласуване. Вторият път носи усех за съдия Павлова, която получава 16 от гласовете на кадровиците, само един гласува “против”, двама се въздържали се. Елементарната сметка показва, че четирима членове на ВСС са променили вота си след объркването, а обяснението на рязката смяна на становищата на част от Съвета, не може да бъде друго освен предварителна уговорка Павлова да бъде преизбрана.
Двойните стандарти на почит
През юли ВСС избра и председател на Апелативния съд в Бургас. Единствен кандидат за поста бе съдийката от апелативния съд и бивш зам.-министър на правосъдието в първия мандат на ГЕРБ Деница Вълкова. Изборът бе отложен няколко месеца преди това заради заболяване на кандидатката, а междувременно на обсъждането на проектопромените в Закона за съдебната власт в Бургас с министър Христо Иванов съдия Вълкова подробно излага съображенията си защо не подкрепя разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия. Освен това Вълкова застъпва и официалното становище на кадровия орган, че промени в Конституцията могат да бъдат правени само от Велико Народно събрание.
Изборът бе запомнен с поредното бламиране на председателя на ВКС Лозан Панов, който подробно изложи мотиви защо няма да подкрепи Вълкова за поста. По думите му кандидатката не притежава достатъчно административен опит, в концепцията й липса визия за развитието на целия апелативен район, а освен това е участвала в съдебния състав, произнесъл осъдителната присъда срещу бургаската журналистка Катя Касабова, която е станала причина за осъждането на България в съда в Страсбург. Въпреки това съдия Вълкова е подкрепена от 17 от членовете на ВСС, а кариерата й в изпълнителната власт бе изтълкувана положително за разлика от тази на съдия Нели Куцкова (зам.-министър на правосъдието през 1997 г.), която два пъти участва в конкурса за председател на Софийския апелативен съд и бе обявена за политически зависима от председателя на Етичната комисия Ясен Тодоров.
Отказът на кадровиците да се съобразяват със становищата на председателя на ВКС и безусловното съобразяване с волята на главния прокурор ясно проличава и при избора на председател на Апелативния съд във Велико Търново през май тази година. В конкурса участват редовият съдия от съда Галя Маринова и зам.-председателят на Окръжния съд във Велико Търново Янко Янев. Галя Маринова получава силна подкрепа от председателя на ВКС Лозан Панов, който изтъква, че тя е била административен-ръководител на Районен съд Габрово, след това съдия в Окръжен и Апелативен съд Велико Търново и зад кандидатурата й стоят съдиите от Апелативния съд. Освен това, сочи тогава Панов, концепцията й не е “толкова декларативна”, колкото на другия кандидат и предлага “конкретни и комплексни идеи” за управлението на съда. Галина Карагьозова, Юлия Ковачева, главният съдебен инспектор Теодора Точкова също се изказват позитивно за съдия Маринова.
Очаквано зад външния за съда кандидат Яне Янев, който работи в долната инстанция, застават председателят на ВАС Георги Колев (избран за председател на върховната административна инстанция с подкрепата на ГЕРБ без да е решил нито едно административно дело), Димитър Узунов, Васил Петров (избран от парламентарната квота по предложение на ДПС и дядо на детето на депутата Делян Пеевски) и Светла Петкова (избрана от парламентарната квота по предложение на ГЕРБ), въпреки сериозните съмнения в етичното му поведение като председател на Районния съд в Дряново. Историята е докладвана по време на заседанието от Галина Карагьозова и от нея става ясно, че като председател на Дряновския съд Янев е преназначил на длъжност съдебен архивар жената, с която живее на семейни начала – Наташа Христова, в съда, тя се издигнала до административен секретар и участвала в атестирането на сестра си (също назначена в администрацията на съда) и я предложила за допълнително материално стимулиране. Докладът на Карагьозова предизвиква светкавична ответна реакция на главния прокурор Сотир Цацаров, който буквално й се разкрещява и я обвинява в опит за дисквалифициране на един от кандидатите. “Дотук ли стигнахме г-жо Карагьозова? Айде да стигнем до данъчните му оценки. Нямам никакво съмнение в подхода ви към хората и в подхода ви на тази маса”, коментира Цацаров без да засегне основния въпрос за етичните качества на съдия Янев, който е избран с 14 гласа за председател на Апелативния съд във Велико Търново.
Диктовката на главния прокурор над членовете на ВСС постига резултати и през май 2014 г., когато кадровиците отново бламират председателя на ВКС и назначават след осъщественото с помощта на прокуратурата детрониране на въвлечения в серия скандали Веселин Пенгезов за и.д. председател на Софийския апелативен съд ръководителят на Търговското отделение Стефан Гроздев. Ирония на съдбата е, че самият Пенгезов беше избран за председател на САС от позицията на генерал и военен съдия, без опит в цивилното правораздаване и отново въпреки подкрепата за конкурентките му за поста – две уважавани съдийки от същия съд, с много по-добри показатели в работата от него.
Председателят на ВКС Лазар Груев предлага след отстраняването на Пенгезов от длъжността съдът временно да се ръководи от съдия Петя Шишкова. Но преди формалното гласуване главният прокурор взима думата и казва, че предложението на Груев е формулирано по чл. 175, ал. 4 от Закона за съдебната власт, който гласи, че “при предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник”. Според Цацаров не може да се счита, че мандатът на Пенгезов е прекратен предсрочно, защото той е само временно отстранен. Затова предлага ВСС да се позове на хипотезата на чл. 168, ал.6 от ЗСВ, според който “административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство”.
Около кариерата на Гроздев през годините също е имало няколко скандала (Гроздев се счита за близък до ДПС), за разлика от кариерата на другата кандидатка, но въпреки това членовете на ВСС се консолидират около предложението на Цацаров. Така съдия Гроздев вече близо година и половина ръководи на практика САС след четири провалени процедури за избора на титуляр. В две от тях участва съдия Нели Куцкова, която не бе избрана, независимо че нямаше конкуренция и имаше отлична атестация и заявената подкрепа на 80% от съдиите. Провалените избори се превърнаха в неопровержимо доказателство, че членовете на ВСС кадруват не според качествата на кандидатите и подкрепата на редовите съдии за тях, а според задкулисни договорки и желанието на лобито на Цацаров и Георги Колев.
Обзорът на изборите за високите позиции в съдилищата дава отговор и на въпроса защо ВСС упорито отказва да избере за председател на САС доказалата се в кариерата съдия Куцкова – защото Апелативният съд в София е последният, в който все още съдебната номенклатура не си е монтирала шеф на съдиите. Що се отнася до избраните, но непоказващи необходимото послушание председатели – то членовете на ВСС имат лек и за тях, срещу председателите на Софийския градски съд и ВКС започнаха скоростни искания за доклади и преписки, съвпадащи с момента, в който Лозан Панов и Калоян Топалов подадоха ръка на редовите съдии – първият, открито демонстрирайки подкрепата за протестите на колегите си, а вторият с безпрецедентната си реч срещу страха.
И въпреки че Етичната комисия не образува проверка срещу председателя на ВКС, членовете й отказаха в разрез с практиката на съда в Страсбург категорично да заявят, че гражданската позиция, изразена от Лозан Панов не просто не е нарушение на етичните правила, а е право (а и задължение в ситуация, в която управляващите бламират собствените си предложения за реформи) на съдията. Демонстративното несъгласие на кадровиците с “тезите” в словото на председателя на ВКС всъщност ги изобличи и противопостави на всички над 250 съдии, които застанаха зад независимостта на съда. Опитът за сплашване постигна обратен ефект.
На 4 и на 7 декември Съдийската колегия на ВСС трябва да избере административни ръководители на Военен съд-София, както на съдилищата в Пловдив и в Пазарджик. Представяме профила на кандидатите да оглавят Военен съд-София, Окръжен съд-Пловдив, Районен съд-Пловдив и Окръжен съд-Пазарджик, като данните са от публикуваната на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС) информация.
Мадлен Гебрева е съдия във Военен съд-София със звание “полковник”. Съпруга е на прокурора от ВКП Атанас Гебрев. За административен ръководител на съда полковник Гебрева е предложена от Общото събрание на колегите си. Ако бъде избрана, съдия Гебрева ще бъде първата жена-ръководител на военно съдилище. Само за миналата година в Софийския военен съд са постъпили 250 дела, тъй като съдът се явява правоприемник на закритите Военен съд-Плевен и Военен съд-Варна.
Мадлен Гебрева правораздава във Военния съд вече 20 г. Тя посочва, че за този период всяка реформа в съдебната власт се е считала за успешна, ако посегне на военното правораздаване. Съдия Гебрева се спира на родовата и местната подсъдност, които също определят натовареността на съда. Тя предлага разширяване на подсъдността на военните съдилища, като в техния обсег попаднат всички служители от системата за национална сигурност. Обновяването на сайта, разширяване на сътрудничеството с Българската армия, органите на НСО и ДАР фигурират също в представянето й пред съдебните кадровици.
В имотната си декларация съдия Гебрева е посочила, че е наследила апартамент и етаж от къща в София, закупила е къща с двор в Балчик, магазин в София. Притежава 2 ниви в с. Долно Камарци, община Горна Малина. Съвместно със съпруга си притежават лек автомобил Шкода Рапид, а през миналата година е прехвърлила Шкода Октавия. Спестяванията й са в размер на 8000 лв., а на влог държи 4090 лв. Разплащателната й сметка е в размер на 3036 лв.
На въпроси от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) съдия Гебрева отговаря, че би си взаимодействала с неправителствени организации при спазване на независимостта на съда и на всеки конкретен съдия. Като свой ангажимент посочва, че потребителите на сайта на Военен съд-София ще могат да отправят своите препоръки и становища към административната дейност на институцията. Като лично мнение споделя, че промяната на съдебната карта за съдилищата няма да допринесе за преодоляване на действителните проблеми в съдебната система.
