Какво е общото между бившия президент на „Мултигруп“ Илия Павлов и почти легендарния представител на софийския ъндърграунд Филип Найденов-Фатик, който беше разстрелян във вторник по обед? Със сигурност това, което свързва двамата покойни предприемачи със съмнителна репутация, не са аналогичните бащини и фамилни имена, които носят (Павлов Найденов). Не става дума и за крепката дружба, която приживе ги е свързвала още от детинство. Това, което в най-голяма степен ги обединява, е генезисът на техния мащабен бизнес, родил се тихомълком от пепелищата на разпадащия се бивш социалистически блок. И Павлов, и Фатик дължат своя летящ старт в дебрите на зараждащата се пазарна икономика на добрите контакти в бившия партиен елит – било то техни, било то на техни родители и роднини. Между двамата има и още една характерна обща черта – бяха застигнати от насилствена смърт приблизително по едно и също време. Всичко изглежда така сякаш една страница от първоначалното натрупване на капитал, свързана с дейността на бившите тайни служби, е на път да бъде затворена…

Съдържание :

Toggle

Баща и син – митове и легенди

Филип Найденов-Фатик не е просто поредният гангстер, застигнат от куршумите на своите конкуренти. През последните години около неговата личност са витаели предимно митове и легенди. За разлика от представителите на така наречените групировки Фатик винаги е седял в сянка и някак си е успявал да се запази настрана от прекомерния медиен интерес, който би могъл да съсипе сенчестия му бизнес. Всъщност Фатик минава за нас­ледник на огромна транснационална мрежа за търговия с оръжие и контрабанда, която свързва Европа с Близкия изток. На практика той дължи своите силни позиции в подземните среди изключително на своя баща Исмет Рашид Тюркмен Шабан, по-известен с прозвището си Стария Шабан.

Митологията около личността на Фатик се свързва и с приятелството му с повечето от босовете на „бригадите на борците“ в зората на демокрацията и с основния им бизнес през онези години – търговията с крадени автомобили. Малкия Фатик е с изключително буен, невъздържан нрав, действа импулсивно и мисли постфактум. Въпреки това той се държал коректно с повечето от групировките и не е влизал в конфликти, а точно обратното – разрешавал е сблъсъци. За стабилните позиции на Бабата, както още е известен в тези среди, стоят именно контактите на Стария Шабан и свързаните с него покровители от времето на Държавна сигурност, заели ключови места в управлението на страната след промените през 1989 г. Самият Филип Найденов-Фатик също сътрудничи на различните служби и дори през 1996 г. е размахвал карта на сътрудник на НСС. Подобен похват се използва за покровителство пред органите на МВР срещу известни информационни услуги.

Първият милион

И ако Фатик по-скоро прилича на герой от роман на Христо Калчев, то баща му наподобява класически персонаж на Богомил Райнов от епохата на студената война. Исмет Рашид Тюркмен Шабан е роден на 1 април 1941 г. в сирийския град Хомс. По религиозна принадлежност е християнин. Заселва се в България през 60-те години на миналия век, след като получава задочна смъртна присъда в Турция, издадена за провеждане на прокомунистическа дейност. Всъщност Шабан работи в тясно сътрудничество с българската Държавна сигурност и е изтеглен у нас, за да не бъде заловен от турското контраразузнаване. Твърди се, че неговият брат е бил неговата топла връзка към терористичната организация „Сивите вълци“. Дълги години през Шабан минават голяма част от контактите на разузнаването ни в Близкия изток. Благодарение на него под шапката на специалните служби процъфтяват и най-сериозните канали за износ на оръжие към арабските държави и синтетичен наркотик с марка „Каптагон“. От услугите на Шабан са се ползвали практически всички управления на ДС, твърдят източници, близки до специалните служби. Той се е водил агент от стратегическа важност и затова е получил политическо убежище у нас и се е ползвал със 100-процентова закрила от страна на българската държава, въпреки че е бил издирван от органите на Интерпол.

