Завинаги си отиде още един от неуловимите обитатели на българския подземен свят – 35-годишният Бранимир Бранимиров Григоров (Бранко). Той бе прострелян в главата миналия уикенд (събота, 26 юни) и лекарите не успяха да спасят живота му. Бранко издъхна в Пирогов на 29 юни, без да дойде в съзнание. Убиецът, естествено, успя да изчезне от местопрестъплението и до момента никой няма идея кой може да е той.Поредната показна екзекуция бе извършена посред бял ден, пред столичния ресторант Водопада в ж. к. Западен парк, докато Бранко играел карти. Очевидци на инцидента твърдят, че не са чули изстрел, а шум като от плесник. Това даде основание на криминалистите да предположат, че оръжието на престъплението е било със заглушител, но експерти по балистика са на друго мнение. Според тях, ако пушката на убиеца е била със заглушител, то изстрелът би трябвало да е или абсолютно безшумен, или да наподобява приглушен пукот. А звук, подобен на немного силен шамар, издава малокалибрената пушка, тип флоберка. Единствената официална версия, завъртяна по медиите през седмицата, е, че екзекуцията на Бранко е поръчана от небезизвестния несебърски бизнесмен Димитър Желязков (Митьо Очите). Тя гласи, че на 4 декември 2003 г. Бранимир Григоров и приятелят му Петър Харизанов били заловени при рутинна проверка на РДВР-Бургас, организирана на КПП Орловец край Айтос. Двамата пътували за Бургас, където трябвало да ликвидират Очите по поръчка на съоснователя на бившата СИК – Стоил Славов (Телето). Докато претърсвали колата на софиянците, ченгетата открили в нея незаконно оръжие и Бранко предложил на униформените 5000 лв., за да уредят проблема. Ченгетата отказали и заключили Бранко и Харизанов в РПУ-Айтос. Продължението на версията е, че по време на разпита Бранимир поел цялата вина за оръжието и срещу него било образувано полицейско дознание. Харизанов бил освободен, за да загине на 19 януари 2004 г., заедно със Стоил Славов и още двама негови телохранители, при бомбения атентат на ул. Джеймс Баучър № 87 в столицата. През февруари 2004 г. Бранко е осъден на половин година затвор за незаконното оръжие и на 4 юни напуска бургаската тюрма, защото по закон времето, излежано в предварителния арест, се приспада от присъдата. Както се казва – всичко това е вярно, но не съвсем. За връзката между Бранко и Митьо Очите Параграф 22 писа още в бр. 5 от 6 февруари 2004 година. И, понеже поводът, заради който тогава отворихме тази приказка, остана незабелязан от усърдните ни читатели, ще си го припомним надве-натри.На 3 февруари, край двореца Врана, Митьо Очите и двамата му апапи Христо Широков и Гочо Карагочев бяха арестувани с газови пистолети, преработени за стрелба с бойни патрони. Източници на Параграф 22 споделиха тогава, че спецченгета работели по една интересна хипотеза: атентатът срещу Стоил Славов бил поръчан от Митьо Очите, който отмъщавал за атентат срещу него, осуетен в края на 2003 година. Тук ще трябва да цитираме част от написаното на 6 февруари, тъй като то е свързано с по-нататъшното надипляне на версията за разстрела на Бранимир Григоров:На 4 декември 2003 г. единият от загиналите бодигардове на сикаджията Славов – Петър Харизанов, и кримилегендата Бранимир Григоров (Бранко) тръгнали да гърмят Митьо Очите, който е основен враг на бургаския сикаджия Пламен Дишков (Кела). Близо до Айтос обаче двамата са арестувани. Като истински боен другар Бранко поема цялата вина върху себе си и остава зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. А Петър Харизанов е освободен и е взривен четирийсет дни по-късно заедно със Стоил Славов. Според авторите на тази версия, в момента Пламен Дишков (Кела) се крие в холандската столица Амстердам и страшно много иска да се прибере в родината. Големият му проблем обаче не е делото за убийството на Мастара, по което той е подсъдим задочно, а нарковойната между него и Димитър Желязков (Митьо Очите)….И още нещо невярно има в т нар. официална версия за разстрела на Бранимир Григоров. Проверката на 4 декември 2003 г., при която Бранко и Петър Харизанов са задържани, изобщо не е рутинна. Двамата са арестувани от шест бургаски ченгета, нарочно изпратени край Айтос, под ръководството на Калин Соколов – служител (вече бивш) в Регионалното звено за борба с организираната престъпност (РЗБОП). Задачата им била да спират и претърсват всички аудита и мерцедеси, пътуващи за Бургас. Освен това в колата на Бранко са открити два заредени бойни пистолета – Зиг Зауер и Берета (краден и с изпилени фабрични номера), с които е стреляно преди това многократно. По време на първоначалните разпити Бранко наистина прави чистосърдечни самопризнания и поема вината върху себе си. Срещу него обаче не е образувано полицейско дознание, а две предварителни производства – по чл. 339 от Наказателния кодекс (за незаконно притежание на оръжие) и по чл. 304, ал.1 от НК (за предлагане на имотна облага на длъжностни лица). Съгласно Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) делото за оръжието остава в Айтос, а делото за подкупа заминава за Бургас, тъй като на първа инстанция този тип престъпления са подсъдни на окръжен съд. На 6 декември 2003 г. Айтоският районен съд налага на Бранко постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. А на 10 февруари 2004-а айтоските магистрати го осъждат на една година затвор ефективно за незаконните пистолети. Защитата обжалва решението и в края на март Бургаският окръжен съд намалява наказанието на шест месеца лишаване от свобода. На 10 май присъдата на Бранко влиза в сила, защото защитата и обвинението вкупом изпускат сроковете за обжалване и протест. Не по-зле се развива и второто дело срещу Бранимир Григоров, образувано за подкупа. То започва на 26 май 2004 г. сутринта и по обед бургаските окръжни съдии убедено отсичат, че подсъдимият не заслужава повече от шест месеца затвор. Адвокатите и прокурорът по делото дружно не реагират на това решение и на 4 юни Бранко напусна килията.