Кандидатът за административен ръководител на Окръжен съд-Пловдив – Веселин Хаджиев, е известен с това, че наследява сегашния главен прокурор на поста. Номиниран е за втори мандат. Любопитното при него е, че и при първия му мандат, и сега, Хаджиев е единственият кандидат. В концепцията си Хаджиев подчертава, че иска да надгради постигнатото до момента, че е получил положителни оценки за работата си от ИВСС. Като свой плюс отчита, че провежда редовно срещи със съдиите и съдебните служители. Екзотична е идеята му за увеличаване на присъствието на съда в социалните мрежи Фейсбук, Туитър, Инстаграм. “Активното участие в социалните мрежи е важна част от комуникационната стратегия на Окръжен съд-Пловдив през следващата година. Според социологическите проучвания, потребителите на информация вече използват приоритетно интернет изданията и социалните мрежи като основен информационен канал. В тази връзка, присъствието на съда в социалните мрежи Fasebook, Twitter, Instagram (правописът е запазен – бел.ред.) трябва да се увеличи рязко. Разработването на собствена страница на Окръжния съд във Fasebook задължително трябва да стане при зачитане правата на страните и защитата на личната информация. Присъствието във Fasebook на Окръжния съд би повишило информираността на гражданите за работата на магистратите и различните техни инициативи и би спомогнало за повишаването на доверието в съдебната власт като цяло”, пише кандидатът за ОС-Пловдив.
Веселин Хаджиев е сред най-имотните в магистратските среди. Притежава 2 апартамента и един офис в Пловдив, къща с двор в с. Белащица (наричано от пловдивчани “Бевърли Хилс”, както е наричано и с. Марково) с разгъната застроена площ 1297 кв.м., придобита през 2010 г., и къща с пристройка в с. Падина, Ардино, две ниви в Първомайско, 3 леки автомобила (Мерцедес, Тойота Ленд Крузър и Инфинити XQ70), като е прехвърлил два автомобила през предходната година – Ауди А6 и Тойота Рав 4. Любопитен детайл е, че Хаджиев има в банки средства на размер на 14 491 лв, но в наличност, заедно със съпругата си, която е нотариус, държат средства в размер на 545 000 лв.
За него е представено становище от съюз на Сдружението на одиторите от Сметната палата със седалище в гр. София, представлявано от Ангел Ангелов. Сдружението възразява срещу кандидатурата му заради произхода на средствата му в размер на половин милион.
Иван Калибацев е кандидат за административен ръководител на Районен съд-Пловдив. Той има повече от 14 години стаж в съдебната система. Бил е административен ръководител на районните съдилища в Асеновград и в Пловдив. В Районен съд-Пловдив, който е вторият по големина районен съд в страната, обслужващ повече от 500 000 души, той поставя началото на електронните досиета на делата. Като свой плюс съдия Калибацев изтъква доброто администриране на ръководения от него съд. Като част от проблемите посочва невъзможността съдът да се премести в нова сграда, поради текущите процедури по обществени поръчки. Оценката на Инспектората на Висшия съдебен съвет за него е, че в Районен съд-Пловдив е създадена отлична организация. При атестацията си от 30 октомври 2018 г. съдия Калибацев получава най-високата оценка – “много добра”.
Съдия Калибацев притежава 4-колесно МПС Кан-Ам, което е придобил срещу 3600 лв. Наличните му средства са в размер на 5000 лв. Притежава кредитна карта и овърдрафт в размер на 12 500 лв.
Съюз на Сдружението на одиторите от Сметната палата възразява и срещу неговата кандидатура заради закупуването на къща с двор в с. Марково и размера на спестените средства, които са на името на съпругата му.
Съпругата на председателя на Районен съд-Асеновград иска да оглави Окръжен съд-Пловдив
Имайки предвид опита, който съм натрупала, след обявяване на новата процедура, си дадох сметка, че с цената на много труд, мога лично аз, да поема отговорност за изпълняване на вакантната ръководна длъжност, пише в концепцията си съдия Розалия Шейтанова
Съдебната палата в Пловдив, в която се помещава Окръжният съд в града, снимка:архив
Розалия Шейтанова – съпруга на председателя на Районен съд Асеновград за втори мандат Иван Шейтанов – се впусна в надпреварата за ръководител на Окръжен съд-Пловдив. За момента тя е и единствен кандидат за поста в третата поредна процедура за избор на председател на съда, а крайният срок за подаване на документи е 11 ноември.
Предходните две процедури завършиха неуспешно, тъй като първия път единственият кандидат Веселин Хаджиев, който трябваше да се яви за втори мандат начело на съда, беше приет в болница за операция. Два месеца по-късно той се отказа от надпреварата, което наложи Съдийската колегия да рестартира процедурата. На 16 юли т.г. кадровиците пък не избраха кандидата във втория конкурс – председателят на Районен съд-Пловдив Иван Калибацев.
Настоящият кандидат – съдия Шейтанова е била последователно младши прокурор и прокурор в Районна прокуратура Асеновград, след което е станала съдия в Районния съд в града. За кратко е била негов зам.-председател, след което е повишена в Окръжния съд в Пловдив, като наказателен съдия от вече над 13 години. “До изминалото лято, не съм обмисляла вариант да се кандидатирам за Административен ръководител на съда, в който работя. За този пост винаги има достатъчно подготвени и приемливи кандидати, като не ми се е налагало като редови съдия, посветен изцяло на правораздаването, с което съм била натоварена, да се замислям в посока отклоняване от обичайните си функции и поемане на административни отговорности. След обявени две процедури за избор на Административен ръководител – председател на Окръжен съд Пловдив обаче, до избор на такъв не се стигна. Така възникна ситуация, в която всеки един от нас – съдиите в Окръжен съд Пловдив, да има възможност да обмисли вариант за поемане на тази изключително голяма отговорност – да се кандидатира за участие в избора на Административен ръководител”, твърди относно мотивацията си да се яви в конкурса кандидатът.
“Имайки предвид опита, който съм натрупала, изпълнявайки административни функции като заместник-председател на Районен съд Асеновград, както и такива по заместване на заместник-председателя на Окръжен съд Пловдив, след обявяване на новата процедура, си дадох сметка, че с цената на много труд, мога лично аз, да поема отговорност за изпълняване на вакантната ръководна длъжност и да върша разнородната и трудоемка работа на председател, която възприемам като обща работа за целия съд, полезна и важна за всички работещи в него”, посочва в още в концепцията си съдия Шейтанова.
Като основни проблеми на съда в концепцията си тя е заложила тези със сградния фонд. Кандидатът посочва, че има спешна нужда от основен ремонт на Съдебната палата в града. “Липсата на достатъчно помещения е проблем, който вече е заявен, като са предложени и варианти за оптимизиране на съществуващи помещения. Разрешаването на този проблем би довело до осезаемо и благоприятно подобряване на условията на труд, тъй като понастоящем немалък брой служители работят в пренаселени кабинети, в кабинети без естествена светлина, в деловодствата няма достатъчно място за съхранение на делата, архивите – фирмен, общ, стаята за веществените доказателства са претрупани, което влошава комфорта на работещите и затруднява работата с делата. Предвид това, и новото ръководство следва да продължи усилията по финализиране на вече започнатите процедури, свързани с разширяване и оптимизиране на сградния фонд, разбира се и по извършване на необходимите ремонтни дейности, в зависимост от моментното състояние на отделни елементи”, пише в концепцията на съдия Шейтанова.
Единственият конкурент на Розалия Шейтанова за председател на ОС-Пловдив се отказа от надпреварата…
Съдия Веселин Хаджиев
Единственият кандидат за председател на Окръжен съд – Пловдив Веселин Хаджиев се отказа от участието си в конкурса. Като мотив за отказа си той е посочил “здравословни и лични причини”.
Хаджиев вече бе веднъж административен ръководител на ОС – Пловдив от 2013 година до 2018 година. След изтичането на мандата му, той продължи да правораздава в същия съд като редови магистрат, а кандидатурата му за председател бе подкрепена с категорично мнозинство от Общото събрание на ОС-Пловдив. Преди това е бил председател на Районния съд в града.
Предишният път, в който Съдийската колегия на ВСС трябваше да изслуша Хаджиев като кандидат за председател на ОС-Пловдив за втори мандат бе на 7 декември м.г. Тогава обаче той не се яви пред съдебните кадровици, тъй като бе приет в лечебно заведение за операция, което наложи отлагането на изслушването му с близо 2 месеца.
След отказа на единствения кандидат в надпреварата, Съдийската колегия трябва да открие нова процедура за избор на ръководител на ОС-Пловдив.
30 Юни 2020
Хващат Розалия Шейтанова с концепция буквално копирана с правописните грешки от тази представена по-рано от съдия Хаджиев.
А магистратите се питат дали тази не е просто поредната „калинка”, която ще бъде пробутана на висок пост.
На финала, кандидатът посочва, че, ако й бъде гласувано доверие, ще продължи добрата комуникация “с другите органи на съдебната властв областта, както и с други институции, с цел осигуряване на експедитивност в размяната на информация”, както и с медиите и гражданите.
Така за първи път пред Съдийската колегия ще се изправи кандидат, желаещ да заеме ръководната длъжност на третия п Окръжен съд в страната, който се явява с „копи-пейст” концепция на друг кандидат. А магистратите се питат дали тази д просто поредната „калинка”, която ще бъде пробутана на висок пост.
04 ЮЛИ 2020г.
