"ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ" в съдебната система

Тази година пак се прояви, искайки да провокира момче в Бургас като му чупи колата с метална тръба на оживен паркинг на Мусю Бриколаж.  Полицията палк не взе отношение ! ТЕМИДА ОТНОВО ПОЛЕГНА НА ЮГОЗАПАДНАТА МАФИЯ - 03 Март 2007г.Ако вътрешният министър Румен Петков наистина е решил да сменя шефа на антимафиотите Ваньо Танов, най-добре е да не слуша никой около себе си, а да му намери заместник, но чрез конкурс. Тоест - да пусне обява в два-три от любимите си всекидневници и поне така да направи публично достояние критериите, на които трябва да отговаря директорът на Главна дирекция Борба с организираната престъпност. И още, ако е възможно: най-важното условие за допускане до участие в този конкурс да бъде следното: кандидатът да не е заемал отговорен пост в РДВР-Благоевград, РДВР-Кюстендил и РДВР-Перник.

РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА се явява с концепция буквално копирана от тази на предния председател и получава мандата на председател на окръжен съд

Лъже ли председателя на Окръжен съд- Бургас - Боряна Димитрова?

Новата председателка на Окръжен съд - Пловдив - Розалия Шейтанова е съпруга на съдия Иван Шейтанов - председател на Районен съд - Асенопвград, за който сме ви говорили много . Тя реално се води негов началник, което е меко казано конфликт на интереси.

Терорисатичният режим на Бойко Борисов и неговата бухалка Гешефтурата

ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ В БУРГАСКИЯ СЪД: Съдия Калина Пенева

През 1996г.  Агенцията за приватизация продаде "Главболгарстрой" - най-голямата строителна фирма у нас. Купувачът "ГБС-приват" АД, собственост на 611 мениджъри и работници в "Главболгарстрой", ще трябва да плати за 80% от акциите на дружеството 1.8 млрд. лв. Надзорният съвет на АП одобри преди време продажбата, след като консорциум от банки между които Райфайзенбанк, Булбанк и Елитбанк гарантираха за плащанията на купувача. Общо процедурата по приватизацията отне повече от година и половина.Такава лъжа се тиражираше преди 24 години, когато изпратиха в ръцете на бившата номенклатура най-голямата държавна строителна фирма в България. 

Нарколабораторията в софийското с. Опицвет бе разбита от НСБОП на 18 декември 1997 година. По време на операцията антимафиотите залавят 330 кг готов амфетамин-база (в бидони) и 666 кг бензилметилкетон (БМК) - прекурсор за производството на синтетична дрога. Освен това в таен погреб са открити още 10 тона прекурсори, няколко машини за пакетиране и хладилни инсталации, плюс реактор за синтез на дрога. Капацитетът на лабораторията е 50 литра течна субстанция на денонощие, а общата стойност на намерената дрога е над 30 млн. деноминирани лева. На 7 февруари 2000 г. Софийският окръжен съд призна собственика на лабораторията Кристиян Младенов и химика Валери Величков за виновни по всички повдигнати обвинения. Младенов бе осъден на седем години затвор и глоба от 5000 лв., а химикът Величков получи премия от шест години зад решетките и глоба от 2000 лева. На 23 юли 2001 г. Софийският апелативен съд потвърди първоинстанционните присъди на двамата, но четири месеца по-късно - на 18 декември 2001 г., Трето наказателно отделение на ВКС с председател Маргарита Тихчева обяви Кристиян Младенов и Валери Величков за невинни, защото двамата не били произвеждали синтетична дрога, а бъркали експериментални смески по холандска поръчка. На 12 януари 2002 г. в. БАНКЕРЪ пръв разкри подробностите около уникалното решение. Публикацията, озаглавена Наркобароните от Опицвет били само експериментиращи химици, предизвика страхотен скандал, туширан четири месеца по-късно лично от председателя на ВКС Иван Григоров. В средата на април 2002 г. по негово предложение Висшият съдебен съвет (ВСС) пенсионира председателя на състава Маргарита Тихчева и наказа дисциплинарно другите двама съдии, като ги остави няколко месеца без повишение на заплатите. Нещо повече, делото Опицвет бе върнато на Софийския апелативен съд за гледане от друг състав и на 3 май 2005 г. правдата най-сетне възтържествува: Кристиян Младенов бе осъден на четири години затвор, а Валери Величков получи три години условно. Както се казва, малко, но от сърце.