След падането на комунистическия режим бащата на Фатик практически успява да „приватизира“ старите си контакти. В зората на демокрацията той успява да създаде легален камуфлаж за своите бизнес начинания, изграждайки фабриката „Сунимекс“ за производство на гъши пастети. Тя получава астрономическия за времето си заем от 480 млн. лв. (около 50 млн. долара) с най-високи протекции. Заемът е отпуснат с нарочно постановление на Министерския съвет, парафирано от тогавашния премиер Димитър Попов. Бащата на Фатик така и не връща парите, което докарва до фалит кредитиралата го Ямболска търговска банка и Бобовдолска банка. През 1994 г. „Сунимекс“ е обявена в несъстоятелност. Дълговете на фирмата са изкупени от скандалния бизнесмен Майкъл Чорни. По време на турския период на Исмет Шабан се ражда и малкият Фатик – най-известното от неговите деца. Годината е 1963 г., мястото – Истанбул… След бягството в България Исмет Шабан се ползва с изключително силно влияние сред българския държавен и партиен елит. Твърди се, че е бил приближен до семейството на Тодор Живков. През 1988 г. Исмет Шабан дори получава орден „Кирил и Методий“ – първа степен, след като дарява старинни реликви на стойност над 200 000 долара за нуждите на фондация „Людмила Живкова“. Бащата на Фатик поддържа близки отношения и с видни български интелектуалци. Вероятно затова на погребението му през 1998 г. присъст­ват и личности като Светлин Русев, Силвия Кацарова и Петър Дертлиев. Както изглежда, българската култура и изкуство са слабост на цялото семейство на Шабан. Може би това е накарало един друг лауреат на висш държавен орден – известния колекционер на картини и бивш борец Боян Радев, да сподели топлите си чувства към Фатик няколко години по-късно пред „Стандарт“: „Фатик ми подари мерцедес за рождения ми ден. Много ме зарадва, голям жест. Но не става въпрос за колата, а за нещо съвсем човешко – отношението към моята личност“, казва Боян Радев… Децата на Шабан, включително и Фатик, също тънат в охолство и водят изключително луксозен за времето си начин на живот. Това им създава усещането за ненаказуемост и недосегаемост. Безоблачното битие на младия Фатик обаче приключва през 1978 г., когато при автомобилна катастрофа в столицата убива младо момиче. Дори контактите на Стария Шабан не успяват да потулят нещата напълно. Вероятната причина е, че бащата на момичето се оказва офицер от ДС. Така Фатик попада в затвора за срок от 4 години. Твърди се, че зад решетките е бил вербуван от спецслужбите.
Всъщност рожденото име на Филип Найденов-Фатик е Фатик Тюркмен Шабан. През 1982 г., при излизането си от затвора, той го сменя на Филип Павлов Найденов. Причината – близката дружба с бъдещия президент на „Мултигруп“ Илия Павлов Найденов. Дори бащата на Илия Павлов не отрича, че двамата са тренирали заедно борба и са били почти неразделни в ранна детска възраст. С годините тези приятелски отношения постепенно преминават в делови. Източници от спецслужбите твърдят, че и двамата са стартирали търговската си дейност с трафик на крадени коли.

Трафикът като бизнес

Познавачите на този бизнес твърдят, че Фатик наистина е бил лидер в доставките на много скъпи поръчкови лимузини, крадени на Запад. Той ги регистрирал без никакви проблеми в България и въпреки голямата конкуренция успял да задържи позициите си до последно. Твърди се, че той е покровителствал известна с луксозните си коли автокъща в Борисовата градина в столицата. И все пак Филип Найденов до 35-годишна възраст стои в сянката на баща си. На практика най-мащабните бизнес начинания на клана Фатик се конт­ролират от Стария Шабан чак до 1998 г., когато той умира от панкреатит след две неуспешни операции в чужбина. Вероятно затова и до момента Филип Найденов все още бива наричан Малкия Фатик, въпреки че наследява мрежата и контактите на своя баща преди повече пет години. Въпреки това много хора от спецслужбите подлагат на съмнение способността му да се възползва ефективно от мащабния международен бизнес на своя баща и да се издигне над нивото на рутинните криминални начинания, характерни за закононарушителите от „национален“ мащаб. До смъртта на Стария Шабан дейността на Фатик продължавала да е фокусирана върху трафика на крадени коли за близкоизточния пазар и търговията с пиратски дискове, която го свързва с покойния шеф на „Унисон рекърдс“ Емил Димитров-Макарона. За евентуална „дискова“ връзка в убийството на Фатик намекна и главният секретар на МВР Бойко Борисов, който подхвърли в сряда, че атентатът напомня повече ликвидирането на Макарона, отколкото на Илия Павлов. Връзката на Фатик с Макарона също минава през скъпите автомобили, които бяха слабост и на пиратския звукозаписен бос. Близки на Макарона разказват следния сюжет, разиграл се в офиса на Емил Димитров през 1995 – една от силните години на Макарона. Фатик нахлул с няколко души и дружелюбно подхвърлил на Макарона ключовете на поръчков мерцедес. „Макарон, купил съм ти страхотна кола, до утре трябва да ми платиш 100 хиляди долара“, казал той. „Ама Фатик, нали миналия месец ми продаде нов мерцедес, този не ми трябва“, отвърнал Макарона. „Трябва ти, трябва ти, утре ще дойда за парите“, отсякъл Фатик и напуснал офиса на „Унисон“. Този период е най-силният от бизнеса на Емил Димитров и вероятно тогава Фатик да е започнал да го „покровителства“ срещу известен процент от печалбата.