ДА НИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА “КАЛИНКА” на ГЕРБ.
Розалия Шейтанова е председател на Окръжен съд – Пловдив
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет избра с 11 гласа „за“ Розалия Красимирова Шейтанова за административен ръководител на Окръжен съд – Пловдив. Другият кандидат – Иван Георгиев Калибацев – административен ръководител на Районен съд – Пловдив, получи 1 глас подкрепа.
Розалия Шейтанова има над 21 години юридически стаж като съдия. Кандидатства за длъжността въз основа на натрупания административен опит като заместник-председател на Районен съд – Асеновград и по заместване на заместник-председателя на Окръжен съд – Пловдив, както и предвид проведените две процедури за избор на административен ръководител. Тя е получила подкрепата на мнозинството – 28 от 37 магистрати, участвали в Общото събрание на Окръжен съд – Пловдив.
Съдия Шейтанова заяви намерение за приемственост в надграждането на добрите практики в Окръжен съд – Пловдив, и в поддържането на добър микроклимат. Посочва се необходимост за продължаване на комплекса от прилагани мерки за подобряване на работата на съдебната власт, повишаване на доверието в нея и гарантиране на правовия ред, включително чрез поддържане на добра комуникация с останалите органи на съдебната власт в областта и с други институции. Кандидатът заявява готовност да положи максимални усилия по усъвършенстване на административния си капацитет и успешно справяне със задълженията на административен ръководител. За повишаване на ефективността на работата се планира създаване на Общо бюро „Призовкари“ към Окръжен и Районен съд – Пловдив. Според нея следва да продължат усилията по финализиране на вече започнатите процедури за разширяване и оптимизиране на сградния фонд и за подобряване на условията на труд, включително осигуряване на условия за придвижване в Съдебната палата на хора с намалена подвижност. Във връзка с твърдения за заимстване от чужда концепция в представената такава от съдия Шейтанова, тя заяви, че съвпаденията се обясняват с ползваната информация от последния отчетен доклад на съда.
Въпроси към кандидата поставиха Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Боян Новански – членове на ВСС, които поискаха нейното мнение за критериите за измерване на натовареността на съдиите и как да се усъвършенстват правилата за измерването ѝ, относно работата на съда в условия на пандемия, за механизма за определяне на възнагражденията на магистратите и съдебните служители, във връзка с реакциите при засягане на независимостта на съдебната власт, относно нейната мотивация да се кандидатира за длъжността, както и за предложената от другия кандидат идея за „експертен екип“ на административните ръководители на съдилищата в съдебния район, и за института на командироване на съдии.
Подкрепа заявиха Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд, Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева и Боян Новански – членове на ВСС, които се обосноваха с отличните професионални и етични качества на кандидата, представянето на управленската концепция и изведения в нея като приоритет – правораздаването, демонстрираните от нея познаване на работата на съда, умение да диагностицира проблемите и да предлага решения, както и дадената от Общото събрание на съдиите подкрепа.
НАВЪРЗАНИ КАТО СВИНСКИ ЧЕРВА !
КАКВО СЕ СЛУЧВА В ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ СЛЕД НАЗНАЧЕНИЕТО НА РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОПВА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ !
Тя си назначи за заместничка – съдия Славка Димитрова , която стана шеф на цялото наказателно отделение за Пловдивска област !
Даже катастрофира без да носи колан. Това ли е примера за законност. Защо тези, които съдят другите за нарушаване на закона , самите те го нарушавата публично.
Колежката є Славка Димитрова, която е седяла на предната седалка и е била без предпазен колан, е ударила главата си. Извикана е линейка. Димитрова е транспортирана до болнично заведение, придружена от третата съдийка, която е била в колата, Елена Захова.
“Времето на 2 март беше много тежко, настилката беше мокра, а температурата около нулата”, разказа за “Марица” съдия Красимира Костова. Заедно с колежките си Славка Димитрова и Елена Захова излезли за малко след обедната почивка. На връщане минали през Тунела. “Това беше последният работен ден преди празниците, движението беше много натоварено, още преди Тунела реших да се престроя, защото ми предстоеше ляв завой към Съдебната палата”, разказа вчера Красимира Костова. Тя управлявала Мерцедес-А класа. Забелязала, че автобус включил аварийните си светлини, и фолксваген, който се движел вдясно, внезапно минал в лявата лента преди нея, тъй като имало дистанция. В този момент съдия Костова чула режещ звук от удари между предните коли.
Скочих върху спирачката и викнах на момичетата, но ударът беше неизбежен, разказва Костова. Тя не трепнала от седалката, тъй като била с колан. Славка в това време се била отпуснала на мястото си и ударила главата си в предното стъкло. Веднага след това казала: Боли ме главата.
Същата спира дела срещу данъчни, срещу наркопласьори. Даже се говори, че едно пускане под гаранция върви точно по 20 000 лева , които минават задължително през мастит пловдивски адвокат и никога няма отказ.
точно, когато Ренета Иванова бе готова да признае фактите и обстоятелствата, описани в обвинението…
60-годишната служителката на НАП беше арестувана на 24 февруари. Тя е началник на отдел „Обработка на плащания и задължения“ в приходната агенция. Жената е задържана при акция на Икономическа полиция в момент на взимане на подкупа от 2 000 лв. Представител на търговско дружество за онлайн търговия на дрехи е подал сигнал срещу служителката. Първоначално тя поискала двойно по-голяма сума, за да „оправи“ проверката и да осигури положителни за дружеството резултати.
Още по-интересна е връзката им по повод назначението им в Окръжен съд – Пловдив.
Това е станало през 2006г. с едно и също решние на ВСС, което цитираме по-долу:
Назначиха трима нови съдии в Пловдивски окръжен съд
С решение на Висшия съдебен съвет по предложение на Председателя на Окръжен съд Пловдив бяха назначени трима нови окръжни съдии. Това са: Розалия Шейтанова – до сега работила като зам. – председател на Асеновградския районен съд, Славка Димитрова – досегашен съдия в Пловдивския районен съд и Михаела Буюклиева – прокурор в Окръжна прокуратура гр. Пловдив.
Много близка до тази група е Екатерина Роглекова, която отговаря за “случайното” разпределение на делата в наказателно отделение и те да попадат само на “сигурни” и “благонадеждни” техни съдии за тяхните хора.
Тя е и съдийката , която протакаше делото “Индиго”, където починаха 11 деца, аобвиняпеми бяха собственици на заведения в София. В крайна сметка нямаше наказани за тази огромна трагедия. Защо ли? Долу ще ви напомним за случая ИНДИГО.
Тя оправдава и убийците на екс-премиера Андрей Луканов !
съдия Надежда Трифонова -е сестра на Роглекова
През 2012г. – Екатерина Роглекова ползвала практика на ЕСПЧ в защита на гражданина Цветанов
Съдия Екатерина Роглекова приложила “граматически и смислов анализ”,
за да оневини МВР шефа
Ето какво пишат тогава медиите :
Пловдивският районен съд (ПРС) е дублирал практиката
на Европейския съд за правата на човека в Страсбург
(ЕСПЧ), за да оправдае вътрешния министър Цветан
Цветанов по делото за клевета, заведено от бившия
председател на Съюза на съдиите в България (ССБ)
Мирослава Тодорова.
Това става ясно от мотивите към присъдата,
произнесена през октомври, публикувани в интернет в
четвъртък вечерта.
Зам.-ръководителят на ПРС Екатерина Роглекова
цитира решения по шест дела, разгледани от
европейските магистрати, като обаче пропуска да отбележи, че всички те са в защита на
журналисти и граждани и правото им да критикуват публични личности и представители на
властта, какъвто в случая се явява самият Цветанов.
Въпреки това пловдивският съд възприема вътрешния министър изцяло в качеството му на
гражданин и препраща изказването му от януари т.г., че като съдия Тодорова работи в услуга на
организираната престъпност, към човешкото му право свободно да изразява мнението си. И е
категоричен, че думите на Цветанов не могат да се схващат като твърдение, макар че точно така
бяха отразявани в публичното пространство месеци наред.
“По отношение на клеветата, най-важният критерий за преценка е доколко конкретното
изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на обществения
дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго,
защитими по чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на РБ, като се разширяват
границите на приемливата критика по отношение на обществени фигури, при справедлив баланс
между интересите на общността и интересите на индивида. Именно в тази насока са и решенията
на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да се престъпват
наложените граници за защита репутацията на другите. Той (ЕСПЧ – бел.ред.) е презюмирал, че приемайки една публична роля, обществените личности се отказват в известна степен от
закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията (за правата на човека и основните свободи
– бел.ред.)”, разсъждава Роглекова.
Изводите ѝ недвусмислено показват, че тя превратно анализира практиката на европейските
магистрати, която се отнася единствено към незащитените от публични държавни постове
журналисти и граждани, които си позволяват остри коментари спрямо личности, “облечени” във
власт, коментираха юристи пред Mediapool.
Ироничното в случая е, че точно пловдивските съдилища търпят сериозни критики за
множеството си решения, които след години стават причина за осъждането на България в
Страсбург. Освен това са известни с огромния процент осъдителни присъди, които постановяват
по наказателни дела.
Така процесът, заведен от Тодорова срещу Цветанов накрая се оказа изключително рядък пример
за способността на пловдивските магистрати да правораздават по европейските стандарти,
зачитайки напълно човешките права на подсъдимия. Тълкувайки обаче доста свойски практиката
на ЕСПЧ.
До делото срещу силовия министър се стигна след две негови интервюта от началото на годината
пред в. “24 часа” и бТВ, в които той директно внушаваше за нейни евентуални връзки с мафията,
тъй като забавяла мотиви по поредната осъдителната присъда на рецидивиста Васил Маникатов.