"Млъкнете, щото ще извикам някой да Ви усмири" - съдия Мариета Бушандрова от Бургаския съд към стареца Димов - жертва на лихваря Донков

В нашата тема в развитие "ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА" разкрихме още доста фрапантни случаи в съдебната ни система:ТЕМА :...

Бургазлия, който води активна битка срещу казината в Бургас, е смазан под ботуша на корумпирани съдии и богати хазартни босове. Владимир Генчев е бургазлия, който се противопоставя на хазарта в Бургас, като изтъква аргументи, че голяма част от неговите приятели са подвластни на порока, което довело до разрушаване на семейства и пропадане на съдби на децата им. Той самият е бил дълги години в плен на порока. Но в един момент решава да се откъсне от него. Спира да посещава игрални зали и заживява нормален живот.Среща се с настоящата си годеница и заживяват на семейни начала. В един момент спътницата му се подхлъзва по хазарта. Той многократно се опитва да я спре, но безуспешно. Стига се до там да дебне приятелката си пред казината и  да я прибира. Владимир Генчев предупреждава управителите на казината в ж.к. Изгрев - Версай с настоящо име "БефБет" и Казино "Елит" да не допускат жена му. Той се познавал с тях и разчитал на честната им дума. В един момент жена му изчезва няколко дена с всичките им спестявания, през което време той я търси из всички казина, но не я открива. Прибира се отчаян вкъщи и приятел му звъни, че жена му е на казино "БефБет" /Бившо Версай/ . 