Година по-късно спецслужбите наблюдават засилени контакти между Фатик и убития на остров Аруба Поли Пантев. На онзи етап става въпрос отново за трафик на крадени автомобили. Самият Пантев вече е започнал овладяването на наркопазара в София. През 1998 г. службите вече имат информация, че Фатик се е включил в нарко­трафика през България. Не е известно обаче Бабата да е имал собствена структура за разпространение. По-скоро е осигурявал транзита от Турция през България, както и обратния трафик на синтетична дрога, като е използвал бащините си контакти. Ако обаче Фатик е бил замесен в трафика с дрога, той е бил самостоятелен играч – достатъчно самоуверен и имащ себе си за недосегаем.

Кланът

За не чак толкова стабилните позиции на клана на Фатик говори и експулсирането от България на грузинеца Дениз Тюркмен, който е зет на Стария Шабан. Той бе изгонен от Национална служба „Сигурност“ (НСС) през 2001 г. по обвинение, че представлява заплаха за националната сигурност. Дениз Тюркмен е шеф на застрахователна компания ДИК („Дениз иншурънс къмпани“), която оперира в района на Хасково и Свиленград. За нея контраразузнаването предполага, че е прикритие за операциите на грузинския подземен свят в балканския регион. Смята се, че след изгонването му от България Тюркмен е преместил почти цялата си дейност на територията на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. В момента живее в Турция. Освен грузинско гражданство Тюркмен има паспорти от Словения и Сиера Леоне. Интересно е, че в съдебната регистрация на ДИК все още фигурира и самият Исмет Рашид Тюркмен Шабан. Истинското име на Дениз Тюркмен всъщност е Димитрий Юриевич Цхондия. След сватбата си с дъщерята на Стария Шабан обаче той приема неговата официална фамилия, за да засвидетелства лоялност към клана. Твърди се, че в последно време зетят искал да поеме целия бизнес на фамилията и е влязъл в остър конфликт с Фатик. Той обаче до последно се е чувствал недосегаем. Десетина дни преди да бъде разстрелян, дори споделил, че не се страхува от никой и дори не носел вече пистолет. „Кой ще ми посегне на мене“, казал Бабата на приятеля си. През застрахователна компания ДИК минава и връзката между бизнеса на фамилията Фатик и придобилия особена популярност напоследък Иван Тодоров-Доктора. Пресечната точка е лицето Милослав Кръстев, който е управител на ДИК. За него се твърди, че управлява финансите на Фатик и че също е син на Стария Шабан, но от друга майка. Милослав Кръстев е и човекът, заради когото срещу Доктора се води дело за въоръжен грабеж в Хасковския окръжен съд. От МВР твърдят, че Иван Тодоров е започнал бизнеса си благодарение на фамилията Фатик, но в момента са конкуренти за контрабандните канали през ГКПП Капитан Андреево и Ново село.

Възможните поръчители

Няколко са възможните посоки, в които трябва да се търси поръчителят на убийството на Фатик. Едната е наркотрафикът и гангстерската война за надмощие. Като самостоятелен играч той заема сериозно място в транзита на дрога, който е по-доходен от наркоразпространението в страната. Неговото отстраняване създава възможности за по-агресивните нови играчи, които търсят територии. Втората посока е евентуалната подкрепа на Фатик за някоя от враждуващите групировки и превантивното му отстраняване. Други вероятности са провалена сделка, вътрешнокланови разпри, длъжници на пари, отстраняване на информиран свидетел…