В първото си интервю от 23 януари Цветанов бе цитиран в заглавието на “24 часа” – “Найголемият ни критик бави дело срещу мафията” и в подзаглавие – “Дали съдия Мирослава
Тодорова не обслужва организираната престъпност”.
“Следва да се отбележи, че както заглавието, така и подзаглавието не са съставени от
подсъдимия, нито видно от изложеното по-горе, в тях се цитират дословно негови твърдения.
Описаните фрази не се и инкриминират от частната тъжителка. Логическо следствие на
обсъдените изявления на подсъдимия Цветанов в интервюто му във вестник “24 часа” на
23.01.2012 г., но и най-вече на цитираните заглавие и подзаглавие на журналистическия труд, са и
въпросите на водещата г-жа Ани Цолова на 24.01.2012 г. към министъра на вътрешните работи:
“…Скандал с шефката на Съюза на съдиите – Мирослава Тодорова… Вие я обвинихте, че
покровителства, едва ли не, престъпността, организираната престъпност…”, а после и
“…мафията”, пише в мотивите си зам.-шефката на Пловдивския районен съд.
На този въпрос на водещата на бТВ ден след първото интервю, министърът отговаря категорично:
“Абсолютно, абсолютно! Има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии,
които са всъщност в услуга не на обществото, не на хората, които плащат данъците за
издръжката на тази съдебна система, а които покровителстват организираната престъпност”.
Това обаче според съдия Роглекова е израз на правото на всеки гражданин свободно да се
изразява, а в случая и да критикува наболели за обществото проблеми и публични фигури,
каквато за пловдивския съд несъмнено в по-голяма степен се явява Мирослава Тодорова.
“И така – при направения граматически и смислов анализ на инкриминираните реплики на
министър Цветанов, съдът намира, че в тях не се съдържа твърдение, че частната тъжителка
“покровителства организираната престъпност”, или че е “член на същата”, или каквото и да е
излагане на конкретни, но и НЕВЕРНИ факти, които да могат да бъдат квалифицирани като
изрично разгласяване на НЕИСТИНСКО позорно обстоятелство. Коментарите на подсъдимия,
направени на 24.01.2012 г. в сутрешния блок на бТВ, обсъдени в светлината на предходното
интервю на министъра на вътрешните работи от 23.01.2012 г., са изразяване на негативна оценка,
отправяне на остра критика от същия, в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните
работи, спрямо работата на Мирослава Тодорова като съдия и дейността ѝ като председател на
съюза на съдиите”, констатира още пловдивският съд…В подкрепа на тези аргументи подробно се посочват и данни за забавените от бившата шефка на
ССБ дела, станали повод за множеството публични атаки на Цветанов срещу нея, които в
продължение на месеци бяха отразявани от всички български медии.
“Повереникът на тъжителката Тодорова – адвокат Доковска, направи пространен анализ в
пледоарията си на НОХД № С 328/2008г. по описа на СГС, по което един от подсъдимите е
Маникатов, като обсъждайки как и по какъв начин Васил Маникатов е излежавал предходните си
присъди, докато е траел съдебният процес пред състава, председателстван от Тодорова, направи
извод, че същият е “толериран от изпълнителната власт и прокуратурата”. Адв. Доковска
акцентира и върху наложеното тежко наказание на Маникатов от страна на съдебния състав, за
да защити тезата, че същият не е бил покровителстван от Тодорова. В случая тези доводи нямат
каквото и да е отношение по съществото на делото, тъй като подсъдимият Цветанов не е
коментирал и не е правил изявления по тази тема – нито за хода на процеса, нито за присъдата
или начина на изтърпяване на наказанието от Маникатов. Всъщност министър Цветанов е
отправил сериозна критика към неизготвянето на мотивите по цитираното дело – този процес е
отнел повече от 2 години и 5 месеца, което, съчетано с останалите забавени мотиви по дела от
тъжителката Тодорова, според личната му оценка е подход, навеждащ или на професионална
небрежност, или е в услуга на организираната престъпност”, разяснява Роглекова очевидно
неразбираемият за голяма част от аудиторията дискурс на силовия вицепремиер.
Решението на ПРС не е окончателно и ще бъде обжалвано от Тодорова пред Пловдивския
окръжен съд, чийто председател е фаворитът на Цветанов и премиера Бойко Борисов за главен
прокурор Сотир Цацаров…
А в Окръжен съд – Пловдив бива оправдан от същия този Веселин Хаджиев, за който говорим в статията. Не е ли странно – на първа инстанция оправдан от Екатерина Роглекова – тогава зам-председател на Районен съд – Пловдив, а на втора инстанция от Веселин Хаджиев – Председател на Окръжния съд в града на Тепетата, чиято наследница – Розалия Шейтанова (също протеже на Пеевски, Цветанов и ГЕРБ) е изключително близка с първата съдийка.
Не е ли странно как тези председатели и зам-председатели, които реално разпределят делата на отделните съдии.
Как , аджаба, все на тях се падат да гледат знаковите дела, когато някой задължително трябва да се оправдае- техен човек (или казано на прост език – оправи, опраска) или да се накаже – техен враг.
Случайно или не , след като оправда Цветан Цветанов, съдия Екатерина Роглекова беше повишена в Окръжен съд, където играе опасно близо с Хаджиев, Славка Димитрова ( шеф на наказателното отделение ) и Роазлия Шейтанова (Председател на съда) …
Както казахме по-горе, ще вуи припомним кой беше случаят ИНДИГО, който потули сестрата на Екатерина Роглекова.
Делото за трагедията пред дискотека Индиго е един ярък пример за бързото и ефективно съдебно производство у нас. Драмата, при която загинаха 7 деца, а други 12 бяха ранени, се разигра на 21 декември 2001 г., а процесът все още не е започнал на първа инстанция, защото папките с материалите продължават да се подмятат между съда и прокуратурата. В четвъртък (9 юни) Софийският градски съд отново не даде ход на делото Индиго, тъй като не се появи адвокатът на единия от подсъдимите Цвятко Барчовски, бивш шеф на Комитета на младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС). Защитникът му Пенка Копринкова заболяла внезапно и се наложило да се лекува в чужбина. Преди да отпътува, тя преупълномощила свой колега, който да защитава Барчовски, но бившият шеф на КМФВС категорично отказал да се занимава с друг адвокат и поради тази причина съдия Надежда Трифонова отложи делото чак за 1 декември.Подсъдими по делото за трагедията в Индиго са шестима души – охранителите Анри Силаги и Георги Василев, собственикът на заведението Красимир Илиев, управителят Ангел Николов, главният архитект на столицата Стоян Янев и Цвятко Барчовски. Първите четирима са обвинени за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице, а Янев трябва да отговаря, че е разрешил изграждането на дискотеката като временен обект. Колкото до Барчовски, той трябва да бъде съден за престъпление по служба, защото през 1999 г. е отдал стадион Юнак (който е публична държавна собственост) под наем в нарушение на Закона за младежта и спорта и на Закона за държавната собственост.По принцип делото в Софийския градски съд (СГС) трябваше да започне на 16 юли 2003 г., но поради куп процесуални недоразумения това не се случи. Проблемите тръгнаха от 15-годишната Александра, едно от пострадалите деца пред дискотеката, която поиска да бъде конституирана като частен обвинител в процеса. Съдия Бисер Троянов обаче отхвърли това искане с мотива, че според последните (тогава) поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) момичето трябва да заведе отделно дело за нанесените му телесни повреди. Софийският апелативен съд (САС) потвърди определението на Бисер Троянов, но по-късно Върховният касационен съд (ВКС) постанови, че Александра трябва да бъде конституирана като частен обвинител по делото в СГС.Големият резултат от цялата тази история е, че след решението на ВКС Бисер Троянов си направи отвод и делото бе поето от съдия Надежда Трифонова. След като прочете абсолютно всички материали обаче, тя установи, че прокуратурата е допуснала процесуални нарушения и през октомври 2004 г. върна делото за отстраняване на нередовностите. Месец по-късно Софийската градска прокуратура (СГП) отново внесе делото в съда, но… без да е променила дори едно изречение в обвинителния акт. Обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и обвинителната теза ще се отстоява в рамките на изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. Установените от съдията докладчик нарушения не са отстранени не поради процесуален пропуск, а поради вътрешното убеждение на представителите на обвинението, се казва в писмото, с което СГП обясни на съдия Трифонова защо указанията й не са изпълнени. Тази депеша вбеси съдия Трифонова. Тя публично се закле, че повече няма да връща делото – за да не я обвинят в отказ от правосъдие, но… не успя да стори нищо друго. И по вина на адвокат Пенка Копринкова, която за втори път (след 10 март 2005 г.) си намира основателна причина, за да не се появи в съдебната зала.
Това е драги ми читатели, днес съдебната ни система, където би трябвало да има хиляди НЕЗАВИСИМИ един от друг съдии се командва от шепа разбойници, които си разпределят на удобни съдии „важните“ за тях дела.
За целта председателите и зам. председателите на съдилищата трябва да са сигурни и благонадеждни техни хора!
За да не попаднат делата в „несигурни“ ръце…
Подробносто относно връзките на съдийката:
„ПРеСЪДА“ НАПИСА ПЛОВДИВСКИ СЪДИЯ РАЗПРЕДЕЛЯЛ ДЕЛАТА 10 ГОДИНИ, СТАНА ЗА СМЯХ И СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ
Което също е доста интересно е, че в Окръжен съд- Пловдив правораздават с прЕсъди (с „е“) , например решение на ХРИСТО СИМИДЧИЕВ,СИЛВИЯ ЦАНКОВА, ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА, от Окръжен съд-Пловдив, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
Екатерина Роглекова стана известна с тпва, че оправда Цветан Цветанов през далечната още 2013г., когато още само разяределяше делата в Районен съд-Пловдив от 2011г. ( десет години)…
Със заповед №749 от 16.08.2011г. на Председателя на РС Пловдив ,
считано от 15.08.2011г. на Екатерина Роглекова -заместник на административиния ръководител е възложено извършване на разпределението на
делата между съдиите -докладчици чрез използване на програмния продукт
за случайно разпределение”Law choice”.