За никого не е тайна, че част от мрачната си слава социалистическа България дължи на каптагона. Най-малко заради това, че нелегалното му производство през втората половина на 80-те години бе издигнато в ранг на държавна политика. Вярно - смразяващата истина за мафиотизирането на фармацевтичната ни промишленост лъсна чак през 1991 г., когато немската частна фирма Хомбург ни направи за резил пред Европа и света, защото сме й откраднали златното яйце.Нещо повече - фирмата беше готова да заведе дело срещу България на стойност 360 млн. марки и... да ни осъди за нелегално производство и още по-нелегална търговия. Причината е простичка - лицензът за производство на заветния хап е собственост на немците, а ние сме крали толкова че чак сме се самозабравили.Скандалната информация беше потвърдена от Националната служба по наркотиците, а в знак на пълна съпричастност към напъните на световната общественост за ограничаване употребата на наркотици през 1991 г. Прокуратурата на въоръжените сили образува дори и следствено дело, наречено кратичко Каптагон. Разследването стартира шеметно и на бърза ръка бяха подбрани 22-ма високопоставени бивши шефове на държавни фирми и началници от МВР. Делото беше прошнуровано като N02/1991 г. и засекретено изключително строго. Въпреки това обществеността успя да научи, че работата върви с пълна пара и в хода на разследването са заловени десетки хиляди блистери незаконно произведен каптагон (в един блистер има 10 таблетки). Няколко месеца по-късно обаче антикаптагоновият ентусиазъм изведнъж секна. В средата на 1992 г. разследването е прекратено с мнението, че извършено престъпление няма, а каптагонът не е наркотик Специализираните контролни органи се опитаха да атакуват решението на военните прокурори и следователи пред тогавашния главен прокурор Татарчев, но безрезултатно. Според хората от Националната служба за наркотици от онова време, ратифицираните от България конвенции на ООН, конституцията и Закона за народното здраве каптагонът е психотропно вещество, което се причислява към групата на наркотиците. А производството на психотропни вещества е забранено с Конвенцията за наркотичните и лекарствените средства, приета през 1961 г, ратифицирана от България през 1972 г., но видяла бял свят едва след 10 ноември 1989 година.... Първият каптагон в света е произведен в Хамбург, след което това започва да се прави в Чехословакия, Унгария и България. Преди 10 ноември 1989 г. това производство у нас е ставало с разрешение на Четвърто главно управление на Държавна сигурност, един от шефовете на което беше сред обвиняемите по делото. В края на 1992 г., на среща във Виена, към България е отправено предупреждение, че ще бъде санкционирана, ако участието й в производството и търговията с психотропни вещества бъде доказана. Ръководствата на няколко химико-фармацевтични завода отрекоха да са произвеждали (когато и да е било) психотропни вещества, въпреки че тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов и шефът на отдел Наркотици в ЦСБОП (днес НСБОП), а впоследствие и главен секретар на МВР Георги Ламбов съобщиха има оперативен интерес към всички фармацевтични заводи и те са подложени на полицейско наблюдение. Именно тогава стана известно, че Фармахим се опитва да изнесе 600 000 блистера (6 милиона хапчета) психотропи за Африка. Средната цена на един блистер по онова време е 8-10 долара. Реакцията на държавата (през 1992 г.) беше логична - правителството на Филип Димитров забрани производството на амфетамин, дексамфетамини, фенетилин, левамфетамин, метамфетамин рацемат, левометамфетамин и производните им на територията на България. Трай, бабо, за хубост, както се казва по друг повод. Не бяха минали две години и ООН ни цапардоса (1994 г.) с много остра нота и още по-остро писмо, в които премиерът Любен Беров е предупреден да вземе мерки по отношение на психотропите, произвеждани в България. В писмото си световната организация дава негативна оценка на страната ни за качеството на контрола върху наркотичните и психотропните вещества и посочва, че България е една от малкото държави, които не са представили в ООН информация за количествата произвеждани психотропи. Констатациите в писмото се основават на резултатите от нарочна проверка на ООН в България, извършена през април 1993 година. Реакцията на българското правителство бе обяснима - ставало дума за поредния опит България да бъде дискредитирана и да й се отнемат завоювани пазари.... Междувременно, в началото на 1993 г. ЦСБОП разкри две нелегални лаборатории за производство на психотропни вещества. Месец след това в частен дом в Пазарджик, наред с количества нелегално произведен алкохол, бяха открити над 6 кила прахообразно вещество, служещо за производство на психотропи. В специален доклад (до правителството) през 1994 г. ЦСБОП предупреди, че новата вълна в наркотрафика е медикаментозният бизнес. Според спецполицаите, по онова време цели 120 фирми са подали молби в Националната служба по наркотиците за получаване на лиценз за търговия с наркотични и психотропни вещества. Фирми внасят, изнасят и реекспортират наркотичните вещества, като в много случаи се опитват чрез подкупи да предизвикат бездействието на държавните служители. Констатирани са случаи на недекларирани амфетаминови препарати, обявени при износа им за чужбина като обикновени лекарства. Образувани са следствени дела срещу лица от Дупница, изнасящи психотропи от химико-фармацевтичния завод в града, пише в доклада на ЦСБОП. Както може да се досети всеки - след доклада на антимафиотите у нас не се случи нищо съществено. С изключение на няколко козметични и профилактични акции, колкото да не е без хич.В началото на 1995 г. гръмна скандалът с произведените по погрешка от Трояфарм десетки хиляди блистери психотропивместо... поръчаните от търговците витамини. И тогава стана известна една друга, още по-мрачна статистика, дълго укривана от зорките очи на обществеността. Само за периода 1992-1993 г. са задържани 500 кг амфетамини и 266 кг фенетилин. За 1994 г. по българските митници са задържани 608 180 блистера с психотропи при опит за незаконното им изнасяне. Засечен е канал за нелегален внос на психотропни вещества от Германия към България. В гараж в столичния квартал Дървеница са открити 21 500 блистера каптагон. Блокът е собственост на БОДК и освен дрогата в гаража са открити още Ягуар, Мазерати и Мерцедес 600 с неизяснен досега собственик. През декември 1994 г. бе арестуван дори шефът на държавната Софарма Антон Петров. Според съобщението на пресцентъра на СДВР, той е закопчан по обвинение за съучастие в контрабанда на психотропи. При операцията на ЦСБОП са задържани 14 тона суровини за производството на синтетична дрога в нелегални лаборатории на територията на България и в други страни. После дойде случаят Опицвет и каналите от България през Турция към Сирия. А накрая ни сполетя и македонският канал. Което означава само едно - че страницата Каптагон още не сме я затворили. Не защото не можем, а защото не искаме. Кой знае - сигурно ни е обладал някакъв мазохистичен дух и пак пробваме докога ще издържат нервите на нормалния свят?