Съдържание :

Toggle

За половин години хората на бившата застрахователна компания СИК намаляха с още един. На 30 юни в 15.15 часа в ресторант-градина „Славия“ беше разстрелян Милчо Борисов Бонев. Убийството беше показно, от упор, пред погледа на многобройната му охрана. Секунди по-късно са застреляни отново от упор още 4 души от охраната му и бизнес партньор от Пазарджик. Остават шест трупа и двама тежко ранени. Подобно нагло убийство в България не е имало дори и по време на гангстерската война през 1994 г. Такова беше и покушението срещу Стоил Славов – шеф на икономическата структура на СИК „Интергруп енд партнерс“. Той беше взривен в асансьора на сградата на „Джеймс Баучер“ 87 на 19 януари в столицата заедно с тримата му охранители.

Организацията на разстрела

на Бай Миле, както е по-известен Милчо Бонев, е впечатляваща.

Осем души, преоблечени като полицаи, с маски излизат от две коли – нисан и ауди 80. Насочват се към входа на ресторант-градината, пред който стоят двама от бодигардовете на Милчо Бонев. Той е влязъл минути по-рано вътре, обкръжен от 4 бодигардове и пазарджиклията Методи Маринков. „Стой, полиция“ и „всички да легнат на земята“ са командите, които маскираните крещят на групата. Нареждат на сервитьорите да залегнат зад бара. Заповедите им са изпълнени веднага. Въоръжените с автомати и пистолети се разделят на три групи – едната насочва оръжието си срещу Бай Миле, другата държи на прицел останалите, а третата е при охраната на входа. До този момент операцията наистина изглежда като полицейска работа. Но от този момент започва адът. Единият от маскираните изстрелва 22 куршума в тялото на Милчо Бонев. Успоредно с него другите стрелят по гардовете. Акцията трае 3-4 минути, след което нападателите се изтеглят тичешком, качват се на автомобилите и изчезват. Зад себе си оставят само кръв и трупове. Двама от тежко ранените са откарани във ВМА, останалите шест са мъртви. Застреляният Методи Маринков от Пазарджик, за който от полицията твърдят, че има разработки за престъпна дейност, е бил случайно на масата на сикаджията. Според информации в медиите той е търсел подкрепа от Бай Миле за разпространение на наркотици. Двайсетина минути по-рано Бай Миле е имал среща с Ники Митничаря – близък приятел на застреляния миналия август Филип Найденов-Фатик, който му е предлагал за продан бронирано ауди. Автомобилът на Милчо Бонев е брониран „Мерцедес пулман“. Милчо Бонев е един от съз­дателите на бившата застрахователна компания СИК и акционер на икономическата и структура „Интергруп енд партнерс“. За разлика от повечето представители на СИК той не се изявява в публичния свят и предпочита анонимността. Дотолкова, че когато на 1 септември 2001 г. беше извършен атентат срещу него, медиите го объркаха с друг бизнесмен със същото име.

Бай Миле влиза в „Интергруп енд партнерс“ едновременно с Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака. Двамата бяха напуснали страната през 1994 г., тъй като бяха обявени за национално издирване заради побоя в спортния център „Дескрим“ в края на 1993. Дотогава Бонев е в бригадата на Митко Бретона, който е принуден да се укрие след съдебно дирене срещу него през 1994 г. Милчо Бонев участва в редица фирми, свързани основно с хотелиерство, туроператорство и ресторантьорство. Приема се, че той е човекът, който защитава интересите на бившата СИК в Слънчев бряг. Бай Миле е бил съдружник и с взривения в асансьор през ноември 1996 г. във Варна Данчо Марков. От съдружието му в различни фирми любопитно е участието му в „Живот 1“, където дялове притежава и Румен Пешев. Той от своя страна още през 1997 г. е регистрирал „Булгар-Юго импорт-експорт“ заедно със сърбина Драган Байович. През 1998 г. обаче Бай Миле излиза от „Живот 1“.

Сръбската връзка

е най-често споменавана след убийството на Бай Миле. Като се започне от митичните 3 милиона долара, които уж Сретан Йосич – наркобаронът, който беше заловен в София преди 2 години по молба на холандските власти, е дал, за да му се уреди бягството от софийския затвор, та се стигне до недоставена пратка хероин за наследниците на Земунския клан. Според една от версиите Йосич, холандски наркобос от сръбски произход, е дал 3 милиона долара на Милчо Бонев, за да уреди бягството или подмяната му от софийския затвор. Йосич е издирван за убийствата на полицаи в Холандия и беше безшумно заловен след акция на МВР в София през 2002 г. и екстрадиран под засилена охрана до специално изпратен самолет от Холандия. Според спецполицаи такъв план наистина е съществувал – едниният вариант е бил Сретан Йосич да се „разболее“ и да бъде настанен в МВР болницата, откъдето да избяга. След като този вариант се проваля, е било решено Йосич да бъде преместен в ареста на Транспортна полиция, който се смята за добре охраняван. Именно при това преместване е трябвало Сретан Йосич да бъде подменен с друг арестант и така да избяга. Според версията с тази задача бил натоварен Бай Миле. Но само преди две години, когато беше извършено покушение срещу бившата барета Алексей Петров, неговото име също беше замесено в тази връзка. Петров беше обвинен от Едвин Сугарев, че е взел пари за освобождаването на Йосич чрез свои връзки в прокуратурата. (В момента бившата барета води дело за клевета срещу Сугарев по този повод.)