ОЧАКВАЙТЕ ЦЯЛОТО НИ РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА АСЕНОВГРАДСКОТО СЕМЕЙСТВО…
КОЙ НА КОЙ Е ЛОБИ В ПЛОВДИВСКИЯ СЪД – ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА – ОКРЪЖЕН СЪД
Което също е доста интересно е, че в Окръжен съд- Пловдив правораздават с прЕсъди (с „е“) , например решение на ХРИСТО СИМИДЧИЕВ,СИЛВИЯ ЦАНКОВА, ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА, от Окръжен съд-Пловдив, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
Екатерина Роглекова стана известна с тпва, че оправда Цветан Цветанов през далечната още 2013г., когато още само разяределяше делата в Районен съд-Пловдив от 2011г. ( десет години)…
Съдия Екатерина Роглекова е назначена за зам. председател и да разпределя делата на принципа на „случайното разпределение на делата“от Веселин Хаджиев – тогава председател на Районен съд Пловдив.
Същата тя оправдавата Цветан Цветанов по първото му дело, а на втора инстанция е оправдан от същия този Веселин Хаджиев, който вече е председател на Окръжен съд в Пловдив през 2014г.
После същият той я предлага за повишение на същата длъжност (да разпределя делата) в по-горния съд – Окръжен съд – Пловдив, но ВСС отказва по времето на кабинета Орешарски.
После сестрата на Екатерина Роглекова оправдава Цветан Цветанов по второто му дело.
А Веселин Хаджиев изкарва два мандата като председател на Окръжен съд в града под тепетата.
Когато трябва да се избира нов председател на Окръжен съд в Пловдив, се явяват само той и настоящата председателка на съда – Розалия Шейтанова.
Със заповед №749 от 16.08.2011г. на Председателя на РС Пловдив ,
считано от 15.08.2011г. на Екатерина Роглекова -заместник на административиния ръководител е възложено извършване на разпределението на
делата между съдиите -докладчици чрез използване на програмния продукт
за случайно разпределение”Law choice”.
Т.е. г-жа Роглекова, която, между другото отделя доста пари за платичен тунинг, е разпределяла делата от 2011г. като зам-председател на Район съд в Пловдив, като е назначена на това място от бившия председател на Окръжен съд – Пловдив по времето на кабинета Борисов 1.
От този пост, по предложение на същия този председател на ОС-Пловдив – Веселин Хаджиев, тя е трябвало да отскочи на същата позиция в по-горния съд – Окръжния.
23 Юли 2014, Висшият Съдебен Съвет току-що е отказал Екатерина Роглекова да стане зам-председател и да разпределя делата на Окръжен съд – Пловдив.
Тогава тя получава тази номинация почти веднага след като оправда Цветан Цветанов в Район съд – Пловдив. Само, че ако си спомняте, тогава ГЕРБ не бяха на власт. Може би за това тя не разпределя делата на Окръжен съд Пловдив още от тогава.
Дебатът във ВСС, при който отказаха да сложат Роглекова на пост, на който да разпределя всички дела в ОС-Пловдив, видимо изнерви Ясен Тодоров, който заяви, че съдия Роглекова няма „никакъв негатив в биографията си“, което е силно преувеличено и „Силно се надявам този спор, който направихте, да не е свързан с решение на съдия Роглекова по конкретно дело“, заяви Тодоров, след което Калпакчиев го попита кое решение има предвид. Тодоров обаче не отговори дали визира делото срещу Цветанов, а каза само „всички знаем“.
Същият този Ясен Тодоров, за който се говори, че е човек на ГЕРБ и Пеевски, след мандата му във ВСС веднага беше повишен в Национална следствена служба.
ВСС отказа ръководен пост в Окръжен съд-Пловдив на съдийката, която оправда ЦветановСъдия Екатерина Роглекова.
След остър спор по време на днешното си заседание Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да назначи съдия Екатерина Роглекова за зам.-председател на Окръжния съд в Пловдив. В момента съдия Роглекова е зам.-председател на Пловдивския районен съд, тя стана особено известна след като оправда бившия вътрешен министър Цветан Цветанов по делото за клевета, което съдия Мирослава Тодорова заведе срещу него.
Предложението за назначаване на Роглекова е на председателя на ОС-Пловдив Веселин Хаджиев, който допреди година бе шеф именно на Районния съд в Пловдив. Той днес предложи двама свои заместници – Роглекова и другия зам.-председател на РС-Пловдив Недялка Свиркова, но ВСС отхвърли и двете предложения. Предложението на председателя на ОС-Пловдив така и не бе одобрено, като 11 от членовете на съвета гласуваха „против“, 9 бяха „за“ и 2 се въздържаха.
ДАЛИ РОГЛЕКОВА НЕ Е ЛОБИ НА ЦАЦАРОВ И ГЕШЕВ?
ДРУГ ИНТЕРЕСЕН ФАКТ Е, ЧЕ ….
ТЯ Е ДАЛА НА ЦАЦАРОВ ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (когато беше още в ГЕРБ), което е абсурдно съдия, който уж трябва да е независим, да обсъжда дело с обвинител № 1 в държавата, който е и страна по него.
Най-странното е, че ВСС не намира нищо лошо в това! Защо ли? Еми те си я назначиха да им разпределя делата във втория най-голям район в България, а после и в целия окръг.
По време на задължителното изслушването на Цацаров пред ВСС точно преди гласуването на кандидатурата му за главен прокурор, той признава и още нещо смущаващо. Казва, че е изискал и прочел дело, което е разпределено на друг пловдивски съдия в друг съд. Става въпрос за тъжбата за клевета, заведена от бившия председател на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов. Искът е отхвърлен от заместник-председателя на Районен съд – Пловдив Екатерина Роглекова. Цацаров признава, че чете чужди дела в отговор на въпрос на члена на ВСС Калин Калпакчиев:
„Прочел съм го (делото – б.а.), помолих председателя на Районния съд (Веселин Хаджиев – бел.ред.) да ми го представи. Най-малкото заради съществения медиен и обществен интерес. Прочитането е било преди да е определен съдията-докладчик. От там насетне той е работил повече от самостоятелно“.
От думите на Цацаров се разбира, че като шеф на по-висшата съдебна инстанция, той изисква конкретно дело „колегиално“, но без да има такава обичайна практика в съда. Взимайки го преди да е разпределено на съдия, той променя поредността на постъпващите дела и така се намесва в случайно разпределение. И оказва влияние върху последвалия избор на съдия. Признанието още тогава води до сериозни притеснения. Първо, че Цацаров проявява интерес към чужди дела, без да му е в работата и дори без да са стигнали до неговия съд. Той може да приложи този подход много по-лесно като главен прокурор, защото има власт над всички прокурори. Вторият притеснителен факт е, че Цацаров проявява интерес по делото срещу действащия вицепремиер Цветанов, който първи го подкрепя в кампанията му за главен прокурор. Няколко месеца по-късно съдия Роглекова оправдава Цветанов с аргумент, че той изразява мнението си като редови гражданин. През юли 2013 г. тя става началник на Пловдивския районен съд. Към този момента Цацаров има удобно мнозинство от верни хора във ВСС и може да кадрува в цялата съдебна система.
ДОСТА ИНТЕРЕСЕН ФАКТ Е, ЧЕ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ Е ОПРАВДАН НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ ОТ РОГЛЕКОВА, А НА ВТОРА – ОТ СЕСТРА Й, КОЯТО ПЪК Е ГЛЕДАЛА ДЕЛОТО ЗА ТРАФЕДИЯТА В „ИНДИГО“, КЪДЕТО ПОЧИНАХА ДЕЦА, А НАКАЗАНИЯТА БЯХА МЕКО КАЗАНО СМЕШНИ !!!
Екатерина Роглекова, която в крайна сметка след връщането на Борисов на бял кон през 2014г., вече отговаря за „случайното“ разпределение на делата в наказателно отделение и те да попадат само на „сигурни“ и „благонадеждни“ техни съдии за тяхните хора.
Тя е и съдийката , която протакаше делото „Индиго“, където починаха 11 деца, аобвиняпеми бяха собственици на заведения в София. В крайна сметка нямаше наказани за тази огромна трагедия. Защо ли? Долу ще ви напомним за случая ИНДИГО.
Тя оправдава и убийците на екс-премиера Андрей Луканов !