Всъщност всички лансирани версии за смъртта на Филип Найденов са малко или много спекулативни. Атентатът срещу него подозрително съвпадна с достатъчно много драматични събития в българския подземен свят – скандалите около личността на Иван Тодоров-Доктора, внезапното „откритие“, че двамата с Фатик е трябвало да делят една бизнес територия, атентата срещу Косьо Самоковеца, арестуването на контрабандиста Ники Пилето, международната операция „Лунна светлина“, предотвратила трафика на пет тона картофено пюре с кокаин от Боливия, в която името на България също заемаше достойно място. В така създалата се ситуация вероятно ще е твърде трудно да се разбере точно от коя посока са долетели куршумите за Фатик. В случая обаче не това е основният въпрос. По-важният момент е, че в случая става дума за знакова фигура от българския подземен свят, чийто бизнес стартира в зората на демокрацията благодарение на засилката, която получават от своите покровители. По-същественият въпрос е изтекло ли е времето на хората от поколението на Фатик и способни ли са те да задържат позициите, които имаха през последните години. Хора като Маджо, Маргина, Жоро Илиев, Димитър Джамов, Алексей Петров и другите техни „братя по оръжие“, изплували от калта на посттоталитарното блато.

 

„Това убийство, от една страна, е лошо, но, от друга, е необратим процес.“ Може би случайно главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов анализира точно случващото се през последните седмици в българския подземен свят. Както изглежда, очевидци сме на един своеобразен 10 ноември за организираната престъпност у нас. Казано с други думи, мафиотската дейност е на път да премине от централизирано планово стопанство към действаща пазарна икономика. В подобни условия старите гангстери, завоювали своите позиции и контакти на базата на връзки от комунистическо време, които вече почиват по-скоро на стари лаври, биват заменяни от нови, по-гъвкави и динамично мислещи техни конкуренти. Ъндърграунд юпита, така да се каже. Образно казано, ставаме свидетели на един процес на европеизация и в средите на организираната престъпност. Съдейки от изказването на Бойко Борисов обаче, остава впечатлението, че и правоохранителните органи по-скоро се намират в ролята на наблюдатели и анализатори на въпросните явления и процеси. Нещо, което определено не може да зарадва българския данъкоплатец, но за сметка на това, изглежда, много добре се удава на експертите по национална сигурност у нас. Очевидно еволюционните процеси, които се наблюдават в организираната престъпност, сериозно изпреварват развитието на службите, които трябва да се борят с нея. Нещо повече – съдейки по изказванията на бивши и настоящи служители на МВР и ДС покрай убийството на Фатик, през последните години границата между престъпници и полицаи често се е размивала:
– Контрабандата през страната ни, наричана евфемистично скрит транзит, продължава да се толерира от достатъчно много хора в специалните служби и да се ползва с протекциите им (о.з. полк. Цвятко Цветков, бивш шеф на Шесто управление на ДС и секретар на МВР по времето на Жан Виденов). Липсвала само дисциплината, която е била характерна за периода преди 10 ноември, а парите не отиват в държавния бюджет, а в частни джобове. „Разликата между преди и сега е, че тогава не се нарушаваха българските закони с такава дейност, тя се извършваше по неписаните правила на тази дейност в света от всички служби и организации и приходите отиваха в държавата“, казва Цвятко Цветков в прис­тъп на откровение.
– Има тенденция за физическото ликвидиране на хората, свързани с генезиса на контрабандните канали, и на тези, които са получавали пари от комунистическата държава за това (Атанас Атанасов, бивш директор на НСС).
– Очевидно не е прекратена практиката лидери на престъпни организации проформа да бъдат вербувани като нещатни сътрудници и уж да стават информатори, благодарение на което оперативните разработки срещу тях така и никога не се реализират (Наско Рафаилов, председател на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност). На полицейски жаргон въпросната операция се нарича брониране. В случая с Фатик това вероятно е офицер от МВР, достигнал в момента ранга зам.-шеф на полицейска служба (Атанас Атанасов).
– Срещу Фатик е имало поне една оперативна разработка под кодовото наименование „Очиларка“ (Цвятко Цветков). През 2001 г. материалите, събрани от Национална служба „Сигурност“, са били изпратени на „една полицейска служба“, за да бъдат събрани доказателства, годни за съд (Божидар Попов, бивш главен секретар на МВР). И до момента реализация на въпросната разработка липсва.
– В архива на МВР няма нито една разработка срещу Фатик или баща му Шабан, твърди главният секретар на МВР Бойко Борисов. Папката с материали в НСС се е въргаляла 5-6 години, а нещата винаги са завършвали с констатацията, „няма данни за извършване на престъпление“.