Иначе е вярно, че Бай Миле е имал стабилни връзки в Сърбия. Това се потвърждава и от изказването на сръбския вътрешен министър Душан Михайлович само 10 дни преди разстрела на сикаджията и от източници от сръбския подземен свят. Бай Миле е определян като „много точен човек“. Известни са и връзките на Бай Миле и с Желко Ражнятович-Аркан и негова съпруга Цеца Величкович. В свое изявление за медиите Михайлович заяви, че Бай Миле е снабдявал с хероин Земунския клан и е наблюдаван от сръбската полиция. Другите версии за смъртта на Бонев на сръбските медии са отново свързани с хероин и с пране на пари. Лидерът на Земунския клан Легия, който е в затвора, твърди, че има някакви 700 кг хероин, депозирани в сръбска банка, на албанската мафия, които Бай Миле е искал по някакъв начин да разкрие, затова бил убит от шиптъри. Втората е, че българинът е перял пари на сръбските мафиоти, които не били доволни от процента, който взимал той. За връзки на Милчо Бонев със сръбската мафия информация имат и българските спецслужби. Бившият главен секретар на МВР Божидар Попов заяви по БНР, че по времето на правителството на Костов в НСБОП е имало няколко разработки за него. Но информация за него е имало и в НСС. Името на Бай Миле е попаднало там през партньорска разузнавателна служба

По време на косовската криза

когато са дадени за наблюдения фирми, за които има подозрения, че през тях минават пари на сръбската мафия, тогава под контрола на режима на Милошевич.

Туризмът, хотелите, „Интергруп“, футболните трансфери на сръбски играчи в българското първенство са светлата част от бизнеса на Бай Миле. А зад нея е сянката на трафика на наркотици към Сърбия и тесни връзки със сръбския ъндърграунд. Голяма част от мощта на СИК навремето дойде от натрупаните пари по време на югоембаргото от търговия с петрол. Контактите от онова време естествено са били прехвърлени към наркотрафика. Но името на Бай Миле беше няколко пъти е свързвано и с убийства на българска територия. През ноември 2000 г. в столичния хотел „Амбасадор“ се самовзривиха Арташес (Артур) Овсепян и Александър Романов в стая 103. Основната версия тогава беше, че двамата са подготвяли атентат срещу Поли Пантев, друга емблематична фигура за наркотрафика в България, и са се самовзривили, докато свързват жиците на бомбата. Артур Овсепян се оказа известен поръчков убиец, който се е установил в Бургас, приятел на Бай Миле. Според източници от НСБОП минути преди да избухне взривът, Бай Миле е напуснал хотел „Амбасадор“. Така Милчо Бонев се оказа последният човек, който е видял жив арменеца, и полицията дълго време го издирва, за да даде показания. Година по-късно – на 1 септември, срещу Милчо Бонев беше извършен атентат пред дома му в кв. „Изток“ в столицата. Бомбата беше поставена върху пощенската кутия и беше задействана дистанционно веднага след като Бай Миле слязъл от джипа си и влязъл в входа заедно с двамата си бодигардове. Тогава той се отърва без наранявания, но един от охранителите му беше тежко ранен. След този случай Милчо Бонев трайно се изнася от България и все по-дълго се задържа в Сърбия и Испания. Сръбските медии съобщиха след убийството му, че преди десетина дни той отново е бил в Сърбия и че е основният доставчик за наследниците на земунци. Източници от службите твърдят, че Бай Миле стои зад стрелбата с гранатомет срещу джипа на братя Пехливанови и убийството на Евгени Стефанов-Женята през ноември миналата година. Вероятната причина за тях са, че тримата бяха близки до убития на остров Аруба Поли Пантев и поеха неговите дела. Само преди месец съвсем показно беше разстрелян близкия до Златко Баретата Митко Малкия и неговите двама бодигардове в кафе „Арт-Декор“ от преоблечени като попове убийци. Твърди се, че Бай Миле има отношение и към това убийство.
Въпреки любопитната „сръбска следа“ съвсем не е изключена и