съдия Надежда Трифонова -е сестра на Роглекова
ПРЕЗ 2012Г. – ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА ПОЛЗВАЛА ПРАКТИКА НА ЕСПЧ В ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИНА ЦВЕТАНОВ СЪДИЯ ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА ПРИЛОЖИЛА „ГРАМАТИЧЕСКИ И СМИСЛОВ АНАЛИЗ“, ЗА ДА ОНЕВИНИ МВР ШЕФА
Ето какво пишат тогава медиите :
Пловдивският районен съд (ПРС) е дублирал практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), за да оправдае вътрешния министър Цветан Цветанов по делото за клевета, заведено от бившия председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова. Това става ясно от мотивите към присъдата, произнесена през октомври, публикувани в интернет в четвъртък вечерта. Зам.-ръководителят на ПРС Екатерина Роглекова цитира решения по шест дела, разгледани от европейските магистрати, като обаче пропуска да отбележи, че всички те са в защита на журналисти и граждани и правото им да критикуват публични личности и представители на властта, какъвто в случая се явява самият Цветанов. Въпреки това пловдивският съд възприема вътрешния министър изцяло в качеството му на гражданин и препраща изказването му от януари т.г., че като съдия Тодорова работи в услуга на организираната престъпност, към човешкото му право свободно да изразява мнението си. И е категоричен, че думите на Цветанов не могат да се схващат като твърдение, макар че точно така бяха отразявани в публичното пространство месеци наред. „По отношение на клеветата, най-важният критерий за преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на РБ, като се разширяват границите на приемливата критика по отношение на обществени фигури, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. Именно в тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да се престъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Той (ЕСПЧ – бел.ред.) е презюмирал, че приемайки една публична роля, обществените личности се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в § 2 на чл. 10 на Конвенцията (за правата на човека и основните свободи – бел.ред.)“, разсъждава Роглекова. Изводите ѝ недвусмислено показват, че тя превратно анализира практиката на европейските магистрати, която се отнася единствено към незащитените от публични държавни постове журналисти и граждани, които си позволяват остри коментари спрямо личности, „облечени“ във власт, коментираха юристи пред Mediapool. Ироничното в случая е, че точно пловдивските съдилища търпят сериозни критики за множеството си решения, които след години стават причина за осъждането на България в Страсбург. Освен това са известни с огромния процент осъдителни присъди, които постановяват по наказателни дела. Така процесът, заведен от Тодорова срещу Цветанов накрая се оказа изключително рядък пример за способността на пловдивските магистрати да правораздават по европейските стандарти, зачитайки напълно човешките права на подсъдимия. Тълкувайки обаче доста свойски практиката на ЕСПЧ. До делото срещу силовия министър се стигна след две негови интервюта от началото на годината пред в. „24 часа“ и бТВ, в които той директно внушаваше за нейни евентуални връзки с мафията, тъй като забавяла мотиви по поредната осъдителната присъда на рецидивиста Васил Маникатов. В първото си интервю от 23 януари Цветанов бе цитиран в заглавието на „24 часа“ – „Найголемият ни критик бави дело срещу мафията“ и в подзаглавие – „Дали съдия Мирослава Тодорова не обслужва организираната престъпност“. „Следва да се отбележи, че както заглавието, така и подзаглавието не са съставени от подсъдимия, нито видно от изложеното по-горе, в тях се цитират дословно негови твърдения. Описаните фрази не се и инкриминират от частната тъжителка. Логическо следствие на обсъдените изявления на подсъдимия Цветанов в интервюто му във вестник „24 часа“ на 23.01.2012 г., но и най-вече на цитираните заглавие и подзаглавие на журналистическия труд, са и въпросите на водещата г-жа Ани Цолова на 24.01.2012 г. към министъра на вътрешните работи: „…Скандал с шефката на Съюза на съдиите – Мирослава Тодорова… Вие я обвинихте, че покровителства, едва ли не, престъпността, организираната престъпност…“, а после и „…мафията“, пише в мотивите си зам.-шефката на Пловдивския районен съд. На този въпрос на водещата на бТВ ден след първото интервю, министърът отговаря категорично: „Абсолютно, абсолютно! Има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии, които са всъщност в услуга не на обществото, не на хората, които плащат данъците за издръжката на тази съдебна систем
а, а които покровителстват организираната престъпност“. Това обаче според съдия Роглекова е израз на правото на всеки гражданин свободно да се изразява, а в случая и да критикува наболели за обществото проблеми и публични фигури, каквато за пловдивския съд несъмнено в по-голяма степен се явява Мирослава Тодорова. „И така – при направения граматически и смислов анализ на инкриминираните реплики на министър Цветанов, съдът намира, че в тях не се съдържа твърдение, че частната тъжителка „покровителства организираната престъпност“, или че е „член на същата“, или каквото и да е излагане на конкретни, но и НЕВЕРНИ факти, които да могат да бъдат квалифицирани като изрично разгласяване на НЕИСТИНСКО позорно обстоятелство. Коментарите на подсъдимия, направени на 24.01.2012 г. в сутрешния блок на бТВ, обсъдени в светлината на предходното интервю на министъра на вътрешните работи от 23.01.2012 г., са изразяване на негативна оценка, отправяне на остра критика от същия, в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните работи, спрямо работата на Мирослава Тодорова като съдия и дейността ѝ като председател на съюза на съдиите“, констатира още пловдивският съд…В подкрепа на тези аргументи подробно се посочват и данни за забавените от бившата шефка на ССБ дела, станали повод за множеството публични атаки на Цветанов срещу нея, които в продължение на месеци бяха отразявани от всички български медии. „Повереникът на тъжителката Тодорова – адвокат Доковска, направи пространен анализ в пледоарията си на НОХД № С 328/2008г. по описа на СГС, по което един от подсъдимите е Маникатов, като обсъждайки как и по какъв начин Васил Маникатов е излежавал предходните си присъди, докато е траел съдебният процес пред състава, председателстван от Тодорова, направи извод, че същият е „толериран от изпълнителната власт и прокуратурата“. Адв. Доковска акцентира и върху наложеното тежко наказание на Маникатов от страна на съдебния състав, за да защити тезата, че същият не е бил покровителстван от Тодорова. В случая тези доводи нямат каквото и да е отношение по съществото на делото, тъй като подсъдимият Цветанов не е коментирал и не е правил изявления по тази тема – нито за хода на процеса, нито за присъдата или начина на изтърпяване на наказанието от Маникатов. Всъщност министър Цветанов е отправил сериозна критика към неизготвянето на мотивите по цитираното дело – този процес е отнел повече от 2 години и 5 месеца, което, съчетано с останалите забавени мотиви по дела от тъжителката Тодорова, според личната му оценка е подход, навеждащ или на професионална небрежност, или е в услуга на организираната престъпност“, разяснява Роглекова очевидно неразбираемият за голяма част от аудиторията дискурс на силовия вицепремиер. Решението на ПРС не е окончателно и ще бъде обжалвано от Тодорова пред Пловдивския окръжен съд, чийто председател е фаворитът на Цветанов и премиера Бойко Борисов за главен прокурор Сотир Цацаров…
А в Окръжен съд – Пловдив бива оправдан от същия този Веселин Хаджиев, за който говорим в статията. Не е ли странно – на първа инстанция оправдан от Екатерина Роглекова – тогава зам-председател на Районен съд – Пловдив, а на втора инстанция от Веселин Хаджиев – Председател на Окръжния съд в града на Тепетата, чиято наследница – Розалия Шейтанова (също протеже на Пеевски, Цветанов и ГЕРБ) е изключително близка с първата съдийка.
Не е ли странно как тези председатели и зам-председатели, които реално разпределят делата на отделните съдии. Как , аджаба, все на тях се падат да гледат знаковите дела, когато някой задължително трябва да се оправдае- техен човек (или казано на прост език – оправи, опраска) или да се накаже – техен враг.
Случайно или не , след като оправда Цветан Цветанов, съдия Екатерина Роглекова беше повишена в Окръжен съд, където играе опасно близо с Хаджиев, Славка Димитрова ( шеф на наказателното отделение ) и Роазлия Шейтанова (Председател на съда) …
Както казахме по-горе, ще ви припомним кой беше случаят ИНДИГО, който потули сестрата на Екатерина Роглекова.
ОБОБЩЕНИЕ:
Съдия Екатерина Роглекова е назначена за зам. председател и да разпределя делата на принципа на „случайното разпределение на делата“от Веселин Хаджиев – тогава председател на Районен съд Пловдив.
Същата тя оправдавата Цветан Цветанов по първото му дело, а на втора инстанция е оправдан от същия този Веселин Хаджиев, който вече е председател на Окръжен съд в Пловдив през 2014г.
После същият той я предлага за повишение на същата длъжност (да разпределя делата) в по-горния съд – Окръжен съд – Пловдив, но ВСС отказва по времето на кабинета Орешарски.
После сестрата на Екатерина Роглекова оправдава Цветан Цветанов по второто му дело.
А Веселин Хаджиев изкарва два мандата като председател на Окръжен съд в града под тепетата.
Когато трябва да се избира нов председател на Окръжен съд в Пловдив, се явяват само той и настоящата председателка на съда – Розалия Шейтанова.
Доктор Марин Балтов, който скоро се жалваше по БТВ, че не му били изплатени възнагражденията за експертизи, направени към МВР се оказа, че има доста оскъдни знания по медицина.
Натъкваме се на една негова експертиза . В нея постраделият е бил бит и му е бил смачкан носа, за което е получил контузия и отток на носа.
Според всеки експерт една фрактура или фисура на носа означава средна телесна повреда , обаче за д-р Балтов това не е дори лека телесна повреда.
Нещо повече оттоците на носа и контузиите по него са причинили на нашия герой само лека болка и никакво разстройство на здравето.
Сега възниква въпроса къде завършват тези експерти.
Въз основа на такива заключения се издават присъди в съдилищата и се променят съдби.
Най-инетерсното е , че това заключение е по дело срещу оператор на БТВ. С ердна дума това заключение спасява служител на телвизията, която го представяше като жалващ се излъган експерт, на който не му били платили.
Наглостта му стига до там, че да казва, че щял да ходи да освидетелства само смъртни случаи. А живите – кучета ги яли.
Така е. Забравпт си хипократовата клетва, забравят си какво са учили в учебниците , стига да им хвърлят по някой лев.
Скоро “Български юридически комитет” разкри чрез Петър Низамов и адв. Николов схема между определени състави на Варненския съд и определени експерти , отговорни за множество ‘раздавания” на родителски права на откровени педофили.
Разкритието разтърси съдийските среди и тези на вещите лица.
Дано след проверката, която предстои в УМБАЛ- Свети Георги по вина на д-р Балтов не се открият подобни гнусни практики както във Варна.
„ПРеСЪДА“ НАПИСА ПЛОВДИВСКИ СЪДИЯ РАЗПРЕДЕЛЯЛ ДЕЛАТА 10 ГОДИНИ, СТАНА ЗА СМЯХ И СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ
Което също е доста интересно е, че в Окръжен съд- Пловдив правораздават с прЕсъди (с „е“) , например решение на ХРИСТО СИМИДЧИЕВ,СИЛВИЯ ЦАНКОВА, ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА, от Окръжен съд-Пловдив, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
Екатерина Роглекова стана известна с тпва, че оправда Цветан Цветанов през далечната още 2013г., когато още само разяределяше делата в Районен съд-Пловдив от 2011г. ( десет години)…
Със заповед №749 от 16.08.2011г. на Председателя на РС Пловдив ,
считано от 15.08.2011г. на Екатерина Роглекова -заместник на административиния ръководител е възложено извършване на разпределението на
делата между съдиите -докладчици чрез използване на програмния продукт
за случайно разпределение”Law choice”.
ПОТРЕС: НАГРАДИХА СИМИДЧИЕВ – СЪДИЯТА ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО НИ “ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА”
Кой е съдия Христо Симидчиев от Окръжен съд – Пловдив?
Вижте какво четем в пресата на конюктурата ФОКУС .
Христо Симидчиев, съдия в Окръжен съд в Пловдив, получи отличие „личен почетен знак първа степен – златен“ и парична награда в размер на 1000 лв. от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за проявен висок професионализъм, безупречно и образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
Наградата е предложена от Розалия Шейтанова – председател на Окръжен съд – Пловдив. Тя се мотивира с дългогодишната работа на Христо Симидчиев в органите на съдебната власт. Юристът започва кариерата си като следовател в Окръжната следствена служба – Пловдив през 1991 г., а от следващата година до 1998 г. е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. Има над 23 години стаж като съдия, от които 3 години на ръководна длъжност. Магистратът се е доказал като опитен професионалист, боравещ отлично с правната материя, с практиката на висшестоящите инстанции и с Европейското законодателство. Съдия Христо Симидчиев е разглеждал някои от знаковите наказателни дела в Окръжен съд – Пловдив за извършени тежки криминални престъпления.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет освободи Христо Симидчиев от заеманата длъжност „съдия“ в Окръжен съд – Пловдив поради пенсионирането му. Председателят на съда му връчи и Почетен плакет на Окръжен съд – Пловдив и му пожела здраве и спокойствие от името на всички служители и магистрати.
Но тъкмо Съдия Христо Симидчиев от Окръжен съд – Пловдив и Розалия Шейтанова – председателката на Окръжен съд- Пловдив, за която става дума и как е назначена на поста си в разследването ни, са основни герои на разследването ни “Гнилите ябълки в съдебната система” ,
Магистратът от ОС–Пловдив Христо Симидчиев е съпруг на шефа на Занаятчийска камара Пловдив и председателя на патерицата на ГЕРБ – СДС, Тони Симидчиева.
Преди първите избори тази година изтече информация, че съпругата на Симидчиев пак ще е в списъка на ГЕРБ – СДС в Пловдив.
“Предложиха ми 9-о, 10-о място, но отказах след коментар с нашето ръководство в София”, обясни известната “ресторантьорка” от партия ГЕРБ. Симидчиева се оплаква, че няма кой да даде избираемо място в листата на ГЕРБ за човек от СДС, макар сините в Пловдив да имали свои поддръжници. Първите 8 места са “бетонирани” за ГЕРБ. Водач е лидерът Бойко Борисов, втори е Иван Тотев, трети – юристът Радомир Чолаков, четвърти – Вежди Рашидов, а пети – преподавателят от Аграрния университет доц. Стефан Шилев. Шести е кметът на район “Тракия” Костадин Димитров, седми – Спас Гърневски, а осми – кметът на район “Източен” Иван Стоянов.
Девета след всичките тези “велики” имена в листата на ГЕРБ – Пловдив,
водена от Бойко Борисов,
е жената на съдия Христо Симидчиев – Тони Симидчиева! Горда хотелиерка от преди 89-та година и собствник на един от най-оборотните ресторанти в града, КЪДЕТО ЕДНА ПЪРЛЕНКА Е 8 лева!
Тони Симидчиева беше избрана за нов председател на птерицата на ГЕРБ – СДС в Пловдив, която даже няма своя програма, а е приела програмата на ГЕРБ и Бойко Борисов. На градска конференция бв началото на 2020г. на партията пловдивските герберо-седесари избраха ново ръководство, което ще работи, за да възроди авторитета на „синята крепост“ на България.
Тони Симидчиева беше водач на листата за общински съветници на патерицата на ГЕРБ – СДС – Пловдив, на местните избори през есента на 2019-а. Член е на партията под тепетата от дълги години. Тони Симидчиева е председател на Регионална занаятчийска камара-Пловдив и член на УС на Съвета по туризъм, където “няма” нито един комунист и нито един агент на Държавна сигурност. Иначе госпожата го раздава “синя” …
В екипа на новия председател влизат бивши комунисти като Еньо Енев, Чавдар Марев, Димитър Токмаков, Веселин Стойков и Марин Балтов.
Последният по една случайност е шеф на “Съдебна медицина” в Града под “тепетата” и в интернет намираме потресаващи негови изказвания , говорещи за крещяща некомпетентност!
Жената на съдия Христо Симидчиев – Тони е и собственик на хотел- ресторант Одеон, разположен в стария Пловдив!
Защо ли трябва да се учудваме? Висша гербаджийка и съпругът и Христо Симидичев – съдия в окръжен съд -Пловдив държат един от най-скъпарските и известни хотел-ресторанти в Стария Пловдив.
„Днес е хубав ден за българската демокрация, защото обединението вдясно начело с ГЕРБ винаги дава добри резултати.
Днешната подкрепа е логично продължение на рамковото споразумение” ,
категорична бе Тони Симидчиева от ГЕРБ – СДС в Пловдив, когато СДС обяви подкрепата си за Здравко Димитров, кандидат на ГЕРБ за кмет на Пловдив.
Добре ли си похапва жената на съдия Христо Симидчиев?
Четири стари къщи на ул. „Стръмна” бяха ремонтирани от Община Пловдив и ПОДАРЕНИ на Тони Симидчиева, т.е. на председателстваната от нея Регионалната занаятчийска камара.
В тях работят 14 майстори – от текстил до хайдушки оръжия и стъкло.
Тони Симидчиева е председател на камарата.
Тя обясни какво още може да се направи, за да не пустеят и възрожденските здания.
И това нещо според нея е:
Идеята беше, ако е възможно, децата в час на класния да събират някаква сумичка и да посещават улицата на майсторите.
А не е ли това върха на наглостта, децата да и плащат, а тя да си строи ресторанти в Стария Пловдив?
Освен това жената е с 45 години стаж в ресторантьорството, или
Тони Симидчиева е започнала частен бизнес , както бащата на Илия Павлов още преди 89-та година “без” да е била членка на БКП.
Не е ли тя поредния номенклатурен агент или партиен секретар, с овча кожа, който се облажи като смени цвета след 89-та? Същите внедрени агенти на БКП и Държавна сигурност, които разцепиха СДС през 1992г.?
УКРИВА ЛИ ДАНЪЦИ СЪДИЯ ХРИСТО СИМИДЧИЕВ ОТ ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД?
Той е един от случаите, при които нашите служители са установили, че има сериозно разминаване по получени доходи и разходи за живот,
каза изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов.
А защо съдия Христо Симидичев не е декларирал собствеността си в ресторант “Одеон” като семейна имуществена общност?
Като натиснете ТУК можете да прочетет задължителната за всички магистрати декларация за имуществото за 2020г.
Ето какво е декларирал Христо Симидчиев през 2020г., сами можете да прецените дали е укрил данъци или не…
Годишен отчет на фирмата на Симидчиеви
Защо магистратът Христо Симидчиев не е декларирал, обаче дяловото му участие като семейна имуществена общност в “ЕЛХАТОН – 3” ЕООД, което е учредено по време на брака му с Тони Симидчиева – съпруга на ХРИСТО СИМИДЧИЕВ, и съответно е част от неговата собственост?
Но от къде имат толкова много пари семейство Симидчиеви за да разполагат с такова “бижу” на центъра на Пловдив, или вероятно това може да е станало срещу някоя забранена услуга, извършена от пловдивският съдия Христо Симидчиев? Или от съпругата му от висшите ешалони на ГЕРБ?
Отговорът оставяме на Вас!
Съдия Христо Симидчиев от Окръжен съд Пловдив и шефката на Басейнова дирекция в Пловдив Атанаска Тунтова /ГЕРБ/ са сред 11-те висши държавни служители под прицела на данъчните през 2014г., когато ГЕРБ падна от власт за първи път.
Съмненията са за укриване на доходи и нарушения в периода 2010-2011 г., съобщава тогава бТВ.
Симидчиев е обект на акцията на НАП заради 12 700 лева, които е пропуснал да декларира за данъчно облагане.
Данъчните проверяват 11 висши държавни служители, сред които и един заместник
министър. Съмненията са за укриване на доходи и злоупотреби за милиони.
Обект на поредната данъчна акция, освен действащ заместник-министър, е и кмет,
председатели на общински съвети и съдии. Съмненията са за нарушения в периода
2010-2011 г.