Българска версия

за убийството на Бай Миле. Настина би било много трудно сърби да създадат такава организация в чужда страна. Седем или осем килъри чужденци трудно могат да влязат незабелязано от престъпния контингент в страната. Набавянето на оръжия, полицейски униформи и бронежилетки дори за „наситения“ български пазар щеше да се забележи, освен ако убийството не е подготвяно много по-отдавна. Убийците са познавали навиците на Милчо Бонев, знаели са, че често отсяда в ресторант-градината на „Славия“ и там се чувства на сигурно място и в свои води. В крайна сметка стрелците са действали напълно уверено и хладнокръвно. И след такава канонада са изстреляли и контролни изстрели в главите на вече убитата охрана, след което са се оттеглили напълно организирано. Началото и краят на акцията им са запечатани от камерата на тото пункта срещу ресторанта, но за съжаление записът е некачествен. Освен организацията на убийството има и още един смущаващ факт – жестокостта, с което е извършено, и безсмисленият разстрел на още пет души освен Бай Миле. Защото, ако убийците са били с маски, те не са рискували да бъдат разпознати, ако оставят живи свидетели. Затова убийството прилича повече на вендета, отмъщение за нещо, извършено от сикаджийския създател. Естествено, че убийството може да е извършено и за да се поеме трафикът на наркотици към Сърбия или пък е разчистване на сметки между сенчестите бизнесмени и групировки, или и трите заедно.

В България битуват основно

Две митологеми

използвани като обяснения за убийствата на хора, които имат отношения към наркотрафика. Едната е за онези 600 кг кокаин, откраднати от Поли Пантев от колумбийски картел, заради които той намери смъртта си на остров Аруба през зимата на 2001 г. Но покрай Пантев бяха извършени редица други убийства и някак си дежурното обяснение беше за парите от този кокаин. Втората митологема е за също така странните 3 милиона долара, разкешени от хората на Сретан Йосич, за да бъде уредено неговото бягство. Медиите дори цитират съратници на Йосич, които твърдят, че не си искат парите, а ще се лее кръв.

Някак си е наивно да се смята, че тези два слуха могат да бъдат обяснението за случващите се битки в престъпния свят през последните 4-5 години. Основният проблем на продължаващата вече четвърта година война е, че няма край, докато всички участници в нея не се самоизтребят. И това също е илюзорно, защото тяхното място веднага бива попълнено от по-млади, но и по-яростни бандити. Очевидно, че трафикът на наркотици през България е много доходно занимание, щом за него се води толкова ожесточена война и падат толкова много жертви. Често безсмислени. И след смъртта на Бай Миле ще започне битка за заемането на неговото място като основен доставчик на сръбската мафия.

 

27 октомври 1999 г. – застрелян е Кузман Гуслеков, сочен за крупен трафикант на кокаин
23 наември 1999 г. – убит е Робърт Стефанов
18 юли 2000 г. – опит за атентат срещу Поли Пантев с гранатомет
15 ноември 2000 г. – Артур Овсепян и Алекнасдър Романов се самовзривяват по непредпазливост
9 март 2001 г. – Поли Пантев е застрелян от наемници на остров Аруба
5 юли 2001 г. – стрелба с гранатомет пред „Мария Луиза“ по джипа на Георги Пехливанов
1 септември 2001 г. – бомба се взривява във входа на блока, където живее Милчо Бонев – бай Миле
януари 2002 г. – бомба убива висаджията Димитър Димитров- Маймунака в кв. „Стрелбище“
20 юли 2002 г. – в София е заловен Срета Йосич, издирван за 23 поръчкови убийства, от които 3 на полицаи
16 август 2002 г. – при престрелка в столичния квартал „Белите брези“ е ранен наркодилърът Илиян Версанов
18 април 2003 г. – мерцедесът на Иван Тодоров-Доктора е взривен по обед на „Цариградско шосе“
4 юни 2003 г. – в кв. „Павлово“ в София е убит Робърт Шкарица, сочен за връзка на земунския клан с наши наркотрафиканти.
19 август 2003 г. – на кръстовището на бул. „България“ и „Гоце Делчев“ е убит Найден Филипов-Фатик
5 ноември 2003 г. – 34-годишният Евгени Стефанов-Колята е убит пред фитнес център на бул. „Ситняково“
6 декември 2003 г. – в Амстердам е убит Контантин Димитров-Самоковеца, смятан за един от наркобосовете
18 декември 2003 г. – в дома му е застрелян Николай Петров-Колята, бодигард на Евгени Стефанов-Женята
19 януари 2004 г. – бомба в асансьора на сградата на бул. „Джеймз Баучер“ 87 убива Стоил Славов и тримата му охранители
9 март 2004 г. – с 5 куршума в тялото и главата е убит Борис Бакърджиев-Горилата, свързан с наркотрафика и смятан за близък на Златко Баретата
22 март 2004 г. – застрелян е Стефан Касамаков, приближен на наркодилъра Илиян Версанов
4 юни 2004 г. – преоблечени като свещеници, стрелци убиват трима и тежко раняват двама мъже в кафе „Арт Декор“. Единият от убитите е Димитър Христов – Митко Малкия, близък до Златко Баретата
14 юни 2004 г. – убит е Петър Илиев-Кучето, приближен на Контантин Димитров-Самоковеца
26 юни 2004 г. – убит е Бранимир Григоров-Бранко, подозиран, че е трябвало да убие Димитър Желязков – Митьо Очите, несебърски наркобос