“За започването на данъчната ревизия обикновено трябва да има данни, че някой живее по-добре, отколкото официално декларирания доход би му позволил. Така е и в този случай.”
Сред ревизираните е пловдивският съдия Христо Симидчиев, който е пропуснал да
декларира близо 13 хиляди лева за данъчно облагане. Разминаване е открито и при
бившия председател на Общинския съвет на Котел Веселина Камбурова и при
кандидата за кмета на Генерал Тошево Георги Георгиев.
Рекордът обаче се държи от чиновник с малко по-нисък ранг – екс главния секретар
на община Червен бряг Николай Недков, който според данъчните е укрил милион и
850 хиляди лева, които в последствие са му обложени със законовата лихва от 10%.
Потърсихме господин Недков по телефона, но той отказа коментар.
„След приключване на тези ревизии, ако има укрити данъци има регламент, по който
ние уведомяваме прокуратурата и те предприемат съответните действия”, каза
Красимир Стефанов.
Засега не е ясно кой е действащият заместник-министър, тъй като той все още се
проверява. Липса името и на един заместник-областен управител, който също е на
прицел данъчните. От Сметната палата обещаха и още проверки, заради изборите 2 в 1 миналата есен.
„Близо 1700 участници има, които трябва да проверим и те подлежат на наказания,
ако са нарушили”, каза председателят на Сметната палата Валери Димитров.
По сигнал на Сметната палата данъчните тогава са започнали нова проверка на 167 висши държавни чиновници.
Въпросът е дали новата власт в лицето на “Продължаваме промяната” ще приложи закона и за богопомазаните в предните 12 години, или ще продължи уродливата практика на бившите управляващи.
Още повече, че такава проверка е била спряна спрямо Христо Симидчиев след връщането на Борисов на власт през 2014г.
Това е драги ми читатели, днес съдебната ни система, където би трябвало да има хиляди НЕЗАВИСИМИ един от друг съдии се командва от шепа разбойници, които си разпределят на удобни съдии „важните“ за тях дела.
За целта председателите и зам. председателите на съдилищата трябва да са сигурни и благонадеждни техни хора!
За да не попаднат делата в „несигурни“ ръце…
ОЧАКВАЙТЕ ЦЯЛОТО НИ РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА АСЕНОВГРАДСКОТО СЕМЕЙСТВО…
Кан Кубер, син на Кубрат, брат на Аспарух заселва народа си в Македония през 7 век
Кан Кубер е български владетел, син на кан Кубрат, брат на кан Аспарух и член на династията Дуло (Curta, Florin, 2006, Пламен Петков, 2007).
След 660 г. под ударите на хазарите се разпокъсва Стара Велика България. Двама от синовете на кан Кубрат, Аспарух и Кубер, поемат със своите орди на запад като се заселват – кан Аспарух в делтата на р. Дунав, а кан Кубер в бившата римска провинция Панония около Срем.
Според византийските хронисти Теофан и Никифор, кан Кубер е четвъртият син на Кубрат, който се заселва в Панония. По род Кубер бил българин (τῶν Βουλγάρων), както е казано изрично в един наслов, свързан с неговата дейност.
Така или иначе с пълно основание редица изследователи говорят за Куберова България и посочват различни периоди на нейното съществуване – от идеята, че е било доста кратко, до идеята, че е престанала да същестува чак, когато се е обединила с България при Крум и неговите наследници през първата половина на IX в.
Според хронистите Теофан и Никифор „Чудесата на св. Димитър Солунски” разказват, че когато се разселвали синовете на Кубрат, четвъртият син, чието име не споменават, отишъл в Панония и станал подвластен на аварския хаган.
От 626 г. на територията на Панония освен българите на кан Кубер се струпват авари и много византийски войници, пленници на хаганата – траки, илири и гърци от Тракия, Мизия, Дакия, Дардания, Родопа, Превалитана и др. Те се смесват, в резултат на което стават огромен и многоброен народ към земите на Византия.
По-късно, през 680 г., кан Кубер прави опит за военен преврат в Аварския хаганат с цел да завземе централната власт начело с неговите българи, подкрепени от други племена и от византийските пленници на хаганата. След неуспешния опит за преврат той е принуден да се насочи на юг, към земите на Византия.
КАН КУБЕР – ФЕДЕРАТ НА ВИЗАНТИЯ
Кубер сключва мирно споразумение с Византия, като поема ангажимента да изпълнява функцията на федерат и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле), намиращо се в днешната Македония. Според летописците на „Чудесата на св. Димитър Солунски“, по пътя към Византия кан Кубер води шест сражения с аварите, които побеждава, подпомогнат от неговите военачалници Мавър и Терасий (В. Златарски, 1970). За тях научаваме от техните печати, открити на територията на Македония.
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РОДСТВЕНАТА ВРЪЗКА НА КАН КУБЕР С КАН АСПАРУХ
Такова свидетелство намираме в един от надписите на мадарския конник, направен към 705 г. Той гласи: „ …на българите … и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си) … негов един …чрез договор вождът Тервел даде на императора …5 хиляди …императорът заедно с мене победи добре””.
От този надпис могат да се направят няколко извода:
Доказано е, че този надпис е на кан Тервел (700-721);
Макар и оскъден, надписът подсказва за връзките на българите от Куберова и Аспарухова България по времето на кан Тервел;
Текстът: „…На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха…“ (Бешевлиев,1979) е доказателство за родствената им връзка и за взаимоотношенията между кан Тервел и чичо му кан Кубер по отношение на съюза му с Юстиниян ІІ, както и за недоверието към него и неговите обещания.
ОБЛАСТ В МАКЕДОНИЯ ПОЛУЧАВА ИМЕТО БЪЛГАРИЯ
През 679 г. основната част от Куберовите българи се спускат от Панония на юг и се заселват в Керамисийското поле (триделното поле на Битоля, Прилеп и Лерин). Тази област става известна във византийските хроники под името „България”, (Βουλγαρία), а нейните жители – „българи” (Βούλγαροι).
Така наред с названието България, което се употребява за означаване на българската държава в Мизия, се появява и още едно название България за означаване на областта, заета от Кубер. И наред с името българи, употребявано за Аспаруховите българи, се появява и друго българско име за означаване на поданиците на Кубер.
Употребата на названията „България” и „българи” е ясно доказателство за това, че въпреки смесения характер на народа, доведен от Кубер след изселването му от Панония, в него е преобладавал българският елемент.
Според една хипотеза, по-късно, земята в Македония започва да носи името Берзилия, по-името на българското племе берсили, което явно е било водещо.
НЕУСПЕШЕН ОПИТ НА КАН КУБЕР ДА ПРЕВЗЕМЕ СОЛУН
През 680 г. кан Кубер прави опит за превземане на Солун и на византийските земи около него. Според проф. В. Златарски през 687 г. за целта в Солун кан Кубер изпратил Мавър, най-видният от военачалниците му, който бил много хитър и освен на български говорел още на гръцки, латински и славянски. Пред градските власти на Солун заявил, че е избягал от Кубер и че бил негов противник. Властите го приели най-радушно, поверили му стражата на града, а императорът го провъзгласил за патриций и проконсул. За да си създаде своя войска, съгласно решението на съвета при Мавър идвали и други българи, привидно като бегълци. Така той събрал голям брой бойци под своя команда. Но въпреки голямата тайна, намеренията на Мавър и Кубер достигнали до властите, които от своя страна съобщили вестта в Константинопол. За защита на града бил изпратен адмирал Сисиний с флотата му, който наредил на Мавър да дойде с хората си в неговия лагер, а после го качил на кораб и го изпратил при императора. Така намерението на Кубер да овладее отвътре Солун пропаднало.
След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. Васил Златарски около 687 г. някои от българите на кан Кубер се преселват в земите на изток от Струма.
След тези битки кан Кубер сключва споразумение с представители на императора на Византия Константин IV Погонат (668-685) за заселване под планината Кисос (днес Хортач) в Халкидика, недалеч от Солун.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗРУШЕНИТЕ ОТ ВАРВАРИТЕ И СТРОИТЕЛСТВО НА НОВИ СЕЛИЩА В МАКЕДОНИЯ ОТ КАН КУБЕР
Археологическите проучвания на територията на днешна Македония показват солидно прабългарско присъствие. Установявайки се на земите на днешна Македония, кан Кубер започва възстановяване на разрушените от варварските нашествия римски и византийски градове, за което свидетелстват многобройни археологични проучвания. Куберовите българи строят и нови селища и аули.
През 808 г. при управлението на кан Крум, който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода Дуло (Йордан Андреев, Милчо Лалчев, 1976), българските войски достигат Сяр.
Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България.
През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-големият син на Симеон Велики, срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, като помнят как е потушен бунтът от Борис I, се виждат принудени да напуснат държавните граници и да завоюват нова територия при град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир на Синьо море (Васил Златарски, 1971).
Съкровището на Куберовите българи, с. Врап, днешна Албания.
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с българско златно съкровище от Наги Сент Миклош, с Преславското златно съкровище и с находките от района на Плиска – Мадара – Шумен, с Добруджа и т.н.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически комитет”
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Вижте също: Paeonia.
.svg "Северномакедонският език и култура са български, а Александър Македонски разпространява елинска (гръцка) култура и език - iustitia.bg")
.svg "Северномакедонският език и култура са български, а Александър Македонски разпространява елинска (гръцка) култура и език - iustitia.bg")
.jpg "Днешните македонци нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя - iustitia.bg")
Изпълнителният директор на Асоциация “Прозрачност без граници” Омбудсманът Диана Ковачева през 2012г. заема поста министър на правосъдието.
